В началото беше Словото
На 23 ноември 2019 г. във Втора заседателна зала на Ректората се състоя ежегодната конференция „Климентови четения за млади изследователи“, организирана от катедрата по Кирилометодиевистика на Факултета по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
По традиция Климентовите четения се провеждат в навечерието на патронния празник на Алма Матер – 25 ноември. С тазгодишния форум се отбелязват юбилейните 20 години от първото издание на инициативата, която се доказа във времето като една от най-елитните и авторитетни интердисциплинарни беседи на Университета. През тези две десетилетия в конференцията участие са взели стотици студенти, докторанти и млади учени, с изявен интерес към старобългарската литература, култура и език, фолклор, история, връзки и приемственост между Античността и Средновековието, между Средновековието и съвременността.
Форумът се откри от доц. д-р Диана Атанасова, преподавател по старобългарска литература към катедрата по Кирилометодиевистика, проф. д-р Маргарет Димитрова, преподавател по историческа граматика на българския език и ръководител на същата катедра. Тържествено слово произнесе доц. д-р Бойко Пенчев, декан на Факултета по славянски филологии, който пожела успех на научния форум и поздрави за изградените връзки през годините в областта на медиевистиката между преподавателите и студентите.
Първата научна сесия (с модератор Симеон Михалков) започна с доклада „Преписаните“ приписки (бележки, съхранени в късни преписи) на Деница Петрова. Авторката разглежда приписките (на писача и вторичните) като извори за важни събития от миналото, наблягайки на факта, че голяма част от тях са достигнали до нас в автограф, но има и запазени в по-късни преписи. Петрова подчерта, че са съхранени до днес над 10 „преписани“ приписки от периода X–XVIII в., с различна тематика, включително сведения за важни исторически събития. Като причина за приписването участничката дава три причини – авторитетността на изворите (и по-точно тези от X в.), значимостта на информацията, която съдържат, и, разбира се, уважението към традицията на предишните книжовници. Деница Петрова завършва специалност „История“ и магистърска програма „Българско Средновековие и Възраждане VII-XIX в.“ в СУ „Св. Климент Охридски“. През 2016 г. защитава дисертация в направление „Стара българска литература“ за ОНС „доктор“ в Института за литература към БАН. От 2019 г. е асистент в секция „Средновековна история“ на Института за исторически изследвания към БАН.
Вторият доклад, озаглавен Св. Текла във и извън славянската средновековна традиция, изнесе Амбър Иванов. Авторката започна своята разработка със сведението, че „Деяния на апостол Павел и Текла“ е текст, издаван многократно, включително обработките му и преводите на други езици (сирийски, латински и арменски). Иванов подчерта, че докато в славянските академични среди се знае много за светицата в контекста на славянската средновековна традиция, то в западноевропейската съвсем не е така. В доклада си Амбър Иванов представя разликите за св. Текла в западноевропейските извори, като обръща внимание на разночетенията в различните езици. Амбър Иванов завършва магистратури по „Гръцка филология“ (2014) и „Латинска филология“ (2015) в Гентския университет, и магистърска програма „Старобългаристика“ (2016) в СУ „Св. Климент Охридски“. Към момента е докторантка в Гентския университет.
Форумът продължи с доклада на Пламена Костова Апокрифният текст за св. Йоан Богослов в дамаскинарската традиция. Във фокуса на вниманието са два апокрифни текста за Йоан Богослов – „Успение на Йоан Богослов“, с който се отбелязва паметта на светеца на 26 септември в южнославянските староизводни чети-минеи, и апокрифът „Смърт на Йоан Богослов“. Авторката направи съпоставка между двата текста и представи битуването им в южнославянския контекст. Пламена Костова завършва специалност „Българска филология“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и магистратура „Старобългаристика“ в СУ „Св. Климент Охридски“, като в момента е докторантка по старобългарска литература в същия университет.
