---
title: "Брой 1 (2021)"
---

# Брой 1 (2021)

## Татяна Жилова. Отмяна на регистрацията на марка. Сиела, София 2021 г.

Посягайки към книгата на д-р Татяна Жилова, трябва да се отнасяме с необходимата отговорност, защото поемаме в ръцете си един систематизиран и обоснован научен труд, който изисква аналитично мислене.

 „Отмяна на регистрацията на марка“ е дисертацията на авторката за присъждане на образователна и научна степен „доктор“. Нейният научен принос е безспорен – това мнение се подкрепя не само от всеки читател, но и от становищата на изключително авторитетни преподаватели от Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ като проф. дюн Екатерина Матеева, проф. дюн Иван Русчев и др.[[1]](#fnote1)

 Д-р Татяна Жилова написва тази книга след всестранно проучване и организиране на материала. Доказателства за това твърдение са не само нейната активна работа в Юридическия факултет и в структурите на изпълнителната и съдебната власт, но и редицата предхождащи книгата научни публикации по темата: „Новото разбиране за марка в ЗМГО“ – Административно правосъдие, 2019 г., № 6, с. 11–20; „Използване на марките в търговската дейност по смисъла на ЗМГО“ – Търговско право, 2020 г., № 1–2, с. 41–52; „Използване на марките в интернет“ – Общество и право, 2020 г., № 2, с. 33–43.

 В композиционно отношение книгата се състои от увод и уводни бележки, седем глави и заключение. Всяка глава е прегледно и стройно организирана в раздели и параграфи. Читателят добива усещане за подреденост и несъзнателно оценява естетическата визия на постройката. Изложението се простира в над 400 страници, като ориентацията в тях е изключително улеснена от начина, по който авторката поднася информацията.

 Стилът е научен, кореспондиращ с разбирането за юридическия език. Изключително ценен е подборът на подходяща лексика, която прави книгата понятна не само за юристи, но и за неспециалисти, проявяващи интерес в сферата на правото на интелектуалната собственост. Синтаксисът е стегнат, лишен от присъщата на повечето юристи склонност към необоснована словесна разточителност. Тази прецизност на д-р Татяна Жилова по отношение на езика не е случайна, а е продукт на нейните интереси в областта на българския език. Вероятно за читателите би била интересна и полезна книгата „Право, правопис и правоговор“[[2]](#fnote2), издадена наскоро в съавторство с доц. д-р Владислав Миланов.

 Трябва да се отбележи, че „Отмяна на регистрацията на марка“ е труд, характеризиращ се с новост и безспорен научен принос. Това твърдение се застъпва от научните рецензенти по присъждането на образователна и научна степен „доктор“. Подкрепящ аргумент е новият Закон за марките и географските означения[[3]](#fnote3), който откри своята теоретична обоснованост именно в тази книга. Проблематиката може да бъде определена като интердисциплинарна, защото са изградени многобройни паралели с институти, принадлежащи към различни отрасли на правото. От значение е и технологичното развитие на марките, за което е необходим детайлен анализ на многобройни явления, стоящи извън правната материя.

 Струва ми се ненужно да раздробявам цялото на части, за да бъдат анализирани всички глави, раздели и параграфи поотделно. Тази работа вече е свършена от авторката в нейния автореферат, както и в становищата на научните рецензенти. Читателите лесно могат да открият информацията, която ги интересува. Ще се спра на отделни примери, които правят впечатление.

 Книгата на д-р Жилова е посветена на различните начини за отмяна на регистрацията на марка. В общия смисъл марките са обект на разглеждане от правото на интелектуалната собственост, като правната уредба, свързана с тях, се съдържа в Закона за марките и географските означения. Легална дефиниция на понятието „марка“ е дадена в чл. 9 ЗМГО. Отмяната е институт на правото, който може да бъде опознат и осмислен само след запознаване с общите теоретични постановки, свързани с марките. Д-р Жилова подхожда далновидно към темата с решението си да направи един кратък обзор на общите въпроси за марките.

 В уводните бележки е представен историческият процес на възникване на марките. Изложението има информативен характер. В кратко изложение са подбрани конкретни исторически факти, преминали през строга научна преценка и аргументирани целенасочено. Този обзор е необходим, защото книгата е предназначена предимно за лица с изявен интерес в областта на хуманитарните науки. Тези лица имат вроден стремеж за търсене на историческия корен, на философското начало на дадено явление. В този смисъл уводът чрез науката успява да реализира един чисто художествен прийом – да прикове вниманието на четящия.

 Правната материя е сложна и всеобхватна по своето естество. Именно това налага споменатото вече всестранно разглеждане на даден обект на изследване, преди да се пристъпи към частните случаи на неговото проявление в правния мир. Авторката прави един необходим обзор на източниците на правото, свързани с марките. Разгледана е международната уредба, както и уредбата в българското законодателство. Анализирани са актове, приети в различен исторически контекст. Този подход аргументира решенията на законодателя в съвременната уредба както на международно, така и на национално равнище. Разгледана е марката като обект на правото, както и субективното право върху марка, характеризирано като сложно, абсолютно, едновременно лично и имуществено и делимо право с изключителен характер[[4]](#fnote4). Още тук проличава търсеният научен принос, почиващ на закона, но допълващ и уточняващ неговите разпоредби.

 Същинското изложение по темата започва от втората глава. В хода на следващите глави са разгледани различните основания за отмяна на регистрацията на марка, залегнали в ЗМГО. Търси се правната природа на всяко основание. Аргументацията е осъществена в пределите на строго научната характеристика – д-р Жилова стъпва на досегашните постижения на правната доктрина, за да изгради свои теоретични постановки. Създава се усещане за приемственост, но и за безспорно новаторство на изложените възгледи. Законът често е подлаган на критична и навременна оценка – пример е следното твърдение от стр. 76: „Необяснимо защо забраната за регистрация на знак като марка се отнася само до националните културни ценности, а не обхваща световното културно наследство [...]. Независимо от липсата на изрично основание, регистрацията на марка, включваща световна културна ценност [...] е недопустима поради противоречие с добрите нрави“[[5]](#fnote5).

 В изложението се изграждат многобройни връзки с институти, принадлежащи на различни частноправни отрасли – предимно в сферата на облигационното и търговското право. Разгледан е договорът за лицензия като вид търговска сделка, сублицензията, договорът за франчайз и др. Цитирана е уредбата по ТЗ и ЗЗД. В посочения контекст са разгледани и други случаи – хипотези на унищожаемост и договаряне сам със себе си по ЗЗД, потребителското право. Всичко посочено е въведено в съпоставка с изследваната материя и допринася за изясняването на разглежданата проблематика.

 Д-р Жилова често добавя легални или теоретични дефиниции на правни понятия, което улеснява четенето, защото не е необходима справка с други източници: *използване в търговската дейност*(с. 160), *холограма*(с. 194), *прокурист*, *търговски пълномощник*и *търговски представител*(с. 222–223), *свързани лица*(с. 235) и др. Предлагат се както цитирани разпоредби на общи и специални закони, така и доктринални дефиниции. По този начин се създава една пълна представа за разглежданите хипотези на ЗМГО. Материалноправните постановки са синхронизирани с процесуалноправните – не са дава превес на едното за сметка на другото. Резултатът е балансирано изложение, което многостранно разглежда отмяната на регистрацията на марка.

 Книгата на д-р Жилова е една от малкото в правната доктрина, които притежават визуални елементи. Говорейки за видовете марки, тя представя редица изображения, които онагледяват теорията. Това е особено важно за младите читатели и най-вече за студентите по право, които често се сблъскват с материал, който е поднесен абстрактно и не е онагледен. Визуалните елементи карат паметта да действа в различна насока. А нека не забравяме, че достъпността е от особено значение за всеки учебник – той трябва да бъде ясен за аудиторията, до която най-вече е адресиран.

 На последно място, но не по важност – използваната литература е част от класическия фонд на правото в СУ – цитирани са безспорни за всички юристи авторитети като проф. Кожухаров, проф. Таджер, акад. Василев, проф. Венедиков и много други.

 „Отмяна на регистрацията на марка“ е труд, на който трябва да дадат доверие преподавателите, студентите, както и всички, които по една или друга причина се интересуват от материята свързана с марките. Със своя прецизен изказ, ясно и структурирано изложение, с многобройните, препратки и методи на изследване книгата трябва да бъде част от юридическата библиотека на всеки уважаван юрист. Горещо препоръчвам на всеки заинтересован да се снабди с нея и изказвам своите сърдечни поздрави към д-р Татяна Жилова за положения труд и завидния резултат.

  

 [1.](#note1) **Становищата на научното жури са публикувани на адрес:**[https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/proceduri_za_nauchni_stepeni_i_akademichni_dl_zhnosti/proceduri_po_pridobivane_na_nauchni_stepeni/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/arhiv_za_uch_2020_2021_g/zaschitili_za_uch_2020_2021_g/tatyana_borisova_zhilova_yuridicheski_fakultet](https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/proceduri_za_nauchni_stepeni_i_akademichni_dl_zhnosti/proceduri_po_pridobivane_na_nauchni_stepeni/pridobivane_na_obrazovatelna_i_nauchna_stepen_doktor/arhiv_za_uch_2020_2021_g/zaschitili_za_uch_2020_2021_g/tatyana_borisova_zhilova_yuridicheski_fakultet).

 [2.](#note2) **Миланов, Вл., Т. Жилова.***Право, правопис и правоговор*. С.: УИ „Св. Кл. Охридски“, 2021 г.

 [3.](#note3) **Закон за марките и географските означения**, обн. ДВ, бр. 98 от 13.12.2019 г.

 [4.](#note4) **Жилова, Т.***Отмяна на регистрацията на марка*. С.: Сиела, 2021 г., с. 99–101.

 [5.](#note5) **Жилова, Т.**Цит. съч., с. 76.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/tatyana-zhilova-otmyana-na-registratsiyata-na-marka-siela-sofiya-2021-g.md)

## Българските журналисти за българския език. Диана Радева: Трябва да се четат много, много книги

***![Диана Радева](https://modern-linguistics.eu/images/articles/109-111.jpg)***

 ***Диана Радева – водещ на сутрешния блок „Европа сутрин“ по ТВ Европа ***

 *Диана Радева е възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – специалност „Българска филология“. Работи като журналист от 17 години. Била е стажант в БНР и Нова телевизия, след това новинар в „Тройка на разсъмване“ по Радио Витоша, репортер в Евроком – София и ТВ2/Pro.BG, специален кореспондент и водещ на сутрешния блок „Добро утро, България“ в ТВ7 и водещ в телевизия BiT. В момента e част от сутрешния блок на ТВ Европа – „Европа сутрин“ в събота и неделя.*

  

 ***Разкажете ни интересни спомени от студентските си години?***

 Спомените ми са много и повечето са хубави. Срещнах прекрасни колеги, прочетох много книги, вярвам, че разширих хоризонтите си. Помня огромното страхопочитание, което изпитвахме на лекциите и особено на изпитите при преподавателите, чиито книги бяхме чели преди да влезем в Софийския университет. По онова време нямаше почти нищо онлайн и често мръзнехме по библиотеките, в Гълъбарника... Събирахме се в „Яйцето“ и там можеше да се видят професорите и асистентите им на една ръка разстояние. Никога няма да забравя първия път, в който влязох в Аулата за откриването на учебната година – всичко беше толкова тържествено и в онзи момент наистина поисках да съм част от тази общност, която има свой живот и свой смисъл. И до днес се гордея, че съм завършила Софийския университет.

  

 ***С какво филологията Ви помага в журналистиката?***

 Бих казала, че филологията ми помага постоянно, всеки ден. Благодарение на това, което сме учили в училище и по-задълбочено в университета, вярвам, че говоря и пиша относително правилно. Имам самочувствие и да защитавам аргументирано позицията си в спорни ситуации, които често възникват в нашата работа. Била съм на различни места, но навсякъде има моменти, когато разпалено спорим кое как се пише и защо, как се произнася. Всички са много категорични и никой не отстъпва. Филологията ти дава оръжията да печелиш такива битки.

  

 ***Споделете с читателите на списанието кои са тревожните тенденции в българския език, които Ви притесняват като журналист?***

 Много неща ме притесняват. Особено се дразня на неграмотността, неумението да се усвои толкова простото правило за пълния и краткия член в българския език, употребата (понякога напълно умишлена и с криворазбран местен патриотизъм) на диалектни форми в официалната реч, постоянното мекане и още много неща... Според мен обаче най-големият проблем, от който идват всички други, е пренебрежението към правилата и нормите на езика. Като че ли някои решиха, че и в това има „свобода“ и „всеки сам си преценя“ – изразът на годината според мен.

  

 ***Кои книги бихте препоръчали на студентите българисти задължително да прочетат през призмата на Вашия опит?***

 Със сигурност трябва да се прочетат много, много книги... Докато си студент това изглежда почти невъзможно, но поне си оставаш с един дълъг списък от стойностни заглавия за цял живот.

 Много трудно мога да избера най-любимите си книги, но все пак не си представям дъщеря ми някой ден да не е чела „Малкият принц“, „Майстора и Маргарита“, „Бесове“ и „Братя Карамазови“, „Изворът“ на Айн Ранд, „1984“, „Парфюмът“, „Човек на име Уве“ на Бакман... Огромно откритие за мен са и книгите на Юлияна Антонова – Мурата, чиито разкази за Япония могат да накарат всеки да се влюби в тази толкова различна култура.

  

 ***Бихте ли споделили наблюденията си по отношение на езиковата култура в публичната реч – политици и журналисти?***

 Нивото не е високо и няма какво да се заблуждаваме. Дори се сещам за една история с професор от друг университет, който казвал на студентите „Летвата е заровена дълбоко, колеги, а вие продължавате да се спъвате в нея“. В последните години са рядкост добрите примери по отношение на политическата реч. Вероятно и защото част от политиците откриха, че говоренето все едно си на пазара им носи повече точки пред избирателите. Жалко, ако наистина е така. Все пак смятам, че политиците би трябвало да бъдат пример за останалите и когато застанат на най-високите трибуни в държавата, е хубаво да са на нужното ниво. Всъщност ние сме тези, които трябва да изискват това от тях. Не бива да толерираме простотията и неадекватността, които ясно си личат в изказа. Просто не трябва да махваме с ръка и да гледаме в другата посока, защото това пряко ни засяга.

 Същото важи и за журналистите, за съжаление. Когато започвах преди години беше срамно да правиш грешки. Не можеше в ефир да се чуват хора с говорни дефекти или остатъци от диалект. Сега излиза, че това вече не е проблем. А истината е, че нашата отговорност е огромна и ние също трябва да опитваме да бъдем пример. Ние самите трябва да имаме високи критерии и да изискваме от себе си. Работата ни е динамична, винаги трябва да се мисли за 100 неща едновременно, но това не е оправдание.

  

 ***Какво според Вас трябва да се промени в обществото ни, за да се възвърне уважението между хората; доброто общуване, речевият етикет?***

 На първо място за мен е възпитанието. Ако си научен, че ти си най-важен, че няма защо да уважаваш останалите, че няма защо да се съобразяваш с когото и да било, не мисля, че имаме шанс. Не съм наивна, но смятам, че без уважение към другите няма как да променим нещата към по-добро и в ежедневието ни, и в държавата ни, и в начина, по който общуваме. За добро или лошо, можем да променим само себе си, евентуално да повлияем на децата и близките си, но и това е нещо и зависи от нашия избор.

  

 ***Какво бихте пожелали на читателите на списание „Съвременна лингвистика“?***

 От сърце пожелавам повече оптимизъм и вяра, че скоро ще дойде момент, в който знанията, грамотността, интелектът и доброто възпитание ще се оценяват по достойнство и че хората, които ги притежават, ще заемат подобаващо място в обществото ни.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/balgarskite-zhurnalisti-za-balgarskiya-ezik-diana-radeva-tryabva-da-se-chetat-mnogo-mnogo-knigi.md)

##  Българските писатели за българския език. Георги Бърдаров: Езикът е жив и се променя с условията в живота

![Писателят Георги Бърдаров](https://modern-linguistics.eu/images/articles/103-106.jpg)

 **ГЕОРГИ БЪРДАРОВ**

  

 Георги Бърдаров е български учен и писател. Автор е на най-четеният български разказ в интернет „За петата ракия или колко е хубав живота“. Вторият му роман “Absolvo te” печели Европейската награда за литература за 2021г., която ще направи възможно преводът му на 33 езика.

 Авторът води курс по Презентационно и ораторско майсторство, Президент е на Университетски клуб по петанка, дългогодишен сценарист на тв предаването „Стани богат“, луд фен на футбола, кулинарията, джаз музиката и Латинска Америка.

  

 ***Г-н Бърдаров, с последния си роман “Absolvo te” и получаването на Европейската награда за литература за България Вие утвърдихте мястото си сред най-успешните и влиятелни български писателите в днешната българска литература, какво е чувството да създавате светове чрез думите и как бихте определили писателя през разбирането си за езика?***

 Чувството е уникално, защото живееш буквално паралелни животи. Един е през деня с работните ангажименти, а друг през нощта, когато пишеш и създаваш свой собствен свят, в който след време ще се потопят и читателите. А езика и думите са моста между мен и читателите!

  

 ***Като творец, който от началото на литературната си дейност се интересува от другостта в света и разноезичието в него как смятате с какво езикът ни „държи“ в същността ни? И доколко кризите на различието са резултат от употребите на езика?***

 Тук можем да тръгнем още от библейската версия за създаването на езиците, когато хората се опитват да построят кула във Вавилон, за да видят Бог. Знаем, че той им изпраща множество бедствия и предзнаменования, че не трябва да го правят, но те не се отказват и тогава им размества езиците, те престават да се разбират, започват да се карат и кулата остава незавършена. Но не мисля, че проблемът е в езиците, проблемът е по-скоро в начина им на употреба, което произлиза от същността на човешката природа.

  

 ***Каква според Вас е посоката на развитие на съвременния български език? Кои са най-ярко открояващите се положителни и отрицателни тенденции в него?***

 Самият аз не съм филолог по образование, аз съм географ, демограф и ми е трудно научно обосновано да отговоря за посоката на развитие на съвременния български език. Това, което виждам е новият жаргонен език на младите, породен от използването на технологиите още от най-ранна възраст.

  

 ***В период на писане правите ли предварителни проучвания и подготовка по отношение езика на Вашите герои?***

 Темите, за които пиша са такива, че няма как да не правя сериозни проучвания за местата, нравите, поведението на хората, където се развива действието на романите ми. Така за първия посетих Сараево, сега териториите в Близкия изток и концлагера Аушвиц в Полша. Не правя някакви специализирани проучвания на езиците, тъй като, пак ще кажа, нямам такова образование.

  

 ***Според Вас до каква степен един национален език в днешно време е „формиран“ и „формиращ“? Кой е по-голямата „жертва“ на тенденциите в глобалното общество – езикът или човекът?***

 Езикът, така или иначе, е жив и се променя съобразно условията в света и когато имаме такава по мащаб глобализация е нормално и езиците по света да се променят, в някаква степен да се върви към унификация или по-скоро виждаме как английският се наложи като езикът на днешното време. А иначе не можем да говорим за „жертви“, това са естествени процеси, необходимо е да се адаптираме към тях.

  

 ***Ако „езикът е домът на битието“, както твърди Хайдегер, съдейки по състоянието на съвременния български език, какво е състоянието на днешното българско битие?***

 В известна степен тъжно и безпросветно, но след всеки мрак идва светлина – това е световният кръговрат на нещата от древността и ще бъде така, докато съществува човекът.

  

 ***Като неколкократен победител в състезанието за оратори, презентатори и разказвачи „Майстор на думите“, респ. с Вашите познания по практическа реторика как бихте описали и оценили днешния българин от гледна точка на езика, с който си служи? И виждате ли възможност в днешния ден книжовният български език да бъде интегратив на обществото, както това се е случвало назад в историята?***

 Ще започна отзад напред. В последно време българското общество е така жестоко разделено, че няма начин да се намери нещо, което да го обединява, дори и езикът. А иначе днешният българин, особено младите българи са много адекватни на съвременния свят, много бързо се учат, но и нямат избор, тъй като за тях конкуренцията е жестока. Ако в миналото си се конкурирал само с хората в твоето селище или общество, после с хората в държавата си, сега те се конкурират с връстниците си от целия свят.

  

 ***Като писател имате ли отношение към диалектното разнообразие на съвременната българска езикова карта? Как гледате на отделните говори – богатство или ненужно отклонение са те във време като днешното, в което унификацията сякаш надделява над оразличаването?***

 Като писател не, като географ, и то доктор от География на населението и селищата, да. Диалектното разнообразие обогатява едно общество, тъй като е носител на специфичните черти на хората от отделните региони, глобализацията обаче скоро ще ги премахне и това също е естествен процес! Както всеки процес, глобализацията има позитивни и негативни страни, позитивните са много, но това е една от негативните – унификацията на езици, култури, поведенчески практики на хората от различните части на света.

  

 ***Според Вас съвременният писател има ли отговорност към езика и ако има, в какво се изразява тя?***

 Разбира се, че има. Чрез езика той общува с читателите си и е длъжен да съблюдава езиковите норми и да се стреми да използва правилно езика, а това особено в днешния свят е огромна отговорност. Още повече писателите все още служат на една определена част от обществото като модели за подражание.

  

 ***По Ваши наблюдения създаваната днес българска литература има ли силата да влияе върху формирането на езиков усет и вкус поне сред четящата аудитория? Или обратното – следва комформистки езиковите навици на обществената среда и така задълбочава кризите в нея, легитимирайки ги със собствения си престиж?***

 Както във всички епохи у нас, така и навсякъде по света си има качествена литература, която отговаря на високите езикови норми и възпитава любов към четенето и усет към езика. Има, разбира се, и такава, която залага изцяло на комформистките езикови навици и така се надява да бъде приета от по-широк кръг хора и по-продавана.

  

 ***В днешно време мантрата за глобалния свят периодически се накъсва от компенсаторни апологии на регионалното, как се отнасяте към все още употребяваните метафори „малки езици“ и „малки литератури“? Може ли въобще да има „малък“ език и „малка“ литература“ извън статистическия смисъл на определението?***

 Абсолютно не, според мен. Много се дразня на подобни етикети: „обикновени“ и „необикновени“ хора, „малка“ и „голяма“ литература в зависимост от региона, където е създадена. Именно, защото света е все по-глобален разглежданите в литературата проблеми са общочовешки и могат да са релевантни за всяко място по света. А и талантливият автор може от всяка история да направи световна, стига да и вдъхне живот, да вложи емоция и предаде важни за него послания.

  

 ***Списание „Съвременна лингвистика“ е ориентирано предимно към млада академична аудитория, но и към онези, които са изкушени от магията на езика и любопитни към източниците на силата на словото, бихте ли споделили Вашето послание към нашите читатели?***

 Няма по-голям съдник от времето, то пресява всичко и за бъдещето остават само истинските и истински стойностните неща. Стремете се да придавате смисъл и да влагате част от себе си във всичко, което правите и във всичко, което създавате!

  

 *Въпросите за интервюто подготви гл. ас. д-р Биляна Борисова*


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/balgarskite-pisateli-za-balgarskiya-ezik-georgi-bardarov-ezikat-e-zhiv-i-se-promenya-s-usloviyata-v-zhivota.md)

## Обидната лексика в официалното публично общуване

Обект на изследване в предстоящата разработка ще бъде речта на родните политици, които използват своите профили в социалните мрежи, като трибуна. Ще разгледаме писмената политическата реч във вид на „публикация, пост“, което е на път да се обособи като нов вид медиен, речев жанр. Ще проследим най-често срещаните изразни средства, чрез които се реализира и в частност маркираността и атрактивността на изказа. Друг аспект, който ще разгледаме, е как се развиват речевите тенденции, как масата го възприема, как ѝ се отразява и как участва в типа комуникация. Постепенно ще се запознаем отблизо с онлайн речевото поведение на популярни политически фигури в техните профили в социалните мрежи и по-точно – Фейсбук.

 Предмет на изследване ще бъдат публикации на действащи министри и актуални фигури в политическия живот в България. При настоящите носители на властта обикновено интересът е най-силен, емоцията е най-ярка, а темите са актуални и засягат най-широк кръг от хора. Ще се проследи дали речникът им е експресивно оцветен и доколко може да се определи като съобразен с изискванията за политическата реч в официалния регистър – чрез нивото на такт и толерантност в техните коментари, оценки и характеристики. Изследването прави директно наблюдение на явлението как социалните мрежи предразполагат към открита, крайна речева агресия в речта на политиците. И как сериозната визия на политическата фигура, бързо бива заменена с лицето на ежедневния потребител на платформата, как се отразява върху речта и как всеки политик открито злоупотребява с широкия обхват на своята власт. Какво се постига с това? Доколко принизеният зрелищен изказ привлича вниманието и доколко езиковата агресия е фактор за недоволството на обществото.

 В разработката е приложен хипотетичен метод на изследване, който има за цел да разработи именно хипотеза. Хипотезата, на която се основава настоящото изследване, е свързана с идеята, че през последните няколко години маркерите на разговорността и стилистично маркираната лексика като част от характерните особености на речта в политическия регистър, тенденциозно и все по-успешно навлизат, когато те се реализират на територията на социалните мрежи и онлайн платформите като Фейсбук. Това е естествен развой на техническия подем и интернет и се превръща в основна задача на обществените личности, особено политиците, да разширяват своя обхват на изразяване, да бъдат все по-достъпни и да достигат до повече хора, а оттам и да им влияят.

 Целите на изследването са да проследи как са реализирани речевите стратегии в публикациите и речта на българските политици, какъв е изказът им, когато няма камери, журналисти и официална среда, която да предполага и провокира висок езиков етикет. Едни от най-важните фактори, които пряко влияят на изказа им, са темата и емоционалната им ангажираност с нея. Емоционалното състояние и неспособността от сдържаност, играят главна роля за рязката смяна на семантичното поле и оценъчният характер в изказа на политиците. Неподправената обстановка, явно предполага и непретенциозен изказ, близък и достъпен до обществото, т.е. масовия потребител в социалните мрежи.

 Задачите на това изследване са въз основна на събрания материал от публикации в социалните мрежи да се прочетат и анализират характерни особености за речевата агресия и разликите с изискванията и очакванията за политическа реч в официалния регистър. Свалени са публичните публикации от личните профили на няколко български политици. И на базата на направените наблюдения върху (не)политическата реч и описаните примери е направена типология на най-често срещаните особености.

 Статията проследява актуалната политическа реч на действащи и бивши политици, ползващи се с авторитет и голям интерес в обществото. В нея акцентът пада върху речта на родните политици и техните директни, агресивни коментари и субективни оценки върху конкретни ситуации, хора или в отговор на други изказвания. За целта е направен подробен обзор и анализ на речта им, особено на лексикално и стилистично равнище, а материалите обхващат периода от последните няколко месеца – от началото на протестите и около пандемията от COVID-19. Тъй като анализът е свързан изцяло със социалните мрежи и онлайн общуването, ще разгледаме накратко каква е характеристиката на писмената комуникация в тези интернет платформи. Езиковият регистър сам по себе си е езиков вариант, който е пряко зависещ от редица фактори, като социално положение, професия и комуникативна ситуация.

