Анализ на маркери за устна реч в интервю на тема младежките години на информатора Йордан Йосифов Радоев

1. Въведение

С примери от 50-минутно интервю с информатора Йордан Йосифов Радоев, на 85 години в момента на записването на интервюто, в тази работа ще бъдат разгледани наличието и функцията на маркерите за устна реч, характерни за българин, роден в гр. Брезник, Пернишко; с висше образование, получено през 1953 г. в Химико-технологичния институт, гр. София; и живял през по-голямата част от живота си в столицата. Фокусът на анализа ще бъде конкретно върху фонетични, фонологични, морфологични, синтактични, морфо-синтактични, прагматични и диалектни (на ниво фонология и морфология) особености, характерни за устната реч в изказванията на интервюирания, а в някои случаи – и на интервюиращите поради близката им родствена връзка с интервюирания, която може да окаже влияние на речевата ситуация. Целта е да се установи до каква степен произходът, образованието, житейският опит и конкретната речева ситуация влияят върху продукцията на устна реч, а също и какви прилики и отлики с книжовната норма на българската устна реч съществуват в изказванията на информатора.

Анализираният материал представлява аудио- и видеозапис на устно интервю, проведено на 23 март 2009 г. в семейния дом на Любомир Йорданов Радоев. Участниците в интервюто са: интервюираният Йордан Йосифов Радоев, на 85 години в деня на записването, и интервюиращите – синовете му Йосиф и Любомир Радоеви.

Интервюто представлява диалогичен публицистичен жанр, в който един или повече от участниците в диалога отговаря на предварително подготвени от интервюиращия участник въпроси. Обикновено интервюираният е запознат с основната тема на разговора, но не съществува изискване, според което интервюираният трябва да знае какви ще бъдат конкретните въпроси – тоест отговорите му представляват спонтанно генерирана реч. В интервюто с Йордан Радоев единствената подготовка е от страна на братята Йосиф и Любомир, докато баща им е запознат само с темата на разговора, който предстои – неговите младини в гр. Брезник и гр. София. Тази ситуация, в съчетание със семейните отношения между интервюиращи и интервюиран, предполага завишена фамилиарност и интимност в речевата ситуация, а това от своя страна обуславя и възможността за генериране на значителни количества маркери от регистъра на неподготвената устна реч. Самият Йордан Радоев по образование е инженер химик, следователно е запознат с книжовната норма на съвременния български език, но същевременно е интересно да се проследи дали поради неофициалната ситуация в устната му реч се проявяват следи от неговия произход. От всичко това следва, че текстът на това интервю е до голяма степен подходящ материал за анализ в сферата на устната комуникация.

За улеснение в най-ранния стадий на анализа цялото интервю е транскрибирано с широка транскрипция, като в нея са отбелязвани всякакви особености на устната реч – паузи (отбелязвани с / за кратка и // за дълга), факултативни удължавания на гласни и съгласни звукове (отбелязвани с : след съответния звук), различни от книжовната норма ударения (отбелязвани с главна буква), отсъствия на определени сегменти, хезитационни пълнежи, прагматически маркери и др.

Най-напред в текста са разгледани фонетичните и фонологичните особености на устната реч в интервюто, последвани от морфологични, морфо-синтактични, синтактични, прагматически и диалектни особености (на нивото на фонетиката и морфологията). Разделите започват с очакванията за конкретното езиково равнище, а след това се илюстрира каква е актуалната ситуация в интервюто посредством номерирани примери, категоризирани според типология на феномените. В заключението са разгледани резултатите и значението на това конкретно проучване. Що се отнася до подредбата на примерите, системата за номерация е самостоятелна за всеки от четирите големи раздела на изложението с цел по-лесна ориентация. Примерите за някои феномени са ограничени на брой от съображения за обема, тъй като е преценено, че няколкократно превъзхождат други феномени. Всички тесни транскрипции в текста (обозначени с квадратни скоби []) са правени с Международната фонетична азбука.

От важност е да се отбележи, че поради формалния звуков характер на генерирания устно текст някои от елементите, разглеждани извън дяла „Фонетика и фонология“ (напр. дългите форми на личните местоимения, някои синтактични феномени и прагматични маркери), не биха могли да бъдат интерпретирани без връщане към това най-базово езиково равнище.

2. Фонетика и фонология

На най-базовото равнище в речта на Йордан Радоев могат да бъдат наблюдавани характерни за устната реч феномени както по отношение на сегментите, така и по отношение на прозодичните единици. При сегментите най-значими са и диалектни (отсъствие на ятов преглас, т.е. екав изговор, и депалатализация), и чисто недиалектни комбинаторни особености. При супрасегментните единици отново има прояви на диалектна реч (при ударението); останалите особености там се свързват най-вече с различните видове хезитация и с членението на изказванията (паузите).

2.1. Сегменти

2.1.1. Ятов преглас и екане

В историята на българския език старобългарската ятова гласна Ѣ ѣ се развива в две основни посоки – най-общо казано на североизток гласната се развива до /C^ja/ пред твърди срички и /e/ пред меки; на югоизток нейното развитие е многообразно и сложно за резюмиране; а на запад последователно тя се развива до /e/. В книжовната норма е приет североизточният изговор, докато всичко друго се счита за диалектна реч (Бояджиев, Тилков 2013: 202-207). В речта на Йордан Радоев последователно се наблюдава изговор /e/ навсякъде, където в примерите е отбелязано ⟨ѣ⟩. Това вероятно се дължи на неформалната езикова ситуация на интервюто.

