1. Фразеологизми
Фразеологизмите са особено предпочитани в писмените журналистически текстове заради своята експресивност – фразеологизмът изразява емоции, буди емоции, сам той е резултат от емоции [Ничева 1987: 61]. С оглед на тези особености обект на изследване на предлаганата разработка ще бъдат фразеологизмите, а предмет – употребите им в писмената медийна реч. Целите на тази разработка ще бъдат: 1) да се изследва, анализира и изведе основен набор от фразеологизми; 2) да се потърси ефектът от употребата на фразеологизмите. Задачите на изследването се състоят в следното: 1) да се съберат примери от медиите и корпуса; 2) да се доловят нюансите в значенията и контекстовите употреби на разглежданите фразеологизми; 3) да се представи стилистичният ефект, постигнат чрез фразеологията. Ще бъде направен опит да се дадат възможни отговори на тези въпроси с помощта на анализиране на примери, извлечени от Българския национален референтен корпус (BulTreeBank). Лингвистичният анализ е съчетан с прякото наблюдение. Примерите са събирани от различни вестници („Марица днес“, „Демокрация“, „Черно море“, „Бургас днес и утре“, „БРЯГ“). Всички те отразяват състоянието на медийния език отпреди близо двадесет години, поради което примерите от корпуса ще бъдат съпоставени с по-нови от последните години. Във всички коментирани примери е запазено оригиналното изписване и пунктуационно оформяне. Фразеологизмите, чиято употреба ще бъде разгледана, са извлечени главно от двутомния „Фразеологичен речник на българския език“, от речника на БАН, както и от ученическия речник на Андриана Матеева и Радка Кърлова, а справки за значението на дадена фразеологична единица са правени и на съответните места в научната литература. Фразеологизмите ще бъдат разделени на три групи – фразеологизми с книжен характер, фразеологизми с разговорен характер и диалектни фразеологизми.
2. Фразеологизми с книжен характер
Като книжна се определя фразеологията, характерна за писмената реч и за писмените стилове [Вътов 1998: 319] – включително и за публицистичния [Бояджиев 1986: 256].
2.1. Авгиеви обори
Търсенето в корпуса даде следните резултати: Липсата на яснота през годините за структурната реформа и безстопанствеността натрупаха авгиеви обори от проблеми, които тепърва трябва да се разчистват. („Демокрация“, 1997);
Люба Кулезич, с повече личен хъс и с демитологизиращ патос, се взира във филмовите авгиеви обори. („Демокрация“, 2000).
В публикация във вестник „Сега“ от 7 ноември 2001 година фразеологизмът е част от заглавието (Културното министерство сто дни чистило „авгиеви обори“), а после и от първото изречение на статията (100 дни „разчистване на авгиеви обори“, няколко дарения и проекти и радостни неща за бюджет 2002 отчете културният министър...). Същият похват е използван и в статия от вестник „Стандарт“ от 30 октомври 2001 година на същата тема. Там за заглавие е избрана реплика на министъра на културата, а именно Заварих авгиеви обори, като фразеологизмът е повторен по-нататък в статията: Доволен съм от свършеното от мене в Министерството на културата, което заварих като авгиеви обори.
По аналогичен начин е подходил авторът на статия от news.bg от 28 май 2015 година под заглавие Авгиевите обори на ФИФА. Към края на статията изразът е повторен: Какво ли още трябва да се случи, за да се разчистят най-сетне тези Авгиеви обори?
2.2. Блудният син
Изразът е употребен във вестник „Демокрация“ от 2001, като целият откъс се основава на двузначността и играта на думи: Според в. „Стандарт“ г-н Димитър Иванов бил „блуден син на българския преход“. Изглежда, авторката на неговия портрет не се е сетила, че думата „блуден“ би могла да се изведе както от „блуждая“, така и от „блудствам“.
В горния пример употребата на израза е коректна и отговаря на изначалното му значение. В статия от вестник „Блиц“ от 11 януари 2013 година под заглавие „Блуден син с психически проблеми е виновен за кървавата баня в „Гоце Делчев“ употребата на фразеологизма не е оправдана. От текста на статията не става ясно синът да е напуснал дома си и да се е завърнал вкъщи след дълго отсъствие. Сходен сюжет представя и статията, публикувана в plovdiv24.bg (21 октомври 2004 година) под заглавие „Блуден син“ се завърна, за да убие баща си в пловдивско село“, но тук изразът е подбран напълно уместно с оглед на случилото се – местонахождението на извършителя действително е било неизвестно на неговите съселяни в продължение на няколко години.
