Клишето в речта на българските политици

Политическото клише е особено езиково явление, превърнало се в част от политическото говорене. То представлява стереотипен езиков израз, срещан в речта на политически лица, характеризиращ се с честа употреба, водеща до изхабяване и банализиране на изказа. Т.е. то е типично клише, но това, което го отличава от всяко друго, е конкретната сфера на употреба – политическото езиково пространство.

Нееднократно с речта си нашите политици са доказали, че не уважават словото и не желаят да се възползват от него дори в ролята му на средство за придобиване на повече положително политическо влияние. Това е видимо както от неглижирания вид, в който поднасят своите изказвания, така и от липсата на желание да формулират по-въздействаща реч. Ако словото наистина е „път към политическото лидерство“[1], то българският политик или не разбира тази сила и затова твърдоглаво страни от посочения път, или не желае да поеме предизвикателството на това да спечели избиратели с интелигентна, ясна и лично осмислена реч.

В езика на нашите политици има прекалено много предсказуемост и прекалено малко оригиналност (респективно самостоятелност). Брезински нарича шаблонните изрази „стари, отъпкани шосета“ и явно, че българската политическа общност е решена да върви по този маршрут на сигурността и удобството. „Вярно е, че от известна гледна точка така е по-удобно: шаблонът вдъхва сигурност; той пести усилия; той предпазва от рискове“[2]. Това е стратегия на езиково поведение, която с изключително постоянство се прилага от българските политици, които наблягат на добре запомнени чужди мисли, които от дълга употреба са се излъскали[3].

Обществото приема отрицателно изказванията на народните представители, тъй като покрай ушите му преминават ясни визии, национални приоритети, прозрачност, отговорно правителство, все думи, които са преминали в зоната на прекалената абстрактност, до такава степен, че не изглежда да имат съответствия в реалния свят. Важното е да се подчертае, че в никоя политическа система управляващите не могат да минат без специфичния си бюрократичен жаргон, който обикновено се използва, за да не се казва нищо[4]. Тези думи добре определят една от основните функции на политическото клише – да се говори, като се избягва ясното съдържание зад думите.

Потвърждение за липсата на смисъл в изказванията на представителите на народа се открива и в думите на езиковеда Вл. Миланов:

(...) през последните години наблюдаваме как политиците ни намериха уютната формула на клишето, зад която има много думи, но няма съдържание. (...) Хората имат нагласата и очакват да получат отговори на редица въпроси, свързани с бита, ежедневието си и с важни за страната въпроси. Когато няма отговори, а само думи, и когато след отговора на политика не разбирате какво ви казва, защото всичко е „отговорност“, всичко е „приоритети“, всичко е „големи успехи на правителството“, диалогът се къса[5].

Утвърждаването на определени клишета е свързано с т.нар. езикова мода. В своя доклад „Езикова мода“ и процесите на развитие и обогатяване на лексиката“ М. Чоролеева изказва мнение, че езикова мода се наблюдава, „когато индивидуална, неутвърдена употреба на дума или употреба на дума в ново, необичайно значение, (...) се появяват в речта на известно лице, обикновено политик, обществен деец, журналист, писател и започват бързо да се разпространяват, започват да се използват от все по-широк кръг от лица и се утвърждават в публичната реч“[6]. Това са думи, свързани с обществения живот – политика, управление, икономика, финанси, образование, култура. При политическото говорене определени лексеми стават по-употребявани от едно политическо лице, а впоследствие и от повече. Получава се нещо като ефект на езиковата зараза.

Според Чоролеева, ако дадена езикова мода се реализира за по-дълъг отрязък от време, то явлението придобива отрицателно значение, тъй като води до шаблонизиране на езиковия израз, до превръщане чрез непрекъснато повтаряне на думи и изрази в клишета, в шаблони[7].

Ето и мнението на Брезински:

Първите случаи на тяхната употреба (на шаблонните изрази – бел. моя) въздействат върху читателя и слушателя. Щом обаче тези случаи зачестят, щом някои изрази станат модни, на тях започва да се подражава, зачестява употребата им и... притъпява се първоначалният емоционален ефект, повяхва свежата и образна мисъл в тях. Те се превръщат в бездушни шаблонни фрази[8].

