Жените на ръководни позиции в Източна Европа само допреди десетилетие-две бяха по-скоро екзотика. Присъствието им на високи позиции почти винаги е свързвано с контактите и влиянието на съпруга или баща им. Както в България, така и в Украйна, манталитетът доскоро, а вероятно на много от хората и досега, не позволява да помислят, че е възможно някоя жена да се издигне в кариерата, в това число и в политиката, благодарение на собствените си качества, без да бъде „побутвана“ от влиятелен близък от мъжки пол. Независимо дали това схващане е оправдано, или не, на жените на ръководни постове им е далеч по-трудно да изградят авторитет, отколкото на мъжете на същите позиции. Изследванията на Евростат недвусмислено доказват, че жените в Европа взимат по-ниски заплати от мъжете на същите позиции, както и че им трябват около пет до седем години по-дълго време, за да успеят да се издигнат в йерархията до същото ниво като техен колега мъж със същите познания и представяне. На жените се гледа с недоверие от страна на работодателите поне до 40-годишна възраст, тъй като може да излязат в майчинство или ще им се налага по-често да отсъстват от работа, за да се грижат за децата си. В последните години обаче броят на дамите мениджъри и такива, които заемат високи държавнически постове расте все повече в Европа, показват още данните на Евростат. Все още не ни е известно да е правено изследване дали причината за това е общоевропейската политика за увеличаване на жените в политиката, с която се насърчава наемането на работа на дами и издигането им до ръководни постове, както и се поставя цел до 2020 г. представителките на нежния пол в парламентите и правителствата на страните-членки на Евросъюза да са поне 50% от общия брой на депутатите и министрите. Независимо от причините, броят на жените на ръководни позиции, в това число и в политиката, нараства значително. Оттам се увеличава и интересът към техните изяви от страна на медиите и обществото. Най-често внимание се обръща на външния им вид. Обсъждат се грим, прически, тоалети, дължина на поли и рокли или гръдната обиколка и намеси на пластични хирурзи. Другата тема, която все още е широко обсъждана, когато стане дума за жена, достигнала висок политически пост, е връзката ѝ с мъж, който ѝ е помогнал да стигне до него. По-рядко се обръща внимание на истински важните въпроси като приноса – бил той положителен или не, на дамите–парламентаристки към обществото, съдържанието на техните публични изяви и похватите за убеждаване или защита на позициите, които използват. В настоящия текст ще разгледаме именно темата за публичната реч на жените политици в България и Украйна и по-конкретно стратегиите на езикова агресия, които те използват, за да защитават тезите си или да отговорят или уязвят своите политически опоненти.
Агресията е нормално човешко поведение, което според психолозите би могло да бъде градивно или разрушително. Затова трябва много внимателно да бъде изучавано и насочвано. Традиционната психология, начело със Зигмунд Фройд, Джон Долард, Нийл Милър, определят агресията като един от механизмите за защита на личността. Като се посочва връзка между силата на агресивното поведение и крайната полза за дадения човек от позицията, която защитава. Повечето от психолозите посочват също, че благодарение на разликата в хормоните при мъжете и жените, дамите са по-малко склонни на агресивно поведение от мъжете. Същото така се посочва, че агресията първо се сформира на ниво мислене и едва след това намира вербално проявление и бива материализирана в думи или дела. Друго изследване на докторанта по психология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ Албена Стамболова обаче посочва нещо различно, с което сме склонни да се съгласим. В статията си „Агресивни ли са жените“ тя посочва, че жените са най-силни в агресията, която засяга междуличностните отношения – изключване на някого от общността, дори използване на мълчанието като форма на агресия. Но се посочва и друга тенденция – изравняването на мъжката и женската агресия. И ако е вярна теорията за връзката между силата на агресията и потенциалната полза за този, който би я получил, то жените в политиката наистина би трябвало да са доста по-агресивни от мъжете. Най-малкото защото поне в двете страни, които разглеждаме – България и Украйна, дамите са поне с една обиколка назад от господата още при стартовата позиция.
