За сложните думи в среднобългарското учително евангелие

В палеославистиката е широко известно старобългарското Учително евангелие, преведено от гръцки и допълнено с авторски встъпления и заключения на Методиевия ученик Константин Преславски към някои от беседите, създадено още в края на IX в. за нуждите на българските неофити. То е първото, но не е единственото Учително евангелие, познато на славянската практика: съществува и второ Учително евангелие, славянски превод на византийския Патриаршески хомилиар от втори тип, запазено в многобройни руски, украински, сръбски, румънски и български преписи. Климентина Иванова (Иванова 2003, 2018) и Мария Спасова (Спасова 2003, 2004, 2004а, 2004б, 2005, 2006, 2006а, 2007) определят като среднобългарски (нататък срднб) най-ранния, достигнал до нас, препис Зограф № 134 от XIV в. на Учителното евангелие II (нататък УЕ2, до този момент утвърдено в науката като руско Тълковно евангелие (Грашева 1995: 436).

Обект на настоящото изследване са сложните думи в среднобългарското Учително евангелие, ексцерпирани от двата ръкописа, които представят двете му основни текстови версии в славянската ръкописна традиция: от ръкопис № 134 от сбирката на Зографския манастир на Атон (нататък Зогр 134[1]) и от руския ръкопис № 100, ф. 304, от сбирката на Св.Троицко-Сергиевата лавра (нататък ТСЛ 100[2]). Наблюденията се ограничават до първите три слова:

1. Слово в Неделята на митаря и фарисея (първа подготвителна седмица преди Великия пост и Възкресение Христово); Лк 18:9–14: Зогр 134 (1а–7б), ТСЛ 100 (7а–15а);

2. Слово в Неделята на блудния син (втора подготвителна седмица преди Великия пост и Възкресение Христово); Лк 15:11–32: Зогр 134 (7б–15б), ТСЛ 100 (15а–25а);

3. Слово в Неделя месопустна (Неделя на Страшния Съд, трета подготвителна седмица преди Великия пост и Възкресение Христово); Мт 25:31–46: Зогр 134 (15б–23а), ТСЛ 100 (25а–33б).

Ексцерпират се всички composita, при които липсват разночетения между използваните два преписа, тъй като проучването на сложните думи с разночетения между двете версии изискват друг вид изследване и привличане на данни от текстологията. Използван е гръцкият текст по изданието Ξηνταρα 1999[3]. Резултатите от анализа на двукоренните лексикални образувания от слова № 1–3 ще позволят да се направят някои изводи за системата на славянските сложни думи, както и да се проследи развитието им от старобългарския до срднб период от развитието на книжовния език.

Композицията като словообразувателен модел представлява образуване на думи чрез съединяване на две или повече основи на пълнозначни думи в една сложна производна лексема. Произвеждащите основи играят различна роля в състава на сложната дума за семантичната ѝ мотивировка. Обикновено една от тях е носител на основното значение, тя е опорна, и най-често стои на второ място в сложната дума и оформя принадлежността ѝ към определена част на речта, род, число и определеността ѝ. Другата основа служи за уточнение, допълване и конкретизиране на значението на опорната.

С краткостта и със семантична натовареност на основите в сложните думи се проявява тенденцията към икономия на езиковите средства. Композицията като словообразувателен тип е много старо явление във всички славянски езици. В старобългарския ръкописен канон (нататък стбрк) сложните думи са значителен брой от общия лексикален фонд. По-голяма част от тях са калки на гръцки composita. Този процес е свързан главно с превеждането на вътрешната форма на гръцките композити с български, носещи същото значение, но не се ограничава само с това, а се превръща в система от словообразувателни модели за абстрактна лексика. Сложните гръцки думи в старобългарския език най-често имат сложни славянски еквиваленти, но има случаи, когато сложна гръцка дума се превежда със симплекс, гръцка синтагма – със сложна славянска, гръцка проста дума – със сложна славянска. В славистиката е натрупана значителна научна литература върху словообразуването и семантиката на сложните думи. За стбрк най-задълбочено и пълно е изследването на Р. Цейтлин (Цейтлин 1986). До края на XI в. сложните думи имат постоянни белези, но заедно с това показват и определено развитие, която се проявява особено пълно през следващите векове, най-вече в развитието на срднб книжовен език през XIV в. Книжовната продукция през XIV в. е свързана с господстващото идейно-естетическо учение на исихазма, което налага особения интерес към словото като единство, от една страна, на смисъл и форма, а от друга страна, като важен фактор в реализирането на високия стил „плетение словес“. Именно този стил е предпоставка за използването на много сложни думи, с които се „инкрустира“ орнаменталната проза на търновските по произход преводни и оригинални съчинения.

