Летният семинар към Факултета по славянски филологии на най-старото ни учебно заведение е една от утвърдените дългогодишни традиции в сферата на българистиката. Лятната школа е посрещала и обучавала няколко поколения чуждестранни българисти и слависти и тази година за пореден път студенти и докторанти от двадесет и осем страни се доближиха до родния ни език, култура и литература. Благодарение на всеотдайните усилия на директора на семинара, проф. дфн Панайот Карагьозов, и на секретаря Ваня Иванчева, както и на подкрепата на Министерството на образованието на Република България и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ гостите и приятелите на България прекараха три седмици в Националния учебен център на БЧК в с. Лозен.
След официалното откриване на семинара на 16 юли участниците бяха разпределени в няколко групи, където според нивото на познанията си по български език работеха върху различни аспекти на родната ни граматика. Доц. д-р Диляна Денчева и доц. д-р Мирена Пацева се занимаваха с начинаещите семинаристи, помагайки им да усвоят основите на езика и на комуникацията, докато в групите на д-р Татяна Дункова, доц. д-р Албена Стаменова и доц. д-р Димка Савова се обучаваха по-напредналите участници, които имаха възможността да посещават и специализирани семинари по български език и превод или литература и културна антропология. И тази година гост-лектори бяха преподаватели от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, които представиха на своите слушатели интересни лекции за българското езикознание, предизвикателствата в преводаческата професия, както и за българската фолклорна култура и за развойните тенденции в най-новата ни литература.
Освен учебната програма Летният семинар беше подготвил за своите гости и различни развлекателни и културни дейности. Тъй като основна цел на Летния семинар по българистика е не само да обучава своите участници, но и да ги доближи до България, важна част от програмата е свързана с учебните пътувания и посещенията на културни и природни забележителности. Както подчерта проф. Карагьозов, „заедно видяхме връзката на България с античността, когато посетихме Пловдив, видяхме огнището на българското православие – Рилския манастир, разгледахме Националния исторически музей и много други забележителности“. Сред тях са монументи от българската столица, природни паркове като Златните мостове във Витоша и Стобските пирамиди в Рила, както и манастирът „Св. Спас“ от времето на Второто българско царство.
Освен това участниците имаха възможност да посещават часовете на Аделина Веселинова и Елисавета Данева, които учеха желаещите на български народни танци и песни. Кулминация на триседмичните им усилени занимания беше Вечерта на българския фолклор. Именно на вечерта на 2 август бе официално закрит Петдесет и петият летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти, когато с тържествена фолклорна програма и пред погледа на официалните гости – представители на Софийски университет и други институции, сред които бяха заместник-ректорът на Софийския университет доц. Елиза Стефанова, заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. Гергана Дачева и посланикът на Украйна у нас Микола Балтажи – семинаристите демонстрираха наученото от своите учителки и представиха известни народни песни и танци.
Под наслова „език на приятелството“ и тази година Летният семинар успя да доближи чужденците до българското, да създаде приятелска и ненатоварваща атмосфера, съчетавайки академичното обучение с идеята за „училище–игра“, а също така за пореден, петдесет и пети път да събере на едно място бъдещите приятели и познавачи на страната ни, на нейния език, литература и култура.