Връзката между политиката и личния живот
Жените в парламентите на България и Украйна са колкото еднакви, толкова и различни що се отнася до езиковите средства, които използват и стратегиите на агресия, до които прибягват. Една от основните прилики е фактът, че очакванията на обществеността към тях са силно завишени. Те трябва да могат да се покажат едновременно и като добри майки, съпруги, домакини и като перфектни професионалисти. Нерядко нападките срещу жените в политиката се основават на липсата на здраво семейство при тях. Ще напомня само прословутата фраза за тишината в спалнята на Татяна Дончева, с която нейн бивш съпартиец се опита да се защити и изтъкна липсата на партньор до кандидатката за президент като аргумент в своя полза. Другата съществена прилика в политическата среда в България и Украйна е, че жените все още са малцинство и на тях се гледа по-скоро като на украса, отколкото като сериозни законотворци или представители на изпълнителната власт. В интерес на истината обаче следва да посочим, че Украйна имаха своя министър-председател жена в лицето на Юлия Тимошенко, а в два последователни мандата на българския парламент председателят му е отново представител на нежния пол – Цецка Цачева, а понастоящем Цвета Караянчева. И още една прилика в поведението на жените в политиката в двете страни, които разглеждаме – колкото по-висок пост заемат дамите, толкова по-агресивно поведение наблюдаваме. Вероятно причината за това отново се крие в теорията за връзката полза – агресия, а е възможно да е вследствие на максимата „до върха стигат смелите“, ако агресията би могла да се смята за някакъв тип проява на смелост.
Друг интересен феномен е, че жените в парламента често се явяват като пазители на лидера си. Като амазонки, които се впускат да защитават лидера си, обикновено мъж, от нападките най-често на други жени. Тук типичен е сблъсъкът между Цвета Караянчева и Корнелия Нинова, в който Караянчева защитава Бойко Борисов. Депутатката от „Атака“ Деница Гаджева, а по-късно и съпруга на лидера на партията Волен Сидеров, стана известна с физическата агресия, която упражни над журналистка, опитала се да зададе неудобни въпроси на Сидеров. Партия „Воля“ от своя страна стана известна с безмълвните си депутатки с перфектен външен вид. Подобен феномен се наблюдава и в украинския парламент.
Агресията като стратегия
Както споменахме по-рано, психолозите от класическите школи посочват, че агресията първо се формира на ниво мислене и едва след това може да бъде вербализирана или облечена в действия. Що се отнася до политиката и по-конкретно до изявите на жените парламентаристки, то бихме могли да посочим, че агресията често пъти е заучена, нарочно търсена и обработвана като стил на поведение, както се изучават тънкостите на официалния дрескод. И все пак, както при стила на обличане, на някои им се получава добре и с лекота, при други с повече усилия, а при трети въпреки усилията, крайният резултат е доста спорен. Наблюденията ни от кулоарите на парламента показват, че върли политически противници, които сипят един върху друг обиди от парламентарната трибуна, всъщност се държат като добри приятели в парламентарното кафе и по коридорите на Народното събрание. Това ни навежда на мисълта, че „опорните точки“, както популярно се нарича общата партийна позиция и аргументите за нейната защита, вероятно се прилагат и при агресивното поведение на политиците, в това число и на жените. И че агресивното говорене в политиката не е просто неволно проявление на мисълта, а търсен похват за уязвяване на политическите противници, чрез което се защитава дадена теза, постига привличане на съмишленици или симпатизанти.
Жените в парламента на България и Украйна често са машите, с които се вадят горещите картофи от политическата пещ. Пиперливият език далеч не е чужд за дамите в Народното събрание и Върховната Рада. Често езиковата им агресия минава от границите на допустимото във формална среда и се прехвърля към жанра на махленската свада, семейната кавга или междусъседската караница. Както посочват Владислав Миланов и Надежда Сталянова във втория том на „Езикови портрети на български политици и журналисти“, „В 42. Народно събрание бяхме свидетели на ситуации, в които разговорите между представителките на женския пол приличаха повече на семейно-битов скандал, отколкото на официално говорене от най-високата трибуна на властта.“ (Миланов, Сталянова 2014: 56) И още „Всяка ситуация, която събира дами от различни партии, крие предпоставки за размяна на остри реплики, обиди, ирония и неспазване на нормите на речевия етикет“ (Миланов, Сталянова 2014: 56).
