Георгиева, М. За екстралингвистичната природа на емотивните междуметия. Протолингвистика и комуникация. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. С., 2010. ISBN 978-954-07-3174-2.
В книгата „За екстралингвистичната природа на емотивните междуметия. Протолингвистика и комуникация“ се изследват метакогнитивните характеристики на езикови експликати с отбелязана в граматиките специфика. М. Георгиева прави когнитивен анализ на емотивните междуметия като част от семиотиката на познанието, т.е. като част от технологията на комуникацията. Отправна точка за тезата, че емотивните междуметия са неезикови експликати – израз на гносеологическа недостатъчност, е диференцирането на хоризонталното, линейното (времево) случване и вертикалната проява на аз-а (нивата на съзнанието). Граматиката отчита хоризонталната, но не и вертикалната. Затова се прибавя още едно измерение – онтологичното знание. Авторката смята, че междуметията не са част от езика, а са паралелни на езика. Основанието си намира в измеренията на аз-а – във философски план езикът е свързан с мисленето, а при емоцията участва само гласът. Затова междуметията не са експликати на езика, тъй като не са достъпни за съзнанието, а за подсъзнанието. При сравнението между `ох` и `ах` и `боли ме` и `радвам се` първите – междуметия, изразяват чувството несъзнателно и непредикатно, а вторите – езикови предикати, изразяват метаемоционалност. Междуметията са в известна степен протопредикати, понеже са „преди времето“ и „отвъд самосъзнанието“. Това е поглед към българското езиково съзнание.
В изследването си М. Георгиева търси причините за неезиковата природа на емотивните междуметия и мястото им в цялостната схема на комуникация. Според нея междуметията се реализират на равнището на синтаксиса по специален начин, защото „емотивността е паралелно знание“ и междуметията са проява на неезиковото съзнание – вокализирани и синкретично по природа паралели на езиковите средства. Предложените от авторката тестове подчертават правдивостта на тезата (ох се метаназовава като казвам `ох` или охкам). При тези емотивните междуметия има себепознание на аз-а, който не преминава във времева проекция и е в потенциална форма. Приносно е заключението в края на главата „Неезиковост и синкретизъм“, че не е правилно емотивните междуметия да се разглеждат като „думи с несамостойно значение“, а като думи „с особено самостоен смисъл“, които не са „рационално знание“.
В предпоследната глава на книгата – „Емотивните междуметия като протопредикати. Протолингвистика“, междуметията са разположени в сферата на протопредикацията, което е отражение на вертикалната проекция на аз-а. Изведени са протохарактеристиките: плюс-минусова корелативност; интонационност; графичност; изразяват емотивното отношение на аз-а; комуникативна стойност; синкретичност; самостоятелна единица в абсолютен план. Тези протохарактеристики действат в абсолютната си цялост, като комплекс. Причината за наличие на емотивни експликати в комуникацията е гласът като заявка на неезиковото съзнание за познание, когато за това липсва синхронът във времето.
Последната глава на книгата анализира гносеологическата стойност на интонацията, която, според авторката, е ресурс на емотивното знание и е познавателно средство, съпътстващо езика и действащо компенсаторно. Интонацията е „присъствие на субекта в гласа“, „трансгресия на неезиковото съзнание в езика, встрани, паралелно на мисленето“. С това се обяснява например десемантизирането на езикови единици като `мале`, `майчице`, `божичко`.
Приносен характер имат тезите в изследването за съотношението мислене – език – емоция – глас и за интонацията като презентация на вокалитета със смислова, комуникативна натовареност. Според М. Георгиева гласът е „комуникативна величина на аз-а“, „озвучена нементална аз-овост с плюс-минусова амплитуда“. Авторката пише, че „смехът е емотивният синоним на аз-а“.
Изследването се отличава с доведена до категориалност резултативност.