За разлика от непроизводните думи производните лексикални единици по своята форма и значение се свързват с други думи в езика. Производността като връзка между произвеждащата и производната дума и мотивираността като посока и характер на тази връзка (Радева 2007: 47) позволяват да се разкрие повече за процеса, при който човекът опознава света, изгражда си понятия за нещата и ги назовава. Когато назоваващият избира именно производна дума (а не напр. непроизводна или словосъчетание), той назовава нещо чрез връзката му с друго нещо, избира един признак на назовавания обект, който му е направил най-силно впечатление. Изборът на признак, от една страна, е обективно зададен от заобикалящия ни свят, а от друга страна, се определя субективно, според това кое е направило по-голямо впечатление на човека, назоваващ нещата. Така например един и същ денотат ’най-ранното пролетно цвете с бели звънчевидни цветове’ (кокичето) в различните езици е назовано по различен начин: в руския – според мястото, където расте цветето (под снега) – подснежник; в английския названието е свързано с формата и цвета – snowdrop (букв. снежна капка) (Бояджиев 2002: 74). Действителността бива членена и класифицирана от човешкото мислене и в значението на думата се отразява определена черта на тази действителност, определен знак, според който се назовава (Hauser 1980: 64). Така възникват и няколко названия за едно и също нещо в един език, напр. в чешкия hněvat и zlobit ’ядосвам’ (съответно чрез връзка с hněv ’гняв’ и zlo ’зло’, zloba ’злоба’).
Основен и много обсъждан в словообразувателните изследвания е въпросът за значението на производната дума – как се определя словообразувателното значение, как се разграничава от лексикалното. То се изяснява от различни гледни точки, обусловени от особеностите на самата производна дума – от една страна, тя е анализирана от морфологична гледна точка, тъй като е формално членима; от друга страна, бива разглеждана на лексикално равнище, тъй като се свързва с друга лексикална единица; от трета страна, производната дума е анализирана на равнище синтаксис, тъй като словообразувателното значение се изразява чрез словообразувателна парафраза, която представлява синтактична единица (Радева 2007: 9). В настоящия текст ще подходим към производните думи и по-конкретно – към няколко производни съществителни имена, образувани с наставка -ик, именно от гледна точка на синтаксиса, като преди това ще представим накратко модела, който използваме.
Моделът, който прилагаме тук при анализа на производните съществителни с наставка -ик, е използван от Станислав Кароляк в Gramatyka współczesnego języka polskiego. Składnia („Граматика на съвременния полски език. Синтаксис“) от 1984 г. (Karolak 1984), развит е и е приложен и върху български материал в областта на синтаксиса от Малгожата Коритковска в „Българско-полска съпоставителна граматика. Том 5. Типове предикатно-аргументни позиции“ от 1992 г. (преведена на български от Диана Благоева през 2011 г.) (Коритковска 2011) и в областта на словообразуването от Вяра Малджиева в Gramatyka konfrontatywna bułgarsko-polska. Tom 9. Słowotwórstwo („Българско-полска съпоставителна граматика. Том 9. Словообразуване“) от 2009 г. (Maldjieva 2009). Чрез подхода, използван в тези изследвания, структурата на езиковите единици, които се делят на по-малки значещи единици (и по-точно изречението – в „Граматиката на съвременния полски език“ от 1984 г. и 5. том на „Българско-полската съпоставителна граматика“ (БПСГ), и производната дума – в 9. том на БПСГ), се разглежда като предикатно-аргументна структура. Ще поясним накратко какво се има предвид под термина „предикатно-аргументна структура“. Чрез изреченията предаваме определени ситуации. Ситуациите съдържат предмети и техни свойства или предмети и отношения между тях. В логиката за предметите се използва терминът аргумент (Karolak 1984: 20), а признаците, които им се приписват, и отношенията между тях, които се изразяват, се означават с термина предикат (Karolak 1984: 21). Предикатите отварят позиции за аргументи, т.е. имплицират аргументи. Структурите, възникнали вследствие на свързване на предикатите с имплицираните от тях аргументи, се наричат предикатно-аргументни структури (Karolak 1984: 22).
