Семантичните роли и чуждоезиковото обучение

В настоящата работа ще разгледам възможностите за колаборация между лингвистичните теории за семантичните роли и практиките в чуждоезиковото обучение по няколко начина – ще представя аспектите, в които по мое мнение семантичните роли биха спомогнали преподаването, ще подбера тези роли, които смятам, че са най-подходящи за работа в обучителния процес и ще представя резултатите от анкета, проверяваща възприемането на ролите от чужденци. Един от методите, които предлагам за работа с роли, е изучаването на глаголи посредством аргументната им структура, затова ще представя аргументната структура на глаголите от една семантична група – глаголите за емоция.

Преподаването на български език като чужд, особено в първите нива на обучение, се реализира чрез език посредник, който често не е майчиният език на ученика. Това понякога може да усложни усвояването на материала. Семантичните роли могат да бъдат добър инструмент при работа с повече от един език поради своята универсалност. Смисловите понятия, които изразяват, съществуват във всеки език, независимо от граматичната система и лексикалната реализация. Това обуславя тяхната широка приложимост при работа с най-различни езици. Макар да няма един-единствен универсален модел, това не е пречка за използването на ролите. Те дават добро приближение със ситуацията и са подходящи като инструмент за работа с повече от един език, тъй като дават възможност за директни паралели между езиците.

В преподаването на български език на чужденци в последните години като език за преподаване се налага английският език, поради голямата му популярност. Въпреки огромната си прилика с българския език в структурно отношение, поради факта, че и двата езика са аналитични, има смислови конструкции, които в единия език са номинативни, а в другия дативни (I miss you/ Липсваш ми). Осмислянето на дадено явление е много по-лесно, когато се случва на базата на някакво сходство. Това сходство може да бъде открито в лицето на семантичните роли, които, независимо от повърхностното проявление на падежите в съответните езици, остават същите в своята дълбока структура. В случая аз (този, който усеща липсата) винаги ще бъде с роля експериенцер във всеки език, без оглед на позицията в изречението. Това може да се види ясно в следните примери[1]:

1. български език – Липсваш ми – pro_V_Pron Dat – няма експлицитно изразен подлог, той е част от глаголната флексия; той е в номинатив и ролята му може да се определи като Cause (причина) или Theme (тема); лицето, което изпитва липсата, е представено с дателното местоимение, което е в ролята на експериенцер.

2. чешки език – Chybíš mi – pro_V_Pron Dat – както в българския език няма експлицитно изразен подлог, той е част от глаголната флексия; той е в номинатив и ролята му може да се определи като Cause (причина) или Theme (тема); лицето, което изпитва липсата, е представено с дателното местоимение, което е в ролята на експериенцер.

3. английски език – I miss you – Pron Nom_V_Pron Acc – подлогът е експлицитно изразен, в номинатив; за разлика от българския и чешкия език тук подлогът е лицето, което изпитва липсата, но ролята си остава същата – експериенцер. В акузативна позиция се намира лицето, което е причина за липсата. То може да приеме роля причина или тема.

4. словенски език – Pogrešam te – pro_V_Pron Acc – формално структурата съвпада с тази на английски език, но подлогът не е изразен експлицитно, а присъства чрез флексията (както при другите славянски езици по-горе). Ролите остават същите – изпитващият липса е експериенцер, а липсвания – тема или причина.

5. украински език – Я сумую за тобою – Pron Nom_V_p Pron Instr – подлогът (в номинатив) е изразен експлицитно, представя изпитващия липса, който отново е в ролята на експериенцер, но липсващият този път е в творителен падеж[2] и е свързан предложно; въпреки това остава с роля тема или причина.

6. испански език – Te extraño – Pron Acc_V_pro – тук словоредът е обърнат, на първо място е този, който липсва, в акузатив и с ролята тема или причина, след него е глаголът, чието лице и число посочва подлога, който не е експлицитно изразен. Подлогът е изпитващият липса и той пак е експериенцер.

