Изборът на темата на настоящото изследване е мотивиран от относително повърхностното разглеждане на езиковия феномен асоциативна анафора в българското езикознание и липсата на типология за нейните разновидности. Този вид анафора има функции, подобни на кореференцията, поддържа смисловата и структурната свързаност на текст, но референтите ѝ не съвпадат напълно, а имат връзка помежду си (например при релацията между кайсия и костилка двата референта не са кореферентни, а имат меронимични отношения – костилката е част от кайсията).
Анафората е сравнително по-слабо разгледана от кореференцията в българската и чуждестранната специализирана литература и често е погрешно равнопоставяна с нея. Основната разлика между двете явления е необходимостта на анафората от предварително споменат в контекста антецедент, чрез който интерпретацията на анафората е възможна; обикновено двете са съгласувани. Анафората е характерна основно за именната група, но може да засяга и събития.
Явлението е сравнително подробно разгледано в чуждестранната лингвистика (Кларк (1975), Гарден (2003), Шварц-Фризел (2007), Поесио (2003) и други), а в българската е засягано периферно в трудове за дълбоко свързаното с него понятие за кореференция в изследванията по текстова лингвистика на Е. Добрева и И. Савова (2000). Необходимо да се отбележат и разработките в областта на лексикологията: наблюденията на П. Баракова (2017) за връзките и отношенията между думите в лексикалната система и класификацията на С. Колковска (2005) за концептуално-семантичните връзки между значенията на лексикалните единици, тъй като те са от изключителна важност за обстойното тълкуване на асоциативната анафора.
Избраната за прилагане и адаптиране типология в това изследване дава заявка, че е опит за осмисляне и усъвършенстване на няколко известни съществуващи класификации и приспособяването им към анафорите в полския език (Огродничук и Завиславска 2016).
Адаптиране на тази категоризация към спецификите на асоциативна анафора в българския език е необходимо, защото както може да се проследи от следващите примери[1], всеки изведен в нея тип се реализира и в българския език, но някои типове имат прекалено малко реализации или достатъчно много приличат на други, за да бъдат обособявани в отделни класове. Типологията следва семантичния принцип на диференциране и съдържа седем типа.
Метареференция
Първият тип на асоциативната анафора е метареференция – този тип съдържа релациите има – модел (has – model), има – име (has – name) и има – марка (has – label). От други автори този тип е определян като металингвистичен, отбелязва се, че анафората и антецедентът не препращат към обект от действителността.
(1) „Чудовище“ – Детето сложи пръста си на думата, на която спря да чете.
В този пример антецедентът и анафората не препращат към действително чудовище, а към думата чудовище в даден текст.
(2) – Колегите ми подариха рододендрон за рождения ден.
– Какво значи това?
(3) – Виж, няма нужда от евфемизми, просто ми кажи колко точно са зле нещата!
– Какво имаш предвид с това?
В примери (2, 3) анафората, изразена с показателното местоимение това, реферира към термините рододендрон и евфемизъм. Ако местоимението се отнасяше към цялото предходно изречение би се наблюдавал случай на кореференция (това щеше да препраща към смисъла на жеста (подаряването на рододендрон).
(4) Ходих в ресторант „Пицата на Джани”. Тяхната пица изобщо не ми хареса.
(5) Пазарувах в „Паус Джийнс”. Дънките им са страхотни!
(6) Младата актриса често е забелязвана да пие вино и да хапва любимите си спагети в столичния ресторант „Спагети къмпъни”.
Пример (1) ясно демонстрира вида референция и е по-често срещан в българския език, спрямо конструкции, подобни на тези от примери (4), (5) и (6). Този тип не е толкова често срещан в българската реч, примери са почти невъзможни за откриване, но металингвистичните отношения са достатъчно различни от всички останали, за да бъдат причислени в друга група от типологията, следователно типът ще бъде запазен без промени в текущото изследване.
Клас
Втората група е клас и към нея са отнесени релациите от типа клас – отделен случай. Близки са до типа на структуралните анафори, които разглеждат връзки като част – цяло. Тази категория присъства под различни наименования в почти всички съществуващи типологии. Тя съдържа отношения на хиперонимия и хипонимия или родово-видовите отношения от класификацията на Колковска (2005).
