Обект на изследване в настоящата статия са наречията, свързани с изразяването на епистемична модалност. Този вид модалност „представя знанието или мнението на субекта за отношението към действителността на означената в изказването пропозиция, както и на свързаните с нея пресупозиции (ако има такива)“ (Ницолова 2008a: 317). Епистемичните модални наречия могат да бъдат представени върху скала с две крайни стойности [+ увереност] и [- увереност] на говорещия по отношение на истинността на означената в изказването пропозиция. На единия полюс на скалата са разположени наречия като наистина, действително, несъмнено и др., които изразяват висока степен на категоричност на говорещото лице по отношение на истинността на пропозицията, означена в изказването. На другия полюс се намират лексемите невероятно и невъзможно. Между [+ увереност] и [- увереност] се разполагат наречия като вероятно, сигурно, навярно, които според контекста представят различни степени на вероятност по отношение на истинността на пропозицията p.
| [+ увереност] | [- увереност] | |
| наистина | вероятно | невероятно |
| действително | сигурно | невъзможно |
| несъмнено | навярно | |
| вярно | възможно | |
| невярно |
Необходимо е да се обърне внимание, че на полюса [+ увереност] се разполага и наречието невярно, което обаче означава пълна увереност на говорещия, че означената в изказването пропозиция е неистинна.
Като една от основните характеристики на модалните наречия се посочва възможността те да функционират като предикативни думи. По това модалните наречия в българския език се отличават от английските модални наречия например. В английския език предикативната функция се изпълнява от съответните прилагателни имена, напр. It`s possible that there is a „mirror universe“ where time moves backwards, say scientists. Целта на настоящата статия е да класифицира модалните наречия според възможността им да изпълняват предикативна функция и според комплементизатора, който управляват. Примерите, илюстриращи езиковите явления, са ексцерпирани преди всичко от Българския национален референтен корпус BulTreeBank.
За целите на настоящото изследване е необходимо уточнението на термина предикатив. Според Ст. Георгиев предикативът е самостоятелна част на речта, включваща лексеми, определяни в други лингвистични трудове като наречия. Ст. Георгиев обособява предикатива като самостоятелна част на речта на основата на неговата функция в изречението – „предикативите, за разлика от наречията, семантически и синтактически не се свързват с глагол или име като техни определения, а образуват лексикално и синтактично ядро на безлична предикативна част с помощта или без наличието на спомагателен глагол“ (Георгиев 1983: 41). В настоящата работа тази теза не се приема, а се поддържа схващането, че някои модални наречия освен като модификатори на конституентите на изречението или фразата могат да функционират и като предикативи (някои изследователи използват и термина безлично-предикативни думи). С термина предикатив в статията се означава именната или адвербиалната част на съставно сказуемо.
Вид на изреченията, съдържащи предикативни думи
Съществува дискусия по отношение на синтактичния статус на изреченията, в които модалните наречия изпълняват функцията на предикативи. В Граматиката на съвременния български книжовен език (по-нататък ГСБКЕ) подобен тип изречения се класифицират като безлични изречения с предикативна дума (вж. ГСБКЕ(3) 1983: 93). В българското езикознание обаче не съществува единодушие по въпроса, дали безличните изречения могат да имат като аргумент подчинени подложни изречения. В ГСБКЕ се приема, че безлични са и изреченията, които допускат появата на подчинено подложно изречение, напр. Страшно беше да погледа човек; По-вероятно е да съм изпуснал много характерни черти (примерите са от ГСБКЕ(3) 1983: 93-94). Подобно е и мнението на П. Асенова – според нея подчинените подложни изречения се свързват с безлични главни изречения (Асенова 2002: 166).
Според Й. Пенчев при изречения от типа Говори се, че ще дойдеш главното изречение не престава да бъде безлично. Пенчев посочва, че „Трябва да правим разлика между безлично-страдателните предикати, които в речника са зададени с вътрешен аргумент, и предикати, които допускат като външен аргумент изречение (подложно)“ (Бояджиев и др. 1999: 605). Бъркалова също приема, че при безличните конструкции празната подложна позиция може да се запълва (вж. Бъркалова 1997: 147). Тя обаче оставя отворен въпроса, дали не може да се говори за същински безлични изречения в конструкции като Жал ми е, в които безличната позиция остава винаги празна (вж. Бъркалова 1997: 147).