(1) различни съществителни: вѣтър; снѣг; дѣдо Гоце; подрѣзване
(2) различни прилагателни: цѣл ден; най-голѣмата дъщеря; вѣрно (като наречие); цѣлата градина; със голѣма любов; всѣка седмица ходех на Брезник
(3) местоимения: вървиме по улицата от тѣх; точно срещу тѣх; без да гледа нѣкъде; тѣхната къща
(4) спомагателният глагол съм: четирспета година бѣх млад студент; прозорците бѣха изпочупени; аз бѣх цивилен; сто дръвчета овощни бѣхме засАдили
(5) глаголът няма (лекс. и спом.): нѣмах право да постъпвам […]; макар че нѣма кой знае какво образование; тая работа нѣма да бъде доскоро; нѣмаше умора
(6) спомагателният глагол трябва: трѣа да мине; винаги трѣбвало да се пита възрастния човек; то си трѣба / все пак занаят / нали
(7) други глаголи и глаголни форми: четѣх (вм. четях) ношно време; случайно облѣкла; първата му жена е умрѣла; валѣло прѣсен снѣг; дѣдо Гоце гледал през прозореца и видѣл, че Цена минава; тука да обѣдваш; и аз отрѣзах този конец

2.1.2. Депалатализация

Според Стойков характерна особеност за западните български говори е изговарянето на меките съгласни /C^j/ като твърди „пред глаголните окончания за 1 л. ед. число и 3 л. мн. ч. сег. време“ (Стойков 2002: 144). Примери за съществителни имена не са налични.

В речта на Йордан Радоев се забелязват няколко случая за депалатализация при глаголи, отново обособени както от произхода му, така и от неформалната ситуация:

(8) /d^j/ > /d/ младите войници отиват в пощата да се обадат
(9) /p^j/ > /p/ имало е случаи / когато зимно време спа в това
(10) /n^j/ > /n/ по едно и също време / ме канат двете
(11) /l^j/ > /l/ татко / вика / крачетата ме болат

2.2. Елизии на сегменти

2.2.1. Дейотация

Според изследване на Радкова от 2009 г. най-често елидираната сонорна съгласна в българската устна реч е глайдът /j/ (Радкова, у Тишева, Хауге 2014: 148).

Като примери по-долу са дадени четири случая на интервокална елизия на /j/ в ж.р. (12) и м.р. (13) на показателното местоимение тоя, извадени от интервюто с Йордан Радоев:

(12) в таа килийка; та таа подробност я бехме разбрали
(13) на тоа плаж немаше хора; да видиш тоа камък нали

2.2.2. Елидиране на сегменти и комбинации от сегменти

Други примери за елизии – на съгласни, гласни и срички – могат да бъдат наблюдавани в началото на думата, в средисловие (често между гласни) и в краесловие. Краесловни елизии на консонанти не са представени по-долу поради високата си фреквентност. Всички елементи тук са примери за маркери за устна реч:

(14) като зема отпуска отивах във Брезник
(15) аз тогаа бех студент; отидете вика по другите държави / да / такоа / да праите серенади; ко сте дошли вика тука; треа да мине да напраи
(16) кво ше хващам оттука въже
(17) тва е ясно
(18) като почисти нашта къща

Примери (14) и (15) представят елизия на звучния лабиодентален фрикатив [v] в началото на думата (14) и интервокално (15) – според Радкова „на елизия най-често са подложени звучните проходни съгласни [v] и [ʒ]“ (Радкова, у Тишева, Хауге 2014: 148). В (15) има и елизия на съчетанието [bv] от глагола „трябва“, което според Радкова се случва най-често при високофреквентни думи от този тип (Радкова, у Тишева, Хауге 2014: 149).

Примери (16)-(18) представляват елизии на (част от) сричка в (16) – [ak], от как-; и гласни – [o] в (17) и [а] в (18). Според Радкова „елизия на срички се среща и много често при к-местоимения“ (Радкова, у Тишева, Хауге 2014: 149), което в съчетание с липсата на ударение обяснява (16), а елизията на /а/ е лесно обяснима поради факта, че гласната е неударена и обкръжена от беззвучни съгласни сегменти, което не налага включването на гласните струни в този момент на артикулация.

2.3. Супрасегменти

2.3.1. Ударение

2.3.1.1. Изместване на ударението

В устната реч е възможно изместване на ударението в различни ситуации, като с висока фреквентност са изместванията при глаголните форми – примери (19)-(33) показват разминаване с книжовната норма в глаголни форми за минали времена (19-26 – аорист; 27 и 28 – имперфект; 29-34 – деятелни причастия от аористна и имперфектна основа), което е западнобългарска диалектна черта (Бояджиев, в Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 112).

