Настоящото изложение е част от по-цялостно изследване, имащо за основна цел да се проучи теоретичната област, наречена копулативен тип предикация в българското сложно изречение.
Конкретният текст си поставя като основни задачи да се представи цялостен модел на генериране на изречения в двете прикопулни позиции, като подробно се опише конструирането и спецификите на сложните съставни изречения, получени чрез субституция с подчинени изречения в позициите на субекта и предикатива в изреченския модел субект – копула – предикатив, наред с това да се разкрие ролята на глагола съм като връзка не просто между две лексикални единици, а между изреченски позиции, в които може да бъде експлициран различен езиков материал. Също така да се потърсят решения във връзка с възникналите в хода на изложението спорни въпроси.
Сложните съставни изречения с подчинени в прикопулна позиция могат да се разглеждат като производни от прости изречения, построени по трикомпонентния логически модел SubP cop PredP (субект – копула – предикатив). Подчинените изречения се явяват субститути в една от двете прикопулни позиции и традиционно се разглеждат съответно като подчинени подложни изречения при постоянно третолични именни сказуеми (често наричани безлични) или като подчинени сказуемноопределителни изречения към подлога в главното изречение, макар че това не са единствените възможности за интерпретация на подчинените изречения във всички случаи. Подчиненото изречение не би могло да се тълкува като подложно в случаите, в които подчиняващата конструкция е същинско безлично изречение и не допуска експлициране на езиков материал в субектна позиция (Казах ти, че не ме е грижа колко ще струва. (БНК), Яд ме е, как вие, умен човек, можете да говорите такива неща, от които би се изчервил дори един ученик. (БНК), Най-много ме е страх да не ида в ада! (Ралчевски 2013: 253), Жал ми е да го изхвърлям. (БНК), Мъка ми е, че не съм с тях. (БНК) и др.)[1]. Символните записи proex NP + OAcc и proex NP + QDat описват безличните изречения с глагол съм, които не са обект на изследване в настоящия текст.
Наред с това внимание заслужава още един вариант на подчинените подложни изречения – при копулативен глагол и предикатив, като в този случай подчиняващата съставка е лична форма и се отличава от нулевосубектните конструкции от типа трудно е, важно е, истина е, факт е, за пример е, за отбелязване е и други подобни.
1. Общ модел на копулативния тип предикативни отношения
Копулативният тип предикация както в простото изречение, така и в сложното може да бъде представен със следния символен запис – виж (1), който е обобщената формула, а (2), (3) и (4) показват споменатите възможностите за субституция в двете прикопулни позиции.
(1) 
Фигура 1
(2) SubP cop PredP → NP cop PredP
(3) а. 
Фигура 2
б. Pred + cop S
(4) NP + Det cop S
(5) S cop S
Запис (1) представлява синтезирана формула, своеобразен ключ, разкриващ вариантите за експлициране на езиков материал в трикомпонентна изреченска структура с глагол съм. Описано е простото копулативно изречение и моделът на генериране на изречения при копулативен глагол, а следващите записи представят структурата на всяка отделна възможност за реализиране на копулативен тип предикация както в простото, така и в сложното изречение. Формалният запис нагледно представя мястото и ролята на глагола съм като връзка между две позиции, които могат да бъдат запълвани по различен начин. (2) дава формулата на просто изречение с трикомпонентна структура субект – копула – предикатив, а SubP и PredP са означения съответно за фразата (синтактичната група) на субекта и предикатива. Термините субект и предикатив са логически, а понятията, които експлицират на езиково равнище, „се изразяват чрез думи в относителен смисъл или прости и сложни изречения“ (Бънков 1975: 194). В рамките на простото изречение субектът може да бъде изразен чрез съществително име или именна група, субстантивирана част на речта, различни видове местоимения, най-често лично или показателно, докато в позицията на предикатива могат да явяват съществителни имена, прилагателни имена, групи, изградени от предлог и име, но също в по-редки случаи – наречия, числителни имена, въпросителни местоимения.