7. иврит – אליך מתגעגע אני; m>f/m – (Ani mitgahahgea eylayich/ eylecha); אליך מתגעגעת אני; f>m/f – (Ani mitgahahgahat eylecha/ eylayich) – Pron Nom_V_p Pron Dat – прилича на конструкцията в английския ‘I miss you’ с разликата, че субектът на липсата е свързан предложно и е в дателна позиция[3]. Той пак е тема или причина. Изпитващият липса е подлог (в номинатив) и отново е с роля експериенцер.

Както виждаме от примерите по-горе, семантичните роли остават едни и същи при всеки език. Това би могло да улесни до голяма степен работата с различни езици, тъй като ученикът може да прави паралел с майчиния си език и начина, по който се изразява въпросната роля там.

Теорията за семантичните роли представя изречението като съставено от предикат и неговите външни и вътрешни аргументи. Външен аргумент е подлогът, а вътрешните са допълненията и в някои случаи – обстоятелствено пояснение (например обстоятелствените пояснения за място при глаголи за движение, които получават роля локатив). Това, с което ролите допринасят за усвояването на материала, е по-детайлното представяне на конструктите в едно изречение. Зависимостта между семантиката и структурното проявление в изречението може да бъде проследена най-ясно и разбираемо с ролите. Например изречението Те решат кучето с четка може да бъде представено по следните начини:

(1) подлог-сказуемо-пряко допълнение-непряко допълнение
(2) агенс_V_пациенс_инструмент

В (1) са представени реализираните позиции в повърхнинната структура чрез частите на изречението. Те са по-общи и представят структурно изречението, без оглед на семантиката на глагола и неговите изисквания. В 1. се вижда стандартният модел на българското изречение, който е актуален и при други глаголи с много по-различна семантика. При (2) забелязваме типични за съответния глагол аргументи, семантично съобразени с него. Този модел би бил добър пример за това как може да се използва даден глагол, което е много голям помощник в чуждоезиковото обучение. В изречението Те купуват билети за децата. наблюдаваме същата схема като в (1) в предходното изречение, но съвсем по различен начин ще изглежда, представено със семантичните си роли: агенс_V_тема_бенефициент. Вторият начин обяснява много по-добре лексикалното изискване на съответния глагол – роля на купуващ, обект на купуване и този, който получава купеното.

Семантичните роли могат да спомогнат за оразличаването на два глагола. Например счупя (1) и счупя се (2). Още на пръв поглед става ясно, че вторият глагол е рефлексивен. Но само това обяснение не би било достатъчно на един чужденец, за да разбере как се използва единият и как – другият глагол. Някои рефлексивни глаголи изискват ролите агенс и пациенс (Нахвърлих му се. -> агенс_V_пациенс), други приписват експериенцер (срамувам се, страхувам се), а при някои агенс = пациенс (реша се, мия се).

(1) Той счупи вазата. – агенс_V_пациенс
(2) Вазата се счупи. – пациенс_V

Глагол (1) е двуместен глагол, който предполага волево действие и въвежда аргументите агенс и пациенс. Глагол (2) също приписва роля пациенс, но за разлика от глагол (1), той е ергативен едноместен и това е единственият му аргумент, което прави действието неволево[4]. Тези допълнителни обяснения показват истинската природа на всеки глагол – семантиката, която влага в едно изказване.

След направено кратко проучване извеждам 10 основни роли, които смятам за най-подходящи за работа с чужденци, и прилагам към тях обясненията им. Давам под тях пожелателните, които са представени чрез по-общо понятие при основните, но също биха могли да се използват в определени упражнения, където смислово могат да бъдат по-насочващи и конкретни в ситуацията.

