В началото на 2017 година в Чехия излезе монографията на Елена Крейчова и Павел Крейчи, преподаватели-българисти, а също така специалисти по балканистика и южнославянски езици от Масариковия университет със заглавието Quo vadis, philologia? Книгата е насочена към широк кръг славистична публика, текстовете в нея са написани на три славянски езика – български, чешки и сръбски. Целта на монографията, посочена още в увода, е авторите да представят от най-различни гледни точки проблематиката на преподаването на южнославянските езици, т.е. на словенски, хърватски, сръбски, македонски и български език, които спадат към широката сфера на обучението по т.нар. „малки“ филологии – във втория по големина университет в Чехия – Масариковия университет в Бърно. Изследването на авторите по посочената проблематика е представено от различни страни – най-вече от организационна, педагогическометодологическа и транслатологична. Елена Крейчова и Павел Крейчи си задават въпроса за мястото на днешната филология, изучаваща южнославянските езици в академичния свят, какво е съвременното състояние на днешните университетски южнославянски филологии в Чехия (с акцент върху ситуацията в Масариковия университет). Публикацията е посветена и на актуалните въпроси на иновацията и развоя в бъдеще на преподавателската практика, авторите представят и един нов аспект в изучаването и преподаването на т.нар. „малки“ славянски езици с помощта на e-learning, от своя академичен опит разглеждат някои от неговите предимства и недостатъци. Някои от текстовете се посветени на конкретни проблеми, свързани с дидактиката на чуждоезиковото обучение, напр. формите на проява на езиков трансфер и езикова интерференция между чешки и изучаваните южнославянски езици, отразени в процеса на обучение (и най-вече в преводаческата практика). Монографията представлява компендиум от текстове, рефлектиращи дългогодишните интереси на авторите, като някои от проблемите, на които е осветено изследването, са били презентирани и на различни научни форуми.
Елена Крейчова посвещава своите изследвания главно на въпросите, разрешените и неразрешените проблеми на изучаването на български език и на българската филология като цяло в един централноевропейски университет, на съвременното състояние и перспективите на филологията като университетска дисциплина, за преподаването на т.нар. малки европейски езици, за най-новите тенденции в методиката на чуждоезиковото обучение. Отделните глави представляват обобщение на впечатленията и опита на авторката от педагогическата ѝ практика и стремеж постоянно да се подобрява университетското преподаване на български език – нейно е авторството на следните глави в публикацията: „Българската филология в Масариковия университет в град Бърно“, „Традиции и съвременно състояние на обучението по български език в Масариковия университет в Бърно“, „Трансфер и интерференция при изучаването на български език като чужд от славяни“, „Защо учим български език?“, „Използването на e-learning и blended learning при обучението по т.нар. малки славянски езици“, „Преподаването на български език в чужбина – изисквания и потребности в новото хилядолетие“, „Електронното обучение по български език като чужд – настояще и перспективи“, „Bohemistika a bulharistika mezi Českem a Bulharskem (současnost, problémy a perspektivy)“, „Potřebuje Evropská unie překladatele „malých“ slovanských jazyků?“.
Авторската част на Павел Крейчи съдържа тематично още поразнородни текстове – в някои от тях той се занимава с развитието, съвременната ситуация и перспективите на южнославянските филологии – като цяло, и в частност с почти всяка една от тях (с акцент върху т.нар. постсърбохърватско пространство), в другите текстове представя редица научни и дидактически публикации, речници, учебници по конкретните езици и др. Значима част от научния интерес на автора представлява ономастиката през призмата на транслатологията, а също и социолингвистиката. Павел Крейчи е автор на следните глави: „Problematika výuky jihoslovanských jazyků na Filozofické fakultě MU v Brně“, „Srbská a chorvatská filologie na Masarykově univerzitě v Brně“, „Lingvisticky zaměřené bakalářské, magisterské a doktorské práce studentů jihoslovanských filologií a balkanistiky na FF MU v období let 2005 až 2016“, „Česko-jihoslovanská lexikografická produkce v letech 1900 až 2016“, „O nových slovnících česko-bulharském, česko-srbském a česko-makedonském v kontextu česko-jihoslovanské lexikografie po roce 1990“, „Choronyma „Česko“, „Čechy“ a jejich ekvivalenty ve slovanských jazycích“, „Хороними „Србија“ и „Српска“ као транслатолошки проблем (питање чешких еквивалената)“, „Tři české lingvodidaktické publikace pro výuku srbochorvatštiny z druhé poloviny 20. století ve světle sociolingvistické analýzy“, „Jihoslovanské jazykové paradoxy, univerzitní výuka a překladatelská praxe“, „Nastava istorije jezika Srba, Hrvata, Bošnjaka i Crnogoraca za studente južnoslovenskih filologija i balkanistike u Brnu – problemi i izazovi“, „Vuk Stefanović Karadžić – obdivovaný i kritizovaný“, „Съвременна езикова ситуация в Черна гора (опит за един невъзможен анализ)“, „Pozoruhodná kniha o jazyce a nacionalismu“, „Шест международни бърненски срещи на преподавателите по южнославянски езици в славянски и неславянски контекст“.
Публикацията със сигурност ще бъде интересна не само за научните славистични среди, но и за всеки, който се интересува от проблематиката, свързана с университетското преподаване на южнославянските езици, тъй като минографията представя един автентичен, макар и бегъл, поглед „отвътре“ към академичната централноевропейска среда, в която се развива чуждестранната българистика (и другите южнославянски филологии).