2.3.1.2. Логическо ударение

В устната реч логическото ударение представлява усилване на физическите характеристики на ударената сричка в думата (т.е. лексикалното ударение), което в акустичен план има за резултат емфаза, подчертаване на интонационната характеристика на ударението; а в семантичен план – открояване, изтъкване на значението на съответния момент от изказването (Бояджиев, Тилков 2013: 170). Някои примери от интервюто са:

(40) може !пет / !снопа / да занесе
(41) !два във едната ръка // !два във другата ръка / и един със зъби
(42) само !ти да ми връзваш снопите
(43) винаги требвало да се пита / !възрастния човек нали
(44) ти искаш ли да ти купиме на !тебе сладолед

2.3.2. Паузи и хезитационни пълнежи

В устната реч паузите имат най-основната функция да разчленяват речта на синтагми – отрязъци, отделени „в зависимост от тяхната смислова завършеност и информационно оформяне“ (Бояджиев, Тилков 2013: 170). Тилков обяснява допълнително:

„Членението на синтагми се обуславя предимно от оценката за смисловите цялости в процеса на речта. Тази оценка зависи както от контекста и речевата ситуация, така и от желанието на говорещия да уточни своята мисъл, да я нюансира, да въведе допълнителни смислови и стилистични оттенъци. Ето защо една фраза може да бъде разчленена на различни по брой и дължина синтагми.“

Паузите в много от случаите в интервюто варират по своята дължина, като предполагаема тенденция е по-кратките да отделят синтагмите (≈ частите на изречението etc.) в рамките на изказването (≈ изречение) (т. 1.2.2.1); а по-дългите да отделят изказванията (≈ изреченията) в рамките на цялостното изказване (≈ текста) (т. 1.2.2.2.). В определени случаи паузите отделят цитирана реч (т. 1.2.2.3.), вметнати изрази и обособени изречения (т. 1.2.2.4.), или маркират хезитация (т. 1.2.2.5.).

2.3.2.1. Между части на едно изказване

(45) тя / поразмислила / (нова част) стегнала куфарите / (нова част) и заедно със / тебе […]
(46) ти по какво ги познаваш / (нова част) кой е млад / (нова част) кой е стар
(47) градината / (нова част) която се намира зад Бърдо / във Дълбоки дол […]
(48) заедно работехме със дедо ти Гоце / (ново изказване) и дедо ти Гоце беше малко майтапчия

2.3.2.2.Между изказвания

(49) чукАхме КАмъни // чакъл / нали / за шосето // (ново изказване) и тия пари […]
(50) […] отидохме на ски // (ново изказване) а тя имаше една приятелка / от Подуяне […]
(51) баба Гюра имаше обичай // (ново изказване) излезе зад къщата / там слънце грееше […]
(52) дедо ми Йосе да ми изпрати / жълтите волОве // (ново изречение) градината / която се намира зад Бърдо / във Дълбоки дол […]

2.3.2.3.При цитиране

(вж. 5.1.3.3. – Паузата като маркер за цитиране)

2.3.2.4. Отделящи вметнати изрази и обособени изречения

(53) и се провикнал / айде вика / както са правИли на кака Райна // най-големата дъщеря на дедо Гоце // серенада са правИли / той / махайте се вика / оттука
(54) един ден се случи / в един и същи ден / имаше една Mарийка Ткачера / от чаршията / и по едно и също време / ме канат двете
(55) баба Гюра имаше обичай // излезе зад къщата / там слънце грееше // имаше една круша // сложи главата / на сенката на крушата / и полегне

2.3.2.5. Хезитация

В българската научна литература, разглеждаща разговорната реч, за понятието хезитационна пауза е писано малко. Мариета Цветкова го дефинира като маркер за неподготвена реч, също „непреднамерени неграматични паузи“, „по време на които говорещият избира нужната дума за запълване на определена позиция във вече оформената синтактична схема на своето изказване“ (Цветкова 1996: 190). Като примери за хезитационни пълнежи тя дава както същински, чисти паузи, така и нечленоразделни звуци (често шва), а също и членоразделни думи (нали) или цели фрази, наподобяващи обособено изречение – напр. „така да се каже“. В интервюто с Йордан Радоев се наблюдават множество такива паузи (на автокорекция и на подбор), както и някои случаи на удължаване на вокален краесловен сегмент, които наподобяват хезитация.

2.3.2.5.1. Автокорекция

(56) най-напред живеех във една // във бате Гошо // във една малка стаичка
(57) след мене имаше една / едно / една девойка
(58) такъв / неопитен / неопитни туристи бехме тогава
(59) аз тогава се грижех / много за / подка // пролетно време подрезване / покопаване […]
(60) и / оп / опипва / джапа в морето
(61) искаше да отиде да жи / да поживее при сина си
(62) едно време като студенти // бехме бедни студенти / нали
(63) и като се пренасят / претоварват нали / от нивата
(64) никога невидели овош / как се берат / нали // череши
(65) и: // тридесет // чакай / четиресе и осма година като станаха текезесетата
(66) често ходех / не често / почти всеки път ходехме / на плаж заедно

Примери (56) до (64) са свидетелства за автокорекция с „повторение на цялата подлежаща на корекция лексическа единица или на част от нея“, като в примерите от (56) до (61) има „чиста хезитационна пауза“, а от (62) до (64) хезитационната пауза е запълнена с нали (Цветкова 1996: 191). В примери (65) и (66) е налице схемата „А‘ изцяло отрича А“ (Цветкова 1996: 192).

2.3.2.5.2. Подбор

(67) един път / ъ / вървиме по улицата от тех
(68) овошните дървета се нуждаят от / ъ: / от пръскане / със ъ: / специален химикал
(69) отиват в пощата да се обадат на / ъ / родителите / че аз // заклех се нали
(70) тъзи градина: / така да се каже / пострада
(71) тя имаше една приятелка / от Подуяне // как се казваше […]
(72) ти тогава беше на една година и десет месеци / ако не се лъжа // на плажа като бехме

Примерите от (67) до „родителите“ в (69) показват примери за хезитация, запълнена с неопределен звук, подобен на шва (в български – /ɤ/), в кратък или дълъг вариант. Втората част на (69) свидетелства и за запълване с празната лексема нали; а в примери от (70) до (72) хезитациите са представени от цели фрази.

