Какво представлява съдебният преводач?
Дейността на съдебния преводач (soudní překladatel / tlumočník) в Чехия представлява „черешката на тортата“ в преводаческата професия. Съдебният преводач не е служебно лице, не е представител на държавната власт, но държавата може да му делегира някои свои правомощия. Той изготвя т. нар. легализирани / заверени преводи (úřední / soudní / ověřené překlady), тъй като според чешките закони учрежденията в Чехия приемат документи единствено на чешки език (в някои случаи могат да приемат и на словашки). За извършването на своята дейност съдебният преводач не е задължително да има патент (т.нар. živnostenský list) или да е регистриран като едноличен търговец. Най-често обикновените граждани в Чехия се срещат с необходимостта да използват услугите на съдебния преводач, ако са учили, живели или работили в чужбина и трябва да преведат и легализират документите си, получени оттам, преди да ги представят пред чешките учреждения. Освен при комуникацията с официални институции, съдебните преводи – устни или писмени – намират приложение и в работата на международни организации, но и също на органите на полицията и на държавното управление – напр. при сключване на граждански брак, когато единият младоженец е чужд гражданин, при нотариус или адвокат – напр. устен превод на общо събрание на някое дружество, при основаване на фирма, при подписване на договор за покупко-продажба, при изпит за вземане на шофьорска книжка – винаги, когато в тези ситуации някой от участниците е чужденец. Съдебният преводач присъства в съдебната зала, при нотариуса или в учрежденията, когато трябва да бъде извършен официален превод на чужд език, и със своята квалификация гарантира верността на превода, т.е. на преноса на информация на чуждия език. Съдебните преводачи са лица, упълномощени от държавата да превеждат и легализират официални документи, като самите текстове за превод, които се възлагат на съдебния преводач, са изключително разнородни по своя характер (пълномощни, дипломи, свидетелства за сключване на граждански брак, актове за раждане, свидетелства за съдимост, извлечения от търговския регистър, съдебни решения, присъди и др. под.). Съдебните преводачи също така са упълномощени да извършват устен превод напр. в полицията (при разпити, при арест), в съда (наказателни, граждански и др. видове дела), при извършване на различни обреди (сключване на граждански брак) или за органите на държавното управление. Т.нар. „кръгъл печат“ с герба на Чехия, който всеки съдебен преводач притежава, е доказателство за извършения превод, той се слага на всеки писмен документ, преведен от преводача, или на протокол за извършването на устен превод. Така завереният превод (с подписа и печата на преводача) отговаря на критериите на държавните институции на Чехия за легализация на документи.
Как „обикновеният“ преводач може да стане съдебен преводач?
Изборът на съдебните преводачи в Чехия е регулиран от закон № 36/1967 Сб. за вещите лица и преводачите, съгласно по-късните поправки. Съпроводителната разпоредба към този закон е наредба № 37/1967 Сб. за прилагане на закона за вещите лица и преводачите. Този закон вече е смятан за остарял, затова сега (2019 година) се подготвя и в парламента се обсъжда нов закон, който ще съдържа следните важни промени: ще отдели вещите лица от преводачите – двете професии ще имат самостоятелни закони, които ще регулират тяхната дейност, с най-голяма вероятност съдебните преводачи ще бъдат разделени на писмени преводачи (překladatelé) и устни преводачи (tlumočníci) и самият съдебен преводач ще може да си избере кое направление в професията ще иска да упражнява или дали ще иска да изпълнява и двата посочени вида превод; съгласно своя избор съдебният преводач ще трябва да положи съответен професионален изпит; предполага се, че ще бъде наложено задължение за професионална застраховка и задължително учене през целия живот. За получаване на лиценз за съдебен преводач[1] се подава молба от конкретното лице, което иска да стане такъв, или, в по-редки случаи, молбата се подава от държавния орган или организацията, където работи кандидатът. Молбата трябва да бъде в писмен вид и е адресирана до съответния областен съд по местожителство на кандидата в отдела за съдебни преводачи и вещи лица. Кандидатът, преди да получи държавния лиценз и да бъде включен в регистъра на съдебните преводачи, трябва да отговаря на определени критерии, които са следните:
1) Изисквания относно образованието:
а) Висше образование – петгодишна магистърска програма с езикова / филологическа насоченост в Чехия – филология или университетска преводаческа специалност.
