Бихте ли ни разказали нещо повече за студентските си години – спомени от лекции, университетска атмосфера, незабравими преподаватели?
Да бъда студентка в Софийския университет за мен беше сбъдната мечта. Това беше време, в което, за да те приемат в Алма матер, е необходимо да докажеш, че си по-подходящ и заслужил от над десетки други млади хора.
И настъпи моментът. Невиждано големи порти, Евлоги Георгиев до тях, 65. аудитория, напрежение, изтеглянето на темите, а няколко безкрайни дни по-късно дойде ред и на „стената на плача“ – мястото, където обявяваха и проверявахме оценките си. Заветното 5,50 на кандидатстудентския изпит ми позволи в следващите 5 години да бъда в меката на знанието. Върховно удоволствие и щастие. Ако искате ми вярвайте, но ми харесваха дори скърцащите банки и ехото по коридорите.
Няма да забравя лекциите по антична философия. Първите! Няма как да не се помнят завинаги. Имах удоволствието да срещна професор Ради Радев и тогавашната му асистентката, която по запленителен начин водеше упражненията – Димка Гочева.
Тъй като се притеснявам, че ще пропусна някого, няма да изброявам всички мои преподаватели, които и сега са в Софийския университет, но искам да ви уверя, че нямам лектор, който да не съм искала да чуя или да му пропусна лекцията. Това са хора, които са ми въздействали, поощрявали, вдъхновявали, амбицирали…
В Софийския университет попаднах сред много начетени колеги. Трябва да призная, че бях впечатлена от състудентите ми, които бяха завършили НГДЕК. Трябваше да наваксвам покрай тях с латинския и древногръцкия. Имаха прекрасна основа.
Какво от динамиката на съвременните езикови процеси Ви притеснява като гражданин и като журналист?
Липсва уважението към българския език, а и е притеснително нехайството на всички нива към този проблем (отдавна това вече не е симптом).
Според Вас има ли книжовноезикови норми, които трябва да бъдат променени, защото в реалната речева практика се конкурират силно вариантите от типа „пишем“ – „пишеМЕ“; „Вие сте ходили“ се чува все по-рядко и се използва „Вие сте ходила“; Налагат се също употреби от типа „130 депутатА“ вместо „130 депутати“. Вашето отношение?
Нали затова е норма. Но да, разбирам, живеем в динамичен свят и тук на Земята всичко подлежи на промени в даден момент. Само не ми се иска тези промени да се случват заради „кресливо“ мнозинство положило съмнителни усилия да усвои нормите.
Какво е характерно за стила на съвременните новини?
Агресия, неприязън, превзето сиромахомилство. Има и изключения, което е истинска радост за мен.
Знам, че в телевизията има дъска, на която споделяте различни езикови въпроси. Вие пишете ли на тази дъска и какво?
Последно си спомням, че на дъската имаше написани „уседналост“ и „отседналост“. Тогава беше актуална темата за условието за гласуване.
Преди години си спомням, че аз бях записала юрисконсулт.
Сега почти нямаме такава практика, не защото не се нуждаем. Бюрото ми обаче е постоянно обсипано с речници, всякакви.
Според Вас необходим ли е закон за българския език?
Ако фактът на Наказателния кодекс спираше престъпленията, щях да съм категорична, че има смисъл от Закон.
Какви езикови характеристики и умения трябва да притежава един журналист?
Към всичко онова, което е основа за всеки, чиято работа е пряко свързана с езика, бих добавила искреното и задълбочено четене и усъвършенстване.
Вашето пожелание към читателите на списание „Съвременна лингвистика“
Бъдете живи и здрави и пазете езика ни!
Въпросите зададе: доц. д-р Владислав Миланов