Противоположната теза е застъпвана напр. от Св. Коева, според която „ако главното изречение е безлично, то не може да се свърже с подчинено подложно изречение – ако има подчинено изречение, то ще е от друг тип“ (Коева 2001: 156). Според авторката безличността блокира запълването на подложната позиция.
В настоящата работа се приема тезата, че когато функционират като предикативни думи, модалните наречия управляват подчинени подложни изречения, въведени от к-дума или от комплементизатор. Главното изречение, в което модалното наречие функционира като предикат, според хипотезата, приета в настоящата статия, не е безлично.
В българското езикознание няма единодушие и по отношение на броя на комплементизаторите в българския език. Й. Пенчев посочва, че в българския език комлементизатори са „съюзните връзки че или да, дали и дето“ (Бояджиев и др. 1999: 505; вж. също Кръпова, Ликоманова 2004). Комплементизаторът дето се свързва с маркирането на разговорност на лексикално равнище (вж. напр. Кръпова 2008). Интересно е да се отбележи, че модалните наречия във функцията на предикативи не допускат употребата на дето: *Вярно е, дето ще дойде; *Възможно е, дето е похарчил парите.
Според Св. Коева подчинителният съюз да не е комплементизатор, тъй като неговото синтактично поведение е различно от това на лексемите, определяни като комплементизатори (по-подробно вж. Коева 2001: 148-149). Рудин също изключва да от групата на комплементизаторите. Според нея да не е в комплементизаторната позиция, затова по дефиниция не е комплементизатор, макар че споделя много от особеностите на комплементизаторите (по-подробно вж. Рудин 1985: 61). В настоящата работа се приема хипотезата, че да в българския език функционира като комплементизатор. Анализирана е възможността за съчетаемост на модалните наречия с комплементизаторите че, да, дали и дето.
Изборът на комплементизатор зависи от семантиката на предиката. Най-общо се смята, че с комплементизатора че се въвеждат фактивни, а с да – нефактивни изречения (вж. напр. Рудин 1985: 58). Р. Ницолова отбелязва, че „да е знак, че подчиненото изречение се свързва с пресупозиция за нефактивност, т.е. действието в него е възможно, предполагаемо, абсолютно или е необходимо, желано, заповядано“. Авторката обръща внимание на това, че „съюзът че не е знак за фактивност, а сочи, че комплементът с него е немаркиран с пресупозицията за нефактивност. Поради това съюзът че свързва както фактивни, така и в определени случаи нефактивни предикати и комплементи.“, срв. зная че и въобразявам си, че (Ницолова 2008b: 268; вж. също Кръпова 2002: 110).
Безличните изречения с предикативна дума се разделят на две групи в зависимост от това, дали в структурата на изречението може да се появи допълнение – изречения без непряко допълнение (те са по-често срещани и с повече семантични разновидности) и изречения, допускащи непряко допълнение (вж. ГСБКЕ(3) 1983: 93). Анализираните в настоящата работа наречия участват в конструкции без непряко допълнение:
(1) Да, вярно е, че спечелихме награда, която за първи път се присъжда на чуждестранни участници.
(2) Невъзможно е да се сравнява колко точно напредък и какво точно укрепване е нужно, затова е и невъзможно да се прецени какво е нивото на правната система в България в сравнение с тази на Словакия.
Наречието невъзможно допуска употребата на непряко допълнение във формата на местоименна клитика: Днес ми е невъзможно да дойда. Възниква обаче въпросът, дали появата на местоименна клитика не води до промяна в семантиката. Добавянето на местоименната клитика изразява не оценка на говорещия по отношение на истинността на означеното в пропозицията изказване, а оценка на възможността даден субект да реализира действието, посочено в изказването.
Комплементизатори и модални наречия
Според комплементизатора, който управляват, модалните наречия се разделят на три групи. Изборът на комплементизатор зависи от семантиката на модалното наречие, от това, дали то означава фактивност или възможност.
− наречия, изискващи комплементизатор да
Комплементизаторът да се свързва с изразяването на възможност, нефактичност (Бояджиев и др. 1999: 570). К. Попов отбелязва, че „изреченията, въвеждани с да, най-често изразяват желание или волеизявление в по-силна или по-слаба степен“ (Попов 1979: 233). В ГСБКЕ е посочено, че да се свързва с изразяването на хипотетична модалност (ГСБКЕ(3) 1983: 331-332). Затова да се „управлява“ от наречия, заемащи междинно място на скалата със стойности [+ увереност] и [- увереност] на говорещия по отношение на истинността на отразената в изказването пропозиция, или от лексеми, в чиято семантика се съдържа идеята за иреалност (възможност/ невъзможност). Комплементизатор да управляват модалните наречия вероятно, възможно, невъзможно:
(3) Твърде е вероятно аз да отида – каза короналът със странно равен глас.