 Официалният регистър при устната комуникация трябва да се реализира задължително със спазване на редица норми, най-важна, сред които – правоговорната. За това свидетелстват езиковото обучение, речевата компетентност, социалният опит. Политическата реч спада към официалния регистър, или поне така е прието. Дали това свидетелстват писмените изказвания на родните политици обаче? Особено във време на протести, високо напрежение и масово негодувание? На първо време официалният регистър обикновено се реализира в официална ситуация в еднопосочна линейна комуникация, която не предполага лично изразяване на отношение, позиция или оценка. Основен белег на комуникацията в официалния регистър е предварителната подготовка и следване на строго определен сценарий (реплики), както е в други ситуации, изискващи определен езиков етикет (при запознанство, покана, представяне на непознати и пр.). Текстът/речта следва да имат логическа последователност и свързаност между всичките изграждащи го части. Официалният регистър се характеризира със строго съобразена и внимателно подбрана за конкретните цели лексика, както и със специфична терминология. С езиковата си компетентност говорещият спокойно може да демонстрира високо ниво на подготвеност и знания по определена тема, като по този начин да доминира над аудиторията. От изключителна важност е говорещият да бъде отличен оратор. Политическата парламентарна реторика е неразривно свързана с масовата култура на всеки представител на демократичната държава. „Политическото красноречие е вътрешна социална потребност на нейната обществена организация, на механизмите и средствата за поддържане на политическата активност на хората и за управлението на републиката.“, твърди Кирил Василев.

 На какво ниво протича обаче реториката между съвременните политически фигури и народа у нас? Речевите „битки“ и диалозите би следвало да са основани на общочовешките разбирания за морал, но в ХХI век условията са много по-различни, отколкото тези, през V век пр. Хр., т.нар. „златен век на Перикъл“. Тогава е прието, че възниква политическото красноречие в европейските културни традиции. Първоначално в Сицилия, Сиракуза и Атина реториката възниква във връзка със съдебни искове. Влиянието на реториката по времето на Перикъл получава такъв размах в Атина, че възникват специални ораторски школи, наричани още „софистични“. Някои от основателите са Продик от Хиос, Протагор от Абдера, Хитий от Елида и Есхин от Родос. Известни преподаватели в тях били: Антифон, Тразимах, Андокид и Тизиас, както и прочутият оратор от Сиракуза – Коракс, който прави опит да въведе правила за ораторското красноречие, като написва „Указание за говоренето“. В Древна Гърция, а по-късно и в Древен Рим, красноречието става „професионална практика на политици“.

 В предстоящата работа ще разгледаме и анализираме публикации, писмени речи и обръщения на български политици, в частност министри, лидери на партии, изразили позиция във връзка с настоящите протести или други актуални теми. Ще направим паралел между реторичните хрумвания на мисълта на политиците, от една страна и ще се вгледаме отблизо в речника, който се използва в интернет платформите и разликата с изискванията, които официалният регистър поставя. Ще анализираме реторически фигури и похвати в политическата среда и всекидневната, обществената и ще проследим наблюдава ли се дефицит на реторични знания и опит. Ще разгледаме политическата вербална агресия и обществените възприятия, визуалната политическа реторика в социалните мрежи и реториката и нагласите към протестите на България през 2020 година.

 Терминът „политика“ произлиза от старогръцки „πολιτικός“ и означава „град“. Свързва се с умението да се управлява полиса (града) и да се реализира организиран контрол на жителите в него. Политиката сама по себе си е организиране и реализиране на определени действия, чрез вземане на решения, включващи в себе си стратегия, цел и тактика. Така е обаче на теория, на практика – не съвсем. Политиката изисква уважение към избирателите, към събеседниците, към езика, към съвременния книжовен български език и толерантен тон и отношение.

 Обективизирането на процеса на високата комуникация се подчинява на основните функции на вербалното поведение в политиката. За да демонстрираме спецификите на политическата комуникация между властта и протестиращите, ще се позовем на основните функции на вербалното поведение в политиката. Те са както следва – привличане на вниманието върху политически събития; интерпретиране на възприетото чрез формиране на взаимовръзки; създаване на политически настроения; използване на думите като стимул за действия.

 В посланията си политиците следват един и същи метод – като си позволяват да моделират различни проблеми на обществото, за сметка на други. Целта им често е да се премълчи или отклони вниманието от по-неудобни теми. В политическата комуникация между власт и опозиция през последните години нивото на изказванията се сведе до цинично дублиране на действителността. Основното, върху което ще се спрем е езикът на омразата в политическата комуникация. Неговото място е специфично, тъй като е използван като инструмент за промяна на общественото съзнание. Вече над 140 дни, откакто започнаха антиправителствените протести, обстановката и отношението към родните политици се изостри още повече и те сякаш тотално забравиха добрия тон. Публичната им реч е в абсолютен противовес с очакваното спазване на езикови норми, толерантност, такт и висок етикет в политическия регистър.

 Езиковата агресия и шаблонната реч са сред най-тенденциозните явления, които се срещат в изказванията на българските политици. Фреквенцията на т. нар. „празни“ изкази – конструкции, са поднесени граматически коректно, но са изчерпани от съдържание и лишени от смисъл от години е обект на изследване от специалисти лингвисти и езиковеди. Притеснителна е високата степен на ниска езикова култура, която голяма част от управляващите ни демонстрират в изказванията си пред медиите и „излиянията“ в социалните мрежи. Езиковата агресия е тоталният антоним на високия езиков етикет и уважението, така нужни в речевото поведение на официалния регистър.

 Настоящата разработка има за цел да проследи как се реализира езиковата агресия и в каква степен при някои български политици. Напоследък освен че се запазва тенденцията ярко да присъства обидната лексика в речта на българските политици, тя се разраства и до ниво социални мрежи, като прекрачва всякакви граници на толерантност, възпитание и такт. Политическият елит у нас задава модели на общуване, като заменя речта от съответния официален регистър, носител на високия езиков етикет с обидна, принизяваща лексика. Езиковите портрети на българските политици трудно може да се отнесат към високата речева култура. За високия речев етикет следва да се разбира, че носителят на дадения тип речева култура познава и изпълнява всички речеви и етични норми. Поради тази причина от българските политици се очаква да спазват нормите на съвременния български книжовен език и да боравят успешно с всичките му функционални стилове, свързани както с употребата на устна реч, така и на писмена. Всеки, който е носител на висока речева култура се характеризира с ясна употреба на съответния функционален стил и жанр на речта, напълно съответстващ със ситуацията, нуждите и целите на общуването. Говорещият трябва да познава и спазва реторичните похвати и правила за комуникация. Носителят на висок речев етикет е необходимо да има потребността постоянно да проверява себе си, да попълва и разширява речевите си знания, чрез авторитетна литература, а не посредством имитация на популярното и широко достъпно съдържание в социалните мрежи, телевизията или радиото.

 Речевата агресия е форма на комуникация, целяща обида или умишлено причиняване на вреда и уронване авторитета на човек, група хора, организация или общество. Езиковата агресия е резултат от агресивното състояние на адресанта и обикновено има за цел да предизвика и поддържа агресивното състояние на адресата. Агресията в общуването е нарушаване както на етичните норми, така и на речевите такива. Съществуват 4 вида речева агресия. Те варират според степента им на проява и реализация на класификациите – от активна до пасивна. Първият вид речева агресия е активна, директна речева агресия, която се изразява в заплахи, разрушителни желания към определен човек или хора и призовава към агресивни действия и насилие. Вторият вид е активна косвена езикова агресия. Тя представлява разпространение на клевета и злонамерени клюки за някого. Третият вид пък се нарича пасивна директна речева агресия – изразява се в отказ на адресата да разговаря с друг човек или да отговаря на въпросите му. Последният вид словесна агресия е пасивна косвена агресия, която също се изразява в нежелание да се дадат речеви обяснения или в демонстративно мълчание. За съжаление речевата агресия е доста често срещано явление както в неофициалния регистър, във всекидневието, така и в официалния такъв, сред политическите фигури и техните изказвания.

 Активната косвена речева агресия е основният вид, върху който ще се спрем и чийто прояви ще разгледаме. Интересна е нейната реализация обаче и в социалните мрежи, където комуникативната стратегия и ролята на изказа са сходни като в медийния регистър. В медийните текстове езиковата агресията е удобно средство за манипулация на масовото съзнание. По същия начин и в социалните мрежи определен предмет на разговор се представя по такъв начин, че да предизвика негативен или дори агресивен отзвук и отношение сред аудиторията. За изграждане на негативния образ и отношение в представата на аудиторията адресата може да си служи с различни способи. Злонамереното говорене обикновено се реализира чрез „залепяне“ на етикети, употреба на унизителни и уронващи престижа сравнения и асоциации, обидна лексика – вулгаризми, цинизми, и различен тип езикови нападки. Иронията също е чест похват чрез игра с името на обекта на словесната агресия, както и подробности, обстоятелства и малко известни факти за него. Социалните мрежи се превърнаха, сякаш в бягството на българските политици, бягство от отговорност и бягство от светлината на прожекторите. Заедно с това са и трибуна, където лесно може да се достигне до голяма група от хора и да им се повлияе пряко. В социалните мрежи политическият елит у нас не само затвърди речта на омразата, като начин на комуникация, но и я разшири до онлайн тормоз. Социалните мрежи са изключително благоприятна среда за развитие на речевата агресия. Липсата на контрол и последствия дават широко поле на изява на такива говорители. Фейсбук, например е една от основните медии в които живее и се развива речта на омразата. Създават се разнообразни страници, групи и публикации, които имат за цел да вменят омраза в различни социални прослойки, определена част от обществото, или хора с различно от общоприетото поведение. Според полския медиен експерт Войчех Кайтох речта на омразата е манипулация. „Обективно казано, езикът на омразата и политическата коректност са два вида манипулация, и двете езикови практики разчитат на старателен подбор на синоними и продължават стари еристични традиции. Разглеждани от лингвистична гледна точка, те са огледални отражения едно на друго. При това имат аналогични корени. Езикът на омразата не е нищо повече от език на агресивната, военна по характера си пропаганда. Насочен е към тези, които смятаме за противници – бихме искали да замлъкнат и по този начин да престанат да бъдат опасни за нас“.

 Поради тази причина за език на омразата следва да се приемат всички преднамерени публични речеви прояви с агресивен характер. Като ксенофобски изказвания се характеризират всички речеви стратегии, тенденциозно мотивирани да дискриминират. За такова се приема и речевото поведение на политиците, които нападат по един или друг начин определени общности. В тези изказвания личи тяхната предварителна обмисленост и превръщането на поведението в напълно осъзната и конструирана речева стратегия.

 Политиците у нас боравят с широк спектър от стилистично маркирана лексика от шаблонни изрази, оценъчни епитети, метафори, сравнения, жаргони, неологизми, остарели и разговорни форми, перифраза на популярни изрази („хляб и зрелище“), олицетворение с анимационни герои и ирония, турцизми, съкращения, фразеологизми и пр.

 Социалните мрежи все по-често стават обект на изследване, тъй като основният акцент в тях пада пада повече върху комуникацията, отколкото върху информацията, която предоставя. Виртуалното пространство трябва да се разглежда и анализира като дискурсивно поле, тъй като реализира актуалните лингвокултурни и социолингвистични ценности и практики в общуването.

 Подобно на журналистите и политиците прибягват до маркетинга в социалните мрежи. Това е форма на маркетинг, в която политиците използват социалните мрежи като маркетингов, рекламен инструмент, с който да манипулират аудиторията. Целта им е да създават съдържание, за което потребителите да говорят, коментират и/или споделят в своите профили. А по този начин да разширят обхвата на своята популярност.

 Любопитно е, че в другите страни по света, например, през лятото големи корпорации като „Кока кола“, „Старбъкс“, „Адидас“, „Форд“, „Хонда“, „Лего“ и др. подеха инициатива и преустановиха своите реклами в една от социалните мрежи. Идеята бе да се осъществи бойкот във Фейсбук с цел да се окаже психологически натиск за активни действия и ограничаване езика на омразата в интернет платформата. Мотивът на тези компании бе отказът да се предприемат наказателни действия срещу публикации на 45-ия президент на САЩ – Доналд Тръмп, които бяха с ярко съдържание на словесна агресия.

 „Несъмнено задачата пред компаниите за борба с езика на омразата в социалните мрежи е тежка, заявяват специалистите д-р Филипа Смит и Марко Гуерини, които разглеждат случая отблизо. Те често преразглеждат политиките си за съдържанието. Във „Фейсбук“ 15 000 души са заети с проверяването на съдържание на над 15 езика. Но това отнема време и изтриването на език на омразата често не се прави достатъчно бързо и това е възмутително. Могат да се използват и алгоритми за идентифицирането на осъдително съдържание. Но това отново повдига въпроси за свободата на изразяване, защото се случват и грешки.“

 За съжаление родната политическа картина не е по-различна. Речта на българския политически елит не може да се определи като авторитетна, а на моменти дори граничи с просторечието и със сигурност не буди нито уважение, нито доверие.

 В предстоящата разработка следва да разгледаме подробно характеристиката на изразните средства, с които родните политици боравят в социалните мрежи и да направим своеобразна типология на най-често срещаните. Времевият участък, в който ще се ограничим е върху публикации от последните няколко месеца, заради каталитичните събития около протестите и коронавирусната пандемия. Тезата, която ще изложим е, че целта на този тип общуване, освен провокация и привличане вниманието на аудиторията (вероятно и заради наближаващите избори през март 2021-а), е също начин за словесна самозащита и едновременно с това оронване престижа на противниците.

 Сред имената на политиците, на чиито публикации в интернет ще обърнем внимание са Деница Сачева – министър на труда и социалната политика, Данаил Кирилов – бивш министър на правосъдието, Десислава Атанасова – депутат от ГЕРБ, Красен Кралев – министър на младежта и спорта, Илиан Тодорв – политик и областен управител на София-област, Валентин Касабов – депутат от НФСБ, Красимир Каракачанов – министър на отбраната, Цвета Караянчева – председател на парламента.

 Социалните мрежи станаха неразривна част от общуването на всички и непрестанно разширява своя обхват. Огромна част от речевата продукция и потребление вече се извършва онлайн, най-често в популярните интернет платформи. В това число влизат и политическите фигури със своите профили в социалните мрежи. Тяхна основна цел на употребата на експресивен изказ е постигане на социализация и себеизява. А основна движеща сила за подбора на лексиката има тя да е съобразена с духа на общуването в определената онлайн среда. По този начин родните политици често си правят лоша услуга, като се придържат към разговорните тенденции и норми и към начина, по който се структурира и изгражда комуникацията във виртуалното пространство. Причините обикновено са две – да постигнат по-широка публичност и демонстрирайки своята речева креативност да спечелят симпатии. Затова обект на наблюдение и анализ са именно такива употреби.

 Настоящата разработка застава зад становището, че връзката между речевата агресия и социалните мрежи се проявява на различни нива. В изказванията на писмените говорители присъстват определени явления, които са характерни за разговорната реч, но не и за речево поведение на политик в официална езикова обстановка. Нуждата от внимателно изследване на речевата агресия се определя от нарастващия интерес към комуникацията и ефективната реч. На базата на анализ на публикации във Фейсбук ще разгледаме политическата реч и белезите на разговорност, които носи, заради по-експресивната им реакция. Ще проследим моментите на речева агресия, субективните коментари и силно стилистично маркираната лексика. Ще разгледаме подробно също какви характеристики има речта им, защо, каква е ролята ѝ и как се възприема от останалите участници и аудиторията, до която достига.

 През последните няколко години българските политици често съвсем умишлено се стремят чрез речта си да катализират напрежението около себе си и актуалните събития в страната. Те напускат официалния регистър, като използват изрази, характерни разговорния стил, както и много шаблонни конструкции. Като обзор на всички тези изразни средства е общоприето понятието реч на омразата. То включва в себе си агресивна лексика – обиди, вулгаризми, цинизми и е свързана с расова, етническа, религиозна и всякакъв друг вид нетърпимост. Сред най-популярните реторически похвати особено личат някои фигури и тропи, като повторение, антитеза, хипербола, елипса, метонимия, метафора, игрословица, ирония, парадокс. А ролята на последните четири е да изпълнява и дестабилизираща функция върху опонентите. Това пък разкрива тяхното желание да бъде постигнато семантично оцветяване и определен стилистичен нюанс на езика. Основната цел е да приложат стандартната за политическите среди езикова манипулация, понякога и самозащита, но също и да се привлече вниманието и да се предизвика обществен отзвук. Друг фактор, който е от значение, е непретенциозната обстановка, която виртуалното пространство предоставя.

 Първото явление, на което ще обърнем внимание в речта на политиците и проявата на вербална агресия е жаргонът. Политиците институционално не могат да си позволяват да обиждат, но често го правят и така слизат от високия към ниския регистър, употребявайки жаргонни изрази и сленг. Според Георги Арамянов жаргон е: „социален говор на лица, обединени от определена близост в професията, образованието, интересите, начина на живот и др., чиято лексика и фразеология, възприета след формална или смислова промяна от книжовния език, териториалните диалекти или някои чужди езици, или създадена от самите носители, се отличава с ярка експресивност, дефективен граматичен строеж и свобода на употребата.“. Политиците често демонстрират и изключително цинично мислене и речево поведение, при това в комбинация с разговорни употреби. Това може да се каже, че обособява специален вид ***политически жаргон***. Този жаргон е резултат от тотален дефицит на толеранс, такт и необходимите реторични и ораторски знания. Примерите за такъв тип лексика се срещат от години и са наистина много.

 Социалният министър Деница Сачева бе публикувала в своя профил във връзка с актуални проблеми, т.нар. от нея „лирично отклонение“ със следното съдържание: „Уважаеми бивши величия, провалени политици, политически тролове, Фейсбук пехливани, политически комедианти, които привиждат фарс, псевдомислители за народа, за който осигурявате само зрелища, но не и хляб. Говорете си. Не ми пречите. Знам коя съм, къде съм и защо. И знам къде отивам. Харесването не ме блазни, нехаресването не ме плаши“. Белезите на езикова агресия са наистина много – цинизми, жаргони, някои, от които сленг, други – чуждици. Иронията също ярко личи в перифраза на известната латинска сентенция „Panem et circenses“, означаваща „хляб и зрелища“. Употребена е от древноримския поет-сатирик Ювенал и описваща потребностите на населението на Древен Рим. Обръщенията като „политически **тролове**“ и „Фейсбук **пехливани**“, както и префикса „**псевдо**“ има обидна и оронваща авторитета роля, като по този начин министър Сачева демонстрира поведение, което не е присъщо за политик, камо ли за високия езиков регистър. Нарицателното „трол“ може да се приеме и за добре познат жаргон в социалните мрежи, със силно изменено значение от „митично свръхестествено чудовище в скандинавските народни поверия“ до зле възпитани интернет потребител, който публикува противоречиви манипулативни съобщения, с единствен мотив да предизвика, провокира емоционален отзвук у другите и да наруши нормалния тон на един комуникативен акт. Употребата на турцизма „пехливан“ е с метафорично и иронично значение, тъй като в буквален превод означава „герой“. Представката „псевдо“ е добре известно, че се използва за изграждане на сложни думи и има значение на „лъжлив, неистинен, мним“. Изказването завършва с антитеза, от която обаче не личат ораторски способности, каквито са очакванията за политик. В „Харесването не ме блазни, нехаресването не ме плаши“ личи силна арогантност, която никой общуващ във високия регистър не бива нито да си позволява, нито да употребява.

 Ден преди началото на протестите (8 юли) в столицата, тогавашният министър на правосъдието Данаил Кирилов скандализира политическите среди, след като „съчини“ невъобразим сценарий, посветен основно на Христо Иванов, лидер на „Да, България“. Припомняме, че именно Иванов заедно с негови съпартийници направиха опит да стигнат до плажа „Росенец“, в близост до който се намира резиденцията на почетния председател на ДПС – Ахмед Доган. Тези събития всъщност бяха катализир за започналите няколко дни по-късно простести в столицата.

 „Спондж Боб Квадратните гащи (Sponge Bob Square Pants) отишъл на море да се прави на областен управител, с лодка. Лодката му дала усещането на конкистадор, заевоевател, утвърдител на собствеността ... и всякакъв там борец. Ама нямал акт за собственост, в случая Акт за публична държавна собственост. Нищо, развявал там каквото може, даже документ, че завладения имот е общинска собственост.

 Какво значение има, ударил едно танго на камъните с охраната – напълно достатъчно и вдъхновяващо! Е, най-добре да го били набили и други мерки да са наложили, ама, уви, браво на охраната – и те на море, не се хванали лесно на въдицата като шарани. Ех, защо не успяха да се втурнат в неговия сценарий... Язък, казано на Бг. Ся един по-нисък генерал от мен ще остане неудовлетворен: нема жертви, геройството остава съмнително.

 Сценаристите признават, че много се били подготвяли за това завладяване, ама от правна страна – нюню, няма документи, няма убедителни вещно-правни основания, напротив, отзад навсякъде промишлени цистерни. Съмнителна е тая „резиденция“, ако е на „почетния Председател“, да го ожалиш, Прокопиевата далеч по-фешън.

 Не беше красив и достоен спектакъл, а правно нещастен: явно Квадратните гащи е слушал некъв нищожно избран софийски общински съветник уж наказателноправен експерт, вместо да чуе вярната Надежда Йорданова, тя щеше да му обясни разликата между плажна ивица и морски камъни, ама нейсе.

 Анимация да става, Инспектор ДюДю и той набира сила, една съпруга на стъклено кълбо визионерски идеи му събира, Конфуций ряпа да яде.“

 „Въображението е по-важно от знанието“, гласят думите на Айнщайн. Чрез вербална, макар и писмена картина, говорещият пресъздава неща, които по-лесно може да се възприемат и да повлияят пряко на аудиторията. Използването на анимационни герои е нагледен пример за това. Вероятно подходът на Данаил Кирилов към анимацията е мотивиран и от факта, че той многократно бе отъждествяван с образа на друг анимационен герой. Заради физическата си прилика бе наричан от опонентите си Барни Ръбъл от популярния анимационен филм „Семейство Флинстоун“. Във вируталното пространство комуникацията се реализира въз основа на конкререн личностен модел на поведение и самоизява, който задава и употреба на определени езикови средства. Такъв е и случаят с онтологичната метафора, в която Христо Иванов е изравнен с образа на Спондж Боб Квадратни гащи. Логиката е свързана с характера на анимационната продукция, в която героят е гъба, която живее под водата в ананас. Данаил Кирилов демонстрира ниска езикова култура и слаби ораторски умения, след като прибягва до популярни телевизионни образи, а не до реални, авторитетни лица, които биха били далеч по-полезни. В конкретния случай може да заключим, че стремежът да се покаже с оргиниален изказ и да привлече вниманието на аудиторията, не винаги е най-добрата стратегия и често отблъсква потребителите с подобна комуникация. Отзвукът след написването на публикацията бе именно такъв. Дори премиерът Бойко Борисов, дни след публикацията, забрани на Данаил Кирилов да публикува в социалните мрежи и в частност в личния си профил във Фейсбук.

 Публикацията е достатъчно лексикално стилистично оцветена, затова ще я разгледаме по-подробно. На първо място се забелязват нарицателните *„конкистадор“*и *„завоевател“,*които са иронично употребени, но въпреки това ярко личи връзката им с агресивната, военна лексика. Чуждицата *„конкистадор“*не е случайно употребена, тъй като също означава завоевател, но определен тип – за испански войници, пътешественици и изследователи, които между XV и XVII век завладяват голяма част от Америка и островите в Тихия океан, разбира се, по вода.

 Изразите *„всякакъв там борец“*и *„развял там каквото може“*имат силно принизяваща функция. Съпредседателят на „Демократична България“ всъщност заби българското знаме на брега край резиденцията на Ахмед Доган, за да демонстрира, че земята е със статут на публична държавна собственост, а не частна територия. Бившият правосъден министър обаче, характеризира действието на Христо Иванов с омаловажаващото *„развял там каквото може“.*От друга страна пък в публикацията си определя начина, по който охранителите от НСО (Национална служба за охрана) изблъскват Иванов от плажа с „*ударил едно танго на камъните с охраната*“. В последващите редове може да се забележи как пасивната речева агресия се заменя от активна такава, т.е. открит призив към насилие: „*най-добре да го били набили и други мерки да са наложили, ама уви*“.

 Публикацията продължава с одобрително мотивирана лексема за охранителите, които продължават с все същата „морска“ тематика*: „браво на охраната – и те на море, не се хванали лесно на въдицата като шарани“.*Интересно явление в политическата реч е и употребата на фразеологизми. Предметът на фразеологията изучава устойчиви фразеологични словосъчетания от думи, както и тяхната семантика, етимология, употреба и фреквенция. Фразеологизмите са общоизвестни в определен речеви колектив особено в битовата сфера. Поради тази причина политиците прибягват често до тях, тъй като вярват, че разговорният изказ е най-прекият път да достигнат до масовия потребител. Семантиката им е резултат от преосмислено първоначално значение, което е и предпоставка за възникване на фразеологизма като нова единица. Всеки фразеологизъм обикновено е наситен с голяма семантична оцветеност. Функционират като образни синоними на стилистично немаркирани думи. В това се изразява и смисълът им – да представят отношение, оценка, емоция чрез повърхността, на която са изградени – образността. Фразеологизмът *„хващам се на въдицата“*е със значение – „*оставям се да бъда излъган, подведен; вярвам в някаква хитро скроена измама*“. Друг фразеологизъм в публикацията на Кирилов е „*ряпа да яде“*във финалното „*Конфуций ряпа да яде*“ в случая е иронично употребено, със значение „*с по-малки възможности в сравнение с Конфуций*“. Както е известно Конфуций е китайски мислител и философ, който е повлиял мисленето на хората от монголоидната раса, наричан „учител на 10 000 поколения“.

 Данаил Кирилов намесва също и обидни оценъчни епитети, свързани с физиката на други лица: „*Ся един по-нисък от мен генерал ще остане неудовлетворен...“*, визирайки генерал Атанас Атанасов, съпредседател на „Демократична България“, заедно с Христо Иванов.

 Кулминацията в ироничното изказване на Кирилов излиза наяве с изречението *„Язък, казано на Бг.“*, което осмива двете страни на конфликта – Ахмед Доган, почетният председател на ДПС и лидерите на „Демократична България“ – Христо Иванов и ген. Атанас Атанасов. Първо заради разговорния турцизъм „*язък*“ със значение „жалко, за съжаление“ и жаргонното неуважително съкращение на България – „*Бг*“, характерно за разговорната обстановка в социалните и някои печатни медии.

