Семантика и функции на немския глагол WERDEN (с оглед на съответствията му в руския език)

Прав е А. Айнщайн, когато казва, че всичко трябва да се прави просто, но не по по-прост начин. Отнесено към действителността, това сякаш изглежда трудно осъществимо, а колко по-неосъществимо е то за езика, където инвентарът от езикови средства за експликацията на определено съдържание далеч не е неограничен.

Въпреки привидната елементарност и презумпцията за подразбиране на някои езикови факти немският глагол werden, който е предмет на настоящото изследване, се отличава с многоплановост в лексикалносемантичен и морфолого-синтактичен аспект. В хода на анализа акцентът ще бъде поставен върху лексикалната семантика на werden, както и на морфологичните и синтактичните му особености. Съпоставката с руския език, при която се открояват функционалните и лексикалните съответки на разглеждания глагол в руски, е приносна с оглед на факта, че двата езика принадлежат към различни езикови групи.

I. Произход и семантика на глагола werden

В старовисоконемския (VІІІ–ХІ в.) е засвидетелствана формата werdan, която има същото лексикално значение, както в съвременния немски – ‘entstehen, geschehen’ (рус. ‘становиться/стать’). За отбелязване е фонетичната и графичната близост между съвременния инфинитив на глагола и този в средновисоконемски и среднодолнонемски. Глаголът werden възхожда към староиндийския глагол vártatē ‘върти се, търкаля се, кръжи’ (EWD 1993: 1557), откъдето това значение се пренася в славянските и романските езици, срв.: лат. versti ‘обръщам, завъртам’, стб. врьтѣтн сѧ ‘въртя се, обръщам’, рус. вертеть ‘въртя, обръщам’. В германските езици семата движение не се запазва и лексемата придобива новото значение – ‘възниквам, ставам’. Въпреки това в суфикса -wärts е налице първоначалната семантика, фиксирана в староиндийски. Функциите на спомагателен глагол за образуване на пасив werden изпълнява и до днес в немски, нидерландски (вкл. и във фламандските диалекти), в исландския. В периода на късния средновисоконемски започва да експлицира и бъдеще време (вж. EWD 1993: 1557). Изтъкнатата близост на лексикално и фонетично равнище в посочените по-горе лексеми, разбира се, може да послужи като поредното доказателство за общия произход на езиците, имащи привидно малко общо помежду си.

Подобни семантико-синтактични прилики се откриват и в лексикалното значение на werden при съпоставка с преводните му еквиваленти в руския език. Тези два статуса на глагола – werden като пълнозначен и като спомагателен глагол – трябва да бъдат интерпретирани отделно един от друг.

II. Werden като пълнозначен глагол

В тази част на изследването анализът се фокусира върху семантиката на werden като пълнозначен глагол. Макар че всеки спомагателен глагол подлежи на десемантизация и граматикализация, често връзките между първоначалните значения и придобитите впоследствие граматични функции се запазват. По-долу се представят значенията на глагола само в ролята му на пълнозначен[1]:

1) jd./etw. werden – становиться/стать кем-н./чем-н. [каким-н.]; etw. wird zu etw., aus etw. wird etw. – что-н. превращается/превратится во что-н.; Lehrer werden – становиться учителем; es wird dunkel – становится темно, темнеет; krank werden – заболевать/заболеть;
2) Jahres-, Tageszeit, Wetter(periode) – наступать/наступить, наставать/настать;
3) aus jdm./etw. werden – выходить/выйти <получаться/получиться> из кого-н./чего-н.; aus jdm. wird ein guter Arzt – из кого-н. выйдет <получится> хороший врач.

