УВОД
Темата на настоящата дипломна работа е: „Фитонимите в говора на българите в град Тараклия и в българския книжовен език“.
Фитоним това е термин, който има тясна връзка с растенията. Фитонимите обхващат различни групи растения: дървета, храсти, треви, билки, зърнени растения, зеленчуци, цветя и много други. Фитонимите в говора на българите се срещат доста много. Някои фитоними в говора на българите в град Тараклия са сходни с фитонимите от българския книжовен език, някои не. За да се видят тези прилики и разлики за фитонимите в говора на българите в град Тараклия и в българския книжовен език, се проведе доста голяма работа на събиране на информация по дадената тема.
Предмет на изследването са фитонимите в говора на българите в град Тараклия и в българския книжовен език. Обект на работата са фитонимите в говора на българите в град Тараклия. Целта на дипломната работа е да се съберат, опишат и анализират фитонимите в говора на българите в град Тараклия с оглед на еквивалентите им в българския книжовен език.
Темата на настоящата дипломна работа е доста интересна и много обширна. Терминът „фитоним“ има тясна връзка с растенията, тоест в моята работа представям различни видове дървета, храстовидни растения, тревисти растения, зърнени растения, зеленчуци и цветя, които се срещат в град Тараклия и имат широко разпространение.
Град Тараклия наистина е много богат на флора, която е много разнообразна и в някаква степен полезна. Богата е на различни лечебни тревисти растения и цветя, които се използват в домашната медицина. Отбелязвам факта, че тези растения трябва да се пазят много добре, защото без тях няма живот. Освен това, че в моята дипломна работа събирам лексиката, свързана с различни видове растения, които най-често се срещат в град Тараклия, целта ми е още да я анализирам и съпоставя с книжовните еквиваленти.
Във връзка с така формулираната цел си поставям следните задачи:
- да представя кратка информация за историята на южна Бесарабия и град Тараклия;
- да представя информация за растителността на Бесарабия, особено на град Тараклия;
- да събера думи с компонент фитоним от информаторите от град Тараклия;
- да събера база данни (лингвистичен корпус), като извадя от речници думи с компонент фитоним;
- да анализирам, класифицирам, обобщя и сравня събраните думи с компонент фитоним;
- да запиша диалектни текстове по всяка лексико-семантична група от информаторите от град Тараклия;
- да обобщя получените резултати и да направя съответните изводи.
Тази тема е много актуална днес, защото фитонимите са част от езика на българите ‒ от книжовната и диалектната му форма в град Тараклия. С тази работа си разширявам знанията за говора на българите и сравнявам я с книжовната форма. Работата върху темата показва, че във всяка група думи между книжовната и диалектната форма има разлика. Всеки диалект е особен по начин на изговаряне и възприемане.
Изследването е структурирано по следния начин: увод, две глави с подзаглавия, заключение, библиография, съкращения, приложение.
В увода са посочени темата, предметът, обектът, целта, задачите, структурата и актуалността на изследването.
Първа глава, в която разглеждам кратката история и общата характеристика на климата и природата на Южна Бесарабия и на гр. Тараклия, обхваща четири подтеми. Първата съдържа кратка история на Южна Бесарабия, във втората се описва релефа, почвата, растителността, в третата се дава кратката история на град Тараклия, в четвъртата се представя говорът на град Тараклия, според учени: Н. Державин, Е. Чешко, С. Бернщейн, Н. Неделчев, В. Кондов, М. Паслар, М. Сухинина.
Във втора глава разглеждам фитонимите в говора на българите от град Тараклия. Тук също има отделни подтеми. В първата се описва лексико-семантичната група „дървета – диворастящи и култивирани“. Втората подтема разглежда лексико-семантичната група „храстовидни растения – диви и култивирани“. Третата е посветена на лексико-семантичната група „тревисти растения“. Четвъртата подтема разкрива лексико-семантичната група „зърнени растения“. Петата подтема е посветена на лексико-семантичната група „зеленчуци“. Шестата подтема разкрива лексико-семантичната група „цветя – диворастящи и домашни“. Седмата подтема е посветена на фраземите с компонент фитоним в говора на българите от град Тараклия.