По сходен начин и политическите клишета се сменят през различните периоди. В българския език се прави сравнение между клишетата по време на социализма и тези след настъпване на демокрацията. Смяната на политическия режим води и до смяна на езика, с който той си служи. Новите идеали на демокрацията пренасят социалистическото говорене в зоната на европейските ценности, претопявайки го и заменяйки го със съвсем нов изказ. Подмяната на актуалната, на модерната лексика не я предпазва от шаблонизиране. Поради това, че тя е нетипична и предлага нови полета на мисълта, тя става източник на бързо изковавани клишета, а свидетелство за подобен ефект са политическите клишета, приели своевременно тона на брюкселското говорене.

Речниковият запас непрекъснато бива допълван, модернизиран, а под диктовката на времето и социално-политическите предпоставки се изменят и предпочитаните политически клишета. В езика като цяло навлизат нови думи като например визия, стратегия, интеграция, приоритети. Те са характерни за речта на политиците през последните години и особено под влиянието на демократизацията както в политиката, така и в езика.

Б. Георгиев смята, че това не е речник, типичен само за българските политици. В своята статия „Новият казионен език“[9] той обвързва политическото клише с казионното говорене. „Дошло е време да се пише и за казионния език на Европейския съюз. За казионния език на демокрацията. Защото според мене повечето от цитираните думи и изрази не са се появили от нищото, не са приумица на българските политици. Те са чути някъде, прочетени са някъде“. И тъй като в повечето случаи става въпрос за думи, дошли от чужд политически речник, то и самата клиширана лексика е от чужд произход (например сегашните: консенсус, стратегия, визия, стартиране, финализиране и др.). Във воденето на политика, а това включва и говоренето за нея, често се следва моделът на по-авторитетните държави. Поради желанието да бъдат достигнати, те биват превръщани в обект на подражание, а това включва и взаимстване на лексикалния им фонд. След като България се откъсва от социалистическия политически модел, тя се отчуждава и от неговата лексика, преминавайки в лоното на брюкселското клише.

В настоящия текст използваният материал се състои от политически изказвания, поместени в медийни източници под формата на публични коментари и интервюта (главно от последните 5 години), а другата част от материала е почерпана от сайта на Народното събрание и обхваща пленарните заседания от 1991 г. до 2015 г. (м. август). При работата с езиковия материал от Народното събрание са изведени в табличен вид данни, сочещи броя на пленарните заседания, на които даденото политическо клише е употребявано. Подхожда се с ясното съзнание, че езикът не може да бъде държан в оковите на числените стойности, поради което се дава приблизителна справка с данни за езиковите употреби, а и това е основна причина да не се прави опит за точното предаване на броя им, което стеснява възможностите до проучване на броя заседанията, в които се срещат политическите клишета. Тук се прави преглед на развоя на политическите клишета след 1991-а. Това съображение се дължи единствено на липсата на достъп до по-ранни данни, каквито могат да се намерят в сайта на НС. Трябва също да се отбележи, че в разглеждания времеви отрязък изключение прави годината 1995, за която не се разполага с пълен набор от средства, но опирайки се на данните от 1994 и 1996 г., до известна степен може да бъде направено предположение за нейните резултати, които не биха се отразили подвеждащо на изведените заключения.

През последните години призоваването към прозрачност и обвинението в задкулисие станаха едни от най-модерните и често срещани клишета в езика на българската политическа общност. Въпреки тази актуалност, клишето за „прозрачността“ не е новост, още през 1996 г. се засилва неговата употреба. Но не така стоят нещата с думата „задкулисие“ – ясно личи, че то започва да набира популярност едва през последните пет години от разглеждания период.

И докато думата „прозрачност“ е типичен представител на еврожаргона, то „задкулисие“ си остава лексема, новосътворена от българските политици, която няма еднозначен превод на другите езици, с нея обикновено се назовават тайни договорки, интриги, непочтено поведение[10]. На сайта на Представителството на Европейската комисия в България се дава следното определение за „прозрачност“: Терминът „прозрачност“ често се използва със значението на отвореност по отношение на начина, по който европейските институции работят[11].

Примери за употребата на лексемите „прозрачност“ и „задкулисие“:

Голямата прозрачност в работата на Народното събрание и отразяването на парламентарния контрол позволява на милиони българи сами да направят оценка на отговорите, които се дават[12].

Изменението е насочено към засилване на прозрачността и конкуренцията при защита на интересите на всички страни – производители, търговци, държава и граждани[13].