 Жаргонът, като езиков способ, се среща наистина често в речта на родните политици. Той е специален лексикален пласт, изграден от думи и е носител на по-ярка емоционално-експресивна натовареност. Неговата същност е дефективна – липсват собствени граматични особености и непълнота в лексико-семантичните полета. Заради това не представлява самостоятелна езикова подсистема на българския език. Изследователите поставят като най-съществена причина за създаването на жрагона игровия характер, като пренебрегват по един или друг начин социалните и психически особености, лежащи в неговата основа. За да се приеме твърдението е необходимо носителите на жаргона целенасочено да търсят и създават думи заради самата забава от тяхната употреба (или както е в случая обида, подигравка насочена към други политически лица). Основен е стремежът със средствата на езика да се маркира по-емоционалното възприемане на света, да се нарекат нещата с нови имена, като се разчупят наложени и остарели граници и забрани, или пък се заявява противоположно становище на говорещия. Обстановката в един разговор или изказване, когато основната тема са намесени противопоставящи се в идеите си политици или дори народа винаги предизвиква определени настроения, напрежение и речево поведение.

 Примери за жаргони в настоящата публикация е разговорната форма „*нюню*“ в дадения абзац: „*Сценаристите признават, че много се били подготвяли за това завладяване, ама от правна страна – нюню, няма документи, няма убедителни вещно-правни основания...“.*Жаргонната употреба на „нюню“ означава „нещо малко, дребно, невзрачно“ и отново има за цел да принизи действията на политиците-опозиционери. И продължава с отново иронично направен паралел: „Съмнителна е тая „резиденция“, ако е на „почетния Председател“, да го ожалиш, Прокопиевата далеч по-фешън“ – към частен имот на Иво Прокопиев (собственик на „Икономедиа“, издател на „Дневник“ и „Капитал“) в местността „Буджака“, Созопол. На първо място ролята на изполваните кавички е с преносно значение, т.е. и те имат омаловажаваща функция и второ, същата цел има и другият жаргонен израз – *„по-фешън“ – „по-модерен“, от англ. “fashion – мода“.*По-надолу срещаме и разговорното наречие *„нейсе“*със значение – *„както и да е; така да бъде“,*изразяващо съгласие или в случая иронично примиряване с фактите.

 Друго любопитно е, че пресъздавайки историята, Данаил Кирилов използва преизказно наклонение, за да изрази и породи недоверие и неубеденост в достоверността на случилото се.

 Въпросът за езиковата евиденциалност е представен в българския език като морфологична хиперкатегория, която се разделя на четири отделни евиденциални субкатегории. Съвременната двустепенна матрица на маркираност противопоставя всяка от тях по два показателя: пряка/косвена оценка на говорещия във връзка с информацията за действието и оценка на субекта в изказването като субективно/несубективно отношение към изказаното действие. В този тип евиденциална позиция се използват изказвания в минал темпорален план, които показват неубеденост и недоверие към случилото се. След експлицитни глаголи, които се употребяват в контекста на идеална дейност ренаративът (единично маркиран преизказен модус) и в минал план изразява оценка, различаваща се от достоверното излагане на събитията. Причината е, че маркирането на информация от чужд източник се поема от глагола за идеална дейност и отбелязването на „несвидетелственост“ като значение на ренаратива тук е безпредметно. Примери за това са употребените глаголни форми *„отишъл“, „развявал“, „ударили“, „да го били набили“, „много се били подготвяли“ и пр.*

 В речевата агресия, която личи в изказването следват оценъчни епитети като *„нещастно правен“*и *„нищожно избран софийски общински съветник“,*характеристика отправена към други съмишленици на Христо Иванов.

 Публикацията завършва с нова доза онтологични метафори и олицетворения с друг анимационен герой *„инспектор Дюдю“,*детективът от популярното анимационно филмче „Пинко розовата пантера“, визирайки президента на Република България Румен Радев. Накрая подигравателно са намесени и магически сили чрез метонимичното споменаване на стъклена сфера, върху която обикновено се вещае бъдещето: *„една съпруга на стъклено кълбо визионерски идеи му събира“*, като има предвид съпругата на държавния глава Десислава Радева.

 Подборът на лексикалните средства в общуването във виртуалното пространство (и не само) се осъществява най-вече в зависимост от личния избор. Той бива повлиян, както се забелязва по-малко от професионалната дейност, отколкото от социалната среда и мотива да се привлече внимание и да се провокира отсрещната страна. Употребата на стилистично маркирана лексика се обуславя от ситуацията – време, място, предмет, задачи и цел. Тя има специализиран стилистичен статут и включва в себе си два типа лексика – разговорна и книжовна. Според функционалните си възможности и емоционалната си и експресивна същност, думите се отнасят към някои от стиловете, като именно те го изразяват. В онлайн публикациите, които анализираме, се среща изобилие от метафорична и метонимична лексика. Речта им е изключително стилистично маркирана, а това зависи от настроението, емоционалното състояние и личното отношение на говорещите. Чрез нея се постига атрактивност и оригинално звучене и става по-достъпна и лесно „смилаема“ за обикновения човек. Но така политическите фигури слизат от високия регистър, към ниския. Тази амплитуда между двата регистъра обаче свидетелства за ниската им езикова компетентност. Макар че едновременно с това се представя и като търсен ефект, който политиците използват като параван, за да скрият дефицита на ораторските си умения.

  

 **БИБЛИОГРАФИЯ**

 **Армянов, 1989:**Армянов, Г. Жаргонът, без който (не) можем, „Наука и изкуство“, София, 1989. [Armyanov, G. Zhargonat, bez koyto ne mozhem, “Nauka i izkustvo“, Sofia, 1989.]

 **Миланов, Сталянова 2014:**Миланов, В. Сталянова, Н., Езикови портрети на български политици и журналисти, част 2. София, 2014. [Milanov, V. Stalyanova, N. Ezikovi portreti na balgarski polititsi I zhurnalisti, chast 2. Sofia, 2014.]

 **Миланов, Сталянова 2012:**Миланов, В. Сталянова, Н. Езикови портрети на български политици и журналисти, част 1. София, 2012. [Milanov, V. Stalyanova, N. Ezikovi portreti na balgarsi politici i zhurnalisti, chast 1. Sofia, 2014.]

 **Ницолова 2008:**Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София, 2008. [Nitsolova, R. Balgarska gramatika. Morgologiya. Sofia, 2008.]

 **Пашов 1989:**Пашов, П. Практическа българска граматика, София, 1989. [Pashov, P. Prakticheska balgarska gramatika, Sofia, 1989.]

 **Тишева 2012:**Тишева, Й. За някои особености на официалното общуване. Тенденции и предизвикателства в развитието на икономиката. Сборник доклади. Т. 4. Издателство „Наука и икономика“. Варна, 2012, 509–514. [Tisheva, Y. Za nyakoi osobenosti na oficialnoto obshtuvane. Tendentsii i predizvikatelstva v razvitieto na ikonomikata. Sbornik dokladi. T.4. Izdatelstvo “Nauka i ikonomika“. Varna, 2012, 509–514.]

 **Тишева 2012:**Тишева, Й. За езиковите регистри в устното общуване. Езикът и културата в съвременния свят. ИК „Знак 94“. Велико Търново, 2012, 460–468. [Tisheva, Y. Za ezikovite registry v ustnoto obshtuvane. Ezikat i kulturata v savremenniya svyat. IK “Znak 94“. Veliko Tarnovo, 2012, 460–468.]

 **Тишева 2013:**Тишева, Й. Езиковите стандарти, езиковите регистри и медийната комуникация. // Реторика и комуникации, 2013, бр. 9. (електронно списание, достъпно на адрес http://rhetoric.bg – [http://rhetoric.bg/сп-реторика-и-комуникации-юли-2013-година-2](http://rhetoric.bg/сп-реторика-и-комуникации-юли-2013-година-2)). [Tisheva, Y. Ezikovite standarti, ezikovite registry I mediynata komunikatsiya. // Retorika i komunikatsii, 2013, br. 9. (eletronno spisanie, dostapno na adres http://rhetoric. bg – [http://rhetoric.bg/сп-реторика-и-комуникации-юли-2013-година-2](http://rhetoric.bg/сп-реторика-и-комуникации-юли-2013-година-2)).]

 **Хинкова, 2013:**Хинкова, С. Външнополитическа реторика и нагласи в протестите в България през зимата на 2013 г. // Реторика и комуникации, 2013, бр. 10 (електронно списание, достъпно на адрес: [http://rhetoric.bg](http://rhetoric.bg/)– Външнополитическа реторика и нагласи в протестите в България през зимата на 2013 г.

 **[**Hinkova, S. Vatreshnopoliticheska retorika I naglasi v protestite v Balgaria prez zimata na 2013 g. // Retorika I komunikatsii, 2013, br. 10 (eletronno spisanie, dostapno na adres: http:// rhetoric.bg – [http://rhetoric.bg/външнополитическа-реторика-и-наглас](http://rhetoric.bg/външнополитическа-реторика-и-наглас)).]

 **Цветкова, 2009:**Цветкова, М. Всяка комуникация е и манипулация. // Медии и обществени комуникации. Научно електронно списание за медии, PR, журналистика, бизнес комуникация и реклама, бр. 3, септември 2009. [Tsvetkova, M. Vsyaka komunikatsiya e i manipulatsiya. // Medii I obshtestveni komunikatsii. Nauchno elektronno spisanie za medii, PR, zhurnalistika, biznes komunikatsiya i reklama, br. 3, septemvri 2009.]


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/obidnata-leksika-v-ofitsialnoto-publichno-obshtuvane.md)

## Социално-икономически предпоставки за развитието на административната лексика в българския език (от Освобождението до 20-те год. на XX в.)

Появата на административната лексика е тясно обвързана със социалната структура и икономическото развитие на българското общество след Освобождението. Макар следи от официално-деловия стил да се откриват още по време на Възраждането – документ от 1841 г., след Освобождението стилът се развива динамично – турцизмите постепенно биват заменени от русизми или черковнославянска лексика. От развоя на книжовния език на развитието на стила се ускорява, благодарение на възникналите потребности на новите административни и международни отношения. Проследяването на социално-икономическите предпоставки за развитието на административната лексика е важна задача поради връзката между език и исторически контекст.

 В края на 1876 г. император Александър II издава заповед за създаване на *Канцелария за гражданско управление на освободените отвъд р. Дунав земи,*начело на която застава княз Черкаски. Създава се с цел да положи основите на държавните институции на бъдещата държава. Подготвителният етап е важна стъпка – в него участват видни български дейци – проф. Марин Дринов, Найден Геров, Тодор Бурмов. **Също така се събират множество статистически, юридически и исторически материали за българските земи**, които са необходими за изграждане на новите национални институции. Всъщност това управление, което се създава, е известно като ***Временно руско управление**,*в него вземат участие и руски офицери и граждански лица, които влизат в създадената по-късно българска администрация. Но това се променя във втория етап, свързан с преминаването на р. Дунав от руската армия. Създава се ново гражданско управление в Свищов начело с Найден Геров. За първи път българите се изявяват като народ, които може да поеме съдбата в своите ръце, защото вземат участие в местното самоуправление. От около 3000 души във временната администрация, руските представители са само 250. Останалите са подготвени за тези позиции българи. Навлизането на **административната лексика започва да се ускорява поради вече възникналите нужди да обслужва сферата на официално-деловите и правови отношения, да регулира взаимоотношенията и управлението между държавата, учрежденията, страните, гражданите и хората**. Така вече е налице регулиращата и императивна роля, която изпълняват нормативните текстове и документи в областта на законодателството, дипломацията, администрацията.

 На европейската карта на 01.07.1878 г. се появява **нова държава – Княжество България**в резултат на подписания Берлински договор. Земите, които обхваща, са Северна България и бившия Софийски санджак. Княжеството е определено като самостоятелно и трубутарно, което ще се управлява от християнско правителство и княз, който е свободно избран от народа. Берлинският договор внася промени на няколко нива. Санстефанският мирен договор урежда отговорността за управлението на освободените земи да се прехвърли именно върху императорския комисар, който за срок от две години да изгради новата държавна организация, а Берлинският договор променя срока на 9 месеца. През май месец 1878 г. длъжността поема княз Александър Дондуков-Корсаков. Той избира за столица Пловдив, но след Берлинския договор центърът на администрацията се мести в София. Създаден е *Съвет на управлението.*

 **Ръководената администрация от новия княз Дондуков започва работа в няколко направления**– взема се пример от Русия за създаване на офицерския корпус, уставите, стратегията и тактиките на обучението, създава се българска земска войска, в края на годината започва да функционира военно училище в София, организира се действаща полиция, извършва се преустройство на съдебното дело и в данъчната област. Голямо внимание се отделя на учебното дело на проф. Марин Дринов. От август 1878 г. се определя новата структура на училищата и техните програми с т.нар. ***Привременен устав за народните училища.***За това време администрацията постига своята цел – да изгради основните параметри на българската държавност и да създаде условия за самостоятелно развитие на Княжество България.

 Самостоятелното развитие няма как да стане без закони. Берлинският договор задължава събрание в Търново, което да приеме ***Органическия устав на Княжество България,***който да уреди законите, според които обществото да се развива*.*На 10 февруари 1879 г. по време на събрание се открояват два възгледа за промяна на мирния договор – събранието да бойкотира постановлението и да го преразгледа или да протестира пред силите и да се работи по основния закон. Резултатът в крайна сметка е, че по съвет на руската дипломация депутатите гласуват протестен мемоар и започват да разглеждат предоставения им проект, подготвен от Сергей Лукиянов с помощта на княз Дондуков и проф. Марин Дринов. **Документът е изготвен на основата на вече съществуващи балкански конституции**с консервативен дух, който дава повече правомощия на княза и изпълнителната власт, с Държавен съвет и запазването на тройната система за избор на депутати – по избор, по право и назначавани от княза. На 16 април 1879 г. депутатите полагат подписи под окончателния текст на основния закон, но вместо *Органически устав*(за да се игнорират постановките на Берлинския договор) на титулната страница е изписано: ***Конституция на Княжество България.***Константин Стоилов предлага конституционен проект в края на 1879 г. след като Търновската конституция е вече приета. В него се предвижда състава на обикновеното народно събрание, създаване на Държавен съвет и въвеждане на имуществен избирателен ценз.

 **Според Наталия Киселова – специалист по конституционно право**– в Търновската конституция се наблюдава влияние от редица текстове като Раздел II от Белгийската конституция от 1831 г., Румънската конституция от 1866 г. и от Сръбския органически устав от 1869 г. Сред откроимите достойнства на Търновската конституция са регламентирането на правата и свободите на гражданите, които са в съзвучие с основните принципи на европейския либерализъм, а именно чл. 57 и чл. 61.

 Правото за собственост е обявено за неприкосновено. Никой не може да бъде наказван без лична присъда и личната кореспонденция става защитена от Конституцията. Според нея избирателно право имат всички български граждани над 21-годишна възраст, без жените – те нямат такива права, но такова уточнение не е направено в текста на Конституцията, защото не е необходимо. Търновската конституция провъзгласява страната за конституционна монархия с народно представителство като по този начин е регламентиран и принципът на разделение на властите, а именно – законодателна, съдебна и изпълнителна. Князът контролира изпълнителната власт, като уволнява и назначава министрите, а те от своя страна са отговорни и пред княза и пред Народното събрание.

 Освен чрез достиженията на Търновската конституция, устройството на държавата активно се развива и през следващите десетилетия, като начало поставя Драган Цанков след като поема властта. Заедно с правителството той развива ползотворна дейност по **изграждането на административното, икономическото и политическото устройство на държавата.**Изградена е административна система, състояща се от **общини, околии и окръзи**. По същото време либералите се опитват да постигнат надмощие в борбата между институциите. Възникват противоречия с монарха по повод ***Закона за народното опълчение**,*който влиза в противоречие с правомощията на княза. Същият проблем възниква и с гласуваното от парламента решение за законодателни пълномощия на Правителството на Петко Каравелов (министър-председател от 28 ноември 1880 г.). Следващите години са белязани от грешките и поуките на управляващите. Борбата за надмощие между институциите продължава 5 години и завършва с победа на Либералната партия, която се разцепва след това.

 България в края на XIX в. преживява модернизация на всички нива в държавата, с темпове, непознати дотогава. Отпускат се заеми на прохождащи индустриални предприятия, започва разработването на ***Закон за подпомагане на родната промишленост**.*Българската индустриализация също забързва своето развитие. Със *Закона за насърчаване на местната индустрия*от края на века и разширяването му по-късно през 1905 и 1909 г. предприемачите получават привилегии като ниско данъчно облагане, облекчен вносен и износен режим, предимство при използването на държавната инфраструктура, която се превръща в цел на държавата – да я модернизира като започва строежа на железопътни линии, шосета и пристанища. Условията, които се създават, дават основание да се твърди, че в България настъпва „българското чудо“ в икономиката. Времето на индустриалната революция е в първите 10-15 години на XX век. Създават се и нови индустриални клонове – химически, циментов. Внедряват се нови технологии. Тези промени се отразяват и на занаятчийския сектор. Народното събрание гласува ***Закон за сключване на междутърговски договори,***показващи стремеж България да бъде наравно с другите държави на всички нива, създава се ***Закон за създаване на висше училище**.*

 В началото на XX в. управляващите се стремят да постигнат две основни цели – модернизация на икономиката и обединение на всички българи в една държава. Но тези две цели са в противоречие с приетите клаузи след Берлинския конгрес, според който България няма право да води самостоятелно външната си политика. Това налага реакция от страна на държавата като началото се поставя с Манифеста на цар Фердинанд I за обявяване на независимостта на България. В следствия на това се налагат и **промени в Конституцията – в текста на основния закон термините*****княз, княжество*****и производните им са изменени съобразно приетата през 1908 титулатура.**Броят на министерствата се увеличава, както и продължителността на техния мандат – 4 години. Някои от членовете на Конституцията са предпоставка за появата на *тайната дипломация*в българската политика.

 Следва десетилетие, изпълнено със сътресения. Пътят към националните катастрофи се изминава в периода 1912–1919 г., в които изградената българска буржоазна държава показва своите положителни, но и своите отрицателни страни. **Първата национална катастрофа**е резултат от Междусъюзническата война – от постигнатото обединение на български земи не остава почти нищо. По време на Първата световна война бедите продължават – провежда се политика на неутралитет, обвързаността с Германия осигурява участие в световния военен конфликт, българската армия е принудена да воюва. **Втората национална катастрофа**настъпва с подписването на Ньойския мирен договор от 1919 г., в резултат на която България задлъжнява към победителите в размер на 2 млрд. и 250 млн. златни франка. Двете национални катастрофи подкопават и изменят същността на създадената политическа система в България до момента. **Част от институциите се закриват, но има и такива, които се запазват и по-късно възвръщат цялата си власт**, а именно армията и монархията. Въпреки всичко в края на този период настъпват реформи – *Българският земеделски народен съюз (БЗНС)*се очертава като основна политическа сила с лидер Александър Стамболийски. Настъпва преустройство на българското общество. Първата реформа е свързана с приемането на *Закон за съдене на виновниците за народната катастрофа,*в резултат на който са арестувани министрите от всички кабинети, действали по време на войните. Приет е и *Закон за задължително гласуване*. Друга голяма реформа е свързана със създаването на *Отделение за обществена безопасност*в рамките на Министерството на вътрешните работи като по този начин за първи път в България се създава ***политическа полиция.***Именно с тези и още последвали реформи се налагат промени, които засягат цялото българско общество. Следващото десетилетие е изпълнено явни резултати от това.

 В края на този период все още може да се твърди, че жизненият стандарт на българите остава далеч от този на високоразвитите европейски страни, но големият напредък променя из основи стопанските, битовите и културните навици на населението. Законите, които се създават и приемат в този период, дават основание да се смята, че социално-икономическото развитие, макар и с падения, е налично и е двигател както за създаването на нови институции, които да обслужват обществото и властта, така и за развитието на лексиката, която да обслужва тези институции.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/sotsialno-ikonomicheski-predpostavki-za-razvitieto-na-administrativnata-leksika-v-balgarskiya-ezik-ot-osvobozhdenieto-do-20-te-god-na-xx-v.md)

## Анализ на маркери за устна реч в интервю на тема младежките години на информатора Йордан Йосифов Радоев

## 1. Въведение

 С примери от 50-минутно интервю с информатора Йордан Йосифов Радоев, на 85 години в момента на записването на интервюто, в тази работа ще бъдат разгледани наличието и функцията на маркерите за устна реч, характерни за българин, роден в гр. Брезник, Пернишко; с висше образование, получено през 1953 г. в Химико-технологичния институт, гр. София; и живял през по-голямата част от живота си в столицата. Фокусът на анализа ще бъде конкретно върху фонетични, фонологични, морфологични, синтактични, морфо-синтактични, прагматични и диалектни (на ниво фонология и морфология) особености, характерни за устната реч в изказванията на интервюирания, а в някои случаи – и на интервюиращите поради близката им родствена връзка с интервюирания, която може да окаже влияние на речевата ситуация. Целта е да се установи до каква степен произходът, образованието, житейският опит и конкретната речева ситуация влияят върху продукцията на устна реч, а също и какви прилики и отлики с книжовната норма на българската устна реч съществуват в изказванията на информатора.

 Анализираният материал представлява аудио- и видеозапис на устно интервю, проведено на 23 март 2009 г. в семейния дом на Любомир Йорданов Радоев. Участниците в интервюто са: интервюираният Йордан Йосифов Радоев, на 85 години в деня на записването, и интервюиращите – синовете му Йосиф и Любомир Радоеви.

 Интервюто представлява диалогичен публицистичен жанр, в който един или повече от участниците в диалога отговаря на предварително подготвени от интервюиращия участник въпроси. Обикновено интервюираният е запознат с основната тема на разговора, но не съществува изискване, според което интервюираният трябва да знае какви ще бъдат конкретните въпроси – тоест отговорите му представляват спонтанно генерирана реч. В интервюто с Йордан Радоев единствената подготовка е от страна на братята Йосиф и Любомир, докато баща им е запознат само с темата на разговора, който предстои – неговите младини в гр. Брезник и гр. София. Тази ситуация, в съчетание със семейните отношения между интервюиращи и интервюиран, предполага завишена фамилиарност и интимност в речевата ситуация, а това от своя страна обуславя и възможността за генериране на значителни количества маркери от регистъра на неподготвената устна реч. Самият Йордан Радоев по образование е инженер химик, следователно е запознат с книжовната норма на съвременния български език, но същевременно е интересно да се проследи дали поради неофициалната ситуация в устната му реч се проявяват следи от неговия произход. От всичко това следва, че текстът на това интервю е до голяма степен подходящ материал за анализ в сферата на устната комуникация.

 За улеснение в най-ранния стадий на анализа цялото интервю е транскрибирано с широка транскрипция, като в нея са отбелязвани всякакви особености на устната реч – паузи (отбелязвани с / за кратка и // за дълга), факултативни удължавания на гласни и съгласни звукове (отбелязвани с : след съответния звук), различни от книжовната норма ударения (отбелязвани с главна буква), отсъствия на определени сегменти, хезитационни пълнежи, прагматически маркери и др.

 Най-напред в текста са разгледани фонетичните и фонологичните особености на устната реч в интервюто, последвани от морфологични, морфо-синтактични, синтактични, прагматически и диалектни особености (на нивото на фонетиката и морфологията). Разделите започват с очакванията за конкретното езиково равнище, а след това се илюстрира каква е актуалната ситуация в интервюто посредством номерирани примери, категоризирани според типология на феномените. В заключението са разгледани резултатите и значението на това конкретно проучване. Що се отнася до подредбата на примерите, системата за номерация е самостоятелна за всеки от четирите големи раздела на изложението с цел по-лесна ориентация. Примерите за някои феномени са ограничени на брой от съображения за обема, тъй като е преценено, че няколкократно превъзхождат други феномени. Всички тесни транскрипции в текста (обозначени с квадратни скоби []) са правени с Международната фонетична азбука.

 От важност е да се отбележи, че поради формалния звуков характер на генерирания устно текст някои от елементите, разглеждани извън дяла „Фонетика и фонология“ (напр. дългите форми на личните местоимения, някои синтактични феномени и прагматични маркери), не биха могли да бъдат интерпретирани без връщане към това най-базово езиково равнище.

  

 
## 2. Фонетика и фонология

 На най-базовото равнище в речта на Йордан Радоев могат да бъдат наблюдавани характерни за устната реч феномени както по отношение на сегментите, така и по отношение на прозодичните единици. При сегментите най-значими са и диалектни (отсъствие на ятов преглас, т.е. екав изговор, и депалатализация), и чисто недиалектни комбинаторни особености. При супрасегментните единици отново има прояви на диалектна реч (при ударението); останалите особености там се свързват най-вече с различните видове хезитация и с членението на изказванията (паузите).

 
### 2.1. Сегменти

 
#### 2.1.1. Ятов преглас и екане

 В историята на българския език старобългарската ятова гласна *Ѣ ѣ*се развива в две основни посоки – най-общо казано на североизток гласната се развива до /Cja/ пред твърди срички и /e/ пред меки; на югоизток нейното развитие е многообразно и сложно за резюмиране; а на запад последователно тя се развива до /e/. В книжовната норма е приет североизточният изговор, докато всичко друго се счита за диалектна реч (Бояджиев, Тилков 2013: 202-207). В речта на Йордан Радоев последователно се наблюдава изговор /e/ навсякъде, където в примерите е отбелязано ⟨ѣ⟩. Това вероятно се дължи на неформалната езикова ситуация на интервюто.

 (1) **различни съществителни**: в**ѣ**тър; сн**ѣ**г; д**ѣ**до Гоце; подр**ѣ**зване   
(2) **различни прилагателни**: ц**ѣ**л ден; най-гол**ѣ**мата дъщеря; в**ѣ**рно (като наречие); ц**ѣ**лата градина; със гол**ѣ**ма любов; вс**ѣ**ка седмица ходех на Брезник   
(3) **местоимения**: вървиме по улицата от т**ѣ**х; точно срещу т**ѣ**х; без да гледа н**ѣ**къде; т**ѣх**ната къща   
(4) **спомагателният глагол*****съм***: четирспета година б**ѣ**х млад студент; прозорците б**ѣ**ха изпочупени; аз б**ѣ**х цивилен; сто дръвчета овощни б**ѣ**хме засАдили  
(5) **глаголът*****няма*****(лекс. и спом.)**: н**ѣ**мах право да постъпвам […]; макар че н**ѣ**ма кой знае какво образование; тая работа н**ѣ**ма да бъде доскоро; н**ѣ**маше умора   
(6) **спомагателният глагол*****трябва***: тр**ѣ**а да мине; винаги тр**ѣ**бвало да се пита възрастния човек; то си тр**ѣ**ба / все пак занаят / нали   
(7) **други глаголи и глаголни форми**: чет**ѣ**х (*вм. четях*) ношно време; случайно обл**ѣ**кла; първата му жена е умр**ѣ**ла; вал**ѣ**ло пр**ѣ**сен сн**ѣ**г; д**ѣ**до Гоце гледал през прозореца и вид**ѣ**л, че Цена минава; тука да об**ѣ**дваш; и аз отр**ѣз**ах този конец

 
#### 2.1.2. Депалатализация

 Според Стойков характерна особеност за западните български говори е изговарянето на меките съгласни /Cj/ като твърди „пред глаголните окончания за 1 л. ед. число и 3 л. мн. ч. сег. време“ (Стойков 2002: 144). Примери за съществителни имена не са налични.