В заключението обобщавам резултатите от извършеното изследване и правя изводи въз основа на поставените аналитични задачи.
В приложението представям речника на фитонимите в говора на българите в град Тараклия, диалектни текстове и списък на информаторите от град Тараклия.
При написване на дипломната работа използвах различни източници. Първо потърсих информация, свързана с историята на град Тараклия, а също така и на Южна Бесарабия. Използвала съм книгите на:
- Николай Червенков и Иван Думиника, „Тараклии 200 лет“,
- Н. Неделчев, „Бесарабските българи в Тараклия”,
- Л. С. Берг, „Бессарабия“ и др. (вж. Библиография).
Във връзка с общата характеристика на тараклийския говор използвах изследванията на говора на:
- Бернщейн С. Б. „Отчет о диалектологической поездке в болгарские села Молдавской ССР и Измаильской области“,
- „Атлас болгарских говоров в ССР“,
- Чешко, Е. В. „Отчет о диалектологической поездке в болгарское село Тараклию Молд. ССР и село Табаки Изм. обл. УССР“,
- В. Кондов, М. Паслар, М. Сухинина, „Към въпроса за езика на българите от град Тараклия, Р. Молдова“,
- Н. Неделчев, същото издание (вж. Библиография) и др.
Използваните източници, свързани с растенията са:
- статиите на Н. Кара: „Семантика фитонимических символов песенного фольклора болгар, Турцизмы с экспрессивной коннотацией в бесарабских говорах болгар и гагаузов, Символика и коннотация фитонимов (группа „плодовые деревья“) в песенном фольклоре болгар Молдовы и Украины (вж. Библиография)“,
- „Атлас по ботаника“ на Сл. Петров, Е. Паламарев,
- „Албум за растения и животни“ на Н. Боев, Сл. Петров, П. Кръстев,
- „Български тълковен речник“ (Василка Радева),
- „Малък речник на остарели и редки думи“ (Пенка Радева, Ния Радева),
- „Малък тълковен речник на българския език“ (Стоян Буров, Пенка Пехливанова) (вж. Библиография).
Много важен източник за работата са записаните от информатори от град Тараклия диалектни текстове по всяка лексико-семантична група (вж. Приложение), както и проведените разговори с тях по темата на работата ми.
I. КРАТКА ИСТОРИЯ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА КЛИМАТА И ПРИРОДАТА В ЮЖНА БЕСАРАБИЯ И В РАЙОНА НА ГРАД ТАРАКЛИЯ
1.1. Кратка история на Южна Бесарабия
Буджакската степ, както и цяла Молдова, през вековете е лежала, по думите на летописеца, „по пътя на всички злини“. Руските туристи, които са посетили Бесарабия в края на XVIII-ти началото на XIX век, я наричат много популярен край. След като се присъединява към Русия, започват да се заселват многобройни имигранти. Именно от българи, гагаузи, представители на други народи от южния край е създадено селото Тараклия, първото споменаване за което се отнася през 1813 година.
Названието на Бесарабия, според някои източници, идва от името на трансилванските князе Басараба, положили през първите години на XIV век началото на династията Басараби, основатели на самостоятелна Валахия. Оттогава още южните части на Молдова и Бесарабска губерния започнали да се наричат Бесарабия. Причината, поради която името на южната част на страната се е разпространило върху цялата област, носи дипломатически характер.
Бесарабската област или Бесарабия се намира в югозападната част на Европейска Русия, на границата с Румъния и Австрия. На север по река Днестър малка част от Бесарабия е в съседство с Галиция. На запад граничи с австрийската провинция Буковина, а по-нататък по река Прут – с Румъния (Молдавия).