Следващите формални записи описват възможностите за изразяване на субекта и предикатива чрез подчинено изречение. (3) а. представя структурата на сложни съставни изречения с подчинено подложно изречение при нулевосубектни именни сказуеми, като подчиненото изречение е субститут на подлога в конструкцията SubP cop PredP, а предикативната фраза е изразена с неизменяеми третолични (безлични) съставни именни сказуеми, съставени от безлично-предикативни изрази (proex {- о/- е}), съществителни имена с абстрактно значение (proex N), предложни групи (proex PP) и копулативен глагол съм в трето лице, единствено число. Обобщените записи са формулирани и утвърдени в българската лингвистична литература от П. Бъркалова (виж Бъркалова 2011). Формулите proex {- о/- е} е, proex N е, proex PP е са изведени на базата на конституентното правило за изречението S → NP VP, като под внимание са взети случаите, в които подложната позиция остава празна и тя е отразена със символа за липсващ експлетивен подлог proex. Авторката презаписва безличните именни сказуеми, съставени от глагол съм и прилагателно име, като proex {-о/-е} е, а {-о/-е} са безлично-предикативни думи, окончаващи на -о и -е като добре, зле, лошо, опасно, удобно, необходимо, прекрасно, важно, ясно, явно и много други. Допусната е и възможността тези конструкции, функциониращи като глаголни групи, да се разширяват с обекти в акузатив и датив – OAcc и ODat (Бъркалова 2011: 126-127).
Зад същата възможност за експлициране на изречение в подложна позиция стои още един вариант за изреченска структура, в която подчиняващата съставка се различава от постоянно третоличните proex-конструкции, а подчиненото изречение може да бъде единствено относително (въведено с относително местоимение). Символно тази група сложни съставни изречения може да бъде представена със следната формула Pred + cop S, описваща изречения като Щастлив е, който може да нарече такъв герой свой баща. (БНК), Малцина са, които се раждат с бяс в сърцето. (БНК). Тази разновидност на сложните съставни изречения с подчинени подложни присъства с редки примери в синтактичната литература, без да е обект на целенасочено проучване.
Формула (4) NP + Det cop S описва възможността подчинено изречение да заема позицията на предикатива, в този случай то традиционно е определяно като сказуемноопределително изречение към подлога в главното изречение. NP + Det представя членувано съществително име (истината, смисълът, парите и др.) или субстантивирана част на речта (важното, лошото, единственото, първото и др.), също местоимения – лични, показателни, обобщителни, отрицателни, неопределителни, маркирани с признака [+ определеност].
Нетипичен изреченски модел се крие зад последната структурна формула – S cop S, която описва възможността и двете прикопулни позиции да бъдат запълвани с изречения. Тази рядко срещана конструкция възстановява симетрията, характерна за простото копулативно изречение. Невъзможността да се определи главното и подчиненото изречение извън конкретен контекст поставя глагола съм в същата позиция, както в NP cop Pred – връзка между позициите на изреченския субект и предикативната фраза, докато в другите структурни схеми копулата е и част от подчиняващите конструкции, принадлежи към главното изречение.
Своеобразно синтактично предизвикателство представляват рядко срещани примери като следния:
(6) Да вярваш е да се спасиш. (Ал. Теодоров – Балан 1940: 421)
Фигура 3
При анализа на такива примери обичайните термини сложно съставно (съчинено) изречение, главно изречение, подчинено изречение, вид на подчиненото изречение стават неприложими, а изреченията при глагола съм не могат да бъдат класифицирани според познатата система. Единственото възможно обяснение за тяхното генериране е чрез трикомпонентната структура SubP cop PredP и възможността позициите на субекта и предикатива да бъдат запълвани с изречения. Подобни примери явно демонстрират спецификите на копулативния тип предикация и ролята на глагола съм като връзка между две позиции – на изреченския субект и на предикатива, които могат да получават различен лексикален пълнеж – именни фрази, подчинено изречение във всяка една от позициите или изречения и в двете прикопулни позиции.