И друг интересен факт е, че колкото по-агресивен е езикът на дамата, толкова по-насериозно бива приемана тя от обществото. Отявлените „кавгаджийки“ всъщност стигат до най-високите постове в политическата йерархия. Ще припомним случая на Цвета Караянчева, на Юлия Тимошенко, на Мая Манолова, на Корнелия Нинова – все жени, тръгнали от парламентарната скамейка и влезли в обектива на общественото внимание най-вече с експресивното си, често агресивно говорене, и достигнали до най-високи постове в партиите си и/или в държавата.
И все пак, както в начина на обличане, проявата на езикова агресия, също има своя стил и всяка жена парламентарист би могла да се разпознае чрез него.
Нападение „на конвейер“
Често пъти в политическото говорене срещаме едни и същи клишета, които се повтарят от различни политици, често представители на различни политически партии. Такива са например „политическа воля“, „консенсус“. Или „цирк“, „корупционни схеми“, „олигарх“, използвани като обиди към политически опонент. Трябва да отбележим, че посочените по-горе примери са характерни и за мъжете, и за жените както в българската, така и в украинската политика. Нападението или отбраната със заучени фрази и тези също са сходни в двете държави. Корупционните схеми и олигархията най-често са камъни, хвърлени в градината на политическите опоненти, които в момента са на власт, докато „цирк“ се използва най-често като отговор от страна на мнозинството по отношение на опитите за изобличаването им от страна на опозицията. И често в случаите на обвинения в корупция на управляващите след определението „цирк“ обикновено идва контраобвинение в още по-голяма корупция по време на управлението на сегашната опозиция. Похватът, който в зората на демокрацията – 90-те години на 20-и век, беше типичен за мъжката част от политиците, вече се усъвършенства и използва от жените в тази професия. Които всъщност обикновено са професионалисти в друга област, а са политици „по съвместителство“. С „напредването на възрастта“ на демокрациите в Украйна и България обаче все повече хора, които са влезли в политиката, бидейки професионалисти в други области, вече имат повече стаж именно на парламентарните банки, отколкото в областта, за която са дипломирани. А клишетата изглежда са се превърнали в част от длъжностната характеристика на политиците. Едно от последните клишета, което се наби на очи и на неспециалистите в последните дни, беше „усещане за корупция“, което първо прокара в едно свое интервю министърът по европейските въпроси Лиляна Павлова, беше повторено на конференция от лидера на ГЕРБ и министър-председател на страната Бойко Борисов, и потретено от неговия заместник и министър на външните работи – Екатерина Захариева. Това „усещане за корупция“ беше защитна мярка срещу обвиненията, че правителството е допуснало и стимулира корупцията в страната, което пречи за представянето ѝ в Европейския съюз, и превръщането на „корупцията“ в „усещане“.
Но нека се върнем конкретно на женското говорене в политиката, и по-специално на агресивното женско говорене в парламента. Освен че е наситено с клишета, то е изпъстрено с метафори, ирония и сарказъм, понякога с чиста злоба и нападки на най-ниско ниво, засягащи външния вид на опонента, нещо, към което всяка дама е особено чувствителна. Ще припомним заиграването на лявата депутатка Мая Манолова с външния вид на Искра Федосова, което е изтъкнато и като един от примерите за противопоставянето по признака мъж-жена и по-точно изземването на мъжките качества от мъжете и приписването им на жени (Миланов, Сталянова 2014: 59). „Една единствена жена постъпи като мъж – г-жа Искра Фидосова. Зад нейния широк гръб днес се крият мъжете от ГЕРБ. Колко души можете да се криете зад гърба на Искра Фидосова?“, пита Мая Манолова. Само в три изречения тя успява да уязви своите опоненти в две направления – от една страна, че мъжете от ГЕРБ са страхливци и не носят мъжки качества, а от друга – подчертава наднорменото тегло на тогавашния председател на парламентарната група на партията на Бойко Борисов – Искра Фидосова. А наднорменото тегло обикновено масата хора свързва с благосъстояние, обикновено натрупано по нечестен път.
Искра Фидосова обаче вече не е в политиката и дори беше обвинена за злоупотреби със служебно положение, а Мая Манолова след като смени парламентарната скамейка с поста на омбудсман е далеч по-обрана в изказванията си, макар типичния за нея стил да продължава да прозира. По-надолу ще разгледаме в по-големи детайли по две дами от Украйна и България, които са депутатки в настоящите парламенти на двете страни. Ще се опитаме да представим най-характерните черти в говоренето им и начина, по който се проявява езиковата агресия при всяка една от тях.