В примерите 1 и 2 глаголът werden изпълнява функциите на глагол връзка (Kopulaverb) и участва в процеса на предикацията. Според някои изследователи (Хелбих, Буша 2001: 45; KWSt 1978: 146) в тази си употреба werden не е изцяло десемантизиран и има остатъчно значение, назоваващо промяна на състояние или процес в зависимост от лексикалната семантика на другия компонент на предиката (прил. име, същ. име в им. падеж и др.). За отбелязване е също така съвпадането на предложните конструкции в двата наблюдавани езика (вж. примерите в т. 3), както и липсата на неопределителен член в немски в тази екзистенциална употреба в т. 1 (срв. и в български: ставам учител). В руски, разбира се, подобна формална диференциация е невъзможна предвид липсата на морфологично изразяване на категорията определеност ~ неопределеност.

Като особен езиков пласт, акумулиращ в голяма степен своеобразието на всеки отделен народ, отразено в концептуализацията на света, фразеологията заслужава внимание. Ексцерпираните от фразеологичните речници примери свидетелстват за неголемия брой фразеологични единици с компонента werden. Изведени са следните:

1) wo werd ich denn! – разг. ни в коем случае!, ни-ни!, разве я могу!;
2) es wird schon wieder werden – разг. все образуется;
3) j-d wird schon wieder (werden) – разг. кто-л. поправится, выздоровеет;
4) was nicht ist, kann noch werden – нет, так будет;
5) na, wird´s bald! – разг. фам. а ну, живо!, а ну, прекрати!;
6) im Werden (begriffen) sein – возникать, находиться в процессе становления.

Немските фразеологизми ясно доказват, че десемантизацията на дадения глагол не е завършена и екзистенциалната сема все още присъства твърде ярко. Дори във фразеологичните единици, които като езикови елементи най-често се тълкуват в своята цялост, а не отделно (въз основа на индивидуалната лексикална семантика на компонентите), битийното е водещо и около това семантично ядро се формира фразеологизмът. От посочените съответки в руски се вижда, че подобно значение, макар и не толкова ясно експлицирано, може да се открие и в примерите 2, 3 и 6, а отчасти – и в пример 4. В останалите примери не се наблюдават лексикални или синтактични еквиваленти, което се потвърждава и от употребата на междуметия (ни-ни напр.), т.е. на думи от съвсем различна част на речта.

III. Морфолого-синтактична характеристика на глагола werden като спомагателен глагол

Разглеждането на морфологичните особености на werden предхожда описанието на синтактичните му функции, като се има предвид фактът, че обект на морфологията са преди всичко словоформите и присъщите им граматични значения, които неминуемо се реализират на синтактично равнище.

Глаголът werden, както е добре известно, е единият от трите спомагателни в немски (заедно със sein и haben), които имат чисто граматична функция в тази си употреба. Поради това някои автори ги наричат „граматични спомагателни глаголи“ и ги причисляват към по-голямата група на спомагателните глаголи, в която се включват още модалните, модифициращите, фазовите, функционалните глаголи и глаголите връзки (вж. напр. Петков 2004). Тук се посочват само някои от функциите, които той изпълнява: образуване на бъдеще време (Futur I и Futur II), като глагол връзка (Kopulaverb) и образуване на процесуалния страдателен залог (Vorgangspassiv).

Глаголите в немския език се делят на три групи в зависимост от промяната (ако има такава) в коренната гласна и афиксите за образуване на имперфектните и перфектните форми. Те биват слаби (schwache Verben), силни (starke Verben) и смесени (gemischte Verben), като werden се отнася към втория тип и има три различни форми: werden (инфинитив) – wurde (имперфект) – geworden (перфект). Любопитен от гледна точка на съвременния немски език е фактът, че в старовисоконемски и в средновисоконемски са съществували различни форми за единствено и множествено число в изявителното наклонение на претерита – ward (ед.ч.) и wurden (мн.ч.) (Гулига, Розен 1977: 88–89). Унификацията на тези две форми, както посочват Е. В. Гулига и Е. В. Розен, започва през ХІV в., до ХVІІІ в. се запазват като равнопоставени и двете словоформи, но постепенно се утвърждава тази за мн.ч. wurde. Въпреки това архаичният вариант ward, макар и рядко, се среща като синоним на wurde, напр.: Die Tucheler Gemeinde musste ihm die Krankenhausrechnung bezahlen, der Bär ward nie mehr gesehen; Am andern Tag ward Gericht über den Soldaten gehalten, und obgleich er nichts Böses getan hatte, verurteilte ihn der Richter doch zum Tode; Gott als der Rächer war der Ring, an dem sie mich tanzen ließen, wie es von oben befohlen ward[2].

