В условията на глобализиращия се свят все по-актуално стоят въпросите, свързани с националната идентичност на хора, родени вън от своята етническа родина. През 2015–2016 година бе проведено лингвокултурологично изследване сред българската диаспора в Молдова. Обект на това изследване е как езикът формира идентичността на млади българи на възраст от 15 до 25 години. Целевата група бяха бесарабски ученици, гостуващи в РУ „А. Кънчев“, и основно – студенти от Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“.
Българската диаспора в Молдова се намира в една чужда лингвистична среда, което определя и специфичните особености на българската езикова личност там. Усложнената езикова ситуация поставя родния български език на малцинствената група в контакти, от една страна, с държавния език, от друга страна, преобладаващото украинско, руско и гагаузко население правят употребата на съответните езици високочестотна и българите, които са пети по численост, знаят задължително и поне един от тези езици. (Фигура 2.)
Според Майкъл Байрам (2006) връзката между изучаването на чужди езици и формирането на нови идентичности е важна и макар националната идентичност да се придобива с първия (родния) език, то в резултат на използването на друг език започва формиране на друга идентичност (Byram 2006).
В постановките на Байрам се заявява, че колкото по-силна е компетентността по отношение на даден език, толкова по-лесно индивидът се идентифицира с дадена група. В едно анкетно проучване сред 40 ученици от Тараклийския колеж „Св. св. Кирил и Методий“, проведено през 2004–2006 от Марияна Георгиева (Георгиева 2014), става ясно, че макар 72.5 % да определят себе си като българи, само 27.5% в семейството общуват само на български, 32.5% общуват на български и руски език, 15% вкъщи общуват предимно на руски и след това на български език, 17 % – само на руски език, 5% само на друг език (предимно гагаузки).
Според Марияна Георгиева формата на българския език е диалектна и с книжовни елементи от последните 12 години, когато системно се изучава български книжовен език, но все пак не повече от 60% от анкетираните млади хора на възраст 18 години общуват преобладаващо на български език.
Вън от семейната среда този процент намалява – на улицата спада до 32% за сметка на руския език – 62%, в училище български говорят 17.5% за сметка на 82% руски език, а при официално общуване предпочитат български език едва 10% от респондентите (М. Георгиева 2014: 22). Макар и без претенции за представителност това проучване сред младежи от Тараклийския държавен колеж дава насока на едни предварителни очаквания по повод употребата на българския език при млади хора, родени зад граница. И тъй като значението на езика е основно за формирането на националната идентичност, налице е сложна ситуация на многоезичие, при което с преподаването на различен национален език в училище може да доведе до отслабване на майчиния език.
За нуждите на настоящето изследване бе проведено същото анкетно допитване, но този път сред студентите, за основния език на общуване вкъщи. Резултатите показаха 70% от респондентите говорят в дома си на български език, 17.5% на два езика (български и руски) общуват равностойно, 10% на руски единствено и 2.5% на гагаузки език общуват в семейна среда. Ето защо формирането на идентичността представлява особен интерес в такава езикова ситуация. От съществено значение става разбиране на концепти, свързани с националния характер, като приемаме факта, че тяхното осъзнаване е продукт и на комуникативни фактори на средата. Такова е виждането и на Грейс Ли (2013), която също говори за възможността етническата и националната идентичност да се променят чрез ежедневни взаимодействия. Етническата идентичност е свързана с владеенето и ползването на езика, с познаването на етническите културни вярвания, с чувствата към доминиращия език и с участие в културни дейности, свързани с етническия език (Lee 2013: 54).
В основата на националната идентичност на младите българи зад граница стои етническата идентичност и е свързана с това как хората виждат себе си по отношение на своята държава. Ако националната идентичност бъде разглеждана като „психологическа привързаност на индивида към една политическа общност“, тогава не е задължително индивидът да е физически в пряка връзка със страната. Тази връзка може да се насърчава от език, култура, етнос, произход, история (Lee 2013: 68).
На базата на тези становища може да се направят следните заключения:
- Езикът е основният символ на идентичността и представя самоидентификацията на лицата, които го говорят.
- Малцинствените езици са в неравноправно положение спрямо държавния език на страната, в която малцинството живее, и има реална възможност да бъде асимилирано малцинството.
