Новата книга на утвърдената чешка българистка доц. д-р Елена Крейчова „Преводът и неговите предизвикателства“ е нейното поредно изследователско постижение и доказателство за умението ѝ да подбере актуални езиковедски теми и да ги направи достъпни за широка аудитория – езиковеди, практикуващи преводачи, студенти, и за всички онези, които се интересуват от изследваната проблематика в теоретичен и практически аспект. В този труд се засягат и определени страни на славяно-славянския превод и по-конкретно на превода на специализирани текстове. Така книгата на д-р Крейчова се нарежда сред разработките по теория и практика на превода, които хвърлят светлина както върху проблемите на превода между близкородствени славянски езици (български и чешки език), така и върху теми, които в теоретичен и практически план са актуални за различните аспекти на преводаческата дейност в цялост.
Изложението е богато на тези, идеи, разсъждения, плод на конретен преводачески и преподавателски опит. То е организирано в: Увод, Студии, включващи осем текста, Етюди, включващи два текста и приложения, и Резюме на английски език.
В Увода авторката уточнява, че книгата се състои от нейни текстове, които тя е написала през последните десет години. В тях се отразява както опитът ѝ на преподавател по български език в Масариковия университет в гр. Бърно, Чехия, където подготвя бъдещи професионални преводачи, така и практиката ѝ на заклет преводач в Чехия. Така още в началото се подчертава важното достойнство на тази монография, а именно синтезът на три аспекта в разглеждането на всяка проблематика, включително и на преводната – изследователски, педагогически и практически.
В първата студия „Преводът – изкуство, междукултурна комуникация, но и точна наука“ се разглеждат същността и особеностите на преводния феномен – преводът като посредник в междукултурната комуникация в съвременните условия на езикова и културна разнородност; смисълът на превода; прагматичният характер на специализирания превод в съвременния свят и др. Авторката напълно основателно изтъква важността на качеството на превода, оценката на преводаческите компетенции, професионалната подготовка и квалификация на преводачите, обучението по превод като неразривна част от университетското образование. С тази студия Крейчова въвежда читателя в проблематиката на специализирания превод като важен компонент на съвременната преводаческа дейност, като разглежда изискванията към него (изключително добро владеене на изходния и целевия език, познаване на реалиите, теоретични познания за методите и начините на превод и за тяхното практическо приложение), като акцентира върху особеностите на специализирания превод и специфичната позиция на неговия преводач.
В следващите две студии авторката разширява и задълбочава проблематиката на специализирания превод, който, както изтъква тя, все повече се увеличава количествено, което влияе и върху повишаването на качествените изисквания към него. В студията „Изкуството на специализирания превод, изисквания към неговото качество и подготовка на неговите преводачи“ се разглежда особената ситуация на специализирания текст и умението да се превежда добре. Тук като задължително условие освен познаването на чуждия и родния език в дълбочина, е подчертана важността на бързото разширяване и обогатяване речника на преводача с подходящите изрази и словосъчетания, особено на термини. Във връзка с посочените особености авторката класифицира грешките при превод на специализиран текст – проблеми, причинени от недоброто познаване на специализираната област на текста; неподходяща лексика; проблеми, причинени от недоброто познаване на езика. В студията се задават много важни чисто практически въпроси – липса, неединство и неустановеност на терминологията; подходи при превод на наименования; несъвършенство на самите терминологични парадигми в езика и др. От особена важност е и въпросът за мястото на преводача на този тип превод по отношение на преводача на художествена литература, за отговорността му към качеството на превода. В „Специализираният превод – изисквания и предизвикателства“ се разглежда главната цел на специализирания превод, свързаните с нея предизвикателства, продиктувани от особеностите на превежданите текстове – семантична еднозначност и пълнота, липса на експресивност и емоционалност, монологичност, по-малко променливи изразни средства, експлицитност и точност на езиковите средства, по-голяма консервативност на изреченската структура, използване на термини. Обръща се внимание и на различните възможности за отклонения в зависимост от стиловата принадлежност на превежданите текстове, изискването за адекватност и еквивалентност, представят се основните типове еквивалентност в транслатологията.
Въпросите, които си задава преводачът в наши дни, са отразени в заглавието на следващата студия – „Ще остане ли преводът без преводача? За „неравностойната“ битка между човека и машината в процеса на превода“. В нея се дискутират промените в преводаческата дейност вследствие на ускореното технологично развитие и свързаните с тях трудности при необходимото приспособяване на преводачите, за да оцелеят на пазара на труда. Особено полезни са разсъжденията върху профила на бъдещия преводач и за бъдещето на преводите в технологичната епоха. Разгледани са преводачески инструменти, с които трябва да работи съвременният преводач – речници, преводаческа памет, терминологични бази данни, машинен превод, интернет.