(4) Възможно е през тази година експерименталните площи да достигнат 200 хил. дка, каза служителят на земеделското министерство.
(5) Помнеше лицето много по-ясно от което и да било друго. Тя се бе хвърлила през прозореца. Невъзможно бе да е оцеляла, но все пак...
За наречието невъзможно функцията на предикатив в изречения, управляващи комплементизатор да, е най-често срещаната употреба – 85% от общо 970 анализирани примера.
При наречията невъзможно и възможно освен употребата им като модификатори, свързани с изразяване на отношението на говорещия към истинността на означената в изказването пропозиция, се забелязва и още една употреба, свързана с оценката на говорещия относно възможността/невъзможността за извършване на действие от страна на субекта, означен в пропозицията:
(6) Не мислете, че от любопитство стоя непрекъснато на шпионката, имам си предостатъчно задължения. Невъзможно ми е да се съсредоточа от техния шум. Онази нощ, например, примъкнаха почти цял камион с ракия.
(7) Не бих им отказал финансова помощ, доколкото това ми е възможно, обясни за "Капитал" шефът на фирма "Макена".
Значението е описано и в Речника на българския език за лексемата невъзможно: „означава, че някой изпитва затруднение, няма възможност да осъществи нещо“ (РБЕ 2000: 758). При значенията на възможно подобна употреба не се посочва, но появата ѝ е закономерна, тъй като възможно и невъзможно отразяват двата полюса на нефактичността. При значението на невъзможно е посочена и синтактичната съчетаемост – с лични местоимения в дателен падеж. Като предикати в конструкциите се появяват глаголи, изискващи семантична роля агенс или експериенцер: невъзможно ми е да кажа / избера / посоча / отида / забравя / запомня.
Употребата се среща и с предложни фрази, съдържащи местоимение или именна група със семантична роля агенс:
(8) Поради бюджетните ограничения, наложени от Маастрихтския договор, за правителствата на западноевропейските държави е почти невъзможно да създават нови работни места и по този начин да се преборят с безработицата.
(9) Ето защо за нас е невъзможно тук да отидем на коалиция с ВМРО.
Й. Маринова разглежда употреби от типа на Невъзможно ми е (да дойда) като случаи на разширяване на изреченията, образувани с помощта на безлично-предикативна дума (вж. Маринова 1970: 242). Според хипотезата, приета в настоящата работа обаче, при този тип употреби се наблюдава транспозиция – от означаване на отношението на говорещия към истинността на пропозицията към субективна оценка по отношение на възможността субектът като агенс или експериенцер да реализира означената в изказването пропозиция.
− наречия, изискващи комплементизатор че
Комплементизаторът че най-често се свързва с изразяването на фактичност (Бояджиев и др. 1999: 570), затова се избира от лексеми, разположени на един от двата полюса на скалата на модалните наречия - [+ увереност] или [-увереност]:
(10) Невярно е, че ако се въведе латиницата, ще загубим идентичността си.
(11) Несъмнено е, че такава зависимост не е налице по отношение на юрисконсулта на която и да е от страните в изпълнителния процес поради липса на служебна обвързаност с органите, визирани в чл. 185, ал. 2 ЗЗД.
(12) След изиграването на есенните кръгове е почти сигурно, че "Левски" ще дублира титлата си, а ЦСКА е с най-голям шанс да остане на второ място.
(13) Вярно е, че дипломите, които дават отделните училища в страната, невинаги са равностойни като обем знания.
− наречия, допускащи употребата и на двата комплементизатора
Наречието невероятно може да се свързва както с комплементизатор че, така и с комплементизатор да според това, дали пропозицията, изразена в изказването, отразява фактично или нефактично действие/състояние:
(14) Знае, че новият Конгрес наближава, и очевидно си спомня изложението ти на предишния. Продължава да се интересува от психоисторията и трябва да те предупредя, че от това може да излезе още нещо. Съвсем не е невероятно да поиска да те види.