2.3.2.5.3. Удължаване на сегмент в състава на думата

(73) и по това време: / минава / един камион
(74) и: кака Голубинка: / Бърцина: / най-редовно ме викаше
(75) ами: // дедо ти: / Йосе: // работеше във държавния овощен разсадник

Единствената отлика с нечленоразделен хезитационен пълнеж е наличието не на шва, а на друг вид гласен звук; функционално обаче приликите между двете са ясни.

3. Морфология

3.1. Номинална морфология

От номиналния дял на морфологията на българския език (включващ в себе си съществителни и прилагателни имена, както и номинални местоимения) в интервюто с Йордан Радоев внимание може да бъде отделено на формите и употребите на някои местоимения; формата на членната морфема; и особености при съгласуването от морфо-синтактична гледна точка, разгледани в т. 3.3 Морфо-синтаксис.

3.1.1. Местоимения

3.1.1.1. Дълги форми на обектни форми на лични местоимения Ницолова (2008: 151) отбелязва за употребата на пълните форми на личните местоимения, че пълните „са ударени“, „могат да бъдат сами топик или фокус“ и „са самостойни части на изречението“. Същевременно „кратките форми могат само да влизат в състава на комплексния фокус […], респ. на коментара […] или на фона заедно с други думи“ и са „несамостойни части на изречението, ограничени словоредно“. Ницолова отбелязва още, че „в разговорната реч и поезията […] се срещат съкратените варианти мен, теб […]“, което се потвърждава от Куцаров в „Съвременен български език“ (Куцаров, в Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 334).

В разрез с очакванията обаче в речта на Йордан Радоев не се забелязват разговорните кратки форми мен или теб, а само пълните форми (мене, тебе) и техните клитични съответствия:

(1) след мене тръгна една върволица (адвербиал / обст. пояснение)
(2) ше ходиме да ми купиш и на мене ски (дативен обект с удвояване)
(3) ти питА ли ме вика мене // да се ожениш за гъркиня? (акузативен обект с удвояване)
(4) ето ти червения конец / мене да не ме каниш (акузативен обект с удвояване)
(5) и заедно със / тебе нали (адвербиал / обст. пояснение)
(6) ти искаш ли да ти купиме на !тебе сладолед (дативен обект с удвояване)
(7) на самия камък / който също и на тебе ти е било / харесал да (дативен обект с удвояване)

В примери (1) и (5) се наблюдава употреба на пълна форма, управлявана от предлог, като образуваната предложна група синтактично може да бъде определена като адвербиален адюнкт, който не се удвоява в предикатната структура. Същевременно в (2)-(4), (6) и (7) обектите, независимо от своята падежна маркировка, играят ролята на фокус, носят ударение и са пълни по своята форма.

3.1.1.2. Диалектни форми

Предвид образованието на интервюирания силни прояви на диалектна реч не би трябвало да се очакват, но същевременно неформалната среда, съчетана със съзнателните диалектни употреби от страна на интервюиращия – Любомир Радоев (в пример (10)), може да доведе и до някои такива употреби и от страна на интервюирания:

(8) всички примери от т. 1.1.3.1. Дейотация
(9) като отишла она във Сливница / снахата […] я сложила във склада
(10) а она за прув пут ли види мОре?
(11) тая вода вика е огромна вода / дека се оттича / вика

Местоимението она по произхода си е форма за ж.р. на старобългарското ОНЪ и е характерна за западните български говори (Ницолова 2008: 147).

3.1.1.3. Местоимението „то“

Третоличното местоимение за среден род, единствено число то има няколко функции, различни от чисто референтната.

(12) то не се качва: / то не са специалисти / то си треба / все пак занаят / нали
(13) кога отидЕхме // то никаква Вера / то друга / случайно облекла червения пуловер
(14) то не са специалисти /

В пример (12) налице е употреба на „то“ като формален подлог при безлични изречения (Ницолова 2008: 150).

Примери (13) и (14) свидетелстват за транспозиционна употреба на местоимението – „говорещият […] лишава референта лице от форма за мъжки или женски род, при лицата свързан с пола, с цел да изрази иронично-гальовно или пренебрежително отношение към него“ (Ницолова 2008: 157). Пример (13) изглежда като иронична употреба, докато (14) показва по-скоро пренебрежение – основно предвид историята за унищожената градина.

