Целта на статията е да представи превода на колоритни и мистични елементи в избрани новели на Йордан Радичков на чешки език. Общоприето е схващането, че при превод на чужд език колоритът на оригинала се загубва, но този факт не би трябвало да се пренебрегва. Колоритните елементи не само сигнализират чужда култура и среда, но обогатяват родния език. Нашата цел е да открием кои колоритни елементи са запазени при превод и кои преводачески похвати са използвани.
Преводът на колорит е сред най-често дискутираните проблеми в областта на художествения превод (Леви 2012, Виликовски 2002, Касабов 1987). Въпреки общоприетото схващане, че колоритните елементи в повечето случаи не се запазват при превод, не би трябвало да се пренебрегват. Колоритът е широко понятие, но най-често се свързва с екзотичността на дадено произведение. Носители на екзотичност са например различни реалии, собствени имена, обръщения (Касабов 1987).
Целта на тази статия е да представи превода на колоритни елементи от български на чешки език. За избраните Радичкови новели е характерен не само колоритът, но и особената мистика, чийто езиков израз е предмет на транслатологичния ни анализ.
В статията си Предаване на колорит при превод на роден език (1987) Иван Касабов представя екзотичността като един от типовете колорит: колорит на екзотичната действителност. Авторът също така представя колорит на жанра, цитата и формата.
Колоритът на жанра се свързва с произведения, които обогатяват в жанрово отношение целевата култура. Касабов приема за жанров колорит набор от елементи, които са типични за даден жанр и същевременно го отличават от жанровете, познати на целевия читател. Жанровият колорит също така включва вътрешния семантичен потенциал на думите, т. е. способността им да се превърнат с времето в „крилати фрази“, тъй като употребата им в даден текст е специфична, напр. иронична или ярко открояваща се, експресивна. Такива изрази постепенно стават част от целевата култура, като напр. Хамлетовото „да бъдеш или да на бъдеш“ или парафразата от Сервантесовия „Дон Кихот“ „Свободата, Санчо, е като хляба, свободата е велико нещо“ (Касабов 1987: 2). Подобни крилати фрази са носители на експресивни или колоритни функции в целевата култура. Колоритът на цитата е свързан с интертекстуални елементи, препращащи към чужди произведения. Касабов подчертава, че тези цитати не са маркирани по някакъв особен начин и понякога биват трудно разпознаваеми.
Колоритът на формата има абстрактен характер, той се свързва с начина, по който авторът формира своите мисли (пак там): отнася се за цели абзаци, описания или изказвания на отделните герои, които се повтарят многократно в рамките на произведението. Този тип колорит граничи с литературната стилистика и разпознаването му в оригиналния текст изисква внимание и прецизност при превод на чужд език. Новелите на Радичков съдържат в различна степен три от представените типа колорит: колорит на екзотичната действителност, цитата и формата, затова в транслатологичния анализ ще се съсредоточим главно върху техния превод.
Езиковият израз на мистичното е свързан с различни фантастични елементи и представи, суеверия или религиозни мотиви.
Новелата „Луда трева“ (1977) e преведeна на чешки език от Хана Райнерова и е включена в сборника „Něžná spirála“ (1983). Главната тема в новелата е отношението човек – природа. В този текст Радичков се проявява като ботаник, зоолог и най-вече поет, който добре познава връзката между човека, животните и природата. За тази особена връзка в творчеството на Радичков Мари Врина-Николов отбелязва, че природата е не само любима тема на автора, но тя е свързана с живота и душата му (Врина-Николов 2004). Освен нея тук присъстват митични и фантастични елементи (напр. „умореният и много тъжен кентавър“ (Радичков 1977: 99). Лудата трева, в която се изгубват хората от селото, е метафоричен образ на живота – в нея те търсят някаква истина, търсят себе си.
За Радичков е характерен антропоморфизмът и детайлното назоваване на различни насекоми, животни и растения: сърдити бръмбари, стр. 100 – nevrlí brouci, стр. 103; полусънени насекоми, стр. 100 – rozespalý hmyz, стр. 104; цигански охлюви, стр. 100 – černí slimáci, стр. 104; гривеци, стр. 85 – hřivnáči, стр. 86; скоруша, стр. 88 – jeřáb, стр. 90; татул, стр. 100 – durman; маточина, стр. 100 – meduňka; смрадлика, стр. 86 (ние я наричаме „руй“) – škumpa (my jí říkáme ruj), стр. 88 и др. В новелата те също оказват влияние върху местния колорит или т.нар. колорит на екзотичната действителност.
