1. Семантика и синтаксис в ранната онтогенеза на езика
Въпреки привидната лекота, с която още в ранна възраст детето усвоява езика (в някои случаи и повече от един) на заобикалящата го среда, езиковото развитие е един много дълъг и сложен процес.
Понятията, с които човекът си служи, за да бъде разбран, намират израз и изпълняват определена роля в изреченската структура. Във всяка вербализирана мисъл се откриват множество връзки и отношения между изграждащите я компоненти, управлявани от съответната езикова система.
Още в довербалния период детето опознава околната реалност – заобикалящите го обекти и лица. Опознавайки ги, то открива, че тези обекти могат да бъдат манипулирани и влизат в определени отношения помежду си. Детето анализира възприетите изказвания, отправени към него, които съставят т.нар. входни езикови данни, а контекстът на ситуацията, познат в психолингвистиката като „паралелна информация“, осигурява семантичната основа за този анализ.
Какво обаче привнася в този процес самото дете? Това е изначален философски въпрос, който търси взаимодействието между натура и култура в езиковото развитие.
Така още в първите десетилетия след възникването на психолингвистиката се обособяват три основни теоретични отговора на този въпрос: на формализма (Чомски и неговите последователи), на конструктивизма (Брунър 1975, Слобин1973; 1985 и др.) и на функционализма (Халидей, Бейтс, Макуини и др.). Формализмът поставя в основата на езиковото развитие синтактичните структури и вродените знания за тях (Чомски въвежда т.нар. Language Acquisition Device – механизъм за овладяване на езика, който съдържа универсални принципи на изграждане на езиците и параметри на вариация, които се фиксират в контакт с входните езикови данни). Конструктивизмът приема, точно обратното, че преди да започнат да овладяват синтактичната структура на езика на обкръжението си, децата трябва да извървят сложен път на познавателно развитие, което е основа за езиковото. В противовес на предложения от Чомски механизъм за овладяване на език Language Acquisition Device конструктивистите предпоставят „структурата на човешкото действие“ (Брунър 1985) и „способност за конструиране на езика“ Language Making Capacity (Слобин 1985).
За изследването на ранните синтактични структури и семантичните роли в тях – тема на настоящата статия – интерес представлява идеята на Дж. Брунър за съществуването на „синтаксис на действието“. Авторът разглежда въпроса „по какъв начин понятията за агент, действие, реципиент и т.н. (…) помагат на детето да усвои езиковите средства за изразяването на тези понятия“ (цит. по Стоянова 1992: 17) в довербалния стадий от развитието си. Този възглед споделят и редица други изследователи, които доразвиват идеята за семантичната основа на синтаксиса и разглеждат ранните стадии от детското езиково развитие в светлината на теорията на Филмор за падежните отношения.
Прегледът на литературата, анализираща еднословните и ранните двусловни изказвания на децата, показва, че повечето значими теории поставят в основата на ранните детски граматики семантичните роли или други видове семантични отношения (вж. дискусията по този въпрос у Стоянова 1992: 20–24; 34–43).
Цел на настоящото изследване е да провери доколко може да се приеме, че изреченската структура на ранните многословни детски изказвания има семантична основа.
2. Планиране на експерименталното изследване
Ако приемем, че децата подхождат към синтаксиса посредством семантичните понятия агент, реципиент, действие и т.н., то би трябвало да предположим, че в ранните им многословни изказвания има съвпадение между субекта на изречението и прототипната семантична роля на агент на действието (Bowerman 1973; Weist, Witkowska-Stadnik 1986 и др.)[1]. Ако във функцията на субект се явяват няколко други семантични роли[2], като обектив, пациенс, реципиент, датив и т.н., то това би означавало, че децата имат интуитивно понятие не само за семантиката на изречението, но и за неговата синтактична структура.
Въз основа на емпиричен материал от две деца на различна предучилищна възраст се търси отговор на така формулираната хипотеза.