Semantic roles/ Семантични роли:

1. Agent – someone who is doing the action
   Агенс – някой, който върши действието
2. Co-agent – someone who is doing the action with the agent
   Ко-агенс – някой, който върши действието заедно с агенса
3. Patient – undergoes the action and changes its state (it is affected by the action)
   Пациенс – претърпява действието и променя състоянието си (повлиян от действието)
4. Theme – the entity that is moved by the action or undergoes the action but doesn’t change its state
   Тема – единица, която е преместена от действието или претърпява действието, но не променя състоянието си
5. Recipient – the one who receives something (whether good or bad) in the situation
   Реципиент – този, който получава нещо (добро или лошо) в ситуацията
6. Experiencer – someone who is experiencing a feeling or a mood
   Експериенцер – този, който изпитва чувство или настроение
7. Instrument – the medium by which the action or event are carried out
   Инструмент – посредникът, чрез който се осъществява действието или събитието
8. Location – a place where the action is situated
   Локатив – мястото, на което действието е ситуирано
9. Force/Natural cause – natural force that brings about a change of state; mindlessly performs the action
   Сила/Естествена причина – естествена сила, която води до промяна на състоянието; неосъзнато извършване на действието
10. Cause – what caused the action to occur in the first place
    Причина – какво е причинило случването на действието първоначално

Допълнителни (пожелателни) роли:

1. Цел (Goal)
2. Източник (Source)
3. Бенефициент (Beneficiary)
4. Стимул (Stimulus)

Безлични конструкции с глаголно сказуемо

Една от първите трудности, които имах като млад преподавател, беше обяснението на безличните конструкции. За разлика от българския език, в английския език подложната позиция при тях е винаги запълнена, дори и само формално (It’s raining), което, заедно с разнообразието от типове конструкции, допълнително усложнява усвояването на материала. Чрез семантичните роли успявам да очертая смисловия диапазон, в който се простира всеки от видовете.

При първия вид proex V сказуемите са самостойни изречения без задължителни аргументи. Ако се прибави някакъв аргумент, то той ще бъде с роля сила (Force): Вали дъжд; Вали сняг.

Вторият вид proex V + OAcc са постоянно безлични конструкции с един аргумент с роля протоагенс за усещане и възприятие, която по-конкретно може да бъде означена като експериенцер: не ме мързеше, досмеша го. При превод на английски тази конструкция не запазва синтактичната си структура, което е предпоставка за по-трудното ѝ усвояване:

1. Мързи ме – I’m lazy; I feel lazy
2. Боли ме – It hurts
3. Сърби ме – I feel itchy; It’s itchy

В първия пример I’m lazy отвежда към перманентно състояние, не толкова моментно, колкото е при Мързи ме. За да са напълно равностойни, трябва да се прибави някаква темпорална фраза като right now. I feel lazy отвежда към настоящия момент и може да се приеме за по-точен превод на Мързи ме, въпреки, че буквалният превод се различава значително структурно и лексикално. Глаголът feel семантично се свързва с вътрешния смисъл на тази конструкция – усещането, възприятието, заради което лесно може да се асоциира с ролята експериенцер. Същия случай имаме при третия пример – I feel itchy. Друг вариант за превод е It’s itchy, където it не е задължително да е референт на конкретна част или място, може да е формално запълване на позицията pro, която в английския не може да остане празна. Този вариант повече се свързва с безличната употреба, което виждаме и от втория пример – It hurts. Опирайки се на тези белези за безличност и усещане, характерни за ролята експериенцер в неподложна позиция, можем да обясним спецификата на конструкциите по-разбираемо през английски по следния начин: празната позиция it свидетелства за безлична конструкция, която на български се предава с третолична форма на глагола и местоименна клитика в позиция на допълнение, а глаголът feel насочва към ролята експериенцер, характерна за този тип безлични конструкции. Това са маркерите, чрез които чужденците по-лесно могат да познаят конструкциите и да си ги обяснят.

При постоянно безличните конструкции от типа proex V + Odat имаме един аргумент с роля протоагенс в обектна позиция, който изразява възприятие или усещане и носи роля експериенцер. Конструкцията е активна, защото липсва преместване.