- Младият човек може да схваща и двата езика – на малцинството и на мнозинството, като родни и да използва гъвкаво според ситуацията предпочитан от него език.
- Владеенето на повече от един език е свързано с формиране на повече от една идентичност, защото чуждият език не е просто превод на смислите на родния, а носи свои смисли и конструира концепти.
- Езикът, приеман за символ на националността, може едновременно с културата и историята да формира национална идентичност и при хора, родени далече от етническата си родина, които емоционално усещат неразривната си връзка с родината.
- Идентичността – не само националната – се развива чрез контакта с другите чрез усещане на прилики и отлики с тях
Фигура 1
Връзката между езика и идентичността е неоспорима. Идентичността на човек се изгражда чрез езика, но се и проектира върху езика. Чуждоезиковото обучение от края на ХХ век е ориентирано към разработването на методики за усвояване на култура, а не е фиксирано върху изучаването единствено на лингвистичните равнища. Цялостна завършеност езиковата личност придобива в своята национална идентичност, като етноспецифичното става своеобразно нейно ядро и се проектира в езика на дълбинно и повърхнинно равнище, като наред с чисто езиковия смисъл се развива и конотативно ниво. Конотацията става „свързващо звено между езиковия знак и културните концепти, а едновременно с това и инструмент за изучаване на това взаимодействие (Недкова 2011: 29). Затова изучаването на езика непременно води до изучаване на културата, която е национално специфична, а следователно и да изучаването на националната идентичност на дадена личност. Всяка своя идентичност – полова, професионална, религиозна, социална, културна, национална, човек проявява чрез езика.
Фигура 2
Ако се използва една своеобразна метафора, то идентичностите, които носи една личност, подобно на лучени люспи се обгръщат една друга и човек едновременно е всяка една от тях по отделно. Следва да се приеме, че в ядрото на тази идентификация стои националната идентичност, възможно е да се припокрива отчасти и с етническата. Това е така, защото тя съдържа най-дълбинния пласт от ценности, вярвания, нагласи, които дори подсъзнателно различават носителя на една национална култура от представителите на другите. С всяка следващо по-външно ниво нараства вероятността за близост с другите, разбирани и като носители на различна култура. С други думи периферията на идентичностите, които носи човек, е по-податлива на влияние и предполага много по-малко различие, отколкото ядрото. Периферията размива границата с чуждото и я превръща в своеобразна близост.
Това означава, че личността на младия човек, роден зад граница, поради своята възрастова гъвкавост и адаптивност вероятно изгражда специфичен вид идентичност, повлияна от различни фактори, в това число и чуждото езиково влияние, но в ядрото си следва да е здрава и устойчива и да носи архетипните ценности и нагласи, придобити с усвояването на родния български език.
Проведеното изследване използва като част от своя инструментариум въпросници, съдържащи различен тип задачи, част от които използват методиката на свободния асоциативен експеримент.
Методът на асоциативния експеримент САЕ се състои в следното: на групата изследвани лица се подава дума или картинка стимул. В рамките на секунди те записват първите хрумнали им асоциации. Резултатите от експеримента се обработват, като най-важният показател е честотата, с която се среща една асоциация за дадена дума стимул. Съвкупността от изследвани лица за една и съща дума при всички изследвани лица се нарича асоциативно поле на думата стимул. Асоциативните полета на всички думи стимули представляват нормите на словесни асоциации за даден език. (Бурова, 2010)
Методът е известен в психологията и психолингвистиката.
В първия раздел на въпросника, подготвен за студентите от Държавния университет в Тараклия, на респондентите са предложени 28 картинки или снимки Задачата е за асоциативно възприемане на емблематични за българската култура и история феномени. Целта е чрез разпознаването им да се определи българската им национална идентичност, тъй като символният характер на избраните картинки или снимки е обвързан с традиционни възприятия, манталитет, непреходни ценности на българите, които се актуализират във времето и пространството, предавани както чрез фолклорно-митологична обредност, така и чрез семейното и институционалното възпитание.
Сред зададените думи стимули има няколко ядра – географски обекти, храни, културно-исторически забележителности, български държавни символи.
Респондентите имат възможност да реагират с дума на празно място под картинката. При анализа на резултатите е приложен статистически метод, който да гарантира както представителността на извадката, така и степента на разпознаваемост на концептите.