Примерите са ексцерпирани от записи на диалози между дете и възрастен. Избраните записи са на дете (ранен говорител, момиче – Д.) на 2; 2[3] г. с продължителност на записа – един час, и дете (момиче – С.) на 6,6 г. с продължителност на записа 17 минути. Значимата разлика във възрастта на двете деца позволява поглед върху проблема в различни етапи от езиковото развитие, като съпоставката на данните осигурява по-достоверна информация за съотношението семантика – синтаксис.
Българският език е pro-drop език и съответно изреченският субект невинаги бива изразен в структурата на изречението. Тъй като обект на изследване са семантичните роли, които субектът получава, е необходимо да бъдат разгледани както конструкции с изразен подлог, така и безподложни конструкции. Както бе отбелязано и по-рано, анализът се извършва в рамките на падежната граматика на Филмор (1967).
3. Резултати от изследването
От записите на двете деца са ексцерпирани всички изречения, съдържащи субект – експлициран или неексплициран. За всяко от изреченията е определена семантичната роля, приписвана на субекта. Най-напред са представени резултатите от анализите на изреченията с експлициран субект, продуцирани от двете деца, а след това са анализирани и различните видове изречения с неексплициран субект: определено лични, обобщено лични и изречения с елиптичен подлог[4]. Анализите сравняват субектните конструкции в речта на двете деца. Тъй като те се намират в два различни етапа от езиковото си развитие, важно е да се определи наличието или липсата на сходства в приписването на семантични роли на субекта.
3.1. Изречения с експлициран субект според данните от Д. (2; 2)
В извадката на Д. (2;2) бяха открити няколко вида субектни изречения, които ще бъдат разгледани поотделно.
3.1.1. Конструкции с показателно местоимение <това> в ролята на формален подлог
Този тип изречения значително превъзхождат по количество останалите видове субектни изречения в речта на детето (примери 1–6). Това може да се обясни с факта, че детето се намира в етап на опознаване на заобикалящия свят и успешното назоваване на познати предмети е от съществено значение както за езиковото, така и за познавателното му развитие.
(1) В: Това какво е?
Д (2; 2 г.): Това е ... диня.
(2) В: Това? Какво са това?
Д (2; 2 г.): Това е моливче.
(3) В: Ето я баба жаба. Ето я. Това е една мишка. Това какво е?
Д (2; 2): Тва е глозде.
(4) В: Да. А това какво е? Това тука.
Д (2; 2): Това е кокодила Гена
(5) В: Какво е това, мамо?
Д (2;2): А това е... абъка.
(6) В: А, маме, забравила си всичко. Това какво е? Тука какво е?
Д (2; 2): Това е мечо.
Конструкцията на този вид субектни изречения е опростена. Комбинацията подлог + съставно именно сказуемо предвид екзистенциалната специфика на изказването не допуска разширение с други изреченски части. Характерно за тези конструкции е и отсъствието на семантични роли.
В извадката на Д. (2;2) са регистрирани и множество изречения с експлициран подлог, на който могат да бъдат приписани семантични роли.
3.1.2. Субект със семантичната роля агентив
Подлогът получава семантичната роля агентив в голям процент от случаите, както в примери (7)–(9). В пример (8) се наблюдава дясна дислокация и удвояване на подлога. Пример (10) пък се откроява с ранна поява на координирана фраза във функцията на изреченски субект (поподробно по въпроса за овладяването на изреченската координация вж. Стоянова 2011).
(7) Д (2; 2): Тя е дошла леля Петя.
(8) Д (2; 2): О поля/ аз полях една вода голяма
(9) Д (2; 2): И тате Веси, и мама Невена ше сипат.
3.1.3. Субект с други семантични роли
Освен семантичната роля агентив, подлогът в извадката на Д. (2; 2) приема и следните семантични роли: обектив (примери 10 и 11); пациенс (пример 12); експериенцер (примери 13 и 14) и датив (пример 15).
(10) Д (2; 2 г.): Не пише моливчето.
В: Ма не, тя си стои със шапата. Ама какво прави с ръчичките? Работи нещо. Какво работи?
Д (2; 2 г.): Работи ина мик`ла (= една метла).
В: И къде? Виждаш ли я? Тя се е скрила, майко, няма я.