3.1.1.4. Релативи

3.1.1.4.1. Като и дето

3.1.1.4.1.1. Като вместо когато

Употребата на подчинителния съюз за време като се предпочита в устната реч пред употребата на местоименното наречие когато. Тя е застъпена и в речта на Йордан Радоев, като това са някои от примерите:

(15) младите войници // като свърши клетвата / обикновено младите войници
(16) тя като заключИ вика // тая работа / нема да бъде доскоро вика
(17) и: // тридесет // чакай / четиресе и осма година като станаха текезесетата
(18) а тя вика // като свършиш / вика / при кака Голубинка / ше си те чакам
(19) Цена Сурина като ходи малко / държи краката: / така / отворени / и като върви […]
(20) ама аз като отидох на Несебър / видях ъ: / доста деца / които […]

3.1.1.4.2. Дето вместо който/когото

Според Ницолова (2008: 184) абсолютният релатив дето „се употребява предимно в битово-разговорната реч“ и така може да бъде очакван със завишена честота в подобен регистър, а в изследването на Дачева и Тишева в преобладаващата част от примерите дето се реализира с изпуснато подложно местоимение, кореферентно с опората в главното изречение (Дачева, Тишева 2005: 9). Същевременно в интервюто единственият пример за употреба на това относително местоимение в речта на Йордан Радоев е следното изречение:

(21) вуйчо Боян // дето е брат на баба ти Люба

Останалите примери у Йордан Радоев са със словоформите на обичайния релатив който – и в рестриктивни, и в нерестриктивни изречения, докато речта на интервюиращия Йосиф Радоев дето се прилага широко.

3.1.1.4.2.1. Въпросително вместо относително местоимение

Според Ницолова относителните и въпросителните местоимения и местоименни наречия в някои западнобългарски диалекти са омонимни и е възможна употребата на въпросителна дума вместо релатив (Ницолова 1986: 123).

Макар и редки, такива примери има и в речта на Йордан Радоев:

(22) и отиде там във трънаците със ските // кога отидЕхме // то никаква Вера
(23) колко пъти минавам към Конярника / толкова пъти се отбивах

В пример (23) се наблюдава употребата на въпросителното местоимение колко като релатив интензификатор, съчетан с показателното местоимение толкова – разминаването между двете местоимения в съчетание с редкостта на явлението показва, че употребата на въпросителен релатив вместо показателен вероятно не е утвърдена в речта на интервюирания.

3.1.2. Членна морфема за м.р. ед.ч.

Добре познатото правило за пълния и краткия член за думи от мъжки род, единствено число, завършващи на съгласен звук, гласи, че в определени случаи съществителни и прилагателни от този тип се изписват с пълен член (Ницолова 2008: 81). Ницолова обаче споменава, че „в повечето български говори няма членувани форми от м.р. ед.ч. с -т и без -т (застъпен е само единият вид)“; Куцаров подкрепя това твърдение – това е „правописно правило, което не намира опора в говорната езикова практика на нито един диалект“ (Куцаров, в Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 473).

В речта на Йордан Радоев последователно се употребява кратката форма на членната морфема, макар че в последния пример се забелязва и употреба на пълната форма:

(24) Професор Викторов / беше лекуващия лекар / ми определи диагнозата
(25) ще изядът парите на чорбаджиите / и ше дойде вика / края на текезесетата
(26) и така със майтапи минаваше целия ден
(27) човека: / решил да се ожени
(28) кондуктора вика / минавайте напред минавайте напред
(29) от който / самия поток на реката се разбиваше на две
(30) решихме / че / нали / приземният етаж е виновен

3.2. Вербална морфология

3.2.1. Мекане

В съвременния български книжовен език, а също и в „редица български говори“ (Ницолова 2008: 272), в 1 л. мн. ч. се употребява окончанието -ме, което в устната реч се е разпространило от III спрежение до I и II. Стойков определя това и като западнобългарска диалектна черта (Стойков 2002: 145). Според проекта „Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език“ тази характерна особеност на западните говори вече започва да се разпространява надрегионално и се възприема като маркер за разговорна реч (Проект 2009: сл. 35). Някои от многобройните примери са:

(31) а ние с леля ти Мара / отидеме / с пръст така […]
(32) градския плаж / да го кажеме
(33) след това решихме дедо ти да го заведеме / повторно
(34) и работиме по цел ден
(35) решихме да ходиме там

3.2.2. Употреба на конструкции в сегашно време, свършен вид, за жив разказ

Сегашно историческо време е специална метафорична употреба (транспозиция) на сегашното време с цел „да представи пред слушателя описваното минало събитие много живо и пластично“ (Ницолова 2008: 275). В разказите на интервюирания това време е преплетено и с едно от основните значения на свършения вид на глагола в българския език – конкретнофактическото значение представя действието като „единичен факт“ (Ницолова 2008: 260), което допринася за нагледността в живия разказ:

(36) баба Гюра имаше обичай // излезе зад къщата / там слънце грееше // имаше една круша // сложи главата / на сенката на крушата / и полегне
(37) хване клончето / счупи го / на земята го събори / и доле ниско
(38) качваме се в рейса и: / кондуктора вика / минавайте напред […] а баба ти Люба / […] и такова / прескочи / та седне на по-предната седалка […] тя седне от тая седалка / та мине на другата седалка
(39) парите земе та ги сложи […] във един каскет […] каскета го сложи във една чанта // чантата я сложи във куфара // куфара го сложи в гардероба и тогава заключи вратата

За II спрежение в книжовния език има съвпадение на основите за аорист и сегашно време (Ницолова 2008: 289), но в горните примери може да се установи, че формата е за сегашно време, поради първия глагол от поредицата. Наличието на диалектни черти в речта на интервюирания говори и за разминаване на словоформите за аорист и сегашно време, маркирано с ударение – сложи (сег.) срещу сложѝ (аор.); заключи (сег.) срещу заключѝ (аор.) (Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 112). Т.е. формите в примери (36)-(39) все пак са за сег. вр.