2.3. Вартоломеева нощ
При търсене на израза в корпуса от данни не беше открит нито един резултат за журналистически текст, съдържащ фразеологизма „вартоломеева нощ“. Сред примерите, извлечени от интернет обаче, фразеологизмът се среща, и то употребен както в заглавието, така и в самия текст на статията. Става въпрос за статията Не е ли време за вартоломеева нощ за наркобароните?, публикувана на 9 април 2002 година във вестник „Сега“. По-нататък в статията изразът е употребен в изречението Абсурдно е, че специалните служби и полицията не организираха поне една „вартоломеева нощ“ за наркодилърите и наркобароните и не ги арестуваха поне 24 часа. Употребата на фразеологизма несъмнено цели да засили изразителността и да придаде тежест на изказването чрез препратката към историческо събитие – а това несъмнено подчертава ерудицията на автора. Би могло обаче да се спори доколко фразеологизмът е уместно подбран, след като значението, с което фигурира той във „Фразеологичен речник на българския език“, а и в ученическия речник, е „масово избиване на невинни хора, масово кръвопролитие“, а в статията се говори именно за наркобарони, които едва ли биха могли да бъдат окачествени като невинни. Речникът на БАН също фиксира значението „варварско избиване на невинни хора, обикновено политически противници“.
2.4. Глас (вопиющи) в пустиня
Този фразеологизъм се свързва с евангелските текстове. Изразът се среща и без определението „вопиющи“, което с архаичните си формални особености придава старинно звучене на фразеологизма. В корпуса не е регистрирана нито една употреба на разширения вариант на фразеологизма. Потърсени бяха също така възможните варианти „глас вопиющ в пустиня“ и „глас въпиещ в пустиня“, но не бяха намерени резултати. Заявката „глас в пустиня“ за сметка на това дава 18 резултата. Оттук може да се направи изводът, че разширеният вариант има все по-рядка употреба.
...църковни проблеми, довели до разделението на вярващите в обединена Европа. Предложението за подобна среща обаче си остана „глас в пустиня“ ... („Демокрация“ 1999). В случая изборът на фразеологизма е оправдан заради темата на статията, отнасяща се до църковни въпроси.
Изразът „глас в пустиня“ може да изпълнява в изречението синтактичните служби, които са типични за съществителното име, тоест може да бъде отнесен към субстантивните фраземи. Понякога обаче изразът е предхождан от съюза „като“, чрез който се въвежда сравнение. В такъв случай фразеологизмът спада към наречните фраземи и придобива характера на устойчиво сравнение (макар че някои автори изключват устойчивите сравнения от рамките на фразеологията – Радева 2017: 226). Примери от корпуса: въпросите (...) увисват като глас в пустиня; жалбата му (...) остана като глас в пустиня; когато ехото заглъхва... като глас в пустиня. В тези случаи структурата на сравнението е еднаква – първият компонент и в трите примера е глагол.
3. Разговорни фразеологизми
Разговорните фразеологизми са преобладаващата част от фразеологизмите в българския език. Употребата им в публицистичната реч е винаги целенасочена с оглед на определена стилистична задача [Бояджиев 1999: 219; Вътов 1998: 318].
3.1. Цвете за мирисане
Приведени са два типични примера:
„Трябваше ни сила да видим очевидното: че Цветелин Кънчев не е цвете за мирисане. Ала и онемелите за случая политици – също.“ („Черно море“, 2000).
Ученичката, която опердаши учител: Не съм цвете за мирисане“ – заглавие на материал в „Марица“ от 10. 06.2015.
''Вярно, вирих си краката на чина и не бях цвете за мирисане'', допълни побойничката. – извадка от самата статия.
Във втория откъс фразеологизмът е част от речта на самата участничка в случилото се, но все пак употребата му може да се приеме за проява на авторски избор от страна на журналиста, доколкото той е решил да изведе точно тази реплика като заглавие.
Защото приятелите му от миналото, а и съвсем доскоро, въобще не са цвете за мирисане – откъс от статия от вестник „Дума“ от 19 март 2011.
Фразеологизмът се среща и в съкратен вариант, при който несъгласуваното определение към определяемото „цвете“ е отпаднало: Ясно е, че Слободан Милошевич не е цвете („Бургас днес и утре“, 1999). Цитираното изречение може да се даде като пример за случаите на съкращаване, когато се изпускат „крайните елементи на фразеологизмите, изразени обикновено чрез предлог и съществително“ [Кювлиева-Мишайкова 1986: 35]. Интересен е следният пример: Народът го е казал – като тръгне приказка, че сестра ти не е цвете, ходи разправяй, че нямаш сестра („Демокрация“, 2001). В този случай е налице освен съкращаване на фразеологизма, също така и преплитане на два израза: „не е цвете (за мирисане)“ и поговорката „като тръгне приказка, че сестра ти е уличница, ходи разправяй, че нямаш сестра“. При това полученият израз може да се оцени като евфемистичен.