Според М. Врина-Николов за Радичков се твърди, че е непреводим, защото неговите разкази изобилстват с множество регионални названия на растения, дървета и животни. Според нея обаче Радичков се превежда трудно не заради самия регионален характер на тези думи, защото авторът винаги обяснява значението им. Трудността се крие в това, че за да се преведат текстовете му адекватно, е нужно да се познава природата, както я е познавал самият автор (Врина-Николов 2004). Вероятно заради това в превода природата невинаги е изобразена така поетично както в оригинала: „мрачна изглежда дивата круша, защото цялата гора е пъстра, само на нея шумата ѝ е почти черна. Тя през пролетта ще се развесели, когато цветовете ѝ разцъфтят като пуканки…“ (Радичков 1977: 85). / „Planá hrušeň vypadá na podzim chmurně, protože celý les je pestrý, jenom její listí se černá. Ta se rozveselí zas až na jaře, až se její květy rozpuknou jako pražená kukuřice…“ (Радичков 1983: 87). По-подходящ еквивалент би било съчетанието kukuřičné pukance, с което би се асоциирала представата за бял цвят: až se její květy rozvinou jako kukuřicné pukance. Изображението на дивата круша е обширно и предоставя възможност за компенсиране на поетичността в превода: „…става най-кичестото дърво в гората, същинска невяста в бяла булчинска премяна, дъхава и пълна с жужене на пчели“ (Радичков 1977: 85). / „…z ní bude nejkrásnější strom v lese, jako nevěstinka, celá v bílém, voňavá, plná včelího bzukotu“ (Радичков 1983: 87). С помощта на деминутива nevěstinka (expr., SSJČ) преводачката е компенсирала сравнението „разцъфтят като пуканки“.
Освен различните животни и растения в новелата се появяват и особени хора, като напр. лудият на селото, стр. 67 – obecní blázen, стр. 69 и дервишът, стр. 69 – derviš, стр. 71.
Трудност за преводача се оказва наименованието на един от героите – домовладика (стр. 89). В РБЕ[1] думата домовладика е дефинирана като „стопанин на дома и глава на семейство“ и е определена като застаряла. Радичков я обяснява по своя типичен начин чрез обяснение в скоби „домовладиката (тоест нейният старец)“, стр. 104. Х. Райнерова превежда израза също с необичаен еквивалент „domovládce, teda její stařík“, стр. 107. Героят „домовладика“ не присъства само в тази новела, откриваме го също така в новелата „Матрьошки“, но същата преводачка го превежда по различен начин. Избраният еквивалент hostitel (домакин) се явява като подходящ по отношение на контекста: „взех само две от историите – едната е на домовладиката, в такива случаи домовладиката има предимство, другата история е на куция Илийко...“ (Радичков 1977: 160). / „Vybrala jsem jenom dvě ze všech historek, první je od našeho hostitele – pán domu má v takovém případě přednost, a druhá od kulhavého Ilijka…“ (Радичков 1983: 161).
Избраният преводен еквивалент в новелата „Луда трева“ се явява като по-подходящ, тъй като думата domovládce е особена за читателя и привлича неговото внимание. Отсъствието ѝ в тълковните речници ни дава основание да я приемем за преводачески неологизъм.
Използването на немаркирания еквивалент hostitel нарушава повторението на определени лексеми, които са характерни за творбите на Радичков. За честите повторения на различни образи и мотиви в текстовете на Радичков В. Дяков използва термина палилогия, който е свързан с определени повторения в поезията[2].
В новелата „Таралеж“ най-силно проявен е колоритът на цитата, който е тясно свързан с литературната тематика на творбата. Протагонист е писателят Емилиян Станев, представен с инициалите Е. С. Владимир Янев определя новелата като сюрреалистична заради символичното „сливане“ на писателя с образа на фантастичния таралеж (Янев 2009).
Някои от цитатите биха могли да бъдат лесно разпознаваеми от българския читател, но при превод на чужд език най-често са непреносими. Цитатите, които Радичков вплита в творбите си, са откъснати от своята собствена история и в новия контекст са носители на нови функции. Една от тях е да пародират. Такъв е напр. цитатът: „Жив да си, аго, недей ме…“ от известната песен на Петко Рачов Славейков „Изворът на Белоногата“. В новелата „Таралеж“ тези думи са произнесени от героя Е. С., но в изцяло различна ситуация, което поражда еротични и комични асоциации у българския читател (Пелева 2004: 33): „Жив да си, аго, недей ме! – но не! рече твърдо Е. С. и духна хашиш право надолу, под себе си.“ (Радичков 1980: 66) / „Teď oáza padne na kolena a zařve: Žehnej ti Hospodin, Pane, smiluj se! Ale ne! – rozhodně řekl E. S. a foukl hašiš přímo dolů pod sebe.“ (Радичков 1977: 76). Цитатът „Жив да си, аго, недей ме!“ е преведен с помощта на функционална замяна. Вместо турското обръщение аго преводачката е избрала религиозен елемент и по този начин е допълнила „духовната тематика“, а също така до известна степен е съхранила комичността, но изцяло се е загубил еротичният подтекст, който е явен за българския читател.
Преводът на този цитат е труден, а преносът на еротични конотации е неосъществим, но женската символика в новелата „Таралеж“ е свързана също така и с други образи, които дават възможност на преводача да ги компенсира.