Д (2; 2): Тя ше (=се) скрила.
(13) Д (2; 2 г.): Аз гедам читичките оттук
(14) Д (2; 2 г.): Ена `кwъстра да гледа мама.
(15) Д (2; 2): Каката няма д’ехи (=дрехи).
Прави впечатление, че някои от изреченията (примери 10, 11 и 14) преобръщат базисния SVO модел и са конструирани съответно като VS и ОVS. Възможно е в примери (10) и (14), в които на подлога е приписана обектна роля, този словоред да е обусловен от факта, че обикновено обектът следва глагола. Останалите случаи на отклонение от прототипния словоред (както в пример 14) може да получат обяснение във връзка с актуалното членение на изречението.
Ексцерпираните примери от речта на Д. (2; 2) показват, че в изреченията с експлициран подлог преобладава случаите, в които той получава прототипната семантична роля агентив, но са регистрирани и известен брой примери с други семантични роли: обектив, пациенс, експериенцер, датив. Най-висока честота обаче показват екзистенциалните изречения с формален подлог това.
3.2. Изречения с експлициран субект според данните от С. (6; 6)
3.2.1. Субект със семантичната роля агентив
При изреченията с експлициран субект, ексцерпирани от записа на С. (6; 6), отново преобладават изказвания, в които основната роля, приписвана на подлога, е агентив (примери 16–20).
(16) С. (6; 6 г.): Ето то… Аз имам четири лоши страни и пет добри.
(17) В: А, еми, добре де, като ти станеш госпожа, значи… С. (6; 6 г.): Ами, аз ще давам хубави работи на децата.
(18) С. (6;6 г.): Защото майката помага на детето да си свърши работата , а госпожата дава.. дава домашното и ии ли… листите, които детето трябва да ги направи. Затова>
(19) С. (6; 6 г.): Първо по-напред… Ма аз първо трябва да си избера каква професия, за .л. да стана, за да знам във кое училище да ходя, за да стана такава.
(20) С. (6; 6 г.): Защото, ъъъ, родихме едно де … ъъ… едни мои приятели у баба родиха едно дете на име.. го кръстиха го Филипчо.
3.2.2. Други семантични роли в субектна позиция
В извадката на С. (6; 6) се откриват изречения с няколко други семантичните роли в подложна позиция: експериенцер (21), обектив в (22) и (23) и датив (24).
(21) С. (6; 6 г.): Аз обичам и двете.
(22) С. (6; 6 г.): Приятелство… доброта.. добри думи… комплименти иии… последното беше п… ааа… Последното... то беше… добро държание.
(23) С. (6; 6г.): Ами, когато… когато му дойде рождения ден, но само че…
(24) Напримерно твоят ще мине преди моя. Твоят може би е минал.
В изречение (25) вместо координиран подлог (аз и моят съпруг ще се справим) е предпочетена конструкция, която Филмор определя като комитатив (Филмор 1967: 124).
(25) С. (6; 6 г.): Сложно е. Сложно е, а, но аз ще се справя със моя съпруг.
Ексцерпираните примери от речта на С. (6; 6) не показват по-голямо разнообразие на семантични роли в субектна позиция, отколкото откриваме в речта на Д. (2;2), но не бива да забравяме, че данните на С. са от запис с продължителност 17 минути, трикратно по-кратък от този на Д. Като се вземе предвид сложността на изказа и богатия речник на С. (2;2), може да се предположи, че лингвистичната ѝ компетенция в края на предучилищния период е достатъчно развита, за да е в състояние да употреби в подложна позиция и други семантични роли, като инструментал, фактитив и локатив.