3.2. Гола вода
Фразеологизмът не е отнесен към диалектните въпреки наличието на диалектна особеност, понеже в литературата е определян като простонароден и фразеологизъм с наддиалектен характер [Кювлиева-Мишайкова 1986: 63]. Също толкова защитима е позицията фразеологизмът да бъде разгледан в следващия раздел, така че класификацията в случая има съвсем условен характер.
„След като в залата се разрази лют спор за здравната реформа. Войводата предизвика дамата, като нарече реформата „гола вода“ („Марица днес“, 2000).
„...онова, което е проектирал столичният „Машпроект“ – София, е гола вода. Негодно за производство на такъв тип кораби...“ ( „Черно море“, 2000).
„а раздувките за милиардите били гола вода“ („Марица днес“, 1997). Необичайното в тези примери е, че изразът е използван по отношение на неодушевени предмети. Приведен е и пример, където той се отнася до лица:
„Отборът на народа – гола вода.“ („Марица днес“, 1999). Тук римата се явява като изразно средство и проява на оригинален изказ [Вътов 1998: 287, 291; Бояджиев 1986: 244–245].
3.3. Тури му пепел
Този фразеологизъм също съдържа диалектна черта – изместено ударение на формата за повелително наклонение. В речника на БАН е дадена бележка за разговорната му употреба, поради което фразеологизмът е включен в този раздел.
Търсенето в корпуса по заглавни думи не даде никакви резултати. Фразеологизмът е залегнал в основата на статията „Тури му пепел!“, публикувана във вестник „Патриотичен десант“ на 26 август 2016, която тематизира подпалването на тютюневите складове в Пловдив. Позоваванията на израза в статията са многобройни. Първия път се споменава любимата народна поговорка „Тури му пепел!; И на безразборното изсичане с и без знанието на когото трябва му тури пепел; Интересен е примерът Да му турим пепел и кой откъдето е, да живее демокрацията! Тук са използвани само устойчиви словосъчетания. В следващите два примера за употреба на фразеологизма „тури му пепел“ той се явява в субстантивиран вид: тургането на пепел. Авторът е предпочел формата „тургане“ вместо „туряне“, която е сметнал за по-изразителна; Айде, стига, тури му пепел!; Тури му пепел! (два пъти в началото на абзаца със структурооформяща функция).
По по-особен начин стоят нещата със заглавието „Тури му пепел“, което носи публикация от вестник „Дума“ от 19 март 2011. Статията започва с препратка към филмова песен, популярна в близкото минало: „Тури му пепел, сипи му вода“ (от филма „Специалист по всичко“). В случая позоваването е особено продуктивно с оглед на това, че статията засяга насипването на пепел в основата на част от магистрала „Тракия“. Тук обаче не толкова фразеологизмът и неговото значение са смислопораждащи, колкото буквалното значение на съставящите го компоненти. Похватът, при който фразеологизмът възстановява буквалното си значение, е описан в литературата като средство за създаване на хумористичен ефект [Бояджиев 1986: 265]. При това едновременно възприемане на прякото и на фразеологичното значение се постига засилване на експресивността [Зидарова 2009: 276]. Експресията на фразеологизмите по принцип се корени в това, че се осъзнава същинското им значение, но същевременно съставните им елементи продължават да се свързват с буквалното си значение. Затова фразеологизмите, при които вътрешната форма е неясна, се характеризират с по-слаба експресия. Активизирането на вътрешната форма на фразеологизма е похват, който се предпочита при преследване на хумористични цели [Ничева 1987: 106–107].
Оригинално заиграване с пунктуацията се открива в заглавието „(Магистра)тури му пепел“ от Afera.bg, 30 май 2010. Тук играта на думи се основава на алюзията за думата „магистрат“.
Стремежът към избор на оригинално заглавие е очевиден в публикацията „ТУРИ МУ ПЕПЕЛ от рози“ от 1 септември 2009, в което са преплетени фразеологизмът „тури му пепел“ и съставното название на цвета „пепел от рози“. Статията разглежда въпроса за пребоядисването на два автомобила на Министерството на отбраната в съответния цвят и за ненужното отделяне на внимание на това незначително събитие. Мисълта, че това далеч не е важен проблем, е изразена особено ярко и сполучливо чрез препратката към съответния фразеологизъм.