Новостта на модела на словообразувателното изследване в 9. том на БПСГ се заключава преди всичко в приемането на това, че съществува „структурен изоморфизъм между изречението и производната лексема“, тоест – че „едни и същи комбинаторни правила действат както при съчетаването на лексемите в изречението, така и при съчетаването на морфемите“ в производната лексема (Maldjieva 2009: 9, 18; Малджиева 2006: 200). Семантичната структура на производната дума, подобно на тази на изречението, се разглежда като понятийна структура – предикатно-аргументна. В нея дадено понятие може да изпълнява надредна функция (конститутивна) – тогава то е предикат – или да изпълнява подредна функция, тоест да бъде имплицирано от надредното понятие – в такъв случай то е аргумент (Maldjieva 2009: 19). Предикатът имплицира (задължително изисква като свои съдържателни допълнения) позиции за подчинените понятия – аргументите. Съдържанието на понятията, които изпълняват функция на аргументи, както и типът на връзката им с предиката (типът аргументна позиция) зависи от селективните признаци (семантичните изисквания) на предиката (Maldjieva 2009: 27). Аргументите могат да бъдат предметни или предикативни. Предикативните аргументи представляват други предикатно-аргументни структури, напр. Пеенето на птиците ги ободри – пеенето е предикативен аргумент: Това, че птиците пееха, ги ободри (вж. напр. Karolak 1984: 41, 69; Коритковска 2011: 38).
По отношение на формалната структура на производната дума се приема, че тя се състои от словообразувателна основа и словообразувателен формант (Maldjieva 2009: 15). Основата изразява конкретно понятие от семантичната структура на производната дума, разглеждана като предикатно-аргументна структура, а формантът е изразител на обобщено понятие от семантичната ѝ структура. Всяко от тези понятия може да изпълнява както предикатна, така и аргументна функция (Maldjieva 2009: 20).
При този подход типовете предикати и аргументи, които се изразяват от форманта, са основа за семантичната класификация на производните думи и за обособяване на словообразувателни категории (пак там, с. 40).
В семантичната структура на производната дума може да има съставящи, които не могат да се отнесат към нито една от съставящите от нейната формална структура, т.е. не се изразяват нито от основата, нито от форманта. В такъв случай се приема, че е налице неизразено съдържание (пак там, с. 36). Тук ще разгледаме някои производни съществителни с наставка -ик с неизразен предикат в предикатно-аргументната им структура.
Следва да направим едно уточнение. Някои предикати отварят позиция за предикативен аргумент. Предикативният аргумент представлява друга предикатно-аргументна структура. Предикатът, който имплицира предикативен аргумент, се нарича ядрен предикат, а предикатът, конституиращ предикатноаргументната структура, която представлява предикативният аргумент, се нарича вътрешен предикат, тъй като цялата предикатно-аргументна структура е вътрешна структура по отношение на ядрения предикат. Сред производните съществителни, които ще разгледаме тук, има както примери за неизразен ядрен предикат, така и примери за неизразен вътрешен предикат.
Ще разгледаме предикатно-аргументната структура на следните производни съществителни с наставка -ик в старобългарския, българския и чешкия език, които имат неизразен предикат в предикатно-аргументната си структура: скѫдьльникъ ’грънчар’, скѫдьльникъ ’глинен съд’, рибник, рибарник, гълъбарник, змиярник, газеник, спиртник, игленик, плевник, сламеник, варовик, калник, соколник, сребърник, гофретник, монетник, zlatník ’златар’, zlatník ’златна монета, жълтица’, slamník ’сламеник’, seník ’плевник’, sokolník ’соколник’, holubník ’гълъбарник’, rybník ’рибарник’, moučník ’сладко тестено изделие, тестен сладкиш’. Изредените деривати имат формални и семантични прилики, всички са образувани от съществителни имена чрез добавяне на наставката -ик (или неин вариант), но се различават по отношение на предикатно-аргументната си структура и на това кои понятия от нея са формално изразени в морфемната им структура.
