---
title: "Брой 1 (2018)"
---

# Брой 1 (2018)

## За авторите 01-2018

**Камелия Христова**

 **Образование:**От 07.2015 г. до момента – Докторантска програма „Старобългарски език“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет „Славянски филологии“, Катедра „Кирилометодиевистика“.  
10.2013 г. – 02.2015 г. – Магистърска програма „Старобългаристика“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет „Славянски филологии“, Катедра „Кирилометодиевистика“.  
10.2008 г. – 09.2013 г. – Бакалавърска програма „Българска филология“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Факултет „Славянски филологии“, Катедра „Кирилометодиевистика“.

 **Интереси:**Интересите ѝ са в областта на Средновековието, старите езици, историческото езикознание, средновековните преводи и работата с ръкописи.

 **Публикации:**A Comparative Index of the Protevangelium Jacobi in its Earliest Old Church Slavonic and Croatian Versions, Scripta & e-Scripta, Vol. 16-17. Sofia, 2017. p. 293-311;  
Инципитариум на песнопенията в двете средновековни служби за св. Климент Охридски, Песни за Климент. София, 2016. с. 465-476;  
Инципитариум на гръцките песнопения, преведени в двете славянски служби за св. Климент Охридски, Песни за Климент. София, 2016 с. 477-485;  
Евангелските цитати и парафрази в Протоевангелието на Яков, Littera et Lingua, Брой Есен-Зима 2013 г.;  
Думи със значение „утроба“ в Протоевангелието на Яков, Littera et Lingua, Брой Пролет-Лято 2013 г.;  
Отзив от Паисиев семинар „Четвърт хилядолетие История Славяноболгарская“: преписи, разпространение, културен и обществен контекст“ (Катарино, 7-9.10.2010 г.), Littera et Lingua Series Dissertationes 2 2011 г. с. 99-102.

 **E-mail:**kameliyaghristova@gmail.com

  

 **Севда Младенова**

 Севда Младенова завършва с отличие специалността Българска филология през 2014 г. През 2015 г. записва Магистърска програма Лингвистика – езикова система и речеви практики. Защитава магистърска теза на тема „Семантика и структура на политическото клише“. Научен ръководител на магистърската работа е доц. Владислав Миланов. Интересите и са в областта на разговорната реч, съпоставителното езикознание, лексикология и фразеология, политическата и журналистическата реч.

 **E-mail:**sevda1991@abv.bg

  

 **Енчо Тилев**

 **Енчо Тилев**(род. 1988 г.) е доктор по филология и хоноруван асистент в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 2011 г. завършва бакалавърската специалност „Руски език и западен език“ (с профил *немски език*) в Пловдивския университет, а през 2012 г. – магистърската програма „Актуална българистика“. От 2013 до 2016 г. е редовен докторант по морфология на съвременния руски език в Катедрата по руска филология на ПУ „Паисий Хилендарски“ с научен ръководител проф. д.ф.н. Стефана Димитрова. Дисертационният труд на тема „Категориални и некатегориални значения в руската морфология (в съпоставка с български)“ е защитен успешно през юни 2017 г. Член е на Дружеството на русистите в България и на Лингвистичния клуб „Проф. Борис Симеонов“ в Пловдивския университет.

 Д-р Енчо Тилев е автор на над 25 научни публикации. Научните му интереси са в областта на общото и славянското езикознание, в областта на общата морфология и съпоставителните изследвания.

 **E-mail:**encho_1@abv.bg

  

 **Юлиана Узаничева**

 Юлияна Узаничева е завършила Славянска филология с профил украинистика в СУ „Св. Кл. Охридски“. От 2016 г. е докторант в специалност украинско езикознание с научен ръководител доц. Албена Стаменова. Темата на дисертацията ѝ е „Стратегии на езикова агресия в парламентарната реч на България и Украйна“.

 **E-mail:**juliana.uzanicheva@gmail.com

  

 **Йоана Иванова**

 Йоана Иванова завършва *Английска филология*през 2016 г., а година по-късно и магистратура *Лингвистика и превод*. Работи като журналист и преподава английски език. Интересите ѝ са в областта на когнитивната лингвистика, културологията, философията, англоезичната литература, социалните и културните изследвания на пола. Член е на Лингвистичния клуб от 2014 г. Има публикации в сайтовете podtepeto.com, kapana.bg, lostinplovdiv.com и trendsters.net.

  

 **Цветелина Цветанова - Цанева**

 Цветелина Цветанова – Цанева, редовен докторант по общо и сравнително езикознание към РУ „Ангел Кънчев“. Разработва дисертационен труд на тема „Лингвокултурологични маркери в езика на млади българи, родени зад граница“.

 Старши учител по български език и литература, първият български учител, номиниран за Global Teacher Prize, носител на редица награди за научно ръководство и вдъхновение в областта на българския език и литература.

 **E-mail:**cpetkova@uni-ruse.bg

  

 **Рени Манова**

 Рени Манова (СУ „Св. Климент Охридски“) е докторант по приложна лингвистика в катедра „Български език като чужд“, Факултет по славянски филологии. Научните ѝ интереси са в областта на лингвистиката на текста и методиката на чуждоезиковото обучение.

 **E-mail:**paris_f6@abv.bg

  

 **Мария Ракова**

 Mария Ракова завършва специалността Славянска филология с профил чешки език в ПУ „Паисий Хилендарски“ (2009). От 2011 г. е докторант в Масариковия университет в град Бърно (Чехия). Научните ѝ интереси са в областта на транслатологията, стилистиката на съвременния чешки и български език и чуждоезиковото обучение. Участвала е с доклади в различни международни конференции в България и Чехия. Публикувала е статии и доклади в сборници от конференции и научни списания.

  

 **Пламена Костова**

 Завършила е специалност Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Дипломната работа e посветена на Житието на св. аморийски мъченици в състава на Супрасълския сборник. В момента е магистрант в МП Старобългаристика в СУ „Св. Климент Охридски“. Интересите са в областта на средновековната литература и по-специално в изучаването на агиографията.

  

 **Десислава Вилимовска**

 Десислава Вилимовска е завършила Българска филология и Славянска филология с профил чешки език и литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. В периода 2008–2012 г. е докторант по Български език (Синтаксис) в същия университет. Научните ѝ интереси са в областта на синтаксиса, прагматиката и разговорната реч.

  

 **Иван Петров**

 **Иван Иванов**

 **Артур Лодзки**

 **Екатерина-Мария Костадинова**


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/za-avtorite.md)

## Няколко прекрасни инициативи за студентите българисти

В наши дни е все по-трудно за младите хора да намерят вдъхновение, да почерпят знания и да се докоснат до сферата, в която се обучават, за да съумеят успешно да реализират мечтите си и да се изградят като личности. Благодарение на усилията на доц. д-р Владислав Миланов всичко това стана реалност. Част от часовете по Езикова култура бяха посветени на срещи с реализирани възпитаници на СУ „Св. Климент Охридски“.

 За първи път на втори ноември пред студентите българисти в така познатата за всички 148-а аудитория журналистката на БНТ Ива Колева разкри тайните на успеха. Разговорът беше изключително полезен и с много конкретни препоръки за бъдещата ни реализация като филолози българисти.

 Седмица по-късно първокурсниците обсъдиха актуалните теми в страната с един от най-обичаните журналисти на БТВ – Антон Хекимян. Водещият на предаването „Тази сутрин“ ясно изрази и защити тезите си по различни политически въпроси. Бяха засегнати теми, които заинтригуваха както курсантите от специалност Българска филология, така и техните колеги юристи и историци.

 От политическата вълна филолозите се пренесоха в света на киното и театъра с неповторимата Марта Вачкова. Освен с темата за езика в българското изкуство, която силно вълнува възпитаниците на университета, тя привлече вниманието и с размисли за любовта и приятелството. Актрисата остана очарована от срещата и самата тя сподели: „Красиви, умни, будни млади хора! Има надежда!“

 За умението да се правят новини и за това как преминава един ден в телевизията сподели очарователната Виктория Петрова от БТВ. Тя се обърна към бъдещите си колеги с така важния въпрос: „Защо днес младите хора не гледат новини?“. Изказаха се мнения с интересни аргументации, свързани с подобряването на новините и достъпността им за младите хора чрез социалните мрежи.

 С огромна благодарност доц. д-р. Владислав Миланов и неговите студенти поднесоха на гостите специално подбрани книги и красиви цветя.

 Предстоят още интересни срещи с езиковеди, писатели и други изтъкнати журналисти, които да представят още любопитни факти за езика и журналистиката.

  

 ![image 1](https://modern-linguistics.eu/images/articles/184-185-pic-01.jpg)

  

 ![image 2](https://modern-linguistics.eu/images/articles/184-185-pic-02.jpg)

  

 ![image 3](https://modern-linguistics.eu/images/articles/184-185-pic-03.jpg)

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/nakolko-prekrasni-iniciativi-za-studentite-bulgaristi.md)

## Лингвистичният клуб на Пловдивския университет гостува на студенти филолози в Софийския университет

По покана на Катедрата по български език в СУ „Св. Климент Охридски“ на 14 ноември 2017 г. група представители на Лингвистичния клуб в Пловдивския университет и техният ръководител доц. д-р Красимира Чакърова се срещнаха със свои колеги – преподаватели и студенти българисти от Факултета по славянски филологии. Срещата се проведе в знаковата Аула – един от символите на Софийския университет.

 Делегацията бе посрещната от проф. д-р Гергана Дачева – зам.-декан на Факултета по славянски филологии в СУ и доц. д-р Владислав Миланов – директор на Центъра за анализ на политическата и на журналистическата реч. Те отправиха приветствени думи, с което сложиха начало на филологическата среща. Гостите получиха поздравление и от Зорница Танчева – представител на Студентския съвет в СУ и един от инициаторите на събитието. Доц. д-р Красимира Чакърова поздрави домакините от името на Лингвистичния клуб.

 Д-р Енчо Тилев и докт. Олга Моллова запознаха своите колеги от Софийския университет с дейността на клуба. Презентацията им започна с няколко думи за делото на проф. Борис Симеонов – патрона на формацията. Олга и Енчо представиха също многобройните инициативи на Лингвистичния клуб, сред които организацията на Националната научна конференция за студенти и докторанти, на общофакултетската олимпиада по морфология на съвременния български език; изготвянето на сборници с отличените доклади от конференцията, участието в кандидатстудентските кампании на Филологическия факултет, провеждането на академични срещи, поетични вечери и др. Младите филолози не пропуснаха да изтъкнат и високите постижения на членовете на Клуба през годините, както и да изразят радостта си от това – да са част от това лингвистично семейство.

 По идея на доц. Миланов в събитието взе участие и талантливата поетеса Анна Лазарова. Тя поздрави присъстващите с няколко свои стихотворения.

 Лингвистичният клуб подари на университета ценни монографии на изследователи от ПУ „Паисий Хилендарски“, сборници от различни издания на Националната конференция за студенти и докторанти в Пловдив, както и рекламни материали за Пловдив и за клуба на студентите филолози. Домакините пък изненадаха своите гости с интересни и полезни книги. Общо беше убеждението, че филологическата среща поставя началото на едно сътрудничество и приятелство, обещаващо по-добри перспективи в развитието на съвременното българско езикознание.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/lingvisticniat-klub-na-plovdivskia-universitet-gostuva-na-studenti-filolozi-v-sofijskia-universitet.md)

## Осемнадесети Климентови четения

На 22-ри ноември 2017 г. в Заседателна зала 2 на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за осемнадесети път се проведоха Климентовите четения за млади изследователи, организирани от Катедра „Кирилометодиевистика“ към Факултета по славянски филологии. Продължаващата почти две десетилетия традиция дава възможност за среща и за изява на хора, учащи се в бакалавърската, магистърската и докторската степен на своето обучение, а също и на млади учени и постдокторанти с интереси в областта на средновековната епоха. И тази година докладите разглеждаха широк кръг от теми, свързани със Средновековието – литература, език, история, народна култура, но също и с Античността, с присъствието на средновековни теми и сюжети в съвременната литература и изкуство.

 Четенията бяха открити с кратко встъпително слово на проф. д-р Гергана Дачева – заместник-декан на Факултета по славянски филологии. Приветствие към участниците и гостите на събитието отправи и ръководителят на катедра „Кирилометодиевистика“ проф. д.ф.н. Анна-Мария Тотоманова.

 В рамките на конференцията бяха представени общо дванадесет доклада на млади изследователи от различни университети и научни институти – СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, БАН. Първото научно съобщение бе на **Явор Иванов**(СУ, наскоро дипломирал се магистър – старобългарист), в чийто доклад „Към въпроса за съставните числителни, образувани с предлог *къ*“, като бяха проследени промените при образуването на съставните числителни имена, настъпили под влиянието на чужди езици. Езиковедски проблем разгледа и **Жени Живкова**(СУ, доктор по старобългарски език), която запозна присъстващите с редките думи и хапаксите в *Учително евангелие*от Константин Преславски, като установи и обясни лексикалната близост на текста с други средновековни паметници. Първото заседание завърши с доклада на **Даниел Томов**(СУ, докторант по балканско езикознание с албански и румънски език), в който беше направен етимологичен анализ на думите за радост в балканските езици, като бяха разгледани фонетичните, морфологичните и лексикалните особености на въпросните думи.

 Докладите във второто заседание бяха на историческа тема. **Христин Лалев**(**СУ,**докторант в ИФ, катедра История на България) разгледа политическата обстановка в северозападните български земи в първата половина на XIV век и предпоставките за възникването на Видинското царство. **Деница Петрова**(ИЛ – БАН, доктор по направление *Стара българска литература*) изнесе доклад на тема „*Разказът за нападенията срещу Цариград*в славянската книжнина“, в които беше проследена историята на разпространение на *Разказа*и неговата актуалност през вековете. **Димитър Байрактаров**(**ЮЗУ,**докторант по Средновековна обща история) разгледа фигурата на Янош Хунияди, представена от историка Спиридон Палаузов. Бяха представени и анализирани различни версии за произхода на воеводата, придружени с коментар от Сп. Палаузов. Докладът на **Николай Желев**(докторант в секцията по Възрожденска литература в ИЛ – БАН) проследи влиянието на немския философ Хердер върху словашкото възраждане и идеята му за развитие на езика.

 Четирите доклада в третото заседание бяха от областта на средновековната литература. В изследването на **Мария Антонова-Вапцарова**(СУ, докторант по Старобългарска литература към Катедра „Кирилометодиевистика“) бяха разгледани поучителните слова на Св. Климент Охридски през призмата на трактата Августин Блажени и четвъртата книга от „De Doctrina Chistiana“. Беше направен опит да се докаже как поучителните проповеди на Св. Климент Охридски се вписват в Западната и Източната църква. **Десислава Узунова**(СУ, докторант по старобългарска литература към катедра „Кирилометодиевистика“) беше посветила своя доклад на хипотезата, че през XVIII век сред южните славяни е направен и друг превод на цикъла *Чудеса Богородични,*който е различен от известния превод на Бакачич. За целта Десислава разгледа ръкопис № 209 от сбирката на манастира Зограф. **Александра Димитрова** (СУ, докторант по Средновековна латинска литература в катедра „Класическа филология“ към ФКНФ) прочете доклад на тема „Misericordia“ от Сенека към Августин – континюитет и преосмисляне на владетелската добродетел“, в който разгледа промените, настъпвали разбирането на понятието „misericordia“ през вековете. Последният доклад в тази секция беше на **Пламена Костова**(СУ, магистрант в МП *Старобългаристика*). Авторката разгледа историята и същността на *Житието на св. аморийски мъченици*в състава на Супрасълския сборник, като спря вниманието си на идентифицираните от нея библейски цитати в текста с цел изясняването на функцията им.

 Последната секция бе открита от **Борислава Иванова** (СУ, докторант към Катедрата по общо, индоевропейско и балканско езикознание във ФСФ) с доклад, посветен на Орхан Памук и романа му „Червенокосата“. Изследователката коментира двата мита, залегнали в сюжетното действие – за Едип цар и за Сухраб и Рустам. Анализирана бе функцията на мита в съвременната проза. В доклада на **Гергана Жекова** (ВТУ –магистрант в МП *Литература и култура*) – „Разказът „Китка диви ягоди“ на Сава Василев – посичане на греха и вината“ бяха разгледани трансформираните фолклорни мотиви в творбата както и образи, натоварени с християнската символика. В доклада си „Мотивът за любовта в лириката на Сафо“ **Михаела Павлова**(СУ, II курс в специалност *Балканистика*във ФСФ)**,**най-младата участничка в четенията, сподели наблюдения си както върху ролята на мотива в конкретни творби, така и върху значението му за цялото творчество на Сафо.

 С това изложение завършиха осемнадесетите Климентови четения за млади изследователи, които бяха закрити със заключителни думи от доц. д-р Диана Атанасова, която съобщи, че с финансовата подкрепа на Студентския съвет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ изнесените доклади ще бъдат публикувани в специален сборник.

 Една от приятните изненади бе това, че всеки участник в конференцията беше удостоен със сертификат за участие и получи книга за спомен. Дарените книги – всички с медиевистична насоченост – бяха предоставени от Катедрата по кирилометодиевистика. Както и миналата година, организационният комитет[[1]](#fnote1) се бе погрижил да подготви свитък, включващ резюмета на докладите и кратки сведения за участниците. (Програмата, резюметата и биографичните сведения са публикувани и достъпни онлайн както на страницата на МП „Старобългаристика“ – [https://magistristarobulgaristi.wordpress.com/blog/](https://magistristarobulgaristi.wordpress.com/blog/), така и и на страницата на Факултета по славянски филологии – http://www.slav.uni-sofia.bg/images/stories/documents/abstracts_BioBel_chet2017_da.pdf).

