---
title: "Към въпроса за маркирания член на категорията вид на глагола в новогръцкия език"
date: 2025-12-21
description: "Предмет на изследване в тази работа е маркираната грамама на лексико-граматическата категория – аспект на глагола в новогръцкия език, аористна основа, сегашна основа, перфектен глагол, аспект на глагола, довършен аспект, недовършен аспект"
categories:
  - name: "Брой 1 (2019)"
    url: "https://modern-linguistics.eu/broy-1-2019.md"
tags:
  - name: "Десислава Димитрова"
    url: "https://modern-linguistics.eu/tags/desislava-dimitrova.md"
---

# Към въпроса за маркирания член на категорията вид на глагола в новогръцкия език

Настоящото изследване е фокусирано върху въпрос, който се оказва маргиналнен за гръцките лингвисти, проучващи аспектуалността[[1]](#fnote1). Става дума за това, че авторите единодушно посочват аористната основа (το αοριστικό θέμα) и сегашната глаголна основа (το ενεστωτικό θέμα) като граматични маркери съответно на свършения и несвършения вид, а подобни твърдения навеждат на мисълта, че и двата глаголни вида в новогръцкия език са маркирани. Дали обаче в действителност е така и какъв би следвало да е характерът на видовите опозиции (еквиполентни ли са, или привативни) са въпроси, на които не се обръща нужното внимание. Вероятната причина за това е, че по-обстойни проучвания на новогръцкия глаголен вид, при това немного на брой, се откриват едва в най-ново време. Неслучайно в българската, а и в славянската граматична литература, където аспектуалността е изследвана в детайли многократно през годините, се е наложило твърдението, че видът на глагола е характерно явление за славянските езици, а наличието му в гръцката глаголна система остава в сянка. Макар гръцките свършени и несвършени глаголи да притежават специфики, които ги открояват от славянските глаголни видове, опозициите от типа *γρά**φ**ω : γρά**ψ**ω (пиша: напиша), αγορά**σ**ω: αγορά**ζ**ω (купя: купувам)*са доказателство, че глаголният вид е присъщ и на новогръцкия език.

 Една от най-ярките особености на гръцката аспектуална система е видообразуването. За разлика от българския език, в който свършен вид се образува в по-голямата част от случаите посредством префигиране *(работя: **из**-работя)*, а итератив[[2]](#fnote2) чрез задпоставена морфема *(-а, -‘а, -ва, -ава, -‘ава, -ува*), напр. *изработя: изработ-**ва**-м*, в новогръцкия език перфективеният[[3]](#fnote3) глагол се образува от аористна основа, а имперфективният[[4]](#fnote4) ‒ от т.нар. сегашна основа. Поради обвързаността на двата глаголни вида[[5]](#fnote5) с двете основи, които се отличават във формалния си запис (срв. *δουλε**ύ-**ω : δουλέ**ψ-**ω (работя: изработя*), твърдението на авторите, че видът е кодиран в основата изглежда напълно основателно. В граматиката си „Συνοπτική γραμματική της Νέας Ελληνικής“ (2015) Г. Бабиньотис и Хр. Клерис посочват, че диференциацията по отношение на вида – свършен (τέλειο) или несвършен (ατελές), се изразява от двете основи – аористната и сегашната (вж. Бабиньотис; Клерис 2015: 173). В „Γραμματική της Νέας Ελληνικής“ (2015) янинският преподавател Хр. Влахос стига до извода, че видът на глагола има централна роля в новогръцката глаголна система, защото е морфологично кодиран в глаголната основа и си взаимодейства с всички останали вербални категории (вж. Влахос 2015: 9). Вече споменахме, че, представени по този начин, твърденията на лингвистите създават у читателя впечатление, че и свършеният, и несвършеният вид в новогръцкия език са маркирани. От това би следвало, че видовата опозиция е еквиполентна[[6]](#fnote6). Въпреки че в редица разработки (за глаголния вид, както и в такива, посветени на глаголните основи) се споменава, че аористната основа се образува **от сегашната**най-често посредством **прибавяне на сигма*****(σ)***, на лингвистите им убягва въпросът дали маркиран член на категорията *вид на глагола*не е всъщност само свършеният вид. Някои от твърденията на авторите относно миналата свършена основа[[7]](#fnote7) са следните: „Аористна основа се образува в повечето случаи с прибавяне на характеристиката за аорист -σ- към сегашната основа“ (Ангелиева 1992: 55). Гръцките лингвисти Г. Бабиньотис и Хр. Кларис пък посочват, че миналата свършена основа се образува главно по два начина ‒ сигматично (със сигма (*σ*) и двойните съгласни кси (*ξ*) или пси (*ψ*)) или асигматично (без сигма (*σ*)) (вж. Бабинъотис; Клерис 2015: 190). Схемата, с която двамата автори илюстрират образуването на аористна основа, има следния вид:

 ΘΕΜΑ 2[[8]](#fnote8)

 ![49-56-diag-01.jpg](https://modern-linguistics.eu/images/articles/49-56-diag-01.jpg)

 От лявата страна на схемата е представено образуването на аористна основа посредством сигма *(-σ)*и двойните съгласни кси *(-ξ)*и пси *(-ψ)*, а от дясната е даден пример за асигматично формиране без морфемата *-σ (κρι**ν**-*). От всичко казано дотук се налага изводът, че маркиран член в опозициите от типа *ακού-ω: ακού**σ-**ω (чувам: чуя)*[[9]](#fnote9)е свършеният вид. На пръв поглед обаче редица корелации създават погрешното впечатление, че маркирани са и двата глаголни вида. Срв.:

 *ρά**β**-ω: ρά**ψ**-ω (шия: зашия)  
ξεχ**ν**-ώ: ξεχά**σ**-ω (забравям: забравя)   
διαλέ**γ**-ω: διαλέ**ξ**-ω (избирам: избера)   
στέλ**ν**-ω στε**ί**λ-ω (изпращам: изпратя)*

 Илюзията се поражда от факта, че при взаимодействието на крайния звук на изходната основа (т.е. сегашната) с морфемата, която се прибавя, за да се образува аористната основа, понякога „настъпват фонетични или правописни изменения“ (Ангелиева 1992: 55)[[10]](#fnote10).

 За да получим отговор на въпроса дали маркиран член във видовите двойки е само свършеният вид, или са маркирани и двете грамеми, е необходимо да проследим модификациите, които се осъществяват при образуването на аористната основа. За целта ще се опираме на разработките „Минало свършено време /аорист/, деятелен залог“ (вж. Ангелиева 1992: 55 ‒ 70) и „Образуване на аористната основа. Деятелен залог“ (вж. Ангелиева 2004: 95‒110), където акцентът пада върху графичните и фонетичните промени при формирането на аористна основа.

 Образуване на свършените глаголи:

 – Когато основата на несвършения глагол (т.е. сегашната основа) завършва на стар дифтонг, в свършения глагол се запазва правописно завършекът на изходната глаголна основа и се добавя сигма.

 ***– (-ου*****+*****-σ*****>*****ούς) –**ακ**ού**-ω > ακ**ού-σ**-ω (слушам: послушам).*

 – В други случаи се появява двойната съгласна пси *(-ψ)*– ***(ε(ύ+ σ) > έ-ψ)**- μαζ**εύ**-ω > μαζ**έ-ψ**-ω (събирам: събера)*.

 С прибавянето на сигма към сегашната основа в аористната се появяват и гласните ***-α, -η, -ε***:

 *χαλ-ώ > χαλ**άσ**-ω (развалям: разваля)   
βοηθ-ώ > βοηθ**ήσ**-ω (помагам: помогна)   
καλ-ώ > καλ**έσ**-ω (каня: поканя)*

 – Когато сегашната основа завършва на гърлен съгласен звук ***(κ, γ, χ)***, прибавянето на сигма **-*****σ***дава кси ***-ξ***.

 ***• (-κ +*****-*****σ > -ξ) –**πλέ**κ**-ω > πλέ**ξ**-ω (плета: изплета)  
**• (-γ +*****-*****σ > -ξ) –**διαλέ**γ**-ω > διαλέ**ξ**-ω (избирам: избера)  
**• (-χ +*****-*****σ > -ξ) –**προσέ**χ**-ω > προσέ**ξ**-ω (внимавам: ...)*

 – Когато сегашната основа завършва на устнен съгласен звук ***(π, β, φ)***, прибавянето на сигма *-**σ***дава -***ψ***.