3.2.3. Бъдеще време

Формата на частицата за бъдеще време често може да варира в своя звуков състав – например книжовният вариант [ˈʃte] и устноречевите [ˈʃɪ, ˈʃə, ˈʃе, ˈʃ], като у Йордан Радоев е реализиран вариантът [ˈʃe]:

(40) ще изядът парите на чорбаджиите / и ше дойде вика / края на текезесетата
(41) ше мине покрай нашия прозорец etc.
(42) Дане / вика / стига чел / вика // ше ти паднат дзрънкалата
(43) Данчо // ше ходиме да ми купиш и на мене ски
(44) викам ше ме чакате тука на брега

3.3. Морфо-синтаксис

3.3.1. Погрешно съгласуване

От гледна точка на морфо-синтаксиса в устната реч интересни са различните грешки в съгласуването, породени от хезитации; от формални особености на българския език; или от семантични особености на една или повече от думите, участващи в съгласуването:

(45) на самия камък / който също и на тебе ти е било / харесал да
(46) направило им впечатление !кратунката
(47) година и десет месеци; на осемдесе и четири без малко / без четири месеци
(48) и като се юрнаха / целата махала

В примери (45) и (46) налице е погрешно съгласуване, което най-вероятно е причинено от сравнително голямата дистанция между съгласуваните думи; в пример (45) е интересно да се отбележи и корекцията в края на изказването – от неправилно съгласувана глаголна форма в ср.р. било до формата на прилагателното име харесал, която конгруира правилно с управляващия съгласуването мъжкородов релатив – подлог, който. В (46) такава автокорекция няма, а и не изглежда възможна, тъй като управляващото съгласуването съществително е изместено в дясната периферия на изречението. В (47) погрешното съгласуване по отношение на бройната форма няма видим причинител. В (48) погрешното съгласуване вероятно е на семантична основа – събирателното съществително махала назовава „множество от еднородни явления, възприемани като неделима цялост“ (Куцаров, в Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 322) и семантиката за множественост управлява числото на глаголната форма.

4. Синтаксис

4.1. Словоред на изреченията

4.1.1. Видове изречения

Поради характера на интервюто, което е изградено от множество кратки или дълги устни разкази за отделни ситуации от живота на Йордан Радоев (≈ отделни текстове), може да се очаква, че голяма част от изреченията в разказите са сложни по своя строеж, много често сложни съставни с подчинени определителни и обстоятелствени изречения. От съображения за обема примери не са предложени – в този дял по-скоро е обърнато внимание на някои по-особени словоредни конструкции в устната реч на Йордан Радоев – удвояване на допълнението и на подлога, и словоредните им особености.

4.1.2. Удвояване

Характерна особеност на българския език е възможността на някои синтактични позиции да бъдат заети от „две лексикални единици, една от които е клитично местоимение“, което „няма собствен референт и формално споделя признаците на другата част в същата синтактична позиция“ (Пенчев, в Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 564-565). Според Влахова-Руйкова „удвояването на допълнението е системно езиково явление“ и „без удвояване допълненията […] привличат логическото ударение и ще изразяват контраст“ (Влахова-Руйкова, WEB, Синтаксис). Ницолова пък подчертава, че „удвояването на обекта […] е важно средство за кореферентност, с което се повишава степента на текстова кохезия“ (Ницолова 2008: 154). Макар и да липсват такива подробни описания за удвояването на подлога, може да се предположи, че и при него кохезията на текста се повишава посредством удвояване.

4.1.2.1. Удвояване на допълнението

Примерите от (1) до (8), също и (12), са изведени по-напред като по-важни в сравнение с (9)-(11), защото не следват нормалната, немаркирана за българския език словоредна подредба SVO, която срещаме в примери (9)-(11) и (13). Маркираната подредба O(S)V междувременно означава, че на обекта, изнесен в начална позиция, е придадено по-голямо значение поради факта, че той е изтъкнат във фокална позиция.

4.1.2.1.1. Удвояване на винителното допълнение

(1) таа подробност я бехме разбрали
(2) дедо Гоце го гледаше Стефка
(3) баба Люба и дедо Йосе съм ги доведъл тука на море
(4) каскета го сложи във една чанта
(5) чантата я сложи във куфара
(6) куфара го сложи в гардероба и […]
(7) тази керемида аз я счупих
(8) ето ти червения конец мене да не ме търсиш
(9) Тя ги беше мобилизирала всички сестри там във Военната болница
(10) със каква любов я сади тая градина
(11) […] ти питА ли ме вика мене

4.1.2.1.2. Удвояване на дателното допълнение

(12) обикновено (на) младите войници им дават нови дрехи
(13) аз ѝ казвам на Марийка

При удвояването на дателното допълнение не се наблюдават някакви значителни отклонения от нормата.

4.1.2.2. Удвояване на подлога

Значителни разлики съществуват между удвояването на подлога и удвояването на допълнението поради факта, че удвояването на допълнението е обичайно за българския език, докато удвояването на подлога е по-скоро частен случай. Затова и удвояването в долните два примера следва да бъде разгледано:

(14) той дедо Ана казАл […]
(15) тя е доста далече тази хижа

И в двата случая може да се каже, че номиналната фраза дава допълнителна информация за референта на удвояващото местоимение, стоящо в началото на изречението, което покачва нивото на кохезия в рамките на изказванията. В пример (15) това личи особено добре поради дистанцията между двата формални израза на синтактичната позиция подлог – NP подчертава връзката между местоимението тя и неговия референт.

