Проблемът за аналитизма и синтетизма като пътища на езиковата еволюция във формално-граматичен аспект не е нов в лингвистиката. Въпреки това той не губи актуалността си, което се дължи на факта, че езикът като жива система се намира в постоянни изменения, които се проявяват на различни равнища. В настоящата статия се разглеждат случаите на аналитизиране, засягащи неизменяемите субстантиви, абревиатурите и специфичните случаи на дефлексия (несклоняемост) на някои имена в руския език. Особеното при дескрипцията на тези прояви е, че те се осмислят през призмата на функционално-семантичната теория на А. В. Бондарко и на възгледите му за граматичната категориалност. В рамките на тази теория аналитичното изразяване се схваща като проява на некатегориалността в езика, която далеч не е изолирано явление. Макар че концепцията за категориалните и некатегориалните значения на А. В. Бондарко не е толкова позната в България (или поне не толкова, колкото теорията му на функционална граматика), в настоящото изложение принципите на категориалността и некатегориалността не са предмет на описание (по-подробно за тях вж. Бондарко 1978, 2002, 2011 и др.).
Съществен от гледище на морфологичната езикова типология е въпросът за граматичния строй на езиците. В зависимост от структурната си организация езиците от т.н. европейски стандарт (SAE), както е известно, се делят на синтетични и аналитични, като не може да се говори за абсолютност на който и да е от двата начина за граматично изразяване, а по-скоро за доминирането на единия от двата. Според Л. Дончева-Марева подобно деление само показва еволюцията на езика (Дончева-Марева 1984: 104). Синтетизмът и аналитизмът трябва да се разглеждат като динамични признаци и в диахрония най-често се наблюдават изменения в граматичния строй. До подобен извод достига и Г. И. Тирасполски, когато твърди, че в системата на руския глагол се отчитат периоди на засилено аналитизиране на формите и периоди на синтетизиране. С това се потвърждава схващането, че развитието на езика има флуктуационен характер. Съзвучно е и мнението на В. М. Жирмунски, според когото формирането на аналитичните конструкции е жив и сложен процес, който по дефиниция изисква процесуално разглеждане. Това предполага премахването на границата между синхрония и диахрония и „разглеждането на всяко състояние на езика като система, намираща се в движение като цяло и в отделните си части“ (Жирмунски 1976: 124).
Според широко разпространеното разбиране аналитизмът е „изразяването на падежните отношения чрез предлози с изчезване на падежните форми“ (Дончева-Марева 1984: 104), при което падежната семантика се експлицира от предложно-падежните конструкции. В. М. Жирмунски определя аналитичните конструкции като „съчетания на служебна и пълнозначна дума, при които служебната дума, самостоятелно или заедно с афикса на пълнозначната, изразява граматичното значение на пълнозначната дума и с това и на цялата конструкция“ (Жирмунски 1976: 84). Н. Ю. Шведова, от друга страна, отбелязва, че с термина аналитизъм се обхващат както несклоняемите думи от типа пальто, МГУ и др., при които граматичното изразяване е извънсловно, така също и случаите на дефлексия, при които някои изменяеми думи в определени условия не реализират формоизменителния си потенциал, напр.: квартира двенадцать, в поселке Быково и т.н. (Шведова 1966: 95). И. В. Олонцева определя дефлексията като един от активните процеси в системата на именното склонение и я обяснява с високата честотност на числовите обозначения, с графичното представяне на числата с помощта на цифри, а също така и с постпозицията на числителните спрямо главната дума (Олонцева 1976: 95–96). Не трябва да се пропуска при това фактът, че аналитизмът не е граматично явление, присъщо единствено на съществителните имена и асоциирано преди всичко с падежа. Аналитичното изразяване е характерно и за други граматични значения при имената – род, число, степен при прилагателните, а също и при някои глаголни категории. Несъгласие с по-тясното и не дотам прецизно определение на аналитизма изразява и Г. Герджиков, давайки примери от българската граматика, и по-конкретно от глаголната морфология, като подчертава, че аналитизмът в еднаква степен е повлиял както именните части на речта, така и глагола (Герджиков 1983: 46–47). Г. Герджиков посочва изключително любопитни резултати за степента на аналитизма/синтетизма на съвременния български език, измерена от Й. Линдстет. Съгласно анализите индексът на аналитизъм на новобългарския език е 0,40, а на старобългарския – 0,44. С други думи, старобългарският е бил по-аналитичен от съвременния български. Въпреки това тези данни трябва да се разгледат по-обстойно и в границите на единно разбиране за същността на аналитизма и синтетизма. В противен случай би могло да се стигне до неточности, породени от различната изходна база при сравнението (по-подробно вж. Герджиков 1983).