 В речта на Йордан Радоев се забелязват няколко случая за депалатализация при глаголи, отново обособени както от произхода му, така и от неформалната ситуация:

 (8) /dj/ > /d/ младите войници отиват в пощата да се оба**д**ат   
(9) /pj/ > /p/ имало е случаи / когато зимно време с**п**а в това   
(10) /nj/ > /n/ по едно и също време / ме ка**н**ат двете   
(11) /lj/ > /l/ татко / вика / крачетата ме бо**л**ат

 
### 2.2. Елизии на сегменти

 
#### 2.2.1. Дейотация

 Според изследване на Радкова от 2009 г. най-често елидираната сонорна съгласна в българската устна реч е глайдът /j/ (Радкова, у Тишева, Хауге 2014: 148).

 Като примери по-долу са дадени четири случая на интервокална елизия на /j/ в ж.р. (12) и м.р. (13) на показателното местоимение *тоя*, извадени от интервюто с Йордан Радоев:

 (12) в **таа**килийка; та **таа**подробност я бехме разбрали   
(13) на **тоа**плаж немаше хора; да видиш **тоа**камък нали

 
#### 2.2.2. Елидиране на сегменти и комбинации от сегменти

 Други примери за елизии – на съгласни, гласни и срички – могат да бъдат наблюдавани в началото на думата, в средисловие (често между гласни) и в краесловие. Краесловни елизии на консонанти не са представени по-долу поради високата си фреквентност. Всички елементи тук са примери за маркери за устна реч:

 (14) като **зема**отпуска отивах във Брезник   
(15) аз **тогаа**бех студент; отидете вика по другите държави / да / так**оа**/ да пр**аи**те серенади; **ко**сте дошли вика тука; **треа**да мине да напраи   
(16) **кво**ше хващам оттука въже   
(17) **тва**е ясно   
(18) като почисти **нашта**къща

 Примери (14) и (15) представят елизия на звучния лабиодентален фрикатив [v] в началото на думата (14) и интервокално (15) – според Радкова „на елизия най-често са подложени звучните проходни съгласни [v] и [ʒ]“ (Радкова, у Тишева, Хауге 2014: 148). В (15) има и елизия на съчетанието [bv] от глагола „трябва“, което според Радкова се случва най-често при високофреквентни думи от този тип (Радкова, у Тишева, Хауге 2014: 149).

 Примери (16)-(18) представляват елизии на (част от) сричка в (16) – [ak], от *как-*; и гласни – [o] в (17) и [а] в (18). Според Радкова „елизия на срички се среща и много често при к-местоимения“ (Радкова, у Тишева, Хауге 2014: 149), което в съчетание с липсата на ударение обяснява (16), а елизията на /а/ е лесно обяснима поради факта, че гласната е неударена и обкръжена от беззвучни съгласни сегменти, което не налага включването на гласните струни в този момент на артикулация.

 
### 2.3. Супрасегменти

 
#### 2.3.1. Ударение

 2.3.1.1. Изместване на ударението

 В устната реч е възможно изместване на ударението в различни ситуации, като с висока фреквентност са изместванията при глаголните форми – примери (19)-(33) показват разминаване с книжовната норма в глаголни форми за минали времена (19-26 – аорист; 27 и 28 – имперфект; 29-34 – деятелни причастия от аористна и имперфектна основа), което е западнобългарска диалектна черта (Бояджиев, в Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 112).

  

 (19) тя ме вкарА във Военната болница  
(20) тя като заключИ вика // тая работа / нема да бъде доскоро вика  
(21) Вера паднА / и отиде там във трънаците със ските  
(22) той я посАди  
(23) Цена раз / направИ пъртина вика  
(24) изкАчихме Мусала (25) а тя казА / не не не не (26) и станАх скиор  
(27) чукАхме камъни  
(28) кога отидЕхме  
(29) около сто / дръвчета овощни бехме засАдили

 (30) както са правИли на кака Райна // […] // серенада са правИли  
(31) една девойка […] паднала със ските / и влезнАла във тръните  
(32) той дедо Ана казАл  
(33) ти си питАл  
(34) вместо да се кАчат по дърветата  
(35) оставих една бележка / заКАчена на един трън  
(36) кАжи нещо за леля Сийка  
(37) на едно и също местО се срещахме  
(38) волОвете / които / пасат / нали  
(39) той вика / ъ-ъ / нЕчем

 2.3.1.2. Логическо ударение

 В устната реч логическото ударение представлява усилване на физическите характеристики на ударената сричка в думата (т.е. лексикалното ударение), което в акустичен план има за резултат емфаза, подчертаване на интонационната характеристика на ударението; а в семантичен план – открояване, изтъкване на значението на съответния момент от изказването (Бояджиев, Тилков 2013: 170). Някои примери от интервюто са:

 (40) може !пет / !снопа / да занесе  
(41) !два във едната ръка // !два във другата ръка / и един със зъби  
(42) само !ти да ми връзваш снопите  
(43) винаги требвало да се пита / !възрастния човек нали  
(44) ти искаш ли да ти купиме на !тебе сладолед

 
#### 2.3.2. Паузи и хезитационни пълнежи

 В устната реч паузите имат най-основната функция да разчленяват речта на синтагми – отрязъци, отделени „в зависимост от тяхната смислова завършеност и информационно оформяне“ (Бояджиев, Тилков 2013: 170). Тилков обяснява допълнително:

 „Членението на синтагми се обуславя предимно от оценката за смисловите цялости в процеса на речта. Тази оценка зависи както от контекста и речевата ситуация, така и от желанието на говорещия да уточни своята мисъл, да я нюансира, да въведе допълнителни смислови и стилистични оттенъци. Ето защо една фраза може да бъде разчленена на различни по брой и дължина синтагми.“

 Паузите в много от случаите в интервюто варират по своята дължина, като предполагаема тенденция е по-кратките да отделят синтагмите (≈ частите на изречението etc.) в рамките на изказването (≈ изречение) (т. 1.2.2.1); а по-дългите да отделят изказванията (≈ изреченията) в рамките на цялостното изказване (≈ текста) (т. 1.2.2.2.). В определени случаи паузите отделят цитирана реч (т. 1.2.2.3.), вметнати изрази и обособени изречения (т. 1.2.2.4.), или маркират хезитация (т. 1.2.2.5.).

 2.3.2.1. Между части на едно изказване

 (45) тя / поразмислила **/ (нова част)**стегнала куфарите **/ (нова част)**и заедно със / тебе […]   
(46) ти по какво ги познаваш **/ (нова част)**кой е млад **/ (нова част)**кой е стар  
(47) градината **/ (нова част)**която се намира зад Бърдо / във Дълбоки дол […]  
(48) заедно работехме със дедо ти Гоце / (ново изказване) и дедо ти Гоце беше малко майтапчия

 2.3.2.2.Между изказвания

 (49) чукАхме КАмъни // чакъл / нали / за шосето // (ново изказване) и тия пари […]  
(50) […] отидохме на ски // (ново изказване) а тя имаше една приятелка / от Подуяне […]   
(51) баба Гюра имаше обичай // (ново изказване) излезе зад къщата / там слънце грееше […]  
(52) дедо ми Йосе да ми изпрати / жълтите волОве // (ново изречение) градината / която се намира зад Бърдо / във Дълбоки дол […]

 2.3.2.3.При цитиране

 (вж. **5.1.3.3. – Паузата като маркер за цитиране**)

 2.3.2.4. Отделящи вметнати изрази и обособени изречения

 (53) и се провикнал / айде вика / както са правИли на кака Райна // най-големата дъщеря на дедо Гоце // серенада са правИли / той / махайте се вика / оттука  
(54) един ден се случи / в един и същи ден / имаше една Mарийка Ткачера / от чаршията / и по едно и също време / ме канат двете  
(55) баба Гюра имаше обичай // излезе зад къщата / там слънце грееше // имаше една круша // сложи главата / на сенката на крушата / и полегне

 2.3.2.5. Хезитация

 В българската научна литература, разглеждаща разговорната реч, за понятието хезитационна пауза е писано малко. Мариета Цветкова го дефинира като маркер за неподготвена реч, също „непреднамерени неграматични паузи“, „по време на които говорещият избира нужната дума за запълване на определена позиция във вече оформената синтактична схема на своето изказване“ (Цветкова 1996: 190). Като примери за хезитационни пълнежи тя дава както същински, чисти паузи, така и нечленоразделни звуци (често шва), а също и членоразделни думи (*нали*) или цели фрази, наподобяващи обособено изречение – напр. „така да се каже“. В интервюто с Йордан Радоев се наблюдават множество такива паузи (на автокорекция и на подбор), както и някои случаи на удължаване на вокален краесловен сегмент, които наподобяват хезитация.

 2.3.2.5.1. Автокорекция

 (56) най-напред живеех във **една**// във бате Гошо // във **една**малка стаичка  
(57) след мене имаше **една**/ **едно**/ **една**девойка  
(58) такъв / **неопитен**/ **неопитни**туристи бехме тогава  
(59) аз тогава се грижех / много за / **подка**// пролетно време **подрезване**/ покопаване […]   
(60) и / **оп**/ **оп**ипва / джапа в морето  
(61) искаше да отиде да **жи**/ да по**жи**вее при сина си  
(62) едно време като студенти // бехме бедни студенти **/ нали**(63) и като се пренасят / претоварват ***нали***/ от нивата  
(64) никога невидели **овош**/ как се берат / ***нали***// **череши**(65) и: // **тридесет**// ***чакай***/ **четиресе**и осма година като станаха текезесетата  
(66) **често**ходех / **не често**/ почти всеки път ходехме / на плаж заедно

 Примери (56) до (64) са свидетелства за автокорекция с „повторение на цялата подлежаща на корекция лексическа единица или на част от нея“, като в примерите от (56) до (61) има „чиста хезитационна пауза“, а от (62) до (64) хезитационната пауза е запълнена с *нали*(Цветкова 1996: 191). В примери (65) и (66) е налице схемата „А‘ изцяло отрича А“ (Цветкова 1996: 192).

 2.3.2.5.2. Подбор

 (67) един път / ъ / вървиме по улицата от тех  
(68) овошните дървета се нуждаят от / ъ: / от пръскане / със ъ: / специален химикал  
(69) отиват в пощата да се обадат на / ъ / родителите / че аз **//**заклех се **нали**(70) тъзи градина: / така да се каже / пострада  
(71) тя имаше една приятелка / от Подуяне // как се казваше […]  
(72) ти тогава беше на една година и десет месеци / ако не се лъжа // на плажа като бехме

 Примерите от (67) до „родителите“ в (69) показват примери за хезитация, запълнена с неопределен звук, подобен на шва (в български – /ɤ/), в кратък или дълъг вариант. Втората част на (69) свидетелства и за запълване с празната лексема *нали*; а в примери от (70) до (72) хезитациите са представени от цели фрази.

 2.3.2.5.3. Удължаване на сегмент в състава на думата

 (73) и по това време: / минава / един камион  
(74) и: кака Голубинка: / Бърцина: / най-редовно ме викаше  
(75) ами: // дедо ти: / Йосе: // работеше във държавния овощен разсадник

 Единствената отлика с нечленоразделен хезитационен пълнеж е наличието не на шва, а на друг вид гласен звук; функционално обаче приликите между двете са ясни.

  

 
## 3. Морфология

 
### 3.1. Номинална морфология

 От номиналния дял на морфологията на българския език (включващ в себе си съществителни и прилагателни имена, както и номинални местоимения) в интервюто с Йордан Радоев внимание може да бъде отделено на формите и употребите на някои местоимения; формата на членната морфема; и особености при съгласуването от морфо-синтактична гледна точка, разгледани в т. 3.3 Морфо-синтаксис.

 
#### 3.1.1. Местоимения

 3.1.1.1. Дълги форми на обектни форми на лични местоимения Ницолова (2008: 151) отбелязва за употребата на пълните форми на личните местоимения, че пълните „са ударени“, „могат да бъдат сами топик или фокус“ и „са самостойни части на изречението“. Същевременно „кратките форми могат само да влизат в състава на комплексния фокус […], респ. на коментара […] или на фона заедно с други думи“ и са „несамостойни части на изречението, ограничени словоредно“. Ницолова отбелязва още, че „в разговорната реч и поезията […] се срещат съкратените варианти *мен, теб*[…]“, което се потвърждава от Куцаров в „Съвременен български език“ (Куцаров, в Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 334).

 В разрез с очакванията обаче в речта на Йордан Радоев не се забелязват разговорните кратки форми *мен*или *теб*, а само пълните форми (*мене*, *тебе*) и техните клитични съответствия:

 (1) **след мене**тръгна една върволица *(адвербиал / обст. пояснение)*(2) ше ходиме да ***ми***купиш и **на мене**ски *(дативен обект с удвояване)*(3) ти питА ли ***ме***вика **мене**// да се ожениш за гъркиня? *(акузативен обект с удвояване)*(4) ето ти червения конец / **мене**да не ***ме***каниш *(акузативен обект с удвояване)*(5) и заедно **със / тебе**нали *(адвербиал / обст. пояснение)*(6) ти искаш ли да ***ти***купиме **на !тебе**сладолед *(дативен обект с удвояване)*(7) на самия камък / който също и **на тебе*****ти***е било / харесал да *(дативен обект с удвояване)*

 В примери (1) и (5) се наблюдава употреба на пълна форма, управлявана от предлог, като образуваната предложна група синтактично може да бъде определена като адвербиален адюнкт, който не се удвоява в предикатната структура. Същевременно в (2)-(4), (6) и (7) обектите, независимо от своята падежна маркировка, играят ролята на фокус, носят ударение и са пълни по своята форма.

 3.1.1.2. Диалектни форми

 Предвид образованието на интервюирания силни прояви на диалектна реч не би трябвало да се очакват, но същевременно неформалната среда, съчетана със съзнателните диалектни употреби от страна на интервюиращия – Любомир Радоев (в пример (10)), може да доведе и до някои такива употреби и от страна на интервюирания:

 (8) *всички примери от т. 1.1.3.1. Дейотация*(9) като отишла **она**във Сливница / снахата […] я сложила във склада   
(10) а **она**за прув пут ли види мОре?   
(11) тая вода вика е огромна вода / **дека**се оттича / вика

 Местоимението *она*по произхода си е форма за ж.р. на старобългарското ***ОНЪ***и е характерна за западните български говори (Ницолова 2008: 147).

 3.1.1.3. Местоимението „то“

 Третоличното местоимение за среден род, единствено число *то*има няколко функции, различни от чисто референтната.

 (12) **то**не се качва: */ то не са специалисти /***то**си треба / все пак занаят / нали   
(13) кога отидЕхме // **то**никаква Вера / **то**друга / случайно облекла червения пуловер   
(14) **то**не са специалисти /

 В пример (12) налице е употреба на „то“ като формален подлог при безлични изречения (Ницолова 2008: 150).

 Примери (13) и (14) свидетелстват за транспозиционна употреба на местоимението – „говорещият […] лишава референта лице от форма за мъжки или женски род, при лицата свързан с пола, с цел да изрази иронично-гальовно или пренебрежително отношение към него“ (Ницолова 2008: 157). Пример (13) изглежда като иронична употреба, докато (14) показва по-скоро пренебрежение – основно предвид историята за унищожената градина.

 3.1.1.4. **Релативи**

 3.1.1.4.1. ***Като*****и*****дето***

 **3.1.1.4.1.1.*****Като*****вместо*****когато***

 Употребата на подчинителния съюз за време *като*се предпочита в устната реч пред употребата на местоименното наречие *когато*. Тя е застъпена и в речта на Йордан Радоев, като това са някои от примерите:

 (15) младите войници // **като**свърши клетвата / обикновено младите войници   
(16) тя **като**заключИ вика // тая работа / нема да бъде доскоро вика   
(17) и: // тридесет // чакай / четиресе и осма година **като**станаха текезесетата   
(18) а тя вика // **като**свършиш / вика / при кака Голубинка / ше си те чакам   
(19) Цена Сурина **като**ходи малко / държи краката: / така / отворени / и **като**върви […]   
(20) ама аз **като**отидох на Несебър / видях ъ: / доста деца / които […]

 **3.1.1.4.2*****. Дето*****вместо*****който/когото***

 Според Ницолова (2008: 184) абсолютният релатив *дето*„се употребява предимно в битово-разговорната реч“ и така може да бъде очакван със завишена честота в подобен регистър, а в изследването на Дачева и Тишева в преобладаващата част от примерите *дето*се реализира с изпуснато подложно местоимение, кореферентно с опората в главното изречение (Дачева, Тишева 2005: 9). Същевременно в интервюто единственият пример за употреба на това относително местоимение в речта на Йордан Радоев е следното изречение:

 (21) вуйчо Боян // **дето**е брат на баба ти Люба

 Останалите примери у Йордан Радоев са със словоформите на обичайния релатив *който*– и в рестриктивни, и в нерестриктивни изречения, докато речта на интервюиращия Йосиф Радоев *дето*се прилага широко.

 3.1.1.4.2.1. Въпросително вместо относително местоимение

 Според Ницолова относителните и въпросителните местоимения и местоименни наречия в някои западнобългарски диалекти са омонимни и е възможна употребата на въпросителна дума вместо релатив (Ницолова 1986: 123).

 Макар и редки, такива примери има и в речта на Йордан Радоев:

 (22) и отиде там във трънаците със ските // **кога**отидЕхме // то никаква Вера   
(23) **колко**пъти минавам към Конярника / толкова пъти се отбивах

 В пример (23) се наблюдава употребата на въпросителното местоимение *колко*като релатив интензификатор, съчетан с показателното местоимение *толкова*– разминаването между двете местоимения в съчетание с редкостта на явлението показва, че употребата на въпросителен релатив вместо показателен вероятно не е утвърдена в речта на интервюирания.

 
#### 3.1.2. Членна морфема за м.р. ед.ч.

 Добре познатото правило за пълния и краткия член за думи от мъжки род, единствено число, завършващи на съгласен звук, гласи, че в определени случаи съществителни и прилагателни от този тип се изписват с пълен член (Ницолова 2008: 81). Ницолова обаче споменава, че „в повечето български говори няма членувани форми от м.р. ед.ч. с *-т*и без -*т*(застъпен е само единият вид)“; Куцаров подкрепя това твърдение – това е „правописно правило, което не намира опора в говорната езикова практика на нито един диалект“ (Куцаров, в Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 473).

 В речта на Йордан Радоев последователно се употребява кратката форма на членната морфема, макар че в последния пример се забелязва и употреба на пълната форма:

 (24) Професор Викторов / беше лекуващи**я**лекар / ми определи диагнозата   
(25) ще изядът парите на чорбаджиите / и ше дойде вика / кра**я**на текезесетата   
(26) и така със майтапи минаваше цели**я**ден   
(27) човек**а**: / решил да се ожени   
(28) кондуктор**а**вика / минавайте напред минавайте напред   
(29) от който / сами**я**поток на реката се разбиваше на две   
(30) решихме / че / нали / приземни**ят**етаж е виновен

 
### 3.2. Вербална морфология

 
#### 3.2.1. Мекане

 В съвременния български книжовен език, а също и в „редица български говори“ (Ницолова 2008: 272), в 1 л. мн. ч. се употребява окончанието *-ме*, което в устната реч се е разпространило от III спрежение до I и II. Стойков определя това и като западнобългарска диалектна черта (Стойков 2002: 145). Според проекта „Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език“ тази характерна особеност на западните говори вече започва да се разпространява надрегионално и се възприема като маркер за разговорна реч (Проект 2009: сл. 35). Някои от многобройните примери са:

 (31) а ние с леля ти Мара / отиде**ме**/ с пръст така […]   
(32) градския плаж / да го каже**ме**(33) след това решихме дедо ти да го заведе**ме**/ повторно   
(34) и работи**ме**по цел ден   
(35) решихме да ходи**ме**там

 
#### 3.2.2. Употреба на конструкции в сегашно време, свършен вид, за жив разказ

 Сегашно историческо време е специална метафорична употреба (транспозиция) на сегашното време с цел „да представи пред слушателя описваното минало събитие много живо и пластично“ (Ницолова 2008: 275). В разказите на интервюирания това време е преплетено и с едно от основните значения на свършения вид на глагола в българския език – конкретнофактическото значение представя действието като „единичен факт“ (Ницолова 2008: 260), което допринася за нагледността в живия разказ:

 (36) баба Гюра имаше обичай // **излезе**зад къщата / там слънце грееше // имаше една круша // **сложи**главата / на сенката на крушата / и **полегне**(37) **хване**клончето / **счупи**го / на земята го **събори**/ и доле ниско   
(38) **качваме**се в рейса и: / кондуктора **вика**/ минавайте напред […] а баба ти Люба / […] и такова / **прескочи**/ **та седне**на по-предната седалка […] тя **седне**от тая седалка / **та мине**на другата седалка   
(39) парите **земе та**ги **сложи**[…] във един каскет […] каскета го **сложи**във една чанта // чантата я **сложи**във куфара // куфара го **сложи**в гардероба и тогава **заключи**вратата

 За II спрежение в книжовния език има съвпадение на основите за аорист и сегашно време (Ницолова 2008: 289), но в горните примери може да се установи, че формата е за сегашно време, поради първия глагол от поредицата. Наличието на диалектни черти в речта на интервюирания говори и за разминаване на словоформите за аорист и сегашно време, маркирано с ударение – *сложи*(сег.) срещу *сложѝ*(аор.); *заключи*(сег.) срещу *заключѝ*(аор.) (Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 112). Т.е. формите в примери (36)-(39) все пак са за сег. вр.

 
#### 3.2.3. Бъдеще време

 Формата на частицата за бъдеще време често може да варира в своя звуков състав – например книжовният вариант [ˈʃte] и устноречевите [ˈʃɪ, ˈʃə, ˈʃе, ˈʃ], като у Йордан Радоев е реализиран вариантът [ˈʃe]:

 (40) ще изядът парите на чорбаджиите / и **ше**дойде вика / края на текезесетата   
(41) **ше**мине покрай нашия прозорец etc.   
(42) Дане / вика / стига чел / вика // **ше**ти паднат дзрънкалата   
(43) Данчо // **ше**ходиме да ми купиш и на мене ски   
(44) викам **ше**ме чакате тука на брега

 
### 3.3. Морфо-синтаксис

 
#### 3.3.1. Погрешно съгласуване

 От гледна точка на морфо-синтаксиса в устната реч интересни са различните грешки в съгласуването, породени от хезитации; от формални особености на българския език; или от семантични особености на една или повече от думите, участващи в съгласуването:

 (45) на самия камък / **който**също и на тебе ти е **било**/ харесал да   
(46) **направило**им впечатление !**кратунката**(47) година и **десет**месе**ци**; на осемдесе и четири без малко / без четир**и**месец**и**(48) и като се **юрнаха**/ **целата махала**

 В примери (45) и (46) налице е погрешно съгласуване, което най-вероятно е причинено от сравнително голямата дистанция между съгласуваните думи; в пример (45) е интересно да се отбележи и корекцията в края на изказването – от неправилно съгласувана глаголна форма в ср.р. *било*до формата на прилагателното име *харесал*, която конгруира правилно с управляващия съгласуването мъжкородов релатив – подлог, *който*. В (46) такава автокорекция няма, а и не изглежда възможна, тъй като управляващото съгласуването съществително е изместено в дясната периферия на изречението. В (47) погрешното съгласуване по отношение на бройната форма няма видим причинител. В (48) погрешното съгласуване вероятно е на семантична основа – събирателното съществително *махала*назовава „множество от еднородни явления, възприемани като неделима цялост“ (Куцаров, в Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 322) и семантиката за множественост управлява числото на глаголната форма.

  

 
## 4. Синтаксис

 
### 4.1. Словоред на изреченията

 
#### 4.1.1. Видове изречения

 Поради характера на интервюто, което е изградено от множество кратки или дълги устни разкази за отделни ситуации от живота на Йордан Радоев (≈ отделни текстове), може да се очаква, че голяма част от изреченията в разказите са сложни по своя строеж, много често сложни съставни с подчинени определителни и обстоятелствени изречения. От съображения за обема примери не са предложени – в този дял по-скоро е обърнато внимание на някои по-особени словоредни конструкции в устната реч на Йордан Радоев – удвояване на допълнението и на подлога, и словоредните им особености.

 
#### 4.1.2. Удвояване

 Характерна особеност на българския език е възможността на някои синтактични позиции да бъдат заети от „две лексикални единици, една от които е клитично местоимение“, което „няма собствен референт и формално споделя признаците на другата част в същата синтактична позиция“ (Пенчев, в Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998: 564-565). Според Влахова-Руйкова „удвояването на допълнението е системно езиково явление“ и „без удвояване допълненията […] привличат логическото ударение и ще изразяват контраст“ (Влахова-Руйкова, WEB, Синтаксис). Ницолова пък подчертава, че „удвояването на обекта […] е важно средство за кореферентност, с което се повишава степента на текстова кохезия“ (Ницолова 2008: 154). Макар и да липсват такива подробни описания за удвояването на подлога, може да се предположи, че и при него кохезията на текста се повишава посредством удвояване.

 4.1.2.1. **Удвояване на допълнението**

 Примерите от (1) до (8), също и (12), са изведени по-напред като по-важни в сравнение с (9)-(11), защото не следват нормалната, немаркирана за българския език словоредна подредба SVO, която срещаме в примери (9)-(11) и (13). Маркираната подредба O(S)V междувременно означава, че на обекта, изнесен в начална позиция, е придадено по-голямо значение поради факта, че той е изтъкнат във фокална позиция.

 4.1.2.1.1. **Удвояване на винителното допълнение**

 (1) **таа подробност я**бехме разбрали  
(2) **дедо Гоце го**гледаше Стефка  
(3) **баба Люба и дедо Йосе**съм **ги**доведъл тука на море  
(4) **каскета го**сложи във една чанта  
(5) **чантата я**сложи във куфара  
(6) **куфара го**сложи в гардероба и […]   
(7) **тази керемида**аз **я**счупих  
(8) ето ти червения конец **мене**да не **ме**търсиш  
(9) Тя **ги**беше мобилизирала **всички сестри**там във Военната болница   
(10) със каква любов **я**сади **тая градина**(11) […] ти питА ли **ме**вика **мене**

 4.1.2.1.2. **Удвояване на дателното допълнение**

 (12) обикновено (на) **младите войници им**дават нови дрехи  
(13) аз **ѝ**казвам **на Марийка**

 При удвояването на дателното допълнение не се наблюдават някакви значителни отклонения от нормата.