  

 [1.](#note1) ОК в състав доц. д-р Д. Атанасова (ККМ), Мария Антонова-Вапцарова (докторант в ККМ) и Десислава Узунова (докторант в ККМ).


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/osemnadeseti-klimentovi-cheteniya.md)

## Петдесет и пети летен семинар по български език и култура

Летният семинар към Факултета по славянски филологии на най-старото ни учебно заведение е една от утвърдените дългогодишни традиции в сферата на българистиката. Лятната школа е посрещала и обучавала няколко поколения чуждестранни българисти и слависти и тази година за пореден път студенти и докторанти от двадесет и осем страни се доближиха до родния ни език, култура и литература. Благодарение на всеотдайните усилия на директора на семинара, проф. дфн Панайот Карагьозов, и на секретаря Ваня Иванчева, както и на подкрепата на Министерството на образованието на Република България и на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ гостите и приятелите на България прекараха три седмици в Националния учебен център на БЧК в с. Лозен.

 След официалното откриване на семинара на 16 юли участниците бяха разпределени в няколко групи, където според нивото на познанията си по български език работеха върху различни аспекти на родната ни граматика. Доц. д-р Диляна Денчева и доц. д-р Мирена Пацева се занимаваха с начинаещите семинаристи, помагайки им да усвоят основите на езика и на комуникацията, докато в групите на д-р Татяна Дункова, доц. д-р Албена Стаменова и доц. д-р Димка Савова се обучаваха по-напредналите участници, които имаха възможността да посещават и специализирани семинари по български език и превод или литература и културна антропология. И тази година гост-лектори бяха преподаватели от Софийски университет „Св. Климент Охридски“, които представиха на своите слушатели интересни лекции за българското езикознание, предизвикателствата в преводаческата професия, както и за българската фолклорна култура и за развойните тенденции в най-новата ни литература.

 Освен учебната програма Летният семинар беше подготвил за своите гости и различни развлекателни и културни дейности. Тъй като основна цел на Летния семинар по българистика е не само да обучава своите участници, но и да ги доближи до България, важна част от програмата е свързана с учебните пътувания и посещенията на културни и природни забележителности. Както подчерта проф. Карагьозов, „заедно видяхме връзката на България с античността, когато посетихме Пловдив, видяхме огнището на българското православие – Рилския манастир, разгледахме Националния исторически музей и много други забележителности“. Сред тях са монументи от българската столица, природни паркове като Златните мостове във Витоша и Стобските пирамиди в Рила, както и манастирът „Св. Спас“ от времето на Второто българско царство.

 Освен това участниците имаха възможност да посещават часовете на Аделина Веселинова и Елисавета Данева, които учеха желаещите на български народни танци и песни. Кулминация на триседмичните им усилени занимания беше Вечерта на българския фолклор. Именно на вечерта на 2 август бе официално закрит Петдесет и петият летен семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти, когато с тържествена фолклорна програма и пред погледа на официалните гости – представители на Софийски университет и други институции, сред които бяха заместник-ректорът на Софийския университет доц. Елиза Стефанова, заместник-деканът на Факултета по славянски филологии проф. Гергана Дачева и посланикът на Украйна у нас Микола Балтажи – семинаристите демонстрираха наученото от своите учителки и представиха известни народни песни и танци.

 Под наслова „език на приятелството“ и тази година Летният семинар успя да доближи чужденците до българското, да създаде приятелска и ненатоварваща атмосфера, съчетавайки академичното обучение с идеята за „училище–игра“, а също така за пореден, петдесет и пети път да събере на едно място бъдещите приятели и познавачи на страната ни, на нейния език, литература и култура.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/petdeset-i-peti-leten-seminar-po-bulgarski-ezik-i-kultura.md)

## Елена Крейчова, Павел Крейчи. Къде отиваш, филология? За съвременното състояние и перспективите на т.нар. малки филологии : Krejčová, Elena a Pavel Krejčí. Quo vadis, philologia? Brno 2017

![Quo vadis, philologia?](https://modern-linguistics.eu/images/articles/20250203-Quo-vadis.jpg)

  

 В началото на 2017 година в Чехия излезе монографията на Елена Крейчова и Павел Крейчи, преподаватели-българисти, а също така специалисти по балканистика и южнославянски езици от Масариковия университет със заглавието *Quo vadis, philologia?*Книгата е насочена към широк кръг славистична публика, текстовете в нея са написани на три славянски езика – български, чешки и сръбски. Целта на монографията, посочена още в увода, е авторите да представят от най-различни гледни точки проблематиката на преподаването на южнославянските езици, т.е. на словенски, хърватски, сръбски, македонски и български език, които спадат към широката сфера на обучението по т.нар. „малки“ филологии – във втория по големина университет в Чехия – Масариковия университет в Бърно. Изследването на авторите по посочената проблематика е представено от различни страни – най-вече от организационна, педагогическометодологическа и транслатологична. Елена Крейчова и Павел Крейчи си задават въпроса за мястото на днешната филология, изучаваща южнославянските езици в академичния свят, какво е съвременното състояние на днешните университетски южнославянски филологии в Чехия (с акцент върху ситуацията в Масариковия университет). Публикацията е посветена и на актуалните въпроси на иновацията и развоя в бъдеще на преподавателската практика, авторите представят и един нов аспект в изучаването и преподаването на т.нар. „малки“ славянски езици с помощта на e-learning, от своя академичен опит разглеждат някои от неговите предимства и недостатъци. Някои от текстовете се посветени на конкретни проблеми, свързани с дидактиката на чуждоезиковото обучение, напр. формите на проява на езиков трансфер и езикова интерференция между чешки и изучаваните южнославянски езици, отразени в процеса на обучение (и най-вече в преводаческата практика). Монографията представлява компендиум от текстове, рефлектиращи дългогодишните интереси на авторите, като някои от проблемите, на които е осветено изследването, са били презентирани и на различни научни форуми.

 Елена Крейчова посвещава своите изследвания главно на въпросите, разрешените и неразрешените проблеми на изучаването на български език и на българската филология като цяло в един централноевропейски университет, на съвременното състояние и перспективите на филологията като университетска дисциплина, за преподаването на т.нар. малки европейски езици, за най-новите тенденции в методиката на чуждоезиковото обучение. Отделните глави представляват обобщение на впечатленията и опита на авторката от педагогическата ѝ практика и стремеж постоянно да се подобрява университетското преподаване на български език – нейно е авторството на следните глави в публикацията: „Българската филология в Масариковия университет в град Бърно“, „Традиции и съвременно състояние на обучението по български език в Масариковия университет в Бърно“, „Трансфер и интерференция при изучаването на български език като чужд от славяни“, „Защо учим български език?“, „Използването на e-learning и blended learning при обучението по т.нар. малки славянски езици“, „Преподаването на български език в чужбина – изисквания и потребности в новото хилядолетие“, „Електронното обучение по български език като чужд – настояще и перспективи“, „Bohemistika a bulharistika mezi Českem a Bulharskem (současnost, problémy a perspektivy)“, „Potřebuje Evropská unie překladatele „malých“ slovanských jazyků?“.

 Авторската част на Павел Крейчи съдържа тематично още поразнородни текстове – в някои от тях той се занимава с развитието, съвременната ситуация и перспективите на южнославянските филологии – като цяло, и в частност с почти всяка една от тях (с акцент върху т.нар. постсърбохърватско пространство), в другите текстове представя редица научни и дидактически публикации, речници, учебници по конкретните езици и др. Значима част от научния интерес на автора представлява ономастиката през призмата на транслатологията, а също и социолингвистиката. Павел Крейчи е автор на следните глави: „Problematika výuky jihoslovanských jazyků na Filozofické fakultě MU v Brně“, „Srbská a chorvatská filologie na Masarykově univerzitě v Brně“, „Lingvisticky zaměřené bakalářské, magisterské a doktorské práce studentů jihoslovanských filologií a balkanistiky na FF MU v období let 2005 až 2016“, „Česko-jihoslovanská lexikografická produkce v letech 1900 až 2016“, „O nových slovnících česko-bulharském, česko-srbském a česko-makedonském v kontextu česko-jihoslovanské lexikografie po roce 1990“, „Choronyma „Česko“, „Čechy“ a jejich ekvivalenty ve slovanských jazycích“, „Хороними „Србија“ и „Српска“ као транслатолошки проблем (питање чешких еквивалената)“, „Tři české lingvodidaktické publikace pro výuku srbochorvatštiny z druhé poloviny 20. století ve světle sociolingvistické analýzy“, „Jihoslovanské jazykové paradoxy, univerzitní výuka a překladatelská praxe“, „Nastava istorije jezika Srba, Hrvata, Bošnjaka i Crnogoraca za studente južnoslovenskih filologija i balkanistike u Brnu – problemi i izazovi“, „Vuk Stefanović Karadžić – obdivovaný i kritizovaný“, „Съвременна езикова ситуация в Черна гора (опит за един невъзможен анализ)“, „Pozoruhodná kniha o jazyce a nacionalismu“, „Шест международни бърненски срещи на преподавателите по южнославянски езици в славянски и неславянски контекст“.

 Публикацията със сигурност ще бъде интересна не само за научните славистични среди, но и за всеки, който се интересува от проблематиката, свързана с университетското преподаване на южнославянските езици, тъй като минографията представя един автентичен, макар и бегъл, поглед „отвътре“ към академичната централноевропейска среда, в която се развива чуждестранната българистика (и другите южнославянски филологии).


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/elena-krejcova-pavel-krejci-k-de-otivas-filologia-za-s-vremennoto-s-stoanie-i-perspektivite-na-t-nar-malki-filologii-krejcova-elena-a-pavel-krejci-quo-vadis-philologia-brno-2017.md)

## Диана Атанасова, Реторика на историчното. Деяние на свети Никола в южнославянски контекст. Издателство Фондация „Литературен вестник“ 2016

![Диана Атанасова, Реторика на историчното. Деяние на свети Никола в южнославянски контекст. Издателство Фондация „Литературен вестник“ 2016](https://modern-linguistics.eu/images/articles/20250203-Ritorika-na-istorichnoto.jpg)

 **Диана Атанасова, Реторика на историчното. Деяние на свети Никола в южнославянски контекст. Издателство Фондация „Литературен вестник“ 2016**

  

 Млад, но вече утвърден и авторитетен познавач на старобългарската литература, доц. Диана Атанасова публикува през 2015 г. поредното си приносно изследване – „Реторика на историчното“. Подзаглавието „Деяние на св. Никола в южнославянски контекст“ веднага подсказва на досетливия читател, че авторката е приела предизвикателството да проучи историята на южнославянската ръкописна традиция на риторичните текстове, посветени на св. Никола.

 По необходимост подобна задача изисква от изследователя вещината и търпението да проучи огромно поле от проблеми. Впечатляващ е обемът на трудове на авторитетни учени като Чосар и Рикардо Пикио например, които доц. Атанасова е използвала в процеса на своята работа. Отлично запозната с постиженията на науката в областта на николаеведството, тя насочва вниманието си към южнославянската ръкописна традиция на текста на Деянието. За целта авторката е проучила множество южнославянски ръкописи, в които той е засвидетелстван. Усърдната ѝ и резултатна палеографска работа, както и сравнението на превода с гръцкия оригинал на текста, е ценен принос към изясняването на историята на старобългарския превод. Като опитен текстолог, тя обръща специално внимание на конвоя на текста и установява, че обичайно той битува в богослужебните календарни сборници, известни като панегерици. Очевидно той обслужва преди всичко нуждата от богослужебни четива, свързани с църковното честване на паметта на светеца. Освен това е предназначен за общо (в трапезарията) и частно четене в монашеска среда. По този начин изследователката дава отговор на един от най-важните за всяко литературоведско изследване въпроси – към каква аудитория е насочен текстът.

 В хода на изследването си Диана Атанасова установява, че въпреки наличието на няколко посветени на св. Николай Чудотворец византийски текста старобългарският превод е направен от творба, известна като „Praxis de stratilates“ („Деяния на военачалниците“). Тя възниква през 4. век и всъщност обединява паметта за двама йереи – епископа на гр. Мира в Мала Азия Николай (4 век) и живелия два века по-късно Николай Сионски (6 век). И докато за „втория“ Николай се знае, че е реална личност, то за съществуването на „първия“ няма никакви исторически доказателства. Един интересен детайл от неговата легендарна биография привлича изследователското внимание на доц. Атанасова – според преданието той не само присъства на Първия вселенски събор, но и удря плесница на еретика Арий. Този детайл ще се окаже изключително важен за нейното проучване на по-късен етап.

 Всяко задълбочено литературоведско изследване се основава на разбирането, че текстът функционира в и чрез своя исторически, културен и литературен контекст. Книгата на Диана Атанасова е пример за това. Както уточнява авторката, първият достигнал до нас южнославянски препис на Деянието е късен – от 14. век. Но внимателното проучване на ръкописите води авторката до убедителния извод, че езикът на превода е архаичен и, следователно, той е правен през 10. век. Тук тя задава наистина важния въпрос как се вписва този превод в контекста на книжовния живот в новопокръстената българска държава. Разбира се, изследователката отбелязва, че преди всичко средновековната литература е функционална – преводът обслужва богослужебните нужди на славяните неофити. Но един по-детайлен поглед разкрива пред проницателния ѝ поглед една по-широка картина. Плесницата, ударена на Арий, придобива особен смисъл в контекста на борбата срещу езичеството в България през 10 век. Според авторката в този контекст трябва да се чете и мотивът в Деянието за императора, който при явяването на светеца в съня му подозира, че е жертва на магия.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/diana-atanasova-retorika-na-istorichnoto-deyanie-na-sveti-nikola-v-yuzhnoslavyanski-kontekst-izdatelstvo-fondatsiya-literaturen-vestnik-2016.md)

## Елена Крейчова, Надежда Сталянова. The Power of Public Speech. Издателство „Парадигма“, 2017

![The Power of Public Speech. Издателство „Парадигма“, 2017](https://modern-linguistics.eu/images/articles/20250203-Power.jpg)

  

 През 1997 година Комитетът на министрите на държавите членки на Европейския съюз отправя препоръка към държавите членки да предприемат подходящи стъпки за борба с речта на омразата; да осигурят такива условия, в които тези стъпки са част от всеобхватен подход към явлението, насочен към неговите социални, икономически, политически, културни и други корени.

 В последните десетина години в България се наблюдава тенденция за използване на все повече лингвистични ресурси във всички сфери на комуникация и особено в онлайн комуникацията. Това, от своя страна, води до повече свобода на словото и възможности за изява в публичното пространство. И колкото повече нараства комуникацията в публичното пространство, толкова повече се увеличава езикът на омразата. Българското общество обаче все още изпитва сериозни затруднения да идентифицира този език на омразата и понякога няма механизъм, чрез който да му се противопостави. Неразбраният вербален код пък често е последван от физическа агресия.

 Ето защо е от решаващо значение наблюдаваните тенденции да бъдат обобщени и представени не само пред специализирани научни форуми, но и пред широката публика, пред медиите и съответните институции.

 Трябва да се отбележи, че българската лингвистика все още не разграничава ясно езика на омразата и спецификата на вербалната агресия. Много често тези два феномена са представени и разглеждани смесено. Българските политици изпадат в полемики за регулирането на езика на омразата, който в политическата реч отдавна служи като удобно клише.

 В последните десет години фокусът на изследване е изместен предимно върху журналистическата и политическата реч. Публикациите постепенно се разширяват и обхващат по-голям дял в българската лингвистика. Най-често наблюдения извършва Центърът за анализ на политическа и журналистическа реч, чийто основател е съавтор на тази книга.

 С проблемите за очертаване и изследване на силата на публичната реч се заемат Надежда Сталянова от Софийския университет (България) и доктор Елена Крейчова от Масариковия университет (Чехия) в книгата, озаглавена The Power of Public Speech (Силата на публичната реч).

 Трудът се състои от 10 глави, 224 страници. Книгата представлява част от проекта „Езикова агресия и общество“ № ДН 10/7, финансиран от фонд „Научни изследвания“. Екипът на проекта е международен и обхваща утвърдени учени лингвисти, докторанти, студенти и учители от софийски училища и се занимава с въпросите на агресията и езиковата агресия, правилата на онлайн комуникацията, медийните политики в контекста на езика на омразата и политически коректната реч.

 В **първа глава**, „Агресия и езикова агресия“, се поставят въпроси, отнасящи се до човешката агресия, занимавали човечеството в течение на векове и разглеждани от различни гледни точки. Изследователите на агресията имат различно разбиране за това какво представлява тя всъщност и дали да бъде оценявана като по-скоро негативно или положително явление. Представени са редица определения на агресията, като се подчертава наличието на изключително много дефиниции, като нито една от тях не може да бъде смятана за изчерпателна и общоупотребима. Проявите на агресия могат да бъдат изразени вербално, неверабално, физически или психически, могат да бъдат насочени към хора, предмети, животни и т.н. Междуличностната агресия може да бъде словесна (присмиване, дразнене, заплашване, обиждане, ругаене) срещу физическа (блъскане, биене, нападане).