4. Диалектни фразеологизми
Съгласно утвърдените признаци, по които диалектизмите се отличават от думите, които са приети за част от книжовния език, като диалектен се определя един фразеологизъм, когато някой от съставящите го елементи съдържа диалектна особеност на някое от езиковите равнища – фонетично, морфологично, словообразувателно, лексикално [Бояджиев 1999: 218]. Другият ключов критерий е ограничената употреба на даден фразеологизъм – когато той няма общонационален, а само регионален характер. Водещ тук е първият критерий, понеже разглежданите диалектни фразеологизми се отличават с общонационална познатост и употребимост.
4.1. И тако, и вако
Като диалектен се откроява например фразеологизмът „и тако, и вако“, който не фигурира в речника на БАН, но Недкова посочва значението му: „за човек, който угодничи едновременно на две страни“ [Недкова 2012: 18]. Фразеологизмът има диалектен характер, защото в него е употребена формата „вако“ вместо „иначе“ и „тако“ вместо „така“, тоест компонентите му съдържат диалектна особеност на лексикалното равнище. Отделно в дадения фразеологизъм експресивността е засилена чрез изразните възможности на римата. В корпуса са регистрирани три употреби на съответния фразеологизъм: Поведението „и тако, и вако“ не се разбира от САЩ и алианса. („Марица днес“, 1999); вторник – ни тако, ни вако („Черно море“, 1999). В последния пример изразът вече не се свързва с поведението на конкретен човек, а по-скоро описва дадена ситуация като съвсем неопределена, „ни така, ни иначе“; Вако и тако – заглавие на публикация във вестник „Сега“ от 17 септември 2007 година. В случая изборът на заглавие остава неясен, защото статията има пределно обзорен и общ характер. Премиерът Борисов и тако, и вако за цената на тока – заглавие на статия във frognews от 28 юни 2015 година. Тарикати го играят „И тако, и вако“ на протестите – заглавие на публикация от „Под тепето“ от 20 февруари 2013 година. Изразът е употребен повторно в началото на статията: Тарикати яхнаха протеста по свой си начин. Те го играят „И тако, и вако“, за да печелят внимание, нови познанства и да се правят на интересни; В този случай може да се приеме, че фразеологизмът, свързан с глагола „играя“, придобива по-различен, авторизиран вид – „играя го и тако, и вако“. Особено трудно за декодиране се оказва заглавието „Преходът от вако към тако – елементаризирана компликация“ – заглавие на интервю с Корнелия Нинова, публикувано във вестник „Сега“ на 24 март 2017 година.
4.2. Мижи да те лажем
Започна да изнудва купувача. А купувачът не е мижи да те лъжем. („Черно море“, 2000); ако за пореден път се окаже, че конкурсите за училищни директори, които текат в момента, са мижи да те лъжем („Черно море“, 1998);
Миналата година дадоха 13-а пенсия, но това са глупости – „мижай да те лажем“ („Черно море“, 1999);
нали трябва да обясним на храбрия български народ, че ''главата'' мисли - първо там икономии. Мижи да те лажем („Черно море“, 2000).
От всички четири пъти, в които изразът се среща в корпуса, само един път той е употребен във вида, в който фигурира в речника на БАН и в учебната литература [Бояджиев 1999: 218], а именно – „мижи да те лажем“. В два случая е направен опит за нормализация и изчистване на диалектната форма „лажем“, която е заменена с „лъжем“. Отстранена е диалектната фонетична особеност, отпращаща към западните български говори, но освен това е променено и глаголното число: диалектната форма „лажем“ е за първо лице единствено число, докато книжовната „лъжем“ е за първо лице множествено число. Понеже от написания текст без поставено ударение на повелителната форма „мижи“ не става ясно къде стои то при изговора, не може да се установи дали нормализацията е обхванала и тази глаголна форма. В третия случай промяната засяга тъкмо повелителната форма на глагола „мижа“ (а именно „мижи“), като му е придаден още по-ярък диалектен облик – „мижай“. Тази форма е производна от диалектния глагол „мижам“ (от трето спрежение).
В заглавие на статия от shash.bg от 20 август 2015 изместеното ударение във формата „мижи“ е отбелязано чрез главна буква. По същия начин се маркира и диалектната особеност във формата „лажем“: „МИжи, да те лАжем от Николина Ангелкова“.