По-активно за аналитични прояви в граматиката се заговаря в средата на ХХ век и през следващите десетилетия. М. А. Бородина (Бородина 1963: 192) на един по-ранен етап поставя дори въпроса дали съчетания от типа в школе са една дума, или трябва да се разглеждат поотделно (въпрос, който едва ли все още стои на дневен ред). При това следва да се подчертае, че едно подобно питане в никакъв случай не е лишено от основание, като за сравнение може да се вземат някои чукотско-камчатски езици, т.е. примери, наблюдавани извън европейския стандарт. П. Я. Скорик посочва, че по своята лексикална цялостност аналитичната конструкция в тези езици е аналогична на думата. Но за разлика от нея конструкцията има разчленена оформеност на компонентите, по което си прилича със словосъчетанието. Поради амбивалентността на представените конструкции П. Я. Скорик обособява нова единица, която нарича аналитичен комплекс (Скорик 1964: 76). Подобно схващане не намира отзвук у всички учени и някои прилагат друга диференциация на понятията аналитизъм и тенденция към аналитизъм. Според С. Б. Бернщейн например засилващата се роля на предлозите в езиците от синтетичен и в тези от аналитичен тип има различен характер. В езиците от втория тип тя е следствие от отпадането на флективното изразяване, докато в синтетичните езици предлозите са допълнителни различители на падежната семантика. В резултат на това може да се развие падежна синонимия, която според С. Б. Бернщейн няма отношение към аналитизма. Сходно с това е и схващането на Г. И. Тирасполски (а и на редица други учени като Т. П. Ломтев, В. Н. Ярцева, М. М. Гухман, М. А. Бородина и т.н.), който не намира за уместно твърдението, че увеличаването на броя на предложно-падежните конструкции е доказателство за нарастване на аналитизма. В подкрепа на казаното се посочват случаи, при които не се наблюдават качествени изменения в семантиката на тези синтактични единици. Много често предлогът е граматично излишество, което дублира значението на глаголната представка (Тирасполски 1981: 46). Този недостатък на някои изследвания посочва и А. Попова (Попова 1983: 45 – 46). За пример тя дава полския език, който се отличава и със синтетизъм, и с богато развита предложна система, като с това нарастват изразните възможности. За преход към аналитизъм може да се говори при настъпването на качествени промени, водещи до формално унифициране на граматични значения.
Съществен е и обратният процес – синтетизирането на граматичното изразяване. Според Л. Дончева-Марева (Дончева-Марева 1984: 112) за аналитични предложни съчетания може да се говори в аналитичните езици, при които е налице моделът предлог + същ. име в casus generalis (напр. в български, английски, испански, италиански и др.). В синтетичните езици, към които се отнася и руският, е по-уместно да се говори за недовършени преходни форми на аналитизъм. В потвърждение на не толкова многото аналитични прояви в падежната система на руския език Г. И. Тирасполски припомня и мнението на Л. К. Граудина, според която може да се говори само за „отделни аналитични елементи, проявяващи се в известна степен в граматичната система на руския език“ (Тирасполски 1981: 37). Като допълнителен щрих към пъстрата картина от лингвистични идеи трябва да се добави и въпросът, поставен от В. М. Жирмунски: уместно ли е използването на понятията аналитична конструкция и аналитичен строй на езика спрямо изолиращите, аглутиниращите или инкорпориращите езици. При това той припомня, че тези понятия първоначално са се употребявали при описанието на индоевропейски езици като английски, датски, френски. Оттук се стига и до съществения извод, че формалното сходство на дадени граматични конструкции в отделни езици невинаги е знак за равенство между системите на тези езици (Жирмунски 1976: 83).