1.2. Релеф. Почва. Растителност
Най-високите части на Бесарабия са разположени в северната ѝ част, в Хотински окръг, и именно в местността, която се намира на границата с Австрия и носи името Руска Буковина. Горите в Руска Буковина заемат до двадесет хиляди десетини. Тези гори са напълно широколистни: тук, както и изобщо в Бесарабия и прилежащите части на Подолия и австрийската Буковина, напълно липсва иглолистна дървесина, бор и смърч. Западно от Хотин преобладава бук. Близо до Хотин се намира източната граница на бука в Северна Бесарабия; колкото по-близо до Хотина, букът изчезва, сменя се с граб, а после с дъб. Освен бук, граб и дъб в горите на Хотинска Буковина срещаме клен, неклен, явор, липа, трепетлика, бреза. В гъсталаците на старите букови гори са разположени малки блатца, наречени багни (от молд. багни – локва), те са заобиколени от естествени гъсталаци от малини, ожини или къпини, върби. Хотинската област е остров на малини, разположен на юг от основния район на разпространение на този вид. Любопитното е, че в Северна Бесарабия се среща грушанка, чест спътник на борове и може да се каже, че в праисторически времена, бор тук е растял.
1.3. Кратка история на град Тараклия
Град Тараклия се намира в най-южната част на Република Молдова, в областта Буджак, която е част от Бесарабия. Селището е обявено за град през 1995 г. Дотогава е било „посьолок“ по съветската категоризация на населените места. На български език „пасьолак“ може да се преведе с малко употребяваната вече в езиковата практика остаряла дума „паланка“ или описателно – „селище от градски тип“. Данните от последното преброяване на населението в СССР украинци – общо 1821, молдовани – 920, гагаузи – 725 души.
Климатът тук, в Буджакската степ, е мек, умерено континентален. Селището е разположено по протяжението от двете страни на една малка река (дере), която се нарича Тараклийка, и тече от юг на изток в подножието на едно бърдо. Местността наоколо е степна, равнинна, открита от всички страни, с изключение на бърдото (гребена) от югоизток. Естествени гори, както в целия Буджак, няма. Преди години изкуствено са били залесени необработваеми площи, както и цялата височина над селото. Основният дървесен вид е американската култивирана акация. Залесителни пояси са направени и в полето по план – бяла акация, орех, клен, топола и др. Землището на Тараклия е около 100 хил. дка, а обработваемата земя – около 75 хил. хектара.
II. ФИТОНИМИТЕ В ГОВОРА НА БЪЛГАРИТЕ ОТ ГРАД ТАРАКЛИЯ
2.1. Лексико-семантична група „Дървета – диворастящи и култивирани“.
Символ на природата, дървото присъства в редица култури като аналог на живота през различните му фази, асоциирани с четирите годишни сезона. При славяните, които населяват горски територии, то е обект на специална почит и уважение. На него се гледа като на феномен със свръхестествена сила – животворна и целебна, но и разрушителна. Дървото в славянската култура се свързва и с мотива за приобщаване към света на предците – оттам и отъждествяването на гората с отвъдното. Гората е тайнствено и опасно място, където се извършват изпитанията и посвещението от инициационния цикъл. Гората се възприема и като символ на убежище и закрила.
Тези представи и до днес са трайно установени както в българското фолклорно съзнание, така и в езика. Дървото се счита, като дърво на живота, корена са предците на рода, листата са потомството.
Град Тараклия е богат на различни видове дървета. Мога да ги групирам на диворастящи и култивирани дървета. Различни видове дървета, които се срещат из горите и градините на всеки човек.
Сред най-разпространените диворастящи дървета в град Тараклия са:
Акаця, бяла акаця, будлива акаця ‒ [ạка̀ц’а], в говора на град Тараклия по-старите хора използват дума акаця. По-младите хора използват в говора си руската дума акация. Понякога още старите хора използват в говора си турската дума салкъм (вж. Салкъм), книжовната дума акация.
Бялата акация расте много бързо. Това дърво смело можеш да го видиш из горите, из планините, из улиците и даже у някой в градината. Неговите бели цветя привличат вниманието ни със своята красота и прекрасна миризма. Някой събира тези цветя, ги суши и прави чай.
Бер’оза, бяла бер’оза, бер’оска ‒ [бẹр’о̀зạ], в говора на град Тараклия сред по-старото и по-младото поколение се използва руската дума бер’оза, а книжовната дума е бреза, тази дума не се използва в говора на град Тараклия.