5. Прагматика

5.1. Прагматични маркери

Ясна и стегната дефиниция на термина „прагматичен маркер“ е дадена в статиите на Тишева „За „паразитите“ в речта ни“ и „За динамиката в системата на прагматичните частици в българския език“.

Функционално прагматичните маркери „показват как езиковата структура, в която те се включват, се вписва в речевата ситуация и маркират информация за определени фактори от нея“ (Тишева 2005: 5); „употребата на прагматичните частици е свързана със съзнателното желание на говорещия да реализира комуникативни цели чрез използване на средства от всички равнища“ (Тишева 2002: 215); тяхната „основна функция е да отразяват отношението на говорещия към различни елементи на комуникативната ситуация или отношението между отделните изказвания в речевата ситуация (Тишева 2002: 216). Т.е. те спомагат интерпретирането на информацията, която следва да бъде чута в предстоящото изречение.

Те най-често се позиционират в началото на изречението, но могат да бъдат срещнати и в средата и края му, отделени с прозодичните средства на езика (Тишева 2005: 5). Според произхода си тези маркери са се развили от самостойни части на езика – имена, глаголи, частици, и др. (Тишева 2005: 5).

От интервюто с Йордан Радоев са извадени примери за маркери за начало на изказването, за край или обобщение, а също и за маркери, отбелязващи следващо цитирано изказване.

5.1.1. Маркери за начало или продължаване на изказването

В случаи (1)-(3) противопоставителният съюз ами играе ролята на въвеждаща частица. Тишева и Хауге дефинират няколко употреби на ами като частица, въвеждаща реплика, свързани с релевантността на изказването (Тишева, Хауге 2001: 244-248). Предвид факта, че във всички случаи Йосиф Радоев търси определени истории за хората, за които пита, може да се предположи, че въвеждането с ами от страна на Йордан Радоев означава, че информацията вече е позната на Йосиф (Тишева, Хауге: 246).

(1) ами // интересното с леля ти Мара
(2) ами // какво да кажа / Йоско
(3) ами: // дедо ти: / Йосе: // работеше във държавния овощен разсадник
(4) та: / Йоско беше съвсем малък / когато за първи пат беше / на море
(5) та оти / след това сменихме / това / посещението […]

Примери (4) и (5) от своя страна не толкова показват начало на изказването, а по-скоро ориентират слушащия, че предходно изказване (за морето – 4; и за плажа в Несебър – 5) ще продължи.

5.1.2. Маркери за край и/ли обобщаване на информацията

(6) ама това е // младостта си е младост / нали
(7) и хубаво се работеше де / къде(то) сме / къде(то) такова / та такива работи
(8) но така: // редовно ходехме на ски
(9) та таа подробност я бехме разбрали де
(10) та там започнал да живее нали

Трудно би било (8), (9) и (10) да бъдат разграничени от (4) и (5), но тяхната позиция точно в края на историите (за ските – 8; за баба Гюра и склада за въглища – 9; и за Боян, който отишъл да живее при Гъргъровите – 10) би ги отделила като сумиращи и финализиращи изказването. Към това насочва и фактът, че последвалите от Йосиф Радоев въпроси се отнасят към коренно различни теми в тези два случая.

5.1.3. Маркери за цитирана реч

Някои от следващите примери могат да бъдат интерпретирани като употреби на перформативни глаголи (т.е. глаголи, при които изговарянето на глагола се равнява на извършването на действието – в случая питам, викам etc.). Хипотезата е, че поне част от тези глаголни употреби имат прагматичната цел да ориентират слушащия в структурата на цялостното изказване на говорещия, като показват коя част от изказването не се състои от авторова реч, ами от чужда цитирана реч. Позиционно тези глаголни форми или се намират преди изказването, или са вплетени в него.

5.1.3.1. Преди цитираното изказване

У Йордан Радоев въвеждащите цитирана реч маркери най-често са глаголни форми на перформативни verba dicendi – питам, казвам, като най-застъпена сред тях е викам. От изброените формата викам най-лесно може да бъде интерпретирана като прагматичен маркер поради високото си ниво на десемантизация (може да въвежда както съобщение, така и въпрос в пример (15)) и честотата на употреба (6 от 8 случая само долу):

(12) аз един път идвам от Сърбия и питам / дедо Гоце / КАК си със здравето […]
(13) викам чакай да му кажа / бе баба Люба и дедо Йосе съм ги занесъл на / Несебър
(14) той ме пита / Дане дадоха ли ти там / във службата / квартира? // викам дедо Гоце / още не са ми дали / а той вика / ту! / да еба майка му вика / качели не знаят че си рационализатор
(15) викам ставай да видиш […] / а той не верва и вика / ама верно ли? / па викам верно / айде да отидеме да ги видиш

В примери (14) и (15) се наблюдава редуване на реплики, въведени с вика.