В текста на първите три слова от УЕ2 са засвидетелствани 46 композитни образувания, които могат да бъдат групирани според словообразувателната си структура в няколко типа според параметъра съотношение между гръцкия образец – старобългарското съответствие:

1. Старобългарски композити срещу гръцки композити (27)

Старобългарските композити, които превеждат гръцки двукоренни лексеми, са 27, т.е. повече от половината от всички сложни образувания:

благовѣстьствоват εὐαγγελίζεσθαι (блговѣствовати εὐαγγελίζεσθαι 2[4], блговѣствꙋѫщимъ/иⷯ εὐαγγελιζομένων 2);

благодарение εὐχαριστία (блгодаренїе εὐχαριστίαν 2); благодарение εὐπείθεια (блгодаренїе εὐπείθειαν 1);

благодарити εὐχαριστει̃ν (блгодарѧ εὐχαριστῶ 1, блгодарѧ εὐχαριστῶ 1, блгодари́мь εὐχαριστῶμεν 2);

благоразѹмие εὐγνωμοσύνη (блгоразꙋмїе εὐγνωμοσύνην 1, блгоразꙋмїе εὐγνωμοσύνην 3);

благословенъ εὐλογημένος (блгословенⷯѣ εὐλογημένους 3, блⷭвенїи εὐλογημένοι 3, блⷭвенїи εὐλογημένοι 3, блⷭвенѣхъ Εὐλογημένους 3, блⷭвеныⷯ εὐλογημένους 3, блⷭвеное εὐλογημένην 3);

благосрьдие εὐσπλαγχνία (блгосръдїа εὐσπλαγχνίας 1, блгосръдїе εὐσπλαγχνίαν 2);

богоѹгодьно θεαρέστως (бгоꙋгодно/ѣ θεαρέστως 2);

благоьствъ εὐσεβής (блгоьстивъ εὐσεβής 3);

братоѹбии͑ца ἀδελφοκτόνος (братоꙋбии͑цѫ ἀδελφοκτόνον 1);

велехва́льнъ μεγάλαυχος (веⷧхвална/го μεγαλαύχου 1);

вꙑсокосрьдььнъ ὑψηλοκάρδιος (высокосрнⷣыи ὑψηλοκάρδιος 1);

вꙑсокоѹмие ὑπερηφανία (вьісокоѹ͗ мїа ὑπερηφανίας 1, высокоꙋмие/а ὑπεροψίαν 1);

вꙑсокоѹмьнъ ὑψηλοφρονέω (высокоꙋмньіиⷯ ὑψηλοφρόνων 1);

дльготрьпѣлвъ μακρόθυμος (длъ́готръпѣливаго͑ μακρόθυμον 1, длъ́готръ́пѣливъ μακρόθυμος 2, длъ́готръпѣливъ μακρόθυμος 3);

лхомьць πλεονέκτης (лихоимецъ πλεονέκτης 3);

млосрьдие εὐσπλαγχνία (млⷭрдїе εὐσπλαγχνία 3, млⷭ҄рдїю εὐσπλαγχνίαν 3);

православьнъ ὀρθόδοξος (православнѣи Ὀρθοδόξῳ 3);

прьворождьнъ πρωτοτόκος (пръворожⷣеннаа πρωτότοκα 1);

самовла́стие αὐτεξούσιος (самовла́стїе αὐτεξούσιον 23);

самовластьнъ αὐτεξούσιος (самовла́стньімь αὐτεξουσίῳ 1, самовластньіхь αὐτεξουσίους 2);

самовла́стьно αὐτεξουσίως (самовла́стно αὐτεξουσίως 2);

самоосѫждьнъ αὐτοκατάκριτος (самоѡ͗ сѫжⷣени αὐτοκατάκριτοι 3);

съмѣреномѫдрие ταπεινоφροσύνη (смѣреномѫдрїе ταπεινοφροσύνην 1);

тъщеславие κενοδοξία (тьщеславїе κενοδοξία 1⁵, тъщеславїа κενοδοξίας 1², тьщеславїемь κενοδοξίας 1, тьщеславїемъ κενοδοξίᾳ 1);

цѣломѫдрие σωφροσύνη (цѣломѫдрїа σωφροσύνης 2);

цѣломѫдрьствовати σωφρονέω (цѣломѫдръствꙋеть σωφρονεῖ 1).