Заглавие от bradva.bg: Мижи да те лажем! Вижте какво се случва у нас с най-наболелия проблем! Ето какво не ни казват по телевизиите! от 8 април 2017.
Статия от вестник „Сега“ от 25 октомври 2016 носи заглавието Мижи да те лажем. Към края на текста изразът е използван още веднъж: Някой съмнява ли се, че ситуацията е „мижи да те лажем“?
Заглавие от novinite.bg: Избирателен район в чужбина: „Мижи да те лажем“. Към края на статията повторно се споменава същият израз: Но реалната оценка показва, че става дума за най-обикновено, традиционно, алекоконстантиновско „мижи да те лажем“.
Заглавие от вестник „Политика“ от 25 август 2015: „Мижи да те лажем“. Подзаглавието е: „Неизвестен извършител? Да бе, да! В текста на статията изразът е употребен повторно: Такива аргументи са просто „Мижи да те лажем“.
Статия от вестник „Дума“ от 18 април 2016 година също разчита на изразните възможности на този диалектен фразеологизъм, като авторката е избрала да го постави за заглавие: „Мижи, да те лажем“. Изразът е употребен повторно в текста на коментара: Дали това не означава, че изходът от ''разследването'' е предопределен, а близо едногодишната патардия ще мине под мотото ''Мижи, да те лажем!?''
Мижи да те лажем или отвертката като метафора – заглавие на статия от mediapool.bg от 17 април 2013.
Мижи да те лажем, Европо – заглавие от 16 февруари 2013 от actualno. com. Изразът е повторен в статията в същия вид.
Изразът е употребен и в заглавието на статия със сатиричен характер от вестник „Сега“ от 7 септември 2006: „Езикът на тялото: мижи да те лажем“.
Мижи да те лажем в образованието – заглавие от „Кафенето“ (18 юни 2017).
Интересна е синтактичната функция на фразеологизма „мижи да те лажем“ в някои от разгледаните примери: купувачът не е мижи да те лъжем; конкурсите (…) са мижи да те лъжем; ситуацията е „мижи да те лажем“; такива аргументи са просто „мижи да те лажем“. Тук фразелогизмът изпълнява службата на именна част от съставно именно сказуемо.
4.3. Няма лабаво
Във „Фразеологичен речник на българския език“ изразът е даден с придружаваща бележка жарг. Все пак той съдържа диалектна особеност – отпадането на звука х от началото на думата „хлабав“, което се определя като елизия и по-конкретно афереза [Москов, Бояджиев 1977: 108]. Явлението е характерно за западните български говори. Търсенето в корпуса даде следните резултати: Тук няма „лабаво“ – казваме си правичката всичко в очите и ушите („Марица днес“, 2000). Един-два пъти съм пушил марихуана след занятията, за отпускане, защото тук няма лабаво, призна редник Иван К. („Марица днес“, 2000); разпространявания по времето на Тодор Живков израз: Нема лабаво. („Черно море“, 1999). Тук диалектният облик на израза е засилен и чрез западнобългарския екав изговор „нема“, отпращащ към характерни изговорни особености на конкретно лице; Те затова са и натикали партийките си в ОДС - власт е това, няма лабаво... („Черно море“, 2000); На острова няма лабаво („Демокрация“, 2001); властта не спи и при нея лабаво няма („Черно море“, 1998). Тук изразът се явява в своя позиционен вариант, при който глаголът е следпоставен.
В по-новия пример със заглавие от „Дневник“ от 15 март 2017: „Нема лабаво! В Правец да се стегнем за изборната победа на хубавото момиче Корнелия“ е направена същата препратка към изговора на Тодор Живков, както и в цитирания по-горе пример. Статията започва със същия цитат. Другите случаи, в които е предпочетен по-ярко диалектният облик на израза, са следните: „Нема лабаво: такса смет не пада, през 2017-та перничани пак плащат по 2,25 промила за хигиена“ (29 ноември 2016 – perniktoday.net); „Нема лабаво: Ще плащаме данъци и след смъртта“ (2 октомври 2016 – параграф 22).
Сред по-новите примери прави впечатление устойчивият модел „няма лабаво в + название на държава, град“, следван от пояснение. Моделът е използван широко например в следните заглавия: „Няма лабаво в Доспат! Регистрирайте кучетата, слагайте им намордници – иначе глоби!“ (1 януари 2018 – 24смолян); „В Турция няма лабаво: гневна тълпа линчува педофил“ (15 август 2018 – блиц); „Във Великобритания няма лабаво – всичко на колела под око!“ (30 декември 2005 – авто); „Няма лабаво в Сливен: сложиха скоба на катафалка с труп“ (26 юли 2018 – uniconbg.com); Няма лабаво в САЩ с незаконните емигранти, дори децата им са затворени в клетки (20 юни 2018 – bgnews).