Подобно на съвременния български език и в старобългарския език с производно съществително име се е означавал човекът, който изработва грънци и глинени изделия. Но докато в съвременния български той се нарича грънчар според резултата от дейността си, в старобългарския език названието е било различно както по форма, така и по дума, от която е образувано, освен това има разлика в семантичната структура на двете производни съществителни. В старобългарския език думата за грънчар е скѫдьльникъ, като произвеждащото съществително скѫдьлъ (с вариант скѫдълъ) означава няколко неща. В класическите старобългарски паметници от IX–XI в. значенията му са ’покривна настилка, керемиди’ и ’чиреп, къс от счупен глинен съд, черупка [образно]’ (СР 1999). В по-късни паметници обаче се среща и в значение ’глина’: в Григоровичевия паримейник (XII–XIII в., среднобългарски) и в Захаринския паримейник (XIII в., руска редакция на старобългарския), в текст от Книгата на пророк Даниил, 2:35 и 2:45 (SJS 1983): желязо, глина, мед, сребро и злато. В „Българския етимологичен речник“ (БЕР 2002) значенията на старобългарската дума са ’глина; глинен отломък; керемида’. Оттук можем да заключим, че в старобългарския език човекът, който прави глинени изделия, е бил назоваван според материала, от който ги изработва, а не според резултата от дейността си. Интерес представлява и фактът, че е съществувала и омонимна лексема скѫдьльникъ (среща се и вариант скѫдъльникъ) със значение ’стомна, глинен съд, съд за вода’ (СР 1999). Нека разгледаме семантичната структура на трите съществителни: грънчар, скѫдьльникъ ’грънчар’ и скѫдьльникъ ’глинен съд’. И при трите производни съществителни предикатът е неизразен. При грънчар семантичната структура е следната: AgX – ResY: ’х (Агенс) предизвиква / е причина за възникването на у (Резултат)’ (тип 3 от типовете семантична структура с неизразен предикат в 9. том на БПСГ като например шапкар, кошничар (Maldjieva 2009: 61). Основата е изразител на аргумента Резултат (грънци), а формантът – на аргумента Агенс (този, който прави грънци). Тъй като принадлежността към съответната словообразувателна категория се определя спрямо типа предикат или аргумент, изразяван от форманта, дериватът принадлежи към аргументната словообразувателна категория Агенс. За разлика от грънчар в семантичната структура на двете старобългарски съществителни, която е еднаква, е изразено средството, с помощта на което х причинява възникването на у, по-точно – материалът, с който се създава у: AgX – ResY Mat/SubstZ : ’х (Агенс) предизвиква / е причина за възникването на у (Резултат), използвайки z (Материя/Субстанция)’ (тип 4 от типовете семантична структура с неизразен предикат в 9. том на БПСГ като например златар, тенекеджия; тиквеник, зелник (пак там). Основата и при двете старобългарски съществителни изразява аргумента Субстанция[1] (глина), докато при грънчар основата изразява аргумента Резултат (грънци). Формантът при единия старобългарски дериват – при скѫдьльникъ ’грънчар’ – е изразител на аргумента Агенс, както е и при грънчар, съответно и двете съществителни принадлежат към аргументната словообразувателна категория Агенс. При скѫдьльникъ ’глинен съд’ обаче формантът е изразител на друг аргумент – Резултат, и съответно съществителното спада към аргументната словообразувателна категория Резултат.