(15) И досега не мога да проумея за какво си е мислила, докато ѝ четях Бодлер? Не, направо е невероятно, че успях да избягам от нея. И умът ми не го побира, как ме изтърва?
При анализа на примерите, съдържащи лексемата невероятно във функция на предикативна дума, беше установено, че макар невероятно да допуска употребата и на двата комплементизатора, по-чести са случаите, в които подчиненото изречение е въведено от комплементизатор да – 12 употреби в корпуса, срещу 3, при които се избира комплементизатор че. Употребите на невероятно като предикативна дума съставят 2,5% от всички употреби на модалното наречие в корпуса BulTreeBank.
– комплементизатор дали:
Модалните наречия практически не се срещат в предикативна функция в конструкции, в които подчиненото изречение е въведено от комплементизатора дали.
(16а) *Не е вярно дали ще дойде.
(16б) *Възможно е дали ще дойде.
(16в) *Несъменено е дали ще дойде.
Единственото изключение е наречието сигурно:
(17) Все още не е сигурно дали завърналите се Костадин Мирчев и Тодор Кючуков ще останат в тима за следващия сезон.
При него обаче задължително условие за появата на дали е отрицателна конструкция в главното изречение (не е сигурно дали) или поява на въпросителна частица ли: Сигурно ли е дали ще дойде?
Може да се предположи, че с изключение на наречието невероятно, което допуска употребата на два комплементизатора (че и да), останалите модални наречия според семантиката си „избират“ строго определен комплементизатор без възможност за вариативност.
Някои от модалните наречия не участват в изграждането на предикативни конструкции:
(18а) *Навярно е, че ще дойде; *Навярно е да дойде
(18б) *Наистина е, че ще дойде; *Наистина е да дойде.
(18в) *Действително е, че ще дойде. *Действително е да дойде.
При наистина и навярно причината би могла да се търси в произхода на наречията – наистина вероятно е съчетание от предлог и съществително име, при навярно би могла също да се търси структура, включваща и предлог.
Наречието действително също не функционира като предикативна дума в главното изречение на сложно съставно изречение. Тук причините вероятно трябва да се търсят на семантично равнище, напр. във високата степен на увереност по отношение истинността на пропозицията.
Фактът, че не всички наречия, свързани с изразяването на епистемична модалност, функционират като предикативни думи дава основание на някои автори да класифицират модалните наречия в две различни групи части на речта. Ст. Георгиев приема, че съществуват самостоятелни части на речта, които той нарича съответно предикатив и детерминатив. В класа на предикативите се включват наречия, които с помощта на копула образуват безлични конструкции: Тихо е, Тъжно е, Вероятно е (да отиде) и т.н. (Георгиев 1991: 92-94). Като детерминативи се класифицират лексемите действително, навярно, вероятно, сигурно. Според Георгиев те „имат структурен дял в изграждането на изречението, но не заемат позиция на негова част. [...] За разлика от предикативите семантиката им е чисто абстрактна и субективна, като израз на вътрешни синтактични зависимости или на отношението на субекта на изказването“ (Георгиев 1991: 95). Лексемата вероятно обаче също може да изпълнява функцията на предикатив (по терминологията на Георгиев). Разграничителният семантичен признак не е съвсем ясен и като резултат лексемата се включва както в класа на предикатива, така и в класа на детерминативите (вж. Георгиев 1991: 96). Освен това на основата на чисто формалното разграничение една и съща лексема, в зависимост от синтактичните си функции, се оказва принадлежаща към различни части на речта: Той сигурно ще дойде (детерминатив) – Сигурно е, че ще дойде (предикатив) (Георгиев 1983:10). Ако се приеме терминът безлично-предикативни думи, възниква въпросът какъв е морфологичният статус на тези лексеми, когато нямат предикативна функция, а поясняват глаголната фраза. Едно от възможните решения е да се приеме съществуването на морфологични омоними, напр. вероятно1 и вероятно2:
вероятно1: Малко вероятно е да е оцелял някой там.
вероятно2: Били пострадали заради пробив в ауспуха. Вероятно отивали да вземат от брега пратка пренесени през океана наркотици.
В настоящата работа обаче се приема, че лексемите, които са обект на изследване в статията, принадлежат към класа на наречията и разликите в синтактично им поведение все още не са основание за разделянето на групата в два различни класа думи. Модалните наречия са разглеждани като периферна подкатегория в класа на наречията, която има свои особености, които им отреждат място между наречията и прагматичните частици.