Таблица 1. Събира данните от всички отговори. Обработката е с компютърна статистическа програма SPSS 16.00.
Таблица 1
| Въпрос: Разпознаване на | % непознали | % познали | Среден % познаваемост X% |
Доверителен интервал на средния %, гарантиран с вероятност γ = 0.95 |
Среден дял (Mean) X |
Стандартно отклонение (Std. Deviation) s |
| Ботев | 7.5 | 92.5 | 93.10 | (83.29;100) | 0.931 | 0.25788 |
| Вазов | 5.1 | 94.9 | 93.1 | (83.3;100) | 0.93 | 0.258 |
| Шипка | 21.1 | 78.9 | 79.31 | (63.63;94.99) | 0.7931 | 0.41225 |
| Рилския манастир | 57.1 | 42.9 | 37.93 | (19.15;56.57) | 0.3793 | 0.49380 |
| Дунав мост | 92.1 | 7.9 | 6.90 | (1;16.71) | 0.0690 | 0.25788 |
| Баница | 2.5 | 97.4 | 96.55 | (89.49;100) | 0.9655 | 0.18570 |
| Кисело мляко | 10.3 | 89.7 | 89.66 | (77.87;100) | 0.8966 | 0.30993 |
| Българска роза | 61.5 | 38.5 | 34.48 | (16.08;52.88) | 0.3448 | 0.48373 |
| Мартеница | 0 | 100 | 100 | Is constant | ||
| Българска народна носия | 22.5 | 77.5 | 68.97 | (51.06;86.87) | 0.6897 | 0.47082 |
| Вино | 17.5 | 82.5 | 82.76 | (68.14;97.38) | 0.8276 | 0.38443 |
| Българска шевица | 75.7 | 24.3 | 24.14 | (7.57;40.70) | 0.2414 | 0.43549 |
| Стара планина/ Балкана | 84.2 | 15.8 | 17.24 | (2.62;31.86) | 0.1724 | 0.38443 |
| Седемте рилски езера | 54.1 | 45.9 | 55.17 | (35.92;74.42) | 0.5517 | 0.50612 |
| Черно море | 78.4 | 21.6 | 20.69 | (5.01;36.37) | 0.2069 | 0.41225 |
| Скални църкви | 81.6 | 18.4 | 17.24 | (2.62;31.86) | 0.1724 | 0.38443 |
| Мадарския конник | 44.7 | 55.3 | 58.62 | (39.55;77.69) | 0.5862 | 0.50123 |
| Царевец | 27.8 | 72.2 | 68.97 | (51.06;86.87) | 0.6897 | 0.47082 |
| Сирене | 7.5 | 92.5 | 93.10 | (83.29;100) | 0.9310 | 0.25788 |
| Лютеница | 63.9 | 36.1 | 37.93 | (19.15;56.57) | 0.3793 | 0.49380 |
| Луканка/ суджук | 50 | 50 | 48.28 | (28.93;67.62) | 0.4828 | 0.50855 |
| Тракийско златно съкровище | 86.8 | 13.2 | 17.24 | (2.62;31.86) | 0.1724 | 0.38443 |
| Шопска салата | 20.5 | 79.5 | 79.31 | (63.63;94.99) | 0.7931 | 0.41225 |
| Гайда / гайдари | 41 | 59 | 62.07 | (43.29;80.85) | 0.6207 | 0.49380 |
| Кукери | 44.1 | 55.9 | 48.28 | (28.93;67.62) | 0.4828 | 0.50855 |
| Герба на България | 60.5 | 39.5 | 41.38 | (22.31;60.45) | 0.4138 | 0.50123 |
| Българското знаме | 41 | 59 | 58.62 | (39.55;77.69) | 0.5862 | 0.50123 |
За да бъде представителна извадката, се изчислява доверителен интервал, приравнен на 95%, който гарантира, че средният процент на разпознаване на обекта в цялата общност е в рамките на този доверителен интервал.
Данните са обобщени в Таблица 1, където в графа втора и трета са процентите на непозналите и позналите кода, зададен на картинката, следва средният процент на разпознаваемост сред 40-те респонденти, графа пета посочва доверителния интервал, който се отнася за цялата българска общност в Молдова, следва делът на познаване и коефициент на стандартно отклонение. Важна уговорка е, че в обобщената таблица не е включен делът на неотговорилите.