Подобни на скѫдьльникъ от гледна точка на омонимията и семантичната структура са двете производни съществителни имена от съвременния чешки език zlatník ’златар’ и zlatník ’златна монета, жълтица’ (и двете образувани от zlato ’злато’). И при двете съществителни предикатно-аргументната структура е същата като при скѫдьльникъ: ’х (Агенс) предизвиква / е причина за възникването на у (Резултат), използвайки z (Субстанция)’, като основата отново е изразител на аргумента Субстанция (злато при zlatník и глина при скѫдьльникъ). Разликата обаче е в типа аргумент, изразяван от форманта, и съответно в словообразувателната категория, към която принадлежат дериватите. При скѫдьльникъ ’грънчар’ и zlatník ’златар’ формантът изразява аргумента Агенс и съответно те спадат към аргументната словообразувателна категория Агенс. При zlatník ’златна монета, жълтица’ и скѫдьльникъ ’глинен съд’ обаче формантът изразява различен аргумент – Резултат (изделие от злато и изделие от глина), като такава е и словообразувателната категория, към която принадлежат съществителните.
На пръв поглед рибник, рибарник, гълъбарник, змиярник, соколник, както и чешките думи holubník ’гълъбарник’, sokolník ’соколник’ много си приличат: произвеждащата дума е съществително име, назоваващо животно, формантът е -ик или негов вариант. Всъщност обаче между тях има съществени разлики.
Съществителното рибник означава ’ястие от риба’, като рядко се използва и в значение ’рибарник, водоем за разъждане на риба’. В значението ’ястие от риба’ предикатно-аргументната му структура е като на скѫдьльникъ ’глинен съд’, чешките съществителни zlatník ’златна монета, жълтица’, moučník ’сладко тестено изделие, тестен сладкиш’ (производно от mouka ’брашно’), сребърник, сламеник и slamník ’сламеник’ (производно от sláma ’слама’): AgX – ResY Mat/SubstZ : ’х (Агенс) предизвиква / е причина за възникването на у (Резултат), използвайки z (Материя/Субстанция)’. Всички тези съществителни спадат към аргументната словообразувателна категория Резултат.
Съществителните рибарник, рибник в значение ’рибарник’, rybník ’рибарник’, гълъбарник, holubník ’гълъбарник’ имат предикатно-аргументна структура Р(AgX – PatY): ’място, където x действа на у’ (тип 13 от типовете семантични структури с неизразен предикат в 9. том на БПСГ (Maldjieva 2009: 62). Основата тук изразява аргумента Пациенс, а формантът – предиката Място. Следователно тези деривати принадлежат към предикатната словообразувателна категория Място.
Към същия тип семантична структура, но към друг неин подтип от изредените типове в 9. том от БПСГ и към същата словообразувателна категория (Място) спада дериватът монетник, който на пръв поглед е доста различен (тъй като не е производен от съществително, назоваващо животно) – производно съществително, което се употребява, макар и рядко, в значение ’монетарница, работилница, в която се секат монети’. Предикатноаргументната му структура за разлика от тази на рибарник, рибник ’рибарник’, rybník ’рибарник’, гълъбарник, holubník ’гълъбарник’ съдържа аргумента Резултат вместо аргумента Пациенс: Р(AgX – ResY) – ’място, където x каузира възникването на y’. Съответно основата изразява именно този аргумент (Резултат).
Дериватът змиярник, макар и да прилича на рибарник и гълъбарник, има различна от тях семантична структура: P (ObX) – ’място, където x се намира / съществува’ (тип 12.2 при типовете семантични структури с неизразен предикат в 9. том на БПСГ). Основата е изразител на аргумента Обект, а формантът отново изразява предиката Място.
Въпреки приликата с рибник ’ястие от риба’, рибник ’рибарник’, rybník ’рибарник’, holubník ’гълъбарник’ българската дума соколник и чешката дума sokolník ’соколник’ имат по-различна предикатно-аргументна структура и принадлежат не към предикатната словообразувателна категория Място, а към аргументната словообразувателна категория Агенс. Семантичната им структура е следната: AgX – PatY ’x действа на / прави нещо с / променя y’ (тип 1 при семантичните структури с неизразен предикат в 9. том на БПСГ). Основата изразява аргумента Пациенс, а формантът – аргумента Агенс.
