Режим(ът) за невербално съгласие и несъгласие в публицистични телевизионни програми (анализ на интервюта в сутрешния блок по Нова телевизия)

Изследват се движенията на главата, изразяващи съгласие и несъгласие в публицистични телевизионни предавания. Акцентът е върху невербалната комуникация и нейните проявления в телевизията. Обект на изследването са движенията „да“ и „не“. След обстоен анализ на значителен брой видеоклипове става ясно, че наблюдаваните движения на главата са предимно по вертикалната ос „нагоре и надолу“. Резултатите от изследването са анализирани и обобщени в таблична форма.

През последните десетилетия все по-ясно и аргументирано започна да се обръща внимание на невербалното общуване. Темата присъства в различни теоретични разработки, но нейният генезис се корени в практическия аспект на реализация на жестовете и мимиките при вербалната комуникация. Паралелно с вербалното (речево) общуване хората използват множество неречеви средства – различни телодвижения, мимики, жестове, интонация и т.н. Обикновено лингвистичните и паралигвистичните средства при осъществяване на комуникативна ситуация „работят“ в синхрон, но не е изключено те да допълват или компрометират езиковата информация. На база на изведените сведения и опирайки се на практическия аспект на това изследване, настоящият труд също се съобразява със спецификата на информацията (словесна и безсловесна), получавана по речевия канал, и с помощта на сведения от видеоматериала, с който разполагаме, ще анализира конкретна група невербални средства. Поставя си и задачата да опише и обобщи най-общо режима за невербално съгласие и несъгласие в публицистични телевизионни предавания. За тази цел се осъществяват наблюдения и анализ върху интервюта в сутрешния блок „Здравей, България“ по Нова телевизия. На база на събрания видеоматериал се правят редица изводи, свързани с проблемното кимане за съгласие и несъгласие в българската езикова практика.

Комуникацията при хората условно би могла да се раздели на два вида по своята същност – вербална (словесна) и невербална (част от нея е жестомимичната). Невербалното общуване се осъществява посредством знаци. Неоспорим от изследователите в тази област е фактът, че осъществяването на комуникация без наличието на езикови средства е сложен и неособено изяснен процес, макар че количеството изследвания през последните години значително се е увеличило. Счита се, че условното двуделение на комуникацията изгражда една обща цялост, при която голям процент от смисъла на съобщението в комуникативната директна (пряка) ситуация се предава чрез паралингвистичните средства през невербални канали и се отдава по-малко значение и доверие на словесните знаци.

Интересът на лингвистите към невербалните аспекти на комуникацията се заражда още в началото на миналия век. През първата половина на 20-и век в трудовете на лингвистите от Пражкия лингвистичен кръжок се появява идеята за проучване на жестовете като част от устните речеви прояви. (Ефтимова 2002). Развитието на тази подчинена на езика подсистема се отбелязва едва тогава, когато се появяват и обособяват дисциплини като психолингвистиката и социолингвистиката, което се случва средата на миналия век. В развитието на първата научна дисциплина се обособяват нейните основни проблеми, които са неин обект на изследване. Един от тези обекти е изследването на невербалните прояви като част от вербалното съобщение. Това е и причината нашето изследване да се опира на паралингвистична перспектива.

Както стана ясно, едно речево съобщение бива разглеждано като съвкупност от вербални и невербални компоненти при психолингвистичния подход. Вследствие на това, описвайки паралингвистичните средства, изразяващи съгласие и несъгласие, ние неминуемо ще обърнем внимание и на придружаващия ги вербален елемент, изграждащ речевата ситуация. Настоящият текст изследва паралингвистичните[1] елементи, онагледяващи различни вербални сегменти, условно разделени в следните тематични категории: на съгласие и несъгласие, потвърждение и непотвърждение, разбиране и неразбиране на ситуацията, одобрение и неодобрение, поздрав и сбогуване, посочване и изброяване в различни интервюта.