 **Втора глава**, „Езикова агресия, език на омразата и свободата на словото“, е посветена на свободата на словото – на възможността да се изрази собственото мнение, мисли и възгледи, а също толерантността, способността да се допусне съществуването на различно мнение. Свободата на словото се смята за една от основните характеристики на демократичното общество, едно от главните условия за развитието както на самото общество, така и на отделния човек.

 **Глава трета**, „Общество, публичен език, медии“, с нейните подглави „Публична сфера и морал“, „Етичен кодекс и медии“, „Медии – свобода и отговорност“, разглежда ролята на медиите за формирането на модерната публична сфера и нейната трансформация, защото те са комуникативният механизъм, чрез който се осъществяват процесите на трансформация. В модерната епоха обаче силната държава и общностите, от своя страна, налагат определени правила на функциониране на публичната сфера. За това допринася и фактът, че масмедиите централизират информационните потоци и относително лесно могат да бъдат контролирани и регулирани от държавата и законодателството.

 **Глава четвърта**, „Човекът, медиите и виртуалната среда“, е пряко продължение на предишната глава, посветена на комуникациите, които достигат нова повратна точка в своето развитие; технологиите позволяват на хората с общи интереси да се намират и свързват. Повлияни са такива аспекти от ежедневието като личните взаимоотношения и общуване, социалните връзки и поведение, дори развитието на медиите, всички сфери на публичната комуникация, политиката, икономиката.

 Текстът на **пета глава**, „Интернет свободата и речта на омразата онлайн“, е продължение на темата с акцент върху въпросите къде е границата между свободата на словото и речта на омразата в кибер пространството и на ролята на интернет като медиум в разнообразието на гледни точки, базисно за плуралистичното общество.

 **Глава шеста**, „Изразяване на личното мнение онлайн – свобода или ограничения“, разглежда начините, по които се регулира агресивността и езика на омразата в публичната медийна реч. Тук вниманието се съсредоточава върху механизмите, които онлайн медиите прилагат, с цел ограничаване на вербалната агресия от страна на читателите и потребителите на медийните онлайн продукти. От една страна, авторите на статии и коментари не могат да носят отговорност за съдържанието на коментарите под публикациите, защото те не изразяват тяхното мнение. Авторите са отговорни за съдържанието на собствените си текстове. От друга страна, правото на коментар се възприема като изконно право в контекста на свободата на словото.

 **Глава седма**, „Интернет – място за свободно изразяване на мнение или за политическа коректност“, разглежда 11 български интернет форума, които обединяват хора не по професия, а по интереси. Анализирани са форуми с голям брой регистрирани потребители, което е статистическото доказателство за популярността им, за разнообразието от потребители и съответно – активни техни членове, които изразяват мнението си в различните теми и дискусии. Всеки интернет форум има отделна тема, в която се постулират правилата на форума – как трябва да се пише, какво представлява приемливо и какво – неприемливо онлайн поведение, както и какви наказания се прилагат спрямо потребителите, които нарушават правилата. Акцентът пада именно към тази част от правилата на интернет форумите в България, които засягат езиковия етикет в онлайн общуването.

 **Глава осма**, „Думи и мисли в окови или на свобода?“, разглежда политическата коректност като начин на градене на принципи на общуване и в частност на вербално поведение. Проследена е историята на идеята още от 18. в. до наши дни, през марксистко-ленинските идеи, с особен акцент на 60-те и 70-те години на 20. в. и маркирането на границите на обществено приемливото на вербалното поведение в съвременните ни общества.

 **Глава девета**, „Ядем ли малки негърчета (лингвистични експертизи по два съдебни казуса)“, разглежда практическата страна на въпроса за политическата коректност в рамките на две реални съдебни дела на Комисията за защита от дискриминация от 2016 година, в които авторката е призована като вещо лице за даване на лингвистична експертиза. И двата съдебни казуса са свързани с публичния език, като от лингвистична гледна точка в тях се преплитат въпросите за семантиката, етимологията, функционирането на лексема в контекст, езика на омразата, политическата коректност, правата на човека в зависимост от публичния език.

 Последната **десета глава**, „Силата на езика през призмата на Холивуд и лингвистиката“, разглежда избрани лингвистични теории, пресъздадени в сюжета на филма „Първи контакт“ (Arrival). В „Първи контакт“ задачата на главната героиня, лингвист и преводач, е да установи контакт с извънземните. Разбирайки очевидния факт, че извънземният език и човешкият език нямат нищо общо, героинята решава да преподаде на извънземните основите на човешкия език. В този филм виждаме съотнасянето на холивудския сценарий към теорията на Анна Вежбицка за семантичните примитиви и за семантичния език (lingua mentalis), към хипотезата за лингвистичната относителност на Сепир и Уорф, връзката с теорията за когнитивната метафора на Лейкъф и Джонсън, както и отражение на схващането за езиковата картина на света.

 Научните цели, които преследва тази книга, са: създаване на лингвистичен модел на езиковата агресия в различни дискурси на българската публична реч, прилики и разлики, обобщена типология на езика на омразата в различните сфери на публичната реч. Проучването е с фундаментален характер, тъй като засяга агресията и нейните проявления в публичното слово. По своята същност анализът на езиковата агресия е интердисциплинарен, защото вербалната агресия като част от психиката, поведението и езиковата култура се изучава в лингвистиката, психологията, социалния и широк кръг на антропологията и в други социални науки.

 The Power of Public Speech не дава отговори и не предлага решения на разгледаните проблеми. The Power of Public Speech маркира основни въпроси на съвременното общество, на тенденциите в развитието на езика, които чертаят и ще определят развитието на цивилизацията ни.

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/elena-krejcova-nadezda-stalanova-the-power-of-public-speech-izdatelstvo-paradigma-2017.md)

## Журналистика и българистика:  разговор с Венелин Петков

![Венелин Петков](https://modern-linguistics.eu/images/articles/162-163-venelin-petkov.jpg "Венелин Петков")

  

 Основна част от професионалната си кариера Венелин Петков изгражда в bTV, където постъпва като репортер и водещ на bTV Новините още при създаването на телевизията през 2000 г. От февруари 2014 е директор на редакция „Новини, актуални предавания и спорт“.

 Автор е на множество материали, между които са поредицата „Пътуване в Афганистан“ и филма „Трансформация“ в bTV Документите, репортажите „Поражения“, „Чиста вода“ в bTV Репортерите и други. Носител е на престижната американска награда за телевизионна журналистика „Пийбоди“.

 Продуцент е на предаването bTV Документите от създаването му през 2007 г. В него са излъчени документални филми, които разтърсват общественото мнение. Между тях са поредиците „Бетонни градини“, „България – следите на терора“, филмът „Възродените – 20 години по-късно“, а наскоро и поредицата „Македония – последният проект на Коминтерна“.

 Венелин Петков е магистър по английска филология от Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

 През 1996 г. печели стипендия на фондация „Фулбрайт“ и заминава в САЩ, за да продължи образованието си. Има магистърска степен по телевизионна и радиожурналистика от най-стария факултет по журналистика в света в Университета на щата Мисури, Колумбия.

 По време на следването си работи в местния филиал на телевизионната верига NBC, а също и във филиала на радиоверигата NPR. След това кандидатства за стаж в CNN, където след това остава на работа като асоцииран продуцент.

 Започва да се занимава с журналистика през 1994 г., когато постъпва на работа в редакция „Международна информация“ на БТА (до 1996 г.). След завръщането си от САЩ през 1999 г. работи като репортер в „По света и у нас“ и водещ на сутрешния блок на БНТ. Отличаван е от Центъра за анализ на политическата и журналистическата реч за висока езикова култура в ефир.

  

 **1) Г-н Петков, с какво филологията помага на журналистиката?**

 – Всеки език предполага различен начин на мислене, базиран на историческото развитие на народа, който го говори. Освен солидни езикови познания филологията предполага задълбочено изучаване на културата и историята на народ или група от народи, които използват определен език. Тя дава възможност чрез изказа и езиковото развитие да се проникне в начина на мислене на хората, да бъдат разбрани причините за определени нагласи и процеси в обществото. Осъзнаването на тези процеси е най-ценното, с което филологията помага на журналистиката.

  

 **2) Известно е, че Би Ти Ви е една от телевизиите, която много ясно поддържа политиката за висока езикова култура в ефир. В какво се изразяват към днешния ден тези грижи?**

 – Не наемаме хора със сериозни пропуски в образованието и езиковите си познания. Имаме система за редакторски надзор над текстовете и видеоматериалите, които излизат в ефир или се публикуват на btvnovinite.bg.

  

 **3) По какви езикови въпроси често разговаряте с колегите си?**

 – Най-често говорим за начина на структуриране на текстове за ефир и разликите с подхода при текстове за публикуване в уеб. Уеб-платформите предполагат различен начин на писане и стуктуриране на материалите, тъй като възприятието от страна на потребителите е много различно от телевизионното.

  

 **4) Вие сте от малкото журналисти, които са награждавани за висока езикова култура в ефир, от основаването на наградата до днес. Какво означава за Вас тази награда и какво бихте казали на младите хора, които сега пристъпват прага на телевизията?**

 – Тази награда е чест, тъй като употребата на родния език от една страна изисква майсторство, а от друга е привилегия и налага отговорност. На младите колеги обяснявам, че всеки в новините е разказвач на истински истории. Телевизията притежава богатство от изразни средства и всеки рано или късно открива своя стил. Но не можеш да разказваш истории, да доказваш тези и да търсиш истината, ако си неграмотен и не познаваш родния си език.

  

 **5) Какво бихте препоръчали на младите хора по отношение на езиковата култура, ако са избрали като своя съдба телевизионния ефир?**

 – Бих препоръчал на тези млади хора да се замислят защо търсят изява точно в телевизионния ефир. Ако са избрали съдбата на телевизионен журналист, трябва да разберат, че важни са другите истории, а не тяхната, както и всички гледни точки, а не тяхната собствена. За да могат да разказват, тези млади хора трябва първо да се научат да търсят – това означава да четат много и задълбочено. След това следва всичко останало.

  

 **6) Това интервю е за първия брой на сп. „Съвременна лингвистика“. Какво ще пожелаете на младите лингвисти?**

 – Пожелавам на младите колеги никога да не забравят, че в езика е скрито съкровище. Той пази следите от всички исторически епохи, през които сме минали като народ – както мъчителни и тежки, така и извисени и горди. Ако те са избрали лингвистиката за своя съдба, нека помнят, че в техни ръце е разкриването на това съкровище, както и разпространяването на познанието за него.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/zhurnalistika-i-bulgaristika-razgovor-s-venelin-petkov.md)

## Милен Русков: Българският език се освободи от някои идеологически клишета

**1. След смяната на политическата система, в българския обществено-политически живот протекоха драстични промени, които се отразиха силно върху съвременния български език.****Имате ли лични наблюдения върху някои общи *****негативни*****тенденции в СБЕ и има ли конкретни негативни явления, които предизвикват Вашето възмущение?**

 – Да, има навлизане на твърде много чуждици. Една голяма част от тях са ненужни и издават лошо познаване на българския език от хората, които ги използват. Или пък може би става дума за някаква форма на снобизъм. Това са главно чуждици от английски произход.

  

 **2. Имате ли лични наблюдения върху някои*****положителни*****тенденции в СБЕ, както и явления, които заслужават поощрение?**

 – Да, българският език се освободи от някои идеологически клишета и свързаните с тях постоянни фрази. Имаше в миналото едни такива кухи словосъчетания, които звучаха като лозунги и по същество нищо не значеха. Нещо като „труд и учение, жизнерадост и дръзновение“. Подобни изрази съществуваха в почти всяка сфера на обществения живот и на мисълта, светът биваше описван чрез едни такива заучени, утвърдени фрази. Може би и днес той бива описван така, но поне заучените фрази и обрати на мисълта са други. А и пропагандата не е толкова силна. С други думи, езикът е деидеологизиран, и това е голямо подобрение. Няма една правилна линия на говорене, поведение и мислене, консенсусната реалност е много по-широка, разнородна и дори може би вътрешно противоречива, което прави възможно да чуете различни начини на изразяване и светоглед, а това връща езика към изначалната му функция – да изразява, все едно какво; а как също е въпрос на избор.

  

 **3. Две от Вашите книги и то точно тези, които пожънаха небивал успех на българския книжен пазар, са написани на стилизиран народен говор. Можем дори да кажем, че книгите Ви „Възвишение“ и „Чамкория“ се намират от двете страни на ятовата граница – в първата разказът се води на източнобългарски, във втората – на западнобългарски говор.****Правихте ли някакви предварителни проучвания по отношение на говорите, за които споменах, или използвахте собствените си базисни знания за диалектните им особености?**

 – И в двата случая правих предварителни проучвания. В основата на „Възвишение“ е залегнал езикът на Раковски, Берон и Славейков, а в основата на „Чамкория“ – езикът, на който са списвани вестниците от 1920-те год. Към това се прибавя и моят собствен опит на човек, чийто дядо е говорел на източен диалект, и който живее много отдавна в София и познава софийския жаргон. Не на последно място е важно и езиковото чувство, езиковото въображение, тъй да се каже, което ви помага да попълните празните места на пъзела. Аз по принцип смятам, че родният език съществува у носителя си в различните си форми, една от които е актуализирана, но ако човек има литературна, сиреч езикова дарба, той може да съживи в себе си и някоя от отминалите или диалектните му форми – просто има по-голяма способност за това, отколкото другите хора. Това прилича на затрупан с шума кладенец. Махате шумата и водата потича.

  

 **4. Какво е Вашето отношение към диалектното разнообразие на българската езикова карта, гледате ли на отделните говори като на национално богатство, което някак трябва да бъде опазено?**

 – Според мен диалектите действително са езиково богатство. Някои от тях – може би всички – съдържат думи и обрати на речта, които липсват в книжовния език, а често са много изразителни.

  

 **5. В книгите Ви проличават добрият разказвач, добрият съчинител и педантичният събирач на факти, но освен това се съзира и и почеркът на дълбокия народопсихолог.****Как бихте описали днешния българин, този, който се роди след Гичо и бае Славе? Голяма ли е разликата между тях според Вас?**

 – Не се наемам да опиша съвременния българин в няколко изречения. Що се отнася до разликата между него и този от миналото, такава има и тя не е малка, а и в ред отношения е положителна, но разбира се не трябва да забравяте, че националната култура, и особено битовата, постоянно се възпроизвежда, тя сякаш се носи във въздуха и човек едва ли не я поема от него, това дори не е въпрос на целенасочено възпитание, а става от само себе си, и от там идват и многото прилики между различните български поколения. Затова и нациите са различни и живеят различно. Това е въпрос не на генотип или на народопсихология, а чисто и просто на национална култура. Доколкото това е „често и просто“, разбира се. Как точно се формира една национална култура и какво точно представлява тя е огромен въпрос с много труден отговор. Но това не отменя факта, че национална култура съществува, че тя е специфична и различава един народ от друг, и че се предава на всяко следващо поколение по безброй невидими начини. Предава се и го формира. Затова българите сега и българите от преди 100 години по толкова много неща си приличат. Което, в частност, е причината да разбираме българската литература от преди 100 години, да разбираме чувствата, мислите и конфликтите, отразени в нея. Щом ги разбираме, значи сме до голяма степен същите. Иначе това щеше да ни бъде чуждо като живота и светогледа на ескимосите. Впрочем с всяко следващо поколение то действително става все по-чуждо на съвременника. За сегашните младежи конфликтът в „Гераците“ на Елин Пелин е много по-чужд, отколкото за мен. И не само поради липсата на житейски опит – което би могло да бъде едното обяснение, – а защото светът се е променил, заедно с него и България, а заедно с нея и българската национална култура – тя също малко по малко се променя. Но малко по малко. Това става много бавно.

  

 **6. Разказвайки своите истории, напълно скривате собствения си образ, няма Ви в разказа. Как успявате да се дистанцирате толкова успешно?**

 – Като влизам в роля. Изграждането на литературен герой е влизане в роля – трябва ви чувствителност и въображение. Естествено, трябва ви също житейски опит и познаване на човешката природа. Трябва ви наблюдателност и известна проницателност. Проницателност за мотивите, за причините на човешкото поведение. Имам предвид истинските. Те почти никога не са външно обявените, показаните на света. Като разполагате с тези качества, научите всичко за определено време, място и определен тип хора, и вземете себе си за основа – можете да влезете много добре в роля, да изградите много убедителен, жив герой. Това сте наполовина вие и наполовина някой друг, продукт на въображението и познанието ви. Според мен човек не трябва никога да пише за себе си – понеже ще бъде скучен; един човек сам по себе си винаги е скучен, не може да издържи 300 страници и нагоре. И не трябва да пише за нещо съвсем различно от себе си – понеже ще бъде неубедителен, и следователно пак скучен. Природата и животът са толкова интересни, защото, ако мога така да се изразя, черпят от много извори.

  

 **7. Лично аз плаках на финала и на двете Ви книги с българска тематика, особено силно ме разтърсиха последните страници на „Възвишение“. За мен финалът ѝ беше толкова болезнен, че стигна до физическо страдание – стягане, тежест в гърдите, чувство за задушаване.... А Вие как изстрадахте своите финали?**

 – Не чак по такъв начин, но и на мен ми беше мъчно. Аз обичам героите си.

