1. Въведение
С навлизането на дигиталните технологии в съвременния живот през последните години все по-голямо развитие и приложение в практиката намира електронното обучение. Постепенно разпространението на тази форма на обучение става все по-широка с провеждане на онлайн курсове по различни дисциплини, семинари, разработване на електронни платформи в помощ на учещите и др. През тази година, поради създалата се епидемична обстановка във връзка с пандемията от COVID-19, електронното обучение придоби съвсем ново измерение, а нуждата от него се оказа повече от голяма. С прекъсването на присъствената форма на обучение учебният процес пострада много повече, отколкото можеше да се предполага. Установи се, че много училища и университети разполагат с платформи за електронно обучение, но преподавателите не са способни да ги използват поради липса на умения и знания за работа с тях. Ето защо повечето училища и някои университети се оказаха неподготвени да се справят с настъпилата ситуация.
Има хипотеза, че трудностите с въвеждането на електронното обучение се дължат на факта, че по-голямата част от активно работещите в образователната система преподаватели принадлежат към така нареченото BBC-поколение (born before the computers). Поради това, че не са отраснали във времето на дигиталните технологии, голяма част от представителите на тази генерация остават консервативно настроени към новите методи на преподаване и електронното обучение. А за тези, които не се дистанцират от него, то се изчерпва с лекции или уроци, изготвени и представени с помощта на програмните продукти Word или Power Point.
Трябва да се вземе под внимание обаче, че през последните години в образователната система са влезли много преподаватели от поколението Y (1980–1994), а съвсем скоро ще навлязат и тези от поколението Z (1995–2009). Този факт е в подкрепа на твърдението, че все повече Digital Natives (лица, живеещи изцяло потопени в дигиталните технологии, реализатори на комуникационната революция) ще имат възможност да работят над развиването и усъвършенстването на електронното обучение в България, следователно то ще достигне нови връхни точки.
2. Електронно обучение, дистанционно обучение и смесено обучение
В научната литература се срещат разнообразни дефиниции на понятията електронно обучение (e-Learning), дистанционно обучение (Telelearning) и смесено обучение (Blended Learning).
Понятието „e-learning“ се появява за първи път през 1999 година и до сега дефиницията му е нееднозначна, спорна, пречупена през различни призми и контексти. Приема се, че една от първите статии на тази тема е „еLearning: A Catalyst for Competition in Higher Education“ от Уолтър С. Бер, излязла през юни 1999 (Bear 1999).
Четири големи групи дефиниции с фокус върху отделните негови характеристики са посочени от Сангра, Влахопулос, и Кабрера (Sangrà, Vlachopoulos, Cabrera 2012). Те са следните:
- технологични параметри – „Електронното обучение е употреба на електронни медии за различни образователни цели, които варират от добавени функции в традиционната класна стая до пълно заместване на срещите лице в лице с онлайн комуникация“ (Guri-Rosenblit 2005).
- достъп до съдържание и ресурси – „предоставяне на обучение или образователна програма чрез електронни средства“ (Li, Lau, & Dharmendran 2009).
- инструмент за комуникация, взаимодействие и колаборация – „обучение, базирано на информационни и комуникационни технологии (по-нататък ИКТ) с педагогическо взаимодействие между самите обучавани, обучавани и учебно съдържание, обучавани и преподаватели“ (GonzálezVidegaray, 2007).
- начин на учене и преподаване – „Електронното обучение се отнася до използване на ИКТ за осъществяване на синхронни и асинхронни дейности за учене и преподаване“ (Jereb, Šmitek 2006).
