„Извадете смартфоните!“ – изборът на поколение учители и ученици. Ключовата роля на технологиите при развиване на уменията за учене в урока по български език и литература в шести клас

Съвременният динамичен свят предлага твърде много и различни предизвикателства във всички аспекти на съществуването ни. Живеем в реалност, в която способността да се мисли творчески и адаптивността са далеч по-ценни от натрупаните знания в дадена област. На преден план се очертават компетентности, гарантиращи личностна реализация и развитие, пригодност за заетост, социално приобщаване и активно гражданско участие[2].

В тази връзка възможността хората да се подготвят за предизвикателствата на времето се осигурява най-вече с образователните услуги, затова те трябва да отговарят на потребностите, очакванията, нагласите и интересите на учащите. Училището се превръща в център за формиране на основните умения и компетентности, нужни на личността за достойно съществуване, а ученето през целия живот става потребност и реалност. Наред с това мирогледът на човечеството е променен с навлизането на информационните и комуникационните технологии (ИКТ). Те са сила, проникваща буквално във всяка сфера – от икономика и политика до образование, общество и култура, и диктуваща ежедневието.

За да се превърне в привлекателно място класната стая, все повече учители прилагат различни методи, с които да заинтригуват съвременните ученици и да задържат тяхното внимание. За разлика от предишните поколения децата на ХХІ век, израснали в ерата на бързо развиващите се технологии, често губят и интерес към учебния процес, и желание за работа. Освен това през последните месеци около ситуацията с разпространението на COVID-19 стотици хиляди ученици и учители бяха принудени да напуснат класните стаи и да изоставят традиционния начин на взаимодействие. Обръщането към нови стратегии и алтернативни методи на обучение придоби решаващо значение, за да бъдат мотивирани и стимулирани учениците към активност. Т.е. учителят трябва да се грижи не само предимно за собствената си преподавателска работа, но да формира и развива уменията за учене у своите ученици. Според Вяра Гюрова и Ваня Божилова „по този начин той може да постигне ефективен учебен процес, което означава да изпълни учебните цели (хората да усвояват успешно учебния материал) и да постига удовлетвореност – както от собствената си работа, така и удовлетвореност на учащите от организацията и провеждането на учебния процес“ (В. Гюрова, В. Божилова 2016: 7).

Един от съвременните нетрадиционни начини на учене е електронното учене/обучение. Това е онлайн процес, който се базира на насоки от преподавателя към учащите и се осъществява чрез дигитални устройства. Отнася се към т.нар. отворено обучение/учене и предполага достъп до различни и разнообразни форми на взаимодействие, неограничен избор на време и продължителност на ученето, както и бази данни и програми.

Електронните средства допринасят самите ученици да са по-заинтригувани от учебното съдържание, те започват да възприемат ученето като нещо приятно и забавно, което може да им донесе нови знания (което пък е сред основните цели на преподавателя). Така работата с новите технологии ефективно участва в осъществяване на образователния процес и развиването на уменията за учене (особено в актуалната обстановка от последните месеци, по време на обучението в електронна среда, продиктувано от мерките срещу разпространението на коронавируса).

Ето защо обучението по български език и литература не може да остава встрани от дигиталния свят, а е необходимо да се приспособи към необятните му възможности и ресурси в изпълнение на основната цел – овладяване на базисни знания, умения и отношения, които са предпоставка за запознаване на учениците със системата на съвременния български книжовен език и за развиване на техните ключови компетентности[3].

Споделяме постановката на Сн. Добрева, че компютърно-опосредствената комуникация „може да бъде използвана и в трите звена на педагогическия дискурс: преподаване – учене – оценяване“, чрез нея „могат да бъдат оценявани различни типове компетентности на учениците: езикова, социокултурна, комуникативна“ (Добрева 2017: 24).

Обект на настоящото изследване е учебният процес по български език и литература в условията на работа в електронна среда.

Предмет на изследването е развиване на уменията за учене в обучението по български език и литература с учениците от VІ клас.

Целта е да се проучат възможностите за развиване на ключовата компетентност „Умение за учене“ при обучението по български език и литература чрез използване на различни дигитални ресурси.

Задачи на изследването:

• да се разгледа на теоретично равнище компетентностният подход и мястото на ключовата компетентност „Умение за учене“ в съвременното обучение;
• да се анализират емпиричните данни за успешността на образователния процес при използването на различни дигитални ресурси в дистанционното обучение;
• да се обобщят изводи, базирани на емпиричното проучване.

1.1. Компетентностен подход в съвременното обучение по български език и литература

Според Европейската комисия, за да се гарантира качествено и модерно образование, нужно за съвременните условия, всеки гражданин се нуждае от широк набор от компетентности, за да може да се приспособява гъвкаво към бързо променящия се и сложен свят. На компетентността се гледа като на способност, разбирана като умеене самостоятелно и отговорно да се прави нещо, т.е. опит, основан на знание.