 4.1.2.2. **Удвояване на подлога**

 Значителни разлики съществуват между удвояването на подлога и удвояването на допълнението поради факта, че удвояването на допълнението е обичайно за българския език, докато удвояването на подлога е по-скоро частен случай. Затова и удвояването в долните два примера следва да бъде разгледано:

 (14) **той дедо Ана**казАл […]  
(15) **тя**е доста далече **тази хижа**

 И в двата случая може да се каже, че номиналната фраза дава допълнителна информация за референта на удвояващото местоимение, стоящо в началото на изречението, което покачва нивото на кохезия в рамките на изказванията. В пример (15) това личи особено добре поради дистанцията между двата формални израза на синтактичната позиция подлог – NP подчертава връзката между местоимението *тя*и неговия референт.

  

 
## 5. Прагматика

 
### 5.1. Прагматични маркери

 Ясна и стегната дефиниция на термина „прагматичен маркер“ е дадена в статиите на Тишева „За „паразитите“ в речта ни“ и „За динамиката в системата на прагматичните частици в българския език“.

 Функционално прагматичните маркери „показват как езиковата структура, в която те се включват, се вписва в речевата ситуация и маркират информация за определени фактори от нея“ (Тишева 2005: 5); „употребата на прагматичните частици е свързана със съзнателното желание на говорещия да реализира комуникативни цели чрез използване на средства от всички равнища“ (Тишева 2002: 215); тяхната „основна функция е да отразяват отношението на говорещия към различни елементи на комуникативната ситуация или отношението между отделните изказвания в речевата ситуация (Тишева 2002: 216). Т.е. те спомагат интерпретирането на информацията, която следва да бъде чута в предстоящото изречение.

 Те най-често се позиционират в началото на изречението, но могат да бъдат срещнати и в средата и края му, отделени с прозодичните средства на езика (Тишева 2005: 5). Според произхода си тези маркери са се развили от самостойни части на езика – имена, глаголи, частици, и др. (Тишева 2005: 5).

 От интервюто с Йордан Радоев са извадени примери за маркери за начало на изказването, за край или обобщение, а също и за маркери, отбелязващи следващо цитирано изказване.

 
#### 5.1.1. Маркери за начало или продължаване на изказването

 В случаи (1)-(3) противопоставителният съюз *ами*играе ролята на въвеждаща частица. Тишева и Хауге дефинират няколко употреби на *ами*като частица, въвеждаща реплика, свързани с релевантността на изказването (Тишева, Хауге 2001: 244-248). Предвид факта, че във всички случаи Йосиф Радоев търси определени истории за хората, за които пита, може да се предположи, че въвеждането с *ами*от страна на Йордан Радоев означава, че информацията вече е позната на Йосиф (Тишева, Хауге: 246).

 (1) **ами //**интересното с леля ти Мара  
(2) **ами // какво да кажа**/ Йоско  
(3) **ами:**// дедо ти: / Йосе: // работеше във държавния овощен разсадник   
(4) **та:**/ Йоско беше съвсем малък / когато за първи пат беше / на море   
(5) **та**оти / след това сменихме / това / посещението […]

 Примери (4) и (5) от своя страна не толкова показват начало на изказването, а по-скоро ориентират слушащия, че предходно изказване (за морето – 4; и за плажа в Несебър – 5) ще продължи.

 
#### 5.1.2. Маркери за край и/ли обобщаване на информацията

 (6) ама това е // младостта си е младост / **нали**(7) и хубаво се работеше де / къде(то) сме / къде(то) **такова**/ **та такива работи**(8) **но така: //**редовно ходехме на ски  
(9) **та таа подробност**я бехме разбрали де  
(10) **та там**започнал да живее нали

 Трудно би било (8), (9) и (10) да бъдат разграничени от (4) и (5), но тяхната позиция точно в края на историите (за ските – 8; за баба Гюра и склада за въглища – 9; и за Боян, който отишъл да живее при Гъргъровите – 10) би ги отделила като сумиращи и финализиращи изказването. Към това насочва и фактът, че последвалите от Йосиф Радоев въпроси се отнасят към коренно различни теми в тези два случая.

 
#### 5.1.3. Маркери за цитирана реч

 Някои от следващите примери могат да бъдат интерпретирани като употреби на перформативни глаголи (т.е. глаголи, при които изговарянето на глагола се равнява на извършването на действието – в случая *питам*, *викам*etc.). Хипотезата е, че поне част от тези глаголни употреби имат прагматичната цел да ориентират слушащия в структурата на цялостното изказване на говорещия, като показват коя част от изказването не се състои от авторова реч, ами от чужда цитирана реч. Позиционно тези глаголни форми или се намират преди изказването, или са вплетени в него.

 5.1.3.1. **Преди цитираното изказване**

 У Йордан Радоев въвеждащите цитирана реч маркери най-често са глаголни форми на перформативни *verba dicendi*– *питам*, *казвам*, като най-застъпена сред тях е *викам*. От изброените формата *викам*най-лесно може да бъде интерпретирана като прагматичен маркер поради високото си ниво на десемантизация (може да въвежда както съобщение, така и въпрос в пример (15)) и честотата на употреба (6 от 8 случая само долу):

 (12) аз един път идвам от Сърбия и **питам**/ дедо Гоце / КАК си със здравето […]  
(13) **викам**чакай да му кажа / бе баба Люба и дедо Йосе съм ги занесъл на / Несебър  
(14) той ме **пита**/ Дане дадоха ли ти там / във службата / квартира? // **викам**дедо Гоце / още не са ми дали / а той **вика**/ ту! / да еба майка му вика / качели не знаят че си рационализатор  
(15) **викам**ставай да видиш […] / а той не верва и **вика**/ ама верно ли? / па **викам**верно / айде да отидеме да ги видиш

 В примери (14) и (15) се наблюдава редуване на реплики, въведени с *вика*.

 5.1.3.2. **Вплетен в цитираното изказване**

 Любопитни са конструкциите, в които маркерите за цитат се преплитат с пряката цитирана реч в разказа на интервюирания:

 (16) ами **вика /**по нафталина ги познавам **/ вика /**защото **вика**/ обикновено младите войници им дават нови дрехи // токушо извадени там от склада и // те миришат **вика**/ на нафталин  
(17) тя като заключИ **вика**// тая работа / нема да бъде доскоро **вика**// хех / да ядеш **вика**/ и да не плащаш **вика**/ ще изядът парите на чорбаджиите / и ше дойде **вика**/ края на текезесетата  
(18) чукне така на прозореца и **вика**/ Дане / **вика**/ стига чел / **вика**// ше ти паднат дзрънкалата  
(19) аз ѝ **казвам**на Марийка / не мога **викам**/ сега съм обещал на кака Голубинка / а тя **вика**// като свършиш / **вика**/ при кака Голубинка / ше си те чакам / **вика**/ само ти […]   
(20) тя **вика**/ Дане **вика**/ Несебърското море **вика**е по-големо **вика**/ от Бургаското **вика**/ са таа вода **вика**/ къде оттича **вика***//смее се//*къде се оттича

 Този феномен може да бъде интерпретиран и като белег за хезитация, но се откроява с това, че се появява в тази си форма (*вика*) единствено при цитирана реч – вероятно с цел да се поддържа представата за цитат при по-дълги пасажи цитирана реч, като тези в горните примери.

 5.1.3.3. **Паузата като маркер за цитиране**

 Паузата след името Тошо, подчертана в пример (21), отделя цитираната реч от авторовата и може да бъде разгледана като предупредителен маркер, че следващото изказване ще бъде с различен характер от предходното:

 (21) и ние със Тошо **//**Данчо / бързо / Вера паднА / и отиде там във трънаците със ските

  

 
## 6. Заключение

 В интервюто с Йордан Радоев могат да бъдат открити множество маркери, които открояват езика на интервюирания като устна реч, отличаваща се от книжовната норма на езика на всички равнища на езиковата система – фонетика, морфология и синтаксис и прагматика.

 Любопитни са често срещаните прояви на диалектна устна реч – най-вече на равнищата на фонетиката и морфологията – обясними с месторождението на интервюирания, гр. Брезник, който е център на диалектна област в рамките на западните български диалекти. Същевременно предвид факта, че интервюираният е имал висше образование, познавал е книжовната норма на езика и дълго време е живял извън центъра на родния си диалект на българския език, проявите на диалектна реч са в известна степен неочаквани. Едновременно с това обаче неформалната ситуация, темата на разговора, близкородствените взаимоотношения между участниците в интервюто, а също и самият език, който употребяват интервюиращите, изглежда са сред основните фактори, които обуславят високата честотност на появата на тези диалектни маркери.

 Наличието на подобни отклонения от книжовната норма не е изненадващо – комуникативната ситуация ги предполага и те са неизбежна част от нея – но са интересни особеностите, които се характеризират от социолингвистичните фактори, стоящи зад речта на Йордан Радоев – неговата възраст и неговия произход. Затова този текст може да бъде полезен не толкова с някакви новости в анализа, а по-скоро с конкретните емпирични данни, анализирани в него.

  

 **БИБЛИОГРАФИЯ**

 **Бояджиев, Куцаров, Пенчев 1998**: Бояджиев, Т., Куцаров, И., Пенчев, Й. „Съвременен български език – фонетика, лексикология, словообразуване, морфология, синтаксис“, София, 1998 г., ИК „Петър Берон“.

 **Дачева, Тишева 2005**: Дачева, Г.; Тишева, Й. „Традицията в разговорните модели – който или дето“. Юбилеен славистичен сборник. Югозападен университет “Неофит Рилски“, Благоевград, 2005, 390-399.

 **Ницолова 1986**: Ницолова, Р., „Българските местоимения“, София, 1986 г., ДИ „Наука и изкуство“.

 **Ницолова 2008**: Ницолова, Р. „Българска граматика. Морфология“, София, 2008 г., университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 **Проект 2009**: Проект “Изследване на модели и средства в различни речеви ситуации и сфери на общуването в съвременния български език“, 2009 г., София, взет от курса по устна комуникация към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

 **Стойков 2002**: Стойков, Ст., „Българска диалектология“, София, 2002 г., акад. Изд. „Проф. Марин Дринов“, онлайн на [http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/index.htm](http://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/index.htm).

 **Тишева 2002**: Тишева, Й., „За динамиката в системата на прагматичните частици в българския език“, *Litora Psycholinguistica*. София, изд. „Сема РШ“, 2002, 213–219 свалена от http://folk.uio.no/kjetilrh/bgspeech2/Publications/Publication_on_conversational_speech.html на 3-ти юли 2021 г. в 16:00.

 **Тишева 2005**: Тишева, Й., „За „паразитите“ в речта ни“, *Litterascriptamanet*. Сборник в чест на 65-годишнината на проф. дфн Василка Радева. С., Университетско издателство, 2005, 499–510, свалена от http://folk.uio.no/kjetilrh/bgspeech2/Publications/Publication_on_conversational_speech.html на 3-ти юли 2021 г. в 16:01.

 **Тишева, Хауге 2001**: „Съюзи за противопоставяне във функцията на прагматични частици“. Проблеми на българската разговорна реч, кн. 5. В. Търново, 2001, 242–252., свалена от http://folk.uio.no/kjetilrh/bgspeech2/Publications/Publication_on_conversational_speech.html на 3-ти юли 2021 г. в 16:01.

 **Тишева, Хауге 2014**: Тишева, Й., Хауге, Х. Р. „Паралелен корпус с данни за българската разговорна реч – структура и приложение“. Езикови ресурси и технологии за български език. София, 2014 г., изд. Марин Дринов, 142–153.

 **Бояджиев, Тилков 2013**: Бояджиев, Т., Тилков, Д., „Българска фонетика“, София, 2013 г., университетско издателство „Св. Климент Охридски“.

 **Цветкова 1996**: Цветкова, М. Паузи на колебание в българската разговорна реч в съпоставка с други славянски езици. *Проблеми на българската разговорна реч,*кн. 3. В. Търново, 1996, 190–196, свалена от http://folk.uio.no/kjetilrh/bgspeech2/Publications/Publication_on_conversational_speech.html на 3-ти юли 2021 г. в 16:02,

 **Влахова-Руйкова, WEB**: [https://www.slav.uni-sofia.bg/grammar/synt7.html](https://www.slav.uni-sofia.bg/grammar/synt7.html).


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/analiz-na-markeri-za-ustna-rech-v-intervyu-na-tema-mladezhkite-godini-na-informatora-yordan-yosifov-radoev.md)

## Към въпроса за древногръцкото наследство в историята на световната лингвистика

Древна[[1]](#fnote1) Гърция, както е добре известно, е люлката на европейското езикознание. Изначално с езиковите проблеми в Древна Елада са се занимавали философите, като интересът им към езика се поражда още с анализа на литературните произведения на Омир. В своите съчинения древногръцките философи засягат въпроса за произхода и развитието на езика, за етимологията на думите, за отношенията между езика и мисленето, за реално съществуващите предмети и езиковите им обозначения, както и проблеми, свързани с функциите на различните части на изречението. Именно в Древна Гърция се полагат основите на граматичната теория в по-новото ѝ разбиране.

 Един от най-актуалните проблеми на античния свят, който е бил причина за много спорове и дискусии и е разделил философите на два враждуващи лагера, е въпросът за отношението между вещите и наименованията им. Според Хераклит името отразява природата на обозначавания от него предмет, а Демокрит приема, че предметите не се обозначават според тяхната природа, а според обичай, установен от хората, като съществуват много несъответствия между предмета и неговото название. Този популярен диспут за отношението между вещите и наименованията им е изобразен в диалога на Платон „Кратил“.

 Този диалог поражда множество въпроси и проблеми, които са разгледани от изследователите на езика и литературата. В произведението действащите лица са три – Кратил, Хермоген и Сократ. Кратил защитава идеята за природната връзка между вещите и названията, а според Хермоген значението на думите възниква по уговорка между членовете на даден езиков колектив. Сократ, в чието лице виждаме самия Платон, отхвърля и двете гледни точки. Платоновата идея е, че между думите и вещите съществуват само косвени връзки, но се допуска и възможността думите да се употребяват по уговорка и по навик. Този проблем разглеждат и Парменид, според когото човешката реч е неистинна по природа; Горгий, който утвърждава дълбокото различие между думите и предметите; Продик, който проповядва, че наименованията са безразлични към самите себе си и единственото, което ги интересува, е да бъдат употребени правилно; Антистен, според когото изледването на думите е основа на езиковото обучение.

 След спора за отношението *език ~ битие*възниква друг, засягащ взаимоотношенията между самите думи. Решавайки въпроса дали във фактите на езика съществува аналогия, или аномалия, закономерност или отсъства такава, философите се разделят на два лагера – аналогисти и аномалисти. Аналогистите, начело на които е бил Аристарх от Самотракия, твърдят, че в езика е налична строга законосъобразност, че сходните категории понятия и в граматико-формално отношение се отбелязват по сходен начин и че езикът е хармонична система. Аномалистите, водени от Кратет от Малос, приемат точно обратното. Този спор е от голямо значение при класифицирането на граматичните явления.

 През V в. пр. Хр. в Древна Гърция процъфтяват редица изкуства, които налагат да бъдат осмислени на практика някои аспекти на езиковата употреба.

 Анаксимен в своята „Риторика“ полага основите на стилистиката. Хераклит излага идеите си чрез афоризми, като той най-често е причисляван към групата на философите, наричани от Аристотел „физици“, които обясняват произхода на света с въздействието на някакъв естествен фактор. Постоянното течение се подчинява на естествен закон, наричан от Хераклит „логос“, който управлява бъдещето на света и праща сигнали на хората.

 Парменид Елейски е най-значимият представител на Елейската школа. Главно място във философията му заема идеята за битието. Парменид признава съществуването на два вида битие – абсолютно и относително. Абсолютното битие е нещо, **което не е и не може да бъде реализирано**, а относителното е **нещо, което не е реализирано, но може да се реализира**. Смята се, че той е основоположник на онтологията – учението за битието. Парменид приема, че природните явления са само привидни и са дело на човешки грешки, сякаш съществуват, но не са реални, тази реалност е обвързана с мисълта и не може да се опознае чрез сетивата.

 В гръцкия полис настъпват съществени промени. Гражданите са изправени пред големи социални и политически проблеми, което ги кара да осъзнаят нуждата от по-задълбочено и адекватно образование. Тогава се появяват и софистите, които са пътуващи философи, учители и просветители. Такива са например Протагор, който се посвещава на ораторското изкуство и различава родовете на имената, времената на глаголите и типовете изречения; Хипий, чиито най-съществени трудове са свързани с отстояване на тезата за значението на думите, на ритъма и на литературния стил; Продик, който се е занимавал с езиковата синонимия и развива учението на Протагор за правилната реч.

 С възникването на софисткото учение се появяват и антисофистите. Виден представител на това ново течение е Сократ. *Чрез проучвание и задаване на въпроси той създава нов клон на философията, която дотогава е ограничена от рамките на теориите за природата, отнасящи се до морала и моралното образование. Този нов „жанр“ във философската наука се нарича „етика“*(вж. Китова-Василева 2012: 144).

 Доста задълбочено с езика се занимават двама от стоиците – Хризип и Кратет от Малос. По въпроса за произхода на езика стоиците смятат, че думите възпроизвеждат звуци, издавани от предметите, и изразяват впечатления, каквито предметите предизвикват в душата на човека. Те смятат също така, че думите изразяват истинската същност на предмета с помощта на природни звуци.

 Стоиците имат големи приноси за граматиката. Те първи откриват що е това наречие и артикъл. Разграничават първоначално пет, а по-късно – шест части на речта. Разрешават въпроса за падежите, като отнасят понятието *ptosis*към всички словоизменителни форми на съществителните, превръщайки го по такъв начин в падеж. Те делят падежите на пет – именителен, родителен, дателен, винителен, звателен. От особена важност е и фактът, че те познават добре дадени диалекти, което несъмнено им дава възможност да разглеждат речта по-широко и всеобхватно. Разграничават 24 „букви“ (звукове) в гръцкия език, които разделят на гласни и съгласни. Интересен факт е, че стоикът Хризип разделя съществителните имена на нарицателни и собствени, макар и грешно да ги определя като две различни части на речта. Именно на него дължим и най-точната дефиниция на логическото понятие „пропозиция“[[2]](#fnote2). Той извежда и прилага точни правила за разделянето на пропозициите на прости и сложни. Хайнрих Лудолф Аренс твърди, че: *единствено стоиците правят съществена крачка напред по пътя на познанието за езика и за присъщите му категории. Но дори те не постигат този напредък като граматици, а като логици, които, между другото, се нуждаят от обяснения на езиковите явления във връзка със собствените си изследвания*(Аренс 1975: 31).

 Друго важно течение в древногръцката философия са киниците, които се прочуват със своята критика на обществените норми и ценности. За основоположник на „кинизма“ се смята древногръцкият философ Антистен. Той първи дефинира понятието „изказване“, като дава следното определение: „онова, което съобщава за нещо съществувало или съществуващо“. Към философите киници се числи и Диоген, който е автор на множество афоризми, но много малка част от тях се е запазила до наши дни. Платон казва за Диоген, че „е бил равен на Сократ, но за съжаление е загубил разсъдъка си“. Друг представител на това философско направление е най-известният ученик на Диоген – Кратет от Тива. Той е автор на множество литературни съчинения, повечето от които са написани в стихотворна форма.

 Голям принос за развитието на древногръцката филология и философия има Платон. По-горе споменахме за диалога му „Кратил“, в който се разрешава въпросът за отношението на вещите и названията им. Платон прави опити за класификация на звуковете – безгласни, беззвучни и средни. Той схваща сричките като едно цяло и ги дели на остри или високи и на тежки или ниски, като признава звуковите изменения в думите.

 Друга изключителна фигура в античността е Аристотел, който е смятан за един от основоположниците на филологията. Той дефинира голяма част от лингвистичните понятия и въвежда съответните термини, като пръв започва да отделя граматиката от логиката. Според него глаголът и името са основните части на речта, като могат да се изменят по падеж и по число. Името според Аристотел е само изходна форма на думата на дадено съществително (именителен падеж), а всички останали форми са отклонения. По същия начин приема, че формата на глагола е само 1 лице единствено число, а всички останали форми са глаголни отклонения.

 Именно Аристотел пръв разграничава именните от глаголните предикации, а във фонетиката разграничава гласни и съгласни звукове, определя мъжкия, средния и женския род на съществителните; говори за два типа ударение и се занимава със сричката; обособява два класа думи – пълнозначни и служебни. В своето произведение „За поетическото изкуство“ Аристотел анализира човешката реч: *Езикът изобщо има следните части: елементарен звук, сричка, съюз, име, глагол, член, флексия, изречение.*

 *Елементарният звук е неделим звук, но не всякакъв, а такъв, от който по природа излиза един съставен звук. Защото и у животните има неделими звукове, но нито един от тях аз не наричам „елемент“.*

 *Той бива гласен, полугласен и безгласен. Гласен е елемент, който без тласък има слухово доловим звук, полугласен – който има слухово доловим звук след тласък, например **с**и **р**, а безгласен – който при тласък сам по себе си няма никакъв звук, докато заедно с имащи известна доловимост звукове става слухово доловим, например **г**и **д**.*

 *Всички тези елементи се различават по положение на устата, по мястото на учленението, по гъстотата, по тънкост, по дължина, по краткост, а също и по ударение – остро, тежко и средно.*

 *Сричка е звук без самостойно значение, съставен от безгласна и гласна. Така елементите **г**и **р**без **а**не образуват сричка, но с **а**образуват, например гра*(Аристотел 1975: 89).

 Езикознанието в Древна Гърция достига своя разцвет през 334 – 31 пр. н. е. в Александрия и Пергам. Започват да се появяват много филологически школи, най-известните от които са Александрийската и Пергамската.

 Представителите на Александрийската школа основно се занимават със звуковата страна на езика. Те отъждествяват звуковете с букви и ги разделят на гласни и съгласни. Определят причастието като „дума, имаща свойствата както на прилагателно, така и на глагол, но без наклонение и лице“, а местоимението като „дума, употребяваща се вместо име и указваща определено лице“. Един от най-известните представители на тази школа е Аристарх от Самотраки. Той създава първия критичен филологически апарат. Установява осем части на речта: име, глагол, причастие, местимение, наречие, съюз, предлог и артикъл.

 Друг виден представител на тази школа е Дионисий Тракийски. Той определя думата като най-малката част, свързана чрез речта, а изречението според него е словосъчетание, изразяващо завършена мисъл. Установява наличието на двугласни, плавни и двойни съгласни; приспада прилагателните към имената, които се менят по падеж и число. Според Дионисий глаголът е несклоняем и изразява действие или страдание. Откроява общо осем глаголни категории: пет наклонения (изявително, повелително, желателно, подчинително и неопределено), три залога (деятелен (активен), страдателен (пасивен) и среден (медиум)), четири вида – класификация, която недвусмислено издава смесването на аспектуалните субкатегории вид и действие, образи (фигури), три числа (единствено, двойствено и множествено) и три спрежения, като при глагола освен това се реализират и категориите лице и време (сегашно, минало и бъдеще, при което темпоралното микрополе на миналото е представено от четири времена: продължително, предварително, преждевременно завършено и неограничено) (Китова-Василева 2012: 157).

 Зенодот разграничава артикъл, местоимение и открива двойственото число. Аполоний Дискол и Елий Херодиан разработват граматичната система, която се използва в основата на днешните граматики. Аполоний Дискол е автор на най-известната гръцка граматика. Както е добре известно, александрийската школа обособява граматиката като самостоятелна наука.

 В заключение може да се направи извод, че приносите към езикознанието на древногръцките мислители са изключителни и те оказват първото най-значимо влияние върху развитието на науката за езика на европейския континент. Постигнатото от граматиците от онази епоха се превръща в твърда основа, на която по-нататък се развиват и други лингвистични традиции, а гръцката граматична терминология в нейната латинизирана форма остава в употреба и до днес.

  

 **БИБЛИОГРАФИЯ**

 **Аренс 1975:**Arens, H. *La lingüística. Sus textos y su evolución desde la antigüedad hasta nuestros días*. T. 1. Madrid, 1975.

 **Аристотел 1975:**Аристотел. *За поетическото изкуство (Поетика)*. София, 1975.

 **Китова-Василева 2012:**Китова-Василева, М. *Любовта към словото. За изворите на науката за езика (от древността до края на Ренесанса)*. София, 2012.

  

 [1.](#note1) Публикацията е реализирана по проект ФП21-ФлФ-009 към ФНИ при ПУ „Паисий Хилендарски“.

 [2.](#note2) В логиката и философията терминът пропозиция се отнася едновременно до „съдържание“ или „значение“ на значещо декларативно изречение или примерен модел от символи, означения или звуци, които съставят значещо декларативно изречение) (вж. [https://bg.wikipedia.org/wiki/Пропозиция](https://bg.wikipedia.org/wiki/Пропозиция)).


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/kam-vaprosa-za-drevnogratskoto-nasledstvo-v-istoriyata-na-svetovnata-lingvistika.md)

## Към първоизворите на древноримската лингвистична традиция

Граматиката като наука и търсенията на граматиците в Древния Рим имат дълга и интересна история, като първите трудове в тази посока възхождат към второто столетие пр. Хр. Разбира се, граматиката не възниква случайно, а се развива върху благоприятната почва на много от идеите на древногръцките философи и се използват най-добрите постижения на гръцката култура, литература и философия, което способства и за бързия ѝ разцвет в Римската империя. Филолозите в Древния Рим прилагат към системата на латинския език принципите на александрийската граматична традиция и превеждат (или по-точно – калкират) почти всички гръцки термини на латински. От друга страна, небивалият разцвет на ораторското изкуство и внимателното вглеждане в смисъла на словото се дължат и на факта, че граматиката в тогавашното схващане се възприема като вид изкуство. Без съмнение всички посочени обстоятелства се превръщат в катализатор за възникването и утвърждаването на изключително интересни идеи в лингвистиката от онзи период, които и до днес поразяват с проникновеността и задълбочеността си.

 Марк Теренций Варон е може би най-известният сред римските граматици от онази епоха и Квинтилиан неслучайно го нарича „най-ученият сред всички ерудирани римляни“. Това може да се обясни и с произхода му, тъй като той се причислява към сенаторското съсловие, и при управлението на Помпей Велики е член на сената, а по-късно – управител на провинция. Личността на Варон впечатлява съвременниците му с енциклопедичните знания, които сенаторът притежава, и съвсем естествено той е смятан за един хората, допринесли изключително много за възхода и утвърждаването на древноримската култура. Доказателство за това е и фактът, че Юлий Цезар му възлага да създаде и организира работата на първите библиотеки в империята.