2. Старобългарски композити срещу гръцки симплекси (10):

Много по-рядко старобългарските книжовници превеждат гръцки симплекси със славянски composita. В първите три слова се откриват 10 сложни думи срещу еднокоренни гръцки лексеми:

благодать χάρις (блгодⷮѣ χάριν 1, блгⷣть χάρις 1, блгⷣти χάριτος 1, блгодѣтиѫ χάριτι 3);

добродѣтѣль ἀρετὴ (добродѣтѣль ἀρετὴ 1, добродѣтѣли ἀρετὴν 1, 2, добродѣтѣли ἀρετὰς 1⁴, доброⷣтелемь ἀρεταῖς 1, добродѣтѣлемь ἀρετήν 2, добродѣтѣлемъ ἀρετῶν 2, добродѣтѣли ἀρετῶν 2, добродѣтѣлеⷯ/їи ἀρετῶν 2, добродѣтѣлемъ ἀρετῶν 3);

добродѣтѣльнъ τῆς ἀρετῆς (доброⷣтѣлное/ добродѣтѣлное ἀρετῶν 1, 2);

млосрьдие συμπάθεια (милосръдїемъ/їи συμπάθειαν 2);

мимоходити διαβαίνω (ми́мохо́дить Διαβαίνει 3);

прѣлюбодѣи μοιχός (прѣлюбодѣи μοιχοί 1²);

прѣлюбодѣꙗние μοιχεία (прѣлюбодѣанїа τῆς μοιχείας 1);

тъщеславие ἀλαζονεία (тъщеславїе/а ἀλαζονείαν 1);

тъщеславити ἀλαζονεύομαι (тьщеславѧ/щꙋ сѧ ἀλαζευόμενος 1);

ѹмлосрьдт сѧ σπλαγχνίζομαι (ѹ͗ млосръди сѧ ἐσπλαγχνίσθη 2).

3. Старобългарски словосъчетания срещу гръцки композити:

В трите слова се откриват два случая, в които гръцки композит се превежда със славянско словосъчетание: блго дѣло/блага дѣла ἀνδραγαθημάτων 1, праваа творим /правеⷣнаѧ творим δικαιοπραγῶμεν 2.

Интересна информация за преводаческия процес представят старобългарските композити в зависимост от степента и начина на калкиране.

1. Пълни структурни калки (27)

Пълните структурни калки, при които всеки член на гръцките композити се предава като точен еквивалент, са 27 (59% от общия брой). Преобладаването на пълни структурни калки свидетелства за изразения стремеж за точно следване на гръцките образци и по отношение на гръцките словообразувателни модели, и по отношение на стила на гръцките съчинения.

2. Структурни калки с разместени позиции на двата компонента (9)

В трите слова се съдържат 9 славянски composita с транспозиция на двете основи, около 19%. Размяната е продиктувана от славянската структура на сложните думи, в която обичайно на втора позиция стои глаголният корен. Ексцерпираните сложни думи се разпределят в 2 групи:

а) с втора основа, съдържаща корена люб-, на която в гръцкия образец отговаря първа основа φιλο-: нищелюбие, сластолюбие, сьребролюбие, ѧдолюбьць, ѧдолюбвъ:

нщелюбие φιλοπτωχία (нищелюбїе φιλοπτωχία 3);

сластолюбие φιληδονία (сластолюбїє/ сластолюбїємь φιληδονίας 1, сластолюбїе φιληδονίας 2, сластолюбїемъ φιληδονίαις 3);

сьребролюбие φιλαργυρία (сребролюбїе φιλαργυρία 2, сребролюбїа φιλαργυρίας 2);

ѧдолюбьць φιλόπαις (ѧдолюбецъ φιλόπαις 2);