5. Авторски елементи при употребата на фразеологизмите
5.1. Съвместна употреба на няколко фразеологизъма
Особено показателни са примерите, в които се наблюдава засилена употреба на фразеологизми в кратък откъс. Тази употреба е определена като проява на авторско виждане, защото подборът тъкмо на такова съчетание от фразеологизми е изцяло решение на пишещия. При това някои от фразеологизмите могат да се видоизменят.
„Ми такива са си. Света вода ненапита. Въпреки че са потънали в помия до шия.“ („Черно море“, 2000). Тук двата израза „света вода ненапита“ и „помия до шия“ образуват своеобразна опозиция.
„покрай акцията „Комар“, някои клубни шефове под сурдинка поискаха подобна операция и за българския футбол. Естествено това бе глас в пустиня. Защото, ако някой разрови авгиевите обори в родния Цар футбол, ще се размирише на далавери“ („Демокрация“, 1998). Използваните фразеологизми в този откъс са по-интелектуални и ерудитски. „Под сурдинка“ например има произход от западните езици, „глас в пустиня“ се обвързва с библейската култура, а „авгиеви обори“ с древногръцката митология. Тези три фразеологизъма имат еднаква стилистична окраска, и трите принадлежат към фразеологията, характерна за книжната реч, тоест не е налице стилов дисонанс.
Изразът „авгиеви обори“ се среща още веднъж в корпуса, само че в по-необичайно обкръжение, което води до смесване на стиловете: Сега попарата да сърба новата кметска власт. Обречена от първия си ден да разчиства авгиеви обори, да трупа нови заеми и да отнася незаслужени упреци. („Демокрация“, 1999); В този пример забележително е съжителството на два фразеологизъма, произхождащи от различни културно-исторически пластове, а именно „сърбам попарата“ (израз с подчертано народно-разговорно звучене) и „авгиеви обори“ (обвързан с митологичен сюжет, този израз е характерен предимно за книжовната реч на високообразовани хора и има по-скоро книжен характер). Непосредственото съседство на тези два израза буди възражение именно с оглед на принадлежността им към различни стилови регистри.
„Всичко е глас в пустиня. Някоя голяма акула да е осъдена? Професорът си напълни гушката, а те умряха заради него“. В този пример от вестник „Демокрация“ от 2000 година двата израза, които се намират в съседство, също имат различни сфери на употреба. Изразът „глас в пустиня“ е определен в речника на БАН като книжен, докато „напълвам гушата“ носи бележка разг. Внимание заслужава и употребата на умалителното „гушка“. Способността на умалителните имена да служат за подсилване на експресивността на фразеологичното съчетание, е отбелязвана в учебната литература [Бояджиев 1986: 244; Ничева 1987: 108–109]. Пренебрежителното отношение, което е типично да се изразява чрез увеличителни съществителни [Георгиев 1991: 55, 156], тук е изразено чрез умалително. Умалителните съществителни по принцип също могат се употребяват при желание на говорещия да даде отрицателна оценка – особено когато се цели омаловажаване на обекта – докторче, партийка и др. В случая едва ли може да става дума за желание на автора на изказването на представи обекта като по-малък и незначителен, отколкото е. Затова може да се приеме, че употребата на умалителното съществително е иронична.
„със заровена в пясъка глава обясниха с крокодилски сълзи на очи, че не са достатъчно високопоставени камили, за да минат през иглените уши на спасителната операция.“ („Демокрация“, 2000).
В случая са налице по-скоро препратки към съответните фразеологизми: „заравям си главата в пясъка“, „ крокодилски сълзи“, „по-скоро ще мине камила през иглени уши“.
„И ми се иска да ги попитам – господа оплаквачи, защо леете крокодилски сълзи за държавата и обществото, не знаете ли, че със сизифови мъки сега се стремим да наваксаме безвъзвратно.“ („Демокрация“, 2000). Тук и двата фразеологизъма принадлежат към книжната фразеология.
„Те, които погубиха цвета на нацията в яловия си опит, сега леят крокодилски сълзи за няколко болни“ („Демокрация“, 2001).