Изречения, въведени от к-дума
За да бъде представянето на модалните наречия във функцията на предикативи пълно, е необходимо да бъдат разгледани и случаите, в които подчиненото изречение се въвежда с т.нар. к-дума. Моделът модално наречие във функцията на предикативна дума – подчинено подложно изречение, въведено с к-дума, не е продуктивен. Подобни конструкции са възможни само за лексемите сигурно и невероятно:
(19) Тук, слава Богу, жп пътят не е пострадал, но все още не е сигурно какво е провокирало потъването, казаха жепейците.
(20) Невероятно е колко могат да бъдат необразовани съвременните траколози.
Моделът е дефективен за лексемите вероятно, възможно, действително, невъзможно, невярно, несъмнено. Това най-вероятно се дължи на семантични причини.
Други употреби на модалните наречия като предикативи
Модалните наречия могат да функционират като предикативни думи и в конструкции без подчинено изречение:
(21) Тъгувам за всичко. Този, който казва, че няма носталгия към родината – лъже. Невъзможно е. Носталгията е вид заболяване на душата, а и на тялото на човека.
(22) Но ти си уморена, горкана! Тичало си, та си се съсипало! – каза Гинка на Невянка. – Вярно е, како Гинке... Ама по-далеко бих тичала – сниши гласът си Невянка лукаво.
В тези случаи безличните конструкции изразяват отношение към предходно изказване. Те могат да се интерпретират и като случаи на елипса на подчинено изречение, което не е изразено експлицитно, тъй като семантично съвпада с изречение от предходния контекст: Невъзможно е (да няма носталгия към родината).
В такива конструкции може да бъде изпуснат и глагола съм:
(23) – Може би това е станало, преди да бъдете избран за ректор на СУ?
– Невъзможно. Аз от единадесет години съм в ръководството на Университета [...].
Такива случаи биха могли да се тълкуват като елипса. При такава интерпретация трябва да се приеме, че е елидирана цялата пропозиция, тъй като тя вече е изразена в непосредствено предхождащия контекст.
Наречието вярно, в комбинация с прагматичната частица бе, има и употреби, които до известна степен се отличават от основната му функция на модален модификатор. В такива случаи се отразява не отношение на говорещия към изразената в изказването пропозиция, а промяна в когнитивното състояние на говорещия:
(24) Тъй ли? – Ами момичето, което беше снощи с теб. Той смръщи вежди и щракна с пръсти. – Вярно бе! Стори ми се познато отдалече, но не се сетих. Снощи бяхме пийнали доста. Къде я изкопа?
(25) – Имате грешка! "Травиата" не е от Моцарт, а от Верди.
– Вярно бе, аз пък все я бъркам със "Севилския бръснар"! – поправя се веднага с нова грешка симпатичният профан (ЛК: лит.)
Необходимо условие за реализирането на този тип употреба е възходящата интонация. В българския език промените в когнитивното състояние се изразяват преди всичко с морфологични средства – т.нар. адмиратив или с транспозиции на времената (Ницолова 1993). Възможно е обаче промяната в когнитивното състояние на говорещия да се означи и с лексикални средства. Значението на вярно бе е свързано с възстановяване на знание, което е било част от знанията на говорещия и е било забравено, или както в пример (25) – с избор на речева стратегия, при която говорещият претендира, че нещо е било част от фоновите му знания, независимо дали това е истина, или не е. Употребата на вярно в тези примери се доближава до тази на прагматичните частици и не бива да се възприема като изключение. На модалните наречия не са чужди употреби, които ги доближават до т.нар. прагматични маркери.
Някои от предикативите могат да образуват сказуемо без помощта на спомагателен глагол, напр. Ясно, че няма да се разберем, бай Христо (примерът е от Георгиев 1979: 331). По отношение на наречията, които са обект на анализ в настоящата работа, тази възможност се реализира много ограничено. Сред наречията, които могат да функционират като предикативи (действително, недействително, възможно, невъзможно, вярно, невярно и т.н.), единствено вярно може да образува сказуемо самостоятелно, без участието на копула:
(26) Вярно, че се разбрахме да се видим днес.
(27) Вярно, че в света на книгите има радостни изключения, но те се давят в шаренията на търгашеските заглавия.