2. Генериране на подчинени подложни изречения в прикопулна позиция
Съвременните лингвистични теории все по-отчетливо подчертават еднаквостта на езиковите закономерности, реализирани в словосъчетанието, простото изречение и сложното изречение, като „основната разлика между простото и сложното изречение е не в принципите, по които са изградени, а в групите, които ги изграждат“ (Тишева 2000: 9). От тази теоретична база изхожда разбирането, че едни и същи позиции могат да бъдат запълвани както с думи и с фрази, така и с изречения, т. е. изреченията се редуват в едни и същи субкатегоризирани позиции с различни фрази именно поради еднаквите принципи и зависимости в изреченията.
Дървовидните графики, предложени по-долу, от друга страна са свидетелство за структурните различия между просто и сложно изречение, свързани с категории и позиции, които стават задължителни в сложното съставно изречение. Докато простото изречение може да бъде представено само чрез лексикални проекции, то в съставното изречение това е невъзможно. Функционалната категория CP е задължителен елемент при представянето на синтактичната структура на всяко сложно съставно изречение. Тя не е просто позиция, в която се осъществява връзката между главно и подчинено изречение, но и възел, снабден с признаци, или йерархична структура по модела на Л. Рици, интерфейс, пренасящ информация, свързана със селекцията на определени позиции, имащи в различна степен отношение към главното и към подчиненото изречение (виж Рици 1997).
Генерирането на подчинените подложни изречения може да се представи и чрез презапис на конституентното правило за изречението S → NP VP като S → CP VP (cop PredP). В тези случаи субектната позиция, която се намира в Spec на IP (S) според Теорията Х‘, е запълнена с подчинено изречениe, което, макар по същество да функционира като NP, не може да бъде отразено като такова. Необходимо е ползването на функционалната категория CP, като по този начин се осигурява и позиция за главния маркер за синтактична подчиненост в сложните съставни изречения – опората Co, която се заема от комплементизаторите (Пенчев 1998: 103). Именно поради тази своя специфика (субектната позиция се намира в Spec на IP) подчинените подложни изречения са наречени от А. Карние спецификаторни (specifier clauses) – „подчинени изречения, които служат за субект на главното изречение“ (Карние 2006: 201).
Употребата на функционалната категория IP (Inflection Phrase) позволява по-ясно да се открои ролята на копулата като съгласувателен механизъм между позициите на подлога, запълнена с изречение, и на предикатива. При пълнозначни глаголи опората Io може да се раздели на две проекции – AgrP и TP, които съответно носят признаците [лице, число, (род)] и [време]. Agr носи предикативните съгласувателни признаци и може да се разглежда като универсална опора на изречението, темпоралният възел е отделен, защото времето технически не участва в механизма на предикацията, доколкото субектът не носи темпорални характеристики (Пенчев 1998: 17 Кръпова 2000: 214-215). При копулативния тип предикация глаголът съм носи съгласувателните признаци лице, число и време и съчетава категориите AgrP и TP, а в сложните съставни изречения с подчинени подложни при нулевосубектни конструкции реално липсва граматическо съгласуване между главно и подчинено изречение, както в случаите, когато подчиненото изречение се съгласува с опорната фраза, тъй като главното изречение е неизменяемо по лице.
Описаните теоретични принципи и обяснения могат да бъдат практически приложени при изграждането на синтактично дърво, отразяващо структурата на сложно съставно с подчинено подложно изречение.
(8) Да пазиш тайна е изкуство, което изисква много лъжи, изречени по великолепен начин, и голяма склонност да играеш комедии и да им се наслаждаваш. (БНК)[2]
Фигура 4
Така изградената структура, базирана на правилата на конституентната граматика, обаче не представя по-често използвания словореден вариант на тези изречения. Йерархичната организация на фразовите структури, базирани на Теорията X’, не определят линейния ред в изреченията (Хеджман 1994: 147), а в голям процент от ексцерпираните и наблюдавани сложни съставни изречения с подчинени подложни нулевосубектна съставка (главното изречение) предхожда подчиненото изречение.