Брезата е много красива, снежнобяла. Кората им има бял цвят и се отделя на неправилни напречни ленти-люспи. Древните славяни са я използвали вместо хартия за писане. У нас брезата расте главно като единично дърво. Среща се в окрайнините на горите. Бялата бреза е красиво парково дърво. Тя е полезна и с дървесината си, тъй като от нея се получава хубав шперплат и се извлича брезов сок и катран, които намират приложение във фармацевтичната и парфюмерийната промишленост. Брезата разцъфтява през април и продължава да цъфти до края на май. Брезата има лесен вид за разпознаване, защото бялата ѝ кора я издава отдалеч.
Бряс – [бр’а̀с], тази дума се използва в говора на град Тараклия, сред по-старото и по-младото поколение, книжовната дума е бряст, в говора на град Тараклия тази дума се използва съвсем рядко и само от ученици или студенти.
Брястът е познато дърво в град Тараклия. Той е много мощно дърво с широко разперена гъста корона. Можем да кажем, че е символ на мъжеството и силата. Ще го намерим най-често наблизо до ясена, летния дъб или някои други дървета, върху плодородни и постоянно влажни почви. Най-голямото брястово дърво у нас дава сянка, кислород, чисти въздуха, привлича вниманието ни с красотата си. Брястът плодоноси, през март-април, още преди разлистването, могат да се видят и цветовете.
Варбъ, варба ‒ [вạрбъ̀], [вạрба̀], в говора на град Тараклия по-старите хора използват думата варбъ, варба. По-младото поколение използва в говора си руската дума ива, книжовната дума е върба. Когато природата започне да се събужда от зимен сън, а дърветата още се гушат и плахо свиват пъпчиците си от студ, върбата първа намята зелената си дреха. Върбата в град Тараклия расте край реките, заблатените места, потоците. Парковете също са богати на това прекрасно дърво, което привлича вниманието ни със своята прекрасна външност.
Дива круша, дива груша ‒ [кру̀шạ], [гру̀шạ], в говора на град Тараклия думата круша се използва сред по-старото поколение, по-младите хора използват в говора си руската дума груша, книжовнта дума е круша.
Дивата круша се среща из храсталаците и горите. Преди много хиляди години хората започнали да отглеждат дивата круша и постепенно така я изменили, че от нея се получили индивиди, които станали родоначалници на днешната питомна круша ‒ с многобройни сортове и превъзходни плодове. Плодовете на дивата круша съдържат захари, витамини и плодови киселини, поради което имат тръпчив вкус. Едва когато угният, стават сочни, ароматни и могат да се ядат.
Дива чуреша, дива череша ‒ [ч’урѐшạ], [чẹрѐшạ], в говора на тараклийци по-старите хора използват думата чуреша, по-младото поколение също използва в говора си думата чуреша, понякога череша, книжовната дума е череша.
Не става дума за черешовите дървета, които човек отглежда и които всяка пролет доставят радост и наслада за малки и големи с вкусните си и сочни плодове. Думата е за дивата череша – прародителя на културната череша. Дивата череша има коренова система с дълбок централен корен и силно развити странични корени, които я правят много устойчива на силните ветрове. От дивата череша са произлезли културните сортове череши, но все още не е известно кога и къде за пръв път хората са започнали да отглеждат дивата череша и постепенно са я превърнали в културно растение.
Дива ябалка, дива абалка ‒ [йа̀бạлкạ], [а̀бạлкạ], в говора на тараклийци думата ябалка се използва сред по-младото поколение, по-старите хора използват думата абалка, понякога с мекост абал’ка, книжовната дума е ябълка.
2.2. Лексико-семантична група „Храстовидни растения ‒ диви и култивирани“
В град Тараклия се срещат няколко вида храстовидни растения. Храстовидните растения биват диви и култивирани. Сред най-разпространените храстовидни диви растения в град Тараклия са:
Бояръшник ‒ [бойа̀ръшник], това храстовидно растение има широко разпространение. Се използва като декоративно растение или лечебно. В говора тараклийци използват рус. дума бояръшник, книжовната дума е глог.
Бузуни, бузуник ‒ [бузу̀ни], това храстовидно растение има широко разпространение в град Тараклия. Среща се из горите, бива няколко вида: с бели, черни и червени чепки. В говора тараклийци използват думите: бузуни, бузуник. Тези форми се използват сред по-старите хора.