Особена е съдбата и на причастната форма (Partizip II) на глагола werden. На граматикализиралия се префикс ge-, служещ в съвременния немски за образуване на причастните форми, в старовисоконемски съответстват gi- и ga-. Werden обаче остава непрефигиран, тъй като в словоформата worden се съдържа значението перфектност (Гулига, Розен 1977: 89). По-късно формата worden се запазва единствено при образуването на перфекта, плусквамперфекта и футур ІІ на процесуалния страдателен залог, а във всички останали случаи се употребява geworden. Естествено е конкретните значения на думите да се разкриват най-пълно в изречението, което по определението на Е. Добрева е най-малката единица със собствен принос в речта и градивна съставка на текста (Добрева 2004: 211–212), затова всички тези морфологични форми се разглеждат и на синтактично равнище.

Независимо от типа структурна езикова организация в онтологичен аспект се диференцират три времеви плана – сегашен, минал и бъдещ. Темпоралното членение в езиците също се осъществява въз основа на тази диференциация, вследствие на което в руския са налице пет времеви форми (сегашно време – при глаголите от несвършен вид, бъдеще просто – при глаголите от свършен вид, бъдеше сложно – при тези от НСВ, минало време от НСВ и минало време от СВ). В немски, както е известно, времената са шест – Präsens, Präteritum, Perfekt, Plusquamperfekt, Futur I и Futur II.

Бъдеще време

Както отбелязва М. М. Гухман, формата за бъдеще време се появява относително късно (СГГЯ 1966: 257). В готския език например съчетания със значение на футурум се образуват с помощта на глаголите duginnan ‘започвам’, skulan ‘трябва’ и haban ‘имам’ + инфинитив, т.е. фазов или модален глагол + инфинитив, с което се въвеждат аналитичните форми за бъдеще време във всички германски езици.

В древния немски език е съществувала двучленната опозиция презенс ~ претеритум, като презенс е изразявал и бъдеще време (СГГЯ 1966: 252–253; Тошева, Минкова 1971: 46). В периода на старовисоконемския се обособява отделна, аналитична форма за бъдеще време – sollen + инфинитив, а в средновисоконемския се появява конструкцията werden + инфинитив, която и до днес съществува в немски.

Футур І

Това бъдеще време се образува с помощта на спрегаемата презентна форма на werden + инфинитив І (инфинитив презенс) на пълнозначния глагол, стоящ в абсолютния край на изречението (ако спомагателният глагол е на втора позиция), срв.: Ich werde eines Tages in einem großen Haus wohnen. Сходна е ситуацията и в руския, където за аналитично изразяване на бъдеще време (т.н. бъдеще сложно време) се използва лична форма на глагола быть + инфинитив на пълнозначния глагол, срв.: Когда-нибудь я буду жить в большом доме.

Аналогията е очевидна, което се обуславя от факта, че и в двата разглеждани езика изразяването на граматични значения може да бъде както аналитично, така и синтетично. Въпреки това следва да се отбележи, че руският глагол быть, чиито презентни форми есть (3 л. ед.ч.) и суть (3 л. мн.ч.) най-често се пропускат, съответства в своето лексикално значение на немския глагол sein, докато за изразяване на бъдещо действие се използва werden.