б) Висше образование – петгодишно образование в Чехия по друга специалност (инженер, архитект, лекар и др. под.). В този случай кандидатът за съдебен преводач трябва да издържи най-високото (трето) ниво на Държавната езикова школа на Чехия (в случай на световни езици) – т.е. специален изпит за устни и писмени преводачи.
в) Ако кандидатът за съдебен преводач е носител на езика, на който иска да превежда, той трябва да има висше образование, завършено на този език, и да е взел специалния изпит за устни и писмени преводачи трето ниво за владеене на чешки език.
2) Задължение да се докаже 5 години практика по специалността, и то главно след завършване на висшето образование. Практиката може да бъде доказана по следните начини: чрез препоръки, благодарствени писма, издадени фактури (ако преводачът е регистриран и като едноличен търговец и извършва преводаческа дейност), чрез публикувани преводи, участие в конкурси за превод и др. под.
3) Задължително е кандидатът за съдебен преводач да има чешко гражданство или да има разрешително за постоянно пребиваване в Република Чехия.
4) Познания в областта на правото – кандидатът трябва да бъде абсолвент на юридически факултет в Чехия или да завърши допълнително обучение по право за преводачи в някой от юридическите факултети в Чехия. В настоящия момент такова обучение за бъдещи съдебни преводачи предлагат Юридическият факултет на Карловия университет в Прага и Юридическият факултет на Масариковия университет в Бърно. Самото обучение се състои от два модула – част А (лекции по право на чешки език) и част Б (юридическа и специализирана терминология на чуждия език). Модул Б се преподава само на няколко езика (на английски, руски, немски и френски). Самото обучение е двусеместриално, обикновено един ден седмично.
5) Към молбата за лиценз за съдебен преводач се представя и свидетелство за съдимост.
Лицензът се присъжда от председателя на областния съд по местожителство на кандидата, процедурата по присъждане на лицензи се състои два пъти годишно – през пролетта и есента. Но за получаването на лиценз не съществува законово право дори след изпълнение на всички посочени критерии от страна на кандидата. Молбата може да бъде отхвърлена, но за лиценза може да се кандидатства многократно. Областният съд обикновено взема предвид и факта колко лицензирани преводачи на съответния език има в административната област – ако броят на лицензирани преводачи е сравнително голям, областният съд не е задължен да присъжда нови лицензи, въпреки че кандидатстващите преводачи отговарят на всички необходими условия. На сайта на Министерството на правосъдието[2] на Чехия може да се провери какъв е актуалният брой на съдебните преводачи по езици и административни области.
След като преводачът получи лиценз за съдебен преводач, той е вписан в регистъра на съответния областен съд и на министерството на правосъдието, получава т.нар. преводачески дневник и удостоверение за изработване на специален печат (т.нар. кръгъл печат). Печатът на преводача съдържа герба на Чехия, името на преводача и текста „преводач от [съответния език]“. Такъв печат имат право да използват само съдебните преводачи. В преводаческия дневник се вписват всички направени преводи (писмени и устни), вида и обема на преведения документ, за коя институция е направен преводът, размерът на възнаграждение и датата/периода на изготвяне на превода (или осъществяването на устния превод). Веднъж годишно дневникът се представя за проверка в отдела за съдебни преводачи в съответния областен съд заедно с попълнен формуляр с броя на преводите, направени за календарната година.
Лицензът за съдебен преводач се присъжда до живот. В случай на отнемане на лиценза или на смърт името на преводача се изважда от регистъра на съдебните преводачи. Отнемането на лиценза става в случай, че председателят на областния съд установи грешки при извършване на превода, т.е. многократно извършен некачествен превод или съзнателно допуснати грешки и неточности, подвеждащ превод или умишлена подвеждаща интерпретация на факти.
Централният регистър на всички съдебни преводачи в Чехия, разпределени по области, се води от Министерството на правосъдието.
В повечето държави членки на Европейския съюз е въведена система за подбор и присъждане на лицензи на съдебни преводачи и те са вписани в общ национален регистър. В отделните държави за съдебните писмени / устни преводачи се използват различни официални наименования. Намирането на съдебен преводач понастоящем е възможно чрез националните бази данни с писмени и устни преводачи. Не всички държави членки обаче имат такива бази данни.