Страшното в тях е, че се показва начинът на управление, задкулисието на българското управление, говоренето на едно и правенето на съвсем различно[14].

Често срещано клише, предавано от едно политическо поколение на друго, е словосъчетанието „спешни мерки“. С времето езиковият шаблон „спешни мерки“ се е превърнал в едно абстрактно понятие, което служи за словесен пълнеж, зад който отново прозира липсата на конкретност и яснота в политическите изказвания. В някои от случаите сякаш е забравено значението на думата „спешен“ и то се използва като устойчив елемент, като задължителна добавка към „мерки“, но без да отговаря на основното си значение. Освен това никога не става ясно за какви точно мерки се говори, споменава се нуждата от вземането на „спешни мерки“, но те не биват ясно изразени.

Ето и няколко примера:

Така че аз смятам, че Вие можете да направите, господин министър-председател, нещо в тази насока, за да могат да се вземат спешни мерки до тези шест-седем години, които Вие казахте и които аз смятам, че могат да се съкратят на три-четири, нещо да може да се направи спешно в строителството[15].

Стратегията предлага спешни мерки, които ще доведат до преодоляване на натрупаното изоставане и ще позволят достигане на средните показатели за страните от Европейския съюз[16].

Защото, ако тепърва започваме да разработваме закона, щеше да се отиде до края на следващата година, за да се въведат тези спешни мерки[17].

Следващите клишета са „хармония“ и „хармонизиране“, в таблица №1 са представени данни, включващи броя на пленарните заседания, в които са употребявани посочените езикови клишета през годините от 1991 до 2015 (м. август). При клишето „хармония“ следва повишаване на честотата на употреба в НС след 1996 г., в същата година и „хармонизиране“ преминава от колебливата словоупотреба на едно-две заседания до 20 на брой, като впоследствие увеличава своята популярност дори повече.

Таблица №1

И двете лексеми са съществителни имена, имащи общ корен, като „хармонизиране“ е отглаголно съществително. Въпреки че тяхното значение е по-близо до музикалната терминология, те биват често употребявани от политиците, използващи преносното им значение. По-подходящо в стилистиката на политическото говорене би било да се каже „в съответствие с...“, а не „в хармония с...“, каквато е най-честата комбинация. По подобен начин и „хармонизиране“ се среща най-вече в обкръжение от типа нещо за хармонизиране на нещо.

Създава се усещането, че това клише се е зародило редом с намеренията на страната да стане членка на ЕС, а след като вече става такава, употребата на клишето цели да се покаже, че в България се води политика по европейски стандарт, според очакванията на ЕС. Това всъщност не е случайно, защото лексемата „хармонизиране“ е част от евротерминологията:

Това означава съгласуване на националните законодателства с друго законодателство, много често с цел да се премахнат националните пречки пред свободното движение на работници, стоки, услуги и капитали[18].

Примери за клишетата „хармония“ и „хармонизиране“:

И съзнавайки високата отговорност на това, аз вярвам, че всички ние ще положим необходимите усилия за привеждане на националното ни законодателство в хармония с европейските норми[19].

Представеният законопроект е в хармония и с европейските стандарти и е принос в нашето законодателство, в неговото хармонизиране с европейското такова[20].

Във всички посочени случаи е спазен както първоначалният архитектурен проект, така и хармонизирането му с целия принадлежащ комплекс от сгради около площада на храма „Св. Александър Невски“[21].

„Стартира“ и „финализира“ също са сред любимите думи на българските политици. При търсене на резултати в сайта на НС срещу глагола „стартирам“ излизат 1279 резултата, а срещу „финализирам“ – 498. Ако се стесни кръгът на търсене, като се вземе например формата за бъдеще време – „ще стартира“ и „ще финализира“, отново се забелязва голяма разлика между стойностите – съответно 193 на 10 резултата. По това може да се съди, че в парламента често се стартират или се обявяват бъдещи намерения за започване на проекти и т.п., но обратният процес е по-рядко обсъждан, тъй като е и по-рядко осъществяван.

Клишетата „стартиране“ и „финализиране“ представляват отглаголни съществителни на посочените по-горе глаголи. При тях също има такава разлика на употребата в НС, данните от която са дадени в таблица №2. Към края на 90-те се наблюдава повишаване употребата на клишето „стартиране“, спрямо което стойностите на „финализиране“ са по-колебливи.