4. Дожаля ѝ за него. – She felt sorry for him.
5. Прилошава ми (в самолет) – I feel sick., но и I get sick (on airplane).
6. Днес ми върви. – I feel lucky today.

В повечето случай преводът с feel е точен, но има и ситуации, при които get е по-релевантна опция, например в пример 5. – семантиката на наставката за несвършен вид -ва съдържа в себе си смисъла +become (прилошава ми = става ми лошо), което на английски се превежда по-точно като I get sick. В предходния пример дожаля може да бъде както двуместен (дожаля ми за някого), така и едноместен (дожаля ми = стана ми жал) предикат. На английски, за да се запази този смисъл, е необходимо да се прибави предложна фраза с for: I feel sorry for someone, а ако остане само I feel sorry, то ще означава друго – Съжалявам. Смисловият еквивалент в английския език на българския израз Върви ми е I feel lucky, чийто аргумент отново и на двата езика е с роля експериенцер. Семантично българският глагол не е обвързан с късмета, както е фразата на английски, но все пак изразява субективното усещане на говорещия, не толкова реален факт от действителността.

Безличните конструкции proex V(psn) са получени от формите на страдателно причастие в ед. ч. ср. р. и спомагателен глагол в 3 л.ед. ч. Могат да се образуват от преходни глаголи (не било говорено) и от непреходни глаголи (е спорено). Страдателното причастие насочва към страдателен залог, но „в безличната си употреба обаче тези конструкции не притежават признаците, които са характерни за пасива (протоагенсът не заема обектната позиция в производната диатеза)“[5]. Според С. Стоянов причината за липсата на страдателно значение при тези форми е това, че „изразяват само извършено действие, което не се мисли в отношение към глаголен субект“[6]. Това становище е подкрепено и в ГСКБЕ, където тези форми са представени като изолирано явление.

7. Казано ми е така.
8. Забранено е да се плува.
9. Това е писано преди ден.

Както се вижда от горните примери, при тази конструкция може да се появят аргументи. В 8. можем да забележим, че аргументът е подчинено изречение. Някои езиковеди смятат, че на подчинените изречения не се приписват роли. Аз смятам, че за целите на това изследване, както и при преподаването на български език като чужд, е допустимо приемането на възможността тези изречения да имат роли. В учебния процес всяко изказване го разглеждаме като съвкупност от смислови единици (било то дума, словосъчетание или изречение) и това спомага за по-бързото и лесно построяване на речта при учащите. В 7. имаме аргумент кратка форма на дателно местоимение, в 8. аргументът е подчинено допълнително изречение (може да се разглежда и като подчинено подложно изречение), а в 9. – подлог. И при трите примера, независимо от позицията в изречението или формата, аргументите носят една и съща семантична роля – тема. Те не са вършители на действието, защото конструкцията не позволява наличието на глаголен субект. Те не получават нещо от действието, нито са средството, с което се извършва то. Те са просто повлияни от действието, без да имат пряка връзка със случването му.

При конструкциите от типа proex Vrefl се частицата се е словообразуваща морфема, но не е с рефлексивното си значение, както е при мия се, а е формален елемент, знак за безличната употреба при някои глаголи. Конструкциите са активни. Тези конструкции могат да се образуват от преходни и от непреходни глаголи с пълна парадигма на категорията лице (говори се, спори се). Те са едноместни глаголи в тази форма, не изискват агенс, а само аргумент тема: Това (тема) се говори; Говори се за криза (тема); Спори се по темата (тема).

Конструкциите от шестия тип proex Vrefl се + Odat са т.нар. оптативни конструкции. Те са постоянно безлични с празна подложна позиция (доплака ми се, припие ти се). Тази конструкция може да бъде преведена на английски чрез вербиалната фраза feel like или само feel, което чисто семантично отвежда веднага към ролята, с която се асоциира – експериенцер:

10. Плаче ми се – I feel like crying.
11. Пие ми се – I feel like drinking.
12. Гади ми се – I feel sick.