(7) Хорър филмите залагат основно на ужасяващи кадри. “Писък” от своя страна има много добър сценарий.
В този пример антецедентът изразява целия клас филми на ужасите, а анафората „Писък” назовава един конкретен представител на този вид филми. Примерът е подобен на следващия (7), в който антецедентът е жанр литературни произведения (любовните романи), а анафората – конктретна творба от този жанр (новият роман на писателката).
(7) Любовните романи са считани за банални, но новият роман на писателката разбива стереотипите.
(8) Жените тук са задължени да носят само дълги поли и рокли. Мария облича и панталони, защото семейството ѝ позволява.
Този пример онагледява случай, в който анафората е конкретен представител (Мария) на класа жени.
(9) В планинския район се срещат 37 вида птици и 20 вида бозайници. Районът е едно от малкото места, в които все още се среща застрашената от изчезване Мандаринка.
(10) Американски учени представиха новото си изследване за интелигентността на бозайниците. Според специалистите шимпанзетата заслужават първото място в тази класация.
В примерите (9, 10) се наблюдава отношение между хипероним и хипоним – антецедентите в двете изречения бележат род животни – птици и бозайници, а анафорите посочват конкретен вид от тях – Мандаринка и шимпанзета.
Дисимилация
Това е типът, който разглежда темпоралните отношения – такъв тип се съдържа във всички класификации, но тук се осъществява по различен начин – авторите на полската типология избират да не наблюдават глаголи и затова примерите, които са приложени в настоящото изследване, съдържат асоциативни анафори само от именната група.
Може да се каже, че засега реализацията на глагола в структурите с асоциативна анафора не е подробно изследвана от специалистите и остава добра насока за бъдещи проучвания.
Типът ще бъде запазен в адаптираната типология с променено име – темпорална анафора.
(11) Битката се е състояла в този район. Тогава са загинали над 1000 мъже.
В примера местоимението тогава има ролята на анафора (това местоимение често изразява асоциативна анафора – вж. пример (17) и се отнася към антецедента – съществителното име битката.
(12) ...Сидеровдадебрифингподнаслов„Бургаскизлоупотребисвласт”и атакувасградатаназдравнатаинспекция,придруженотгрупажурналисти. Събитието се излъчваше на живо във фейсбук профила на Сидеров.
В този пример антецедентът се състои от две действия, изразени с глаголни фрази – даде и атакува, а анафората, която реферира към тях е събитието и обобщава двете действия като едно цяло.
(13) Варшава е много красив град, но предвоенната Варшава е била още по-красива[2].
(14) Днес времето ще е много топло, поне според прогнозата.
(15) От новините разбрах, че фестивалът започва днес и смятам да отида.
В примери (14, 15) лесно може да се интерпретира, че споменатите прогноза и новини са актуални (днешни) за момента на говорене. Вторият пример е по-особен, защото в него антецедентът заема втора – дясна – позиция и в такива случаи изследователите говорят за катафора.
(16) Не за пръв път между Турция и САЩ прехвърчат искри, но усещането е, че този път Ердоган не прецени добре докъде може да стигне.
(17) Договорът с американската фирма е сключен през февруари миналата година при голямата обезценка на лева. Тогава ʺБулгаргазʺ продаваше гориво с огромна загуба поради нереално ниските цени за вътрешния пазар и скока на долара.
Структурална анафора
Четвъртият тип от типологията е структуралната анафора. Тя е разделена на две подсекции – агрегация и композиция, които също имат разновидности.
Това е типът, при който има най-малко разлики в подхода на лингвистите и следователно той е най-непротиворечив. Този тип е дълбоко обвързан с понятието за меронимия (връзки част – цяло).
Aгрегация – типът включва отношенията множество – подмножество (set – subset) и множество – елемент (set – element).
(18) Много азиатски държави – от Южна Корея до Китай, доказаха, че авторитарното управление може да ги направи по-богати.
(19) Въздухът в европейските столици е изключително мръсен, сочат данни от международно проучване. Най-мръсен въздух дишат жителите на Париж.
В тези примери (18, 19) антецедентите са множества – много азиатски държави и европейски столици, а анафорите посочват един или два елемента от това множество – Южна Корея, Китай и Париж.
(20) От Путин, през Ердоган до Орбан авторитарнителидери не обичат свободните банкови и пазарни регулатори, парламентарният или какъвто и да е друг контрол.