Таблица №2

Ето и няколко примера за употребата на споменатите политически клишета:

Този въпрос сигурно ще претърпи развитие, но съм убеден, че Министерството на транспорта ще се справи с този незначителен проблем и това няма да забави стартирането на моста[22].

Във връзка с това искам да припомня, че в началото на стартирането на Народното събрание ни беше предоставена Стратегия за развитие на научните изследвания[23].

Известно е, че са били водени разговори с чуждестранни фирми за разработване на инвестиционен проект и участие в него, които не са довели до финализиране[24].

Клишето „популизъм“ и неговите производни се срещат със сходна честота, затова тук няма да бъде правено сравнение между тях, а ще се разглежда основно изходното понятие. Данните, взети от заседанията на НС, показват, че още от 1996 г. се наблюдава постоянство в употребата на думата „популизъм“. Ако „популист“ е скверна дума, с която се цели раняване на политическото достойнство на опонента, то с „националпопулист“ се изразява дори още по-голяма обида. Говоренето за популизма или е в сферата на отричане на лично участие, или е обвързано със словесна агресия и негативизъм, а този тон не се е променил още от 90-те години.

Примери за клишето „популизъм“:

Струва ми се, че с внесените законопроекти чисто и просто се цели евтин популизъм[25].

Радвам се, че говорихте 70% това, което ние казваме, 30% използвахте за популизъм – да си вдигнете малко имиджа[26].

Аз умолявам Красимир Велчев и депутатите на ГЕРБ действително, всичко останало е популизъм, те ще го говорят, защото това им е изгодно, те знаят какво са оставили в България, прекрасно знаят, но популизмът е това[27].

Типичен пример за политическо клише, чиито корени са разположени далеч от 2015 г., е клишето „ресурс“. Освен това, то е изключително популярно и високоупотребявано, като за периода от 90-те години до днес не е слизало от парламентарната трибуна. През различните години се появяват различни езикови шаблони, променя се тяхната честота и т.н., но „ресурс“ е от политическите думички, които с право могат да бъдат наричани устойчиви клишета.

Удобството при избора на това клише е неговата универсалност, всяко нещо е възможно да бъде наречено „ресурс“ – от финансови средства, та до човешки същества. Неговото значение като че ли убягва и при произнасянето на тази дума невинаги може да се направи реална връзка между нейния смисъл и този на останалите думи в изречението. А подобен ефект отговаря на предпочитанията на политическите дейци.

Примери за политическото клише „ресурс“:

Бизнеспланът за 2002 г. не е утвърден, но се изпълнява в частта му за трудовите ресурси и се извършват съкращения[28].

Единственият отговор, който могат да намерят, е концентрацията на права, на ресурси и на контрол върху службите за сигурност[29].

От тази гледна точка ми се струва, че е по-разумно да не харчим повече парламентарно време и държавен ресурс за обсъждането на този въпрос и да го приемем така, както е предложен от работната група[30].

В речта на българските политици може да липсва конкретика, но това е от гледна точка на ефективността на изказа, думата „конкретиката“ обаче не само че не липсва, но е и едно от клишетата, типични за политическия говор. В българския парламент то започва по-често да се среща в началото на 2000 г., а допреди това има по-скоро спорадична поява.

Политиците много държат да има конкретика в изказванията на техните събеседници, нерядко и си отправят взаимно нападки по този въпрос, но въпреки това те самите не се стремят да изпълнят с яснота своите речи. Така че тук отново се наблюдава характерното за българския политик словесно поведение – говори се за необходимостта от нещо (в случая конкретика), но не се правят опити то да се постигне, дори самото говорене за конкретиката е изпълнено с неяснота.

Примери за политическото клише „конкретика“:

Въпреки сериозността на темата, която отварям, все пак е редно да обсъждаме точно днес конкретиката на днешния ден, на днешните възможности на бюджета, на днешната осигурителна политика, която е в редовете на законопроекта[31].

Нека малко да се върнем и на конкретиката[32].

Доста конкретика има тук – не знам дали трябва да влизам чак толкова в нея[33].

Следващото клише е един от най-добрите примери за езиково изхабяване, чието преекспониране е силно осезаемо. От данните в таблица №3 става ясно, че клишето „приоритети“ е използвано с изключително постоянство от 1992 г. насам. То е от онези стереотипни изрази, които са си направили безсрочна резервация в речта на народните представители.