Компетентностият подход се налага като основна цел и посока за новата образователна реалност. Тенденцията към ориентирано в посока придобиване и развиване на компетентности образование е вече не само европейска, но и световна. Компетентностите са способности, „но не вродени, а такива, които са развити чрез качествено учене, в подходяща педагогическа среда и чрез придобиване на сериозен практически опит“[4].

Компетентностният подход се възприема, развива и усъвършенства като средство за по-качествено образование, което гарантира и по-висок стандарт на живот за съвременния човек.

Приложението на компетентностия подход е проектирано и в държавния образователен стандарт за общообразователна подготовка, и във всички учебни програми по учебните предмети – чрез посочените очаквани резултати от обучението под формата на компетентности.

Това е заложено и в чл. 77, ал. 1 от ЗПУО, където се извеждат следните групи ключови компетентности:

• компетентности в областта на българския език;
• умения за общуване на чужди езици;
• математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и технологиите;
• дигитална компетентност;
• умения за учене;
• социални и граждански компетентности;
• инициативност и предприемчивост;
• културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество;
• умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт (МОН, ЗПУО).

За теорията и практиката на преподаването на български език е основополагащо изследването на Кирил Димчев „Основи на методиката на обучението по български език“, в което той определя ключовите компетентности като израз на не само опита на развитите страни, а и на традиционните ценности на българското образование – ориентацията към адекватно разбиране на научната картина на света, на социалната активност, на нравствените ценности. Според К. Димчев „необходимостта от компетентностен подход се обуславя от осъзнатите социални потребности на подрастващите, от потребностите им за личностна изява, за социална реализация и пр. Става дума за подход, чрез който се акцентува върху резултатите от образованието, разглеждани като способност да се действа в различни комуникативни ситуации. Важността на компетентностния подход се определя от факта, че неговото съществуване води до промени в цялостната технология на образователния процес“ (Димчев 2010: 224).

В статията си „Прагмалингвистични характеристики на комуникативната компетентност“ Ф. Бойкова подчертава, че „да се притежава компетентност означава, че ученикът може да прилага знанието на граматични правила и културни рамки или кодове към даден контекст, за да постигне определена комуникативна цел правилно, ефективно и успешно“ (Бойкова 2009: 23).

Необходимо е учителите да реализират този подход чрез насочването на съдържанието на образованието към ключови компетентности, чрез промяна на методите и подходите в класната стая, чрез промяна на отношението към училището и главно чрез насърчаване мотивацията за учене у своите ученици[5].

Именно мотивацията е ключовият фактор за успеха им във всички степени на образование.

1.2. Ключовата компетентност „Умение за учене“

Умението за учене е многопластово и се явява съществен фактор за повишаване ефективността при усвояване на знанията, формиране на уменията и компетентностите, на представата за действителността и на ценностната система. То е ключово за успеха в цялото формално образование, защото представлява всъщност мотивирано учене – осъзната употреба на уменията за запомняне, класифициране и използване на информация.

Под „умения за учене“ се разбират както инструментите, необходими за ефективно управление на процеса на учене (водене на записки, разчитане на времето, концентрация върху дадена задача), така и способността да се влияе върху самия процес на решаване на задачи.

Когато човек е овладял умението за учене, той има способността сам да определя целите си на действие, когато трябва да се справя със задачи, подбира и намира нужните инструменти за решаването им. Проявява заинтересованост към обучението, като организира своята работа за достигане на определен резултат. В състояние е да изпълнява целенасочени умствени и практически действия, осъзнава тези свои действия и се стреми да ги усъвършенства; притежава умения и навици за самоконтрол и самооценка.

Защо са важни уменията за учене? На първо място, развитите умения за учене подпомагат доброто представяне на учениците по всички предмети. Могат да компенсират дори пропуски в базовите знания в дадена област, когато става дума за решаване на проблеми. На второ място, те осигуряват техники за успешно представяне на всякакъв вид изпити и тестове през целия живот. Свързани са много тясно с четивната грамотност на учениците. На трето, помагат за създаване на позитивна учебна среда, защото учащите се стремят да са успешни.

С други думи, уменията за учене са насочени към наблюдение и осъзнаване на процесите, чрез които се учи. Това е развиване на мислене от по-висше равнище, затова тази компетентност се явява ключова и при формирането на всички останали компетентности.