  

 **8. Между гигантската американска и гигантската руска литература (Анджей Сташук дори вижда зависимост между естеството на литературата и географското пространство) лежи фрагментаризираната в национален план европейска литература. Коя от тях за Вас е най-близка, притегателна и емоционално комфортна?**

 – Английската и френската литература със сигурност са не по-малко гигантски от американската и руската. Не мога да кажа коя литература ми е най-близка, понеже харесвам автори от различни националности – тези писатели и поети са понякога много отдалечени един от друг географски, но са близки естетически.

  

 **9. Вашата визия за бъдещата България е оптимистична или апокалиптична?**

 – Според мен е невъзможно да се предвижда бъдещето. Моето впечатление е, че светът се променя коренно на всеки 20, най-много 30 години, и тенденциите, характерни за предишния период, престават да действат в следващия, което именно прави прогнозите невъзможни.

  


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/milen-ruskov-bulgarskiat-ezik-se-osvobodi-ot-nakoi-ideologicheski-klisheta.md)

## Имена в световната лингвистика: Юрий Дереникович Апресян

**Юрий Дереникович Апресян**

 *Aкадемик в Руската академия на науките, главен научен сътрудник в Лабораторията по компютърна лингвистика в Института по проблеми на предаването на информация „А. А. Харкевич“ на Руската академия на науките (ИППИ РАН).*

  

 **– Юрий Дереникович, бихме искали да започнем с най-общите въпроси за лингвистиката като наука. Езикът е невероятно сложен обект, много труден за изследване. Езикът живее свой живот, подобен на живота в природата, а в същото време се реализира чрез човешката реч. И във връзка с това е първият въпрос: хуманитарна или естествена наука е лингвистиката?**

 – Лингвистиката е твърде нееднородна, за да може да се даде еднозначен отговор на този въпрос. Ако смятаме за еталон на естествена наука такава наука, чиито твърдения могат да бъдат проверени с помощта на експерименти, то лингвистиката по-скоро е хуманитарна наука. "По-скоро", защото различните лингвистични дисциплини заемат различно място на тази скала. Фонологията или морфологията, които се занимават с краен брой единици, са по-близо до точните науки. Като пример може да бъде приведен "Граматичният речник на руския език" на А. А. Зализняк, който позволява по достатъчно прости правила да се построят всички граматични форми на около 110 хиляди руски думи.

 Безкрайността започва в синтаксиса и придобива още по-големи мащаби в семантиката. Дори относно броя и характера на значенията на някаква граматична форма има разногласия. Така например в академичната „Граматика на руския език“ от 1960 година на творителен падеж при глаголите се приписват седем различни значения: инструмент (*резать ножом*режа с нож), извършител на действието (*изобретенный китайцами*изобретен от китайци), съдържание (*интересоваться живописью*интересувам се от живопис), време (*уехать ранней весной*заминавам през пролетта), път (*идти лесом*вървя през гората), начин (*петь басом*пея басово), и признак на лице или предмет (*назначить кого-либо ректором*назначавам някого за ректор).

 В академичната „Граматика на съвременния руски литературен език“ от 1970 година не се споменава инструменталното значение и значението за съдържание, но затова пък има няколко други, липсващи в Граматика-60: обектно (*распоряжаться людьми*разпореждам се с хора), определително (*родиться счастливчиком*да се родя с късмет), квантитативно (*болтать часами*бърборя с часове). В класическата книга на А. М. Пешковски ("Руският синтаксис в научна светлина") няма творителен квантитативен, но затова пък има творителен усилителен (*криком кричит*виком вика) и творителен ограничителен (*окрепнуть духом*укрепвам духом).

 Разногласията нарастват, когато преминаваме в областта на лексикалната семантика. За да се убедим в това, достатъчно е да видим как различните тълковни речници на един и същ език описват броя, характера и подреждането на значенията на многозначните думи.

 До тук ставаше дума за синхронната лингвистика. Диахронната лингвистика, която работи с историята на езика и поради необходимост, макар в някои случаи и с много голям брой паметници, е по-близо до естествените науки. Такова в частност е сравнително-историческото езикознание, може би единствената лингвистична дисциплина, която в редица случаи установява законите на своя обект. Като пример могат да служат фонетичните закони, по които в хода на историята в определено време и на определено лингвистично пространство

 Такова в частност е сравнително-историческото езикознание – може би единствената лингвистична дисциплина, която в редица случаи установява законите на развитието на своя обект. За пример могат да служат фонетичните закони, според които в хода на историята в определено време и на определено лингвистично пространство се променят звуковете в езика. Ще назова един от тях – преминаване на съгласните в германските езици, в резултат на което индоевропейските глухи [p], [t] и [k], запазили се добре например в латинския, преминават съответно в спиранти [f], [θ] и [h]; сравнете латинското pēs (крак, стъпало)’ и английското foot; латинското trēs (три) и английското three; латинското cănis (куче) и английското hound.

 В областта на диахронната лингвистика има дори прецеденти за това, което би могло да бъде назовано научно предсказание. Едно от най-известните е дешифрирането от Жан Франсоа Шамполион през 1824 год. на египетско йероглифно писмо. Правилността на предложения от него модел е категорично потвърдена през 1866 год., когато неговият последовател Карл Рихард Лепиус е намерил в Египет камък с текстове на три езика (така наречения Канопски декрет) и, превеждайки египетския текст на гръцки език по метода на Шамполион, е получил превод, съвпадащ с гръцкия текст на декрета.

 Има и други факти от подобен род, например направеното ненадейно от Фердинад де Сосюр откритие на ларингалните звукове (то е описана кратко в книгата ми "Идеи и методи на съвременната структурна лингвистика", затова няма да го излагам тук отново).

  

 – **Имат ли лингвистичните разработки съответствия (корелации) в действителността?**

 – Ако се имат предвид диахронните изследвания, то на този въпрос отговорих по-горе. Ако ли пък синхронните, то ще отговарям на него, изхождайки от предположението, че под „действителност“ в дадения случай се разбира езикът. Тук трябва да се направи още едно допускане и да се смята, че всеки конкретен език, т. е. способността да се произвеждат текстове, изразяващи нужния смисъл и да бъдат разбирани такива текстове, може да бъде зададен във формата на относително пълна граматика и относително пълен речник на този език. Тогава косвено свидетелство за това, че "лингвистичните разработки се съотнасят с действителността", е например възможността да научиш нов за себе си език по тези два документа и свободно да започнеш да говориш на него. Наричам това свидетелство "косвено", защото съм дълбоко убеден в това, че ние никога няма да научим достатъчно детайлно как работи мозъкът/съзнанието на човека въобще и при усвояване на език в частност. Тази тема в друга връзка се обсъжда и по-долу.

  

 **– Уточняващ въпрос. Какво означава, че една лингвистична теория е по-добра от друга? Достатъчно ли по-доброто описание да е по-просто, удобно, лаконично и правилно да предсказва поведението на обекта? Или все пак най-простото описание противоречи на интуицията и на лингвиста му се струва, че то „не прилича“ на описваното езиково явление, то такова описание няма да задоволи лингвиста?**

 – Според мен в съвременния лингвистичен дискурс твърдението, че една лингвистична концепция е по-добра от друга, не означава нищо, макар че има достатъчно такива спекулации. Нека направим явно фантастичното допускане, че вече са съгласувани критериите, по които може да се оценява качеството на лингвистичните теории, нека например критерият да бъде обемът на лингвистичните описания (в печатни коли), съставени въз основа на теориите Тi и Тj, спрямо един и същ обем описвани езикови факти във вид на някакво множество писмени текстове (също в печатни коли). Теорията Тi е по-добра от теорията Тj, ако тази дроб за нея е по-малка.

 Доколкото ми е известно, нито такава, нито някаква друга работа не е провеждана за нито един език. Реално, така ми се струва, някоя лингвистична теория е предпочитана не въз основа на строги критерии за оценка и по-нататъшно отхвърляне на алтернативни теории, а по други, чисто човешки основания: тя е по-близо териториално на лингвиста, той я познава по-добре, защото познава нейния автор и може да обсъжда с него неясни места и т.н.

  

 **– В лингвистиката има ли проверяеми твърдения? Нали има верифицирани/неверифицирани? Последното не пречи ли на лингвистиката да бъде наука?**

 – Има, разбира се. Такива са например фонетичните закони, за които стана дума по-горе. Наистина там стана дума за диахронията и за фонетичните явления. Но болшинството „синхронни“ граматични правила също е проверяемо, макар и с уговорки. Всеки ученик знае, че в руския език се различават качествени и относителни прилагателни. Например *бедный*е качествено прилагателно, а *каменный*– относително. На качествените прилагателни в граматиките на руския език се приписват до шест свойства, от които ще спомена четири: а) те имат пълни и кратки форми (*бедный — беден, бедна);*променят се по степен (*бедный, беднее, беднейший*); в) от тях се образуват наречия (*жил бедно*); г) от тях се образуват съществителни със значение на свойство или състояние (*бедность*). Относителните прилагателни нямат нито едно от изброените свойства.

 С помощта на тези признаци можем с голяма доза увереност да установим дали дадено прилагателно е относително или качествено.

 Но в стихотворението на Валерий Брюсов „*Лестница*(Стълби)“ има такива редове: „*Всё каменней ступени, / Всё круче, круче всход*“. Той използва относителното прилагателно като качествено, като метафорично, и това му дава възможност за по-голяма изразителност.

 Малко отстъпление. Всяка метафора – например *пряжа тумана преждата на мъглата, лысины булыжника плешивината на камъка, волна судьбы вълна на съдбата*– е семантична грешка, или с други думи, нарушение на правилата на семантичното съгласуване. Въпреки това речта на най-добрите носители на езика е изпъстрена с такива грешки, защото те позволяват да изразяват мисълта си кратко и образно.

 Никой не е казал това по-добре от Борис Пастернак: „Метафоризмът е естествено следствие от кратковременността на човека и на замислената далеч занапред огромност на неговите задачи. При това несъответствие той е принуден да гледа на нещата зорко като орел и да се изразява с мигновени и веднага разбираеми озарения. Именно това е поезията. Метафоризмът е стенографията на голямата личност, бързопис на нейния дух“. Обърнете внимание на ефектните и дълбоки метафори на самия Пастернак.

 Да се върнем към качествените и относителните прилагателни: в началото на 1960-те години в Института за руски език на Академията на науките на СССР е проведено изследване на свойствата на качественост – относителност на голям масив прилагателни и е установено, че между тях няма ясна граница. Има плавна скала на прехода от прототипични качествени прилагателни (те притежават всичките шест свойства на качественост) към прототипични относителни прилагателни (не нямат нито едно от тези свойства) през много промеждутъчни степени. Има по пет/четири/три и т. н. свойства на качественост, при това не задължително едни и същи при различните прилагателни.

 В действителност картина е още по-сложна. Изцяло качествено прилагателно може да не притежава нито едно от неговите прототипични свойства, ако то се развива в структурата на многозначността на изходно относително прилагателно. Да вземем прилагателните *железный*и *стальной*: железен и стоманен. В главните си значения (*железная стружка, стальная дверь*) (желязна стружка, стоманена врата), това, разбира се, са относителни прилагателни. Но в значенията „крепкий“ (здрав) (*железные мускулы, стальные мышцы - железни мускули, стоманени мишци*) и „твердый“ (твърд) (*желязная дисциплина, стальная воля желязна дисциплина стоманена воля*) семантично те стават качествени прилагателни. Те обаче не придобиват никакви формални свойства на качествените прилагателни (вж.по-горе). В частност те нямат кратки форми (едва ли ще чуете *Его мышцы железны/стальны*), степени за сравнение (не казват *А у них дисциплина еще железнее*или *Его воля еще стальнее*) и т.н., при това, че техните синоними *крепкий*и *твердый*притежават всички свойства на качествените прилагателни.

 Макар че както показват разгледаните факти, между полярните явления в езика има широка област промеждутъчни явления, която прави прехода от единия полюс към другия почти непрекъснат, това съвсем не отменя ползата от разграничаване на полюсите. Именно в тези прототипични точки проверяването на синхронните лингвистични твърдения достига своя максимум.

 За съвременното състояние на лингвистиката, машинния превод и системата „Етап“.

  

 **– Какво най-интересно сега се случва в теоретичната лингвистика?**

 – Всичко зависи от това какво се разбира под теоретична лингвистика. Ако например фундаменталните изследвания на вида в руския език или на лексикалната многозначност отнесем към сферата на теоретичната лингвистика, то да се посочат поне десетина интересни работи, посветени само на тези две теми (в действителност такива теми са много повече), в един кратък отговор е невъзможно. Ако към теоретичната лингвистика бъдат отнесени и формалните системи от типа на граматиката на Монтегю, макар да си да си призная, не следя тази област, а малкото, което по случайност зная, ми се струва неприложимо в реалната работа с материал от естествените езици.

 Във връзка с обсъждания въпрос следва да се спомене още едно обстоятелство, което доведе до усъвършенстване на методологията на търсене на научната истина и по този начин ускори темповете на развитие на теоретичната лингвистика през последните десетилетия на миналия век започна да се променя емпиричната база на лингвистиката. Появиха се големи електронни корпуси с текстове, снабдени с програми за търсене на нужната за лингвиста информация, в частност Националния корпус на руския език. Те с цял порядък съкратиха времето за събиране на емпиричен материал, от една страна, и станаха удобно място за проверка на фактическата обосновка на теоретичните хипотези, от друга.

  

 **– Още един въпрос – за връзката на теоретичната лингвистика и автоматичния превод, въобще за задачите на автоматичната обработка на текста. На началния етап изглеждаше, че машинният превод ще възникне/ще се роди непосредствено от семантичните представяния. Но сега виждаме, че автоматичната обработка на текстовете се базира преди всичко на статистическа обработка на големи масиви текстове. Практическите приложения на теоретичната семантика се оказаха по-ограничени, отколкото изглеждаше отначало, така ли? Или те имат перспектива?**

 – Цитирам началото на Вашия въпрос: „На началния етап изглеждаше, че машинният превод ще се роди непосредствено от семантичните представяния“.

 Честно казано, не зная на кого му се е струвало така. Семантичното представяне не може да бъде изходна точка за машинния превод по две причини. Първо, не е ясно откъде то ще се появи. Второ, и до сега не съществува формален семантичен език, на който може напълно да бъде отразен смисълът на произволно изречение от естествения език.

 Въпреки това и поради липсата на семантично представяне задачата на машинния превод се свежда до това, че на всяко изречение от езика източник да се намери съответствие на такова граматически правилно изречение от друг език, в което с достатъчна пълнота се запазва смисълът на изходното изречение. Когато започвахме работата си в тази област, ние изхождахме от това, че посочената задача може да бъде решена само въз основа на сериозна лингвистична теория.

 Като такава теория избрахме модела „Смисъл – Текст“ на И. А. Мелчук. Главният ни резултат в областта на машинния превод е системата „Етап – 2“ и по-конкретно подсистемата за превод на научно-технически текстове от английски на руски език и от руски на английски.

 Основните им лингвистични компоненти са пълните формални граматики (морфология и синтаксис) на английския и руския език, формални речници на двата езика с обем повече от 100 хиляди думи всеки и модули за преход от изречението на входния език към изречението на изходния. В процеса на разработване на системата „Етап“ ние изработихме нов тип лингвистично описание – така нареченото интегрално описание на езика.

 В двете подсистеми преходът от изходния текст към неговия превод става не на ниво семантично представяне, а на ниво синтактична структура (дърво на зависимостите) на превежданото изречение. Полученото в резултат на синтактичния анализ дърво на зависимостите на входното изречение през редица промеждутъчни стъпки (снемане на особеностите на входния език, собствено превод, пораждане на особеностите на изходния език) се преобразува в дърво на зависимостите на изходното изречение; последното с помощта на редица операции, „обратни“ на операциите на синтактичния анализ, се превръща в реално изречение на изходния език.

 Пример за машинен превод от английски език на руски: *In the early sixties, chromatography became an analytical tool (now the most highly used instrumental technique in the chemical laboratory)*g *В начале шестидесятых годов хроматография стала аналитическим инструментом (в настоящее время наиболее широко использованный инструментальный метод в химической лаборатории)*.

 Пример за машинен превод от руски език на английски: *Несколько лет назад стали коммерчески доступны первые микропроцессорные схемы, что привело к созданию многочисленных вариантов машины ответа*g *Several years ago became commercially accessible the frst microprocessor chips, which has led to creation of numerous versions of a machine of answer*.

 Нарочно приведох примери за преводи, които съдържат явни грешки, защо – ще стане ясно малко по-долу.

 Когато се появиха статистически системи за машинен превод (споменати и във вашия въпрос), се оказа, че те функционират не по-лошо, отколкото нашата „умна“ система, а понякога дават и по-правилни от всяка гледна точка преводи.

 Във всеки случай извън конкуренция остава превода на текстове от професионални преводачи.

 Тук бих искал да се върна към изказаното по-горе твърдение: ние никога няма да разберем достатъчно детайлно как работи мозъкът/съзнанието на човека. Ако това знание ни беше достъпно, бихме могли да конструираме машинен преводач, който да може да се конкурира с човека.

 Казаното в никакъв случай не означава, че усилията ни са били напразни. Първо, получените резултати са ценни сами по себе си, в частност, защото могат да показват грешки в самия модел на езика, заложен в основата на системата за машинен превод.