Интересно е да се отбележи разбирането за аналитизма и синтетизма като загуба или възникване на граматични афикси. Аналитизмът е „разделното изразяване на граматичното и лексикалното значение в една форма“ (Тирасполски 1981: 38, 39). Като чест недостатък на лингвистичните изследвания по въпроса Г. И. Тирасполски посочва неотчитането на функционалния статус на аналитичните единици и обстоятелството, че те се отнасят към различни равнища и подравнища на езика. Подобен подход се лишава от своята ефективност, ако се цели проследяването на типологичната еволюция на езика, поради което изследователят предлага следното решение. Той разграничава морфологичен и синтактичен аналитизъм. Към проявите на морфологичния спадат: а) аналитизмът при номинацията (при заимстване и формиране на думи с аналитични свойства (от типа на пальто, такси, ВАК, луна-парк); б) аналитизмът при граматикализацията (буду делать); в) аналитизмът при категоризацията (формиране на части на речта с аналитични свойства, напр. при наречията и безличните предикативи). Синтактичният аналитизъм се наблюдава в словосъчетанията (при словосъчетания с аналитични връзки между компонентите) и в изреченията (при възникването на аналитични връзки между частите на изречението).
Ю. П. Князев обяснява нарастващата тенденция към аналитизъм със стремежа към по-ясно и недвусмислено изразяване на граматичните значения (Князев 2007: 164). Извънсловната експликация на съответната граматична семантика се осъществява по-ярко чрез подчертаните излишества от формални маркери, които са се граматикализирали, и така се осигурява недвусмисленото възприемане на изказа от страна на слушателя. Но даденото твърдение е валидно преди всичко по отношение на падежния аналитизъм. При неизменяемите съществителни имена например аналитичното изразяване на категориалните значения е единствената възможност за синтактично съгласуване и за граматична експликация. Вероятно именно неморфологичното семантично изразяване подтиква А. М. Пешковски да нарече несклоняемите имена „синтактични съществителни“.
В описанието на некатегориалните прояви несклоняемите имена не се отделят от абревиатурите, макар те да следват различни словообразувателни модели и различни пътища на проникване в руския език. От гледна точка на реализацията на граматичните значения те могат да се обединят в единен клас, основан на сходните им морфолого-синтактични свойства.
Категорията род обхваща неизменяемите лексеми в единствено число, но мотивираността на отнасянето на този клас думи към някои от трите рода е различна. В сравнение със склоняемите съществителни, които се разпределят по род въз основа на семантични или асемантични критерии, неизменяемите имена дължат своята несклоняемост на факта, че най-често те са заимствани от други езици. Запазването на формалния облик на лексемите в много от случаите възпрепятства отнасянето на думите към известните деклинационни модели и това, от своя страна, изключва тези думи от обсега на категориите род, число и падеж. Разпределението по род при неизменяемите съществителни имена в голяма степен има условен характер и в преобладаващата част от случаите то е въпрос на лексикографска конвенция, която понякога бива нарушавана от носителите на езика. Христоматиен пример за подобно неспазване на книжовната норма е колебанието в рода на съществителното кофе (м.р.), което в разговорната реч (и то не от няколко десетилетия) много често се съгласува с граматичното обкръжение като среднородово съществително. Причините за тази „грешка“ могат да се търсят във формалния облик на лексемата, приличащ по всичко на думите от среден род, а вероятно и във формално-семантичната близост с паронима кафе (ср.р.). Посоченият пример е само един от многото, които илюстрират липсата на единство и последователност при разпределението по род при неизменяемите съществителни имена.
Наред с асемантичния формален признак се наблюдават и някои семантични критерии, обуславящи родовата класификация. Така думите, назоваващи лица от женски пол, се отнасят към женски род, напр.: фрау, леди, мисс, миссис, пани. Прието е също съществителните собствени, които са названия на реки, да бъдат от женски род, тъй като самата дума река в руски е от ж.р., срв.: полнодовная Миссисипи, длинная Ориноко и т.н. Вероятно по формален белег към средния род се причисляват съществителните жюри, пальто, такси, метро, алиби и т.н. От мъжки род в книжовния език са кенгуру, торнадо, атташе, кофе и др. При това чисто граматично обединение от лексеми родът може да се определи единствено чрез съгласуване с прилагателни или причастия в атрибутивна или предикативна функция или чрез лична глаголна форма, напр.: торговый атташе; длинная авеню; Канцлер Меркель готова снять санкции с России; Тимошенко заявила.
