Г-жо Станкова, Вие сте сред ярките, оразличителни гласове в съвременната българска литература, какво е чувството да създавате светове чрез думите и как бихте определили писателя през разбирането си за езика?
Има писатели фантасти, които наистина създават светове, различни от нашия. Някои от тях са прекрасни, други – чудовищни. Езикът, струва ми се, в случая трябва да е съответстващ на създадения свят. Това не значи, че се създават нови езици за по-различната литература, а означава, че не трябва да се използват изрази от рода на: „Тя налапа чучура на чешмата.“ /това е от български автор/. Съвременната българска литература се бори все още със социалистическия реализъм. Нямам представа кога ще излезе с достойнство от тази битка. За себе си бих могла да кажа, че ме интересува човекът и неговата тъмна същност. Тъмнината не се нуждае от специални и много думи. Тя е страшна сама по себе си.
Като творец, който от години не живее в България, Вие продължавате да пишете на български език. Кое Ви кара да правите това? С какво езикът Ви „държи“ привързана към него?
При наличието на Гьоте и Шилер, Макс Фриш и Т. и Х. Ман, при наличието на Е.Т. А Хофман, не бих и помислила да пиша на немски. Ще е неприлично.
Каква според Вас е посоката на развитие на съвременния български език? Кои са най-ярко открояващите се положителни и отрицателни тенденции в него?
За българския език ситуацията е тежка в момента. Той се обогатява откъм чуждици /благодарение на медиите/ и се свива все повече и повече откъм красотата на звучене, на описателните възможности. Бих се осмелила да кажа, че корените му съхнат. Вземете за пример изречението „Конят помаха с копито“. „Помаха“ се използва вместо рие. Звучи смешно, но съвременно?
В период на писане правите ли предварителни проучвания и подготовка по отношение езика на Вашите герои?
Не пиша исторически романи и не ми се налага, но се старая максимално да използвам езиковото богатство на българския.
Според Вас до каква степен един национален език в днешно време е „формиран“ и „формиращ“? Кой е по-голямата „жертва“ на тенденциите в глобалното общество – езикът или човекът?
На този въпрос не мога да отговоря. Човекът и говорът му са взаимно изразяващи се.
Ако „езикът е домът на битието“, както твърди Хайдегер, съдейки по състоянието на съвременния български език, какво е състоянието на днешното българско битие?
Да не забравяме, че Хайдегер е използвал нацистката риторика в един период от развитието си, което идва да покаже, че състоянието на езика се обуславя и от политическата обстановка, а не само от бита. По тази логика, състоянието на съвременния български език е в състояние на перманентен преход към низините, подплатен с битова нищета и страх. Днес по-актуално е да се каже, че битието е домът на езика. И ако твърдението ми е вярно, то езикът може да се сведе до този на Елочка – човекоядката:
Хамите.
Хо-хо! (Выражает, в зависимости от обстоятельств, иронию, удивление, восторг, ненависть, радость, презрение и удовлетворенность.)
Знаменито.
Мрачный. ...
Мрак.
Жуть. ...
Парниша. ...
Не учите меня жить.
С Вашата изключителна наблюдателност и усет за детайла как бихте описали днешния българин от гледна точка на езика, с който си служи? И има ли книжовният български език все още силата да бъде интегратив на обществото?
Може би, в някои отделни домове все още се говори на книжовен български. Наскоро пак си припомних Антон Страшимиров. Към образите, които е описал, можем да прибавим само мобифон и лаптоп, лека кола и маркови дрехи. Същността си остава непроменена.
Като писател имате ли отношение към диалектното разнообразие на съвременната българска езикова карта? Как гледате на отделните говори – богатство или ненужно отклонение са те във време като днешното, в което унификацията сякаш надделява над оразличаването?
Диалектите са белканто-то на езика – красиво, заради самата красота на звучене. Някои твърдят, че е излишно да се изпълнява, но всеки, който е чул поне веднъж това пеене, остава очарован завинаги. Харесвам много родопския диалект. Надявам се да е неунищожим.
Според Вас съвременният писател има ли отговорност към езика и в какво се изразява тя?
Да Ви призная честно – не зная. Отговорността е лично усещане. По време на „зрелия социализъм“ писателите бяха призовавани да утвърждават социалистическия човек със средствата на литературата. Сега никой не призовава писателите да въздействат на читателите по някакъв начин. Това ще рече, че те сами избират начина на въздействие. Преди четях много български съвременни автори. Случвало се е преди 9та страница да оставя книгата. Тя не ми казваше нищо. Упражнения върху българския език. Животът минава и нямам време да разсъждавам върху упражнения.
Има ли днешната българска литература силата да влияе върху формирането на езиков усет и вкус поне сред четящата аудитория?
Като дете плачех на „Майчина сълза“, „Бабиното сърненце“, а по-късно се скъсвах от плач и хълцане на стиховете на Вапцаров, Дебелянов. Синът ми и до днес се смее, че не мога да прочета стихотворение докрай. Мисля, че преди да се захване читателят със съвременна българска литература, трябва да премине през класиката, за да формира усет и вкус. Може и да не съм права.
В днешно време мантрата за глобалния свят периодически се накъсва от компенсаторни апологии на регионалното, как се отнасяте към все още употребяваните метафори „малки езици“ и „малки литератури“? Може ли въобще да има „малък“ език и „малка“ литература“ извън статистическия смисъл на определението?
Дори езикът на бушмените не е „малък“. „Малка“ е литературата на траките и етруските, защото няма много запазени текстове.
Преживяваме труден период на здравна пандемия, но има ли „езикова пандемия“ и ако има, коя е тя, в какво се изразява и колко заплашваща съвременния човек е?
Езикова пандемия, като такава, се отбелязва с въвеждането на глобализма, чийто противник съм. Ако всички започнем да говорим еднакво и да мислим в еднакви модели, ще разгневим Бог и той ще срине Вавилонската кула, наречена глобализъм.
Списание „Съвременна лингвистика“ е ориентирано предимно към млада академична аудитория, но и към онези, които са изкушени от магията на езика и любопитни към източниците на силата на словото, бихте ли споделили Вашето послание към нашите читатели?
Не се напъвайте да четете, заради самото четене. Подбирайте, търсете това, което ще ви помогне да оцелеете в този мъчително еднообразен свят.
Въпросите зададе: д-р Биляна Борисова