 Второ, което е доста по-важно, в процеса на разработването на системата „Етап“ изработихме нов тип лингвистично описание, което, струва ми се, представлява общотеоретичен интерес – така нареченото интегрално описание на езика.

  

 **– Какво представлява то?**

 – Пълното лингвистично описание на всеки конкретен език се състои от два основни компонента – граматика и речник. В идеалния случай тези два компонента трябва да са напълно съгласувани един с друг по типовете поместена в тях информация и по формалните езици на нейното записване – в противен случай те няма да могат да си взаимодействат помежду си. Традиционните лингвистични описания не отговарят на това изискване.

 Например в граматиките (в това число и във вече споменатата академична Граматика на руския език от 1960 год.) при описване на сравнителната степен на прилагателните не се отбелязва, че тя има различни значения за различните семантични класове прилагателни.

 В частност сравнителната степен от прилагателни, обозначаващи размер, „преминава“ през цялата скала на размера: предметът Х може да бъде *по-голям*или *по-малък*от предмета Y и в този случай, когато Y е много голям, и в случай, когато той е много малък. Между другото сравнителната степен от прилагателните, обозначаващи цвят, не минава през цялата цветова гама, т. е. позволява да се сравняват не кои да е цветове, а само оттенъците на един и същи цвят: предметът Х може да бъде по-червен от предмета Y само в случай, че и двата предмета са *червени*.

 Нещо повече, дори в пределите на един и същ семантичен клас прилагателни сравнителната степен може да има различни значения. Така стоят нещата при антонимичните оценъчни прилагателни от типа – *умный*-*глупый*. Човекът Х може да бъде по-умен от човека Y и в този случай, когато Y също е умен, и в този случай, когато той е глупав. Ако казваме, че Х е по-глупав от Y, то обикновено се има предвид, че Y също е глупав.

 На свой ред в речника се дават твърде общи граматични бележки, които не отчитат граматичните особености на думата в различните случаи на употребата ѝ дори в рамките на едно и също значение. На същото прилагателно **красный**в значението **цвят на кръвта**речниците приписват кратките форми *красен*, *красна*и *красно*, но не съобщават точно в кои случаи те са възможни, а в кои – не. Например във фрагмента на речниковата статия на Големия академичен речник на руския език (8-и том), посветен на главното значение на това прилагателно, фигурират като примери словосочетания *красная икра, красная медь, красное золото, красное вино, красный гриб*и т.н. Нито в едно от тези словосъчетания сравнителната степен е възможна, защото в тях *красный*всъщност е относително прилагателно. Обаче в речника това не се отбелязва по никакъв начин.

 Аз смятам интегралното описание на езика за свръхзадача на синхронната лингвистика. В своята лингвистична работа, и в частност в рамките на системата „ЭТАП“, се стремим в максимална степен да спазваме принципите на интегралното описание, макар, естествено, също да не сме застраховани от грешки.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/imena-v-svetovnata-lingvistika-urij-derenikovic-apresan.md)

## Мистика и колорит в Радичковите новели „Луда трева“, „Таралеж“ и „Страх“: българско-чешки транслатологичен анализ

Целта на статията е да представи превода на колоритни и мистични елементи в избрани новели на Йордан Радичков на чешки език. Общоприето е схващането, че при превод на чужд език колоритът на оригинала се загубва, но този факт не би трябвало да се пренебрегва. Колоритните елементи не само сигнализират чужда култура и среда, но обогатяват родния език. Нашата цел е да открием кои колоритни елементи са запазени при превод и кои преводачески похвати са използвани.

 Преводът на колорит е сред най-често дискутираните проблеми в областта на художествения превод (Леви 2012, Виликовски 2002, Касабов 1987). Въпреки общоприетото схващане, че колоритните елементи в повечето случаи не се запазват при превод, не би трябвало да се пренебрегват. Колоритът е широко понятие, но най-често се свързва с екзотичността на дадено произведение. Носители на екзотичност са например различни реалии, собствени имена, обръщения (Касабов 1987).

 Целта на тази статия е да представи превода на колоритни елементи от български на чешки език. За избраните Радичкови новели е характерен не само колоритът, но и особената мистика, чийто езиков израз е предмет на транслатологичния ни анализ.

 В статията си *Предаване на колорит при превод на роден език*(1987) Иван Касабов представя екзотичността като един от типовете колорит: *колорит на екзотичната действителност*. Авторът също така представя *кол*о*рит на жанра*, *цитата*и *формата*.

 Колоритът на жанра се свързва с произведения, които обогатяват в жанрово отношение целевата култура. Касабов приема за жанров колорит набор от елементи, които са типични за даден жанр и същевременно го отличават от жанровете, познати на целевия читател. Жанровият колорит също така включва вътрешния семантичен потенциал на думите, т. е. способността им да се превърнат с времето в „крилати фрази“, тъй като употребата им в даден текст е специфична, напр. иронична или ярко открояваща се, експресивна. Такива изрази постепенно стават част от целевата култура, като напр. Хамлетовото „да бъдеш или да на бъдеш“ или парафразата от Сервантесовия „Дон Кихот“ „Свободата, Санчо, е като хляба, свободата е велико нещо“ (Касабов 1987: 2). Подобни крилати фрази са носители на експресивни или колоритни функции в целевата култура. Колоритът на цитата е свързан с интертекстуални елементи, препращащи към чужди произведения. Касабов подчертава, че тези цитати не са маркирани по някакъв особен начин и понякога биват трудно разпознаваеми.

 Колоритът на формата има абстрактен характер, той се свързва с начина, по който авторът формира своите мисли (пак там): отнася се за цели абзаци, описания или изказвания на отделните герои, които се повтарят многократно в рамките на произведението. Този тип колорит граничи с литературната стилистика и разпознаването му в оригиналния текст изисква внимание и прецизност при превод на чужд език. Новелите на Радичков съдържат в различна степен три от представените типа колорит: *колорит на екзотичната действителност*, *цитата*и *формата,*затова в транслатологичния анализ ще се съсредоточим главно върху техния превод.

 Езиковият израз на мистичното е свързан с различни фантастични елементи и представи, суеверия или религиозни мотиви.

 Новелата „Луда трева“ (1977) e преведeна на чешки език от Хана Райнерова и е включена в сборника „Něžná spirála“ (1983). Главната тема в новелата е отношението човек – природа. В този текст Радичков се проявява като ботаник, зоолог и най-вече поет, който добре познава връзката между човека, животните и природата. За тази особена връзка в творчеството на Радичков Мари Врина-Николов отбелязва, че природата е не само любима тема на автора, но тя е свързана с живота и душата му (Врина-Николов 2004). Освен нея тук присъстват митични и фантастични елементи (напр. „умореният и много тъжен кентавър“ (Радичков 1977: 99). Лудата трева, в която се изгубват хората от селото, е метафоричен образ на живота – в нея те търсят някаква истина, търсят себе си.

 За Радичков е характерен антропоморфизмът и детайлното назоваване на различни насекоми, животни и растения*: **сърдити бръмбари,***стр. 100 ***–**nevrlí brouci*, стр. 103; ***полусънени насекоми***, стр. 100 – *rozespalý hmyz*, стр. 104; ***цигански охлюви*****,**стр. 100 *– černí slimáci,*стр. 104; ***гривеци***, стр. 85 *– hřivnáči*, стр. 86; ***скоруша***, стр. 88 *–*jeřáb, стр. 90; ***татул***, стр. 100 *–*durman*; **маточина,***стр. 100 *– meduňka*; ***смрадлика,***стр. 86 *(ние я наричаме „руй“)*– *škumpa (my jí říkáme ruj)*, стр. 88 и др. В новелата те също оказват влияние върху местния колорит или т.нар. колорит на екзотичната действителност.

 Според М. Врина-Николов за Радичков се твърди, че е непреводим, защото неговите разкази изобилстват с множество регионални названия на растения, дървета и животни. Според нея обаче Радичков се превежда трудно не заради самия регионален характер на тези думи, защото авторът винаги обяснява значението им. Трудността се крие в това, че за да се преведат текстовете му адекватно, е нужно да се познава природата, както я е познавал самият автор (Врина-Николов 2004). Вероятно заради това в превода природата невинаги е изобразена така поетично както в оригинала: *„мрачна изглежда дивата круша, защото цялата гора е пъстра, само на нея шумата ѝ е почти черна. Тя през пролетта ще се развесели, когато **цветовете ѝ разцъфтят като пуканки**…“*(Радичков 1977: 85). / *„Planá hrušeň vypadá na podzim chmurně, protože celý les je pestrý, jenom její listí se černá. Ta se rozveselí zas až na jaře, **až se její květy rozpuknou jako pražená kukuřice**…“*(Радичков 1983: 87). По-подходящ еквивалент би било съчетанието *kukuřičné pukance*, с което би се асоциирала представата за бял цвят: *až se její květy rozvinou jako **kukuřicné pukance.***Изображението на дивата круша е обширно и предоставя възможност за компенсиране на поетичността в превода: *„…става най-кичестото дърво в гората, същинска **невяста**в бяла булчинска премяна, дъхава и пълна с жужене на пчели“*(Радичков 1977: 85). / *„…z ní bude nejkrásnější strom v lese, jako **nevěstinka**, celá v bílém, voňavá, plná včelího bzukotu“*(Радичков 1983: 87). С помощта на деминутива *nevěstinka*(*expr.,*SSJČ) преводачката е компенсирала сравнението „*разцъфтят като пуканки“.*

 Освен различните животни и растения в новелата се появяват и особени хора, като напр. ***лудият на селото***, стр. 67 – *obecní blázen*, стр. 69 и ***дервишът,***стр. 69 – *derviš*, стр. 71.

 Трудност за преводача се оказва наименованието на един от героите – ***домовладика***(стр. 89). В РБЕ[[1]](#fnote1) думата *домовладика*е дефинирана като „стопанин на дома и глава на семейство“ и е определена като застаряла. Радичков я обяснява по своя типичен начин чрез обяснение в скоби *„**домовладиката**(тоест нейният старец)“*, стр. 104. Х. Райнерова превежда израза също с необичаен еквивалент *„**domovládce**, teda její stařík*“, стр. 107. Героят „домовладика*“*не присъства само в тази новела, откриваме го също така в новелата „Матрьошки“, но същата преводачка го превежда по различен начин. Избраният еквивалент *hostitel*(домакин) се явява като подходящ по отношение на контекста: *„взех само две от историите – едната е на **домовладиката**, в такива случаи **домовладиката**има предимство, другата история е на куция Илийко...“*(Радичков 1977: 160). / *„Vybrala jsem jenom dvě ze všech historek, první je od našeho **hostitele**– **pán domu**má v takovém případě přednost, a druhá od kulhavého Ilijka…“*(Радичков 1983: 161).

 Избраният преводен еквивалент в новелата „Луда трева“ се явява като по-подходящ, тъй като думата *domovládce*е особена за читателя и привлича неговото внимание. Отсъствието ѝ в тълковните речници ни дава основание да я приемем за преводачески неологизъм.

 Използването на немаркирания еквивалент *hostitel*нарушава повторението на определени лексеми, които са характерни за творбите на Радичков. За честите повторения на различни образи и мотиви в текстовете на Радичков В. Дяков използва термина палилогия, който е свързан с определени повторения в поезията[[2]](#fnote2).

 В новелата „Таралеж“ най-силно проявен е колоритът на цитата, който е тясно свързан с литературната тематика на творбата. Протагонист е писателят Емилиян Станев, представен с инициалите Е. С. Владимир Янев определя новелата като сюрреалистична заради символичното „сливане“ на писателя с образа на фантастичния таралеж (Янев 2009).

 Някои от цитатите биха могли да бъдат лесно разпознаваеми от българския читател, но при превод на чужд език най-често са непреносими. Цитатите, които Радичков вплита в творбите си, са откъснати от своята собствена история и в новия контекст са носители на нови функции. Една от тях е да пародират. Такъв е напр. цитатът: *„Жив да си, аго, недей ме…“*от известната песен на Петко Рачов Славейков „Изворът на Белоногата“. В новелата „Таралеж“ тези думи са произнесени от героя Е. С., но в изцяло различна ситуация, което поражда еротични и комични асоциации у българския читател (Пелева 2004: 33): „***Жив да си, аго, недей ме**! – но не! рече твърдо Е. С. и духна хашиш право надолу, под себе си.“*(Радичков 1980: 66) */ „Teď oáza padne na kolena a zařve: **Žehnej ti Hospodin, Pane, smiluj se**! Ale ne! – rozhodně řekl E. S. a foukl hašiš přímo dolů pod sebe.“*(Радичков 1977: 76). Цитатът *„Жив да си, аго, недей ме!“*е преведен с помощта на *функционална замяна*. Вместо турското обръщение *аго*преводачката е избрала религиозен елемент и по този начин е допълнила „духовната тематика“, а също така до известна степен е съхранила комичността, но изцяло се е загубил еротичният подтекст, който е явен за българския читател.

 Преводът на този цитат е труден, а преносът на еротични конотации е неосъществим, но женската символика в новелата „Таралеж“ е свързана също така и с други образи, които дават възможност на преводача да ги компенсира.

 Друга парафраза, която е вплетена в оригиналното сравнение на Радичков, е вдъхновена от фолклора: *„…в очите на един малък скитник автовлакът може да изглежда като **сборище от кърджалии***[[3]](#fnote3)***,*** ***насмело три синджира роби**“*(Радичков 1980: 61). *„...v očích malého tuláka mohl autovlak vypadat jako **horda tureckých otrokářů, popohánějících tři řady otroků v řetězech**“*(Радичков 1977: 70). За българския читател тук е явен интертекстуалната препратка към известната песен за Крали Марко. В контекста на новелата „Таралеж*“*сравнението е пародирано, за да изрази учудването на таралежа от автовлака. Въпреки че не могат да се предизвикат подобни асоциации у чешкия читател, преводачката се е опитала да предаде колорита на това сравнение с помощта на генeрализация (*сборище от кърджалии*, стр. 61 – *horda **tureckých**otrokářů*, стр. 70) и експликция (*tři řady otroků v řetězech*). При превода на тази парафраза е заменен колоритът и асоциациите у българския и чешкия читател.

 В оригиналния текст сравнението предизвиква комични асоциации, докато в чешкия превод е носител на *колорит на екзотичната действителност*. Въпреки че представените цитати не са многобройни, бихме могли да приемем, че преводът на този тип колорит е по-скоро неосъществим.

 **Колорит на формата**

 Според И. Касабов колоритът на формата е свързан с повторението на определени описания или изказвания на героите. Като стилистична фигура повторението има различни функции в художествения текст. То е характерна стилистична фигура при Радичков и е свързано с композиционната структура на творбите. Преводачът би трябвало да разпознае тези повторения и ако е възможно да ги предаде. Според И. Ликоманова, която изследва този проблем, при превода на различни славянски езици тези особености по-скоро не се запазват (Ликоманова 2006: 173).

 Между повторенията, които се появяват в текстовете на Радичков, принадлежи например вече споменатата дума ***домовладика***(Радичков 1977: 89).

 В новелата „Страх“ повторенията са характерни за някои душевни и физически качества на протагониста Куче Влачи, които засилват неговата нищожност: *„…незначителен, плах, голобрад потен човечец, с очи като разграден двор, с две плашливи бръчки върху малокалибреното си чело, задръстено с малокалибрена мисъл, кажи го, мили мой читателю, **нула човек**...“*(Радичков 1977: 87). */ „…vylekat nepatrného, plachého, zpoceného holobrádka, človíčka s očima jako neoplocený dvorek, s vyjukanými vráskami* *na malorážkovém čele ucpaném malorážkovými myšlenkami, takřečenou, milý čtenáři, **nicku**…“*(Радичков 1977: 97). При превода на пренебрежителния израз *нула човек*(стр. 87, 92, 151, 152) преводачката Я. Маркова избира във всичките четири случая един и същ експресивен еквивалент „nicka“ (*expr*., bezvýznamný člověk, SSJČ), стр. 97, 102, 165, 16 и по този начин компенсира пренебрежителността с по-широка маркираност – експресивност.

 Съхраняването на колорита на формата е осъществимо за разлика от колорита на цитата, но изисква разпознаване на повтарящите се елементи, които са значими с оглед на целия текст.

 От трите типа колорит, които са характерни за новелите на Радичков, най-ярък е колоритът на екзотичната действителност, който е предаден като цяло успешно с помощта на преводачески неологизми или транскрипция. Неуспехът при превода на колорита на цитата е неизбежен, тъй като този тип колорит е тясно свързан с културата на даден народ.

 При колорита на формата загубите са по-малки и зависят преди всичко от наблюдателността и прецизността на преводача.

  

 **БИБЛИОГРАФИЯ**

 **Виликовски 2002:**Vilikovský, Ján. *Překlad jako tvorba*. Praha, 2002.

 **Врина–Николов 2004:**Врина-Николов, Мари. Йордан Радичков: в търсене на загубеното вълшебство. [http://liternet.bg/publish1/mvrinat/radichkov.htm](http://liternet.bg/publish1/mvrinat/radichkov.htm)

 **Дяков 1973:**Дяков, Валентин. Стилни похвати в разказите на Йордан Радичков и Николай Хайтов. *В: Родна реч*, №. 10, с. 34–42.