При тази употреба на експериенцера е налице необяснимо вътрешно усещане, психическо влечение към определено действие или към липсата му (Слуша ми се Моцарт; Не ми се мисли за това), което се различава от менталните и сетивни възприятия при подложната употреба на тази роля (Слушам Моцарт; Мисля за това). Оптативните конструкции са колкото интересни за изследване, толкова – и за преподаване. Идеята, че посоченото действие е само възможно, но не и реализирано, както и липсата на уточняващо ‚искам‘ или ‚желая‘, обърква много чужденците. Първата трудност се явява дателното местоимение – този, който изпитва въпросното желание, вместо да бъде в логичния номинатив, както е например в английския език (I feel like sleeping/ I feel sleepy), се появява в датив (Спи ми се). Същия „проблем“ го има и при безличните конструкции от типа студено ми е, мъчно ми е. Тези конструкции допълнително усложняват ситуацията с това, че те представят реален осъществен момент – сега аз изпитвам студ или мъка, докато при оптативните конструкции дадената информация е само желана, но не и реализирана в момента на говоренето. Чужденците виждат тези два типа конструкции по един и същи начин и за тях е много нелогичен фактът, че едните представят желание, а другите – твърдение/ становище. Основна разлика е, че при едните имаме атрибутивно, а при другите предикативно свързване, както и наличието на рефлексивната частица ‚се‘.

Безлични и лични конструкции с етичен датив

Друга особеност на българския език, която създава трудности при осмислянето от чужденците, е етичният датив или по-точно частицата ‚си‘, която в този случай е неаргументна. Тя не е в качеството на кратка форма на възвратно местоимение, поради факта, че не носи възвратно значение, както и не носи нова информация (знае си се). Употребата ѝ е често срещана и при личните глаголни форми, особено в разговорната реч (пея си, пия си). Тя може да представи действието като обичайно и като извършвано за удоволствие, да допълни значението на глагола или да бъде усилваща частица.

Една от най-важните задачи при преподаването на този материал е оразличаването на видовете си – неаргументното си, което може да бъде притежателно местоимение в ролята на несъгласувано определение (Изпих си водата) или етичен датив за изразяване на субективно отношение (Обичам да си пия) и аргументното си, което има реален референт в извънезиковата действителност в два смисъла – правя нещо на себе си (Сипвам си вода) или правим нещо един на друг (Купихме си подаръци). Тези 4 вида си могат да бъдат представени схематично чрез ролите:

1. Притежателно си – без роля – Изпих си водата/ I drank my water.
2. Субективно си – без роля – Обичам да си пия/ I like drinking (for pleasure) – без точен превод на английски.
3. Рефлексивно си – реципиент (=агенс) – Сипвам си вода/ I pour myself water.
4. Реципрочно си – реципиент (за агенса реципиентът е ко-агенса, а за ко-агенса реципиентът е агенса) – Купихме си подаръци/ We bought one another gifts.

Можем да забележим, че при аргументната употреба на двата вида си има ограничение в нумералната парадигма на глаголите с цел еднозначно предаване на заложения смисъл – при 3. глаголът може да е само в единствено число, за да изрази рефлексивност, а при 4. глаголът може да бъде само в множествено число, за да изрази реципрочност.