 Историците на езикознанието смятат, че Варон е автор на повече от 400 произведения. Сред тях се отличава например трудът му „За латинския език“, който е посветен на Цицерон и се състои от двадесет и пет книги, които са в пълно съответствие с Питагоровото учение за числата. Това съчинение на Варон привлича вниманието и на филолозите класици, тъй като то дава интересни сведения за влиянието на родния му диалект върху латинския език, но съдържа и интересни разсъждения за законите, институциите и икономиката на Древния Рим. Както отбелязва М. Китова-Василева, предполага се, че „За латинския език“ има връзка с трактата „За древността на буквите“, от който до наши дни е запазена малка част (вж. Китова-Василева 2012: 161).

 Това произведение на Марк Теренций Варон разглежда произхода на думите и съответните им етимологии, като дискутира и проблеми на морфологията, синтаксиса и стилистиката. За отбелязване е например, че Варон схваща склонението като единство между словоизменението и словообразуването и е убеден, че склонението е необходимо и полезно за всеки език. Той различава *естествено склонение*(т.е. словоизменение), което изхожда от законите на аналогията, и *произволно склонение*(т.е. словообразуване), което отделният индивид като говореща личност сам може да формира. Варон, както и древногръцките граматици, обръща особено внимание на обединяването на думите в части на речта и извежда четири класа думи – име, глагол, причастие и наречие, а също така разделя думите на изменяеми и неизменяеми. Обособяването на посочените части на речта се различава от тези у някои философи на Древна Гърция например, но това най-естествено може да се обясни с особеностите на двата езика – старогръцкия и латинския.

 За съжаление, от наследството на Марк Теренций Варон е запазено твърде малко. Открит е трактатът му „Селското стопанство в три книги“, който той пише на 80-годишна възраст и в който разяснява начините за обработване на земята, за отглеждането на едрия рогат добитък, на птиците и рибите. За останалите му произведения сведенията са твърде откъслечни.

 Несъмнено една от най-ярките личности на древния свят, споменът за която и до днес остава жив, е Марк Тулий Цицерон – римският държавник, адвокат, философ и писател, който завладява Римската империя с изключителното си ораторско майсторство. Той е автор на повече от 100 речи, като голяма част от тях са се запазили и до наши дни. В своите трактати, някои от които философски, Цицерон подробно и безпристрастно излага ученията на водещи философски школи от онова време. И тук връзката между древногръцката и древноримската античност се открива съвсем осезателно, защото и двата му трактата – „За държавата“ и „За законите“ – са написани по модел на Платоновите „Държавата“ и „Закони“. Останало незавършено, произведението „За законите“ по всяко вероятност е замислено като допълнение към „За държавата“. Предполага се, както твърди М. Китова-Василева, че трудът се е състоял от шест книги, но до нашето съвремие са достигнали само три, първата от които е завършена изцяло (Китова-Василева 2012: 164). Цицерон е обезглавен по заповед на Марк Антоний, който не може да му прости „Филипоките срещу Марк Антоний“, а главата и ръцете му са изложени на трибуната на Римския форум.

 Поетът Луций Акций е смятан за първия значителен римски филолог. В центъра на неговото творчество са предимно трагедиите, като той придава на драматургията нова значимост и я издига на непознати дотогава висоти. Автор е и на две пиеси на римска тематика. Акций не взема участие в политическия живот на Империята, като предпочита да се отдаде на литературата и по този начин да запази независимостта си. Филологическите интереси водят Акций до идеята за необходимостта от реформа на правописа. По сведенията на латинските граматици той е взел под внимание както принципите на старогръцката ортография, така и правописните норми на други италийски езици. Стават крилати думите му „Спокойно ме мразите, докато само се страхувате от мен“, които по-късно като свое мото възприема Гай Цезар.

 Марк Верий Флак остава в историята като учител и граматик, живял при управлението на Октавиан Август. В центъра на педагогическите прийоми на Верий Флак е стремежът му да накара учениците си да се съревновават помежду си, като на най-изявените той подарявал ценни книги. Доказателство за популярността и високата оценка за дейността на Флак е фактът, че самият Август му възложил да обучава внуците му. Може да се твърди, че той е развил значителна научна и литературна дейност, като изработва календар за римските празници по поръчка на гражданите от град Пренесте, но за съжаление, до наши дни са се запазили само някои мраморни отломъци.

 Най-известното му произведение е речникът „За значението на думите“*.*В трудовете на други писатели се срещат цитати от изгубени произведения на Марк Верий като например „За неясните изрази у Катон“, „За правописа“ и „Делата на етруските“. За съжаление, сведенията за творчеството му са твърде оскъдни и не дават повече информация за личността на автора.

 Сред ярко изявените древноримски мислители и писатели е и Авъл Гелий, който е известен като привърженик на архаичния привкус в римската литература. Сведенията за живота му не са много, но може да се смята, че има африкански произход, като най-напред учи в Рим, по-късно заминава за Атика, където се отдава на философски занимания и литературна дейност. Единственото му произведение е „Атически нощи“, което съдържа 20 книги, но е ценно с това, че чрез него до нас са достигнали цели откъси от отдавна изгубени произведения на над 250 писатели. Авъл Гелий е смятан и за автор на понятието „класически писател“, от което по-късно възникват и термините *класически*и *класика*.

 Бурните исторически повратности няма как да не окажат влияние върху всички проявления на социалния и културния живот в тогавашния свят. С разпадането на Западната римска империя в края на IV в. в нов филологически център се превръща Константинопол, столицата на Източната римска империя. Тук в началото на VI в. се появява забележителната 18-томна латинска граматика „Учебник по граматика“, чийто автор е Присциан. В монументалния труд от близо 1000 страници латинският ерудит систематизира и обобщава схващанията на своите предшественици. Първите 16 тома са посветени на фонетичната организация на езика, на словообразуването, на склоненията на имената и спреженията на глагола, а последните два – на синтаксиса. Присциан започва да се занимава и с морфемен анализ, като разработва особен подход, наречен interpretatio („тълкуване“), в който се открива идеята на съвременното езикознание за наличието на два плана – план на изразяване и план на съдържание.

 Друг виден представител на древноримската античност е Елий Донат, който е един от най-прочутите граматици на своето време и учител по риторика. Негов ученик е свети Йероним, преводачът на Библията на латински. Най-известното му произведение е „Граматика“, съставено в две части, като първата е по-кратка, под формата на въпроси и отговори, и посветена на начинаещите в тази област. Втората, обхващаща три тома, разглежда проблемите на фонетиката, метриката и стилистиката.

 Макар и накратко, представените дотук автори очертават основните посоки на философските и филологическите търсения на най-ярките умове в Древния Рим. Убедено може да се твърди, че дремноримската лингвистична традиция е в основата на съвременното европейско езикознание, като надгражда постигнатото от древните гърци, и дава насоки за по-нататъшното развитие на науката за езика за столетия напред.

  

 **БИБЛИОГРАФИЯ**

 **Китова-Василева 2012:**Китова-Василева, М. *Любовта към словото. За изворите на науката за езика (от древността до края на Ренесанса)*. София, 2012.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/kam-parvoizvorite-na-drevnorimskata-lingvistichna-traditsiya.md)

## Първи езиковедски трудове в Древна Индия

Според[[1]](#fnote1) проф. Климентина Иванова в последно време битува мнението, че живеем в епоха, в която стремглаво се налагат „готовите образи и изображения“, породени от технологиите, и епохата на четящите остава на заден план (цит. по Китова-Василева 2012: 125). Ако всички, които обичаме словото, се съгласим с това мнение, означава да признаем, че филологията заема все по-маловажно място в живота ни. За мен филологията не е просто наука за любовта към словото, а наука, помагаща на всеки един, който се захване с нея, да проникне дълбоко в себе си и да „прелиства“ душата си така, както прелиства страниците на книгата, и с всяка нова страница да опознава самия себе си и света наоколо.

 Поради това възникването на езиците и на различните писмености от най-дълбока древност вълнува човечеството и интересът към езика като явление, като обект на изследване се формира вследствие на осъзнаването на факта, че писмено фиксираните послания остават в наследство на идните поколения. През 19. век терминът *филология*е бил свързан предимно с езикознанието и чак на по-късен етап обхваща и литературата.

 Предмет на настоящата статия е филологията в Древна Индия и по-точно – първите езиковедски трудове.

 От най-древни времена словото в Индия заема специално и наистина сакрално място, поради което страната неслучайно бива смятана за люлка на филологията. Докато в Египет и някои страни на Предна Азия през Средновековието се извършва пълна смяна на езиците и културите, Индия запазва вярванията и традициите си столетия наред и произведенията, написани на един от класическите езици на древността – санскрит, остават непокътнати през хилядолетията и продължават да вълнуват умовете на езиковедите и литературоведите.

 Най-древната индийска граматика е датирана от 5. век преди Христа и се смята, че тя е дело на човек, който е познавал отлично съдържанието на четирите сборника със свещени химни – **Веди**[[2]](#fnote2). Традиционно ведите биват наричани и и „шрути“, т.е. „чуто“, което се обяснява с факта, че векове наред, дори и след изобретяването на писмеността, химните не са били записвани. Това се дължи на вярването, според което всеки, който дръзне да ги запише, ще попадне в ада.

 Ведите са четири:

 
- **Ригведа**(санскр. ऋग्वेद, ṛgveda), или *Веда на химните*: това е най-древната от ведите, възхождаща към 9. – 10. в. пр. н.е.; запазена е и до днес, макар че химните са записани много по-късно – едва в първите столетия след Христа;
- **Яджурведа**(санскр. यजुर्वेद, yajurveda), или *Веда на жертвените формули*: това е сборник от жертвени изречения и молитви с магически характер, които съпровождали всяко жертвоприношение; датирани са около 10. век преди Христа;
- **Самаведа**(санскр. सामवेद, sāmaveda), или *Веда на мелодиите и песнопенията*: текстът ѝ е почти изцяло заимстван от този на Ригведа, но съдържа изрични указания за изпълнението на химните;
- **Атхарваведа**(санскр. अथर्ववेद, Atharvaveda), или *Веда на заклинанията*: създадена е в началото на първото хилядолетие преди Христа и заема особено място, тъй като е свързана преди всичко с домашните обреди.

 Прието е да се смята, че тези писмени паметници са едни от най-древните в света.

 Следва да се отбележи, че изпълняването на свещените химни се е съблюдавало много строго като условие за успешната реализация на магическо-религиозната им функция. Това подтиква и първите индийски филолози (с цялата условност на това понятие от съвременно гледище) да посветят вниманието си на изучаването на звуковите аспекти в езика. Това довежда, от своя страна, до формулирането на първите фонетични принципи и до детайлното описание на артикулацията на отделните звукове. Едновременно с това възникват и първите опити за класификация на звуковете. Още древноиндийските фонетици различават дълги и кратки гласни, полугласни и гласни звукове, осъзнават ролята на сричкообразуващите елементи, а също така обръщат внимание и на редица други важни фонетични явления.

 В най-ранните паметници на ведическата култура се наблюдават опити за описание на въпросите, свързани с езиковата структура. Съществува специален разред ведическа литература с шест спомагателни дисциплини, които са били задължителни за правилното разбиране и тълкуване на ведите: **Шикша**– посветена на фонетиката и фонологията; **Чхандас**– посветена на метриката; **Вякарана**– посветена на граматиката; **Нирукта**– занимава се с произхода на думите; **Джотиша**– посветена на астрологията и астрономията; **Калпа**– посветена на ритуалистиката.

 Въпреки уклона към фонетичните и фонологичните проблеми не по-малко интересни са и наблюденията на филолозите в Древна Индия по въпросите на морфологията. Във фокуса на техните интереси са учението за словообразуването и словоизменението и класификацията на частите на речта. Това, разбира се, не е самоцелно, а отново се обуславя от практическата необходимост: текстовете се подлагат на задълбочен филологически анализ, за да бъде разтълкувана и обяснена тяхната семантика, вследствие на което словоформите се разлагат на съставните им части – корен, афикси, основа и окончание.

 Индийските граматици приемат, че частите на речта са четири – имена, глаголи, предлози и частици. Местоименията и наречията заемат междинна позиция и се разпределят между имената и глаголите. Освен това изследователите на древноиндийските езици отделят седем падежа при имената – именителен, винителен, дателен, родителен, творителен, местен и отложителен. Може да се каже, че разбирането за имената и глаголите съвпада със съвременната представа за тези класове думи.

 За отбелязване е, че древноиндийските учени имат особен принос към уточняването и въвеждането на някои нови термини в областта на морфологията. Те първи фиксират наличието на вътрешни флексии и нулеви морфеми, но също така обръщат внимание на ролята на ударението и интонацията в езика.

 С известни уговорки се приема, че един от първите индийски учени – **Яска**– е творил преди прочутия Панини, като повечето изследователи приемат, че е живял около 700 г. пр. Хр. Яска се фокусира основно върху граматиката, но разглежда етимологията като допълнение към нея. Предполага се, че е бил много добре запознат с ученията на различните школи, описващи фонетиката и граматиката.

 Яска е автор на „Нирукта“ – произведение, съдържащо дванадесет глави и написано като коментар върху традиционен списък с ведически думи. В книгата се откриват списъци с думи, групирани в асоциативни редове, но наред с това авторът дава и обща представа за някои граматични понятия – падеж, именна парадигма и др. Забелязват се и опити за етимологизуване, както и отлично структурирана класификация на звуковете според мястото на артикулация. Някои приемат тази книга за първия значителен труд, специално посветен на етимологията.

 В кратко въведение Яска предприема първи опит за класифициране на класовете думи, които според него са четири – съществителни имена, глаголи, представки-предлози и неизменяеми думи (наречия, частици, съюзи).

 Книгата е ценна и предвид факта, че в нея са посочени имена на граматици, работили преди Яска, което свидетелства и за по-ранни занимания с особеностите на езика. Съчинението достига до наши дни в две редакции, които не се различават особено по съдържание, а по разпределяне на материала.

 Без съмнение един от най-известните древноиндийски граматици е **Панини**. Според Ст. Чолаков индийската традиция смята Панини за „най-ярката звезда на интелектуалния небосклон на Древна Индия“ (Чолаков 1996: 236), като той твърди, че рядко една личност е имала толкова голямо влияние върху формирането на езика в една страна.

 Панини, както е известно, е автор на първата санскритска граматика, наречена „Осемкнижие“. Според Н. Б. Мечковска (Мечковска 1998: 278) тази граматика е от типа на така наречените генеративни граматики, които учат да се подхожда не аналитично, а синтетично към речепораждането. Панини дефинира правила, позволяващи от сричките да се образуват думи, от думите – конструкции, и в крайна сметка да се оформят всички възможни правилни санскритски изкази. Той анализира подробно всички явления и аспекти, отнасящи се до равнището на морфологията, като синтаксисът остава застъпен съвсем слабо в труда му. Според други учени обаче най-пълно и систематизирано е учението на Панини за синтактичните функции на съществителните имена. Ако първите граматици учат на правилно рецитиране и тълкуване на свещените текстове, Панини описва и очевидно сам установява нормите на литературния език, за да ги направи достъпни.

 В съвременното езикознание „Осемкнижие“ се слави като една от най-пълните и прецизни санскритски граматики, която има следната архитектоника: тръгва се от смисъла, подбират се съответните значещи морфеми, избира се конструкция, наложена от характера на глагола или от комуникативната задача, прилагат се всички предписани операции, в резултат на което се получава изречение, правилно от фонетична гледна точка. Панини говори за глаголно управление, за синтактични функции на съществителните и се срещат термини, напомнящи по съдържанието и употребата си на съвременните понятия *фонема*, *алофон*, *морфема*, *аломорф*. С дейността си Панини не просто оставя ярка следа в граматическото изкуство на Древна Индия, но и успява да възбуди интереса към филологията у следващите поколения.

 В Индия почти по същото време работи и друг граматик – **Катяяна**, който създава „Варттика“ – допълващи правила и обяснения към сутрите на Панини.

 **Патанджали**също прави коментар на труда на Панини, като първо цитира него, после – Катяяна, а след това дава свое обяснение.

 Едва през 13. век се появява нова, по-кратка санскритска граматика от известния литературен критик **Вопадева**, който се опитва да страни от системата на Панини и проявява самостоятелност в трудовете си.

 В заключение можем да обобщим, че приносите на първите древноиндийски граматици са безспорни. Макар че идеите на търсачите на словото и смисъла, изложени по-горе, поради териториалната отдалеченост остават непознати за европейците за столетия напред, ясно се вижда, че търсенията нерядко довеждат умелите наблюдатели на езика и речта до сходни изводи. Това недвумислено доказва наличието на универсалии, които са общи за всички човешки езици, както и необходимостта от детайлно познаване на собствения език с оглед успешното описание на чуждите езици.

 За финал ще си позволя да цитирам Стефан Чолаков: „Ако ме запитат под кое небе човешкият ум най-пълно е развил своите скъпоценни дарования, най-дълбоко е размишлявал над великите проблеми на живота и е намерил за някои от тях решения, заслужаващи възхищението на хора, които са изучавали Платон и Кант – аз отново бих посочил Индия!“.

  

 **БИБЛИОГРАФИЯ**

 **Китова-Василева 2012:**Китова-Василева, М. *Любовта към словото. За изворите на науката за езика (от древността до края на Ренесанса)*. София, 2012.

 **Мечковска 1998:**Мечковская, Н. Б. *Язык и религия. Лекции по филологии и истории религий*. Москва, 1998.

 **Тилев 2020:**Тилев, Е. Студентски научен семинар „Страници от историята на лингвистиката“. – В: *Български език и литература*, 2020, кн. 4, с. 422–425.

 **Чолаков 1996:**Чолаков, Ст. *Древноиндийската култура*. София, 1996.

  

 [1.](#note1) Настоящата статия, както и статиите на Атанас Костадинов и Детелина Миткова, са представени на студентския научен семинар „Страници от историята на лингвистиката“, организиран в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ от гл. ас. д-р Енчо Тилев (по-подробно за семинара вж. Тилев 2020). В изложението си сме се придържали най-вече към трудовете на проф. Мария Китова-Василева (Китова-Василева 2012).

 [2.](#note2) Коренът на думата е *вед*ʻзнаяʼ (санскр. वेद, véda), оттук *веда*означава *знание*.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/parvi-ezikovedski-trudove-v-drevna-indiya.md)

## Езикова личност и езикова „инфлация“

**Резюме:**Властта на езика изисква компетентност. Езикът на „четвъртата власт“ не бива да създава мита за снижаване на книжовната норма, защото неориториката на „четвъртата власт“ има немаловажното призвание да придава публичност на политиката като концепт на властта и ценност на демократичното ни общество. Стратегията на информационния обмен трябва да обедини аудиторията и да се служи добросъвестно на словото и на способността на езика да моделира – все едно, езиково съзнание, езикова личност, езикова култура, културни традиции.

  

 Първият критерий за човечност е езикът (Рикьор 1996: 32–34). Екстраполацията удобно и логично пренася тържеството на езика в територията на така наречената „четвърта власт“ – територията на публичния дискурс, на колективния субект на езика и останалите три равнища – действието, разказа и отговорността. Езикът на медиите е експликация на власт. Всъщност „четвърта власт“ е метафора на властта на езика безспорно в комуникативната му функционалност. Медиадискурсът е тържеството на превъзходството на езика като информативен ресурс. Няма друга хипотеза за прототипа на етимона „власт“ в метафората – термин на средствата за масова информация.

 „Агресията“ на „сгрешената“, ненормативна реч са причината за разрушена ценностна система на националния характер, за нестабилна национална идентичност, за понижено гражданско съзнание като облигация на културата обаче на езиковата личност. Това на практика е резултатът от компромиса с езиковата грешка в речта като комуникативна активност и функционалност. Логиката на езика като феномен и посоката на позицията му в парадигма е повече от закон. Това е библия на човешкото съзнание. Така може да се обясни съпротивлението, заради което футурологията от края на миналия и началото на настоящия век си остава в режим на хипотеза и не може да се превърне в езикова реалност. Ние трябва да се съобразяваме с философията на езика преди каквито и да са ресурси на методология и научни авторитети. Затова смятаме, че тезата на Ст. Буров за наддиалектна норма в две регионални измерения е алогична и безперспективна по принцип (Буров 2012).

 Езикът не допуска амбиции в реверсивен режим. Генеалогията на нормата трябва да ни служи като ориентир. Нормата е технологията, която осигурява книжовния език като наддиалектно образование. Не може да има норма, с която да снемем норма, за да отидем отново в парадигмата на диалекта. Не може да се сегрегира национална идентичност като фонова (ценностна) импликация на езика – негов прототип. Реверсивността е допустима посока на езикова технология като процесуалност, развой само на равнището на лексиката – в семантиката и думата като нейна експликация и вербализация.

 Да преодолеем нормата и да валидираме езиковите грешки в граматиката, т.е. по отношение не на системата, а на структурата на езика, като подменена свобода на речта, означава да посягаме на езиковото съзнание и да рушим невидимо националната идентичност. Премоделираното през валидираната до норма речева грешка колективно езиково съзнание е разрушена националност и дебалансирано общество. Тук трябва да заявим отговорно, че не забравяме и за футурологията като част от научното знание, но държим на конструктивното сечение между футурология, социолингвистика, езикова култура и еколингвистика например.

 Освен това е важно да не се забравя корелацията правоговор – правопис. Не бива да се мисли за тези два феномена като за „плаващи пясъци“. Тук изследването на колегите от Секцията по съвременен български език в ИБЕ „Проф. Любомир Андрейчин“ по проекта за нормативните нагласи най-категорично ще очертае разделителните линии. С други думи, когато се опитваме да прогнозираме или пък да актуализираме норми, ние трябва да не забравяме генеалогията, формата на езикова употреба и философията на езика като ценностен феномен. За сравнение може да се ползва препратката с консерватизма на правописа в английски и във френски език.

 Т.е. демокрацията като властови феномен едва ли съответно може да бъде репликирана с демократизация на езика. Отново подчертаваме, че посоката не може да е обратна, защото езикът е първенстващ феномен в отношението му към, с държавността. Възможно е демократизацията да се разполага като конотативен ресурс, но той е присъщ на лексикално равнище и като стилистика.

 Тук веднага следва да се направи уговорка. Правоговорът и правописът в срещата си в медийния дискурс могат да определят проблемите на книжовната норма като предмет на интердисциплинарен изследователски подход с модерна методологическа рамка. Това се отнася обаче до равнищата, които представят структурата на езика, неговата генеалогия. Разбира се, че в случаите, които се разполагат в периферията на тази структура, каквото например смятаме, че е дискутираното двойствено като разполагане в правоговора и правописа окончание за 1 л., ед. ч. на глаголите от 1 и 2 спрежение (-*ме*) – правоговорна грешка, но едва ли и правописна (съвсем не се изключва регистрацията и в писмена форма), можем да анализираме когнитивната допустимост на дублетността като относителен компромис с нормата. Т.е. дори дублетността в такива случаи трябва да се изследва методологически актуално и да се регулира нейната правомерност по посока на развоя като обогатяване и бъдеще на езика и неговата ресурсност.

 Когато става въпрос за лексикални употреби като експликативна представителност на обогатена когнитивна компетентност, като речникова перспектива, то неологизмите следва да се изследват на основата на езиковите закони.

 Но когато езиковите употреби, които представят структурата на езиковата единица като граматична характеристика и вербализация на мисълта като прототип на комуникативно релевантен минимум, престъпват нормата, това не е просто грешка, а разрушаване на езиковото съзнание в сегмент от неговия модел на мислене и е обречено по силата на езиковите закони като дискредитиране на информативно-комуникативната значимост. С други думи, анулира се словото. Властта на езика остава като аксиома и силата на словото се срива до „самотното“ и безцелно значение на думите. Медийният дискурс обаче като етимон и като релевантност е слово с власт – както в устна, така и в писмена форма:

 ***„Отпорът срещу простащината е новото дисидентство в България**“ (Дъното отдолу, Медиапул, 3 юни 2018, Веселина Седларска)*.

 „*Дисидентството*“ е прототипът на целта на настоящето изследване. Десемантизирането на „*дисидентството*“ в текста на В. Седларска е задачата ни в работата по проекта. Научноизследователската стойност не е самоцел: „***Състоянието на българската журналистика***“ (Дъното отдолу, Медиапул, В. Седларска, 3 юни 2018) и „***запетаята и пълният член са по-страшни от пандемия***“ (Запетаята и пълният член са по-страшни от пандемия ..., Диян Божидаров, в. Сега, 23 май 2020 г.).

 Медийният дискурс е услужлив източник за представителна ексцерпция, на основата на която да се изследват прецизно и с интердисциплинарна методологическа рамка лексикализацията и граматикализацията като технология на обогатяването на езика на лексикално равнище. Ние смятаме, че точно в медиаезика ще се регистрират по логични причини тези „есенции“ на когнитивната перспектива на актуалното езиково съзнание динамиката им, а не като архив с диахрония. Представителността им може да е прототип на категориален процес, чийто генезис да се изследва в неговата социопроекция. Т.е. медийната представителна експликация подсказва и предсказва социолингвистичния анализ като технология на лексикализация и граматикализация в обновяването на българския език.

 В потвърждение на властта на езика анализът на когнитивно-риторичните характеристики и тестването на словообразователните модели могат да предпоставят научноизследователската експертиза, която да нормативизира лексикографски или пък да отхвърли тази футурологическа дързост. Анализът не може да бъде на самостоятелно семантично и речниково равнище. За това е полезен интердисциплинарният подход:

 ***Празнобърборене**.*(OFFNews, интервю с Теодора Димова, 13 ноември 2019);

 ***„Времеубежище“***, Георги Господинов.

 *България в Черно море: атлантизъм и **неутрализъм***(Bgsniper, заглавие, 5 декември 2019);

 Точно интердисципилинарният анализ например на „***празнобърборене***“ като авторски неологизъм на твореца Теодора Димова е есенциална експликация както на информативно-културните дефицити и рецепции в публичната реч, чиято представителна референция е медийният дискурс, така и премерена и премислена словообразователна инициация. Неологизмът е авторска интенция за отговорността на учени, творци и на останалия интелектуален елит на нацията, в която като прототип се разполага неудовлетворение, грижа, призив и укор едновременно. Този комплекс от концепти и тяхната дълбинност са предупреждение за езика и на езика. Оттук нататък ***празнобърборене***като езикова форма следва да бъде предмет на лексиколози и лексикографи и конкретно, и като словообразователен модел – прототип.

 Така е и при неологизма – заглавие на романа „***Времеубежище***“ на твореца Георги Господинов. Тези предизвикателства на словообразуването и новите ценности, включително и като когнитивен дефицит или парадокс, са сигурна представителна научноизследователска извадка за развойните езикови процеси по отношение на обогатяването и бъдещето на българския език.