Г. Тотков, Р. Донева, Eлена Сомова, Е. Шойкова, А. Ескенази, М. Райкова, Б. Сивакова, Ст. Хаджиколева, Е. Хаджиколев, Д. Благоев, Св. Енков, Хр. Инджов, Д. Тупарова, Г. Тупаров, Р. Радев, А. Смрикаров, Д. Левтерова-Гаджалова от своя страна дефинират електронното обучение като „Съвкупност от форми на организация, методи на планиране, система за (само)оценяване и контрол на качеството и компетенциите, средства за комуникация и дейности (учебни, административни, научни и др.), базирани на разделени (по място, време и статут на ползване), разнородни (човешки, информационни, комуникационни и материални) и разнотипни (по функционалност и начин на употреба) ресурси и технологии за преподаване и учене, и провеждано от субекти с динамично променящи се роли.“ (Тотков и кол. 2010: 13).
В литературата и практиката се разграничават две форми на организация на учебния процес – електронно обучение и дистанционно обучение. Често срещано е названията на тези форми да бъдат използвани като взаимнозаменяеми, но това не е правилно. Може да се твърди, че и двете третират един и същ обект като учебен процес, но от различни аспекти – „дистанционното“ обучение се характеризира с пространствената отдалеченост между преподавател и обучаем, докато „електронното“ се фокусира върху средствата, с които се осъществява ученето и преподаването.
За първи път дистанционното обучение се осъществява през 1840 година чрез така наречения кореспондентски курс на Айзък Питман, който използва пощенските услуги. В значително по-късен етап роля в дистанционното обучение играе и телевизията, макар първите учебни програми да срещат голям брой трудности – липса на обратна връзка, лошо програмиране и т.н. В наши дни при дистанционното обучение дигиталните медии тотално изместват хартиените носители на информация.
Г. Тотков, Р. Донева, Eлена Сомова, Е. Шойкова, А. Ескенази, М. Райкова, Б. Сивакова, Ст. Хаджиколева, Е. Хаджиколев, Д. Благоев, Св. Енков, Хр. Инджов, Д. Тупарова, Г. Тупаров, Р. Радев, А. Смрикаров, Д. Левтерова-Гаджалова определят дистанционното обучение като „съвкупност от форми на организация, методи за управление и средства за провеждане на обучение, в които участват разнородни (по тип и функционално предназначение) и различни (по място на разполагане, начин на участие и време на използване) човешки, материални и информационни ресурси“ (Тотков и кол. 2010: 24).
Смесеното обучение (Blended Learning) може да се приеме като пресечена точка на традиционното, електронното и дистанционното обучение. Намирането на точна дефиниция на смесеното обучение е също толкова нелека задача, колкото и при електронното и дистанционното обучение. В литературата за него се говори като метод, подход, учебна система, начин на преподаване, начин на учене.
Определението за същността на смесеното обучение, което дава Греъм (Graham 2004: 3), се приема за едно от най-точните в научната литература: „смесените учебни системи комбинират преподаване лице в лице с компютърно опосредствано обучение“, т.е. сливане на два отделни метода на обучение – традиционно и дистанционно. Шарма и Уестбрук (в Sharma 2017: 169) дават друга дефиниция, според която този тип обучение е „смесица от присъствено и дистанционно обучение, като двата елемента имат еднаква степен на важност“.
Дебра Марш (Marsh 2012 :2) твърди, че концепцията за смесеното обучение не е нова – всеки преподавател се старае да използва всевъзможни методи, за да осигури разнообразна учебна среда на обучаемите. Новото е неограниченият брой технологии, които съвремието предлага в помощ на преподаването и ученето.
Според Маджаров „идеята при Blended Learning e да се получи успешна комбинация от положителни качества и на трите форми – интерактивността на онлайн-обучението и присъственото обучение се съчетава с независимостта от времето и мястото, характерна както за електронното, така и за дистанционното обучение.“ (Маджаров 2013: 47).
3. Преподаване на „Български език като чужд“ в Медицински университет – Варна
Иновациите и алтернативните форми на преподаване вече са навлезли в голям брой университети, които развиват електронното обучение години преди връхлетялата пандемия. От няколко години в Медицински университет – Варна отделят особено внимание на този начин на обучение и получените резултати са повече от забележителни. Особено внимание заслужават постиженията в преподаването на български език като чужд.