Таблица №3

Създава се усещането, че постоянно се говори за приоритети, това е дума, с която политиците обвързват изцяло дейността си. А всяко нещо, за което говорят, те могат да превърнат в един от „основните“ или „националните“ приоритети. Политиците са склонни да слагат етикет „приоритет“ на всеки проблемен дял от управлението на държавата, като по този начин симулират заинтересованост. Нещо повече, те са изключително щедри що се отнася до приоритетизирането на всеки възникващ проблем в България – от тези на малките общини до въпросите, касаещи като цяло държавата. Всичко това са словесни трикове за манипулация на обществото и неговата представа какво се върши в страната. Всеки един проблем става приоритетен още със самата му поява, като това е крайната фаза, до която обикновено достига. Прекалявайки с употребата на тази дума, българските политици обезличават значението на лексемата, както обикновено се случва с клишетата, защото не е възможно едно нещо, чието значение, най-общо казано, е ‘предимство’, да е наравно с още много други предимства. Тук става въпрос за пълна загуба и на експресивността на тази дума.

Примери за употреба на клишето „приоритет“:

Защото приоритетите, тоест парите, които трябваше да отидат за задоволяване на неотложни, насъщни, приоритетни нужди, бяха насочени към други нужди, които са също важни, но не толкова важни, колкото приоритетните[34].

Избежни бяха и дефицитът на политическия диалог, политическият консенсус и на политическото партньорство за приоритетите на страната[35].

Само че правителството иска да има приоритети, да има политика и да каже на българските граждани: „Срещу тези приоритети ние изправяме ресурса, който имаме“[36].

Първоначалното очакване за политическото клише „визия“ бе, че то е част от новопоявилите се словесни стереотипи, но от по-активната му проява вече са минали повече от 15 години. Известно време то продължава да не бъде сред водещите по популярност думи, като едва от 2001 г. става по-употребимо. В днешно време то е израз на типичната клиширана политическа реч.

В речта на политиците визията се представя в ролята на едно от важните условия за водене на политика, основополагащ принцип за вземане на решения по държавните въпроси. Това е и клише, което в много от случаите се съчетава с прилагателното „ясен“ (146 резултата). Липсата на визия, на „ясна визия“, е едно от честите обвинения, които си разменят парламентаристите.

Примери за политическото клише „визия“:

Това зависи и от Европейската комисия по околна среда. Ако те проявят необходимата визия и готовност за това, то ще стане[37].

Тези пристанища са направени за това. Те са изградени с държавна политика и с държавна визия[38].

Общоизвестно е, че реформа се прави с визия и с пари[39].

Политическите клишета „интеграцията“ и „реинтеграцията“ обикновено се взимат заедно, но обективно погледнато първата от двете думи води със значителна преднина. Това клише е едно от тези, при които от 1996 г. рязко се покачва броят на пленарните заседания, на които народните представители си служат с него. То е едно от евроклишетата, свързани с членството ни в ЕС, първо поради зададените условия за приобщаване в съюза на Европа, а впоследствие и за решаване на вътредържавни проблеми, свързани със социалната и малцинствена изолация на част от обществото, а това също е действие, продиктувано от европейските ценности и порядки.

Примери за клишираната употреба на лексемата „интеграция“:

И което е още по-важно: парламентът успя да осъществи един силен процес на интеграция на България в европейските структури[40].

Защото когато говорим за образование, всъщност ние говорим и за икономика, и за интеграция, и за социална реализация на българските граждани[41].

Клишето „стратегия“ заема една от челните позиции по участие в речта на българските политици, отличавайки се с постоянство по отношение на високата честота на неговата поява в НС. Това е поредната дума в речта на българските политици, чийто произход е чужд, подобно на голяма част от политическите клишета, а друга типична тенденция е възможността да се използва винаги, когато се говори в политиката, при всякакъв контекст.

Използването на стереотипната фраза „стратегия“ не е по-различно от това на думи като „визия“, „приоритети“, „хармонизиране“. Целта е сходна – да се изтъкне висока ангажираност с дейностите по управлението на държавата. Наблюдава се повторителност на механизма, по който политическите лица си служат с езика, използвайки го едновременно и като параван, и като манипулативен инструмент. Имитира се колко много се мисли по държавните въпроси и тяхното разрешаване чрез различни стратегии. За да се стигне до действие, първо – трябва да се има ясна визия, после да се установят приоритетите и едва тогава да се премине към избора на точната стратегия.