Корнелия Нинова
Наричат я острието на БСП. Понастоящем тя е лидер на партията. Първата жена, която застава на този пост, въпреки че в годините кандидатките за него бяха много, коя от коя с по-остър език.
Татяна Дончева и Мая Манолова със сигурност имат далеч по-завидни езикови попадения, но Нинова спечели вероятно именно с по-обраното си поведение и придържане към политически коректното говорене. Това обаче далеч не означава, че езиковата агресия за нея е чужда. Напротив. Характерното при Нинова е, че може с усмивка и уж нежно да забие езикови кинжали в плътта на политическите си опоненти. На 8 март 2018 г. от трибуната на парламента тя заяви с кротка усмивка и равен тон, в който се чете много ирония, с престорена загриженост, която недвусмислено показва готовност за нападение, обръщайки се към Цветан Цветанов: „… за обвиненията за симпатизант, член, та вече и зам.-министър на Костов, можете да се обърнете към г-н Борисов, който за подобни обвинения вече отговаря в съда. Поговорете си с него какви са последиците от подобни твърдения за него, за да не се нареждате до него“.
Успява да засегне най-чувствителните струни на електората си, с което да подкрепи тезите си срещу противниците си. „...пенсионерите, които получават 200 лв. пенсии, защото в държавата годишно се крадат 10 милиарда лева“.
Едно от най-характерните изказвания на Нинова от парламентарната трибуна е прословутата реплика, отправена към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов „Що не излезете навън да се разберем кат’ мъже!“, която тя отправи след изказване на Борисов, че след като куче е ухапало Нинова, е бил приет закон, според който тя вече може да съди собствениците на агресивни кучета. Отговорът на Нинова е не по-малко агресивен. В него тя едновременно уязвява опонента си за начина, по който управлява държавата и за бедността на хората в България, удря по навика му да играе футбол, по потеклото му и по мъжествеността му. „Очевидно и кучетата в България озверяха от глад освен хората. Това не е футболното игрище в Банкя, дето, докато с едната ръка ритате мач, с другата ядете филия с мас.“ И продължава: „Спомняте ли си преди много време, когато ми бяхте много ядосан за нещо, ми се обадихте по телефона и ми казахте: „Абе, що не дойдеш да се разберем кат’ мъже?“? Сега ви правя контрапредложение – що не излезете навън да се разберем кат’ мъже?“ И с това стрелите по опонентите ѝ далеч не се изчерпват. Тя успява да използва собствените думи на противниците си, за да ги насочи към тях – както в случая с футбола и филията с мас. Използва изброяването на негативи като начин за убеждаване: „… краде се, купува се послушание и мълчание, а ако не искаш да бъдеш купен, бият. С компромати, с манипулации, с проверки, а понякога и буквално. И се усъвършенстват, и се модернизират.“ Използва цветни епитети като „куц закон“, „оглушително отсъствие“, „богоизбрани 7–8 (фирми, които получават достъп до обществени поръчки – б. р.)“.
Умалителните в нейната реч също се използват като оръжие „да папкаме и да слушкаме“. И след като не сме се съгласили „да папкаме и да слушкаме“, „тази паралелна държава извади тоягата“.
Корупцията е темата, по която Нинова говори най-често в последните години, като през януари тя беше и повод за искане на вот на недоверие на правителството. По време на речта си, с която тя защити искания вот, каза силни думи, които са като азбучник за агресивно говорене. Ще дадем само няколко красноречиви примера:
– „… оглушителното отсъствие на министър-председателя е самопризнание за вина за корупция. Ако не беше така, той щеше да е тук.“;
– „… ще трябва да се откупят от властта поне с четири тона суджук“;
– „по признание на министъра ги няма (парите за болниците – б.р.), защото в системата се краде“;
– „Корупцията е завладяла всичко – от най-ниските равнища на управление на държавата, до най-високите.“;
– „Корупцията не е от вчера или днес, но това правителство на Бойко Борисов я превърна в държавна политика, а говоренето срещу корупцията в заплаха за националната сигурност. Който се обади, бива или „нахранван“, или заклеймяван“.