2.1. Дигитални ресурси в електронното обучение и тяхното значение

В изследването си „Под повърхността“ Никълъс Кар поставя на обсъждане актуалния проблем как технологиите влияят на мисленето и развитието на човешкия интелект, като се основава на възгледите на големите мислители от Античността до достиженията на съвременната когнитивистика. Авторът цитира Сократ, който се притеснява, че писмеността щe ни отнеме паметта и няма да промени човешкия ум към по-добро (Кар 2012: 68). Дискусиите по подобни „актуални“ теми: вредни ли са модерните технологии и как те ни превръщат в машини, не са присъщи само на нашата съвременност. В последно време особено много се говори за недостатъците на съвременните cмapтфoни, опасностите в социалните мрежи и ceлфитaтa, връщаме се непрекъснато към годините, когато децата тичаха по улиците, играеха на гоненица и дори не бяха залепени пред телевизорите. Днес обаче се налага да живеем, обвързани целодневно с телефона и „чата“.

Дигиталните технологии променят не само живота на хората, но и изискват различни подходи и методи за образование и обучение. Напоследък все по-често се коментират предимствата на модерните форми. За разлика от традиционното директно обучение, при което доминантна е ролята на учителя, а ученическата инициатива е ограничена, при обучението, базирано на технологии, се акцентира върху индивидуализация на обучението и поощряване на учащите да планират сами учебната работа въз основа на своите интереси. Разчита се на богата образователна среда и използване на различни активни и интерактивни методи. Все по-често се говори за интердисциплинарност и работа, основана на сътрудничество. А ролята на преподавателя е да подкрепя и улеснява учащите.

През последните години се промениха педагогическите методи, похвати и форми на обучение с цел да се повиши ефикасността на образователния процес. В класните стаи бурно навлязоха дигиталните технологии, „разнообразието, което предлага електронното общуване, поставя нови предизвикателства пред приеманите като традиционни ценностни и поведенски модели“ (Бойкова 2016: 5). Все повече се разчита на компютъризирани средства – най-вече за създаване на благоприятна среда за постигане на по-висока мотивация на обучаващите се за изграждане на компетенции за справяне с непрекъснато променящата се действителност.

На 16.03.2020 г. образованието се изправи пред обявеното извънредно положение за ограничаване на разпространението на COVID-19 в България, което задължи учители и ученици да напуснат традиционните класни стаи и да седнат пред устройствата си вкъщи. Наложи се училищната система да предприеме бързи мерки за поддържане на непрекъснатостта на обучението и да осигури активна комуникация между учители, ученици и родители. Образованието на учениците се ориентира към използването на електронни платформи за обучение, онлайн обучение от разстояние и електронна комуникация.

Този вид взаимодействие позволява на учителите и учениците да не прекъсват процеса на обучение и да поддържат реална връзка. Започнаха да се получават дори добри резултати. Учениците могат да напуснат традиционната класна стая, като използват електронните си устройства, в състояние са да намерят бързо нужната информация, могат дори да посетят виртуално отдалечени обекти, за да получат неограничена информация от различни области.

Това дава предимства и на учителя. Изборът на подходяща технология за обучение обаче е изключително важен. Тя трябва да бъде и достъпна за ползване, и ефективна с оглед на поставените цели и задачи.

2.2. Анализ на емпиричните данни

С цел да бъдат проучени нагласите по отношение ефективността на проведеното онлайн обучение по БЕЛ в посока развиване на уменията им за учене в края на 2019/2020 учебна година, след четири месеца обучение в непрекъсната електронна среда, на учениците в VІ клас бе предложен анонимен въпросник, от който се получиха следните данни:

При анкетирани 56 ученици:

2.2.1. На въпроса доколко са се включвали в работата по БЕЛ по време на електронното обучение:

• 40 отговарят, че са взимали активно участие по време на часа (71 %);
• 43-ма посочват, че са изпълнявали поставените задачи за часа (близо 77 %);
• а 36-ма са работили по домашната работа и по възложени проекти (64 %).

Най-мотивирани учениците са да работят по поставени конкретни за часа задачи.

2.2.2. Повече размишления предизвикват отговорите на въпроса какви ресурси са използвали при подготовката си

Повече от половината (57 %) най-често са се готвили, използвайки хартиения (традиционния) учебник.

Единици са тези (13 %), които са си служили с електронния учебник.

Водеща остава ролята на учителя – 84 % отговарят, че са се готвили за часа винаги или често въз основа на ресурсите, предоставени от преподавателя.

По отношение на използването на допълнителни електронни ресурси резултатите не са категорични – 1/3 от учащите прибягват до тях често, друга 1/3 – понякога, а останалата 1/3 – рядко или никога.

При изпълнение на поставените задачи учениците, доколкото са искрени в отговорите си, са предпочели да използват записките, които са си водили, отколкото да копират готови отговори от интернет.

2.2.3. В стратегията за формиране и усъвършенстване на уменията за учене като една от първите стъпки се явява оценяването на собствените качества и осъзнаване на възможностите за развиването им (В. Гюрова, В. Божилова 2016: 13).