Фразеологизмът „тури му пепел“, разгледан по-рано, е предпочетен за заглавие, а освен това и за последно изречение на статия от вестник „Дума“ от 9 май 2015. И в двата случая изречението завърша с удивителен знак. Краткият текст от два абзаца изобилства от фразеологични словосъчетания: „хвърлям око“, „за жълти стотинки“, „кучета ги яли“. В рамките само на едно изречение са употребени няколко фразеологизъма: А учените ѝ, които работят къртовски за жълти стотинки – тях кучета ги яли.
Понякога съвмесната употреба на няколко фразеологизъма в непосредствена близост може да доведе до изграждане на не особено логичен или направо абсурден образ:
„със заровена в пясъка глава обясниха с крокодилски сълзи на очи, че не са достатъчно високопоставени камили, за да минат през иглените уши на спасителната операция.“ („Демокрация“, 2000) – употребени са няколко израза, съдържащи представата за животно. Всичко това действа объркващо върху съзнанието на читателя, който бива засипан с разнопосочни внушения.
Притиснато до стената от недоволството на избирателите си, си изми ръцете с декларация в стил „и тако, и вако“ и с половин уста подкрепи „справедливите протестни действия на тютюнопроизводителите“. („Демокрация“, 1998). В този пример фразеологизмите създават първоначално впечатление за принадлежност към различни стилистични пластове. „Измивам си ръцете“ се свързва с евангелски сюжет; „и тако, и вако“ е диалектен фразеологизъм; „с половин уста“ е разговорен. На отделни места е изтъквано, че фразеологизмите, свързани с християнската религия, „се отличават с подчертана книжовност“, като освен това един от приведените примери е тъкмо „измивам си ръцете“ [Зидарова 2009: 279]. Стилистичното несъответствие, породено от съвместната употреба на фразеологизъм, произхождащ от Библията, и фразеологизъм с подчертан диалектен характер, се оказва привидно, ако се приеме, че изразът има разговорна употреба, както е отбелязано в речника на БАН, а също и при Кювлиева [Кювлиева-Мишайкова 1986: 26]. Този процес е обхванал голяма част от фразеологизмите, произлезли от Светото Писание [Русинов 1983: 145; Кювлиева-Мишайкова 1986: 26]. По-популярните фразеологизми с библейски произход са започнали да се употребяват и в други сфери [Иванова 2012: 370], като за пример може да се даде фразеологизмът „за паница леща“. Особено интересен е случаят с фразеологизма „поднасям на блюдо/тепсия“, където принадлежността на фразеологизма към книжната или към разговорната фразеология се определя в зависимост от избора на съществителното.
Натрупването на фразеологизми не остава незабелязано от страна на читателя. Понякога обаче пренасищането на текста с фразеологични съчетания създава впечатлението за маниерност в изказа, а нерядко употребените в съседство фразеологични единици се оказват несъвместими по някой показател.
5.2. Преплитане на два фразеологизъма
Контаминацията, тоест преплитането на два фразеологизъма най-често засяга фразеологизми от едно и също фразеологично гнездо, тоест такива, в чийто състав влиза една и съща дума [Русинов 1983: 134]. Такова явление може да настъпи чисто спонтанно в процеса на говорене, като в този случай има характера на случайна грешка. Особено показателно е смесването в употребите на два израза, в които участва компонентът „вода“, а именно „гола вода“ и „пия една студена вода“. Следващите изречения са пример за такава некоректна употреба:
„дребните акционери изпиват по една чаша гола вода. И всичко е в рамките на закона.“ („Марица днес“, 1998).
„А ние чакаме да пием от чистия извор... Една гола вода...“
„Внезапно се оказа, че ние пием гола вода вече цяла година и се сапикясахме всенародно, и най-паче правителствено, едва преди броени дни.“ („Черно море“, 2000).
Следващите примери, които ще бъдат разгледани тук, се различават от тези случаи по това, че смесването на двата фразелогизъма е направено съзнателно и преследва определена стилистична цел. Тук контаминацията е особено ярък пример за авторска употреба на фразеологичните единици. Пример може да се даде със заглавието „Глас народен, глас... в пустиня?“ („Дойче веле“, 3 ноември 2011), при което популярната латинска сентенция Vox populi, vox dei (Глас народен, глас Божи) е преобразувана, като последният компонент е заменен.
Гърмът обикновено удря, когато ехото заглъхва... като глас в пустиня („Черно море“, 1999). В този пример е направена оригинална препратка към драмата на Яворов „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“.
В следващия пример (цветът на нацията + цвете за мирисане) резултатът от контаминацията е оригинално преосмисляне, което свидетелства за усет спрямо игровите потенциали, заложени в езика:
Надявам се разбирате, че става дума за така наречените интелектуалци, цветът на нацията, невинаги приятен за мирисане. („Демокрация“, 2000).