По-често срещаният словореден вариант на сложните изречения с копулативна предикация може да намери своето обяснение в информационната структура на изречението. Съставното изречение предлага нетипичен словоред от гледна точка на модела на простото копулативно изречение NP cop PredP. Предикативът, като носител на предикативния признак, съдържа новата информация в изречениято – фокуса, без значение как словоредно е организирано изречението. Преместването му в първа изреченска позиция в сложното изречение и повдигането му, отразено като преместване в Spec на CP, може да бъде разглеждано като фокус в изречението.
Предложеното обяснение на позицията на подчиняващата съставка в съставните изречения с подчинени подложни при глагол съм кореспондира и със семантичната специфика на главното изречение, което се свързва с оценъчност, даване на характеристика на информацията в подчиненото подложно изречение.
За да се спази линейният параметър от Теорията на принципите и параметрите е възможна трансформация, при която цялата глаголна група като крайна проекция, а не като опора, да бъде повдигната в Spec на CP, където могат да се придвижват само лексикални проекции тип XP и k-думи (Кръпова 2000: 222, Карние 2006: 205). Случаят обаче е различен от повдигането на спомагателни глаголи, наречия и обекти (head-to head movement) (Хеджман 1994, Карние 2006: 241-282).
За илюстрация на описаното ще бъде използван следният пример:
Фигура 5
(9) Господине, чест беше да се запознаем. (Карабашлиев 2008: 178)
Фигура 6
Представената трансформация е възможност да се запази оригиналният линеен ред, ползван от автора, и в същото време дървовидната структура ясно показва йерархичния ред в сложното съставно изречение и ролята на копулата съм като съгласувателен механизъм между позиции, които могат да получават различен лексикален пълнеж.
Аналогично могат да бъдат представени сложни съставни с подчинени въпросителни и относителни подложни изречения, като дървовидната структура трябва да отразява и движението на k-думите и относителните k-думи. В случаите, когато главното изречение линейно предхожда подчиненото, трябва да се осигури още една спецификаторна позиция за осъществяване на показаната по-горе трансформация.
Формулата Pred + cop S представлява символен запис на един клас сложни съставни изречения, в които подчиненото заема позицията на изреченския субект и се намира в прикопулна позиция. Виж предложените примери:
(10) а. Подозрителен е, който прекалено много хвали родината си. (БНК)
б. Безумни са, които не тачат тоя божи повелител. (БНК)
в. Грешник е, който нарушава Закона. (БНК)
Подчиняващата съставка в структурата Pred + cop S за разлика от постоянно третоличните конструкции с глагол съм е изменяема, копулата може да се променя по лице и число. Макар че в наблюдаваните изречения копулативният глагол най-често се среща в трето лице, единствено число, възможността за промяна на морфологичните категории лице и число и наличието на примери, които го доказват, е свидетелство за друг изреченски модел.
Изреченията, построени по формулата Pred + cop S, са много близки и до сложните съставни изречения с подчинени подложни към пълнозначни глаголи (Който ме владее, владее съдбата. (БНК), Който не коленичи, умира. (БНК)), като основната разлика е в същността на подчиняващата съставка, която в единия случай е личен пълнозначен глагол (verbum finitum), а в другия – комбинация от копулативен глагол и предикатив. В позицията на предикатива, както и в простото изречение, построено като трикомпонентна структура NP cop Pred, могат да се появят съществителни, прилагателни имена, предложни фрази, квантификатори, въпросителни местоимения, които задължително са маркирани с признака [- определеност].
Подчиненото изречение e свободен релатив – относителното местоимение в подложното изречение е без експлициран антецедент в главното, но не е структурно ограничено спрямо главното – виж (11).
(11) а. Щастлив е, който би могъл по-бързо да разбере небесния шифър. (БНК)
б. Който подслонява при себе си апач, е наш враг и трябва да умре. (БНК)
Кореферентната дума на релатива в подчиненото изречение може да се възстанови с местоимение или съществително име с общо значение – ти, този, тази, тези, това, онзи, онази, онези, всеки, всички, някой, човек, хора. Всички свободни релативи са логически свързани с подчинените определителни изречения. Преобразуването на подложното изречение в определително е свързано с експлициране на формална опора, съгласувана по род и число с относителното местоимение, която заема субектна позиция.