Видно е от процентното съотношение, че част от обектите са добре познати – мартеницата – 100%, баница – 96.55%, Ботев и Вазов – 93.10%, сирене – 93.10%, кисело мляко – 89.66%, вино – 82.76%. Други са с нисък процент на разпознаваемост – Дунав мост – 6.90%, Тракийското златно съкровище и Стара планина – 17.24%.
Възниква хипотеза дали групата храни е по-позната от други групи от предложените обекти. За да се сравнят средните проценти, се прилага тест за нормалност на Колмогоров-Смирнов на базата на два признака. В зависимост от това дали са нормално разпределени, или не, може да се изберат различни методи за сравнение като статистическия тест за равенство на средни величини на Стюдънт или при неравенство – критерия на Уилкоксон за зависими извадки.
Таблица 2
One-Sample Kolmogorov-Smirnov Test
| Познаваемост група храни | ||
| N | 40 | |
| Normal Parametersa | Mean | ,7561 |
| Std. Deviation | ,19850 | |
| Most Extreme Differences | Absolute | ,267 |
| Positive | ,180 | |
| Negative | -,267 | |
| Kolmogorov-Smirnov Z | 1,686 | |
| Asymp. Sig. (2-tailed) | ,007 | |
| a. Test distribution is Normal. | ||
Според Таблица 2. по метода на Колмогоров-Смирнов, става ясно, че P-Value ( Asymp. Sig.) е 0.007 < α=0.05, където α=0.05 е вероятност за грешка от I ред, т.е. извадката не е нормално разпределена.
По същия начин се съпоставя разпознаваемостта на културно-географските показатели. Таблица 3:
One-Sample Kolmogorov-Smirnov Test
| Познаваемост група култрно-геогрфски обекти | ||
| N | 40 | |
| Normal Parametersa | Mean | ,4120 |
| Std. Deviation | ,26922 | |
| Most Extreme Differences |
Absolute | ,115 |
| Positive | ,115 | |
| Negative | -,082 | |
| Kolmogorov-Smirnov Z | ,727 | |
| Asymp. Sig. (2-tailed) | ,667 | |
| a. Test distribution is Normal. | ||
Тук се забелязва, че P-Value ( Asymp. Sig.) = 0=667 > α=0.05, откъдето следва, че разпределението е нормално. Понеже се вижда, че едната съвкупност е нормално разпределена, за разлика от другата, затова няма да се използва Т-критерият на Стюдънт, а ще се приложи непараметричният критерий за равенство на две средни на Уилкоксон (Wilcoxon). От Таблица 4. се вижда, че двете средни са статически различни и изводът е, че познаваемостта на храните е много по-голяма от тази на географските обекти.
Таблица 4
Ranks
| N | Mean Rank | Sum of Ranks | ||
| Познаваемост група културно-геогрфски обекти – Познаваемост група храни | Negative Ranks | 36a | 21,57 | 776,50 |
| Positive Ranks | 4b | 10,88 | 43,50 | |
| Ties | 0c | |||
| Total | 40 |
Таблица 5
Test Statisticsb
| Познаваемост група културно-геогрфски обекти – Познаваемост група храни | |
| Z | -4,929a |
| Asymp. Sig. (2-tailed) | ,000 |
| a. Based on positive ranks. | |
| b. Wilcoxon Signed Ranks Test | |
Аналогично се прави хипотеза за сравнимост и между тези две групи и групата, обобщаваща българските държавни символи (герб, знаме). Числовите характеристики и доверителните интервали са следните: Среден процент – 46.15%, доверителният интервал обхваща от (34.11; до 58.20), средният дял на познаваемост е 0.4615, изчислената стандартна грешка е 0.37.
Descriptives
| Statistic | Std. Error |
При сравнително разглеждане на данните от съпоставката на културно-географските показатели на групата храни и на българските държавни символи става ясно следното: В процентно отношение храните са разпознаваеми 75.61%, културно-географските маркери – 41.20%, а българските национални символи знаме, герб и роза – 46.15%. Средният процент на познаваемост на българските символи и храните е статистически значим в полза на храните. При съпоставка на българските държавни символи и културно-географските маркери средната познаваемост на културно-географските показатели е статистически еднаква със средната познаваемост на националните символи.