3.3. Изречения с неексплициран (нулев) субект според данните на Д. (2; 2) и С. (6; 6)
Изреченията с неексплициран (нулев) подлог са такива синтактични конструкции, при които субектът присъства в дълбоката структура на изречението, макар че не е маркиран в повърхностната. В описателния синтаксис на българския език са представени няколко типа такива изречения: а) определено лични – в тях глаголът е в 1. или 2. лице и субектът би могъл да бъде изразен чрез личните местоимения аз, ти, ние, вие, но остава неексплициран, тъй като българският език е pro-drop език; б) неопределено лични – в тях глаголът е в 3 л. мн.ч., а подлогът не се експлицира, тъй като целта на тези изречения е да остане неназован; в) обобщено лични изречения – в тях глаголът най-често е във 2 л. ед.ч., а субектът има обобщен характер и не се експлицира чрез лично местоимение; г) изречения с елиптичен подлог – в тях глаголът е в 3 л. ед. или мн.ч., а подлогът не е експлициран, но референтът му може да бъде „възстановен“ от контекста.
В извадката на двете деца са регистрирани изречения с неексплициран подлог от тип а), в) и г).
3.3.1. Определено лични изречения
При определено личните изречения в речта и на двете деца отново се откриват няколко семантични роли, свързани с неексплицираните субекти. В извадката на Д. (2; 2) са регистрирани семантичните роли агентив – в пример (26) и експериенцер – в примери (27) и (28). В извадката на С. (6; 6), която съдържа сложни изречения, откриваме агентив – (31) и (34), пациенс – (29) и експериенцер – (30), (32) и (33).
(26) Д (2; 2): Ами пъдям кубчетата.
(27) В: Ама къде е? Ти виждаш ли я оттука?
Д (2; 2): Е, не я виждам луната.
(28) Д (2; 2 г.): Гедам четичките оттук.
(29) С. (6; 6 г.): И ще чакаш следващия, но ще бъде… Но ще бъдеш пак по-голяма от мен.
(30) С. (6; 6): Ако стана на сто и десет... тогава ще съм толкова остаряла,
(31) че ще замина на небето. (32) В: Объркваш госпожите?
С. (6; 6 г.): Не, просто не мога да си измисля все още.
(33) С. (6; 6): Напримерно аз казвам, че не обичам никой в тая детска градина… нали
(34) ще го нараня.
3.3.2. Обобщено лични изречения
Обобщено лични изречения не присъстват в речта на Д. (2; 2) поради спецификата на тяхната семантика и структура. За усвояването им е необходим по-богат езиков и когнитивен опит. При С. (6; 6) обаче се откриват няколко такива примера, маркирани посредством 2 л. ед.ч. на глаголните сказуеми. Семантичните роли, които може да бъдат приписани на имплицитните субекти, са експериенцер – и в трите прости изречения от пример (35), и агентив – в пример (36).
(35) С. (6; 6): Първо казваш, че го обичаш. Лъжеш го. Ето я, ирония.
(36) С. (6; 6): Защото можеш да даваш интересни работи на децата да ги работят.
3.3.3. Изречения с елиптичен подлог
Глаголът в тези изречения е в 3 л. единствено или множествено число, а неексплицираният подлог се подразбира от близкия контекст, както в примери (28) и (29). Този тип изречения са типични както за поранните, така и за по-напредналите стадии в езиковото развитие на децата. Условието за реализацията им е наличието на контекст, чрез който да бъде експлициран елидираният подлог. В пример (37), продуциран от Д. (2; 2) елидираният подлог е назован в предходното изречение с показателното местоимение това и препраща към ситуативно зададен референт, чиято семантична роля очевидно е агентив. В пример (38) от извадката на С. (6;6) на елидирания подлог – съществителното иронията – може да бъде приписана ролята на обектив.
(37) В: А това какво прави?
Д (2; 2): Виж... Гони мечето.
Д (2; 2): Гони мечето.
(38) В: Хайде обясни ми, моля ти се, защо не обичаш иронията.
С. (6; 6 г.): Ми защото е лъжлива като лъжата, само че произнесена със други думи.
4. Изводи
Изследването на субектните и безсубектните конструкции от гледна точка на тяхната синтактична структура и семантика, представено в статията, имаше за цел да хвърли светлина върху дискусионния въпрос, дали ранните детски изказвания имат семантична или синтактична основа.