Сходна е ситуацията и при инициалните абревиатури. Известно е, че особено активно те започват да се употребяват в десетилетията след Октомврийската революция и не без основание Н. А. Кожевникова заявява, че историята на Русия може да се разкаже с абревиатури, и отбелязва, че с абревиатура е наречена дори и новоизградената държава – СССР (Кожевникова 2003: 148). Н. А. Кожевникова описва извънредно интересно рецепцията на абревиатурите в руската литература на ХХ век. Водещ фактор при определянето на рода при тях е родът на главната дума, срв.: ГЭС (ж.р.) < гидро-электро-станция; ООН (ж.р.) < Организация объединенных наций. Известни колебания се наблюдават при абревиатурите, завършващи на съгласен – ВАК, вуз, МИД, при които превес има или формалната страна (скланят се и се съгласуват като съществителни от м. р.), или надделява родът на главната дума, срв.: В этом вузе обучается несколько тысяч студентов; ВАК рассмотрела диссертацию и решила.... Безспорно доказателство за появата на склоняеми (синтетични) форми при абревиатурите е лексемата вуз, която се лексикализира и функционира съвсем естествено като пълнозначна дума с пълна падежна парадигма. Примери от този род, разбира се, са единици, но те са още едно доказателство, че в руския език едновременно се развиват две противоположни тенденции – към аналитизъм и към синтетизъм. Въпреки това абревиацията е словообразувателен процес, който кореспондира непосредствено с аналитичното граматично изразяване, и разглеждането му в рамките на некатегориалната лингвистична парадигма е неоспорима необходимост.
Идентичен е случаят и с експликацията на категорията число при неизменяемите съществителни. Граматични маркери отново са формите на прилагателните или на глаголите, срв.: новое пальто – новые пальто; Его последние интервью были опубликованы недавно. В този случай колебания в съгласуването по число не са възможни, каквито бяха отбелязани по отношение на рода.
Категорията падеж е тясно свързана с аналитизма при изменяемите съществителни имена. Това твърдение може да се отнесе в още по-голяма степен към неизменяемите съществителни и абревиатурите, при които извънсловното граматично изразяване е характерна особеност. Направените вече заключения за останалите категории са в сила и за падежната семантика, поради което се акцентира върху някои по-особени случаи.
Със специфики в употребата сред склоняемите имена се отличават топонимите, завършващи на -ов(о), -ёв(о), -ев(о), -ин(о), -ын(о): Воронцово, Княжево, Пушкино, Царицыно и др. И. В. Олонцева (Олонцева 1976: 98) посочва, че те започват да функционират като несклоняеми по време на Втората световна война, когато с цел избягването на омография или омофония дадените географски названия не са се скланяли, срв.: Ефремова (род.п. ед.ч. от Ефремов) и Ефремово (им.п./в.п. ед.ч.). По аналогия като несклоняеми започват да се използват и други географски или астрономически наименования, напр. на деревню Петровская; переход на улицу Волхонка; в селе Сухотинка; для гражданина планеты Земля. Тази тенденция към аналитизъм намира широко разпространение в специализираната и научната литература, напр.: понятие „математическая структура“; При этом расстояние измерялось с точностью 1 километр, а радиальная скорость ракеты относительно Земли – с точностью два сантиметра в секунду (Олонцева 1976: 99). Използването на им.п. във функцията на casus generalis в конкретните примери може да се обясни със споменатия по-горе стремеж към безпогрешно възприемане на информацията, при който говорещият прибягва до нарушаване на граматичните правила чрез разрушаване на казуалната парадигма и синтактичното съгласуване.
Що се отнася до несклоняемите съществителни, Г. И. Тирасполски не отхвърля широко застъпеното схващане, според което думите от типа метро, ГЭС могат да бъдат пример за аналитизиране на руския език. Но трябва да се припомни, че композитите с компонент несклоняема дума (напр. программа-максимум) са нови за руския език единствено по своята денотативна отнесеност и лексикалната си семантика. От деривационна гледна точка конструкциите от този тип се отличават с архаичност и се срещат в староруски, в праславянски и в праиндоевропейски. Като примери се посочват някои думи от типа жаръ-птица, царь-девица, добро-дей, зло-дей, брато-чедъ, рыбо-ловъ и др. (Тирасполски 1981: 41). Наличието на подобни образувания и в санскрит, в старогръцки и в други езици е достатъчно основание да се отхвърли твърдението, че те са иновация, присъща на съвременните езици, в това число и на съвременния руски език.