Обработените данни, получени чрез метода на свободния асоциативен експеримент, доказват с голяма сигурност българската национална идентичност на младите хора в Молдова.
Вероятно е българските традиционни храни да са по-познати сред диаспората ни, защото чрез бита се предават в наследство и са част от ежедневната култура. Висок е процентът на познаваемост и при личности като Ботев и Вазов, чиито творчество и дело се учат в образователните институции целенасочено като част от учебната програма. Географските обекти също не са еднозначно познати – ако Шипка, Царевец и Мадарският конник се приемат като архетипи на българската историческа памет, то други не са разпознати, защото вероятно не са били посетени лично от младите хора.
Методът на асоциативния експеримент е само един от използваните подходи в изследването на лингвокултурологичните маркери на националната идентичност на млади българи в чужбина. Той обаче дава много широка база за формулиране на изводи относно националната концептосфера в съзнанието на респондентите. Данните подлежат на количествена и статистическа обработка, които от своя страна гарантират представителност на извадката. Това означава, че отговорите на младежите на възраст до 25 години от Тараклия се отнасят със 95% сигурност и за останалите млади българи, родени в Молдова.
ЛИТЕРАТУРА
Велева, Георгиев 2013: Велева Е., Георгиев И., Основи на изследователската работа с медицинска статистика. Изд. Русенски Университет – електронен учебник 2013 г.
Ганева 2016:. Ганева З, Да преоткрием статистиката с IBM SPSS STATISTICS. Изд. Елестра ЕООД, 2016г. ISBN 978-619-7292-01-5.
Гатев, Косева, Спасов 1991: Гатев К., Косева Д.,. Спасов А, Обща теория на статистиката. Изд. Наука и Изкуство, София, 1991.
Георгиева 2014: Георгиева, М. Из лабиринтите на българското слово. Лени Ан. Русе.
Недкова 2011: Недкова, Е. Фразеологизмите като знаци в езика на културата, Лени Ан. Русе.
Павлов, Михова 2016: Павлов В., Михова В., Приложна статистика с SPSS. Изд. Авангард принт, София, 2016.
Радилов, Косева, Русев 2003: Радилов Д., Косева Д,. Русев Ч, Въведение в статистиката. Изд. Университетско издателство Икономически университет – Варна, 2003.
Byram 2006: Byram, M. Languages and Identities, University of Durham, United Kingdom Intergovernmental Conference, Languages of Schooling: towards a Framework for Europe, Strasbourg 16-18 October 2006.
Giles, Johnson 1987: Giles, H., Johnson, P. Ethnolinguistic identity theory: A social psychological approach to language maintenance, – IN: International Journal of the Sociology of Language 01/1987; 1987(68)., Howard Giles, Patricia Johnson, p. 70-74
Lee 2013: Lee, G. Identity, Language, and Education – A Case Study in Taiwan, A Thesis submitted for the Degree of Doctor in Education School of Education,Durham University, 2013, Grace Lee, р.54
Харалампиев 2012: Харалампиев К., IBM SPSS– Статистически решения на приложни изследователски задачи . Изд. Балон, София, 2012.
Харалампиев 2012: Харалампиев К. Въведение в основните статистически методи за анализ. Изд. Балон, София, 2012.
Чонгарова 2002: Чонгарова, И. Интеркултурна комуникация, 2002, Ирида, София.
Аретов 2006: Аретов, Н. Национална митология и национална литература. Издателство „Кралица Маб“. С, 2006.
Попова 2011: Попова, Ю. Концептуални основи на културната идентичност, приложими към българо-румънския трансграничен регион край река Дунав. В: – НТРУ, 2011, т. 50, серия 5.2.
Смит 2000: Смит, А. Националната идентичност. Издателство „Кралица Маб“. С, 2000.
Стойков 1993: Стайков, Ст. Българска диалектология. Издателство на БАН, С. 1993.
Бурова 2010: Бурова, П. Свободен асоциативен експеримент. Видове връзки между думите в съзнанието. Изводи за ранното чуждоезиково обучение.– В: – Педагогика, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, 2010. https://raklata.wordpress.com/2010/06/24 (Posted: юни 24, 2010).