За да бъдат подпомогнати при определянето на приоритетите по отношение на собственото си развитие, учениците в края на учебната 2019/2020 година попълниха следната форма[6]:

Указания за учащите:

Като имате предвид работата си по време на цялото онлайн обучение, попълнете следната форма:

В колона А отбележете за всяко твърдение с оценка от 1 до 5 доколко е важно според вас по принцип НЯКОЙ ДА ПРИТЕЖАВА това умение.

В колона Б отбележете за всяко твърдение с оценка от 1 до 5 доколко е развито У ВАС това умение.

В колона В поставете цифрата, която се получава като разлика от колона А и колона Б (А – Б). Ако резултатът е отрицателно число, запишете 0 (НУЛА).

Всеки трябва да развива приоритетно уменията, които са получили най-висок резултат в колона В.

Планирано е в края на 2020/2021 учебна година, когато учениците завършват прогимназиален етап на обучение и получават основно образование (в края на VІІ клас), да попълнят отново този формуляр и да сравнят новите със старите резултати. По този начин те ще имат възможност да оценят собствения си прогрес. Това би било важно и за учителя, който ще може да планира конкретни мерки, за да подпомогне бъдещите си учащи.

3. Заключение

Обучението в динамичния свят трябва да отразява новите тенденции и промени. Използването на ИКТ несъмнено повишава интереса на обучаваните, а на съвременните учители се налага да използват подходящи електронни ресурси, в които информацията да е достоверна и коректна.

Въпреки че се очертават и редица недостатъци (изисква се доста добра дигитална грамотност; някои ученици се адаптират по-бавно, срещат трудности при използването на технологията; по-несигурните разчитат на непрекъсната помощ при решаване на задачите; липсва и единно мнение по отношение на ефикасността), дигиталното обучение се налага като алтернатива при осигуряване на непрекъснатост на учебния процес в ситуация като сегашната (в условия на ограничителните мерки).

Наблюденията показват, че използването в образователния процес по БЕЛ в VІ клас на иновативни и интерактивни методи, голяма част от които базирани на дигитални решения, повишава интереса и мотивацията на учениците, повлиява положително и на дигиталните им умения в други области на приложение. Технологиите улесняват преподаването на новия материал, защото позволяват използването на изображения и графики. Този вид обучение се реализира относително самостоятелно, базирано е на система от напътствия и осигурява незабавна обратна връзка – възможностите на разработените формуляри в интернет платформите позволяват решенията на задачите да бъдат на мига оценени и върнати от учителя, а учениците да видят пропуските си. Предимство е и неограничеността от географска гледна точка – независимо от това къде се намира, ученикът има достъп до обучителните ресурси.

Всичко това несъмнено подпомага учащите при развиване на ключови компетентности, решаващи за личностната и професионалната им реализация. Водеща, разбира се, остава ролята на преподавателя (позитивно подкрепящ и насочващ), който в последните години е приел, че да си учител, означава не просто да упражняваш тази професия, а това е призвание и мисия.

БИБЛИОГРАФИЯ

Бойкова 2009: Бойкова, Ф. Прагмалингвистични характеристики на комуникативната компетентност. – В: Комуникативната компетентност в езиковото и в литературното обучение. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, с. 21–29.

Бойкова 2016: Бойкова, Ф. Комуникативни стратегии в обучението по бълтарски език. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“.

Гюрова 2016: Гюрова, В., В. Божилова. Формиране на умения за учене (Ръководство за преподавателя) 2. изд., София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Димчев 2010: Димчев, К. Основи на методиката на обучението по български език. София: УИ „Св. Климент Охридски“.

Добрева 2017: Добрева, Сн. Ролята на компютърно-опосредствената комуникация за постигане на целите на родноезиковото обучение. – В: Годишник на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“. Факултет по хуманитарни науки. Том XXVIII А. Шумен: УИ „Епископ Константин Преславски“, ISSN 1311–7300, с. 156–176.

Кар 2012: Кар, Н. Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта. София: ИнфоДАР.

Европейска квалификационна рамка, Официален уебсайт на Европейския съюз. https://europa.eu/europass/bg/european-qualifications-framework-eqf.

За прехода от знания към умения,www.mon.bg › upload › ІI-book

Закон за предучилищното и училищното образование www.mon.bg › upload › zkn_PUObr_180717.

Компетентности и образование, www.mon.bg › upload › I-book

Министерство на образованието и науката. www.mon.bg

Учебни програми за VI клас в сила от учебната 2017/2018 година. https://www.mon.bg/bg/1998

Стратегия за ефективно прилагане на информационни и комуникационни технологии в образованието и науката на Република България (2014–2020 г.), <https://www.eufunds.bg/bg/opseig/node/4620>