Конструкциите от типа Вярно, че имат аналог и в балканските езици. Д. Протопопеску отбелязва че в румънския език наречията, свързани с изразяването на епистемична модалност, които са разположени в начална позиция в изречението, се отделят от останалите конституенти чрез пауза, а след тях следва комплементизатор că ('that') (вж. Протопопеску 2007). В българския език обаче конструкциите, при които липсва копула, са по-скоро изключение и се наблюдават само при наречието вярно (срв. *невъзможно да отида, *сигурно, че ще дойда). Затова по-подходящо е те да се разглеждат като случаи на елипса. Подобен подход е избран и от Осенова и Симов при интерпретацията на изречения като Естествено, че ще дойда и Естествено е, че ще дойда. (Осенова, Симов 2007: 53). Елипсата е удобен механизъм за обяснение на това явление в българския език, тъй като при модалните модификатори то се среща само при конкретни лексеми.
ЛИТЕРАТУРА
Асенова 2002: Асенова, П. Балканско езикознание. Основни проблеми на балканския езиков съюз, Велико Търново: Фабер, 2002.
Бояджиев и др. 1999: Бояджиев, Т. и др. Съвременен български език. София: ИК „Петър Берон“, 1999.
Бъркалова 1997: Бъркалова, П. Българският синтаксис – познат и непознат. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 1997.
Георгиев 1979: Георгиев, Ст. Подчиненото подложно изречение в съвременния български език. В: Помагало по български синтаксис. Съст. К. Попов. София: Наука и изкуство, 1979, 321-341.
Георгиев 1983: Георгиев, Ст. Морфология на съвременния български език (неизменяеми думи). София: Наука и изкуство, 1983.
Георгиев 1991: Георгиев, Ст. Българска морфология. Велико Търново, 1991.
ГСБКЕ(3) 1983: Граматика на съвременния български книжовен език. Том 3. Синтаксис. София: Издателство на БАН, 1983.
Коева 2001: Коева, Св. Типология на подчинените изречения. В: Съвременни синтактични теории. Помагало по синтаксис. Съст. Св. Коева. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2001, 144-163.
Kръпова 2002: Krapova, I. On the Left Periphery of the Bulgarian sentence. В: University of Venice Working Papers in Linguistics, vol. 12, 2002, 107-128.
Кръпова 2008: Кръпова, Ил. Наблюдения върху синтактичните свойства на съюзната връзка дето. В: Bulgaristica-studia et argumenta: Festschrift fűr Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag. Ed. S. Comati. Munchen: Otto Sagner, vol. 151 Specimina Phil. Slavicae, 282-290.
Кръпова, Ликоманова 2004: Кръпова, И., Ликоманова, И. Системата от подчинителни връзки в славянското изречение (върху материал от български, сръбски, полски и руски). // Srpski jezik, Beograd, 2004, IX, 1-2, 343-351.
Маринова 1970: Маринова, Й. Към въпроса за безличните изречения в съвременния български език. В: Известия на Института за български език. кн. XIX, София: Издателство на БАН, 1970, 237-244.
Ницолова 1993: Ницолова, Р. Когнитивни състояния на говорещия, епистемична модалност и темпоралност. // Съпоставително езикознание, кн. 3-4, София, 1993, 137-144.
Ницолова 2008a: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология. София: УИ„Св. Климент Охридски“, 2008.
Ницолова 2008b: Ницолова, Р. Проблематика на сложните изречения с комплементи в българския език. // Jужнословенски филолог, LIX, 64, Београд, 2008, 261-272.
Осенова, Симов 2007: Осенова, П., Симов К. Формална граматика на българския език. София: Институт за паралелна обработка на информацията, БАН, 2007.
Попов 1979: Попов, К. Отражение на аналитизма върху структурата и развоя на българското изречение. В: Помагало по български синтаксис. Съст. К. Попов. София: Наука и изкуство, 1979, 231-244.
Протопопеску 2007: Protopopescu, D. On the Syntax and Interpretation of Sentence Adverbs in Romanian, В:A Building with a View – papers in honour of Alexandra Cornilescu, Eds. Alboiu, G. et. al. Bucuresti: Editura Universitatii din Bucuresti, 2007, 559-577.
Рудин 1985: Rudin, C. Aspects of Bulgarian syntax: complementizers and Wh constructions. Ohio: Slavica Publishers, Inc, 1985.
РБЕ 2000: Речник на българския език, т. 10, Ред. Е. Пернишка, Л. Крумова-Цветкова. София: Издателство на БАН, 2000.