 **Касабов 1987:**Касабов, Иван. *Предаване на колорит при превод на роден език.*[online]. [http://eprints.nbu.bg/2212/1/SKM_654e14050314570.pdf](http://eprints.nbu.bg/2212/1/SKM_654e14050314570.pdf)

 **Леви 2012**: Levý, Jiří. *Umění překladu*. Praha, 2012.

 **Ликоманова 2006:**Ликоманова, Искра. *Славяно-славянският превод. Лингвистичен подход към художествения текст.*София, 2007.

 **Пелева 2004:**Пелева, Ина. *Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга.*София, 2004.

 **РБЕ:***Речник на българския език.*[https://ibl.bas.bg/rbe/](https://ibl.bas.bg/rbe/)

 **Янев 2009:***Йордан Радичков.*[http://liternet.bg/publish13/v_ianev/pogledi/jo_radichkov.htm](http://liternet.bg/publish13/v_ianev/pogledi/jo_radichkov.htm)

 **SSJČ:***Slovník spisovného jazyka českého.*[http://ssjc.ujc.cas.cz/](http://ssjc.ujc.cas.cz/)

  

 **ЕКСЦЕРПИРАНА ЛИТЕРАТУРА**

 **Радичков 1977**: *Шест малки матрьошки и една голяма.*Варна, 1977.

 **Радичков 1983**: Radičkov, Jordan*. Něžná spirála*. Praha, 1983.

 **Радичков 1980**: Радичков, Йордан. *Спомени за коне.*Пловдив ,1980.

 **Радичков 1977***: Radičkov, Jordan. Vzpomínky na koně.*Praha, 1977.

  

 [1.](#note1) Речник на български език.

 [2.](#note2) „Един от поразителните стилни похвати на Радичков е умелото използване на палилогията и композиционното съединяване. Той намира нужната дума, подчертава я в съзнанието на читателя, при това го прави съвсем естествено, почти незабелязано“ (Дяков 1973: 36).

 [3.](#note3) *Истор.*Участник в разбойническа дружина от деморализирали турски войници, дезертирали от войската и отдадени на грабежи и насилие в Османска Турция в края на XVIII век (РБЕ).


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/mistika-i-kolorit-v-radickovite-noveli-luda-treva-taralez-i-strah-bulgarsko-ceshki-translatologicen-analiz.md)

## Езикова агресия на жените в българската и украинската политика

Жените на ръководни позиции в Източна Европа само допреди десетилетие-две бяха по-скоро екзотика. Присъствието им на високи позиции почти винаги е свързвано с контактите и влиянието на съпруга или баща им. Както в България, така и в Украйна, манталитетът доскоро, а вероятно на много от хората и досега, не позволява да помислят, че е възможно някоя жена да се издигне в кариерата, в това число и в политиката, благодарение на собствените си качества, без да бъде „побутвана“ от влиятелен близък от мъжки пол. Независимо дали това схващане е оправдано, или не, на жените на ръководни постове им е далеч по-трудно да изградят авторитет, отколкото на мъжете на същите позиции. Изследванията на Евростат недвусмислено доказват, че жените в Европа взимат по-ниски заплати от мъжете на същите позиции, както и че им трябват около пет до седем години по-дълго време, за да успеят да се издигнат в йерархията до същото ниво като техен колега мъж със същите познания и представяне. На жените се гледа с недоверие от страна на работодателите поне до 40-годишна възраст, тъй като може да излязат в майчинство или ще им се налага по-често да отсъстват от работа, за да се грижат за децата си. В последните години обаче броят на дамите мениджъри и такива, които заемат високи държавнически постове расте все повече в Европа, показват още данните на Евростат. Все още не ни е известно да е правено изследване дали причината за това е общоевропейската политика за увеличаване на жените в политиката, с която се насърчава наемането на работа на дами и издигането им до ръководни постове, както и се поставя цел до 2020 г. представителките на нежния пол в парламентите и правителствата на страните-членки на Евросъюза да са поне 50% от общия брой на депутатите и министрите. Независимо от причините, броят на жените на ръководни позиции, в това число и в политиката, нараства значително. Оттам се увеличава и интересът към техните изяви от страна на медиите и обществото. Най-често внимание се обръща на външния им вид. Обсъждат се грим, прически, тоалети, дължина на поли и рокли или гръдната обиколка и намеси на пластични хирурзи. Другата тема, която все още е широко обсъждана, когато стане дума за жена, достигнала висок политически пост, е връзката ѝ с мъж, който ѝ е помогнал да стигне до него. По-рядко се обръща внимание на истински важните въпроси като приноса – бил той положителен или не, на дамите–парламентаристки към обществото, съдържанието на техните публични изяви и похватите за убеждаване или защита на позициите, които използват. В настоящия текст ще разгледаме именно темата за публичната реч на жените политици в България и Украйна и по-конкретно стратегиите на езикова агресия, които те използват, за да защитават тезите си или да отговорят или уязвят своите политически опоненти.

 Агресията е нормално човешко поведение, което според психолозите би могло да бъде градивно или разрушително. Затова трябва много внимателно да бъде изучавано и насочвано. Традиционната психология, начело със Зигмунд Фройд, Джон Долард, Нийл Милър, определят агресията като един от механизмите за защита на личността. Като се посочва връзка между силата на агресивното поведение и крайната полза за дадения човек от позицията, която защитава. Повечето от психолозите посочват също, че благодарение на разликата в хормоните при мъжете и жените, дамите са по-малко склонни на агресивно поведение от мъжете. Същото така се посочва, че агресията първо се сформира на ниво мислене и едва след това намира вербално проявление и бива материализирана в думи или дела. Друго изследване на докторанта по психология на Софийския университет „Свети Климент Охридски“ Албена Стамболова обаче посочва нещо различно, с което сме склонни да се съгласим. В статията си „Агресивни ли са жените“ тя посочва, че жените са най-силни в агресията, която засяга междуличностните отношения – изключване на някого от общността, дори използване на мълчанието като форма на агресия. Но се посочва и друга тенденция – изравняването на мъжката и женската агресия. И ако е вярна теорията за връзката между силата на агресията и потенциалната полза за този, който би я получил, то жените в политиката наистина би трябвало да са доста по-агресивни от мъжете. Най-малкото защото поне в двете страни, които разглеждаме – България и Украйна, дамите са поне с една обиколка назад от господата още при стартовата позиция.

 **Връзката между политиката и личния живот**

 Жените в парламентите на България и Украйна са колкото еднакви, толкова и различни що се отнася до езиковите средства, които използват и стратегиите на агресия, до които прибягват. Една от основните прилики е фактът, че очакванията на обществеността към тях са силно завишени. Те трябва да могат да се покажат едновременно и като добри майки, съпруги, домакини и като перфектни професионалисти. Нерядко нападките срещу жените в политиката се основават на липсата на здраво семейство при тях. Ще напомня само прословутата фраза за тишината в спалнята на Татяна Дончева, с която нейн бивш съпартиец се опита да се защити и изтъкна липсата на партньор до кандидатката за президент като аргумент в своя полза. Другата съществена прилика в политическата среда в България и Украйна е, че жените все още са малцинство и на тях се гледа по-скоро като на украса, отколкото като сериозни законотворци или представители на изпълнителната власт. В интерес на истината обаче следва да посочим, че Украйна имаха своя министър-председател жена в лицето на Юлия Тимошенко, а в два последователни мандата на българския парламент председателят му е отново представител на нежния пол – Цецка Цачева, а понастоящем Цвета Караянчева. И още една прилика в поведението на жените в политиката в двете страни, които разглеждаме – колкото по-висок пост заемат дамите, толкова по-агресивно поведение наблюдаваме. Вероятно причината за това отново се крие в теорията за връзката полза – агресия, а е възможно да е вследствие на максимата „до върха стигат смелите“, ако агресията би могла да се смята за някакъв тип проява на смелост.

 Друг интересен феномен е, че жените в парламента често се явяват като пазители на лидера си. Като амазонки, които се впускат да защитават лидера си, обикновено мъж, от нападките най-често на други жени. Тук типичен е сблъсъкът между Цвета Караянчева и Корнелия Нинова, в който Караянчева защитава Бойко Борисов. Депутатката от „Атака“ Деница Гаджева, а по-късно и съпруга на лидера на партията Волен Сидеров, стана известна с физическата агресия, която упражни над журналистка, опитала се да зададе неудобни въпроси на Сидеров. Партия „Воля“ от своя страна стана известна с безмълвните си депутатки с перфектен външен вид. Подобен феномен се наблюдава и в украинския парламент.

 **Агресията като стратегия**

 Както споменахме по-рано, психолозите от класическите школи посочват, че агресията първо се формира на ниво мислене и едва след това може да бъде вербализирана или облечена в действия. Що се отнася до политиката и по-конкретно до изявите на жените парламентаристки, то бихме могли да посочим, че агресията често пъти е заучена, нарочно търсена и обработвана като стил на поведение, както се изучават тънкостите на официалния дрескод. И все пак, както при стила на обличане, на някои им се получава добре и с лекота, при други с повече усилия, а при трети въпреки усилията, крайният резултат е доста спорен. Наблюденията ни от кулоарите на парламента показват, че върли политически противници, които сипят един върху друг обиди от парламентарната трибуна, всъщност се държат като добри приятели в парламентарното кафе и по коридорите на Народното събрание. Това ни навежда на мисълта, че „опорните точки“, както популярно се нарича общата партийна позиция и аргументите за нейната защита, вероятно се прилагат и при агресивното поведение на политиците, в това число и на жените. И че агресивното говорене в политиката не е просто неволно проявление на мисълта, а търсен похват за уязвяване на политическите противници, чрез което се защитава дадена теза, постига привличане на съмишленици или симпатизанти.

 Жените в парламента на България и Украйна често са машите, с които се вадят горещите картофи от политическата пещ. Пиперливият език далеч не е чужд за дамите в Народното събрание и Върховната Рада. Често езиковата им агресия минава от границите на допустимото във формална среда и се прехвърля към жанра на махленската свада, семейната кавга или междусъседската караница. Както посочват Владислав Миланов и Надежда Сталянова във втория том на „Езикови портрети на български политици и журналисти“, „В 42. Народно събрание бяхме свидетели на ситуации, в които разговорите между представителките на женския пол приличаха повече на семейно-битов скандал, отколкото на официално говорене от най-високата трибуна на властта.“ (Миланов, Сталянова 2014: 56) И още „Всяка ситуация, която събира дами от различни партии, крие предпоставки за размяна на остри реплики, обиди, ирония и неспазване на нормите на речевия етикет“ (Миланов, Сталянова 2014: 56).

 И друг интересен факт е, че колкото по-агресивен е езикът на дамата, толкова по-насериозно бива приемана тя от обществото. Отявлените „кавгаджийки“ всъщност стигат до най-високите постове в политическата йерархия. Ще припомним случая на Цвета Караянчева, на Юлия Тимошенко, на Мая Манолова, на Корнелия Нинова – все жени, тръгнали от парламентарната скамейка и влезли в обектива на общественото внимание най-вече с експресивното си, често агресивно говорене, и достигнали до най-високи постове в партиите си и/или в държавата.

 И все пак, както в начина на обличане, проявата на езикова агресия, също има своя стил и всяка жена парламентарист би могла да се разпознае чрез него.

 **Нападение „на конвейер“**

 Често пъти в политическото говорене срещаме едни и същи клишета, които се повтарят от различни политици, често представители на различни политически партии. Такива са например „политическа воля“, „консенсус“. Или „цирк“, „корупционни схеми“, „олигарх“, използвани като обиди към политически опонент. Трябва да отбележим, че посочените по-горе примери са характерни и за мъжете, и за жените както в българската, така и в украинската политика. Нападението или отбраната със заучени фрази и тези също са сходни в двете държави. Корупционните схеми и олигархията най-често са камъни, хвърлени в градината на политическите опоненти, които в момента са на власт, докато „цирк“ се използва най-често като отговор от страна на мнозинството по отношение на опитите за изобличаването им от страна на опозицията. И често в случаите на обвинения в корупция на управляващите след определението „цирк“ обикновено идва контраобвинение в още по-голяма корупция по време на управлението на сегашната опозиция. Похватът, който в зората на демокрацията – 90-те години на 20-и век, беше типичен за мъжката част от политиците, вече се усъвършенства и използва от жените в тази професия. Които всъщност обикновено са професионалисти в друга област, а са политици „по съвместителство“. С „напредването на възрастта“ на демокрациите в Украйна и България обаче все повече хора, които са влезли в политиката, бидейки професионалисти в други области, вече имат повече стаж именно на парламентарните банки, отколкото в областта, за която са дипломирани. А клишетата изглежда са се превърнали в част от длъжностната характеристика на политиците. Едно от последните клишета, което се наби на очи и на неспециалистите в последните дни, беше „усещане за корупция“, което първо прокара в едно свое интервю министърът по европейските въпроси Лиляна Павлова, беше повторено на конференция от лидера на ГЕРБ и министър-председател на страната Бойко Борисов, и потретено от неговия заместник и министър на външните работи – Екатерина Захариева. Това „усещане за корупция“ беше защитна мярка срещу обвиненията, че правителството е допуснало и стимулира корупцията в страната, което пречи за представянето ѝ в Европейския съюз, и превръщането на „корупцията“ в „усещане“.

 Но нека се върнем конкретно на женското говорене в политиката, и по-специално на агресивното женско говорене в парламента. Освен че е наситено с клишета, то е изпъстрено с метафори, ирония и сарказъм, понякога с чиста злоба и нападки на най-ниско ниво, засягащи външния вид на опонента, нещо, към което всяка дама е особено чувствителна. Ще припомним заиграването на лявата депутатка Мая Манолова с външния вид на Искра Федосова, което е изтъкнато и като един от примерите за противопоставянето по признака мъж-жена и по-точно изземването на мъжките качества от мъжете и приписването им на жени (Миланов, Сталянова 2014: 59). „Една единствена жена постъпи като мъж – г-жа Искра Фидосова. Зад нейния широк гръб днес се крият мъжете от ГЕРБ. Колко души можете да се криете зад гърба на Искра Фидосова?“, пита Мая Манолова. Само в три изречения тя успява да уязви своите опоненти в две направления – от една страна, че мъжете от ГЕРБ са страхливци и не носят мъжки качества, а от друга – подчертава наднорменото тегло на тогавашния председател на парламентарната група на партията на Бойко Борисов – Искра Фидосова. А наднорменото тегло обикновено масата хора свързва с благосъстояние, обикновено натрупано по нечестен път.

 Искра Фидосова обаче вече не е в политиката и дори беше обвинена за злоупотреби със служебно положение, а Мая Манолова след като смени парламентарната скамейка с поста на омбудсман е далеч по-обрана в изказванията си, макар типичния за нея стил да продължава да прозира. По-надолу ще разгледаме в по-големи детайли по две дами от Украйна и България, които са депутатки в настоящите парламенти на двете страни. Ще се опитаме да представим най-характерните черти в говоренето им и начина, по който се проявява езиковата агресия при всяка една от тях.

 **Корнелия Нинова**

 Наричат я острието на БСП. Понастоящем тя е лидер на партията. Първата жена, която застава на този пост, въпреки че в годините кандидатките за него бяха много, коя от коя с по-остър език.

 Татяна Дончева и Мая Манолова със сигурност имат далеч по-завидни езикови попадения, но Нинова спечели вероятно именно с по-обраното си поведение и придържане към политически коректното говорене. Това обаче далеч не означава, че езиковата агресия за нея е чужда. Напротив. Характерното при Нинова е, че може с усмивка и уж нежно да забие езикови кинжали в плътта на политическите си опоненти. На 8 март 2018 г. от трибуната на парламента тя заяви с кротка усмивка и равен тон, в който се чете много ирония, с престорена загриженост, която недвусмислено показва готовност за нападение, обръщайки се към Цветан Цветанов: „… за обвиненията за симпатизант, член, та вече и зам.-министър на Костов, можете да се обърнете към г-н Борисов, който за подобни обвинения вече отговаря в съда. Поговорете си с него какви са последиците от подобни твърдения за него, за да не се нареждате до него“.

 Успява да засегне най-чувствителните струни на електората си, с което да подкрепи тезите си срещу противниците си. „...пенсионерите, които получават 200 лв. пенсии, защото в държавата годишно се крадат 10 милиарда лева“.

 Едно от най-характерните изказвания на Нинова от парламентарната трибуна е прословутата реплика, отправена към лидера на ГЕРБ Бойко Борисов „Що не излезете навън да се разберем кат’ мъже!“, която тя отправи след изказване на Борисов, че след като куче е ухапало Нинова, е бил приет закон, според който тя вече може да съди собствениците на агресивни кучета. Отговорът на Нинова е не по-малко агресивен. В него тя едновременно уязвява опонента си за начина, по който управлява държавата и за бедността на хората в България, удря по навика му да играе футбол, по потеклото му и по мъжествеността му. „Очевидно и кучетата в България озверяха от глад освен хората. Това не е футболното игрище в Банкя, дето, докато с едната ръка ритате мач, с другата ядете филия с мас.“ И продължава: „Спомняте ли си преди много време, когато ми бяхте много ядосан за нещо, ми се обадихте по телефона и ми казахте: „Абе, що не дойдеш да се разберем кат’ мъже?“? Сега ви правя контрапредложение – що не излезете навън да се разберем кат’ мъже?“ И с това стрелите по опонентите ѝ далеч не се изчерпват. Тя успява да използва собствените думи на противниците си, за да ги насочи към тях – както в случая с футбола и филията с мас. Използва изброяването на негативи като начин за убеждаване: „… краде се, купува се послушание и мълчание, а ако не искаш да бъдеш купен, бият. С компромати, с манипулации, с проверки, а понякога и буквално. И се усъвършенстват, и се модернизират.“ Използва цветни епитети като „куц закон“, „оглушително отсъствие“, „богоизбрани 7–8 (фирми, които получават достъп до обществени поръчки – б. р.)“.

