Книгата на доц. Надежда Сталянова – „Речта в съвременното българско общество“, разглежда не само динамичните процеси в лексикалната система на българския език. Също така обръща внимание на актуалните теми като навлизането на чуждици в речта на съвременния българин, каква е връзката между развитието на хората като общество и съдбата на езика и на това как идеята за неутрална реч влияе върху утвърдена терминология от различни области на езика.
Посоченият тематичен обхват далеч не е изчерпателен. Преди всичко обаче една от основните цели на книгата е да представи неразривната връзка между езика и общественото развитие. Защото с напредването на времето и случването на конкретни обществени процеси все повече расте нуждата от анализ на речта и директно поставяне на темата за езиковата агресия в обществото. За да постигне тази цел доц. Сталянова поставя акцент върху измеренията на езиковата агресия сред младите хора в училищна възраст, характеристиките на средата, в която те, а и техните връстници живеят, агресивно поведение в обществото и реакциите спрямо обидното поведение на същото това общество, от което целевата група е част. За тази цел проучванията са правени в сътрудничество в директори на различни училища, учители и училищни психолози, които с готовност и отговорност са се отнесли към поставения проблем и проучващия процес.
Съдържанието на книгата се състои от няколко елемента. В увода са изяснени въпросите, които книгата поставя, какви са целите, които изпълнява, както и са посочени институциите и хората, в това число директори, учители и училищни психолози, които са част от проучването и са подкрепили положените академичните усилия за очертаване на измеренията на враждебността и вербалната агресия в света на младите хора. След това книгата следва разделение по глави.
Първа глава „Езикова агресия и общество“ има мото – С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Евангелие от Матей 7: 2). Така са поставени проучванията и резултатите от изследването, свързано с Измеренията на езиковата агресия сред учениците. То е проведено анонимно в 11 български града, като резултатите са обобщени само въз основа на признака възраст в рамките на основното училище (5–7 клас), в рамките на средното училище (8–12 клас), както и студенти. Поради големия брой на анкетите са представени изводите от анкетното проучване само сред учениците от 8–12 клас от избрани училища. Разгледани са статистиките, свързани с отделните въпроси, както и любопитните факти. От посочената съпоставителната графика в края на главата се разбира, че голям процент (почти 40%) от учениците декларират, че вербалното поведение на някой друг човек не е в състояние да ги обиди или нарани. По-нисък процент (малко над 10%) заявяват, че те не са източник на обиди. Данните недвусмислено показват обезпокоителни тенденции – съвременният български ученик живее и оцелява в крайно недобронамерена среда, в която е изложен на агресия отвсякъде. Враждебност към него и към всички членове на обществото се проявява в училището, на улицата, в превозното средство, на местата, където прекарва свободното си време, само домът остава необезпокоявано място за младежите. Установява се, че и ученикът реагира агресивно от своя страна в тази враждебна обстановка.
Втора глава „Нови думи и значения“ поставя проблемите: Експертиза – документ или професионален опит?, Нови думи и значения в съвременния български език, За новите значения на думата политик. . В първата част на главата се посочват причините, поради която думата експертиза е поместена в главата, нейните значения в речниците, както и примери от медиите, в които ясно проличава новата употреба. В заключение се посочва, че макар и ново за българския език, явлението е повлияно от значението и употребата на думата expertise в английски език. Именно разширяването на семантичния обем на дадена дума е още едно доказателство за динамичността на лексикалната система. След това обект на изследването са три лексеми, станали изключително популярни в публичното говорене – проект, задкулисие, дребнотемие. А новите значения на думата политик са посочени чрез представяне на резултати от анкети, свързани с позитивни и негативни конотации. В извод е посочено, че думата има силна негативна конотативна натовареност и се асоциира с лъжи, измами, некоректно вербално поведение.
Трета глава „Език, реч и политическа коректност“ включва въпросите относно: Джендър неутрален vs традиционен български език, „Инвалид“ не може, но „инвалидна количка“ може, Неочаквани проблеми пред преводача, или как се превеждат политически (не)коректни думи.
Следващата четвърта глава „Политическа реч“ разглежда Предизборното слово – от патриотизъм до игри на думи като посочва езиковите стратегии, чрез които политиците стигат до избирателите си и доколко те са адекватни или не са към езиковата действителност, акцентирано е върху любопитния факт, че един и същи механизъм често се използва от политически партии с различна ориентация, платформа и потенциални избиратели. Изводът е, че по този начин обликът на кандидатите се размива, обещанията и програмите не постигат отчетливост, а политиците стават неразпознаваеми по отношение на словото си. Главата разглежда също и Звездите в политиката и политическия език.
В началото на пета глава „Фразеология“ се поставя акцент върху Дяволът в българската фразеология или интерес към значителен брой единици, свързани с религиозни вярвания и представи. Изследването е насочено към фразеологизмите, съдържащи компонент „дявол“ и тяхната употреба (и евентуална модификация) в българската публична реч. По-нататък в главата се открояват и изследванията, свързани с Фразеологизмите с компонент „дете“ и „бебе“ в българския и полския език. Целта е да се проследи дали тези фразеологизми са употребявани от носители на езика и дали са познати в речевата практика в съвременния български и полски език чрез анкети. Частта Фразеология и политическа коректност представя примери от Българския национален корпус, както и от медиите, които показват, че определени фразеологизми са широко разпространени не на базата на контекст за изясняване на семантиката, а на фразеологичната компетентност на читателя. И последната част от тази глава Ще умре ли циганката, дето ни хвали обръща внимание на няколко фразеологизма, които съдържат в себе си компонент лексема, която се възприема като политически некоректна, защото представлява етноним, осмислящ се като език на омразата.
Заключението Обичта към езика е в неговото познаване силно акцентира върху тенденцията да се използват чуждици, но и върху факта, че не чуждите думи застрашават българския език, а именно неговото непознаване и неумението да се борави с него.