С разработката на Явор Иванов Прилагателните имена в Диалозите на св. Григорий Двоеслов приключи първото заседание от форума. Авторът започна с кратко запознаване с живота на папа Григорий (роден в 540 г., Рим), който подпомагал бедните, а по-късно изпратен в Цариград. През 590 г. става глава на Църквата. Григорий просвещавал със светлината на истината. Иванов отбеляза факта, че най-ранният препис от Григориевото житие се намира в Супрасълския сборник. Целта на Явор Иванов с настоящия доклад е да запознае публиката с прилагателните имена от втория превод на Диалозите на св. Григорий, чрез който да се направи наблюдение за средновековния облик на български език. В първата група прилагателни имена авторът е разпределил тези, които са без суфикси (пр. благъ, босъ), втората – със суфикс -jъ-, третата е обособена със суфиксите -ьnъ-/-ъкъ- (пр. неблагодарствьнъ, крѣпъкъ). Разработката продължи с прилагателните имена, в чиито строеж се среща префиксът прѣ- (прѣвеликъ). В края на изложението си авторът обърна специално внимание на тези прилагателни имена, които съдържат общ корен, но са с различно семантично значение (пр. мѣдьнъ – медовънъ). Явор Иванов завършва бакалавърската специалност „Румънска филология“ (2016) и магистърска програма „Старобългаристика“ (2017). Понастоящем е докторант по старобългарски език към катедра „Кирилометодиевистика“.
Вторият панел в рамките на Климентовите четения (с модератор Явор Иванов) започна с доклада Семантичната структура, разглеждана като предикатно-аргументна структура, на някои производни съществителни имена с наставка -ик/-ник в синхрония и диахрония на Лора Микова. В своя доклад авторката се базира на принципите, използвани от проф. Вяра Малджиева в том 9 на Българско-полската съпоставителна граматика (Gramatyka konfrontatywna bułgarsko-polska), според които съществува структурен изоморфизъм между езиковите единици изречение и лексема. Приема се, че едни и същи комбинаторни правила действат както при съчетаването на лексемите в изречението, така и при съчетаването на морфемите в лексемата. В такъв случай семантичната структура на производната дума, подобно на семантичната структура на изречението, се разглежда като предикатно-аргументна структура. Тя е конституирана от надредно понятие – предикат, който имплицира (изисква като свои съдържателни допълнения) други понятия – аргументи. По този начин се разглеждат някои производни съществителни имена с наставка -ик/-ник (пр. началник, изповедник), като Микова прави сравнение между тяхната семантична структура в съвременния български език и в по-стари периоди от развитието на езика, включително в старобългарския. Лора Микова завършва специалност „Славянска филология“ (профил „Бохемистика") в СУ „Св. Климент Охридски“, като в момента е докторантка в задочна форма в Института за български език към БАН.
Борислав Петров и Красимир Гегов изнесоха доклада Слепият има закрити очи – за етимологията на думата „сляп“. В разработката си авторите излагат своето предложение за произхода и развитието на праславянската лексикална единица *slěpъ. Петров и Гегов предлагат тезата, че в основата на предложения етимологичен ред стои възстановеният праиндоевропейски корен *ḱel- с разширение *-p- с каузативна вербална функция, от който се образува номинал в праславянския език по механизма на обратното формирование. Борислав Петров завършва НГДЕК, като в момента е студент в специалностите „Класическа филология“ и „Балканистика“. Красимир Гегов завършва специалност „Класическа филология“, семестриално – „Скандинавистика“ в СУ „Св. Климент Охридски“. Понастоящем е магистрант по „Компютърна лингвистика“ в същия университет и „Национална сигурност“ в УНСС и учител по латински и старогръцки език в НГДЕК.
Последният доклад в рамките на сесията Наблюдения върху сложните думи в Среднобългарското Учително евангелие изнесе Полина Петрова. Участничката е групирала сложните думи в няколко категории – старобългарски срещу гръцки композити (пр. благодарение – ɛύχαριστία), старобългарски композити срещу гръцки симплекси (благодатъ – χάρις), гръцки композити срещу български съчетания, структурни калки с разместени позиции на двата компонента (нищелюбие – φιλοπτωχία) и последната група сложни думи, нерегистрирани в старобългарските паметници (пр. благоразоумие).
Третото заседание (с модератор Пламена Костова) започна с разработката на Иван П. Петров Към някои понятия за „умно“ и „разумно“ в Житието на Св. Антоний Велики и старобългарските му преводи. В доклада си Петров разглежда лексемата νοɛρός и преводаческите ѝ варианти в трите старобългарски превода на житието. Иван П. Петров е преподавател по латински и български език за чужденци в Медицинския университет – Пловдив. Научните му интереси са съсредоточени върху индоевропейските езици, сравнителната и историческа граматика, както и ранната патристика и история на идеите и културата.
Симеон Михалков представи доклада Старогръцки и старобългарски елементи в гръцкия и в българския съвременен сленг (съпоставителен анализ). Авторът прави съпоставка между старогръцките и старобългарските историзми и фразеологизми в съвременния български и гръцки сленг. Симеон Михалков е докторант в катедрата „Общо, индоевропейско и балканско езикознание“ към СУ „Св. Климент Охридски“.