Дичка ‒ [дѝч’кạ], това храстовидно растение има широко разпространение в град Тараклия. В говора на тараклийци по-старите хора използват думите: дичка, черно грозде.
Дрян ‒ [др’а̀н], в говора на тараклийци тази дума се използва повече сред по-старото поколение, наричат го още дрянọọ дарво, книжовната дума дрян.
Рано напролет, когато поляните още светлеят и широколистните гори все още не са се раззеленили, дряновите дръвчета разцъфват и обкичват със златист блясък склоновете на планините. Още от най-стари времена те са спирали погледа на човека, а днес са символ на здраве и радост. Не случайно новогодишните сурвакници се правят от дрянови пръчки. През март, още преди разлистването, се появяват дребните жълти цветчета. Те са събрани по клончетата в букетчета, които се намират в пазвите на листата.
Драка ‒ [дра̀кạ], това храстовидно растение има широко разпространение в град Тараклия се среща в горите, особено често в градините на хората. Тараклийци го наричат омразно растение, защото то пречи на другите растения, бързо се разраства. В говора по-младите и по-старите хора използват формата драка. Това храстовидно растение е бодливо.
2.3. Лексико-семантична група „Тревисти растения“
Билките, тревите и зеленчуците играят важна роля в живота на всеки човек, като положителна, така и отрицателна. Билките, още наричани лечебни растения, лечебни треви, обхващат голяма група растения, които се използват в медицината, за профилактика и лечение на различни болести. Също има треви, с които хората се хранят и ги засаждат в градините си. Тези треви са различни, но всички имат един общ компонент ‒ те са полезни за всеки човек, който ги използва в храната си. Град Тараклия е богат на различни видове тревисти растения. Растителността или още така наречената флора на град Тараклия е разнообразна, обхваща различни територии на града. Зеленината украсява нашият град, прави го уникален, град с който можеш напълно да се гордееш. Всичките тревисти растения на град Тараклия можем да ги разделим на треви и билки (лечебни растения). Сред най-разпространените тревисти растения в град Тараклия са:
Ардал ‒ [ạрда̀л], жълто тревисто растение. По-старото поколение използва в говора си думата ардал, по-младото поколение изцяло не го използва в говора си.
Баби зъби ‒ [ба̀би зъ̀би], тревисто растение в град Тараклия. Това е бодлива трева, расте в полето, някъде в гората. Нарича се баби зъби, защото е бодлива, има трънки. Тази дума в говора я използват повече по-старите хора. По-младото поколение, дори и не знае, че тази трева съществува. Книжовната дума е пурия, тази форма също не се използва в говора на град Тараклия.
Бабина душица ‒ [ба̀бинạ душѝцạ], тази дума също повече я използват в говора си по-старите хора. По-младото поколение, може би и виждало някъде тази трева, но не знае, че тя така се нарича. Расте из горите, в полето. Книжовната дума е мащерка.
Барабой ‒ [бạрạбо̀й], вонливо, миризливо тревисто растение. Често се среща в град Тараклия, расте в гората, в полето. В говора на тараклийци думата барабой се използва сред по-старото поколение.
Бессмертник ‒ [бẹссмѐртник], това тревисто растение има широко разпространение в град Тараклия, расте в гората, цъфти жълто. В говора тараклийци използват рус. дума бессмертник, понякога наричат го още золотистка, сухоцвет. Това растение се използва в домашната медицина. Книжовната дума е жълтият смил, наричан още смин, сминчец и безсмъртниче.
Бодил ‒ [бọдѝл], това тревисто растение се среща из горите, в полето, понякога и в градините на хората. Това е бодлива трева. В говора тараклийци използват думата бодил.
2.4. Лексико-семантична група „Зърнени растения – варива“
Сред най-важните зърнени култури в град Тараклия са: грах, ечемик, жито, овес, пшеница, ръж, фасул, царевица и др. Почти навсякъде се отглежда пшеница, това е нашият основен хляб, който ние консумираме всеки ден. Част от реколтата отива за изхранване на добитъка.