Генерирането на всички подложни изречения в прикопулна позиция може да бъде обяснено чрез субституция на именната фраза в подложна позиция с изречение. Появата на изречение в субектна позиция не променя логическия модел на трикомпонентната структура, който претърпява трансформацията от NP cop Pred в S cop Pred.
В конкретната структура Pred + cop S изречението в подложна позиция не е генерирано по модел, различен от субектните изречения при proex-конструкциите, който бе изложен по-горе. Спецификите произтичат от възможността за промяна на копулативния глагол по лице, число и време и от наличието на относително подчинено изречение. Последното вече показва, че опората на CP – Co няма да бъде лексикално запълнена, а относителните местоимения са преместени от изходната си позиция в подчиненото изречение в Spec, но остават свързани с празната позиция, чрез която се интерпретират.
Основната разлика между сложните съставни изречения с подложни към третоличните конструкции и такива към копула и предикатив е реалното съгласуване при вторите, произтичащо от възможността за промяна на граматичните категории на предикатива и на копулата. В структурната схема Pred + cop S копулата реално влиза в ролята на съгласувателен механизъм. Възниква въпросът между кои изреченски позиции е съгласуването. Изречението, заемащо субектна позиция, няма род, но относителното местоимение в подчиненото изречение се съгласува с предикатива по род и число, в зависимост от лексикалния материал в предикативна позиция. Може да се допусне, че това съгласуване произтича от морфологичните категории, с които е натоварена подложната позиция в главното изречение. Копулативната предикация нагледно показва съгласуването, като предикативният признак приема категориите на субекта чрез копулата. Празната подложна позиция продължава да пази тези категории и чрез глаголът съм се синхронизира с предикатива, а същата позиция е антецедентна спрямо релатива в подчиненото изречение и по този начин същите морфологични категории са копирани от относителното местоимение.
Ползването на функционалната категория IP (inflection phrase) позволява да се визуализира механизма на съгласуване в структурната схема Pred + cop S. Синтактичното дърво (12) илюстрира описания изреченски модел:
(12) Най-лош крадец е, който ограбва душата си. (БНК)
Фигура 7
3. Генериране на подчинени сказуемноопределителни изречения в прикопулна позиция
Преди да бъде описан моделът на генериране на сложни съставни изречения с подчинени сказуемноопределителни, ще спрем вниманието си на дискусионния въпрос относно класификацията на съюзните и въпросителни подчинени изречения при определена именна група и копулативен глагол. Основният въпрос е дали съществува разлика при интерпретацията на подчинените изречения в сложни съставни изречения като:
(13) а. Истина е, че ние, занаятчиите, се борим колкото можем, ама с две голи ръце човек може ли да надделее! (Радичков 1980: 15)
б. Изключително важно е кариеристът да има нравствено оправдание за действията си, както всички криминални престъпници оправдават престъплението си въз основа на своите морални критерии. (Марков 2016: 24) от една страна, и:
(14) а. Важното е, че не може да изповядаш нищо в аванс. (Ралчевски 2013: 84)
б. Истината е, че това се случи към 23 часа. (Карбовски 2013: 96) от друга.
Достатъчен маркер ли е наличието на определеност, за да бъде интерпретирана именната група в главното изречение като субект (подлог), съответно подчиненото изречение като сказуемноопределително (предикативно) – субститут на предикатива в структурата SubP cop PredP?
Формалните записи, изработени от П. Бъркалова, също извеждат това различие – в първата група изречения – (13), подчиняващата съставка е нулевосубектна конструкция (proex), а подчиненото изречение заема субектна позиция, докато в следващите примери (14) наличието на детерминирана именна фраза в главното изречение (NP + Det) предполага, че тя заема подложна позиция, а подчиненото изречение – предикативна. Това е по-широко застъпената теза в българската лингвистична литература по този въпрос. Автори като К. Попов, Ст. Брезински, Ив. Недев, П. Радева, Св. Коева извеждат като задължително условие наличието на детерминирана подложна група, съгласувана с копулативен глагол, за регистриране на подчинено изречение, което заема позицията на предикатива, удачно наричано от Св. Коева подчинено предикативно изречение (Коева 2006).