 Категорично различно се разполага обаче „***неутрализъм“***. Тук наблюденията не са в полза на неговата езикова верификация като лексикална единица. Волността на носителя на езика не може да се валидира от аналогията, заради която при конюнкцията с „*атлантизъм“*частичните словообразователни компресии водят до семантични дефицити, да не кажем липси, които са по-скоро и по-близо до грешката, отколкото до неологизма. Ето в тези случаи е налице **безсилие на граматикализацията и на стилизацията да преведат минимума в езиковата култура през компромиса на аналогията в нормативизация и обновяване.**

 Културата на владеене на нормата и на кода на езика означава постигнато езиково съзнание на принципа на кръга – без начало и край, равнопоставеност и диалектическа взаимовръзка. Стабилното езиково съзнание представя езиковата личност като носител на езика и показател на национална идентичност. Историята на лингвистиката отдавна е постигнала енциклопедичността на функциите на езика. Техните проекции в обществото и времето са феномените, които са дефиницията на медията и нейната категориална валидност. Медиите са колективният еквивалент на homo sapiens-а, така да се каже. Тази събирателност в метафоричен план е по право отговорна и представителна ведно за състоянието на езика, за неговото развитие, за неговото основно място и значение в изграждането на цивилизационния портрет на гражданина и за съхраняването на националната идентичност на народа; гарант за държавността всякак – и сам по себе си, и като технология на всички феномени в обществото и държавата, на всяка експертиза:

 *„Ами ..., аз не говоря така, ама слушам по телевизията, че говорят така и си мислех, че това е правилното, щом политиците го казват.“*(Mediapool. bg, 03.06.2018, Дъното отдолу – Веселина Седларска, Редута).

 Публичната риторика за знанието и умението да членуваме имената, когато говорим и пишем, и да разбираме членуването на имената, когато четем и слушаме, не само че е необходима, но е и с особен принос да се намери верният път за постигане на необратима грамотност. Тя създава образователна социална акустика, която да стимулира самодисциплина на езиковото съзнание да мисли с норми и в норми, които осигуряват езика. Формирането на информационно-езиковата култура и съхраняването на езиковата норма и езиковата култура е високата обществена отговорност на медийния дискурс като авторски продукт естествено. Етимонът на медията предопределя ролята й на прототип на обществено съзнание, изразено в актуална експликация на единицата култура на деня, така да се каже. Това е моментната снимка на националната идентичност като единица информативност в единица актуално време, в което се съдържа както политическата информативност и култура, така и социално-икономическата информация, и културният „вкус“ като извадка за изкуството и неговия лист. Ако тази смислова част на обществената култура не е осигурена с правилната езикова форма, сблъсъкът на норма и ценност като представително сечение не би намерил проекцията на ефекта (вж. Хабекирова 2016). Затова изучаването на езика на средствата за масова комуникация изисква и налага прилагането на интердисциплинарния подход, където се пресичат както лингвистични, така и психолингвистични, когнитивноинформативни, социолингвистични, културологични, риторически и херменевтични аспекти на анализа. Според З. С. Хабекирова специално внимание заслужава когнитивната съставяща на езика на средствата за масова комуникация (Хабекирова 2016: 80 – 81).

 Публичната риторика сама трябва да е образец за нормативно езиково съзнание (и в устна форма), да образова редом с учебниците и училището. Когато публичната риторика е своеобразен комуникативен самоучител, представително колективно езиково съзнание, с други думи да я наречем, тогава езиковата личност на гражданина ще е миниатюра на национална идентичност, национално достойнство, национална сигурност и суверенитет. Грижата за езиковото ни съзнание е национална доктрина. Езикът е феномен, но той има своята непрестанна експликация – езиковото съзнание на езиковата личност с езикова култура и съответна грамотност, функционална, разбира се.

 Акустиката на публичната реч и книжовнонормативната писмена форма на езика на медиите и медийния дискурс като цяло заедно с рецепцията на езиковата личност доказват в сблъсъка си тази власт. Цивилизационният обмен, демокрацията и глобалното публично пространство със секторите на информативен обмен непреодолимо „атакуват“ и обогатяват лексиката на езика. Само че проблемите не са в увеличения брой на чуждите думи и чуждиците, въпреки че и тук е необходимо да се анализира приложимостта на регулаторния механизъм. Проблемите са във вулгаризацията на лексиката като източник на агресия и обида. Лингвистиката трябва с модерна методологическа рамка да верифицира съотносимостта като регулация в лексикалния ресурс – нови думи, чужди думи, (чуждици).

 Партньорството би било в полза на езика и на културата на езиковата личност като споделена продуктивност при моделиране и модериране на съвременната национална идентичност в условията на цивилизационен обмен в глобалното информационно пространство. Това не е кабинетна теза или максима. Това е отговорност пред културата на обществото като колективно езиково съзнание и мисия в името на бъдещето на българския език.

 Публичната комуникация като компетентност на журналисти, политици, елит въобще преди всички като колективен субект на публичния дискурс е лабораторията на езиковия развой, най-общо казано. Експертизата на този дискурс, която науката чрез модерната методологическа атака следва да прилага неотклонно, е средството да се постигне модерно и стабилно езиково съзнание с култура на речта на личността като представителна миниатюра на националната идентичност. Валенциите на тази наша научна експертиза изискват ефекта на модерацията. Триъгълникът политици – журналисти – лингвисти трябва да е функционално активен (вж. Сталянова, Миланов 2012). В този триъгълник не трябва да има достъп агресията, нормативното нарушение или фалшът.

  

 **БЕЛЕЖКИ**

 Дъното отдолу, Медиапул, 3 юни 2018, Веселина Седларска.

 Bgsniper, заглавие, 5 декември 2019

 Блиц, заглавие, 29 юли 2018

 В. „Сега“

 Господинов, Г. „Времеубежище“

 OFFNews, интервю с Теодора Димова, 13 ноември 2019.

  

 **БИБЛИОГРАФИЯ**

 Буров 2012: Буров, Ст. Две норми на българската устна книжовна реч // Електронно списание LiterNet, 07.11.2012, № 11 (156). Available from: [https://liternet.bg/publish28/stoian-burov/dve-normi.htm](https://liternet.bg/publish28/stoian-burov/dve-normi.htm).

 Рикьор 1996: Рикер, П. Торжество языка над насилием. Герменевтический подход к философии права // Вопросы философии, 1996. №4.с. 32 – 34.

 Сталянова, Миланов 2012: Сталянова, Н., В. Миланов, Езикови портрети на български политици, част 1, УИ „Климент Охридски“, 2012.

 Хабекирова 2016: Хабекирова, З. С. Характерные особенности языка массовой коммуникации. „Вестник АГУ“. Вып. 2. (177). 2016. с. 78 – 82; 80 -81.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/ezikova-lichnost-i-ezikova-inflatsiya.md)

## Свръхгенерализирани форми на множествено число на съществителните имена, продуцирани от деца в предучилищна възраст с нормално езиково развитие и със специфични езикови нарушения (СЕН)

Продължителният процес на овладяване на граматическите категории от децата в предучилищна възраст е съпътстван от появата на т.нар. свръхгенерализирани форми. По своята същност те представляват неправилни форми, които се получават при прилагането на общи езикови правила там, където трябва да се приложат по-специфични. Свръхгенерализациите се наблюдават както при децата с нормално езиково развитие, така и при децата със специфични езикови нарушения (СЕН) в предучилищна възраст[[1]](#fnote1). Важно е да се уточни, че по дефиниция СЕН се проявяват като *„първична когнитивно-лингвистична недостатъчност, за която няма друга причина, освен поражения върху структурите, свързани с езиковото функциониране“*(Ценова, 2012: 153). Цв. Ценова пояснява, че специфичните езикови нарушения[[2]](#fnote2) се появяват при деца в норма, без увреждания (т.е. без интелектуален и сензорен дефицит, двигателни разстройства, малформации на говорните органи, психични разстройства и др. неблагоприятни влияния), растящи в нормална среда. По своята същност СЕН представляват първична езикова патология, т.е. не са резултат от други нарушения. Въпреки че съществуват различни теории за етиопатогенезата им, тя все още не е достатъчно изяснена, но се предполага че СЕН се дължат на забавено съзряване на мозъчни клетки в отделни области на кората на главния мозък (Leonard 1998)[[3]](#fnote3).

 Независимо от етиологията обаче в проявите на СЕН се наблюдават няколко вида езикова недостатъчност, всеки от които може да доминира в картината на нарушението – фонологична, граматична, семантична, прагматична. В зависимост от това се различават и три форми на СЕН – фонологични, граматични (с водеща експресивна недостатъчност) и семантично-прагматични (с водеща рецептивна недостатъчност). При т.нар. граматична форма на специфично езиково нарушение (G-SLI) е засегнато овладяването на граматичните правила на езика (морфологични и синтактични). Продукцията на децата с граматично нарушение се характеризира с разнообразни прояви, като морфологичните грешки засягат формообразуването на съществителните, прилагателните и глаголите (Ценова, 2012: 167–171).

 Предмет на настоящата статия са именно тези грешки, които се отнасят до образуването на множествено число при съществителните имена в българския език. От съществено значение е да се изясни, че всички деца, независимо от родния им език, продуцират свръхгенерализирани форми, но поради особеностите на българската морфологична система в речта на българските деца те се наблюдават значително по-често.

 Стоянова (2011: 235) прави следната съпоставка между децата, овладяващи английски език и децата, овладяващи български език. Докато английските деца, поради аналитичната същност на овладявания език, трябва да усвоят ограничен брой морфологични варианти и още по-ограничен брой морфонологични алтернанти, то българските деца, поради високата флективност на българската граматическа система, трябва да усвоят множество окончания и значим брой морфонологични вариации.

 Образуването на множествено число в българския език става с помощта на окончания, различни за съществителните от трите рода. И въпреки че има съвпадащи форми, разнообразието е доста голямо. Най-продуктивни са окончанията **-*****и***, **-*****а***, **-*****ове*** (при едносричните съществителни имена от мъжки род), окончанието **-*****и***(за многосричните мъжкородови съществителни и за почти всички съществителни от женски род), както и окончанията **-*****а***и **-*****та***(за съществителните от среден род). Формообразувателните правила се съпровождат от множество изключения и с твърде разнообразни морфонологични алтернации (ГСБКЕ, 1983: 103–112).

 Затова овладяването на тези правила е сериозно предизвикателство за децата в предучилищната възраст. Нещо повече – трудностите, които съпровождат процеса на овладяване, не изчезват и в ранните училищни години. За тези затруднения красноречиво говори изследването на Е. Тодорова върху деца на възраст между 8 и 9 и половина години (Тодорова 2005).

 За да се изследват грешките и отклоненията при образуването на форми за множествено число на съществителните имена в речта на деца от предучилищна възраст, не е достатъчно да се регистрира тяхната спонтанна речева продукция. Необходимо е създаването на тестова процедура, която да позволява извличането на детските отговори при контролирани условия, подходящи за възрастта им.

 През 2019 година бе съставена такава методика за изследване на морфологичното развитие на деца в предучилищна възраст – със специфично езиково нарушение, които съставят експерименталната група (по-нататък ЕГ), или без такова нарушение, които са включени в контролната група (КГ). Методиката бе изготвена по такъв начин, че да отразява изцяло особеностите на българската морфологична система, които предполагат множество свръхгенерализации. За основа на тази методика послужиха реално регистрирани морфологични грешки при деца на възраст между 1;6 и 6-годишна възраст, отчетени от проф. Юлияна Стоянова в личната ѝ база данни.

 Методиката включва общо 6 тестови задачи в три части: формообразуване при съществителните (3 тестови задачи), при прилагателните (1 тестова задача) и при глаголите (2 тестови задачи). По-подробно описание на методиката бе представено в предишна публикация (Николова 2020). Целта на изследването бе да изясни до каква степен децата в предучилищна възраст без и със специфични езикови нарушения са овладели закономерностите на формообразуването при съответните лексико-граматически класове (части на речта).

 Настоящата статия, като част от по-голямо проучване, обсъжда само данните, получени при образуването на форми за множествено число на съществителните имена с акцент върху свръхгенерализациите.

 Цел на статията е да се проверят емпирично следните две хипотези:

 
- Първо, децата в ЕГ (със специфични езикови нарушения) продуцират по-голям брой свръхгенерализации на фона на повече грешки, отколкото допускат децата от КГ.
- Второ, грешките в продукцията на децата от КГ включват по-ограничено многообразие от свръхгенерализирани форми спрямо тези от ЕГ.

 Преди да обсъдим данните от експеримента обаче ще се спрем на някои особености в образуването на форми за множествено число при съществителните имена в българския език.

  

 **Категорията „число“ на съществителните имена**

 В българския език граматическото значение „множествено число“ при съществителните имена следва няколко основни модела на образуване, които обхващат голям брой единици, и множество други модели, засягащи ограничен брой съществителни, понякога даже единични случаи. Към първия вид спада окончанието **-*****и;***то маркира почти без изключение многосричните съществителни от мъжки род с нулево окончание, например *лекар**и**, часовниц**и**,*някои едносрични съществителни от мъжки род, като *вълц**и**, рац**и**,*почти всички съществителни от женски род (*жен**и***, *ста**и***, *песн**и***) и единични съществителни от среден род (*животн**и***). Едносричните съществителни от мъжки род пък обикновено приемат окончанието ***-ове / -еве***: *град**ове**, ключ**ове**, стол**ове**, бро**еве***. Не е такъв случаят с окончанията ***-е, -ища***и ***-а,***които се свързват с твърде ограничен брой едносрични съществителни от мъжки род: *мъж**е**, крал**е**, цар**е**, сън**ища**, път**ища**, крак**а**, рог**а**.*Разнообразието от окончания (заедно с някои морфонологични варирания) при съществителните имена, включени в тестовия набор, е онагледено по-долу: в таблици от 1 до 4.

  

 *Таблица 1. Модели на образуване на форми за множествено число на едносричните съществителните имена от мъжки род, включени в теста*

  

 |  |
| --- |
| Едносрични думи от мъжки род |
| **-ове** |
| ключ- |
| слон- |
| стол- |
| хляб- |

  

 *Таблица 2. Модели на образуване на форми за множествено число при многосрични съществителните имена от мъжки род, включени в теста*

  

 |  |
| --- |
| Многосрични думи от мъжки род |
| **-и** |
| гълъб- |
| часовник/ц- |
| тигър/гр- |
| динозавър/вр- |
| венец/нц- |
| крадец/дц- |
| прозорец/рц- |

  

 *Таблица 3. Образуване на форми за множествено число на съществителните имена от женски род, включени в теста*

  

 |  |
| --- |
| Думи от женски род |
| **-и** |
| кол- |
| топк- |

  

 *Таблица 4. Образуване на форми за множествено число на съществителните имена от среден род, включени в теста*

  

 |  |
| --- |
| Думи от среден род |
| **-а** |
| дет/ц- |
| пер- |

  

 Съвсем естествено е, че преди да овладеят всички модели на образуване на множествено число при съществителните имена, децата разчитат на знанията си за по-честите от тях (Стоянова, 2021: 358–363). Така, вместо формата *мъж**е***те може да употребят форма с по-разпространеното окончание ***-и***: *мъж**и***или с предназначеното специално за едносрични съществителни ***-ове / -еве:**мъж**ове /**мъж**еве***.

  

 **Експериментална процедура, изследваща овладяването на моделите за образуване на множествени форми при съществителните имена**

 *Тестови задачи*

 Тестовият набор включва 3 тестови задачи, като всяка от тях съдържа определен брой стимули – съществителни имена: 25 съществителни от мъжки род (едносрични и многосрични), 5 – от женски род и 10 – от среден род, т.е. общо 40. Нееднаквият брой стимули от трите рода отразява потенциалните трудности и предполагаемите грешки в образуването на множествените форми: най-нерегулярно е формообразуването при мъжкородовите съществителни, последвано от тези в среден род, а системата е най-опростена при съществителните от женски род. Четиридесетте съществителни имена от тестовия набор са илюстрирани чрез картинки на назованите обекти.

 *Процедура на изследване*

 Изследването бе проведено по следната процедура: На детето се подават две картини, графични изображения на един и същ езиков стимул (съществително име), например един слон и няколко слона. Изследващият произнася съществителното име в единствено число, като посочва единичното изображение, а детето трябва да генерира формата за множествено число при посочване на картинката с повече от един изобразен обект. Очаква се детето да продуцира 40 форми за множествено число съответно на 25-те съществителни имена от мъжки род, 5-те от женски род и 10-те от среден род.

 *Изследвани лица*

 За осъществяване на изследването бяха формирани две групи изследвани лица (ИЛ) – експериментална група (деца със специфични езикови нарушения)[[4]](#fnote4) и контролна група (деца без специфични езикови нарушения) на възраст от 4 години и 10 месеца (4;10) до 7 години и 2 месеца (7;2)[[5]](#fnote5). Изследвани бяха общо 82 деца, разпределени по равно в двете групи: 41 деца в ЕГ с наличие на първична езикова патология и 41 деца в КГ с отсъствие на такава. Всички изследвани деца са произхождат от семейства, в които се общува само на български език.

 Изследването се проведе в периода от февруари 2020 г. до април 2021 г.

 **Резултати от изследването**

 Получените резултати бяха анализирани от гледна точка на типа грешки и отклонения от стандартните форми за множествено число на изследваните съществителни. Таблици 5–7 обобщават получените данни.

 Двете най-леви колонки в таблиците представят стимулите в тяхната книжовна форма за единствено и за множествено число: в Таблица 5 това са съществителните от мъжки род, в Таблица 6 – тези от женски, а в Таблица 7 – от среден род. Следващите колонки са предназначени за свръхгенерализираните форми, продуцирани съответно от експерименталната група (ЕГ) и от контролната група (КГ) деца. Срещу всяка свръхгенерализирана форма са дадени числа, които отразяват колко пъти е била регистрирана. В колонката след броя на свръхгенерализираните форми е записан броят на другите грешки, както и общият брой грешки за всяко съществително стимул.

 Както показват данните от таблиците, за някои съществителни имена е извлечен повече от един свръхгенерализиран вариант, затова общият брой на тези форми и съответно общият брой на грешките надвишава броя на съществителните в тестовия набор. В най-долния ред на таблиците са обобщени грешките за всички тестови стимули – в абсолютни стойности и в проценти.

  

 *Таблица 5. Свръхгенерализирани форми на съществителните от мъжки род*

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| **Съществителни имен**а | **Експериментална група** | **Контролна група** |
| Ед. ч. | Мн. ч. | Свръхгенерализации |
|   |   | форми |
| хляб | хлябове | хляби |
| вълк | вълци | вълкове |
| зъб | зъби | зъбове |
| рак | раци | ракове |
| кон | коне | кони (3)   
конове (19) |
| мъж | мъже | мъжи (1)   
мъжове (13)   
мъшове (2) |
| крак | крака | краки (1)   
кракове (14)   
тракове (1) |
| рог | рога, рогове | роки (1)   
рокове (1)   
росове (1)   
рогота (1) |
| брат | братя | брати (3)   
братове (9)   
братови (1) |
| път | пътища | пъти (3)   
пътове (16)   
пътеве (1) |
| сън | сънища | съни (3)   
сънове (18) |
| гълъб | гълъби | гълъбове (2)   
гъбове (3) |
| часовник | часовници | часовники |
| тигър | тигри | тигрове (2)   
тигове (1)   
тигрови (1)   
тигъри (15)   
тигари (7) |
| динозавър | динозаври | динозавъри (9)   
динозавери (1)   
динозабъри (1)   
дудузавъри (1)   
динозавърци (1) |
| венец | венци | венецове (2)   
венцове (1)   
венеци (26) |
| крадец | крадци | крадецове (1)   
крадецови (1)   
крадеци (24) |
| прозорец | прозорци | прозореци |
| дядо | дядовци | дядове (4)   
дядови (1) |
| батко | батковци | батовци (1)   
батки (1)   
баткове (1) |
| вятър | ветрове | вятъри (14)   
вятри (1)   
вятове (2) |
| огън | огньове | огъни (21)   
огове (3)   
огнове (1) |
| Общ брой грешки | 306 | 246 |
| Общ брой грешки в проценти | 55,4 | 44,6 |

  

 Грешките, отчетени в колонката „други“, се свеждат до:

 
- генериране на бройна форма вместо форма за множествено число (напр. *много рака*вм. *много раци*);
- генериране на форма за единствено число вместо за множествено (напр. *много мъж*вм. *много мъже*);
- генериране на умалителна форма (напр. *много зъбчета*вм. *много зъби*);
- генериране на множествено число от друга дума, различна от думата-стимул (напр. *много звънци*вм. *много венци*, *много старци*вм. *много дядовци*, *много огнища*вм. *много огньове*);

 Едносричните думи от мъжки род *ключ, слон, стол*не са дали свръхгенерализации нито при ЕГ, нито при КГ и поради тази причина не са включени в Таблица 5, макар че са част от методиката за изследване на морфологичното развитие. При тези думи са регистрирани малък брой други погрешни форми, които не са обект на разглеждане в настоящата статия.

  

 *Таблица 6. Свръхгенерализирани форми на съществителните от женски род*

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| Съществителни имена | Експериментална група | Контролна група |
| Ед. ч. | Мн. ч. | Свръхгенерализации |
|   |   | форми |
| топка | топки | топкове |
| ръка | ръце | ръки |
| свиня | свини   
свине | - |
| овца | овци   
овце | овцета |
| Общ брой грешки | 5 | 38 |
| Общ брой грешки в проценти | 11,6 | 88,4 |

  

 *Таблица 7. Свръхгенерализирани форми на съществителните от среден род*

  

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| Съществителни имена | Експериментална група | Контролна група |
| Ед. ч. | Мн. ч. | Свръхгенерализации |
|   |   | форми |
| дете | деца | детета |
| перо | пера | перата (1)   
перота (1)   
перета (1) |
| цвете | цветя | цветета |
| списание | списания | списанията (2)   
списани (1) |
| око | очи | окота (2)   
ока (1) |
| ухо | уши | ухота (4)   
ушота (1) |
| знаме | знамена | знамета |
| рамо | рамена   
рамене | рами (2)   
рамота (11)   
рамета (11)   
рама (1) |
| Общ брой грешки | 93 | 63 |
| Общ брой грешки в проценти | 59,6 | 40,4 |

  

 **Обсъждане на резултатите от изследването и изводи**

 Данните, изнесени в таблици 5–7 показват, че **децата от ЕГ са дали повече грешни отговори, отколкото децата в КГ**. **Това се отнася както за общия брой грешки, така и за свръхгенерализираните форми**. Числата, сумиращи тези стойности (представени в предпоследния ред на таблиците), недвусмислено доказват тези разлики.

 Ето как изглежда съпоставката между ЕГ и КГ според общия брой грешки и грешките поради свръхгенерализация:

 
- за множествените форми на съществителните от мъжки род общият брой грешките при ЕГ е 552 срещу 330 при ЕГ, а броят на свръхгенерализациите съответно 306 срещу 226.
- за множествените форми на съществителните от женски род съотношението на общия брой грешки е 43 при ЕГ срещу 13 при ЕГ, а на свръхгенерализираните форми – съответно 5 при ЕГ и 2 при КГ.
- при множествените форми на съществителните от среден род са регистрирани общо 156 грешки в ЕГ, от които 93 свръхгенерализации, срещу общ брой 48 грешки при КГ, от които 39 свръхгенерализации.

 Това съотношение между свръхгенерализираните форми в продукцията на децата от двете изследвани групи **потвърждава първата формулирана хипотеза**: че наличието на специфични езикови нарушения води до по-големи затруднения в овладяването на морфологичните и морфонологичните вариации на формите за множествено число на съществителните. В продукцията на децата от ЕГ, съпоставена с тази на децата от КГ, се отчита **не само по-висок общ брой грешки**, но и наличието на **повече свръхгенерализирани форми**.

 Експерименталните данни **потвърждават и втората хипотеза**, свързана с разнообразието от свръхгенерализирани форми: примерите в трите таблици ни позволяват да заключим, че като цяло **децата от ЕГ са продуцирали повече различни свръхгенерализирани форми, отколкото децата в КГ**. Например стимулът *батко – батковци*е дал 3 свръхгенерализации при децата от ЕГ (*батовци*, *баткове*и *батки*), докато при КГ свръхгенерализираната форма е само една: *баткове*. Впечатлението за по-голямо разнообразие от свръхгенерализирани форми в продукцията на децата от ЕГ обаче е до известна степен подвеждащо, защото в таблиците са отразени не само морфологичните и морфонологичните вариации, а и фонетични промени, които при децата от тази група са очаквано повече. Например срещу стимула *динозавър – динозаври*децата ЕГ са дали 5 различни облика, като всички представляват морфологични (*динозавър**ци***) или морфонологични (*динозав**е**ри, динозав**ъ**ри, динозаб**ъ**ри, дудузав**ъ**ри*) отклонения от стандартното формообразуване с характер на свръхгенерализации, но моделите са само 2:

 (1) динозавър – ци  
(2) динозавър – и.

 Останалите 3 форми представят фонологични вариации на втория модел: *динозав**е**ри, диноза**б**ъри, **дуду**завъри*.

 Данните от експеримента насочиха вниманието ни и към един неочакван резултат. Ако разгледаме **процентното съотношение на свръхгенерализираните форми спрямо общия брой погрешни форми**, представено в последния ред на таблици 5–7, установяваме, че този процент е по-висок при децата от КГ: при множествените форми на съществителните от мъжки род децата от КГ са дали 68,5% свръхгенерализирани форми спрямо общия брой грешки, докато процентът при ЕГ е 55,4%. Подобно съотношение откриваме и за останалите множествени форми: при съществителните от женски род процентът на КГ е 15,6% срещу 11,4% при ЕГ, а за съществителните от среден род съответно 81,25% при КГ срещу 59,6% при ЕГ. Този резултат намира своето логично обяснение във факта, че грешките поради свръхгенерализация имат системен характер и са свидетелство за относително по-висока лингвистична компетенция на децата от КГ в сравнение с компетенцията на децата от ЕГ.

  

 **БИБЛИОГРАФИЯ**

 **ГСБКЕ 1983:***Граматика на съвременния български книжовен език*. Том 2. *Морфология*. (под ред. на Д. Тилков, Ст. Стоянов, К. Попов). София: Изд. на БАН, 1983.

 **Николова 2020:**Николова Б. Методика за изследване на морфологичното развитие на деца в предучилищна възраст. – В: *Сборник доклади от Научно-практическа конференция, посветена на 80-годишнината от рождението на проф. д-р Георги Бижков „Образование и изкуства: традиции и перспективи“*. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2020, 496-504.

 **Стоянова 2011:**Стоянова, Ю. *Ранно езиково развитие.*София: ЛЦ Ромел, 2011.

 **Стоянова 2021:**Стоянова, Ю. *Проблеми на психолингвистиката. Уводен курс по обща психолингвистика и психолингвистика на развитието*. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021.