Терминът „български език като чужд“ се появява през XX век в резултат на нуждата български език да се изучава от българчета, родени и растящи извън границите на страната, чуждоезикови студенти и чужденци, работещи в България.
Благодарение на растящата бройка на хората и от трите групи преподаването на български език като чужд набира все повече популярност, а нуждата от компетентни преподаватели става все по-голяма.
В университетите преподаването на български език като чужд е както за общи (ежедневна комуникация), така и за специални цели (академична и професионална комуникация), за да бъдат задоволени нуждите на учащите.
Обучението по български език за чуждоезикови студенти има за цел да развие комуникативната компетентност на обучаемите, а овладяването на езика да отговаря на стандартите на Общата европейска референтна езикова рамка (Common European Frame work of Reference For Language). Трябва да бъдат развити четирите основни езикови умения: четене с разбиране, писане, говорене и слушане с разбиране.
Преподаването на български език като чужд в Медицински университет – Варна е комбинация от семинарни упражнения лице в лице и самонаправлявано онлайн учене (70% : 30%) в рамките на институционално определения хорариум за дисциплината. Разработеният електронен формат има разширяваща функция – той предоставя на студентите допълнителни средства за самостоятелна работа, за повторение на взетия материал и упражняване на новопридобитите знания. Според университетския колектив успешното усвояване на езика зависи не само от създадените условия за работа по време на присъствените занятия, а също и от предлагането на възможност за самостоятелна работа. Ето защо електронната платформа е ефективен инструмент за виртуално продължение на учебния процес извън учебната зала. Тя позволява на студентите да самонаправляват ученето си в една контролирана и съобразена с езиковата им компетентност среда, да работят с разнообразни адаптирани и автентични материали, да получават незабавна обратна връзка за езиковите си избори и да се самокоригират на момента.
Електронният курс по български език за чуждестранни студенти съдържа в себе си цялата полезна информация, която е необходима на студентите относно:
- болницата, в която ще се обучават, като място, физическа среда (първи урок „Св. Марина“);
- правилата, по които работи болницата (Втори урок – „Здравеопазването в България“);
- моделите на общуване, взаимодействие в болницата между различните участници в клиничната комуникация – лекар – лекар, лекар –пациент, мед. сестра – пациент, лекар – роднина;
- моделите на вербалната комуникация са онагледени чрез писмени диалози, видеофилми и аудиозаписи – три различни канала за получаване на информация;
- показани са нагледно най-честите манипулации, видове прегледи, извършвани в болницата;
- представени са всички езикови структури на лексикално и синтактично ниво, характерни за клиничната комуникация – терминологични единици, императиви, въпроси, положителен език и др.;
- теоретичните текстове и обяснения са сведени до минимум, лексикалният и граматичният материал са поднесени чрез диалози от реалността в болницата;
- предложените упражнения, приложената педагогическа технология имат потенциала в кратки срокове да формират у обучаваните умения „да използват езика творчески, така че да изразяват собствени мисли и намерения и да разбират непредсказуемата реч на другите“ (Littlewood 1992: 17) в професионална среда.
Електронният курс по български език като чужд в Медицински университет – Варна е създаден с цел да има допълващи функции и е предназначен за онлайн работа в електронната платформа „Blackboard“.
На първата фигура може да се видят аудио упражненията, които са включени в електронния курс по български език като чужд. Тези упражнения тренират уменията на студентите за работа със спрежение на глаголите.
Фиг.1. Аудиозаписи – упражнения за спрежение на глагола
Следващата фигура представлява кадър от видео урок със субтитри „При очния лекар“. Видеото е записано изцяло с учебна цел и помага на чуждоезиковите студентите по медицина да се запознаят с българската лексика по време на преглед при офталмолог.