Примери за клишето „стратегия“:

Трябва да признаем, че в България преходът досега се провежда без ясна национална стратегия и без ясно формулирани приоритети[42].

Във връзка с изпълнението на препоръките на Европейската комисия правителството разработва национална стратегия за подготовка за присъединяване[43].

Уважаеми господин Цонев, аз съм напълно съгласен, че една държава трябва да има стратегия в приоритетите си и не както в миналото външни, бих казал, съюзи, икономически обединени и така нататък да ни го налагат, а ние да видим ясно мястото си в света[44].

Стига се до извода, че от разгледаните политически клишета десетте най-разпространени са: ресурс, стратегия, интеграция, приоритети, прозрачност, популизъм, визия, стартиране, хармонизиране и конкретика. А през последните 5 години най-често срещани клишета в речта на народните представители са: ресурси, стратегия, прозрачност, приоритети, визия. Т.е. спрямо общата честота за периода 1991–2015 г. при тази за последните години се наблюдават известни размествания, като се запазват същите само първите две позиции.

Политическото клише е обратното на това, което трябва да представлява политическата реч, а тя трябва да създава усещането за конкретност, логичност, образност и убедителност. Политическото клише не е същото като несъзнателно употребяваното клише, с което си служим всеки ден, то е целенасочено средство, с което политиците манипулират от сигурно разстояние.

Политическите изказвания са изпълнени с безсмислие, те просто преповтарят клишета, вменени езикови шаблони – от партията, от ЕС, донякъде и по навик. Дори в теорията на политическата лингвистика съществува определение като „празни формули“. Използването на такива думи запълва място в речта, но не въздейства, а много често изобщо не се и разбира.

Утвърждаването на политическото клише е свързано в някаква степен и с езиковата мода. Всяко време си има своите типични клишета, които ясно свидетелстват за спецификата на дадения период. В българския език винаги са били правени паралели между клишетата на социализма и на демокрацията. При първите влиянието е руско, докато при вторите, което включва и сегашните клишета – европейско. Друга причина за появата на политическото клише е появата на казионния език. При смяна на влиянието от съветско към европейско, тези авторитетни политически сили пренасят и своята бюрократична реч, вменявайки я на новоприсъединилите се. Те приемат „дървения език“ на ЕС за модел на постоянното им говорене и по този начин го превръщат в политическо клише.

Политиците използват едни и същи клишета при говоренето на различни теми, правейки ги част от една универсална политическа лексика (ресурс, стратегия, приоритети, визия). Също така има клишета с по-ранни прояви (прозрачност, ресурси), както и такива, които са новоформирани (задкулисие).

1992, 1996 и 2002 са годините, през които най-често се наблюдава покачване на броя заседания, на които са използвани някои от клишетата. Като между клишетата със сходен корен може да съществува разлика в срещането им зад парламентарната трибуна (хармония – хармонизиране, реинтеграция – интеграция; вторият компонент е по-често използван), също не са равностойни резултатите и при клишета с противоположно значение (стартиране – финализиране; първото е по-често употребявано).

Най-често от частите на речта се шаблонизира употребата на съществителни имена, като се наблюдава силен уклон към клиширането на отглаголни съществителни.

БИБЛИОГРАФИЯ

Брезински, Ст. Езиковият шаблон. София: Наука и изкуство, 1966.

Канев Д., И. Николов, Л. Канева, Политическа комуникация и предизборни кампании. Фондация Фридрих Еберт, бюро България, 2012.

Миланов, Вл., Н. Сталянова. Езикови портрети на българските политици и журналисти (част втора). София: Парадигма, 2014.

ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ

Георгиев, Б. Новият казионен език. 08.07.2013; http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1.

Чоролеева, М. „Езикова мода“ и процесите на развитие и обогатяване на лексиката, стр. 26-27; http://www.tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-3.pdf.

Интервю на гл. ас. д-р Владислав Миланов за вестник „Сега“, 31.05.2012 г.; http://www.segabg.com/article.php?id=602487.

Речник на еврожаргона в сайта на Представителството на Европейската комисия в България; http://ec.europa.eu/bulgaria/abc/eu_glance/eurojargon/index_bg.htm.