В пример (20) три анафори (Путин, Ердоган и Орбан) се отнасят към един антецедент и бележат негови елементи – авторитарни лидери.
(21) Фалиралият кипърски застраховател „Олимпик“ остави 275 хил. шофьори в България без „Гражданска отговорност“...Сега всеки застрахован в „Олимпик“ има сорд до 18 август да купи нова застраховка.
(22) Държавен фонд „Земеделие“ отпусна 2 млн. лв. Спешна държавна помощ на розопроизводителите....Според европейските изисквания парите за един кандидат са ограничени до 15 хил. Евро в рамките на три последователни данъчни години.
(23) БДЖ се е допитала до четири компании за изчисляването на парите, необходими за купуване на новитемотриснивлакове....Компанията вече обяви, че за първите 42 броя мотриси, които иска да купи до 2023 г., ще са и необходими 450 млн. лв.
В пример (23) антецедентът изразява множество (новите мотрисни влакове) с неопределен брой елементи, а анафората отбелязва негово подмножество с определен брой компоненти (първите 42 броя мотриси).
(24) От своя страна, фазата на бавното движение на очите – на практика истинският сън – има 4 фази, при това последната е най-дълбоката.
(25) Възможно е иконичните брандове да отслабят позиции, не че ще спрем да носим Nike, но...
(26) Енотеката му е пълна с всевъзможни подправки, паста от трюфели, сладко от червен лук и вкусни напитки. Избирам тюркоазеносиня и забелязвам, че Джино се хили под мустак.
Примерите (24, 25, 26) демонстрират случаи, в които антецедентът изразява множество обекти с определен или неопределен брой елементи (4 фази, иконични брандове, многобройни приключения), а анафорите представят негов конкретен елемент (малкия пищял, последната (фаза), Nike, тюркоазеносиня (напитка)).
Композиция – разделът включва меронимни релации, обособени от авторите в три разновидности: цяло – част, цяло – порция, цяло – субстанция.
Авторите на типологията отбелязват, че структуралната анафора е една от най-често срещаните категории в направения от тях анализ за полския език, а от следващите изречения е видно, че примери от този тип са характерни и за българския език.
(27) Влязох в стаята.Таванът е много висок[3].
(28) Джон е убит вчера. Убиецът е избягал.
В пример (28) се наблюдава концепцията на Кларк (Clark 1975) за необходими части – в случая убиецът е предполагаема част на убийството.
(29) Влязох в кухнята. Подът е мраморен.
(30) Излязох на балкона и видях, че прозорците са доста прашни.
В примери (29, 30) антецедентите изразяват цялото (кухня, балкон), от което анафорите са съставна част (под, прозорец).
(33) Италианското правителство се задейства срещу оператора на съоражението – Autostrade, и иска той да плати глоби и компенсации, както и да му се отнеме концесията. Транспортният министър Данило Тонинели заяви, че е започнал процес по прекратяването на концесията...
Отношението част – цяло в пример (33) е постигнато чрез антецедента италианско правителство и анафората транспортния министър Данило Тонинели, който е представител на правителството.
(34) Трайна следа в сърцето ви ще остави и Лече. Може да го обиколите с trenino – влакче, а по обед и препоръчвам да сте на централния площад. Тогава кметът пуска избрана от него класическа музика...
Пример (34) отразява любопитен случай – в него към един антецедент (град Лече) реферират две анафори и по този начин изграждат разнородни връзки. Централният площад е част от Лече физически – буквално се намира в пределите на града. Втората анафора – кметът – е част от административната организация на града.
Примерът показва, че две анафори, отнасящи се към един и същ антецедент с малки различия в релацията си, могат да съществуват паралелно и да имат еднаква обвързаност с антецедента.
Последствие (entailment)
Типът последствие съдържа причинно-следствени релации като например война – окупация, дим – миризма, конкурс – резултат и други. Ярки представители на този тип в българския език са редица взаимосвързани глаголи (спя – хъркам, спя – сънувам – хъркането и сънуването са възможни само при състояние на сън, те са негови последствия), но такива се откриват и с именната група, така че типът ще бъде запазен без промени.
(35) Огънят плъзна по нивите. Димът се вижда чак от селото.