Боб, черен боб, бял боб ‒ [бо̀б], това зърнено растение има широко разпространение в град Тараклия. В говора на тараклийци се използват двете форми: боб и фасул. Тези форми са разпространени и сред младите и сред по-старите хора. Още понякога по-младите използват рус. дума фасоль. В народната култура бобът се счита за едно от най-евтините храни. Затова бобът се свързва с прехраната на бедните. Фасулът е гост на нашите полета и градини отскоро. Богат е на белтъчини, близки до белтъчините на месото, и може да замества месото в храната на човека. Затова всяка година у нас се засяват най-различни сортове фасул. Това културно растение е често използвано и срещано в град Тараклия. Книжовната дума е боб.
Горох ‒ [гọро̀х], това зърнено растение също има широко разпространение в град Тараклия. В говора на тараклийци се използва рус. дума горох, българската книжовна дума е грах, се използва в говора на тараклийци съвсем рядко. Едногодишни и многогодишни тревисти растения от семейство бобови.
Гречка ‒ [грѐч’кạ], това зърнено растение има широко разпространение в град Тараклия. В говора на тараклийци се използва рус. дума и диалектната дума гречка, както сред младите, така и сред по-старите хора, книжовната дума е елда.
Житу, жито ‒ [жѝту], това зърнено растение също широко се разпространява в град Тараклия. В говора тараклийци използват думите: жито, житу, книжовната дума е жито.
2.5. Лексико-семантична група „Зеленчуци“
Зеленчуците както тревите и билките също играят много важна роля в живота на всеки човек, защото, ние ги използваме в храната си, с някои от тях се хранят животните. Те имат голямо разпространение и употреба, както в град Тараклия, така и по целия свят.
Арбуз ‒ [ạрбу̀ з], в говора на град Тараклия се използват двете форми: диалектната и книжовната диня и рус. форма арбуз.
Арпаджик ‒ [ạрпạджѝк], арпаджика е подобен на лук, само, че е много по-малък. Той се сади в градините, на хората и от него израства лук. Широко се разпространява в град Тараклия, почти всички хора го използват. По принцип се засажда на пролет, обаче понякога и на есен. Може да се каже, че той е основен зеленчук, без който няма съществуване. Тараклийци в говора си използват диалектната му форма арпаджик.
Градинска салата ‒ [грạдѝнскạ сạла̀та], градинската салата е една от най-ранните зеленчукови растения. Тя донася на нашата трапеза свежестта на пролетта, затова е обичана и желана от всички. Градинската салата се отглежда като едногодишно растение. Тя не е намерена наготово в природата. Такава, каквато е сега, тя е станала благодарение на грижите на човека. И вече е толкова променена, че сред дивите растения няма нито едно, което поне малко да прилича на нея. Затова никой не може да каже кой е нейният родоначалник, нито пък къде и кои народи за пръв път са започнали да я отглеждат. В говора тараклийци използват думата градинска салата.
Диня ‒ [дѝня], кой не обича през летните горещини да се поразхлади с резен сочна изстудена диня. Но тя е не само приятно освежаващ и утоляващ жаждата плод. Поради голямото количество захари, витамините и минералните соли, които съдържа, динята е и отлична лечебна храна. Динята е любим плод на всички. Но отглеждането ѝ не е леко. Тя изисква много слънце, влага, топли рохкави почви и непрестанни грижи. В град Тараклия хората отглеждат различни сортове на динята. В говора тараклийци използват диалектната и книжовната форма диня или рус. дума арбуз (вж. арбуз).
2.6. Лексико-семантична група „Цветя ‒ диворастящи и домашни“
Цветята са най-прекрасното, което ние имаме на света. Цветята това са очите на природата. Те заедно със дърветата обогатяват кислорода на земята. Нека пазим природата, защото това е един рай на света. Град Тараклия е много богат на различни видове цветя. Те имат широко разпространение и играят много важна роля в живота на всеки човек. Срещат се различни видове цветя: диворастящи и домашни, градински и къщни. Цветята са като хората, изискват към себе си определено внимание, любов, грижа. Всеки има свой различен „характер“. Стопанина вече знае своите цветя и знае на кого какво му е нужно. Кое цвете какво внимание към себе си изисква.
Алое ‒ [ạло̀е], това лечебно цвете широко се разпространява в град Тараклия. В говора на тараклийци и по-младите и по-старите хора използват рус. дума алое, българската книжовна дума е алое.