По друг повод – избора на председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, Нинова отново излиза с горещо слово, което излива върху политическите си опоненти и кандидата, който е посочен от тях – Пламен Георгиев. Ето и части от речта ѝ, които не се нуждаят от анализ или коментар:
– „Г-н Георгиев, вие започвате с фалстарт. Борбата с корупцията е проблем на доверие.“;
– „Европа ни няма доверие, не ни иска в Шенген, а ГЕРБ управлява в последните 9 години. Това само да го припомня.“;
– „Слагате предварително избран зависим човек, не толкова с политически, колкото други интереси.“;
– „… да уредите един човек, който ще ви слуша, за да гарантира, че няма да бъдете по никакъв начин закачани за това, което окрадохте през последните девет години от управлението на България.“
Липсата на отговор при Нинова също може да бъде поднесена по доста агресивен начин. Например във връзка с обвинения от страна на ГЕРБ, че кандидатурата на президента Румен Радев е била обсъждана между руски генерал и Нинова, тя отговаря: „Няма да коментирам твърденията на корумпиран руски генерал (Леонид Решетников – б.р.), изгонен от Кремъл за корупция и конфликт на интереси. Той, в сговор с ДОСТ и ГЕРБ, да ми искат обяснения? Няма да стане!“
Цвета Караянчева
Настоящият председател на Народното събрание е не само с цветно име, но и с цветист език. В едно свое интервю Цвета Караянчева признава, че е била побойничка като дете, а в парламента темпераментът ѝ на побойничка все още си личи. Тя често напада опонентите си и е готова да отстоява докрай тезата си. Самата тя признава, че когато е развълнувана не успява да контролира добре думите си, но пък речта ѝ тече по-леко.
Характерни за Караянчева са цветните епитети, словотворството също не ѝ е чуждо. При диспут с опонента си от БСП Александър Симов тя го нарича „жълтопаважник“ и „уникален лъжец“. А действията на левите сили в залата на Народното събрание нарича „катраненочерна обида към парламента“.
Тъй като нейните основни опоненти са от БСП, в обръщенията си към тях тя обикновено напомня за комунистическото минало на партията. „БСП се връща към един минал период. Дали няма да поиска диктатура на пролетариата?“
При нея отново се среща характерното за останалите жени в парламента – опит за уязвяване на мъжете, като се удря по тяхното мъжество и се набляга на това, че се управляват от жени: „Нормално ли е независимият президент Радев да не отиде на КСНС (Консултативен съвет по национална сигурност – б.р.), а да отиде на вашия пленум (пленумът на БСП – б.р. ). Пуснете го да бъде независим, не се дръжте като фелдфебел с пола (към Корнелия Нинова – б.р.)“.
И отново към президента, който е единственият представител във властта, който е подкрепян от БСП: „Разбирам, че президентът е военен, но трябваше да остави униформата си в гардероба“.
Надия Савченко
Надия, Надя или Надежда Савченко е жената воин на украинската политика и в пряк, и в преносен смисъл. Военен пилот по професия, тя се държи мъжки, в онзи остарял смисъл на понятието „мъжки“. След като прекара две години в руски затвор, тя се завърна в Украйна и беше избрана за депутат от партия „Отечество“. Носител е на орден „За мъжество“ втора степен. Понастоящем Савченко е обвинена в подготвяне на държавен преврат и депутатският ѝ имунитет е свален. Тя обаче е изключително характерен образ с неподражаем стил на говорене, в който агресията присъства неизменно. Най-често атакува опонентите си, като ги нарича страхливци. „Олигарси“ и „корумпирани“ са сред най-често използваните думи, с които тя нарича противниците си, а действията им определя като „дебилна пропаганда“ или „пълен абсурд“. Тонът ѝ е назидателен и рязък, за разлика на всички останали жени в украинската политика. Много характерен за нея израз е „феерична работа“, за нещо, което е скалъпено, нечисто, лъжа. Обвинява опонентите си в лъжа и корупция като посочва конкретни сделки, които обаче не са подкрепени с конкретни документи. Ето няколко примера от изказвания на Савченко от парламента и от пресконференцията преди свалянето на депутатския ѝ имунитет:
– „… користността на Порошенко… армията го ненавижда… “;
– „… олигархични групи в парламента… “;
– „Луценко, който върти бизнес с криминални дела… “;
– „Олигарсите не разрешават на украинците да дишат“;