В студията „Етика и професионална етика. Етика и етичен кодекс в областта на превода“ авторката разглежда един от аспектите на превода, който често е подминаван, особено у нас. В студията авторката представя както международни етични кодекси (напр. т.нар. „Харта от Дубровник“, Кодекс на професионалната практика и др.), така и етични кодекси в България и Чехия (напр. на Сдружението на преводачите на писмени и устни преводи в Чехия (JTP), на Съюза на преводачите в Българи и др.). Авторката изтъква една много важна особеност на етичните кодекси, а именно тяхната приложимост в подготовката на бъдещите преводачи.
В петата студия „Избрани проблеми, свързани със създаването на чешко-българския специализиран речник на юридическата, икономическата и обществено-политическата терминология“ авторката представя основните трудности при създаването на своя „Чешко-български специализиран речник на юридическата, икономическата и обществено-политическата терминология“, издаден през 2016 г. Всички въпроси, разгледани тук, са практически полезни и могат да бъдат в основата на създаването на подобни речници и за други славянски езици. В студията тя дава информация за използваните основни речници и помощни източници при неговото създаване, за ексцерпирането на речниковия материал, за съдържанието му (около 20 000 термина, колокации и устойчиви словосъчетания oт правната област, термини и лексеми от икономическата и обществено-политическата сфера). Авторката илюстрира особеностите на посочения речник с подбрани речникови статии, разсъждава върху езика на правото, върху сцецификите на превода на юридически текстове, основните компоненти на юридическата лексика (термини, словосъчетания, езикови шаблони), а посочва и езиковите онлайн източници, които професионалният преводач на юридически текстове може да използва, напр. различни бази данни (EUR-Lex, IATE).
В студията „В помощ на подготовката на бъдещите преводачи“ е поставен акцент върху позицията на авторката като университетски преподавател – подходяща подготовка на бъдещите преводачи с цел усвояване на компетентности, съобразени със съвременните изисквания на пазара на труда. Авторката пише за приспособяването на съвременното университетско образование към нуждите на пазара на труда в съвременни условия, като се вземат предвид конкретни документи, какъвто е „Компетентности за професионални преводачи, експерти по многоезична и мултимедийна комуникация“ (Competences for professional translators, experts in multilingual and multimedia communication). В студията се обръща внимание на съвременното чуждоезиково обучение, конкретно върху обучението по български език в Масариковия университет в Бърно, като се представят подробно някои от създадените електронни публикации на учебници – серията Bulharské texty k překladatelskému semináři („Български текстове за семинара по превод“), включваща три помагала; Kouzlo a umění překladu („Магията и изкуството на превода“), Kouzlo a umění překladu. Cvičebnice.
Последната студия „Уменията на устния преводач – изисквания и особености“ е посветена на устния превод – неговите особености, неговата цел в съпоставка с писмения превод, изискванията към преводача (когнитивните особености на преводача, умението му са разпределя менталния капацитет между възприемане, запомняне и репродукция). Авторката по достъпен начин представя видовете устен превод – консекутивен, симултанен, превод „на ухо“, техните основни особености, както и ситуациите, в които се избира определен вид устен превод. Важна част от тази студия представлява описанието на термините, с които можем да се срещнем при устен превод (активен език, пасивен език, съкратен режим, симетричен режим, асиметричен режим, жестомимичен език, устен превод ретур, шевал, рилей). Аворката разглежда и специфичните умения и изисквания в подготовката на професионалния път на устните преводачи.
Частта Етюди се състои от два текста – „Превод на публична реч“ и „Специфики на професията на съдебния преводач в Чехия“, и Приложения, в които са представени заглавните страници на публикациите на авторката. В двата текста, представени под формата на интервюта, тя дава отговори на важни практически въпроси за превода на публичната реч, и за професията съдебен преводач в Чехия.
Книгата на доц. д-р Елена Крейчова е ценен наръчник по специализиран превод и неговите специфики, тъй като в нея са включени разсъждения по актуални въпроси. Тя се основава както върху актуални транслатологични изследвания, така и върху преподавателски и преводачески опит. Несъмнено тя ще бъде полезен източник за настоящите и бъдещите преводачи, но и за техните преподаватели, изправени пред предизвикателствата на модернизиране на университетското образование, в което би следвало да се обърне повече внимание върху проблемите на комуникацията между т.нар. „малки езици“.
Доц. д-р Ивана Давитков
Филологически факултет Университет в Белград, Сърбия