Понятието невербална комуникация е сложно и обширно, тъй като кодира в себе си различни аспекти на взаимодействието между хората. В конкретната разработка ние няма да се опитваме да бъдем изчерпателни по отношение на описването на всички тези аспекти, а ще се фокусираме конкретно върху една от модалностите на невербалната комуникация – кинестетичната модалност, която представлява различните движения на тялото – неговите пози, жестовете и мимиките[2]. Основен обект на изследването са кинемите за съгласие и несъгласие в българската реч. Те се разглеждат не отделно от вербалното изразяване, а във взаимодействие с него, тъй като са взаимосвързани елементи на единен процес, процесът на непосредственото общуване. (Липовска 1999) Една от основните цели на настоящата работа е не само да установи и опише наличието на невербални елементи в медийната сфера на общуване и в частност на телевизионните предавания, а и да предложи и утвърди съществуването на един практически доказан модел на използване на кинемите за съгласие и несъгласие в общуването на български език.

Както вече бе споменато с „раждането“ на психолингвистиката през втората половина на XX век и интересът на изследователите към езика на тялото се възражда и започва създаването на масив от изследвания по темата. Тези проучвания се базират на тогавашните нужди на обществото, свързани с чуждоезиковото обучение, превода, международната комуникация и т.н.

Още в Древността хората са проявявали интерес към човешкото тяло и неговите особености. Освен външните белези, които притежава човек, под внимание са се взимали и умението да се изразяваш, да говориш въздействащо. Като елемент на изразяването е било важно и съобразяването на типа поведение. Няма ясни данни за пряко обвързване и тълкуване на употребата на вербално и невербално общуване в този период.

Като цяло до началото на миналия век повече се е обръщало внимание на физиогномиката[3], зародила се в Древността. Изследователи и автори са се интересували от човека и неговата външност, неговите обвързаности с природата и вътрешния свят. Интерес към подобни тълкования има и днес сред обществото.

Най-пълни и значими обаче са изследванията в последните петдесетина години. Заради своята многоаспектност и многопластовост невербалната комуникация бива разглеждана и изучавана от различни гледни точки. Големият обем на научните изследвания по темата не позволява изчерпателно и подробно да разгледаме всички подходи при нейното проучване, затова ще акцентираме върху подхода, използван в тази разработка – психолингвистичния подход, застъпен у нас от А. Ефтимова, при който се разглежда речта като съвкупност от вербалните и невербалните прояви. Мултидисциплинарността на този подход създава сериозни проблеми при дефинирането на основните изследвани обекти.

Основните методи, които са използвани в настоящата работа, са наблюдението, типизацията и обобщението.

В изследването са анализирани записи на сутрешното телевизионно предаване по Нова телевизия „Здравей, България“ в периода на месеците юни и юли 2019 година. Общата продължителност на предаванията е 114 астрономически часа, като в анализа влизат само интервютата, проведени в студиото, които са с дължина от около 63 часа.

Водещите на телевизионната програма са двама, с уточнението, че през месец юли в различните седмици отсъства един от водещите и предаването бива водено само от един водещ. Общият брой на гостите в студиото е 120, от които има такива, участвали по повече от веднъж в предаването. (вж. Приложение 1).

С цел по-ясно очертаване на психологическите и социалните фактори, влияещи на реалната ситуация на общуването, представяме и обобщени данни за броя на участниците, както и за пола, възрастта и социалната заетост на гореспоменатите гости и водещите в предаването. (Ефтимова 2002)

Таблица 1. Брой на участниците в интервютата и полова принадлежност

Възрастта на участниците в интервютата средно се движи в интервала между 50 и 60 години. Освен темите на разговор в студиото е важно и да отбележим професионалната заетост на събеседниците, тъй като тя може да ни насочи към тяхното образование. Данните за професионалната заетост на интервюираните представяме в пет обобщени макрокатегории (Ефтимова 2002).

Таблица 2. Област на професионална реализация на събеседниците

В описаните по-горе данни не са включвани интервютата и репортажите извън телевизионното студио. Това се прави с цел пространствено-териториалната среда да бъде идентична и да няма различни външни фактори, които да оказват влияние върху вербалните и невербалните прояви на комуникантите.

Информацията от Таблици 1 и 2 ни е важна с оглед на резултатите от съвременните психологически и социолингвистични изследвания, които потвърждават съществуването на устойчиви модели на поведение сред членовете на различни кръгове според социалните им роли – културни, професионални, семейни и т.н.

Във фокуса на нашето изследване попада интервюто като форма на общуване. Вследствие на това трябва да обърнем внимание и на фигурата на водещите, тъй като те се подлагат на наблюдение и анализ. Тяхната роля е сложна – трябва да осъществят успешен контакт както със своите събеседници в студиото, така и с телевизионните зрители. „Тази двустранна задача може да бъде изпълнена, ако поведението на водещия бъде съобразено със субективните характеристики на присъстващите в студиото и с особеностите на аудиторията като цяло“ (Ефтимова 2002: 47).