Ролята на съдебния преводач в наказателното производство
Тук ще се спрем на един от случаите, когато присъствието на съдебния преводач е задължително, а именно при наказателното производство, когато някоя от страните (участник по делото) не владее чешки (в нашия случай). Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство гарантира правото на безплатна и достатъчна езикова помощ, позволяваща на заподозрените лица или обвиняемите, които не говорят или не разбират езика на наказателното производство, пълноценно да упражняват правото си на защита, с цел осигуряване на справедливо производство. Правото на устен и писмен превод се отнася до всеки от момента, когато му бъде съобщено по официален път, че е заподозрян или обвиняем за извършването на наказуемо деяние чак до момента, когато наказателното производство приключи, т.е. до момента на влизане в сила на решението за това дали заподозреният е извършил наказуемото деяние, или не, включително произнасяне на присъдата и евентуалното ѝ обжалване впоследствие. Гарантирането на справедливо производство изисква документите от съществено значение или поне най-важните части от тези документи да бъдат преведени за заподозрените лица или обвиняемите – като напр. всяко решение за лишаване от свобода, всяко повдигнато обвинение или обвинителен акт и всяко съдебно решение. Разходите за осигуряване на преводач на съответния език се поемат от съответния държавен орган, т.е. от държавата.
Съдебният преводач е призован от съда или прокуратурата да превежда, в случай че някой участник в производството заяви, че не владее чешки език. По закон всеки участник в производството има правото да използва своя майчин език или език, който владее. Следователно, ако не владее чешки, комуникацията му със съдебните органи протича с помощта на преводач. Като участник в съдебния процес се смята не само обвиняемият, а например и свидетелят, ищецът или други участници в съдебното производство. Когато обвиняемият не владее чешки, той получава в писмен вид и преведени на неговия роден език най-важните документи, напр. решение за започване на наказателно производство, заповед за арест, обвинение, обжалване и др. под.
Преводачът е длъжен да се яви пред органа, който го е призовал, и да направи точен и пълен превод. Ако не се яви по неуважителни причини, му се налага глоба. Ако съзнателно направи изопачен, непълен или недостоверен превод, носи наказателна отговорност, като може да получи парична глоба до двегодишно отнемане на свободата или отнемане на лиценза.
Ролята на съдебния преводач в целия съдебен процес се състои в това максимално ефективно и правилно да се осъществи комуникацията между всички участници по делото с използване на неговото владеене на чуждия език. Задачата му по време на съдебния процес е само да превежда, и по никакъв начин да не се намесва в съдебния процес – чрез изразяване на емоции, допълване на липсваща информация по свое усмотрение или премълчаване на факти, които изглеждат нерелевантни. Невинаги (при устен превод) е необходимо преводачът да превежда дословно, но е необходимо да се предаде точно смисълът на текста или на устната реч, които се превеждат, без никакви допълнения от страна на преводача.
Професионални сдружения на съдебните преводачи в Чехия
Професионалното сдружение на съдебните преводачи в Чехия е Камарата на съдебните устни преводачи и съдебните писмени преводачи (Komora soudních tlumočníků a překladatelů[3]). Членството в Камарата не е задължително за съдебните преводачи в Чехия, но то има определени приноси – преводачът се информира за новостите в законодателството, за събитията, организирани от Камарата и други организации, получава намаления за участие в определени събития, получава списанието „Съдебен преводач“, което е издание на Камарата. На самите събития на Камарата се среща със своите колеги, където заедно дискутират актуални проблеми, уеднаквява се терминологията в даден област и др. Друго професионално сдружение на преводачите в Чехия е Сдружението на устните и писмените преводачи (Jednota tlumočníků a překladatelů), като негов член може да стане всеки преводач в Чехия. Сдружението издава собствено списание ТОП (TOP).
В заключение бих искала да посоча, че подготовката за получаване на лиценз на съдебен преводач в Чехия е постепенна и дългосрочна. Изпълнението на изискванията обикновено става в перспектива от пет до десет години. Но още по време на следването си бъдещият кандидат за съдебен преводач може да натрупва опит, да събира препоръки и референции, да участва в студентски конкурси за превод и т.н. Ученето за цял живот, придобиването на определени умения и квалификации трябва да съпътства обучението на бъдещите преводачи още от студентската скамейка.