 **Тодорова 2005:**Тодорова, Е. *Диагностика на езиков дефицит при дислексия.*София: ЛЦ Ромел, 2005.

 **Ценова 2001:**Ценова, Цв. *Комуникативни нарушения в детска възраст*. София: Радар-Принт, 2001.

 **Ценова 2012:**Ценова, Цв. *Логопедия – описание, диагностика и терапия на комуникативните нарушения.*София: ДиМакс, 2012.

  

 [1.](#note1) В логопедичната литература съществуват няколко класификации на първичната езикова патология, но официално прононсирана и възприета в научните среди е тази за специфичните езикови нарушения.

 [2.](#note2) По-подробно описание на специфичните езикови нарушения при български деца вж. у Ценова 2001, 2012.

 [3.](#note3) По Ценова (2012).

 [4.](#note4) Сред тях няма деца с вторични езикови нарушения (специални образователни потребности – СОП, интелектуална недостатъчност, зрителни, слухови и/или други нарушения).

 [5.](#note5) Децата са от трета и четвърта подготвителна група на четири столични детски градини към Държавния логопедичен център: ДГ № 11 „Мики Маус“, ДГ № 56 „Здравец“, ДГ № 57 „Хосе Марти“, ДГ № 3 6 „Пеперуда“.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/svrahgeneralizirani-formi-na-mnozhestveno-chislo-na-sashtestvitelnite-imena-produtsirani-ot-detsa-v-preduchilishtna-vazrast-s-normalno-ezikovo-razvitie-i-sas-spetsifichni-ezikovi-narusheniya-sen.md)

## Семантика и функции на немския глагол WERDEN (с оглед на съответствията му в руския език)

> *Alles sollte so einfach wie möglich   
> gemacht werden, aber nicht einfacher.*

 Albert Einstein

  

 Прав е А. Айнщайн, когато казва, че всичко трябва да се прави просто, но не по по-прост начин. Отнесено към действителността, това сякаш изглежда трудно осъществимо, а колко по-неосъществимо е то за езика, където инвентарът от езикови средства за експликацията на определено съдържание далеч не е неограничен.

 Въпреки привидната елементарност и презумпцията за подразбиране на някои езикови факти немският глагол *werden*, който е предмет на настоящото изследване, се отличава с многоплановост в лексикалносемантичен и морфолого-синтактичен аспект. В хода на анализа акцентът ще бъде поставен върху лексикалната семантика на *werden*, както и на морфологичните и синтактичните му особености. Съпоставката с руския език, при която се открояват функционалните и лексикалните съответки на разглеждания глагол в руски, е приносна с оглед на факта, че двата езика принадлежат към различни езикови групи.

  

 
## I. Произход и семантика на глагола *werden*

 В старовисоконемския (VІІІ–ХІ в.) е засвидетелствана формата *werdan*, която има същото лексикално значение, както в съвременния немски – ‘entstehen, geschehen’ (*рус.*‘становиться/стать’). За отбелязване е фонетичната и графичната близост между съвременния инфинитив на глагола и този в средновисоконемски и среднодолнонемски. Глаголът *werden*възхожда към староиндийския глагол vártatē ‘върти се, търкаля се, кръжи’ (EWD 1993: 1557), откъдето това значение се пренася в славянските и романските езици, срв.: *лат.*versti ‘обръщам, завъртам’, *стб.*врьтѣтн сѧ ‘въртя се, обръщам’, *рус.*вертеть ‘въртя, обръщам’. В германските езици семата *движение*не се запазва и лексемата придобива новото значение – ‘възниквам, ставам’. Въпреки това в суфикса *-wärts*е налице първоначалната семантика, фиксирана в староиндийски. Функциите на спомагателен глагол за образуване на пасив *werden*изпълнява и до днес в немски, нидерландски (вкл. и във фламандските диалекти), в исландския. В периода на късния средновисоконемски започва да експлицира и бъдеще време (вж. EWD 1993: 1557). Изтъкнатата близост на лексикално и фонетично равнище в посочените по-горе лексеми, разбира се, може да послужи като поредното доказателство за общия произход на езиците, имащи привидно малко общо помежду си.

 Подобни семантико-синтактични прилики се откриват и в лексикалното значение на *werden*при съпоставка с преводните му еквиваленти в руския език. Тези два статуса на глагола – *werden*като пълнозначен и като спомагателен глагол – трябва да бъдат интерпретирани отделно един от друг.

  

 
## II. *Werden*като пълнозначен глагол

 В тази част на изследването анализът се фокусира върху семантиката на *werden*като пълнозначен глагол. Макар че всеки спомагателен глагол подлежи на десемантизация и граматикализация, често връзките между първоначалните значения и придобитите впоследствие граматични функции се запазват. По-долу се представят значенията на глагола само в ролята му на пълнозначен[[1]](#fnote1):

 1) jd./etw. werden – становиться/стать кем-н./чем-н. [каким-н.]; etw. wird zu etw., aus etw. wird etw. – что-н. превращается/превратится во что-н.; *Lehrer werden*– *становиться учителем*; *es wird dunkel – становится темно*, *темнеет*; *krank werden – заболевать/заболеть*;  
2) *Jahres-, Tageszeit, Wetter(periode)*– наступать/наступить, наставать/настать;  
3) aus jdm./etw. werden – выходить/выйти <получаться/получиться> из кого-н./чего-н.; *aus jdm. wird ein guter Arzt*– *из кого-н. выйдет <получится> хороший врач*.

 В примерите 1 и 2 глаголът *werden*изпълнява функциите на глагол връзка (Kopulaverb) и участва в процеса на предикацията. Според някои изследователи (Хелбих, Буша 2001: 45; KWSt 1978: 146) в тази си употреба *werden*не е изцяло десемантизиран и има остатъчно значение, назоваващо промяна на състояние или процес в зависимост от лексикалната семантика на другия компонент на предиката (прил. име, същ. име в им. падеж и др.). За отбелязване е също така съвпадането на предложните конструкции в двата наблюдавани езика (вж. примерите в т. 3), както и липсата на неопределителен член в немски в тази екзистенциална употреба в т. 1 (срв. и в български: *ставам учител*). В руски, разбира се, подобна формална диференциация е невъзможна предвид липсата на морфологично изразяване на категорията *определеност ~ неопределеност*.

 Като особен езиков пласт, акумулиращ в голяма степен своеобразието на всеки отделен народ, отразено в концептуализацията на света, фразеологията заслужава внимание. Ексцерпираните от фразеологичните речници примери свидетелстват за неголемия брой фразеологични единици с компонента *werden*. Изведени са следните:

 1) wo werd ich denn! – *разг.*ни в коем случае!, ни-ни!, разве я могу!;  
2) es wird schon wieder werden – *разг.*все образуется;  
3) j-d wird schon wieder (werden) – *разг.*кто-л. поправится, выздоровеет;  
4) was nicht ist, kann noch werden – нет, так будет;  
5) na, wird´s bald! – *разг. фам.*а ну, живо!, а ну, прекрати!;  
6) im Werden (begriffen) sein – возникать, находиться в процессе становления.

 Немските фразеологизми ясно доказват, че десемантизацията на дадения глагол не е завършена и екзистенциалната сема все още присъства твърде ярко. Дори във фразеологичните единици, които като езикови елементи най-често се тълкуват в своята цялост, а не отделно (въз основа на индивидуалната лексикална семантика на компонентите), битийното е водещо и около това семантично ядро се формира фразеологизмът. От посочените съответки в руски се вижда, че подобно значение, макар и не толкова ясно експлицирано, може да се открие и в примерите 2, 3 и 6, а отчасти – и в пример 4. В останалите примери не се наблюдават лексикални или синтактични еквиваленти, което се потвърждава и от употребата на междуметия (*ни-ни*напр.), т.е. на думи от съвсем различна част на речта.

  

 
## III. Морфолого-синтактична характеристика на глагола *werden*като спомагателен глагол

 Разглеждането на морфологичните особености на *werden*предхожда описанието на синтактичните му функции, като се има предвид фактът, че обект на морфологията са преди всичко словоформите и присъщите им граматични значения, които неминуемо се реализират на синтактично равнище.

 Глаголът *werden*, както е добре известно, е единият от трите спомагателни в немски (заедно със *sein*и *haben*), които имат чисто граматична функция в тази си употреба. Поради това някои автори ги наричат „граматични спомагателни глаголи“ и ги причисляват към по-голямата група на спомагателните глаголи, в която се включват още модалните, модифициращите, фазовите, функционалните глаголи и глаголите връзки (вж. напр. Петков 2004). Тук се посочват само някои от функциите, които той изпълнява: образуване на бъдеще време (Futur I и Futur II), като глагол връзка (Kopulaverb) и образуване на процесуалния страдателен залог (Vorgangspassiv).

 Глаголите в немския език се делят на три групи в зависимост от промяната (ако има такава) в коренната гласна и афиксите за образуване на имперфектните и перфектните форми. Те биват слаби (*schwache Verben*), силни (*starke Verben*) и смесени (*gemischte Verben*), като *werden*се отнася към втория тип и има три различни форми: *werden*(инфинитив) – *wurde*(имперфект) – *geworden*(перфект). Любопитен от гледна точка на съвременния немски език е фактът, че в старовисоконемски и в средновисоконемски са съществували различни форми за единствено и множествено число в изявителното наклонение на претерита – *ward*(ед.ч.) и *wurden*(мн.ч.) (Гулига, Розен 1977: 88–89). Унификацията на тези две форми, както посочват Е. В. Гулига и Е. В. Розен, започва през ХІV в., до ХVІІІ в. се запазват като равнопоставени и двете словоформи, но постепенно се утвърждава тази за мн.ч. *wurde*. Въпреки това архаичният вариант *ward*, макар и рядко, се среща като синоним на *wurde*, напр.: *Die Tucheler Gemeinde musste ihm die Krankenhausrechnung bezahlen, der Bär **ward**nie mehr gesehen*; *Am andern Tag **ward**Gericht über den Soldaten gehalten, und obgleich er nichts Böses getan hatte, verurteilte ihn der Richter doch zum Tode*; *Gott als der Rächer war der Ring, an dem sie mich tanzen ließen, wie es von oben befohlen **ward***[[2]](#fnote2).

 Особена е съдбата и на причастната форма (Partizip II) на глагола *werden*. На граматикализиралия се префикс *ge-*, служещ в съвременния немски за образуване на причастните форми, в старовисоконемски съответстват *gi-*и *ga-*. *Werden*обаче остава непрефигиран, тъй като в словоформата *worden*се съдържа значението *перфектност*(Гулига, Розен 1977: 89). По-късно формата *worden*се запазва единствено при образуването на перфекта, плусквамперфекта и футур ІІ на процесуалния страдателен залог, а във всички останали случаи се употребява *geworden*. Естествено е конкретните значения на думите да се разкриват най-пълно в изречението, което по определението на Е. Добрева е най-малката единица със собствен принос в речта и градивна съставка на текста (Добрева 2004: 211–212), затова всички тези морфологични форми се разглеждат и на синтактично равнище.

 Независимо от типа структурна езикова организация в онтологичен аспект се диференцират три времеви плана – сегашен, минал и бъдещ. Темпоралното членение в езиците също се осъществява въз основа на тази диференциация, вследствие на което в руския са налице пет времеви форми (сегашно време – при глаголите от несвършен вид, бъдеще просто – при глаголите от свършен вид, бъдеше сложно – при тези от НСВ, минало време от НСВ и минало време от СВ). В немски, както е известно, времената са шест – Präsens, Präteritum, Perfekt, Plusquamperfekt, Futur I и Futur II.

 
### Бъдеще време

 Както отбелязва М. М. Гухман, формата за бъдеще време се появява относително късно (СГГЯ 1966: 257). В готския език например съчетания със значение на футурум се образуват с помощта на глаголите *duginnan*‘започвам’, *skulan*‘трябва’ и *haban*‘имам’ + инфинитив, т.е. фазов или модален глагол + инфинитив, с което се въвеждат аналитичните форми за бъдеще време във всички германски езици.

 В древния немски език е съществувала двучленната опозиция *презенс ~ претеритум*, като презенс е изразявал и бъдеще време (СГГЯ 1966: 252–253; Тошева, Минкова 1971: 46). В периода на старовисоконемския се обособява отделна, аналитична форма за бъдеще време – *sollen*+ *инфинитив*, а в средновисоконемския се появява конструкцията *werden*+ *инфинитив*, която и до днес съществува в немски.

 
### Футур І

 Това бъдеще време се образува с помощта на спрегаемата презентна форма на *werden*+ инфинитив І (инфинитив презенс) на пълнозначния глагол, стоящ в абсолютния край на изречението (ако спомагателният глагол е на втора позиция), срв.: *Ich **werde**eines Tages in einem großen Haus **wohnen***. Сходна е ситуацията и в руския, където за аналитично изразяване на бъдеще време (т.н. бъдеще сложно време) се използва лична форма на глагола *быть*+ *инфинитив*на пълнозначния глагол, срв.: *Когда-нибудь я **буду жить**в большом доме*.

 Аналогията е очевидна, което се обуславя от факта, че и в двата разглеждани езика изразяването на граматични значения може да бъде както аналитично, така и синтетично. Въпреки това следва да се отбележи, че руският глагол *быть*, чиито презентни форми *есть*(3 л. ед.ч.) и *суть*(3 л. мн.ч.) най-често се пропускат, съответства в своето лексикално значение на немския глагол *sein*, докато за изразяване на бъдещо действие се използва *werden*.

 В съвременния немски език се наблюдава изключително фреквентната употреба на формален презенс в значение на бъдеще време, напр.: *Ich komme**morgen*. В руски, както и в български, също е възможна подобна употреба, което се свързва и с имперфектната семантика на глаголите от НСВ, срв.: нем. *Wir fahren**morgen**nach Moskau*; рус. *Мы **едем****завтра**в Москву*; бълг. *Утре**заминаваме за Москва*. В посочените примери от двата родствени славянски езика ясно проличава убедеността на говорещия в осъществяването на споменатото действие. Съпоставително темпоралните системи на двата езика са разгледани обстойно от К. Г. Крушелницка (Крушелницка 1961: 101–127).

 Наред със значението за бъдеще време футур І, както се вижда по-долу и при футур ІІ, изразява модалност. Тази семантика се реализира в рамките на грамемата *изявително наклонение*чрез модални думи или частици.

 
### Футур ІІ

 Футур ІІ също се образува аналитично – чрез спрегаема форма на *werden*+ перфектното причастие на пълнозначния глагол + инфинитив презенс на спомагателния глагол *haben*или *sein*, като последните две стоят отново в абсолютния край на изречението при втора позиция на спомагателния глагол, напр.: *Morgen****werde**ich das Buch **gelesen haben**.*В дадения пример наречието за време недвусмислено подсказва, че става въпрос за действие в бъдещето, т.е. едно от значенията на футур ІІ (макар и смятано за второстепенно) е за действие в бъдещ момент спрямо момента на говорене. Тъй като конструкциите на футур ІІ са „по-тромави“ дори и за немското езиково съзнание, като техен синоним се използва перфектът, придружен от уточняващо темпорално наречие, срв.: *Morgen **wird**er schon nach Frankreich **gefahren sein***= *Morgen****ist**er schon nach Frankreich **gefahren**.*

 Значенията за бъдеще време в немски могат да бъдат изразени и с помощта на модалните глаголи *wollen*и *sollen*, но тъй като те не са предмет на настоящото изследване, не е предвидено да се разглеждат по-подробно (вж. Крушелницка 1961: 126–127).

 Споделя се мнението на изследователите, според които футур ІІ съответства (с някои уговорки) на руското бъдеще просто време, като се има предвид фактът, че относителното време футур ІІ съдържа в себе си семата *завършеност*(Крушелницка 1961: 124; Тошева, Минкова 1971: 51–53).

 Футур ІІ може също така да изразява и предположение за действие в миналото. Като маркер е препоръчително (но не задължително) да се използва темпорално наречие, което да „прехвърли“ действието в минал момент и което да предотврати евентуална омонимия. Като пълен синоним на футур ІІ в това му значение се употребява перфект, напр.: *Seine Tochter **wird****(sicher)**in Hamburg **gewohnt haben***= *Seine Tochter **hat****sicher**in Hamburg **gewohnt***(Хелбих, Буша 2001: 139). Предположението, изразено с футур ІІ, съдържа най-голяма степен на убеденост в сравнение с тази, изразена чрез модални частици.

 Футур ІІ съдържа и семата *резултативност*, напр.: *Helga **wird**seit langem **eingeschlafen sein***→ *Helga schläft jetzt.*

 
### Процесуален страдателен залог

 Въпросът за възникването на залога като граматична категория в индоевропейските езици е разглеждан от много лингвисти[[3]](#fnote3). Сред българските езиковеди, работили по този проблем, се открояват имената на Вл. Георгиев и М. Данчева (Данчева 1999). Произходът и развитието на залога в старовисоконемския език са разгледани накратко и в „Проблемы функциональной грамматики. Категоризация семантики“ (Бондарко 2008: 406–412).

 Пасивът, и в частност процесуалният страдателен залог като част от опозицията актив ~ пасив в съвременния немски език, се отличава с изключителна фреквентност. В това изследване се разглежда единствено процесуалният пасив (Vorgangspassiv), тъй като в образуването на статалния участва спомагателният глагол *sein*.

 Парадигмата на процесуалния пасив изглежда по следния начин:

  

 |  |  |
| --- | --- |
| **презенс** | *ich werde geschützt* |
| **претеритум** | *ich wurde geschützt* |
| **перфект** | *ich bin geschützt worden* |
| **плусквамперфект** | *ich war geschützt worden* |
| **футур I** | *ich werde geschützt werden* |
| **футур II** | *ich werde geschützt worden sein* |

  

 Във формата на причастие ІІ (Partizip II) при образуване на перфект, плусквамперфект и футур ІІ, както бе изтъкнато по-рано, формообразуващият префикс *ge-*отпада единствено когато *werden*е във функцията на спомагателен глагол.

 Същностната разлика между актива и пасива е в перспективата на действието спрямо обективната реалност. Докато при деятелния залог фокусът е върху вършителя на действието (агенса), при страдателния се акцентира върху обекта на действието (пациенса), като и агенсът, и пациенсът в чисто синтактичен план функционират като подлог в изречението. Както отбелязват някои германисти, при преминаването от изходна активна конструкция към производна пасивна една от синтактичните връзки на изходната конструкция или се елиминира, или се заменя със синтактична връзка от по-ниско ниво (Хавтаси, Красикова 1978: 132).

 Липсата на граматично изразяване на категорията *вид*в немски и наличието ѝ в руски предпоставят възникването на интерференция. Докато в немски е налице унификация в образуването на формите на страдателния залог, в руския език се прави разграничение в зависимост от вида на съответния глагол. Към имперфективите се присъединява постфиксът *-ся*(*строить*– *строить**ся***), докато перфективите изразяват пасивност чрез страдателното причастие на пълнозначния глагол и глагола *быть*(в спрегната форма за бъдеще или минало време или с нулева връзка в сегашно).

  

 |   | нем. | рус. |
| --- | --- | --- |
| ***сегашно време*** | *Das Haus wird gebaut.* | *Дом строится.* |
| ***минало време*** | *Das Haus wurde gebaut.  
Das Haus ist gebaut worden.  
Das Haus war gebaut worden.* | *Дом строился.  
Дом был построен.* |
| ***бъдеще време*** | *Das Haus wird gebaut werden.  
Das Haus wird gebaut worden sein.* | *Дом будет строиться.  
Дом будет построен.* |

  

 Докато в руски опозицията *резултативност ~ процесуалност*се експлицира синтетично – чрез префикси и суфикси, в немския изразяването на същите граматични значения се поема от двете разновидности на страдателния залог – процесуалния и статалния. В подобни случаи контекстът играе решаваща роля за подбора на изразни средства при превод от или на руски.

 Според К. Г. Крушелницка страдателният залог в немския език е много по-често срещан, отколкото в руски, поради факта, че в немски има по-голямо количество преходни глаголи (Крушелницка 1961: 170–171). Друга вероятна причина е и формалното съвпадение на именителните и винителните множествени форми в немски, което се дължи на дефективната парадигма от падежни флексии при съществителните, напр.: *Die Kolonisatoren beuten die Einheimischen aus.*В примери от този род остава неясно кое е подлог и кое – допълнение, като се има предвид известната свобода на словореда в немския. На руски обаче примерът би звучал напълно недвусмислено: *Колонизаторы эксплуатируют местных.*За да се избегне амфиболията в немски, ще се прибегне към употребата именно на страдателен залог: *Die Einheimischen werden von den Kolonisatoren ausgebeugt.*Освен това характерна особеност на немското изречение е задължителното наличие на подлог – дори и чисто формален (т.н. Platzhalter), за разлика от руския, където подлогът често е факултативен (срв. безлични, неопределено-лични, обобщено-лични изречения и др.). Правилното разбиране на страдателните конструкции в немски е от особена важност при превода на руски език с цел най-точното предаване на информацията и запазването на комуникативната задача.

 
### würde-Form

 С висока фреквентност в съвременния немски език се отличава формата *würde*. Тук трябва да се направи уточнението, че не се разглежда конюнктивната претеритна форма на пълнозначния глагол *werden*, а словоформата *würde*като спомагателна.

 В немския език *würde*замества конюнктивните форми за презенс, претеритум и футур най-често когато е налице омоформия на конюнктивните и индикативните афикси. Освен това *würde*-Form замества вече остарелите претеритални конюнктивни форми на някои глаголи като *helfen*(*hülfe*), *stehen*(*stünde*) и др., напр.: *Wenn ich doch könnte, **hülfe**ich dir*= *Wenn ich doch könnte, **würde**ich dir helfen.*В разговорния език е налице тенденция към по-честа употреба именно на формата *würde*, което по всяка вероятност се дължи на факта, че тя се образува по-лесно и в синтактичен план функционира като модалните глаголи например.

 От една страна, законът за езиковата икономия превръща *würde*-формата в много предпочитана в редица случаи, но от друга, тя усложнява твърде конструкцията, поради което се употребяват и синонимни форми. Такъв е например случаят с формите за конюнктив перфект и плусквамперфект, срв.: *An meiner Stelle **würde**er dich darum **gebeten haben***= *An meiner Stelle **hätte**er dich darum **gebeten**.*

 Семантично близко, но формално много различно е руското условно-желателно наклонение (рус. *сослагательное наклонение*). Докато в немски конюнктивът е изразен синтетично, в руски дадените значения се експлицират аналитично с помощта на частицата *б(ы)*, чиято позиция в изречението може да варира. Темпоралните значения, които се съдържат в глаголните форми на немски, на руски се предават с наречията за време, затова е трудно да се говори за точни еквиваленти на конюнктива в немския и руския език. Ако трябва да се търсят такива, те по-скоро трябва да бъдат изведени от контекста.

 В заключение на очертаните дотук аспекти могат да се направят следните изводи:

 
1. Глаголът *werden*е с висока честота на употреба в немския език, което се дължи на граматикализацията му: участва във формообразуването на три граматични категории (*време*, *залог*и *наклонение*) във функциите си на спомагателен глагол, а наред с това е и глагол връзка. В някои от времената се предпочитат и други форми пред тези с *werden*поради структурната усложненост на последните.
2. От посочените по-горе примери ясно проличава, че *werden*е силно употребяван и като пълнозначен глагол, като се вземе под внимание характерната сема *екзистенциалност*.
3. Не може да се твърди, че е налице пълен паралелизъм в двата наблюдавани езика. Ако на места се откриват съответствия, дължащи се на сходни синтетични и аналитични явления в немски и руски, в други случаи се наблюдават различия и в граматичното устройство на съответния език (липсата на вид на глагола в немския), откъдето произтичат и несъвпаденията. При описанието на лексикалните значения на *werden*се откриват почти пълни еквиваленти в руски: предложните конструкции и в двата езика са идентични и за експликацията на дадената семантика се използват предлози с еднакво значение и в двата езика.

 Лексикалната и граматичната функционалност на спомагателните глаголи привличат и днес интереса на лингвистите, тъй като този вербален разред, както става ясно от редица изследвания, притежава особености, произтичащи от семантико-функционалната специализация на съставящите го лексеми. В тази връзка убедено може да се твърди, че продължаващите изследвания в дадената област се очертават като перспективни и приносни с оглед на сравнителното и съпоставителното езикознание.

  

 **БИБЛИОГРАФИЯ**

 **Бондарко 2008:**Бондарко, А. В. и кол. *Проблемы функциональной грамматики. Категоризация семантики.*Санкт-Петербург, 2008.

 **Гулига, Розен 1977:**Гулыга, Е. В., Е. В. Розен. *Новое и старое в лексике и грамматике немецкого языка*. Ленинград, 1977.

 **Данчева 1999:**Данчева, М. *Залогът като граматична категория в древните индоевропейски езици*. София, 1999.

 **Добрева 2004:**Добрева, Е. *Увод в общото езикознание*. Шумен, 2004.

 **Крушелницка 1961:**Крушельницкая, К. Г. *Очерки по сопоставительной грамматике русского и немецкого языков*. Москва, 1961.

 **Петков 2004:**Петков, П. и кол. *Немска граматика в съпоставка с граматиката на българския език*. София, 2004.

 **СГГЯ 1966:***Сравнительная грамматика германских языков*. *В пяти томах. Т. 4: Морфология (продолжение).*Москва, 1966.

 **Тилев 2020:**Тилев, Е. Проблеми на залоговостта: залогът като граматична абстракция (руско-български паралели). – В: *Езиков свят (Orbis linguarum)*, 2020, т. 18, кн. 3, с. 88–95.

 **Тошева, Минкова 1971:**Тошева, М., Г. Минкова. *Глаголът в немски език (особености и трудности)*. София, 1971.

 **Хавтаси, Красикова 1978:**Хавтаси, Л. Д., Г. Е. Красикова. Об оппозиции актив/ пассив/статив в современном немецком языке. – В: *Сравнительная типология русского и германских языков*. Калинин, 1978.

 **Хелбих, Буша 2001:**Helbig, G., J. Buscha. *Deutsche Grammatik. Ein Buch für den Ausländerunterricht*. Berlin, 2001.

 **DRW 1984:***Deutsch-russisches Wörterbuch*. Band 3 (S – Z). Berlin, 1984.

 **EWD 1993:***Etymologisches Wörterbuch des Deutschen*. Band 2 (M – Z). Berlin, 1993.

 **KWSt 1978:***Kleines Wörterbuch sprachwissenschaftlicher Termini*. Leipzig, 1978.

  

 [1.](#note1) Семантизацията е по *Deutsch-russisches Wörterbuch*(DRW 1984).

 [2.](#note2) Примерите са заимствани от: [https://de.wiktionary.org/wiki/ward](https://de.wiktionary.org/wiki/ward).

 [3.](#note3) За някои аспекти на залоговостта вж. Тилев 2020.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2021/semantika-i-funktsii-na-nemskiya-glagol-werden-s-ogled-na-saotvetstviyata-mu-v-ruskiya-ezik.md)