Истинските празници за Университета са научните събития
От ляво на дясно проф. д.ф.н. Искра Христова-Шомова, проф. д.ф.н. Иван Добрев и доц. д.ф.н. Мая Байрамова.
Снимката е любезно предоставена на списанието от проф. д.ф.н. Искра Христова-Шомова.
Какви са спомените от Вашите студентски години? Преподавателите, колегите, учебните дисциплини?
От 1956 до 1961 г. бях студент във Филологическия факултет, един от приемниците на славния стар Историко-филогически факултет на Университета. Основателите на нашето висше училище и дори преките им приемници бяха вече или починали, или на преклонна възраст, както близо стогодишният акад. Балан или осемдесетгодишният акад Стефан Младенов. За тях почти никой не си спомняше, с изключение на проф. Петър Динеков, който с благородна носталгия казваше: Още са живи онези, които са ги видели“. Отечественофронтовският комитет в оцелелия по чудо от бомбардировките Университет бе намерил начин да се избави от блестящите учени проф. Веселин Бешевлиев и проф. Иван Дуйчев. Особени спомени от студентските години нямам освен вълнуващите ми срещи в Университетската библиотека със съчиненията на велики историко-филологически предходници. Към труда на Антоан Мейе „Общославянският език“ ме насочи състудентът ми Никола Георгиев в началото на II курс. Тази книга бе решаваща за предстоящите ми езиковедски занимания. Вече се бях опитал самостоятелно да усвоявам курса по сравнително индоевропейско езикознание на акад. Младенов, а наскоро след това се запознах и с книгата на проф. Емил Бенвенист „Индоевропейско именно словообразуване“, която по-късно ме вдъхнови за „Теория на основите“. Силно впечатление направи лекцията на проф. Роман Якобсон за последното Ботево стихотворение. Повярвахме, че може да има и друг тип литературни анализи. Но докладът на същия учен две години по-късно, на Славистичния конгрес в София (1963 г.), бе отчайващо слаб. Оттогава структурализмът, който по-късно проф. Мирослав Янакиев нарече детска болест, не ме изкушава.
Кои са дисциплините, по които се увличахте най-много?
Любимите ми дисциплини бяха старобългарски език и историческа граматика, преподавани от проф. Кирил Мирчев с асистенти Петър Илчев и Мирослав Янакиев. С удоволствие слушах и лекциите на проф. Емил Георгиев по история на славянските литератури.
Какво е Вашето мнение за прекъснатостта и непрекъснатостта на книжовноезиковите процеси и книжовноезиковия развой от старобългарския период до днес?
Книжовните процеси са обусловени от обществения живот, който е низ от български възходи и провали. У нас процесите са твърде разпокъсани, но въпреки неблагоприятните условия следват славянската традиция и световните тенденции.
Вашето мнение за езиковата култура на българина днес?
Езиковата култура зависи от общата култура, от предаността към културното ни достояние и от образователно-възпитателното равнище. Когато някое от тези звена липсва, езиковата култура се принизява. Ако гледаме не към низините, а към висотите, аз вярвам в културното бъдеще на нашата младеж.
Тази година се навършват 130 години от създаването на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Разкажете свои интересни събития и спомени, които свързвате с работата си като преподавател по една от най-тежките дисциплини.
Юбилейните мероприятия, ритуали и тържества слабо са ме интересували. Истинските празници за Университета са научните събития.
Какво възпитава у един изследовател проучването на старобългарското книжовно наследство?
Преди да пристъпи към проучване на старобългарското книжовно наследство, човек трябва да е възпитал в себе си любов към старината, да има усет за историчното и голямо търпение. Историческият материал учи на обективност и уважение към фактите. Той не е за повърхностни хора.
С какво историческата лингвистика трябва да привлича един учен?
От учителите си знам, че няма друга лингвистика, освен историческата, опряна на сравнителния метод. Историзмът е в основата на всеки научен анализ.
Какво ще пожелаете на младите изследователи и на списание „Съвременна лингвистика“?
Нека списанието да възпитава сътрудниците и читателите си в дух на младограматизъм и панепистемия. Младограматизъм означава лингвистът да проучва живата реч, а не да строи умозрителни модели. А панепистемия ще рече да не се осланяме на една единствена книга, само на едно езиковедско направление или на едничък научен клон.
С пожелание за успех: Иван Добрев