Газеник и спиртник подобно на полското съществително naftówka ’керосинова лампа’, което е производно от nafta ’керосин’, имат следната семантична структура: AgX – P` (Ob`Y) – ’x предизвиква / е причина, че действа y’ (тип 5.2 в 9. том на БПСГ (пак там, с. 61). Основата е изразител на аргумента Агенс, а формантът изразява аргумента Обект, но той е имплициран от вътрешния предикат (действа) – газта, спиртът, керосинът предизвикват това, че газеникът, спиртникът керосиновата лампа светят, излъчват светлина (тъй като това не е същинско действие, а състояние, те спадат към типа аргумент Обект, а не Агенс). Трите съществителни съответно спадат към аргументната словообразувателна категория Обект.
Подобна е предикатно-аргументната структура на трите производни съществителни: българското калник, чешкото blatník, образувано от bláto ’кал’, и полското błotnik, образувано от błoto ’кал’: AgX – P` (Ob`Y) – ’x защитава пред (предизвиква това, че не) Р`’ (пак там, тип 5.3). В трите производни съществителни основата изразява аргумента Обект от вътрешната предикатноаргументна структура, а формантът – обекта Агенс, имплициран от ядрения предикат. Ядреният предикат (защитава пред / предизвиква) няма свой формален изразител в морфемната структура на трите деривата.
Интересно е да се сравнят и плевник, сламеник, чеш. slamník ’сламеник’ от sláma ’слама’, seník ’плевник’ от seno ’сено’. Въпреки приликите между плявата, сламата и сеното, семантичната структура на производните думи плевник, сламеник, slamník ’сламеник’ и seník ’плевник’ е съвсем различна, като и назоваваните обекти са твърде различни: в единия случай става въпрос за сграда (плевник и seník), а в другия случай се назовава постеля, дюшек, напълнен със слама или сено (сламеник и slamník). Предикатно-аргументната структура в първия случай е P (AgX – ObY): ’място, където x складира / трупа у’ (тип 14 в 9. том на БПСГ). Същата семантична структура имат напр. игленик и чешката дума jehelník ’игленик’ (въпреки че по-често се употребява умалителното jehelníček). За разлика от тях при сламеник и slamník предикатноаргументната структура е като при рибник, сребърник, скѫдьльникъ ’глинен съд’: AgX – ResY Mat/SubstZ: ’х (Агенс) предизвиква / е причина за възникването на у (Резултат), използвайки z (Материя/Субстанция)’.
В 9. том на БПСГ не са дадени примери с български производни думи за четвъртия подтип при четвъртия тип семантична структура с неизразен предикат: AgX – ResY InstrZ1 Mat/SubstZ2 ’x предизвиква / е причина за възникването на y с помощта на z1 , използвайки z2 ’ (Maldjieva 2009: 61), при който основата изразява аргумента Резултат, а формантът – аргумента Материя/Субстанция. Пример за този подтип семантична структура обаче може да се даде и с български дериват – съществителното варовик ’скала от утаечен произход, която широко се използва като строителен материал, за получаване на вар, цимент и др.’. Тъй като от варовика се получава вар, основата изразява аргумента Резултат (вар), а формантът – аргумента Материя/Субстанция (варовик) и съответно производната дума принадлежи към аргументната словообразувателна категория Материя/Субстанция.
Към същия тип, но към третия подтип в него принадлежи съществителното гофретник ’уред за правене на гофрети’. Този тип е обособен, тъй като при него формантът изразява аргумента Инструмент. Основата, подобно на четвъртия подтип към този тип, към който спада варовик, изразява аргумента Резултат.