ѧдолюбвъ φιλότεκνος (ѧдолюбивъ φιλότεκνος 2);

б) с първа основа чловѣк-, която в гръцкия compositum е втора съставка: ьловѣколюбие, ловѣколюбвъ, ловѣколюбьць, ловѣконенавистьнъ:

ьловѣколюбие φιλανθρωπία (лколюбиа φιλανθρωπίας 2, 3², лколюбїе/емь φιλανθρωπίᾳ 2, лколюбїе φιλανθρωπία 2, лколюбїе φιλανθρωπίαν 3, лколюбїемъ φιλανθρωπίᾳ 3, члколюбїи φιλανθρωπίας 3³);

ловѣколюбвъ φιλάνθρωπος (лколюбивъ φιλάνθρωπος 2, лколюбивѣмъ φιλανθρώπους 3, лколюбивꙋ/члколю́бномѹ φιλάνθρωπον 3);

ловѣколюбьць φιλάνθρωπος (лколюбецъ φιλάνθρωπος 1, 2², лколюбець Φιλάνθρωπος 3, лколюбца φιλάνθρωπον 2);

ловѣконенавистьнъ μισάνθρωπος (лконенавистномꙋ μισάνθρωπον 3).

По отношение на предаването на първия компонент на старобългарските сложни формации се наблюдава устойчивост. Например: благ(о)- < εὔ- (7): благовѣстьствоват εὐαγγελίζεσθαι 2², благодарение εὐχαριστία 2, εὐπείθειαν 1, блгодарити εὐχαριστеι̃ν 1², 2, благоразѹмие εὐγνωμοσύνη 1, 3, благословьнъ εὐλογημένος 3⁷, благосрьдие εὐσπλαγχνία 1², 2, благоьствъ εὐσεβής 3. Тук се регистрира и едно изключение по отношение на предаването на първата основа εὔ- със синонима мил(о)-: млосрьдие εὐσπλαγχνία 3²; ловѣк- < ἀνϑρωπ- (5) ловѣколюбь φιλανθρωπία 33, ловѣколюбвъ φιλάνθρωπος 2, 3, ловѣколюбьць φιλάνθρωπος 1, 2³, 3, ловѣколюбие φιλανθρωπία 1, 2⁴, 3⁶; ловѣконенавистьнъ μισάνθρωπος 3; само< αὐ- (4): самовла́стие αὐτεξούσιος 2³, самовластьнꙑ αὐτεξούσιος 1, 2, самовла́стно αὐτεξουσίως 2, самоѡ͗ сѫжⷣенъ αὐτοκατάκριτος 3; лихо- < πλεον(1) лхомьць πλεονέκτης 3, сьребр- < ἀργυρ- (1 лексема) сьребролюбїе φιλαργυρία 2.

От гледна точка на словообразувателната структура в ролята на първи компонент, който обичайно доуточнява втория, встъпват съществителни, прилагателни, числителни, наречия. Най-многобройни са следните модели:

• Първи компонент прилагателно име: (30):

благ-: благовѣстьствоват εὐαγγελίζεσθαι 2²; благодарение εὐχαριστία 2; благодарение εὐπείθειαν 1: благодарити εὐχαριστеι̃ν 1², 2; благоразѹмие εὐγνωμοσύνη 1, 3; благословьнъ εὐλογημένος 3⁷; благосръдие εὐσπλαγχνία 1², 2; благодать χάρις 1³, 3; благоьствꙑ εὐσεβής 3;

веле-: велехва́льнъ μεγάλαυχος 1;

вꙑсок-: вꙑсокосрьдььнꙑ ὑψηλοκάρδιος 1, вꙑсокоꙋѹмие ὑπερηφανία 1², вꙑсокоѹмьнꙑи ὑψηλοφρονέω;

длъг-: дльготрьпѣлвꙑ μακρόθυμος 1, 2, 3;

добр-: добродѣтѣль ἀρετὴ 1⁷, 2⁶, 3², 4, 5, добродѣтѣльнꙑ ἀρετή 1, 2;

лих-: лхомьць πλεονέκτης 3;

мил-: млосрьдие εὐσπλαγχνία 3², συμπάθεια 2, ѹмлосрьдт сѧ σπλαγχνίζομαι 2;

нищ-: нщелюбие φιλοπτωχία 3;

