От 02 до 04.12.2019 г. се проведе студентската научна експедицията „Богатството на родопските диалекти“. В нея участвахме тридесет студенти от различни специалности (българисти, юристи, балканисти, историци), но с еднаква любов към езика. С нашите ръководители – доц. д-р Владислав Миланов, гл.ас. Кристина Йорданова, доц. д-р Петко Петков, в продължение на три дена слушахме и записвахме родопската реч. Потопихме се и в самите Родопи, почувствахме живота там през личните истории на местните жители.
Ден първи – 02.12.2019 г. /понеделник/
В 8:00 сутринта, с топли дрехи и усмивки тръгнахме от храм-паметник „Свети Александър Невски“ гр. София. След премеждия със затворени пътища, пристигнахме в Смолян. Лошото време и умората от дългия път, не попречиха на ентусиазма ни. Срещнахме се с проф. Елена Каневска – Николова във филиала на ПУ в Смолян, която изнесе лекция за Родопските говори, разказа и за своите експедиции. Успяхме да се докоснем и да получим като подарък нейни авторски книги: „Тройното членуване в родопските говори“, „Смолянският градски език“ и много други, свързани с работата ѝ по диалектите. Запечатахме със снимки преживяното и се насочихме към първото ни теренно изследване – с. Чокманово.
Разделихме се на три екипа като този, в който попаднах аз, воден от гл.ас. Кристина Йорданова, разговаря с 90-годишна жена, родом от селото. Не просто записахме речта ѝ, а преживяхме историята ù, както стана с всички хора, с които разговаряхме. Уморени, но удовлетворени пристигнахме в хотел „Аква“ – Златоград. След вечеря, доц. д-р Владислав Миланов връчи на всички участници грамоти, заедно със страхотната книга на Антон Дончев „Сказание за времето на Самуила“.
Ден втори – 03.12.2019 г. /вторник/
Закуска и отново на път, след около осем километра пристигнахме в с. Старцево.
Предполага се, че това е най-старото селище в региона. Тук ще спазя обещанието си към един от хората, с които имах честта да разговарям.
Дядо Хари Кутлев, местен жител на селото, въпреки здравословните си проблеми, въпреки липсата на туристи, които да купят творенията му, той не се отказва и не спира да създава изкуство и да печели награди за него. Каза ми да снимам и да „пусна“ всичко, което е направил, „да го види Софията“. Купих си една от кратунките, които дядо Хари рисува. Купих си спомен, който да ме връща към Родопите.
Оттам в с. Ерма Река, през рудниците до центъра. С баба Зорка поговорихме в малкото магазинче в селото, където се отбих за чай. При минус 5 Со, чаят стопли тялото, а баба Зорка душата. На прекрасен диалект ми разказа за внуците – и те „по Софията“ били, но там нямало спокойствие като в Ерма река, нямало да спи така добре. Купи си кисело мляко и нещо друго за хапване, беше си сметнала всичко предварително, че иначе все не стигали и ядосвала продавачката.
Ден трети – 04.12.2019 г. /сряда/
Последен ден. Тръгнахме за с. Момчиловци, но нямахме късмет с времето. Сняг, лед, мъгла и много пътни инциденти ни отказаха. Пътят бе ледена пързалка, по която автобусът се хлъзгаше. За разлика от столицата, тук рядко минават снегорини. Да, отказахме се, но само за момента, смятам, че благодарение на интересните неща, които чухме от ръководителите ни за селото, при първа възможност ще го посетим. Дългия път наобратно запълнихме с песни и рецитали на авторски произведения, на участниците в литературен клуб „Аудитория 148“. Така завърши нашето пътуване, в студено време, но с топли чувства от преживяното!
Доскоро, Родопа!