От направения тук анализ на някои производни съществителни, образувани с наставка -ик и съдържащи в семантичната си структура предикат, който не е изразен формално, може да се направи изводът, че както в българския, така и в чешкия език при съчетаването на наставката -ик с основи на съществителни имена може да възникват производни съществителни, принадлежащи към различни словообразувателни категории, както аргументни, така и предикатни – Агенс, Резултат, Място и др. Също така дори при еднаква предикатно-аргументна структура формално могат да бъдат изразени различни понятия от нея – например при чешките съществителни zlatník ’златар’ и zlatník ’златна монета, жълтица’, при старобългарските съществителни скѫдьльникъ ’грънчар’ и скѫдьльникъ ’глинен съд’. Дори при семантична близост на произвеждащата дума е възможно производните съществителни да назовават съвсем различни обекти, да имат съвсем различна предикатно-аргументна структура и единият дериват да принадлежи към аргументна словообразувателна категория, а другият – към предикатна словообразувателна категория: от една страна, плевник и seník ’плевник’ – място, в което се държи плява, сено – и от друга страна, сламеник и slamník ’сламеник’ – нещо, което е направено от слама.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бояджиев 2002: Т. Бояджиев. Българска лексикология. София: Анубис, 2002. (Boyadzhiev 2002: Boyadzhiev, T. Balgarska leksikologiya. Sofia: Anubis, 2002.)
Коритковска 2011: Коритковска, М. Българско-полска съпоставителна граматика. Том 5. Типове предикатно-аргументни позиции. София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“. (Korytkowska 2011: Korytkowska, M. Balgarsko-polska sapostavitelna gramatika. Tom 5. Tipove predikatno-argumentni pozitsii. Sofia: Akademichno izdatelstvo „Prof. Marin Drinov“.)
Малджиева 2006: Малджиева, В. За отношението между лексикалното и словообразователното значение на дериватите. – In: Semantyka a konfrontacja językowa. T. 3. Warszawa, pp. 195 – 206. (Maldzhieva 2006: Maldzhieva, V. Za otnoshenieto mezhdu leksikalnoto i slovoobrazovatelnoto znachenie na derivatite. – In: Semantyka a konfrontacja językowa. T. 3. Warszawa, pp. 195 – 206.)
Радева 2007: Радева, В. В света на думите. Структура и значение на производните думи. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. (Radeva 2007: Radeva, V. V sveta na dumite. Struktura i znachenie na proizvodnite dumi. Sofia: Universitetsko izdatelstvo “Sv. Kliment Ohridski”.)
СР 1999: Старобългарски речник. Т. 1. София: Валентин Траянов, 1999. (SR 1999: Starobalgarski rechnik. T. 1. Sofia: Valentin Trayanov, 1999.)
БЕР 2002: Български етимологичен речник. Том VI (пỳскам – словàр2). София: Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2002. (BER 2002: Balgarski etimologichen rechnik. Tom VI (puskam – slovar2). Sofia: Akademichno izdatelstvo “Prof. Marin Drinov”, 2002.)
Hauser 1980: Р. Hauser. Nauka o slovní zásobě. Praha: Státní pedagogické nakladatelství, 1980.
Karolak 1984: Karolak, S. Składnia wyrażeń predykatywnych. – In: Grochowski, M., S. Karolak, Z. Topolińska. Gramatyka współczesnego języka polskiego. Składnia. Warszawa: Państwowe Wydawnictwo Naukowe, pp. 11 – 211.
Maldjieva 2009: Maldjieva V. Gramatyka konfrontatywna bułgarsko-polska. T. 9. Słowotwórstwo. Warszawa: Slawistyczny Ośrodek Wydawniczy.
SJS 1983: Slovník jazyka staroslověnského – Lexicon linguae palaeoslovenicae. Hlavní red. J. Kurz. Sešit č. 36. Praha: Academia, 1983.