 Умалителните в нейната реч също се използват като оръжие „да папкаме и да слушкаме“. И след като не сме се съгласили „да папкаме и да слушкаме“, „тази паралелна държава извади тоягата“.

 Корупцията е темата, по която Нинова говори най-често в последните години, като през януари тя беше и повод за искане на вот на недоверие на правителството. По време на речта си, с която тя защити искания вот, каза силни думи, които са като азбучник за агресивно говорене. Ще дадем само няколко красноречиви примера:

 – „… оглушителното отсъствие на министър-председателя е самопризнание за вина за корупция. Ако не беше така, той щеше да е тук.“;  
– „… ще трябва да се откупят от властта поне с четири тона суджук“;  
– „по признание на министъра ги няма (парите за болниците – б.р.), защото в системата се краде“;  
– „Корупцията е завладяла всичко – от най-ниските равнища на управление на държавата, до най-високите.“;  
– „Корупцията не е от вчера или днес, но това правителство на Бойко Борисов я превърна в държавна политика, а говоренето срещу корупцията в заплаха за националната сигурност. Който се обади, бива или „нахранван“, или заклеймяван“.

 По друг повод – избора на председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, Нинова отново излиза с горещо слово, което излива върху политическите си опоненти и кандидата, който е посочен от тях – Пламен Георгиев. Ето и части от речта ѝ, които не се нуждаят от анализ или коментар:

 – „Г-н Георгиев, вие започвате с фалстарт. Борбата с корупцията е проблем на доверие.“;  
– „Европа ни няма доверие, не ни иска в Шенген, а ГЕРБ управлява в последните 9 години. Това само да го припомня.“;  
– „Слагате предварително избран зависим човек, не толкова с политически, колкото други интереси.“;  
– „… да уредите един човек, който ще ви слуша, за да гарантира, че няма да бъдете по никакъв начин закачани за това, което окрадохте през последните девет години от управлението на България.“

 Липсата на отговор при Нинова също може да бъде поднесена по доста агресивен начин. Например във връзка с обвинения от страна на ГЕРБ, че кандидатурата на президента Румен Радев е била обсъждана между руски генерал и Нинова, тя отговаря: „Няма да коментирам твърденията на корумпиран руски генерал (Леонид Решетников – б.р.), изгонен от Кремъл за корупция и конфликт на интереси. Той, в сговор с ДОСТ и ГЕРБ, да ми искат обяснения? Няма да стане!“

 **Цвета Караянчева**

 Настоящият председател на Народното събрание е не само с цветно име, но и с цветист език. В едно свое интервю Цвета Караянчева признава, че е била побойничка като дете, а в парламента темпераментът ѝ на побойничка все още си личи. Тя често напада опонентите си и е готова да отстоява докрай тезата си. Самата тя признава, че когато е развълнувана не успява да контролира добре думите си, но пък речта ѝ тече по-леко.

 Характерни за Караянчева са цветните епитети, словотворството също не ѝ е чуждо. При диспут с опонента си от БСП Александър Симов тя го нарича „жълтопаважник“ и „уникален лъжец“. А действията на левите сили в залата на Народното събрание нарича „катраненочерна обида към парламента“.

 Тъй като нейните основни опоненти са от БСП, в обръщенията си към тях тя обикновено напомня за комунистическото минало на партията. „БСП се връща към един минал период. Дали няма да поиска диктатура на пролетариата?“

 При нея отново се среща характерното за останалите жени в парламента – опит за уязвяване на мъжете, като се удря по тяхното мъжество и се набляга на това, че се управляват от жени: „Нормално ли е независимият президент Радев да не отиде на КСНС (Консултативен съвет по национална сигурност – б.р.), а да отиде на вашия пленум (пленумът на БСП – б.р. ). Пуснете го да бъде независим, не се дръжте като фелдфебел с пола (към Корнелия Нинова – б.р.)“.

 И отново към президента, който е единственият представител във властта, който е подкрепян от БСП: „Разбирам, че президентът е военен, но трябваше да остави униформата си в гардероба“.

 **Надия Савченко**

 Надия, Надя или Надежда Савченко е жената воин на украинската политика и в пряк, и в преносен смисъл. Военен пилот по професия, тя се държи мъжки, в онзи остарял смисъл на понятието „мъжки“. След като прекара две години в руски затвор, тя се завърна в Украйна и беше избрана за депутат от партия „Отечество“. Носител е на орден „За мъжество“ втора степен. Понастоящем Савченко е обвинена в подготвяне на държавен преврат и депутатският ѝ имунитет е свален. Тя обаче е изключително характерен образ с неподражаем стил на говорене, в който агресията присъства неизменно. Най-често атакува опонентите си, като ги нарича страхливци. „Олигарси“ и „корумпирани“ са сред най-често използваните думи, с които тя нарича противниците си, а действията им определя като „дебилна пропаганда“ или „пълен абсурд“. Тонът ѝ е назидателен и рязък, за разлика на всички останали жени в украинската политика. Много характерен за нея израз е „феерична работа“, за нещо, което е скалъпено, нечисто, лъжа. Обвинява опонентите си в лъжа и корупция като посочва конкретни сделки, които обаче не са подкрепени с конкретни документи. Ето няколко примера от изказвания на Савченко от парламента и от пресконференцията преди свалянето на депутатския ѝ имунитет:

 – „… користността на Порошенко… армията го ненавижда… “;  
– „… олигархични групи в парламента… “;  
– „Луценко, който върти бизнес с криминални дела… “;  
– „Олигарсите не разрешават на украинците да дишат“;  
– „На тях им трябваше кръв – аз не съм те“;  
– „Всички украинци мечтаят да взривят този парламент“;  
– „Не ми задавайте, моля, два пъти един и същи въпрос. Не съм човек, който си променя мнението“;  
– „Украинският народ, който вие убивате, който разделяте, с чиито врагове търгувате. Вие не направихте нищо в този парламент за четири години“;  
– „Не аз ще бъда вашата заплаха в парламента. Вашата заплаха ще бъде вашият народ.“

 **Юлия Тимошенко**

 Друга дама, която изкара доста време в затвора, е лидерът на „Отечество“ – Юлия Тимошенко. Първата жена министър-председател на страната в момента е народен представител. За разлика от съпартийката си, Тимошенко е доста по-сдържана в изказванията си в последните години, но това далеч не означава, че те са лишени от агресия. Стилът на Тимошенко е различен от този на Савченко – тя е по-женствена и с вида си, и в поведението си, и в тона си, но това не означава, че пести обиди и нападки срещу опонентите си. „Корупция“ и „олигархия“ са сред основния арсенал и при Тимошенко. „Корупционни схеми“, „мръсотия“ и „взаимоунищожение“ са другите често използвани от нея словосъчетания и определения за действията на властта. Тя често използва сравнения (убедителен пример е примерът за цената на тока): „огромна цена на въглищата, все едно ги карат от Марс“. Или, говорейки за лошото заплащане на миньорите, прави препратка с дейността на държавниците – „закопаха стотици милиони гривни. Затова сега са длъжни да отговарят“. Тимошенко, както и Савченко, определя опонентите си като страхливци – „страх – тъжно, срамно, болно“, и мафиоти, които „са способни на всякакви провокации“. Както Корнелия Нинова, тя успява да засегне най-чувствителните теми в обществото, като се опитва да привлече на своя страна онеправданите: „Те ще продължават да унижават вашите деца и ще оберат последните копейки от джобовете ви, ще продължат да унищожават страната“. И още няколко примера за речта на Тимошенко:

 – „Украйна отново получи мафия начело. Тя се е интегрирала с всички кланове, с всички олигарси в Украйна и те днес са в парламента, единни, както никога… Новата стара мафия във властта.“  
– „Режимът на Порошенко с нищо не се отличава от режима на Янукович, само фамилиите се смениха. Останаха същите крадци, същите олигарси и същите унищожители на украинската държава“.  
– „Унищожиха банките, а Фондът за гарантиране на влоговете е оглавяван от партньор на Порошенко. Активи за 448 милиарда са оценени за 99 милиарда. Разликата кой ще я вземе? Кой ще заработи 300 милиарда и повече?“;  
– „Президентът пусна всичките си кучета. Който ме напада, то е за да пази този корупционен режим и Порошенко“.

 Представихме част, далеч не всички, от характерните черти на женското говорене в парламентите на България и Украйна. Прави впечатление фактът, че и в двете страни има сходни стратегии на агресивно говорене. И макар изявите на жените в парламента и в България, и в Украйна да са доста по-малко, отколкото тези на мъжете, вероятно заради процентното представителство съответно в Народното събрание и във Върховната Рада, то те са много характерни. Въпреки че от малкото дами, които излизат под прожекторите, известните оратори жени се броят на пръсти, езикът, който използват, е запомнящ се и води до поляризация на отношението към тях от страна на обществото и медиите. Жените в политиката или са много харесвани, или много мразени – имат свои верни почитатели и свои отявлени врагове. И ако при политиците е същото, както при актьорите, то бихме казали, че дамите, които предизвикват тези полярни мнения, си вършат наистина качествено работата.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Василева-Йорданова 2012:**Василева-Йорданова, А. *Обидното слово в българския и във френския език*. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012.

 **Крейчова, Сталянова 2017:**Kreytchova, Е., Stalyanova, N. *The Power of Public Speech*. София: Парадигма, 2017.

 **Миланов, Сталянова 2012:**Миланов, В., Сталянова, Н. *Езикови портрети на бъ*л*гарски политици.*София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2012.

 **Миланов, Сталянова 2014:**Миланов, В., Сталянова, Н. *Езикови портрети на бъ*л*гарски политици.*София: Парадигма, 2014.

 **Стамболова 2016:**Стамболова, А. *Агресивни ли са жените.*12 март, 2016. www.webcafe.bg . 5 април, 2016. [[https://webcafe.bg/gradat/1352103662-agresivni-li-sa-zhenite.html](https://webcafe.bg/gradat/1352103662-agresivni-li-sa-zhenite.html)]


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/ezikova-agresia-na-zenite-v-bulgarskata-i-ukrainskata-politika.md)

## Клишето в речта на българските политици

Политическото клише е особено езиково явление, превърнало се в част от политическото говорене. То представлява стереотипен езиков израз, срещан в речта на политически лица, характеризиращ се с честа употреба, водеща до изхабяване и банализиране на изказа. Т.е. то е типично клише, но това, което го отличава от всяко друго, е конкретната сфера на употреба – политическото езиково пространство.

 Нееднократно с речта си нашите политици са доказали, че не уважават словото и не желаят да се възползват от него дори в ролята му на средство за придобиване на повече положително политическо влияние. Това е видимо както от неглижирания вид, в който поднасят своите изказвания, така и от липсата на желание да формулират по-въздействаща реч. Ако словото наистина е „път към политическото лидерство“[[1]](#fnote1), то българският политик или не разбира тази сила и затова твърдоглаво страни от посочения път, или не желае да поеме предизвикателството на това да спечели избиратели с интелигентна, ясна и лично осмислена реч.

 В езика на нашите политици има прекалено много предсказуемост и прекалено малко оригиналност (респективно самостоятелност). Брезински нарича шаблонните изрази „стари, отъпкани шосета“ и явно, че българската политическа общност е решена да върви по този маршрут на сигурността и удобството. „Вярно е, че от известна гледна точка така е по-удобно: шаблонът вдъхва сигурност; той пести усилия; той предпазва от рискове“[[2]](#fnote2). Това е стратегия на езиково поведение, която с изключително постоянство се прилага от българските политици, които наблягат на *добре запомнени чужди мисли, които от дълга употреба са се излъскали*[[3]](#fnote3)*.*

 Обществото приема отрицателно изказванията на народните представители, тъй като покрай ушите му преминават *ясни визии, национални приоритети, прозрачност, отговорно правителство*, все думи, които са преминали в зоната на прекалената абстрактност, до такава степен, че не изглежда да имат съответствия в реалния свят. *Важното е да се подчертае, че в никоя политическа система управляващите не могат да минат без специфичния си бюрократичен жаргон, който обикновено се използва, за да не се казва нищо*[[4]](#fnote4). Тези думи добре определят една от основните функции на политическото клише – да се говори, като се избягва ясното съдържание зад думите.

 Потвърждение за липсата на смисъл в изказванията на представителите на народа се открива и в думите на езиковеда Вл. Миланов:

 (*...*) *през последните години наблюдаваме как политиците ни намериха уютната формула на клишето, зад която има много думи, но няма съдържание.*(...) *Хората имат нагласата и очакват да получат отговори на редица въпроси, свързани с бита, ежедневието си и с важни за страната въпроси. Когато няма отговори, а само думи, и когато след отговора на политика не разбирате какво ви казва, защото всичко е „отговорност“, всичко е „приоритети“, всичко е* *„големи успехи на правителството“, диалогът се къса*[[5]](#fnote5).

 Утвърждаването на определени клишета е свързано с т.нар. езикова мода. В своя доклад „Езикова мода“ и процесите на развитие и обогатяване на лексиката“ М. Чоролеева изказва мнение, че езикова мода се наблюдава, „когато индивидуална, неутвърдена употреба на дума или употреба на дума в ново, необичайно значение, (...) се появяват в речта на известно лице, обикновено политик, обществен деец, журналист, писател и започват бързо да се разпространяват, започват да се използват от все по-широк кръг от лица и се утвърждават в публичната реч“[[6]](#fnote6). Това са думи, свързани с обществения живот – политика, управление, икономика, финанси, образование, култура. При политическото говорене определени лексеми стават по-употребявани от едно политическо лице, а впоследствие и от повече. Получава се нещо като ефект на езиковата зараза.

 Според Чоролеева, ако дадена езикова мода се реализира за по-дълъг отрязък от време, то явлението придобива отрицателно значение, тъй като *води до шаблонизиране на езиковия израз, до превръщане чрез непрекъснато повтаряне на думи и изрази в клишета, в шаблони*[[7]](#fnote7).

 Ето и мнението на Брезински:

 *Първите случаи на тяхната употреба (на шаблонните изрази – бел. моя) въздействат върху читателя и слушателя. Щом обаче тези случаи зачестят, щом някои изрази станат модни, на тях започва да се подражава, зачестява употребата им и... притъпява се първоначалният емоционален ефект, повяхва свежата и образна мисъл в тях. Те се превръщат в бездушни шаблонни фрази*[[8]](#fnote8).

 По сходен начин и политическите клишета се сменят през различните периоди. В българския език се прави сравнение между клишетата по време на социализма и тези след настъпване на демокрацията. Смяната на политическия режим води и до смяна на езика, с който той си служи. Новите идеали на демокрацията пренасят социалистическото говорене в зоната на европейските ценности, претопявайки го и заменяйки го със съвсем нов изказ. Подмяната на актуалната, на модерната лексика не я предпазва от шаблонизиране. Поради това, че тя е нетипична и предлага нови полета на мисълта, тя става източник на бързо изковавани клишета, а свидетелство за подобен ефект са политическите клишета, приели своевременно тона на брюкселското говорене.

 Речниковият запас непрекъснато бива допълван, модернизиран, а под диктовката на времето и социално-политическите предпоставки се изменят и предпочитаните политически клишета. В езика като цяло навлизат нови думи като например *визия, стратегия, интеграция, приоритети*. Те са характерни за речта на политиците през последните години и особено под влиянието на демократизацията както в политиката, така и в езика.

 Б. Георгиев смята, че това не е речник, типичен само за българските политици. В своята статия „Новият казионен език“[[9]](#fnote9) той обвързва политическото клише с казионното говорене. „Дошло е време да се пише и за казионния език на Европейския съюз. За казионния език на демокрацията. Защото според мене повечето от цитираните думи и изрази не са се появили от нищото, не са приумица на българските политици. Те са чути някъде, прочетени са някъде“. И тъй като в повечето случаи става въпрос за думи, дошли от чужд политически речник, то и самата клиширана лексика е от чужд произход (например сегашните: *консенсус, стратегия, визия, стартиране, финализиране*и др.). Във воденето на политика, а това включва и говоренето за нея, често се следва моделът на по-авторитетните държави. Поради желанието да бъдат достигнати, те биват превръщани в обект на подражание, а това включва и взаимстване на лексикалния им фонд. След като България се откъсва от социалистическия политически модел, тя се отчуждава и от неговата лексика, преминавайки в лоното на брюкселското клише.