прав-: православьнꙑи ὀρθόδοξος 3;

сам-: самовла́стие αὐτεξούσιος 2³, самовластьнꙑ αὐτεξούσιος 1, 2, самовла́стно αὐτεξουσίως 2, самоѡ͗ сѫжⷣенъ αὐτοκατάκριτος 3;

съмѣрьн-: съмѣр҄ еномѫдрие ταπεινоφροσύνη 1;

тъщ-: тъщеславити ἀλαζονεύομαι 1, тъщеславлѣти сѧ κενόδοξος 1⁴, тъщеславие ἀλαζονεία 1, тъщеславие κενοδοξία 1, 2;

цѣл-: цѣломѫдрьствовати σωφρονέω 1, цѣломѫдрь σωφροσύνη 2;

• Първи компонент съществително име (12):

братъ-: братоѹбии͑ца ἀδελφοκτόνος 1;

люб-: прѣлюбодѣи μοιχός 1², прѣлюбодѣꙗние μοιχεία 1;

сласт-: сластолюбие φιληδονία 1, 2, 3;

сьребр-: сьребролюбие φιλαργυρία 2;

ловѣк-: ловѣколюбь φιλανθρωπία 3³, ловѣколюбвъ φιλάνθρωπος 2, 3, ловѣколюбьць φιλάνθρωπος 1, 23, 3, ловѣколюбие φιλανθρωπία 1, 2⁴, 3⁶, ловѣконенавистьнъ μισάνθρωπος 3;

ѧд-: ѧдолюбьць φιλόπαις 2, ѧдолюбвꙑ φιλότεκνος 2;

• Първи компонент наречие (1): мимо-: мимоходити διαβαίνω 3;

• Първи компонент числително (1): прьв-: прьворождьнъ πρωτοτόκος 1.

Ексцерпираните и анализирани композитни образувания от трите слова на УЕ2 са основание за някои обобщения. Налице са различни модели за предаване на гръцките композити, които най-често предават словообразувателните структури на гръцките им съответствия, но без буквално подражание. В качеството на първи компонент в сложните думи от УЕ2 най-често стоят прилагателни, следвани от съществителни имена. Много по-рядко тази позиция се заема от числителни и наречия. Картината е аналогична на структурните модели на сложните думи в класическите старобългарски паметници, където като първи компонент са засвидетелствани съществителни и прилагателни имена, следвани от числителни и местоимения (Цейтлин 1986: 214).

Лексикографска характеристика на композитите показва, че повече от половината композитни образувания в УЕ2 (27) се срещат в класическия старобългарски корпус (СтбР 1–2). Останалите 20 на брой (43%) не са познати на класическите старобългарски паметници: благоразѹмие, благосрьдие, братоѹбиица, велехвальнъ, вꙑсокосрьдььнъ, вꙑсокоѹмие, вꙑсокоѹмьнъ, православьнъ, прьворожденьнъ, самовластие, самовластьно, самоосѫжденъ, съмѣреномѫдрие, тъщеславлѣти сѧ, тъщеславити, сластолюбие, сьребролюбие, ловѣколюбьць, ловѣконенавистьнъ, ѧдолюбьць. Значителна част от тях обаче имат засвидетелствани варианти от същото словообразувателно гнездо, напр. братоубииство; прьвородьць; самовластьнъ и самовластьць; тъщеславие; сьребролюбьство, сьребролюблни, сьребролюбьстви и сьребролюбьць; ловѣколюбство и ловѣколюбие; ѧдолюбъ и ѧдолюбивъ. Това означава, че сложни думи, като братоѹбиица, прьворожденьнъ, самовластие, самовластьно, сьребролюбие, тъщеславлѣти сѧ, тъщеславити, ловѣколюбьць, ѧдолюбьць не са били непознати на книжовния език.

Потвърждава се становището, че броят на сложните думи в среднобългарските текстове значително се увеличава. Доказателство за това са множеството случаи в УЕ2, когато срещу гръцки симплекси стоят славянски композити – такава е структурата на всяко четвърто сложно образувание (10 от 46). Засилената употреба се дължи и на религиозното идейно-естетическо учение на исихазма, на стремежа на книжовниците да постигнат съвършена симбиоза между формата на думите и смисъла им, за да се изрази точно съдържанието на превеждания текст.