Лични конструкции с кратки дателни местоимения

Кратките дателни местоимения могат да се появят, когато имаме налице ролята бенефициент (Давам нещо за нея/ Давам ѝ нещо) и са обвързани с определена синтактична позиция – непряко допълнение. Друга роля, която могат да имат, е ролята експериенцер (лошо ми е, горчи ми). Тази роля се проявява и в трите синтактични позиции, с което условията за поява на краткия датив са по-специфични (Аз чувам някакво бучене./ Боли ме коремът./ Лекарството ми горчи). Ролята бенефициент се приписва на одушевен аргумент. Това е лице, което придобива нещо от действието, позитивно или негативно. Нарича се още адресат или реципиент, както съм я назовала в изведените основни роли за работа с чужденци. Ролята експериенцер също е маркирана с признака [+одушевеност]. Субектът с тази роля е сетивно усещащ/ възприемащ. Друг важен признак при тази роля е [+интенционалност], заради което при същинските перцептивни глаголи не може да се появи тази роля: Слуша ми се музика./ *Чува ми се музика. Семантиката на глагола насочва дали някой от аргументите му е с роля експериенцер. Тази роля е ключова при обяснението за наличието на дателна клитика при безличните глаголи от типа на горчи ми, както и при глаголи за наличие или липса на желание у някого за нещо (спи ми се, не ми се яде).

Словоред и трансформации

Някои глаголи задължават аргументите си да са в определена позиция спрямо тях, други се държат по-свободно към подчинените си. Предлагам няколко типа упражнения, които, приложени с всеки нов глагол, ще създадат определен контекст, в които този глагол съществува, и употребата му ще стане много по-лесна.

Ако вземем глагола говоря, можем да го представим по следния начин:

1. Монолог, лекция:
Агенс, Тема, Реципиент
Аз говоря нещо на някого. – Говоря истината на децата.
Аз говоря на някого нещо. – Говоря ти истината.
Аз говоря нещо пред някого. – Говоря истината пред децата.
Аз говоря пред някого нещо. – Говоря пред вас истината.

2. Диалог, разговор:
Агенс, Ко-агенс, Тема
Аз говоря с някого (за) нещо. – Говоря с него за времето.
Агенс, Тема, Адюнкт
Аз говоря нещо за някого. – Говоря глупости за него.
Агенс, Ко-агенс, Тема, Адюнкт
Аз говоря с някого нещо за някого. – Говоря с теб глупости за него.
Агенс, Реципиент, Тема, Адюнкт
Аз говоря на някого нещо за някого. – Говоря ти глупости за него.
Агенс, Ко-агенс, Реципиент, Тема, Адюнкт
Аз и ти говорим на някого нещо за някого. – Аз и ти му говорим глупости за нея.

На базата на модела по-горе можем да дадем задача за създаване на изречения и извеждане на изводи. Първоначално, когато разгледах глагола през призмата на ролите, изведох три потенциални аргумента – агенс, тема и реципиент. Когато обаче го тествах в примери с различни предлози, установих, че може да се появи и ко-агенс. В изречението ‚Говоря глупости за него‘ глупости са тема, докато за него е допълнително пояснение към темата, което в случая е незадължителна част или адюнкт. Друг начин за разглеждане на това изречение е, ако приемем словосъчетанието глупости за него като една единица с обща семантична роля, в случая тема, но смятам, че това би било объркващо, затова ще се придържам към първия начин, при който поясняващата предложна група е адюнкт.

Изводи:

• Всяка дума, която върви с предлог пред нея, при евентуално разместване се мести винаги заедно с предлога си.
• Смяната на предлога носи нова семантика на изреченските конструкти.

Друг начин за трениране на наученото могат да бъдат трансформациите в изречението. Те са много добър инструмент в чуждоезиковото обучение за отработване на словореда и възможните варианти за подредба на думите. При трансформиране частите на изречението се променят (подлогът става допълнение, допълнението става подлог), но семантичните роли на думите в тези позиции се запазват при всяка трансформация. Затова те са много подходящи за използване при упражняването на този материал. Темите, които могат да се отработят с тези упражнения са:

1. Какво се случва при пасивизация – кои роли не са необходими вече за изказването и могат да отпаднат (агенс):

Ани изпи водата до дъно.
Водата е изпита до дъно (от Ани).

2. Кои компоненти на изречението, независимо от направените трансформации, не са задължителни в изказването (адюнкти):

Ани изпи водата до дъно.
Водата е изпита до дъно (от Ани).