Форумът продължи с доклада на Димитър Борисов Кратки очерци на културата в Самуилова България. Тази епоха – както отбелязва авторът – се асоциира с безкрайните войни на българите срещу Византия и с падането на Първото българско царство. Така на един по-заден план остава културата от тази епоха, която е изключително важна, защото чрез нея българите показват своята концепция за политическата ситуация на Балканския полуостров по същото време. Димитър Борисов е четвърти курс на специалност „История“ в Историческия факултет на Софийския университет.
Четвъртият доклад, озаглавен Татарите на Кара-Кишек и ролята им за военнополитическия възход на Шишмановци (1302–1330 г.), в рамките на заседанието изнесе Виктор Петров. Авторът представя причините за идването на монголо-татарския принц Кара-Кишек и неговите сподвижници във Видин през 1302 г. при деспот Шишман; как те подсилват военните му възможности и повдигат политическия му авторитет сред заобикалящите го владетели; имат ли те роля във военните начинания на цар Михаил III Шишман и участват ли в злополучната битка при Велбъжд от 28 юли 1330 г. Виктор Петров е четвъртокурсник от специалност „История“ в Историческия факултет на Софийския университет.
Последният панел на тазгодишната конференция (с модератор Амбър Иванов) започна с доклада на Виолина Христова Ексцесии на страданието: пренос на мотиви от мъченическото житие в художествената литература. Целта на авторката е да представи преминаването на мотиви от мъченическото житие в художествената литература, правейки съпоставка между житието „Мъчение на Никола Нови Софийски“ от Матей Граматик и разказа „Ще ли ми се върне?“ на Любен Каравелов, като основният топос е страданието и неговите ексцесивни прояви. Виолина Христова е третокурсничка в специалност „Българска филология“ на Факултета по славянски филологии към Софийски университет.
Весела Кучева изнесе доклада Връзки и приемственост между средновековните славянски ръкописи и съвременния графичен роман, осъществени в британското издание „Черно заклинание“ с автор Херман Инклусус.
Кристиян Ковачев представи разработката си, озаглавена „Те бръснат брадите си…“: Темата за брадите като част от религиозната полемика между православни и католици в периода XI–XIV в. Целта на автора е да покаже, че във времена на усилена религиозна конфронтация дебатът за брадите намира своето място в образната система. дебатите за премахването на брадите. В тези дебати в премахването на брадата се влага нов смисъл: старозаветната интерпретация, свързана със загубата на мъжко достойнство, социален статус, чистота и мъдрост, се заменя с отпадане от вярата, отклонение от правото Христово учение, което води след себе си отлъчване от Църквата, като обръснатата брада се превръща в символ на невярата в Бога. Кристиян Ковачев е докторант по „Теория и история на културата“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“, Благоевград.
Последният доклад, изнесен от Никола Антонов, е озаглавен Приемственост между музикалните системи на Византийското средновековие и Новото време (Хурмузиево-Хрисантовата реформа, 1814). Рецепция в българската възрожденска традиция. С подзаглавие: Животът на средновековната трифония в българския псалтикиен репертоар, по примера на Двойните катавасии за Богоявление, поместени в ирмология на хаджи Ангел Севлиевеца (1870). Авторът се спира на един от най характерните елементи на средновековната музикална система във Византия – трифонията – и проследява присъствието ѝ в репертоара на българската едногласна практика от XIX в., както е засвидетелствана в първите печатни псалтикийни сборници. Обект на анализ се явяват катавасиите за Богоявление, адаптирани на църковнославянски език в книгата Ирмологий (1870 г.) на хаджи Ангел Иванов. Никола Антонов завършва Софийската духовна семинария, като след това следва „Класическа филология“ в Софийския университет. Завършва специалност „Византийско пеене“ в Общинската консерватория в Кавала, Гърция.
Юбилейните 20-ти „Климентови четения за млади изследователи“ тържествено завършиха със заключителни думи от доц. д-р Диана Атанасова, която връчи сертификати на участниците.
С оживена дискусия приключваше всяко едно заседание от форума, в която взеха участие участници, гости и преподавателите от катедра „Кирилометодиевистика“ – проф. дфн Татяна Славова, проф. д-р Маргарет Димитрова, доц. д-р Диана Атанасова и доц. д-р Анета Димитрова, които поощряваха младите изследователи за бъдещите им творчески изяви.
На добър час на тази прекрасна инициатива, събираща млади и талантливи хора, навлезли в дебрите на отминалите векове! Да пребъдат Климентовите четения!