(36) Конкурсът има благородна цел. Ако се появят неоткрити таланти в резултат, ще сме много доволни[4].
(37) Сложих супата на котлона и ароматът се разнесе из цялата къща.
(38) Проветряването след нанасяне на препарата е забранено. Влизането на чист въздух намалява ефекта на веществото.
В примери (35, 36, 37) антецедентите (огън, конкурс, супа) и анафорите (дим, резултат, аромат) са съществителни имена, а в пример (38) те са отглаголни съществителни (проветряване и влизане).
(39) Болестта засяга предимно деца в ранна възраст. Сърбящият обрив се появява първи.
(40) Изпитът се провежда в сряда, но оценките ще бъдат обявени най-рано в понеделник.
(41) Специалистът по обработка на данни Сет Стивънс-Давидовиц получава достъп до анонимните търсения в „Гугъл“, „Фейсбук“, „Туитър“[…] Резултатът е впечатляващ.
Във всички приложени дотук примери от типа последствие връзката между антецедент и анафора се осъществява чрез познания за света – възприемащият изреченията би трябвало безпрепятствено да открива естествените причинно-следствени връзки между огън и неговите дим или миризма, болест и нейн симптом, изпит и резултатът от него.
Аналогична анафора
Типът съдържа отношения на прилика и контраст. Такъв прочит на този вид отношения между антецендт и анафора липсва в останалите типологии – за отношение на прилика не се споменава в разбори от други автори; контрастните отношения не са изведени отделно, а са вложени в типа, включващ релациите част – цяло и клас – отделен случай, независимо как е озаглавен.
По отношение на подтипа контраст е необходимо да се отбележи концепцията на Баракова (2017:168) за лексикалното отношение конверсия, което изразява противоположност и противопоставяне. Според авторката връзката между конверсивите се основава на отнасянето им към един и същи факт от действителността, който обаче е възприеман от различни гледни точки. Тази формулировка допуска считането на двойки конверсиви за антецедент и асоциативна анафора с релация контраст:
(42) Купувам плодовете и зеленчуците, които съседът ми продава, защото имам доверие в качеството им.
(43) След ремонта сложих фурната вляво от мивката, а микровълновата печка – вдясно от нея.
Необходимостта от такъв вид разред за нуждите на българския език е спорна, затова контрастните релации ще бъдат причислени към типът клас при останалите отношения на хипоним-хипероним, а сравнителните конструкции ще останат в отделна група прилика.
(44) Главата му е огромна. Като голям балон.
(45) Думите му ме пронизаха в сърцето като нож.
(46) Дори и в "Аферата Томас Краун"(1999) си е досущ същият неотразим красавец. Сякаш Бонд в извънработно време, само че забогатял до скука, но пак подгонил предизвикателствата.
(47) Някои хора предпочитат да отглеждат куче, а други – котка.
В пример (47) отношението на контраст е постигнато чрез релацията между съхипонимите куче и котка, с хипероним – животно.
(48) Всичко е обвито в яка миризманаскара-бира. Тя отстъпва само пред тигровата миризма , когато човек посмее да влезе в заграден с платнища салон с т. нар. менажерии с диви животни.
(49) Както ʺPetronas", така и ʺAmerada Hessʺ имат намерение да инжектират повече активи в ʺPremierʺ през следващата година.
(50) Всичко е просто – китайскатаработнасила струва по-евтино от западната работна сила, без да отстъпва по качество.
В примери (48, 49, 50) не се открива отношение между съхипоними, а релацията контраст е постигната чрез противопоставяне на два еднородни обекта – в първото изречение това са два вида миризми (миризма на скара-бира и тигрова миризма), във второто – две компании („Petronas“ и „Amerada Hess“), а в третото изречение – две работни сили (китайска и западна).
Атрибуция
Последният тип от класификацията е атрибуция – този тип включва релации между даден обект и нечие мнение за него; изразява вярване, съмнение, несигурност. Наблюдава се сходство с дефиницията на други автори за корекция – вж. Пример (51) – явлението се появява, когато говорещият иска да осигури алтернативна информация към вече наличната в дискурса (Люсен 1997: 2).
(51) – Джон иска портокал.
– Не, той иска банан[5].
(52) – Диди помоли да ѝ сготвиш супа.
– Да не си глуха? Каза, че иска ориз със зеленчуци.