 ***• (-π +*****-*****σ > -ψ)**προβλέ**π**-ω προβλέ**ψ**-ω (предвиждам: предвидя)  
**• (-β +*****-*****σ > -ψ)**ρά**β**-ω > ρά**ψ**-ω (шия: за/ушия)  
**• (-φ +*****-*****σ > -ψ)**γρά**φ**-ω > γρά**ψ**-ω (пиша: напиша)*

 – Когато сегашната основа завършва на зъбен съгласен звук ***(τ, δ, θ)***, той изпада след прибавянето на сигма.

 • изпада ***-τ**– προσθέ**τ**-ω >προσθέ**σ**-ω (добавям: добавя)*• изпада ***-δ**– σπεύ**δ**-ω> σπεύ**σ**-ω (бързам: побързам)*

 – Глаголите, на които сегашната основа завършва на ***-ζ***, образуват аористна основа по два начина (според произхода на ***ζ***).

 – Ако произхожда от съчетание, в което първият звук е бил ***δ***, аористната основа се образува като основите на зъбна съгласна, т.е. -***ζ***изпада.

 *o φροντί**ζ**-ω > φροντί**σ**-ω (грижа се: погрижа се); (φροντί**ζ**ω произхожда от φροντί**δ**α – грижа)*

 – Ако произхожда от съчетание, в което първият звук е бил ***γ***, аористната основа се образува като основите на гърлена съгласна.

 *o στενά**ζ**-ω > στενά**ξ**-ω (въздишам: въздъхна)*; (*στενά**ζ**ω*произхожда от *στενα**γ**μóς*– *стон, въздишка)*

 Тук е мястото да отбележим, че посредством морфемата ***-ζ***се образуват глаголи от други части на речта:

 • от прилагателни имена: *μαύρο**ς**> μαυρί**ζ-**ω > μαυρί**σ-**ω (черен > почернявам: почернея);*

 *•*от съществителни имена: *αλά**τ**ι > αλατί**ζ**-ω > αλατί**σ**-ω (сол > соля: насоля);*

 • от наречия или междуметия: *γα**β**> γαυγί**ζ**-ω > γαυγί**σ**-ω (джав > джавкам: джавна)*[[11]](#fnote11)

 – По същия начин сегашната основа на *σσ*или *ττ*образува аористна според произхода *σσ*и *ττ-*:

 *o αλλά**σσ**-ω/αλλά**ζ**-ω*[[12]](#fnote12)*>αλλά**ξ**-ω (сменям: сменя)*(*αλλά**σσ**ω*произхожда от съществителното име *αλλα**γ**ή*‒ *смяна*);

 – основите на перфективни глаголи, образувани от несвършени глаголи с основи на ***-χν***, са с краен звук двойната съгласна ***-ξ**:*

 *• δεί**χν**-ω > δεί**ξ**-ω (показвам: покажа)  
• ψά**χν**-ω > ψά**ξ**-ω (търся: потърся)*

 В „Новогръцка граматика“ (2004) на Ф. Ангелиева и М. Ангелиева се посочва, че по-голямата част от този тип сегашни основи на ***-χν***са произлезли от стари глаголни основи на гутурална основа ***-κ, -γ, -χ**,*които след добавяне на сигма ***-σ***дават кси *-**ξ***. Например *ψά**χν**ω*произхожда от средногръцки *ψά**χ**ω*и съответно аористната основа завършва на ***-ξ***– *ψά**ξ**ω*(вж. Ангелиева 2004: 101).

 Свършен вид от несвършени глаголи, на които сегашната основа е със завършек плавна или носова съгласна ***(λ, μ, ρ, ν)***, се образува по следните начини:

 – Асигматично, т.е. без сигма **-*****σ***. Перфективните и имперфективните глаголи се различават по гласната на последната сричка на основата:

 – Сегашни основи, завършващи на ***-λ***. В новогръцкия език този тип основи са се модифицирали. Най-често към старата сегашна основа получават ***-ν***:

 *• στ**έ**λ**ν**-ω*> *στ**εί**λ-ω (изпращам: изпратя);  
• παραγγ**έ**λ**ν**-ω παραγγ**εί**λ-ω (поръчвам: поръчам);*

 – Несвършени глаголи, чиито сегашни основи завършват на носовите (назалните) съгласни -***μ, -ν***проявяват разнообразие по отношение на образуването на аористна основа. Понякога миналата свършена основа задържа назала, друг път го заменя със ***-σ***, а има и случаи, в които настъпват изменения на изходната основа.