Друга парафраза, която е вплетена в оригиналното сравнение на Радичков, е вдъхновена от фолклора: „…в очите на един малък скитник автовлакът може да изглежда като сборище от кърджалии[3], насмело три синджира роби“ (Радичков 1980: 61). „...v očích malého tuláka mohl autovlak vypadat jako horda tureckých otrokářů, popohánějících tři řady otroků v řetězech“ (Радичков 1977: 70). За българския читател тук е явен интертекстуалната препратка към известната песен за Крали Марко. В контекста на новелата „Таралеж“ сравнението е пародирано, за да изрази учудването на таралежа от автовлака. Въпреки че не могат да се предизвикат подобни асоциации у чешкия читател, преводачката се е опитала да предаде колорита на това сравнение с помощта на генeрализация (сборище от кърджалии, стр. 61 – horda tureckých otrokářů, стр. 70) и експликция (tři řady otroků v řetězech). При превода на тази парафраза е заменен колоритът и асоциациите у българския и чешкия читател.
В оригиналния текст сравнението предизвиква комични асоциации, докато в чешкия превод е носител на колорит на екзотичната действителност. Въпреки че представените цитати не са многобройни, бихме могли да приемем, че преводът на този тип колорит е по-скоро неосъществим.
Колорит на формата
Според И. Касабов колоритът на формата е свързан с повторението на определени описания или изказвания на героите. Като стилистична фигура повторението има различни функции в художествения текст. То е характерна стилистична фигура при Радичков и е свързано с композиционната структура на творбите. Преводачът би трябвало да разпознае тези повторения и ако е възможно да ги предаде. Според И. Ликоманова, която изследва този проблем, при превода на различни славянски езици тези особености по-скоро не се запазват (Ликоманова 2006: 173).
Между повторенията, които се появяват в текстовете на Радичков, принадлежи например вече споменатата дума домовладика (Радичков 1977: 89).
В новелата „Страх“ повторенията са характерни за някои душевни и физически качества на протагониста Куче Влачи, които засилват неговата нищожност: „…незначителен, плах, голобрад потен човечец, с очи като разграден двор, с две плашливи бръчки върху малокалибреното си чело, задръстено с малокалибрена мисъл, кажи го, мили мой читателю, нула човек...“ (Радичков 1977: 87). / „…vylekat nepatrného, plachého, zpoceného holobrádka, človíčka s očima jako neoplocený dvorek, s vyjukanými vráskami na malorážkovém čele ucpaném malorážkovými myšlenkami, takřečenou, milý čtenáři, nicku…“ (Радичков 1977: 97). При превода на пренебрежителния израз нула човек (стр. 87, 92, 151, 152) преводачката Я. Маркова избира във всичките четири случая един и същ експресивен еквивалент „nicka“ (expr., bezvýznamný člověk, SSJČ), стр. 97, 102, 165, 16 и по този начин компенсира пренебрежителността с по-широка маркираност – експресивност.
Съхраняването на колорита на формата е осъществимо за разлика от колорита на цитата, но изисква разпознаване на повтарящите се елементи, които са значими с оглед на целия текст.
От трите типа колорит, които са характерни за новелите на Радичков, най-ярък е колоритът на екзотичната действителност, който е предаден като цяло успешно с помощта на преводачески неологизми или транскрипция. Неуспехът при превода на колорита на цитата е неизбежен, тъй като този тип колорит е тясно свързан с културата на даден народ.
При колорита на формата загубите са по-малки и зависят преди всичко от наблюдателността и прецизността на преводача.
БИБЛИОГРАФИЯ
Виликовски 2002: Vilikovský, Ján. Překlad jako tvorba. Praha, 2002.
Врина–Николов 2004: Врина-Николов, Мари. Йордан Радичков: в търсене на загубеното вълшебство. http://liternet.bg/publish1/mvrinat/radichkov.htm
Дяков 1973: Дяков, Валентин. Стилни похвати в разказите на Йордан Радичков и Николай Хайтов. В: Родна реч, №. 10, с. 34–42.
Касабов 1987: Касабов, Иван. Предаване на колорит при превод на роден език. [online]. http://eprints.nbu.bg/2212/1/SKM_654e14050314570.pdf
Леви 2012: Levý, Jiří. Umění překladu. Praha, 2012.
Ликоманова 2006: Ликоманова, Искра. Славяно-славянският превод. Лингвистичен подход към художествения текст. София, 2007.
Пелева 2004: Пелева, Ина. Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга. София, 2004.
РБЕ: Речник на българския език. https://ibl.bas.bg/rbe/
Янев 2009: Йордан Радичков. http://liternet.bg/publish13/v_ianev/pogledi/jo_radichkov.htm
SSJČ: Slovník spisovného jazyka českého. http://ssjc.ujc.cas.cz/
ЕКСЦЕРПИРАНА ЛИТЕРАТУРА
Радичков 1977: Шест малки матрьошки и една голяма. Варна, 1977.
Радичков 1983: Radičkov, Jordan. Něžná spirála. Praha, 1983.
Радичков 1980: Радичков, Йордан. Спомени за коне. Пловдив ,1980.
Радичков 1977: Radičkov, Jordan. Vzpomínky na koně. Praha, 1977.