В съвременния немски език се наблюдава изключително фреквентната употреба на формален презенс в значение на бъдеще време, напр.: Ich komme morgen. В руски, както и в български, също е възможна подобна употреба, което се свързва и с имперфектната семантика на глаголите от НСВ, срв.: нем. Wir fahren morgen nach Moskau; рус. Мы едем завтра в Москву; бълг. Утре заминаваме за Москва. В посочените примери от двата родствени славянски езика ясно проличава убедеността на говорещия в осъществяването на споменатото действие. Съпоставително темпоралните системи на двата езика са разгледани обстойно от К. Г. Крушелницка (Крушелницка 1961: 101–127).

Наред със значението за бъдеще време футур І, както се вижда по-долу и при футур ІІ, изразява модалност. Тази семантика се реализира в рамките на грамемата изявително наклонение чрез модални думи или частици.

Футур ІІ

Футур ІІ също се образува аналитично – чрез спрегаема форма на werden + перфектното причастие на пълнозначния глагол + инфинитив презенс на спомагателния глагол haben или sein, като последните две стоят отново в абсолютния край на изречението при втора позиция на спомагателния глагол, напр.: Morgen werde ich das Buch gelesen haben. В дадения пример наречието за време недвусмислено подсказва, че става въпрос за действие в бъдещето, т.е. едно от значенията на футур ІІ (макар и смятано за второстепенно) е за действие в бъдещ момент спрямо момента на говорене. Тъй като конструкциите на футур ІІ са „по-тромави“ дори и за немското езиково съзнание, като техен синоним се използва перфектът, придружен от уточняващо темпорално наречие, срв.: Morgen wird er schon nach Frankreich gefahren sein = Morgen ist er schon nach Frankreich gefahren.

Значенията за бъдеще време в немски могат да бъдат изразени и с помощта на модалните глаголи wollen и sollen, но тъй като те не са предмет на настоящото изследване, не е предвидено да се разглеждат по-подробно (вж. Крушелницка 1961: 126–127).

Споделя се мнението на изследователите, според които футур ІІ съответства (с някои уговорки) на руското бъдеще просто време, като се има предвид фактът, че относителното време футур ІІ съдържа в себе си семата завършеност (Крушелницка 1961: 124; Тошева, Минкова 1971: 51–53).

Футур ІІ може също така да изразява и предположение за действие в миналото. Като маркер е препоръчително (но не задължително) да се използва темпорално наречие, което да „прехвърли“ действието в минал момент и което да предотврати евентуална омонимия. Като пълен синоним на футур ІІ в това му значение се употребява перфект, напр.: Seine Tochter wird (sicher) in Hamburg gewohnt haben = Seine Tochter hat sicher in Hamburg gewohnt (Хелбих, Буша 2001: 139). Предположението, изразено с футур ІІ, съдържа най-голяма степен на убеденост в сравнение с тази, изразена чрез модални частици.

Футур ІІ съдържа и семата резултативност, напр.: Helga wird seit langem eingeschlafen sein → Helga schläft jetzt.

Процесуален страдателен залог

Въпросът за възникването на залога като граматична категория в индоевропейските езици е разглеждан от много лингвисти[3]. Сред българските езиковеди, работили по този проблем, се открояват имената на Вл. Георгиев и М. Данчева (Данчева 1999). Произходът и развитието на залога в старовисоконемския език са разгледани накратко и в „Проблемы функциональной грамматики. Категоризация семантики“ (Бондарко 2008: 406–412).

Пасивът, и в частност процесуалният страдателен залог като част от опозицията актив ~ пасив в съвременния немски език, се отличава с изключителна фреквентност. В това изследване се разглежда единствено процесуалният пасив (Vorgangspassiv), тъй като в образуването на статалния участва спомагателният глагол sein.

Парадигмата на процесуалния пасив изглежда по следния начин:

Във формата на причастие ІІ (Partizip II) при образуване на перфект, плусквамперфект и футур ІІ, както бе изтъкнато по-рано, формообразуващият префикс ge- отпада единствено когато werden е във функцията на спомагателен глагол.