 • Замяна на назала със сигма в аористната основа:  
*τελειώ**ν**-ω > τελειώ**σ**-ω (завършвам: завърша)  
αφή**ν**-ω > αφή**σ**-ω (слагам: сложа)  
δέ**ν**-ω > δέ**σ**-ω (връзвам: вържа)  
κλεί**ν**-ω > κλεί**σ**-ω (затварям: затворя)*

 • Запазване на назала в аористната основа:  
*ζεστ**αί**ν-ω > ζεστ**ά**ν-ω (сгорещявам се: сгорещя се)  
πεθ**αί**ν-ω > πεθ**ά**ν-ω (умирам: умра)  
τρελλ**αί**ν-ω > τρελλ**ά**ν-ω (полудявам: полудея)*

 По-специално внимание заслужава специфична подгрупа гръцки несвършени глаголи, чиито сегашни основи завършват на морфемата **-*****αίν***:

 *καταλαβ**αίν**-ω > καταλάβ-ω (разбирам: разбера)  
προλαβ**αίν**-ω > προλάβ-ω (успявам: успея)  
μαθ**αίν-**ω > μάθ-ω (научавам: науча; уча: науча)*[[13]](#fnote13)  
*ανεβ**αίν**-ω > ανεβ-ώ (качвам се: кача се)   
βγ**αίν**-ω > βγ-ω (излизам: изляза)   
κατεβ**αίν**-ω > κατέβ-ω (слизам: сляза)   
μπ**αίν**-ω > μπ-ω (влизам: вляза)*

 Впечатление в представените примери прави това, че в този случай маркирани са несвършените глаголи (итеративите), а не перфективите.

 Налични са обаче и сегашни основи на морфемата ***(-αίν)***, при които в перфективния корелат се появява също граматичен маркер – морфемата сигма. В тези случаи настъпват и фонетични изменения в аористната основа. Срв.: *αρρωστ**αίν**-ω: αρρωστ**ήσ**-ω (разболявам се: разболея се)*.

 – Типични за новогръцкия език са и някои видови опозиции, които имат по-голяма разлика в образуването на глаголните основи:

 *παίρν-ω > πάρ-ω (вземам: взема)  
πίν-ω > πι-ω (пия: изпия)  
φεύγ-ω > φύγ-ω (отивам си; тръгвам си: отида си; тръгна си)  
δίν-ω > δώσ-ω (давам: дам)*

 – На гръцката аспектуална система са присъщи и глаголи със суплетивни видови основи. Например:

 *βλέπω: δω (виждам: видя)  
λέγω: πω (казвам: кажа)*

 Ако се опитаме да обобщим наблюденията от представените в хода на изложението начини на образуване на аористна основа, от която се произвеждат свършените глаголи в новогръцкия език, бихме достигнали до няколко съществени извода:

 
1. Несъмнено маркиран член в гръцките видови опозиции, които са от типа *ακούω: ακού**σ**ω (слушам: послушам)*, е свършеният вид. Немаркираната грамема на категорията *вид на глагола*е несвършеният вид. Без значение дали го подчертават, или не, всички изследователи на гръцката вербална система са единодушни, че аористната основа, от която се образуват перфективите, се формира от сегашната основа най-често чрез прибавяне на морфемата ***-σ***. Както вече беше споменато по-напред в разработката, взаимодействието на крайния звук на изходната основа с морфемата *-σ*води до фонетични и правописни модификации при образуване на аористната основа. Фреквентни са случаите, в които в свършените глаголи се появяват двойните съгласни пси ***-ψ**(γρά**ψ**-ω)*или кси ***-ξ**(ανοί**ξ**-ω)*, които са резултат от прибавянето на сигма ***-σ***към краен съгласен звук на сегашната основа. Срв.: *(γρά**φ+σ**> γρά**ψ**)*, *(ανοί**γ**+-**σ**> ανοί**ξ**).*Безспорен факт е, че опозициите от този тип, в които маркиран член е свършеният вид, а несвършеният е немаркиран, са привативни.
2. По-малобройна е групата на свършените глаголи, които се образуват асигматично. Тези перфективни глаголи се образуват най-вече от несвършени глаголи, чиято сегашна основа е на назален съгласен звук. Основите на имперфективния и перфективния корелат се отличават по крайния гласен звук на основата. Срв.: *πεθ**αί**ν-ω > πεθ**ά**ν-ω (умирам: умра).*
3. Най-голям интерес обаче събуждат една малка група видови двойки, в които свършеният вид изглежда е немаркираният член. Става дума за корелациите от типа:  
*καταλαβ**αίν**-ω: καταλάβ-ω (разбирам: разбера)  
ανεβ**αίν**-ω: ανεβ-ώ (качвам се: кача се)  
βγ**αίν**-ω: βγ-ω (излизам: изляза)  
μπ**αίν**-ω: μπ-ω (влизам: вляза)*