Фиг. 2. Видео урок със субтитри
Електронното обучение в Медицински университет – Варна се използва и развива във всички специалности, които учебното заведение предлага – Медицина, Дентална медицина, Фармация, Медицински сестри и др., както за бакалавърска, така и за магистърска степен. Студентите са окуражавани да използват интерактивни методи при работа върху домашни и курсови работи заради несравнимите възможности, които дигиталните технологии предлагат – представяне на презентации в PowerPoint, работа с текстови документи в Word, аудиозаписи и прочее. Тези варианти за курсова работа стимулират креативността на обучаемите и задържат интереса и вниманието им за по-дълго време, а придобитите знания се затвърдяват неусетно, а в някои случаи дори под формата на игра.
4. Електронна платформа Blackboard
„Blackboard“ е платформа, чийто софтуер осигурява създаването на научни и академични общности и стимулира генериране на курсове за учене и научни изследвания. Особено важно предимство на „Blackboard“ е възможността за видеоконференции и лекции, което означава, че платформата позволява занятия в реално време с картина и звук. Преподавателите и студентите се ориентират сравнително лесно в нея, защото не се изискват специални умения в областта на информационните технология. В „Blackboard“ може да се работи с мултимедиални материали, скриптове, презентации и списъци с линкове. Платформата предлага голям брой възможности за комуникация: дискусионни форуми, e-mail, както и чати Whiteboard. Допълнителен плюс е програмата против плагиатство, която улеснява работата на преподавателите и спестява време. Освен в Медицински университет – Варна с Blackboard работят и университети в Русия, Германия и много други.
На следващата фигура се вижда началната страница на платформата Blackboard за Медицински университет – Варна. Студентите имат достъп до списък и каталог на дисциплините, а също така и до различни други услуги.
Фиг. 3. Начална страница на Blackboard на МУ –Варна
5. Онлайн платформа Kahoot
Kahoot е онлайн платформа за интерактивно съдържание, в което може да се създават игрови упражнения под формата на тестове с въпроси и отговори. Ролята на обучаемите е активно участие с помощта на техните смартфони и таблети. За сегашните поколения тази възможност за тестуване на знанията е особено привлекателна поради привързаността им към дигиталните технологии. Kahoot подпомага интерактивното преподаване в лекционната зала и разчупва стереотипите на традиционната форма на обучение. Студентите са активно ангажирани и получават моментална обратна връзка за постигнатите резултати.
Kahoot дава възможност както за „тренировки“, така и за състезания. Преподавателят създава тест, след което посредством PIN код позволява достъпа на студентите до него. Приложението съдържа и голям брой „игри“ със свободен достъп на различни научни теми.
Преподавателите, обвързани с курса „Български език като чужд“, намират приложението за лесно приложимо и особено полезно при работа със студентите. Затвърдяването на новопридобитите знания под формата на игра дава положителни резултати и излиза извън „сухите“ тренировки, с които повечето обучаеми са свикнали.
Следващите фигури представят част от теста „Аз обичам българската кухня“ в онлайн платформата Kahoot. Той има за цел да помогне усвояването на глаголите и техните значения. Студентите се разделят на отбори и под формата на състезание развиват новопридобитите знания. Тестът е съставен от 10 въпроса, а всеки от тях има по четири възможни отговора. Студентите трябва да изберат един от тях. Печели отборът дал повече правилни отговори.
Фиг. 4-5. Тестове в онлайн платформата Kahoot
6. Съществуващи методи за преподаване в МУ – Варна
Не е изненадващо, че най-трудната част от изучаването на български език за чуждоезиковите студенти в МУ – Варна е граматиката. Преподавателите трябва да съумеят да бъдат максимално полезни и едновременно с това материалът да бъде поднесен интересно и завладяващо. Макар и електронното обучение да дава много нови възможности (интерактивни методи – игри, видео- и аудиоклипове) за поднасяне на информацията извън стандартния начин, преподаването на граматиката остава нелесна задача.