БИБЛИОГРАФИЯ

Грашева 1995: Грашева, Л. Константин Преславски. В: Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. 2. София, 1995, 426–440.

Иванова 2003: Иванова, Кл. Един български препис на преводното Учително евангелие от 14 в. и проблемът за навлизането му в славянската книжнина. – Трудове на катедрите по История и Богословие. Т. 5. С., 2004, 82-92.

Иванова 2018: Иванова, Кл. Един български препис на преводното Учително евангелие от 14 в. и проблемът за навлизането му в славянската книжнина. – Ръкописи. Автори. Творби. Krakowsko-Wileńskie studia slawistyczne. T. 14. Kraków, 2018, 417–433.

Спасова 2003: Спасова, М. Евангелските цитати в среднобългарското Учително евангелие и проблемът за редакциите на славянския превод на Евангелието. – В:Slavia Orthodoxa. Език и култура. Сборник в чест на проф. дфн Румяна Павлова. София, 2003, 367–379.

Спасова 2004: Спасова, М. Руски препис от ранния превод на поучението за блудния син и проблемът за състава на Учителното евангелие на Константин Преславски. – В: Славянский вестник. Вып. 2. К 70-летию В. П. Гудкова. Москва, 2004, 339–359.

Спасова 2004а: Спасова, М. Лексикални особености на славянския евангелски превод в Учителното евангелие от 1343 г. – В: Сборник в чест на проф. Ангел Давидов по случай 70-годишнината му. Велико Търново, 2004, 109–127.

Спасова 2004б: Спасова, М. Цитатите от Псалтира в Учителното евангелие от 1343 г. и проблемите около славянския превод на Библията – В: Преводите през XIV столетие на Балканите. Доклади от международната конференция София, 26–28 юни 2003. София, 2004,71–127.

Спасова 2005: Спасова, М. Редки и диалектни думи в Среднобългарското учително евангелие от 1343 г. – В: Сборник Научни изследвания в чест на проф. д-р Боян Байчев. ВеликоТърново, 2005, 173–184.

Спасова 2006: Спасова, М. Поучения за неделите на Великия пост (Зогр. № 134) и проблемът за формирането на Хомилиар II в славянската книжовна практика. – В: Българска филологическа медиевистика. Сборник научни изследвания в чест на проф. дфн Иван Харалампиев. Велико Търново, 2006, 397–408.

Спасова 2006а: Спасова, М. Изповедна молитва в Учителното евангелие от 1343 г. – В: Йорданка Маринова. Изследвания по случай нейния седемдесетгодишен юбилей. Велико Търново, 2006, 149–161.

Спасова 2007: Спасова, М. Кое Учително евангелие е преведено от Константин Преславски (За формалната логика и за логиката на фактите). – В: Кирило–Методиевски студии. Кн. 17. Проблеми на Кирило-Методиевото дело и на българската култура през IX–X в. София, 2007, 638–663.

Цейтлин 1986: Цейтлин, Р. Лексика древнеболгарских рукописей X–XI вв. София, 1986.

СтбР 1–2: Старобългарски речник. Т. I, А–Н. София, 1999; Т. II, О–У.София, 2009.

Ξηνταρα 1999: Ζαχαριου Κ. Ξηνταρα Ἀρχιμανδρίτου τοῦ Οἰκουμενικοῦ Θρόνου. ΓΕΡΜΑΝΟΥ Β΄ ΚΥΡΙΑΚΟΔΡΟΜΙΟΝ ΗΤΟΙ ΠΑΤΡΙΑΡΧΙΚΟΝ ΟΜΙΛΙΑΡΙΟΝ Β΄ ΚΑΤΑ ΤΟΥΣ ΕΝ ΠΑΡΙΣΙΟΙΣ ΚΩΔΙΚΑΣ ΚΡΙΤΙΚΗ ΕΚΔΟΣΙΣ΄.1999.

http://histdict.uni-sofia.bg/textcorpus/show/doc_56 (последно посещение на страницата: 20.12.2019г.)

http://old.stsl.ru/manuscripts/book.php?col=1&manuscript=100 (посещение на страницата: 20.12.2019г.)

http://histdict.uni-sofia.bg/dictionary/search/ (посещение на страницата: 20.12.2019г.)