Същностната разлика между актива и пасива е в перспективата на действието спрямо обективната реалност. Докато при деятелния залог фокусът е върху вършителя на действието (агенса), при страдателния се акцентира върху обекта на действието (пациенса), като и агенсът, и пациенсът в чисто синтактичен план функционират като подлог в изречението. Както отбелязват някои германисти, при преминаването от изходна активна конструкция към производна пасивна една от синтактичните връзки на изходната конструкция или се елиминира, или се заменя със синтактична връзка от по-ниско ниво (Хавтаси, Красикова 1978: 132).

Липсата на граматично изразяване на категорията вид в немски и наличието ѝ в руски предпоставят възникването на интерференция. Докато в немски е налице унификация в образуването на формите на страдателния залог, в руския език се прави разграничение в зависимост от вида на съответния глагол. Към имперфективите се присъединява постфиксът -ся (строить – строиться), докато перфективите изразяват пасивност чрез страдателното причастие на пълнозначния глагол и глагола быть (в спрегната форма за бъдеще или минало време или с нулева връзка в сегашно).

Докато в руски опозицията резултативност ~ процесуалност се експлицира синтетично – чрез префикси и суфикси, в немския изразяването на същите граматични значения се поема от двете разновидности на страдателния залог – процесуалния и статалния. В подобни случаи контекстът играе решаваща роля за подбора на изразни средства при превод от или на руски.

Според К. Г. Крушелницка страдателният залог в немския език е много по-често срещан, отколкото в руски, поради факта, че в немски има по-голямо количество преходни глаголи (Крушелницка 1961: 170–171). Друга вероятна причина е и формалното съвпадение на именителните и винителните множествени форми в немски, което се дължи на дефективната парадигма от падежни флексии при съществителните, напр.: Die Kolonisatoren beuten die Einheimischen aus. В примери от този род остава неясно кое е подлог и кое – допълнение, като се има предвид известната свобода на словореда в немския. На руски обаче примерът би звучал напълно недвусмислено: Колонизаторы эксплуатируют местных. За да се избегне амфиболията в немски, ще се прибегне към употребата именно на страдателен залог: Die Einheimischen werden von den Kolonisatoren ausgebeugt. Освен това характерна особеност на немското изречение е задължителното наличие на подлог – дори и чисто формален (т.н. Platzhalter), за разлика от руския, където подлогът често е факултативен (срв. безлични, неопределено-лични, обобщено-лични изречения и др.). Правилното разбиране на страдателните конструкции в немски е от особена важност при превода на руски език с цел най-точното предаване на информацията и запазването на комуникативната задача.

würde-Form

С висока фреквентност в съвременния немски език се отличава формата würde. Тук трябва да се направи уточнението, че не се разглежда конюнктивната претеритна форма на пълнозначния глагол werden, а словоформата würde като спомагателна.

В немския език würde замества конюнктивните форми за презенс, претеритум и футур най-често когато е налице омоформия на конюнктивните и индикативните афикси. Освен това würde-Form замества вече остарелите претеритални конюнктивни форми на някои глаголи като helfen (hülfe), stehen (stünde) и др., напр.: Wenn ich doch könnte, hülfe ich dir = Wenn ich doch könnte, würde ich dir helfen. В разговорния език е налице тенденция към по-честа употреба именно на формата würde, което по всяка вероятност се дължи на факта, че тя се образува по-лесно и в синтактичен план функционира като модалните глаголи например.

От една страна, законът за езиковата икономия превръща würde-формата в много предпочитана в редица случаи, но от друга, тя усложнява твърде конструкцията, поради което се употребяват и синонимни форми. Такъв е например случаят с формите за конюнктив перфект и плусквамперфект, срв.: An meiner Stelle würde er dich darum gebeten haben = An meiner Stelle hätte er dich darum gebeten.