Колективът, отговарящ за курса „Български език като чужд“, държи особено много на комуникативните способности на студентите, защото за тях е важно да имат възможност да проведат нормален разговор в магазина, в ресторанта или в кафенето, т.е. да се радват на нормално и спокойно ежедневие, без притеснения, че ще останат неразбрани. Студентите по медицина от други страни трябва да специализират в българските болници по време на обучението си, ето защо комуникативните способности са от първостепенна важност за тях. Преподавателите са изработили учебен план, ориентиран изцяло в полза на обучаемите. За тях е важна не само външната мотивация на студентите (страх от невзет изпит), а и вътрешната – емоционалната мотивация (желание да придобият и развият новите знания, свързани с българския език). Това е причината обучаващите да търсят всевъзможни варианти за преподаване на граматичните структури леко и увлекателно, печелейки вниманието и интереса на студентите.
7. Изводи
Положителните страни на електронното обучение се изразяват в:
- отваря нови възможности за учащите (извън стандартите на традиционната форма на обучение);
- дигиталните технологии привличат вниманието и интереса на студентите, развиват креативността им;
- позволява работа с видео- и аудиозаписи;
- позволява използването на интерактивни методи за преподаване;
- учебния процес преминава гъвкаво – непрекъснатото присъствие в аудиторни лекционни занятия не е задължително (дистанционно, смесено обучение);
- проверката на знанията в онлайн платформите улесняват преподавателите и им спестяват проверката на многобройни тестове.
През тази година, поради създалата се епидемична обстановка във връзка с пандемията от COVID-19, училищата и университетите се видяха принудени да преминат към дистанционна форма на обучение. Все още не е ясно как ще завърши учебна година (2020/2021), но мнозина предполагат, че присъствените занятия няма да бъдат подновени или ще бъдат намалени до минимум, което още повече утвърждава все по-голямата необходимост от развитието на електронното обучение.
ИЗТОЧНИЦИ:
Мерджанов, Иван. E-campus. Съвременни форми на електронно обучение в академична среда. Варна, Стено, 2013.
Тачева, Виолета. Автореферат. Тестова проверка на комуникативната компетентност по български език като чужд за общи и академични цели, 1997.
Тачева, Виолета. Европейското сертифициране на комуникативната компетентност по български език като чужд-форма на съхранение на „малкия“ език в условията на глобализация. – В: II Международный научний симпозиум „Славянские языки и культуры в современном мире“, Москва, 21–24 март, 2012, с. 308.
Тотков, Георги. Е-обучението в информационното общество, Пловдив, УИ „Паисий Хилендарски“, 2010.
González-Videgaray, M. Evaluación de la reacción de alumnos y docentes en un modelo mixto de aprendizaje para educación superior. RELIEVE, 2007, достъпно на http://www.uv.es/RELIEVE/v13n1/RELIEVEv13n1_4.htm (10.08.2020).
Graham, Charles. Blended learning systems: definition, current trends, and future directions, 2004, достъпно на http://curtbonk.com/graham_intro.pdf (10.08.2020).
Guri-Rosenblit, S. ‘Distance education’and ‘e-learning’: Not the same thing. Higher Education, 2005, 49(4), 467–493.
Jereb, E., & Šmitek, B. Applying multimedia instruction in e-learning. Innovations in Education & Teaching International 2006, 43(1), 15–27.
Li, F. W., Lau, R. W., & Dharmendran, P. A three-tier profiling framework for adaptive e-learning. Proceedings of the 8th International Conference on Advances in Web Based Learning, Aachen, 2009.
Littlewood, William, Teaching oral communication, Cambridge, 1992.
Marsh, Debra. Blended Learning. Creating Learning Opportunities for Language Learners, Cambridge University Press, 2012.
Sangrà, Vlachopoulos, Cabrera. Building an Inclusive Definition of E-Learning: An Approach to the Conceptual Framework, 2012, достъпно на http://www.irrodl.org/index.php/irrodl/article/view/1161/2146 (13.08.2020)
Sharma, Pete. Digital Language Learning and Teaching Research, Theory, and Practice, Routledge, 2017, 167–178.