От друга страна, Й. Пенчев приема единствено относителните сказуемноопределителни изречения като същински такива (Пенчев 1998: 117), а съюзните и въпросителните са тълкувани като подложни, тъй като подчиненото изречение може бъде заместено с показателно местоимение това, а тази субституция се използва като тест за откриване и разпознаване на изречение – подлог (Пенчев цит. съчинение: 105). П. Бъркалова споделя становището на Й. Пенчев, че тези изречения са подложни, след като допускат субституция с това (Бъркалова 2011: 150). Съответно в примери като (14) а. и (14) б. подчинените изречения могат да се заместят с това и би трябвало да се класифицират като подложни.
Ел. Николова обръща внимание, че в сложни изречения, при които подчиняващата съставка е изградена от определено съществително име и копулативен глагол, е възможна субституция на подчиненото изречение не само с това, а с показателно местоимение такъв, такава, такова, такива, а в случаите, когато главното изречение е съставено от детерминирана субстантивирана част на речта и глагол съм, е възможна замяна на подчиненото изречение със „субстантивирано прилагателно следното“, от което би следвало, че подчинените изречения са предикативни, а не подложни (Николова 1999: 18-19). Субституция на подчиненото изречение с такъв е възможно само при детерминирана фраза и глагол съм, но не и в случаите, в които подчиненото изречение е субкатегоризирано от нулевосубектна конструкция.
(15) а. Реалният въпрос е, че в никакъв случай не биваше да ходите там. (БНК) → Реалният въпрос е такъв.
б. Друг въпрос е, че връзката между подсъзнателното и съзнателното не е толкова елементарна. (БНК) → *Друг въпрос е такъв.
Субституцията с показателно местоимение това обаче също трудно може да се приеме за категоричен тест за разпознаване на подложно изречение. Поставянето на това е възможно както в позицията на изреченския субект, така и в позицията на предикатива, тъй като и двете са в именителен падеж.
Не бива да се пропуска и наличието на биноминативни копулативни изречения, в които и двете именни групи са детерминирани – NP1 + Det cop NP2 + Det. В такива изречения понякога представлява сериозна трудност да се определи кое съществително име е подлог и кое – предикатив.
Невъзможността за категорично разграничаване на позициите на субекта и предикатива поставя в определени случаи под въпрос и вида на подчиненото изречение.
Оказва се изключително трудно да се открие ясен и категоричен маркер, който категорично да разграничи или да докаже, че разликата е единствено прозодична в изрази като важно е и важното е, истина е и истината е, факт е и фактът е, както и да се определи видът на подчинените към тях изречения. Заслужава си да се потърси още една отличителна процедура, базирана на възможността, съответно невъзможността за промяна по лице и число.
За целта е ползвана търсачката на Българския национален корпус (http://search.dcl.bas.bg), като чрез наредена заявка се търсят сложни съставни изречения, чиято подчиняваща съставка включва съществително име, съчетано с глагол съм в 3 лице, множествено число, а след него следва подчинителен съюз че, дето или да или въпросителни местоимения, или местоименни наречия. Умишлено не е зададено изискване съществителното име да бъде определено, което дава възможност да се получат резултати включващи определени съществителни имена, именни групи, в които определеността се носи от предходно прилагателно име, показателно местоимение и неопределени имена, каквито се срещат в сложните съставни с подчинени подложни изречения.