Формална класификация на изследвания обект

В тази част от изследователската работа ще представя една условна формална класификация на киманията на база изследвания видеоматериал. Тя включва дванадесет елемента, използвани с различна честотност в комуникативните ситуации. С най-голяма степен на използване се открояват пет от елементите, а именно елементите с номера 1, 3, 6, 7 и 8 (Таблица 3).

Таблица 3. Типология на вариантите на кимането, забелязани в изследваните предавания

Тематична класификация на изследвания обект

Теоретичното и условно създаване на такъв тип класификация правим на база практическия опит, придобит върху основата на описаните и анализирани интервюта. След направеното описване и сравняване на емпиричния материал се обособиха девет тематични употреби на кимвания и поклащания на главата, без да бъде вземана под внимание наличността на хиперкинезия[4] у някои от гостите в предаването. Ето и тематичната класификация: съгласие/несъгласие; потвърждение/непотвърждение; одобрение/неодобрение; разбиране/неразбиране на ситуацията; поздрав/сбогуване; изброяване; задаване на въпрос; посочване/акцент; благодарност.

В настоящата работа бяха изгледани видеозаписи с обща дължина от 114 часа, от които 63 бяха подробно анализирани за наличие, честотност и формална проява на паралингвистични средства с участието на главата. Откроиха се девет тематични категории на движения с главата. Вероятно заради високия социален статус и образование на участниците, спецификите на типа общуване и жанра и тематиката на предаването се обособява една „предпочитана“ формална проява на движение с главата – вертикалното поклащане, без оглед на тематичната класификация.

Невербалният аспект на комуникацията в студиото проличава при всички комуниканти. Не се регистрира липса на невербални средства при общуването, независимо от тяхната функция – дали синхронизират конкретното изказване, или пък го компенсират напълно. Отчетени са различни нива на паралингвистично присъствие и прояви. Едно от наблюденията ни е, че индивидите от женски пол са по-склонни да проявяват активни телодвижения в разговор, но това не е било във фокуса на нашето изследване и не можем да излезем с категорична аргументация.

Уеднаквяването на избора на паралингвистични елементи в комуникацията, синхронизиращи различни лексикални единици в различни по цел изказвания, ни довежда до мисълта за съществуваща тенденция на стандартизиране и шаблонизираност на невербалното поведение в медийното пространство. Откриваме единствено колебание на проявите на българското кинетично „не“ при несъгласие. Като честотност в тази категория се откриват както вертикално, така и хоризонтално поклащане на главата. В категориите за непотвърждение, изброяване, поздрав, разбиране и благодарност имаме стопроцентово предпочитание към вертикалното поклащане на глава еднократно и многократно.

При задаването на въпрос се поставя емоционално натоварено ударение върху въпросителните местоимения. Предпочитаният невербален елемент при задаването на въпроси с местоименията какво, защо и как е вертикалното поклащане на главата в едната или и в двете посоки – само надолу или надолу и нагоре. Това заключение пряко подкрепя теорията ни на съществуваща стандартизираност и уеднаквяване на невербалните прояви в телевизията. При така наречените „ли-въпроси“ с участието на безличен глагол превес взимат поклащанията на глава в хоризонталната мислена линия.

Можем да говорим за вербална икономия при ситуации на поздрав, благодарност, сбогуване и разбиране на ситуацията. Там в много голям процент от случаите комуникантите в лицето на гостите в студиото „изпускат‘ лексемата и използват само невербален отговор. Следователно имаме висока проява на невербална полисемия.

Изводи и заключения

От направените анализи и обобщения имаме основание да изведем следните заключения:

1. Наличие на уеднаквен режим на невербално съгласие и несъгласие при комуникантите в публицистичните телевизионни предавания.
2. Сравнително слаба проява на паралингвистични средства при общуването, обясняваща се с характера на такъв тип предавания, сериозните политически и социални теми, които се обсъждат, официално-деловото общуване и не на последно място, с високия социален статус и образованост на комуникантите.
3. В предаванията присъстват и синхронизиращата, и компенсиращата функция на паралингвистичните средства, като с по-висока честотност е първата.
4. Не се потвърждава широкото схващане, че в българскиата речева практика използваните невербални средства за съгласие и потвърждение са поклащане на главата наляво и надясно. Обобщеният материал и количественият превес дават основание да заключим, че изразяването на положителна оценка посредством паралингвистични изрази става с поклащане на главата по вертикална линия – нагоре и надолу.
5. Регистрира се наличие на подсъзнателна обвързаност между конкретни невербални прояви и някои видове местоимения.
6. Поставяне на логическо ударение върху части от речевия поток, ако говорещото лице смята, че са важни за целта на комуникацията и за да въздейства на събеседника или аудиторията.
7. Забелязва се предпочитание от комуникантите за използване на поклащания на главата по вертикалната ос горе-долу.
8. Въпреки сериозното присъствие на жестове с участието на главата, в предаванията не се забелязват прояви на експресивни паралингвистични средства.

В Таблица 4 ще представим обобщение на използването на конкретни кимвания и тяхното наличие в различните тематични категории, които сме обособили. Наличието на определен тип кимване (представен чрез визуалните елементи) ще бъде отбелязван със знак „+“, отсъствието с „-“, а епизодичните/ частичните прояви със знак „*“.

Таблица 4. Обобщени резултати на проявите на кимвания с глава спрямо тематичната и формалната класификация

От изложеното дотук можем да твърдим, че сутрешният блок „Здравей, България“ по Нова телевизия, подобно на останалите от този тип, следва ясен модел на поднасяне на информация на зрителите, който се характеризира с ограниченост в употребата на паралингвистични средства. Рядкост са по-експресивните и по-свободните невербални прояви. Това заключение кореспондира с резултатите от изследването на А. Ефтимова върху невербалните средства в телевизионната публицистика преди 17 години (Ефтимова 2002).

Също така описаните паралингвистични изяви не потвърждават общоприетите твърдения, че има някакъв коренно различен режим на съгласие и несъгласие при българите. Това ясно говори за активни тенденции на осъвременяване на мисленето и поведението и отваряне към света. Смятаме, че това се дължи на все по-оживената международна комуникация и отучването от мисълта и схващането за монокултурност в така или иначе мултикултурното общество, в което живеем. В допълнение можем да кажем, че средната възраст на участниците в предаването е сравнително висока, тоест подобен тип процеси на възприемане на невербални модели от Запада не е характерна само за младото поколение.

Обобщените резултати в Таблица 4 за предпочитаната посока на движения на главата от различните комуниканти, ясно показват, че вертикалните движения горе-долу са по-често използваните без оглед на целта на речевото съобщение.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Бояджиев 2011: Бояджиев Т.. Българска лексикология. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2011.

Георгиева 2010: Георгиева М. За екстралингвистичната природа на емотивните междуметия. Протолингвистика и комуникация. Унив. издателство „Св. Кл. Охридски“. С. 2010. ISBN 978-954-07-3174-2, 66 с.

Ефтимова 2002: Ефтимова А. Невербалната комуникация в телевизията. София: Сема РШ, 2002.

Ефтимова 2005: Ефтимова А. [online] Кандидат-президентското тяло говори. – В Електронно издателство LiterNet, 21.08.2005 [https://liternet.bg/publish9/aeftimova/president.htm].

Липовска 1998: Липовска А. О проекте создания русско-болгарского словаря мимики и жестов. – В Лексикографски и лексиколожки четения ’98. Първа национална конференция, посветена на 100-годишниата от рождението на българския лексикограф и преводач Стефан Илчев., 19-20.X.1998.

Липовска 2002: Липовска А. О прагматическом аспекте исследования невербалных (кинетических) компонентов коммуникации при сопостовительнм анализе близкородственных языков. – В Litore Psycholinguistica. София, 2002.

Нанкова 2007: Нанкова М. Еволюция на изследванията в невербалната комуникация. – В Икономика и управление, №2, 2007, 61-64.

Томова 2008: Томова М. [online] Културно специфични сигнали на тялото. Език на тялото. Жестове и поведение. Мимика и поглед. Пространствена дистанция. – В Научни трудове на Русенски университет. Русе, 2008 [http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/9/9-8.pdf].

Трендафилова 2013: Трендафилова А. [online] Невербална семиотика и медийно поведение. https://rhetoric.bg/невербална-семиотика-на-медийно-пове // Електронно списание Реторика и комуникации, юли 2013, № 9.