5.3. Създаване на нови фразеологизми
Някои реплики от популярни книги или заглавия на познати произведения могат да получат статута на фразеологични съчетания [Бояджиев 1999: 218]. Така стоят нещата с книгата на шведския автор Пер Улоф Екстрьом „Тя танцува само едно лято“, по който е направен и филм (любопитно е, че българското заглавие съвсем свободно предава шведското Sommardansen, което буквално се превежда „Летният танц“). Заглавието започва да се разбира като фразеологизъм и да се употребява по повод на явления, които се оказват скоропреходни. При фразеологизацията на заглавия най-често на преосмисляне са подложени черти или постъпки на героите в дадено произведение [Ничева 1979: 359]. Разглежданият пример спада към по-редките случаи, когато съдържанието на творбата няма връзка със значението на получения фразеологизъм. Такава употреба се регистрира например в заглавието на статия от вестник „Капитал“ от 25 юли 2014: Той танцува само едно лято.
Вестник „Патриотичен десант“ дава пример за съвсем същото явление със заглавието си „Тя танцува само едно лято“ (статия от 21 юни 2013 година).
В статията „Войната между Богомил Райнов и Валери Петров“ („Патриотичен десант“, 29 октомври 2014 година) се среща пасаж, който препраща към същото словосъчетание: Криминалният жанр у нас се ражда сто години след Едгард Алън По с неговото „Убийство на улица Морг“. Танцува само три години. И тук значението на този израз, който е тръгнал по пътя на фразеологизирането, е същото.
Главните изводи от направения анализ могат да се обобщят по следния начин:
- Авторите на писмени журналистически текстове осъзнават изразителния потенциал на фразеологизмите.
- Чрез свръхупотреба на фразеологизмите се търси изразителност.
- Често се прибягва до заиграване с фразеологизмите и опити за творческо преосмисляне, търсене на нови внушения, като се тръгва от познатия фразеологизъм. Правят се препратки към литературни произведения, преплитат се фразеологизми, които имат в структурата си общ елемент.
- Налице е невинаги коректна употреба (смислово и стилово). Наблюдава се смесване на стиловете – често фразеологизмът е в необичайно обкръжение, а това създава усещането за стилов дисонанс. Не са редки случаите, в които са съвместно употребени фразеологизми, имащи различна стилова окраска – например разговорен и книжен.
- Особено предпочитан похват е извеждането на фразеологизма в заглавие, като после изразът се употребява повторно и вътре в текста. Чрез такова препращане и връщане към заглавието се конструира своеобразна рамка.
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Бояджиев 1986: Бояджиев, Т. Българска лексикология. София: Наука и изкуство, 1986.
Бояджиев 1999: Бояджиев, Т. Лексикология. – В: Бояджиев, Т., Куцаров, И., Пенчев, Й. Съвременен български език. София: Издателска къща „Петър Берон“, 1999, с. 131–226.
Вътов 1998: Вътов, В. Лексикология на българския език. Велико Търново: Абагар, 1998.
Георгиев 1991: Георгиев, С. Българска морфология. Велико Търново: Абагар, 1991.
Зидарова 2009: Зидарова, В. Лексикология на съвременния български език. Пловдив: Контекст, 2009.
Иванова 2012: Иванова, Д. История на новобългарския книжовен език. Пловдив: УИ Паисий Хилендарски, 2012.
Кювлиева-Мишайкова 1986: Кювлиева-Мишайкова, В. Фразеологизмите в българския език. София: Народна просвета, 1986.
Москов, Бояджиев 1977: Москов, М., Бояджиев, Ж. Увод в езикознанието. София: Наука и изкуство, 1977.
Недкова 2012: Недкова, Е. Диалектните фразеологизми в българския език – В: Научни трудове на Русенския университет – 2012, том 51, серия 6.3, <http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp12/6.3/6.3-1.pdf>.
Ничева 1979: Ничева, К. Пътища за възникване на фразеологизмите в българския език. – В: Помагало по българска лексикология. Ред. Т. Бояджиев. София: Наука и изкуство 1979, с. 349–363.
Ничева 1987: Ничева, К. Българска фразеология. София: Наука и изкуство, 1987.
Радева 2017: Радева, В. Българска лексикология и лексикография. София: Изток-Запад, 2017.
Русинов 1983: Георгиев, С., Русинов, Р. Учебник по лексикология на българския език. София: Наука и изкуство, 1983.