След преглед и анализ на резултатите се вижда, че във всички примери, в които се среща комбинация от съществително име и копула съм в 3 лице, множествено число в сегашно, бъдеще или минало време и подчинено изречение, съществителното име или именната група са определени, например:
(16) а. Претенциите им са, че обявяването на война толкоз наскоро ще нанесе щети на техния бизнес. (БНК)
б. Ключовите цели ще бъдат да се определи кръг от политики и действия, организирани в държавите-членки, както и да се засилят наблюдението и оценката на тяхното въздействие. (БНК)
в. Въпросите са какви са правата на приватизационните агенти и колко прозрачен може да бъде приватизационният процес. (БНК)
Този експеримент дава известно основание да приемем, че proex-конструкциите и групата, описвана като NP + Det cop, са различни по същността си съставки и съответно подчинените към тях изречения би следвало да се тълкуват като различен вид – в първия случай подчиненото изречение е субститут на субекта в изречението (подчинено подложно изречение), а във втория случай – на предикатива (подчинено предикативно изречение).
От изложеното дотук следва, че подчинените изречения при определена именна група и копулативен глагол би следвало да се тълкуват като сказуемноопределителни (предикативни). Категоричността на това твърдение е в известна степен разклатена от наличието на биноминативни копулативни изречения с две определени именни фрази, при които не винаги е възможно извън даден контекст да се определи кое определено съществително име е субектът и кое – предикативът в изречението. В такъв случай не може със сигурност да се твърди, че подчиненото изречение при детерминирана именна група и глагол съм е сказуемноопределително, поради теоретичната възможност предикативът също да бъде членуван. Й. Пенчев заключава, че този спорен въпрос „се оказва проблема на простото, а не на сложното изречение“ (Пенчев 1998: 8).
Въпреки разнопосочните мнения и невъзможността за абсолютна категоричност, коментираните подчинени изречения в прикопулна позиция ще бъдат еднозначно разглеждани като предикативни.
На базата на конституентното правило за изречението S → NP VP, както при представянето на подчинените подложни изречения в прикопулна позиция, ще бъде описан моделът на пораждане на всяко подчинено изречение, заемащо позицията на предикатива. Глаголната група VP може да се презапише като VP → cop PredP, а щом подчиненото изречение е субститут на предикатива, предикативната фраза (PredP) е представена като подчинено изречение (CP).
Конструирането на сложни съставни с подчинени сказуемноопределителни изречения към подлога в главното изречение е илюстрирано чрез дървовидна структура.
(16) Въпросът е как те бяха създали това убеждение или кой им го беше внушил, защото, доколкото ми е известно, никой вестник, радиостанция, какъв да е обществен институт на Запада никога не е обещавал съблазни на хората от Изток. (Марков 2016: 103)
Фигура 8
Наличието на определена именна фраза в подложна позиция се оказва от водещо значение за разпознаването и класифицирането на подчинените сказуемноопределителни изречения. Както е известно, детерминираността на фразите не се определя единствено от наличието на определителен член, а се носи и от лични и показателни местоимения, а в някои случаи се маркира и чрез наличието на обобщителни, отрицателни или неопределителни местоимения, а също от собствени и фамилни имена и роднински названия.
Обобщение
В заключение може да се обобщи, че в сложните съставни изречения, които са предмет на анализ, глаголът съм функционира като копулативен глагол, служещ за връзка между позициите на подлога и предикатива, а една от тях е запълнена с изречение (много рядко се среща вариантът, при който и двете прикопулни позиции са запълнени с изречения). Копулата е носител на предикативните признаци и структурно може да бъде представен освен в базовата си позиция в подчиняващата съставка и в опората на IP – I0, където е показан предикативния механизъм. Глаголът съм може да се разглежда като аналог на глаголната флексия при пълнозначните глаголи, съчетаващ в себе си съгласувателните морфеми (AgrP) и темпоралните характеристики (TP), а предложените дървовидни структури с копулативен тип предикация нагледно илюстрират изложените обяснения. В разгледаните сложни изречения по-често липсва реално съгласуване между прикопулните позиции (дори в простото копулативно изречение съгласуването е задължително, единствено когато предикативът е изразен с прилагателно име). При появата на изречение от вида на свободните релативи в предикативна позиция или в подложна позиция при подчиняваща съставка Pred + cop, но не и при proex-конструкции, се наблюдава съгласуване на относителното местоимение в подчиненото изречение с името в подчиняващата съставка по род и число. То може да бъде обяснено като съгласуване през празната антецедентна позиция, която пази своите признаци или чрез механизма на копирането и заличаването (copy/delete).
