На 22-ри ноември 2017 г. в Заседателна зала 2 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за осемнадесети път се проведоха Климентовите четения за млади изследователи, организирани от Катедра „Кирилометодиевистика“ към Факултета по славянски филологии. Продължаващата почти две десетилетия традиция дава възможност за среща и за изява на хора, учащи се в бакалавърската, магистърската и докторската степен на своето обучение, а също и на млади учени и постдокторанти с интереси в областта на средновековната епоха. И тази година докладите разглеждаха широк кръг от теми, свързани със Средновековието – литература, език, история, народна култура, но също и с Античността, с присъствието на средновековни теми и сюжети в съвременната литература и изкуство.
Четенията бяха открити с кратко встъпително слово на проф. д-р Гергана Дачева – заместник-декан на Факултета по славянски филологии. Приветствие към участниците и гостите на събитието отправи и ръководителят на катедра „Кирилометодиевистика“ проф. д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова.
В рамките на конференцията бяха представени общо дванадесет доклада на млади изследователи от различни университети и научни институти – СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, БАН. Първото научно съобщение бе на Явор Иванов (СУ, наскоро дипломирал се магистър – старобългарист), в чийто доклад „Към въпроса за съставните числителни, образувани с предлог къ“, като бяха проследени промените при образуването на съставните числителни имена, настъпили под влиянието на чужди езици. Езиковедски проблем разгледа и Жени Живкова (СУ, доктор по старобългарски език), която запозна присъстващите с редките думи и хапаксите в Учително евангелие от Константин Преславски, като установи и обясни лексикалната близост на текста с други средновековни паметници. Първото заседание завърши с доклада на Даниел Томов (СУ, докторант по балканско езикознание с албански и румънски език), в който беше направен етимологичен анализ на думите за радост в балканските езици, като бяха разгледани фонетичните, морфологичните и лексикалните особености на въпросните думи.
Докладите във второто заседание бяха на историческа тема. Христин Лалев (СУ, докторант в ИФ, катедра История на България) разгледа политическата обстановка в северозападните български земи в първата половина на XIV век и предпоставките за възникването на Видинското царство. Деница Петрова (ИЛ – БАН, доктор по направление Стара българска литература) изнесе доклад на тема „Разказът за нападенията срещу Цариград в славянската книжнина“, в които беше проследена историята на разпространение на Разказа и неговата актуалност през вековете. Димитър Байрактаров (ЮЗУ, докторант по Средновековна обща история) разгледа фигурата на Янош Хунияди, представена от историка Спиридон Палаузов. Бяха представени и анализирани различни версии за произхода на воеводата, придружени с коментар от Сп. Палаузов. Докладът на Николай Желев (докторант в секцията по Възрожденска литература в ИЛ – БАН) проследи влиянието на немския философ Хердер върху словашкото възраждане и идеята му за развитие на езика.
Четирите доклада в третото заседание бяха от областта на средновековната литература. В изследването на Мария Антонова-Вапцарова (СУ, докторант по Старобългарска литература към Катедра „Кирилометодиевистика“) бяха разгледани поучителните слова на Св. Климент Охридски през призмата на трактата Августин Блажени и четвъртата книга от „De Doctrina Chistiana“. Беше направен опит да се докаже как поучителните проповеди на Св. Климент Охридски се вписват в Западната и Източната църква. Десислава Узунова (СУ, докторант по старобългарска литература към катедра „Кирилометодиевистика“) беше посветила своя доклад на хипотезата, че през XVIII век сред южните славяни е направен и друг превод на цикъла Чудеса Богородични, който е различен от известния превод на Бакачич. За целта Десислава разгледа ръкопис № 209 от сбирката на манастира Зограф. Александра Димитрова (СУ, докторант по Средновековна латинска литература в катедра „Класическа филология“ към ФКНФ) прочете доклад на тема „Misericordia“ от Сенека към Августин – континюитет и преосмисляне на владетелската добродетел“, в който разгледа промените, настъпвали разбирането на понятието „misericordia“ през вековете. Последният доклад в тази секция беше на Пламена Костова (СУ, магистрант в МП Старобългаристика). Авторката разгледа историята и същността на Житието на св. аморийски мъченици в състава на Супрасълския сборник, като спря вниманието си на идентифицираните от нея библейски цитати в текста с цел изясняването на функцията им.
Последната секция бе открита от Борислава Иванова (СУ, докторант към Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание във ФСФ) с доклад, посветен на Орхан Памук и романа му „Червенокосата“. Изследователката коментира двата мита, залегнали в сюжетното действие – за Едип цар и за Сухраб и Рустам. Анализирана бе функцията на мита в съвременната проза. В доклада на Гергана Жекова (ВТУ – магистрант в МП Литература и култура) – „Разказът „Китка диви ягоди“ на Сава Василев – посичане на греха и вината“ бяха разгледани трансформираните фолклорни мотиви в творбата както и образи, натоварени с християнската символика. В доклада си „Мотивът за любовта в лириката на Сафо“ Михаела Павлова (СУ, II курс в специалност Балканистика във ФСФ), най-младата участничка в четенията, сподели наблюдения си както върху ролята на мотива в конкретни творби, така и върху значението му за цялото творчество на Сафо.
С това изложение завършиха осемнадесетите Климентови четения за млади изследователи, които бяха закрити със заключителни думи от доц. д-р Диана Атанасова, която съобщи, че с финансовата подкрепа на Студентския съвет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изнесените доклади ще бъдат публикувани в специален сборник.
Една от приятните изненади бе това, че всеки участник в конференцията беше удостоен със сертификат за участие и получи книга за спомен. Дарените книги – всички с медиевистична насоченост – бяха предоставени от Катедрата по кирилометодиевистика. Както и миналата година, организационният комитет[1] се бе погрижил да подготви свитък, включващ резюмета на докладите и кратки сведения за участниците. (Програмата, резюметата и биографичните сведения са публикувани и достъпни онлайн както на страницата на МП „Старобългаристика“ – https://magistristarobulgaristi.wordpress.com/blog/, така и и на страницата на Факултета по славянски филологии – http://www.slav.uni-sofia.bg/images/stories/documents/abstracts_BioBel_chet2017_da.pdf).