3. В кои случаи трансформацията може да доведе до двусмислица (когато двете части са еднакво оформени – в един род и число, членувани или нечленувани):

Мечето обича детето.
Детето обича мечето.

4. Кога се появява т.нар. удвоено допълнение (смислово маркиране на агенса):

Детето обича мечето.
Мечето го обича детето.

При актуалния словоред имаме първо познатата информация (темата), а после представяне на новата информация (ремата). При субективния словоред тези места са разменени: Цялата планина вдишваме (Бл. Димитрова)[7]. За да упражним тази възможност на обърнат словоред, можем да дадем задача с определени роли, които в актуалния словоред винаги заемат крайна позицията, например целта (goal):

Размести частите на изречението така, че фокусът да падне върху целта, без да се губи смисълът на изказването: Отиваме в гората за гъби.

В дадения пример по-горе имаме три роли – агенс, локатив и цел. Дори без предварително представяне на ролите, целта е лесна за познаване – гъбите. Това, с което трябва да внимава ученикът, е при разместването да не отделя предлозите от съществителните им. Възможните получени изречения са две: За гъби отиваме в гората. и Отиваме за гъби в гората.

В актуалния словоред крайната позиция често се заема от реципиента или от темата. Примери за това можем да намерим при голяма част от глаголите, заради което това упражнение е лесно приложимо. Работата с ролите при трениране на словоредните особености разкрива интересни аспекти при създаването на изречение, може да затвърди натрупаните знания и да донесе увереност на учащите за по-свободно им използване.

Аргументната структура на глаголи за емоция

Несъмнено ролята експериенцер се свързва с глаголите за емоция. Спорен е моментът до коя протороля се доближава най-много експериенцерът. Неслучайно Ван Валин нарежда тази роля в йерархичната си подредба по средата (Агенс – Ефектор – Експериенцер – Локатив – Тема – Пациенс). Експериенцерът притежава както някои признаци на агенса [+одушевеност][+енергия][+контрол], така и някои на пациенса [+търпящ въздействие][-енергия] [-контрол][+промяна]. Контролът при експериенцера е в ниска степен, но не липсва напълно, тъй като при тестване с повелително наклонение, се показва наличието на този признак на експериенцера при някои глаголи за емоция (Радвай се! Възхищавай се! Гордей се! Влюби се! Засрами се!). Наличието на признак енергия се обосновава с възможността да бъде зададен въпрос с правя/направя – „ А ти какво направи?: Ядосах се/ Притесних се/ Смутих се/ Засрамих се“[8]. Експериенцерът може да бъде единствен аргумент на глагола, но може да бъде и съпътстван с други. След направен анализ на глаголите по-долу, давам вдясно ролите, които те изискват.

Глаголи за емоция (verb.emotion)

Представянето на глаголите като диктуващите изречението улеснява до голяма степен учениците и им показва, че от всеки глагол зависи как ще бъде построено изречението. При работа с нови глаголи може да се изведе тяхната аргументна структура, с цел да се разгледат всичките възможни варианти за свръзка с предлози и семантични същини.

Направих анкета да проследя как се възприемат ролите от чужденците. Изследването показа, че ролите будят интерес и не са трудни за работа без предварителна подготовка. Нагласата на хората към използването на ролите като нов инструмент в преподаването на български език беше положителна. Отговорите на анкетираните в по-голямата си част бяха верни или логически обосновани, с което мога да кажа, че семантичните роли се възприемат добре сред чужденци и могат да намерят своето приложение в чуждоезиковото обучение.

Семантичните роли са универсален инструмент за работа със структурата на изречението и синтактичните особености на отделните езици. Аргументната структура на всеки глагол е общовалидна за всяко изречение и ситуация, в която участва. Семантичните роли, които изискват глаголите, се запазват при превод от един език на друг, независимо от подредбата в изречението. Термините, с които са назовани ролите, са интернационални и отвеждат към значението си директно, с което улесняват работата с тях. Всичко това може да допринесе за правилното разбиране и усвояване на граматичния материал при изучаването на български език като чужд.