В сложните изречения с подчинени при глагола съм копулата запазва функцията си на съгласувателен механизъм между позициите на подлога и предикатива без значение от лексикалния пълнеж в тях. От друга страна, в сложните изречения, производни на NP cop PredP, глаголът връзка е част от подчиняващата съставка (главното изречение). Принадлежността на копулата към главното изречение не променя ролята на съгласувателен механизъм между двете прикопулни позиции, но променя структурата в сравнение с изходната NP cop PredP, чийто аналог в сложното изречение е рядко срещаната и синтактично непроницаема в рамките на традиционната класификация на подчинените изречения конструкция S cop S.
БИБЛИОГРАФИЯ
Бънков 1975: Бънков, А. Логика (четвърто издание). София: Наука и изкуство, 1975.
Бъркалова 2011: Бъркалова, П. Българският синтаксис – познат и непознат (второ издание). Пловдив: Университетско издателство „Паисий Хилендарски“, 2011.
Георгиева, М. За философията на съм като прототип на предикат. – В: Общество. Думи. Съзнание. Юбилеен сборник в чест на Ангел Пачев, Иван Касабов и Максим Стаменов. БАН. ИБЕ „Проф. Любомир Андрейчин“. Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. ISBN 978-954-322-923-9. С. 2018. с. 179 – 186.
Карние 2006: Carnie, A. Syntax. A Generative Introduction. (second edition). Blackwell Publishing, 2006.
Коева 2001: Коева, Св. Типология на подчинените изречения. – В: Съвременни лингвистични теории. Помагало по синтаксис. Съставител Св. Коева. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2001, с. 144-163.
Коева 2006: Коева, Св. Българските сказуемноопределителни изречения. – В: Езиковедски изследвания в чест на 75-годишнината от рождението на ст.н.с. I ст. д.ф.н. Йордан Пенчев Пенчев. Съставители: Ив. Куцаров, В. Райнов, М. Лакова, Вл. Мурдаров, Св. Коева. София: Издателство „Артграф“, 2006, с. 233-243.
Кръпова 2000: Кръпова, Ил. Лекции по езикознание. Пловдив: „Сема 2001“, 2000.
Николова 1999: Николова, Ел. За статута на подчиненото изречение след определена именна група и глагол „съм“ в главното изречение. – В: Научни трудове – Русенски университет „Ангел Кънчев“, том 37, серия 7 – Български език и литература, 1999, с. 17-21.
Пенчев 1998: Пенчев, Й. Синтаксис на съвременния български книжовен език. Пловдив: ИК „Вечерник“, 1998.
Рици 1997: Rizzi, L. The Fine Structure of the Left Periphery. – В: Elements of Grammar. Handbook of Generative Syntax. Edited by L. Haegeman. Dordrecht, Boston, London: Kluwer Academic Publisher, 1997, с. 281-337.
Теодоров – Балан 1940: Теодоров – Балан, Ал. Нова българска граматика. София: Т.Ф. Чипев, 1940.
Тишева 2000: Тишева, Й. Модели за интерпретация на сложното изречение в българския език. София: ИК „Сема РШ“, 2000.
Хеджман 1994: Haegeman, L. Introduction of Government and Binding Theory (second edition). Oxford, Cambridge: Blackwell, 1994.
Ексцерпирани източници:
БНК: Български национален корпус (http://dcl.bas.bg/bulnc/)
Карабашлиев 2008: Карабашлиев, З. 18% сиво. София: Сиела, 2008.
Карбовски 2013: Карбовски, М. Обществен experiment. София: Сиела, 2013.
Марков 2016: Марков, Г. Ходенето на българина по мъките. Есета, част 3. София: Фондация „Комунитас“, 2016.
Радичков 1980: Радичков, Й. Педя земя. София: Профиздат, 1980.
Ралчевски 2013: Ралчевски, М. Измама. София: Сиела, 2013.