Несклоняемите съществителни най-често са заимствани от чужди езици, което предопределя тяхната „несклоняемост“ в книжовния език. Въпреки това в диалектите или в просторечието често се наблюдава скланяне на тези съществителни, срв.: Я, товарищи, из военной бюры; Надеваю эти штаны, иду за пальтом и др. (примерите са от Тирасполски 1981: 41). Задачата на нормата в този случай се свежда до запазването на изконните граматични свойства на дадените субстантиви, а не към развиването на нови.
В обобщение на казаното дотук могат да се направят следните изводи: за руския език безспорно преди всичко е характерно синтетичното граматично изразяване, като това не е основание за маргинализирането и игнорирането на значителния брой предложно-падежни конструкции. От изложението се вижда, че в определени случаи аналитичното изразяване може да бъде единственото средство за граматико-семантична експликация, което потвърждава значимостта му. Проблемът за аналитизма е многоаспектен и той не губи актуалността си в съвременната лингвистика, а във функционално-граматичните изследвания той има особено място, тъй като се причислява към проявите на некатегориалност. Разгледаните примери при категориите род, число и падеж доказват многократно заявяваното в най-различни изследвания схващане за съсъществуването на категориални и некатегориални отношения, които си взаимодействат тясно и които в определени случаи могат да бъдат взаимозаменяеми. Няма да е погрешно да се твърди, че в тези случаи иначе „скритата“ категория става повече от явна, когато втората не може да реализира своите морфологични възможности. Това е основание да се твърди, че некатегориалните значения могат да се разглеждат като скрит потенциал на езика, който при необходимост може свободно да се реализира.
ЛИТЕРАТУРА
Бондарко 1978: Бондарко, А. В. Грамматическое значение и смысл. Ленинград: Наука, 1978.
Бондарко 2002: Бондарко, А. В. Теория значения в системе функциональной грамматики. На материале русского языка. Москва: Языки славянской культуры, 2002.
Бондарко 2011: Бондарко, А. В. Категоризация в системе грамматики. Москва: Языки славянской культуры, 2011.
Бородина 1963: Бородина, М. А. К вопросу об аналитической морфологии французского языка. В: Морфологическая структура слова в языках различных типов. Под ред. В. М. Жирмунски, О. П. Суник. Москва – Ленинград: Издательство АН СССР, 1963, 192 – 199.
Герджиков 1983: Герджиков, Г. Тенденцията към аналитизъм – определение, метод за измерване, причини, следствия. // Съпоставително езикознание, 1983, № 5, 46 – 55.
Дончева-Марева 1984: Дончева-Марева, Л. Предложно-падежните форми в руския език от гледище на аналитизма. В: Славистични изследвания. Сборник, посветен на ІХ международен конгрес на славистите. Кн. 5. София: Наука и изкуство, 1984, 104 – 114.
Жирмунски 1976: Жирмунский, В. М. Общее и германское языкознание. Ленинград: Наука, 1976.
Князев 2007: Князев, Ю. П. Грамматическая семантика. Русский язык в типологической перспективе. Москва: Языки славянской культуры, 2007.
Кожевникова 2003: Кожевникова, Н. А. Аббревиатуры в русской литературе ХХ века. В: Русский язык сегодня. Выпуск ІІ. Активные языковые процессы конца ХХ века. Москва: Азбуковник, 2003, 148 – 159.
Олонцева 1976: Олонцева, И. В. К вопросу о развитии аналитизма в именном склонении современного русского языка. В: Грамматические классы слов русского языка. Тамбов: Тамбовский гос. пединститут, 1976, 91 – 101.
Попова 1983: Попова, А. Аналитизъм и предложна система. // Съпоставително езикознание, 1983, № 1, 44 – 55.
Скорик 1964: Скорик, П. Я. К вопросу об аналитических конструкциях (на материале чукотско-камчатских языков). // Вопросы языкознания, 1964, № 3, 70 – 77.
Тирасполски 1981: Тираспольский, Г. И. Становится ли русский язык аналитическим? // Вопросы языкознания, 1981, № 6, 37 – 49.
Шведова 1966: Шведова, Н. Ю. Активные процессы в современном русском синтаксисе. Словосочетание. Москва: Просвещение, 1966.