– „На тях им трябваше кръв – аз не съм те“;
– „Всички украинци мечтаят да взривят този парламент“;
– „Не ми задавайте, моля, два пъти един и същи въпрос. Не съм човек, който си променя мнението“;
– „Украинският народ, който вие убивате, който разделяте, с чиито врагове търгувате. Вие не направихте нищо в този парламент за четири години“;
– „Не аз ще бъда вашата заплаха в парламента. Вашата заплаха ще бъде вашият народ.“
Юлия Тимошенко
Друга дама, която изкара доста време в затвора, е лидерът на „Отечество“ – Юлия Тимошенко. Първата жена министър-председател на страната в момента е народен представител. За разлика от съпартийката си, Тимошенко е доста по-сдържана в изказванията си в последните години, но това далеч не означава, че те са лишени от агресия. Стилът на Тимошенко е различен от този на Савченко – тя е по-женствена и с вида си, и в поведението си, и в тона си, но това не означава, че пести обиди и нападки срещу опонентите си. „Корупция“ и „олигархия“ са сред основния арсенал и при Тимошенко. „Корупционни схеми“, „мръсотия“ и „взаимоунищожение“ са другите често използвани от нея словосъчетания и определения за действията на властта. Тя често използва сравнения (убедителен пример е примерът за цената на тока): „огромна цена на въглищата, все едно ги карат от Марс“. Или, говорейки за лошото заплащане на миньорите, прави препратка с дейността на държавниците – „закопаха стотици милиони гривни. Затова сега са длъжни да отговарят“. Тимошенко, както и Савченко, определя опонентите си като страхливци – „страх – тъжно, срамно, болно“, и мафиоти, които „са способни на всякакви провокации“. Както Корнелия Нинова, тя успява да засегне най-чувствителните теми в обществото, като се опитва да привлече на своя страна онеправданите: „Те ще продължават да унижават вашите деца и ще оберат последните копейки от джобовете ви, ще продължат да унищожават страната“. И още няколко примера за речта на Тимошенко:
– „Украйна отново получи мафия начело. Тя се е интегрирала с всички кланове, с всички олигарси в Украйна и те днес са в парламента, единни, както никога… Новата стара мафия във властта.“
– „Режимът на Порошенко с нищо не се отличава от режима на Янукович, само фамилиите се смениха. Останаха същите крадци, същите олигарси и същите унищожители на украинската държава“.
– „Унищожиха банките, а Фондът за гарантиране на влоговете е оглавяван от партньор на Порошенко. Активи за 448 милиарда са оценени за 99 милиарда. Разликата кой ще я вземе? Кой ще заработи 300 милиарда и повече?“;
– „Президентът пусна всичките си кучета. Който ме напада, то е за да пази този корупционен режим и Порошенко“.
Представихме част, далеч не всички, от характерните черти на женското говорене в парламентите на България и Украйна. Прави впечатление фактът, че и в двете страни има сходни стратегии на агресивно говорене. И макар изявите на жените в парламента и в България, и в Украйна да са доста по-малко, отколкото тези на мъжете, вероятно заради процентното представителство съответно в Народното събрание и във Върховната Рада, то те са много характерни. Въпреки че от малкото дами, които излизат под прожекторите, известните оратори жени се броят на пръсти, езикът, който използват, е запомнящ се и води до поляризация на отношението към тях от страна на обществото и медиите. Жените в политиката или са много харесвани, или много мразени – имат свои верни почитатели и свои отявлени врагове. И ако при политиците е същото, както при актьорите, то бихме казали, че дамите, които предизвикват тези полярни мнения, си вършат наистина качествено работата.
ЛИТЕРАТУРА
Василева-Йорданова 2012: Василева-Йорданова, А. Обидното слово в българския и във френския език. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012.
Крейчова, Сталянова 2017: Kreytchova, Е., Stalyanova, N. The Power of Public Speech. София: Парадигма, 2017.
Миланов, Сталянова 2012: Миланов, В., Сталянова, Н. Езикови портрети на български политици. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012.
Миланов, Сталянова 2014: Миланов, В., Сталянова, Н. Езикови портрети на български политици. София: Парадигма, 2014.
Стамболова 2016: Стамболова, А. Агресивни ли са жените. 12 март, 2016. www.webcafe.bg . 5 април, 2016. [https://webcafe.bg/gradat/1352103662-agresivni-li-sa-zhenite.html]