За анализ бе привлечен ексцерпиран материал от две деца – съответно на 2; 2 и на 6; 6 години, които се различават значително по степента на развитие на лингвистичната си компетенция. Анализите трябваше да установят дали на синтактичната функция субект на изречението се приписва само прототипната семантична роля агентив, или и други семантични роли. Тъй като българският език е pro-drop език и субектът невинаги бива изразен в структурата на изречението, бяха разгледани и изречения с неексплициран подлог, на който също може да бъдат приписани семантични роли.
Резултатите показаха, че, независимо от значимата възрастова разлика и различията в лингвистичната им компетенция[5], и двете деца продуцират изречения, в които субектът (експлициран или неексплициран) приема, освен прототипната семантична роля агентив, редица други семантични роли: обектив, пациенс, експериенцер, датив (в изказвания и на двете деца) и комитатив – в извадката на С. (6;6).
Данните, изнесени в тази статия, имат пилотен характер. Ексцерпираният материал е ограничен – анализирана е речева продукция само от две деца, а за всяко от децата е взета под внимание само една извадка, така че не е възможно да се правят количествени анализи. Нужни са изследвания на по-обемни емпирични данни, които да дадат по-ясна картина на езиковото развитие в предучилищния период. Въпреки това може да се приеме, че в началото на третата си година децата вече са в състояние да приписват на синтактичната функция субект на изречението различни семантични роли. Подобни резултати са получени за полски (Weist, Witkowska-Stadnik 1986), за италиански (Hyams 1984) и други езици. Уийст и Витковска-Стадник подчертават, че полските деца още на възраст между 1;7 и 2;4. прилагат правилата за приписване на падеж и съгласуване на синтактично равнище и са в състояние да проектират семантични роли върху синтактичните функции.
Следователно, даже ако приемем, че хипотезата за семантична основа на еднословните и ранните двусловни изказвания позволява тяхната по-адекватна интерпретация, то преминаването към многословни изказвания изисква развитие на синтактична компетенция, която да регулира сложните взаимоотношения между семантика и синтаксис.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бауерман 1973: Bowerman, M. Early Syntactic Development: A cross-linguistic study with special reference to Finnish. Cambridge: CUP.
Бейтс и Макуини 1982: Bates, E., B. MacWhinney. Functional approach to grammar – In: Language acquisition: The state of the art. (eds. E. Wanner, L. R. Gleitman). Cambridge, 173–218.
Кларк и Кларк 1977: Clark, H., E. V. Clark. Psychology and language: An introduction to Psycholinguistics. Cambridge.
Пенчев 2004: Пенчев, Й., Т. Бояджиев, Г. Куцаров. Съвременен български език. Синтаксис, София: Изток – Запад.
Слобин 1973: Slobin, D, I. Cognitive prerequisites for the development of grammar. – In: Studies of Child language development (eds. C. А. Ferguson, D. I. Slobin), New York, 175–208.
Слобин 1985: Slobin D. I. Groslinguistic Evidence for the LanguageMaking Capacity. – In: Cross-linguistic study of language acquisition. Vol. 2. Theoretical issues (ed. D. I. Slobin), Hillsdale, 1157–1256.
Стоянова 1992: Стоянова, Ю. Вашето дете говори. Речеви актове в ранната детска възраст. София: УИ „Св. Климент Охридски“.
Стоянова 2011: Stoyanova, J. Precursors of coordinate constructions: Polish-Bulgarian parallels. – Psychology of Language and Communication, № 2, 151–174.
Уийст и Витковска-Стадник 1986: Weist, R. M., Witkowska-Stadnik, K. Basic relations in child language and the word order myth. – International Journal of Psychology 21.
Филмор 1968: Fillmore, Charles. The case for case. – In: Bach, E., R. Harms (eds.). Universals in Linguistic theory. New York.
Хаймс: Hyams, N. Semantically based child grammar: some empirical inadequacies. Paper and Report on Child Language Development 23, 58–65.
Халидей 1975: Halliday, M. A. K. Learning how to mean – In: Foundations of language development: A multidisciplinary approach (eds. E. H. Lenneberg, E. Lenneberg). New York, 239–265.
Чомски 1965: Chomsky, N. Aspects of the theory of syntax, Cambridge, Mass.