Анютинъ глазки ‒ [ạн’у̀тинъ гла̀зки], това прекрасно цвете широко се разпространява в град Тараклия. Това цвете украсява парковите, улиците, дворовете. Цъфти в различни цветове: бял, жълт, оранжев, червен и има много приятен аромат. В диалекта на тараклийци се използва тази рус. Дума анютинъ глазки сред по-старите и по-младите хора, наричат ги още фиалки, българската книжовна дума е теменуги, теменужки.
Бархатцъ ‒ [ба̀рхạтцъ], това прекрасно цвете широко се разпространява в град Тараклия. В говора тараклийци използват рус. дума бархатцъ. Тази форма се използва и сред младите и сред по-старите хора, българската книжовна дума е невен.
Бужор ‒ [бужо̀р], това прекрасно цвете широко се разпространява в град Тараклия. По-старите хора в говора си използват диалектната дума бужор, по-младите хора използват рус. дума пион. Това цвете цъфти в различни цветове и има много приятна миризма. Българската книжовна дума е божур.
Васильки ‒ [вạсил’кѝ], това прекрасно цвете расте в град Тараклия. В говора тараклийци използват рус. дума васильки, българската книжовна дума е синя метличина.
Вечерничка ‒ [вẹчѐрнич’ка], това прекрасно цвете има широко разпространение в град Тараклия. То расте навсякъде, расте като едно много малко храстче, с големи листа и цветята му са в различни цветове. Има много приятна миризма. Тази диалектна дума е запазена от по-старите хора.
Гвоздика ‒ [гвọздѝкạ], това прекрасно цвете има особено разпространение, не само в град Тараклия, а и по целия свят. Това цвете бива няколко вида, цъфти в различни цветове и има приятен аромат. В говора на тараклийци рус. дума гвоздика се използва в речта сред младите и по-старите хора, българската книжовна дума е карамфил.
Герань ‒ [гẹра̀н’], това прекрасно цвете расте в град Тараклия. Тараклийци използват в говора си рус. дума герань, българската книжовна дума е здравец.
Гергина ‒ [гẹргѝнạ], това прекрасно цвете също има широко разпространение, не само в град Тараклия, но и по целия свят. Цъфти в различни цветове: бял, червен, розов, има приятен аромат, изглежда много добре. В говора на тараклийци тази дума се използва сред по-старите и по-младите хора, също така и руската дума георгина, българската книжовна дума е далия.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Настоящата дипломна работа е аналитичен опит за изследване на темата Фитонимите в говора на българите в град Тараклия и в българския книжовен език. При изследването беше спазвана основната цел ‒ да бъдат открити и анализирани основните фитоними в говора на българите в град Тараклия и в българския книжовен език. С възможностите на анализа ‒ съпоставителен, философски, литературен работата дава светлина по поставената тема. Работата е доказателство за голям труд, който се е вложил в нея. Наистина темата на дипломната работа е избрана добре.
Хареса ми да работя по този текст, защото получих много нови, интересни и полезни за мен знания и умения. Първото, което започнах да правя, беше събиране на информация, а после подреждане и излагане на информацията. Открих информация за историята на Южна Бесарабия и град Тараклия, изследвания на Тараклийския говор, работих с речниците, записвах диалектни текстове, които използвах в работата си. Мисля, че, за да напишеш добре дипломната работа, трябва да имаш интерес към избраната тема, да се стремиш да откриеш нещо ново особено за да стане дипломната работа по-обемна, по-разнообразна и по-интересна.
В резултат на това изследване може да се направи извод, че в град Тараклия диалектната форма присъства по-често, отколкото книжовната. Книжовната форма се използва съвсем рядко. Говорът на тараклийци се влияе и от редица местни езици. Най-силно е руското езиково влияние върху диалекта. Наблюдава се и слабо влияние от страна на румънския език, украинския език и в някои случаи езика на гагаузите. От 1985–1986 година насам учениците изучават в училищата българския книжовен език. Затова днес в град Тараклия българската книжовна реч владеят само ученици и студенти на град Тараклия, по-старото поколение не използва в говора си книжовната форма.