 Бихме могли да предположим, че е налице процес на итеративация, тъй като представените гръцки несвършени глаголи в случая са еквиваленти на българския итератив. Друг фактор е появата на формален маркер – задпоставената морфема, на която завършва сегашната основа (-***αίν***). Подобна хипотеза обаче се нуждае от по-обстойно проучване и, разбира се, солидна аргументация. Освен това опозицията *μαθ**αίν-**ω: μάθ-ω (научавам: науча; уча: науча)*поражда съмнение по отношение на допуснатото твърдение. Гръцкият несвършен глагол *μαθ**αίν**ω*има две функции, които са контекстово обусловени – на итератив (със семантика на *научавам*) и на прост несвършен вид (със семантика на *уча*). Контрааргумент на предполагаемата хипотеза е и видовата двойка *αρρωστ**αίν**-ω: αρρωστ**ήσ**-ω (разболявам се: разболея се)*, в която маркиран се оказва не само имперфективът.

 
1. Типични за новогръцката аспектуална система са и малко на брой суплетивни видови двойки, които остават извън обсега на дискутирания проблем.
2. Със сигурност можем да заключим, че при голяма част от корелациите маркиран е именно свършеният вид. Това обаче не бива да се абсолютизира, тъй като в противен случай биха останали изолирани известна част от видовите опозиции.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Ангелиева 1992:**Ф. Ангелиева. *Новогръцки език /катаревуса/.*София, 1992.

 **Ангелиева 2004:**Ф. Ангелиева, М. Ангелиева. *Новогръцка граматика. Фонетика, морфология, синтаксис.*София, 2004.

 **Бабиньотис; Кларис 2015:**Hr. Cleris, G. Babiniotis. *Sinoptiki grammatiki tis Neas Ellinikis*.

 **Влахос 2015:**Hr. Vlahos. *Panepistimiakes simiosis. Gramatiki tis Neas Ellinikis,*Янина*,*2015*.*

  

 [1.](#note1) Гр. αποψιακότητα.

 [2.](#note2) Някои автори го наричат вторичен несвършен вид.

 [3.](#note3) Глагол от свършен вид.

 [4.](#note4) Глагол от несвършен вид.

 [5.](#note5) В новогръцкия език глаголните видове във формално отношение са два ‒ СВ и НСВ. В семантично обаче НСВ се поделя на два вида ‒ ***συνεχες***ποιόν ενεργείας и ***επαναλαμβανόμενο***ποιόν ενεργείας (вж. Бабиньотис 2015: 173), които се явяват аналози съответно на българския прост несвършен вид и на итератива.

 [6.](#note6) Привативните опозиции имат един маркиран и един немаркиран член, а при еквиполентните опозиции всички членове са маркирани.

 [7.](#note7) Аористната основа.

 [8.](#note8) Θέμα 2 е аористната основа (вж. Бабиньотис; Клерис 2015: 190). Почернените морфеми в аористните основи са мои – Д. Д.

 [9.](#note9) Всички аналози на българските опозиции СВ: итератив в новогръцкия език се представят по следния начин – аналог на итератива: аналог на СВ. Последователността е обусловена от факта, че в новогръцкия език образуването е от несвършен вид (или итератив) към свършен вид. В българския език итеративът се формира от перфективния глагол.

 [10.](#note10) Твърдението на авторката е във връзка с образуването на аориста (миналото свършено време) в новогръцкия език, но то важи с пълна сила и за свършения вид. В новогръцкия език имперфект се образува единствено от несвършени глаголи, а аорист – от свършени.

 [11.](#note11) Повече примери за глаголи, образувани от други части на речта, може да се открият у Ангелиева 2004: 104‒106.

 [12.](#note12) В димотики тези несвършени глаголи са с основа на -ζ.

 [13.](#note13) В зависимост от контекста μαθ***αίν***ω може да е аналог на българския итератив научавам, но може да е еквивалент и на българския прост несвършен глагол уча.


## Custom Fields

**Страница:** 49-56