5.1.3.2. Вплетен в цитираното изказване

Любопитни са конструкциите, в които маркерите за цитат се преплитат с пряката цитирана реч в разказа на интервюирания:

(16) ами вика / по нафталина ги познавам / вика / защото вика / обикновено младите войници им дават нови дрехи // токушо извадени там от склада и // те миришат вика / на нафталин
(17) тя като заключИ вика // тая работа / нема да бъде доскоро вика // хех / да ядеш вика / и да не плащаш вика / ще изядът парите на чорбаджиите / и ше дойде вика / края на текезесетата
(18) чукне така на прозореца и вика / Дане / вика / стига чел / вика // ше ти паднат дзрънкалата
(19) аз ѝ казвам на Марийка / не мога викам / сега съм обещал на кака Голубинка / а тя вика // като свършиш / вика / при кака Голубинка / ше си те чакам / вика / само ти […]
(20) тя вика / Дане вика / Несебърското море вика е по-големо вика / от Бургаското вика / са таа вода вика / къде оттича вика //смее се// къде се оттича

Този феномен може да бъде интерпретиран и като белег за хезитация, но се откроява с това, че се появява в тази си форма (вика) единствено при цитирана реч – вероятно с цел да се поддържа представата за цитат при по-дълги пасажи цитирана реч, като тези в горните примери.

5.1.3.3. Паузата като маркер за цитиране

Паузата след името Тошо, подчертана в пример (21), отделя цитираната реч от авторовата и може да бъде разгледана като предупредителен маркер, че следващото изказване ще бъде с различен характер от предходното:

(21) и ние със Тошо // Данчо / бързо / Вера паднА / и отиде там във трънаците със ските

6. Заключение

В интервюто с Йордан Радоев могат да бъдат открити множество маркери, които открояват езика на интервюирания като устна реч, отличаваща се от книжовната норма на езика на всички равнища на езиковата система – фонетика, морфология и синтаксис и прагматика.

Любопитни са често срещаните прояви на диалектна устна реч – най-вече на равнищата на фонетиката и морфологията – обясними с месторождението на интервюирания, гр. Брезник, който е център на диалектна област в рамките на западните български диалекти. Същевременно предвид факта, че интервюираният е имал висше образование, познавал е книжовната норма на езика и дълго време е живял извън центъра на родния си диалект на българския език, проявите на диалектна реч са в известна степен неочаквани. Едновременно с това обаче неформалната ситуация, темата на разговора, близкородствените взаимоотношения между участниците в интервюто, а също и самият език, който употребяват интервюиращите, изглежда са сред основните фактори, които обуславят високата честотност на появата на тези диалектни маркери.

Наличието на подобни отклонения от книжовната норма не е изненадващо – комуникативната ситуация ги предполага и те са неизбежна част от нея – но са интересни особеностите, които се характеризират от социолингвистичните фактори, стоящи зад речта на Йордан Радоев – неговата възраст и неговия произход. Затова този текст може да бъде полезен не толкова с някакви новости в анализа, а по-скоро с конкретните емпирични данни, анализирани в него.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: Бояджиев, Т., Куцаров, И., Пенчев, Й. „Съвременен български език – фонетика, лексикология, словообразуване, морфология, синтаксис“, София, 1998 г., ИК „Петър Берон“.

Дачева, Тишева 2005: Дачева, Г.; Тишева, Й. „Традицията в разговорните модели – който или дето“. Юбилеен славистичен сборник. Югозападен университет “Неофит Рилски“, Благоевград, 2005, 390-399.

Ницолова 1986: Ницолова, Р., „Българските местоимения“, София, 1986 г., ДИ „Наука и изкуство“.

Ницолова 2008: Ницолова, Р. „Българска граматика. Морфология“, София, 2008 г., университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Проект 2009: Проект “Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език“, 2009 г., София, взет от курса по устна комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Стойков 2002: Стойков, Ст., „Българска диалектология“, София, 2002 г., акад. Изд. „Проф. Марин Дринов“, онлайн на http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/index.htm.

Тишева 2002: Тишева, Й., „За динамиката в системата на прагматичните частици в българския език“, Litora Psycholinguistica. София, изд. „Сема РШ“, 2002, 213–219 свалена от http://folk.uio.no/kjetilrh/bgspeech2/Publications/Publication_on_conversational_speech.html на 3-ти юли 2021 г. в 16:00.

Тишева 2005: Тишева, Й., „За „паразитите“ в речта ни“, Litterascriptamanet. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. С., Университетско издателство, 2005, 499–510, свалена от http://folk.uio.no/kjetilrh/bgspeech2/Publications/Publication_on_conversational_speech.html на 3-ти юли 2021 г. в 16:01.

Тишева, Хауге 2001: „Съюзи за противопоставяне във функцията на прагматични частици“. Проблеми на българската разговорна реч, кн. 5. В. Търново, 2001, 242–252., свалена от http://folk.uio.no/kjetilrh/bgspeech2/Publications/Publication_on_conversational_speech.html на 3-ти юли 2021 г. в 16:01.

Тишева, Хауге 2014: Тишева, Й., Хауге, Х. Р. „Паралелен корпус с данни за българската разговорна реч – структура и приложение“. Езикови ресурси и технологии за български език. София, 2014 г., изд. Марин Дринов, 142–153.

Бояджиев, Тилков 2013: Бояджиев, Т., Тилков, Д., „Българска фонетика“, София, 2013 г., университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

Цветкова 1996: Цветкова, М. Паузи на колебание в българската разговорна реч в съпоставка с други славянски езици. Проблеми на българската разговорна реч, кн. 3. В. Търново, 1996, 190–196, свалена от http://folk.uio.no/kjetilrh/bgspeech2/Publications/Publication_on_conversational_speech.html на 3-ти юли 2021 г. в 16:02,

Влахова-Руйкова, WEB: https://www.slav.uni-sofia.bg/grammar/synt7.html.