Семантично близко, но формално много различно е руското условно-желателно наклонение (рус. сослагательное наклонение). Докато в немски конюнктивът е изразен синтетично, в руски дадените значения се експлицират аналитично с помощта на частицата б(ы), чиято позиция в изречението може да варира. Темпоралните значения, които се съдържат в глаголните форми на немски, на руски се предават с наречията за време, затова е трудно да се говори за точни еквиваленти на конюнктива в немския и руския език. Ако трябва да се търсят такива, те по-скоро трябва да бъдат изведени от контекста.

В заключение на очертаните дотук аспекти могат да се направят следните изводи:

1. Глаголът werden е с висока честота на употреба в немския език, което се дължи на граматикализацията му: участва във формообразуването на три граматични категории (време, залог и наклонение) във функциите си на спомагателен глагол, а наред с това е и глагол връзка. В някои от времената се предпочитат и други форми пред тези с werden поради структурната усложненост на последните.
2. От посочените по-горе примери ясно проличава, че werden е силно употребяван и като пълнозначен глагол, като се вземе под внимание характерната сема екзистенциалност.
3. Не може да се твърди, че е налице пълен паралелизъм в двата наблюдавани езика. Ако на места се откриват съответствия, дължащи се на сходни синтетични и аналитични явления в немски и руски, в други случаи се наблюдават различия и в граматичното устройство на съответния език (липсата на вид на глагола в немския), откъдето произтичат и несъвпаденията. При описанието на лексикалните значения на werden се откриват почти пълни еквиваленти в руски: предложните конструкции и в двата езика са идентични и за експликацията на дадената семантика се използват предлози с еднакво значение и в двата езика.

Лексикалната и граматичната функционалност на спомагателните глаголи привличат и днес интереса на лингвистите, тъй като този вербален разред, както става ясно от редица изследвания, притежава особености, произтичащи от семантико-функционалната специализация на съставящите го лексеми. В тази връзка убедено може да се твърди, че продължаващите изследвания в дадената област се очертават като перспективни и приносни с оглед на сравнителното и съпоставителното езикознание.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бондарко 2008: Бондарко, А. В. и кол. Проблемы функциональной грамматики. Категоризация семантики. Санкт-Петербург, 2008.

Гулига, Розен 1977: Гулыга, Е. В., Е. В. Розен. Новое и старое в лексике и грамматике немецкого языка. Ленинград, 1977.

Данчева 1999: Данчева, М. Залогът като граматична категория в древните индоевропейски езици. София, 1999.

Добрева 2004: Добрева, Е. Увод в общото езикознание. Шумен, 2004.

Крушелницка 1961: Крушельницкая, К. Г. Очерки по сопоставительной грамматике русского и немецкого языков. Москва, 1961.

Петков 2004: Петков, П. и кол. Немска граматика в съпоставка с граматиката на българския език. София, 2004.

СГГЯ 1966: Сравнительная грамматика германских языков. В пяти томах. Т. 4: Морфология (продолжение). Москва, 1966.

Тилев 2020: Тилев, Е. Проблеми на залоговостта: залогът като граматична абстракция (руско-български паралели). – В: Езиков свят (Orbis linguarum), 2020, т. 18, кн. 3, с. 88–95.

Тошева, Минкова 1971: Тошева, М., Г. Минкова. Глаголът в немски език (особености и трудности). София, 1971.

Хавтаси, Красикова 1978: Хавтаси, Л. Д., Г. Е. Красикова. Об оппозиции актив/ пассив/статив в современном немецком языке. – В: Сравнительная типология русского и германских языков. Калинин, 1978.

Хелбих, Буша 2001: Helbig, G., J. Buscha. Deutsche Grammatik. Ein Buch für den Ausländerunterricht. Berlin, 2001.

DRW 1984: Deutsch-russisches Wörterbuch. Band 3 (S – Z). Berlin, 1984.

EWD 1993: Etymologisches Wörterbuch des Deutschen. Band 2 (M – Z). Berlin, 1993.

KWSt 1978: Kleines Wörterbuch sprachwissenschaftlicher Termini. Leipzig, 1978.