Авторите отбелязват, че в много случаи този тип анафори се определят като кореференция, но когато съществуват няколко различни мнения в един дискурс, това е неподходящо, защото поне едно мнение няма да е правилно и следователно то няма да реферира към обекта от действителността (Огродничук и Завиславска 2016).
(53) Той разполага с огромен капитал, който би бил жизненоважен за оцеляването на Tesla. Първоначалните индикации са, че от Саудитска Арабия нямат интерес към една непублична Tesla…
Пример (53) е особен с това, че в него не се наблюдава противопоставяне на мнения, характерно за типа атрибуция, а има представяне на два аспекта на един и същи обект. Антецедентът Tesla се отнася за настоящото състояние на компанията – тя е публична, докато анафората една непублична Tesla изразява друга (противоположна) алтернатива на антецедента.
Крайният облик на типологията на асоциативната анафора след адаптирането на полския разбор се състои от седем типа: метареференция, клас, темпорална анафора, структурална анафора (с два подтипа: агрегация и композиция), последствие, прилика и атрибуция. Броят на типовете не е намален или увеличен спрямо полската типология, но са направени промени в съдържанието им. Типът аналогична анафора, който съдържа подтиповете прилика и контраст класификацията на Огродничук и Завиславска (2016) е премахнат в настоящата типология. Подтипът контраст е включен в раздела клас, защото съдържа отношения между съхипоними, а подтипът прилика е обособен като отделен тип.
Най-висока честота на поява в речта бележат категориите клас и структурална анафора – типовете, съдържащи отношения на хиперонимия и меронимия, а най-ниска – типовете метареференция и атрибуция.
Подобен тип изследвания допринасят за влагането на повече лексикални релации в синтактичното изразяване на анафоричните отношения, а от друга страна – полагат основи за изграждане на българска типология на асоциативната анафора.
ЛИТЕРАТУРА
Гарден и др. 2003: Gardent, C., Manuélian, H., & Kow, E. Which bridges for bridging definite descriptions? Proceedings of LINC’03 (pp.69-76). Budapest, Hungary. https://hal.inria.fr/inria-00107644/document.
Добрева и Савова 2000: Добрева, E., Савова, И. Текстолингвистика Шумен,
Кларк 1975: Clark, H. Bridging In Proceedings of the 1975 Workshop on Theoretical Issues in Natural Language Processing, TINLAP 1975, Stroudsburg, PA, USA, 1975, с. 169–174. http://www.aclweb.org/anthology/T75-2034.
Колковска 2005: Колковска, С. Модели на концептуално-семантичните отношения между термините в специален (химически) текст с оглед на автоматичното им разпознаване – В Литернет, 10.10.2005 <https://liternet.bg/publish16/s_kolkovska/modeli/content.htm>.
Люсен 1997: van Leusen, N. The Role of Inference in the Resolution of Corrections CLAUS–Report 93, Saarbrucken. https://semanticsarchive.net/Archive/mIxMjViM/vanLeusen97-rirc.pdf.
Огродничук и Завиславска 2016: Ogrodniczuk, M. and Zawisławska, M. Bridging Relations in Polish: Adaptation of Existing Typologies. In: Proceedings of the Workshop on Coreference Resolution Beyond OntoNotes (CORBON 2016), pages 16–22, San Diego, USA, Association for Computational Linguistics.
Поесио 2003: Poesio, M. Associate descriptions and salience: A preliminary investigation. https://www.aclweb.org/anthology/W/W03/W03-2605.pdf.
Радева 2017: Радева, В. Българска лексикология и лексикография. София.
Шварц-Фризел 2007: Schwarz-Friesel, M., Consten, M. & Knees, M. (Eds.), Anaphors in Text: Cognitive, Formal and Applied Approaches to Anaphoric Reference (pp. 37–47). Amsterdam: John Benjamins Publishing Company. https://books.google.bg/books?hl=bg&lr=&id=kYA6AAAAQBAJ&oi=fnd&pg=PA3&dq=SchwarzFriesel+2007+Indirect+anaphora&ots=_GqS4VDJ8b&sig=HIdyQK2rvHeCBxsh1A6AtFQsvtw&redir_esc=y#v=onepage&q=SchwarzFriesel%202007%20Indirect%20anaphora&f=false.