БИБЛИОГРАФИЯ

Авторски колектив. Аргументната структура – проблеми на простото и сложното изречение. София, 2005, ИК „Сема РШ“.

Авторски колектив. Български език за чужденци: Общ курс, 2009г, УИ „Св. Климент Охридски“.

Атанасов, Атанас. Залогова характеристика на безличните глаголни сказуеми в съвременния български език, списание Български език, 2006, Кн. 1.

Атанасов, Атанас. Класификация на безличните предикати в съвременния български език, сп. Български език, 2015, Кн. 3.

Бъркалова, Петя. Български синтаксис – познат и непознат. Пловдив, 2011, УИ „Паисий Хилендарски“.

Влахова, Радка. „Винителни“ и „дателни“ префигирани глаголи в съвременния български език. Аргументната структура – проблеми на простото и сложното изречение. София, 2005, ИК „Сема РШ“.

Вълчанова, Маринела. Някои наблюдения върху семантиката на рефлексивната частица си. сп. Български език, кн. 1, 1995.

Граматика на съвременния български книжовен език, T. 3 – Синтаксис. Издателство на Българската академия на науките.

Джонова, Марина. Теорията за семантичните роли. Аргументната структура – проблеми на простото и сложното изречение. София, 2005, ИК „Сема РШ“.

Димитрова, Маргарита. Оптативните конструкции в съвременния български език: свобода и ограничения в образуването им, статия в списание „Български език“, 2015, Кн. 3.

Динева, Анета. Валентности и семантични роли при изразяването на емоции. сп. Български език, Кн. 2, 1999/2000.

Касабов, Иван. За ролята на падежа в „безпадежните“ езици, списание „Българска реч“, Kн. 3, 2009.

Лакова, Мери. Извънизреченските семантични роли в съвременния български книжовен език, статия в списание Съпоставително езикознание, №1, 2015.

Несторова, Петя. Подлог със семантична роля експериенцер при ментални предикати, предикати за сетивно възприятие и за изразяване на емоция. сп. Българска реч, Кн. 3. 2005.

Ницолова, Руселина. Българска граматика. Морфология. УИ „Св. Климент Охридски“, София, 2008.

Осенова, Петя. Корпусен поглед към семантичните роли.

Пашов, Петър. Българска граматика. ИК „Хермес“, Пловдив, 1999.

Пенчев, Йордан. Български синтаксис. Управление и свързване. Пловдив, 1993.

Пенчев, Йордан. Реципрочни конструкции в български език, Списание на БАН, Кн. 4, 1996.

Пенчев, Йордан. Функции на форманта се/си в съвременния български език, сп. Български език, Кн. 1, 1995.

Петрова, Галина. Семантични роли на кратките дателни местоимения. изд. Димант, 2006

Valin, Robert D. Van, Jr. An Overview of Role and Reference Grammar (http://www.acsu.buffalo.edu/~rrgpage/rrg/RRG_overview.pdf)

Koeva, Svetla. Lexicon and Grammar in Bulgarian FrameNet (https://www.researchgate.net/publication/220746319_Lexicon_and_Grammar_in_Bulgarian_FrameNet)

Osenova, Petya. Simov, Kiril. Enriching valency frames lexicon of Bulgarian with Semantic

Roles, IICT-BAS, Bulgaria, (Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.)

ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ

https://www.omniglot.com/language/phrases/imissyou.htm

https://ukrainskamova.com/publ/chinnij_pravopis/dlja_pochatkivciv/mestoimenija/10-1-0-295

http://ulpanet.netzah.org/grammatika/gram6.php

http://wordnetweb.princeton.edu/

http://dcl.bas.bg/bulnet/

http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=14&WorkID=5186&Level=2

https://blitz.bg/kriminalni/politseyski-shef-po-otpuskarski-snimki-vv-feysbuk-kradtsite-uznavat-che-stopanite-gi-nyama_news216728.html