 В настоящия текст използваният материал се състои от политически изказвания, поместени в медийни източници под формата на публични коментари и интервюта (главно от последните 5 години), а другата част от материала е почерпана от сайта на Народното събрание и обхваща пленарните заседания от 1991 г. до 2015 г. (м. август). При работата с езиковия материал от Народното събрание са изведени в табличен вид данни, сочещи броя на пленарните заседания, на които даденото политическо клише е употребявано. Подхожда се с ясното съзнание, че езикът не може да бъде държан в оковите на числените стойности, поради което се дава приблизителна справка с данни за езиковите употреби, а и това е основна причина да не се прави опит за точното предаване на броя им, което стеснява възможностите до проучване на броя заседанията, в които се срещат политическите клишета. Тук се прави преглед на развоя на политическите клишета след 1991-а. Това съображение се дължи единствено на липсата на достъп до по-ранни данни, каквито могат да се намерят в сайта на НС. Трябва също да се отбележи, че в разглеждания времеви отрязък изключение прави годината 1995, за която не се разполага с пълен набор от средства, но опирайки се на данните от 1994 и 1996 г., до известна степен може да бъде направено предположение за нейните резултати, които не биха се отразили подвеждащо на изведените заключения.

 През последните години призоваването към прозрачност и обвинението в задкулисие станаха едни от най-модерните и често срещани клишета в езика на българската политическа общност. Въпреки тази актуалност, клишето за „прозрачността“ не е новост, още през 1996 г. се засилва неговата употреба. Но не така стоят нещата с думата „задкулисие“ – ясно личи, че то започва да набира популярност едва през последните пет години от разглеждания период.

 И докато думата „прозрачност“ е типичен представител на еврожаргона, то „задкулисие“ си остава лексема, новосътворена от българските политици, която *няма еднозначен превод на другите езици*, с нея обикновено се назовават *тайни договорки, интриги, непочтено поведение*[[10]](#fnote10). На сайта на Представителството на Европейската комисия в България се дава следното определение за „прозрачност“: *Терминът „прозрачност“ често се използва със значението на отвореност по отношение на начина, по който европейските институции работят*[[11]](#fnote11).

 Примери за употребата на лексемите „прозрачност“ и „задкулисие“:

 *Голямата**прозрачност**в работата на Народното събрание и отразяването на парламентарния контрол позволява на милиони българи сами да направят оценка на отговорите, които се дават*[[12]](#fnote12).

 *Изменението е насочено към засилване на**прозрачността**и конкуренцията при защита на интересите на всички страни – производители, търговци, държава и граждани*[[13]](#fnote13).

 *Страшното в тях е, че се показва начинът на управление,**задкулисието**на бъ*л*гарското управление, говоренето на едно и правенето на съвсем различно*[[14]](#fnote14).

 Често срещано клише, предавано от едно политическо поколение на друго, е словосъчетанието „спешни мерки“. С времето езиковият шаблон „спешни мерки“ се е превърнал в едно абстрактно понятие, което служи за словесен пълнеж, зад който отново прозира липсата на конкретност и яснота в политическите изказвания. В някои от случаите сякаш е забравено значението на думата „спешен“ и то се използва като устойчив елемент, като задължителна добавка към „мерки“, но без да отговаря на основното си значение. Освен това никога не става ясно за какви точно мерки се говори, споменава се нуждата от вземането на „спешни мерки“, но те не биват ясно изразени.

 Ето и няколко примера:

 *Така че аз смятам, че Вие можете да направите, господин министър-пре*д*седател, нещо в тази насока, за да могат да се вземат спешни мерки до тези шест-седем години, които Вие казахте и които аз смятам, че могат да се съкр*а*тят на три-четири, нещо да може да се направи спешно в строителството*[[15]](#fnote15).

 *Стратегията предлага спешни мерки, които ще доведат до преодоляване на натрупаното изоставане и ще позволят достигане на средните показатели за страните от Европейския съюз*[[16]](#fnote16).

 *Защото, ако тепърва започваме да разработваме закона, щеше да се отиде до края на следващата година, за да се въведат тези спешни мерки*[[17]](#fnote17).

 Следващите клишета са „хармония“ и „хармонизиране“, в таблица №1 са представени данни, включващи броя на пленарните заседания, в които са употребявани посочените езикови клишета през годините от 1991 до 2015 (м. август). При клишето „хармония“ следва повишаване на честотата на употреба в НС след 1996 г., в същата година и „хармонизиране“ преминава от колебливата словоупотреба на едно-две заседания до 20 на брой, като впоследствие увеличава своята популярност дори повече.

 **Таблица №1**

 |  |  |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- | --- | --- |
|   | „прозрачност“ | „задкулисие“ | „спешни мерки“ | „хармония“ | „хармонизиране“ |
| година | брой заседания | брой заседания | брой заседания | брой заседания | брой заседания |
| 1991 | 4 | - | 1 | 2 | - |
| 1992 | 16 | - | 8 | 6 | 1 |
| 1993 | 11 | - | 9 | 5 | 2 |
| 1994 | 4 | - | 4 | 2 | 2 |
| 1995 | 1 | 1 | - | - | 1 |
| 1996 | 25 | - | 7 | 13 | 20 |
| 1997 | 36 | - | 7 | 13 | 17 |
| 1998 | 48 | 1 | 6 | 13 | 28 |
| 1999 | 54 | - | 8 | 11 | 22 |
| 2000 | 62 | - | 11 | 11 | 27 |
| 2001 | 52 | - | 13 | 9 | 35 |
| 2002 | 90 | - | 15 | 13 | 50 |
| 2003 | 76 | - | 10 | 7 | 34 |
| 2004 | 71 | - | 15 | 13 | 33 |
| 2005 | 70 | - | 17 | 11 | 36 |
| 2006 | 93 | - | 21 | 6 | 60 |
| 2007 | 71 | - | 13 | 5 | 31 |
| 2008 | 95 | - | 17 | 7 | 32 |
| 2009 | 71 | - | 20 | 2 | 18 |
| 2010 | 97 | - | 10 | 2 | 22 |
| 2011 | 81 | 6 | 23 | 1 | 23 |
| 2012 | 82 | 2 | 19 | 4 | 19 |
| 2013 | 71 | 15 | 34 | 6 | 13 |
| 2014 | 67 | 22 | 17 | 4 | 10 |
| 2015 | 62 | 9 | 18 | 3 | 8 |
|   | **общо:**1413 | **общо:**56 | **общо:**323 | **общо:**179 | **общо:**545 |

 И двете лексеми са съществителни имена, имащи общ корен, като „хармонизиране“ е отглаголно съществително. Въпреки че тяхното значение е по-близо до музикалната терминология, те биват често употребявани от политиците, използващи преносното им значение. По-подходящо в стилистиката на политическото говорене би било да се каже „в съответствие с...“, а не „в хармония с...“, каквато е най-честата комбинация. По подобен начин и „хармонизиране“ се среща най-вече в обкръжение от типа *нещо за **хармонизиране**на нещо*.

 Създава се усещането, че това клише се е зародило редом с намеренията на страната да стане членка на ЕС, а след като вече става такава, употребата на клишето цели да се покаже, че в България се води политика по европейски стандарт, според очакванията на ЕС. Това всъщност не е случайно, защото лексемата „хармонизиране“ е част от евротерминологията:

 *Това означава съгласуване на националните законодателства с друго законодателство, много често с цел да се премахнат националните пречки пред свободното движение на работници, стоки, услуги и капитали*[[18]](#fnote18).

 Примери за клишетата „хармония“ и „хармонизиране“:

 *И съзнавайки високата отговорност на това, аз вярвам, че всички ние ще положим необходимите усилия за привеждане на националното ни законодателство в**хармония**с европейските норми*[[19]](#fnote19).

 *Представеният законопроект е в**хармония**и с европейските стандарти и е принос в нашето законодателство, в неговото**хармонизиране**с европейското такова*[[20]](#fnote20).

 *Във всички посочени случаи е спазен както първоначалният архитектурен проект, така и**хармонизирането**му с целия принадлежащ комплекс от сгради около площада на храма „Св. Александър Невски“*[[21]](#fnote21).

 „Стартира“ и „финализира“ също са сред любимите думи на българските политици. При търсене на резултати в сайта на НС срещу глагола „стартирам“ излизат 1279 резултата, а срещу „финализирам“ – 498. Ако се стесни кръгът на търсене, като се вземе например формата за бъдеще време – „ще стартира“ и „ще финализира“, отново се забелязва голяма разлика между стойностите – съответно 193 на 10 резултата. По това може да се съди, че в парламента често се стартират или се обявяват бъдещи намерения за започване на проекти и т.п., но обратният процес е по-рядко обсъждан, тъй като е и по-рядко осъществяван.

 Клишетата „стартиране“ и „финализиране“ представляват отглаголни съществителни на посочените по-горе глаголи. При тях също има такава разлика на употребата в НС, данните от която са дадени в таблица №2. Към края на 90-те се наблюдава повишаване употребата на клишето „стартиране“, спрямо което стойностите на „финализиране“ са по-колебливи.

 **Таблица №2**

 |  |  |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- | --- | --- |
|   | „стартиране“ | „финализиране“ | „популизъм“ | „ресурс“ | „конкретика“ |
| година | брой заседания | брой заседания | брой заседания | брой заседания | брой заседания |
| 1991 | - | - | 1 | 4 | - |
| 1992 | 5 | - | 21 | 52 | 6 |
| 1993 | 5 | - | 17 | 59 | 1 |
| 1994 | 5 | 7 | 18 | 43 | 1 |
| 1995 | 1 | - | 4 | 4 | - |
| 1996 | 12 | 6 | 29 | 94 | 1 |
| 1997 | 5 | 7 | 30 | 84 | 4 |
| 1998 | 9 | 8 | 47 | 107 | 5 |
| 1999 | 22 | 9 | 37 | 107 | 5 |
| 2000 | 23 | 9 | 38 | 110 | 6 |
| 2001 | 22 | 7 | 32 | 80 | 8 |
| 2002 | 34 | 13 | 41 | 127 | 13 |
| 2003 | 27 | 14 | 37 | 122 | 13 |
| 2004 | 28 | 7 | 41 | 126 | 24 |
| 2005 | 23 | 14 | 42 | 105 | 12 |
| 2006 | 23 | 4 | 44 | 119 | 28 |
| 2007 | 20 | 16 | 36 | 99 | 12 |
| 2008 | 43 | 12 | 37 | 123 | 28 |
| 2009 | 31 | 8 | 31 | 101 | 16 |
| 2010 | 34 | 10 | 34 | 122 | 26 |
| 2011 | 45 | 15 | 31 | 113 | 39 |
| 2012 | 43 | 10 | 40 | 128 | 33 |
| 2013 | 46 | 11 | 43 | 106 | 32 |
| 2014 | 29 | 17 | 22 | 91 | 19 |
| 2015 | 28 | 15 | 31 | 80 | 33 |
|   | **общо:**563 | **общо:**219 | **общо:**786 | **общо:**2287 | **общо:**346 |

 Ето и няколко примера за употребата на споменатите политически клишета:

 *Този въпрос сигурно ще претърпи развитие, но съм убеден, че Министерството на транспорта ще се справи с този незначителен проблем и това няма да забави**стартирането**на моста*[[22]](#fnote22).

 *Във връзка с това искам да припомня, че в началото на**стартирането**на Народното събрание ни беше предоставена Стратегия за развитие на научните изследвания*[[23]](#fnote23).

 *Известно е, че са били водени разговори с чуждестранни фирми за разработване на инвестиционен проект и участие в него, които не са довели до**финализиране*[[24]](#fnote24).

 Клишето „популизъм“ и неговите производни се срещат със сходна честота, затова тук няма да бъде правено сравнение между тях, а ще се разглежда основно изходното понятие. Данните, взети от заседанията на НС, показват, че още от 1996 г. се наблюдава постоянство в употребата на думата „популизъм“. Ако „популист“ е скверна дума, с която се цели раняване на политическото достойнство на опонента, то с „националпопулист“ се изразява дори още по-голяма обида. Говоренето за популизма или е в сферата на отричане на лично участие, или е обвързано със словесна агресия и негативизъм, а този тон не се е променил още от 90-те години.

 Примери за клишето „популизъм“:

 *Струва ми се, че с внесените законопроекти чисто и просто се цели евтин**популизъм*[[25]](#fnote25).

 *Радвам се, че говорихте 70% това, което ние казваме, 30% използвахте за**п*о*пулизъм**– да си вдигнете малко имиджа*[[26]](#fnote26).

 *Аз умолявам Красимир Велчев и депутатите на ГЕРБ действително, всичко останало е**популизъм**, те ще го говорят, защото това им е изгодно, те знаят какво са оставили в България, прекрасно знаят, но**популизмът**е това*[[27]](#fnote27).

 Типичен пример за политическо клише, чиито корени са разположени далеч от 2015 г., е клишето „ресурс“. Освен това, то е изключително популярно и високоупотребявано, като за периода от 90-те години до днес не е слизало от парламентарната трибуна. През различните години се появяват различни езикови шаблони, променя се тяхната честота и т.н., но „ресурс“ е от политическите думички, които с право могат да бъдат наричани *устойчиви клишета*.

 Удобството при избора на това клише е неговата универсалност, всяко нещо е възможно да бъде наречено „ресурс“ – от финансови средства, та до човешки същества. Неговото значение като че ли убягва и при произнасянето на тази дума невинаги може да се направи реална връзка между нейния смисъл и този на останалите думи в изречението. А подобен ефект отговаря на предпочитанията на политическите дейци.

 Примери за политическото клише „ресурс“:

 *Бизнеспланът за 2002 г. не е утвърден, но се изпълнява в частта му за трудов*и*те**ресурси**и се извършват съкращения*[[28]](#fnote28).

 *Единственият отговор, който могат да намерят, е концентрацията на права, на**ресурси**и на контрол върху службите за сигурност*[[29]](#fnote29).

 *От тази гледна точка ми се струва, че е по-разумно да не харчим повече парламентарно време и държавен**ресурс**за обсъждането на този въпрос и да го приемем така, както е предложен от работната група*[[30]](#fnote30).

 В речта на българските политици може да липсва конкретика, но това е от гледна точка на ефективността на изказа, думата „конкретиката“ обаче не само че не липсва, но е и едно от клишетата, типични за политическия говор. В българския парламент то започва по-често да се среща в началото на 2000 г., а допреди това има по-скоро спорадична поява.

 Политиците много държат да има конкретика в изказванията на техните събеседници, нерядко и си отправят взаимно нападки по този въпрос, но въпреки това те самите не се стремят да изпълнят с яснота своите речи. Така че тук отново се наблюдава характерното за българския политик словесно поведение – говори се за необходимостта от нещо (в случая конкретика), но не се правят опити то да се постигне, дори самото говорене за конкретиката е изпълнено с неяснота.

 Примери за политическото клише „конкретика“:

 *Въпреки сериозността на темата, която отварям, все пак е редно да обсъждаме точно днес**конкретиката**на днешния ден, на днешните възможности на бюджета, на днешната осигурителна политика, която е в редовете на законопроекта*[[31]](#fnote31).

 *Нека малко да се върнем и на**конкретиката*[[32]](#fnote32).

 *Доста**конкретика**има тук – не знам дали трябва да влизам чак толкова в нея*[[33]](#fnote33).

 Следващото клише е един от най-добрите примери за езиково изхабяване, чието преекспониране е силно осезаемо. От данните в таблица №3 става ясно, че клишето „приоритети“ е използвано с изключително постоянство от 1992 г. насам. То е от онези стереотипни изрази, които са си направили безсрочна резервация в речта на народните представители.

 **Таблица №3**

 |  |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- | --- |
|   | „стратегия“ | „визия“ | „интеграция“ | „приоритети“ |
| година | брой заседания | брой заседания | брой заседания | брой заседания |
| 1991 | 4 | - | 1 | 3 |
| 1992 | 25 | - | 9 | 36 |
| 1993 | 29 | - | 8 | 32 |
| 1994 | 30 | - | 12 | 35 |
| 1995 | 2 | - | - | - |
| 1996 | 52 | - | 99 | 49 |
| 1997 | 44 | 1 | 70 | 53 |
| 1998 | 63 | 3 | 100 | 65 |
| 1999 | 78 | 6 | 93 | 57 |
| 2000 | 75 | 7 | 79 | 64 |
| 2001 | 48 | 13 | 71 | 53 |
| 2002 | 118 | 21 | 112 | 93 |
| 2003 | 99 | 25 | 106 | 73 |
| 2004 | 114 | 32 | 108 | 90 |
| 2005 | 98 | 29 | 115 | 74 |
| 2006 | 100 | 45 | 129 | 78 |
| 2007 | 82 | 40 | 71 | 64 |
| 2008 | 113 | 39 | 52 | 92 |
| 2009 | 77 | 41 | 41 | 66 |
| 2010 | 91 | 71 | 52 | 70 |
| 2011 | 95 | 53 | 56 | 75 |
| 2012 | 96 | 61 | 48 | 72 |
| 2013 | 80 | 51 | 34 | 75 |
| 2014 | 65 | 36 | 35 | 50 |
| 2015 | 83 | 50 | 30 | 51 |
|   | **общо:**1761 | **общо:**624 | **общо:**1529 | **общо:**1468 |

 Създава се усещането, че постоянно се говори за приоритети, това е дума, с която политиците обвързват изцяло дейността си. А всяко нещо, за което говорят, те могат да превърнат в един от „основните“ или „националните“ приоритети. Политиците са склонни да слагат етикет „приоритет“ на всеки проблемен дял от управлението на държавата, като по този начин симулират заинтересованост. Нещо повече, те са изключително щедри що се отнася до приоритетизирането на всеки възникващ проблем в България – от тези на малките общини до въпросите, касаещи като цяло държавата. Всичко това са словесни трикове за манипулация на обществото и неговата представа какво се върши в страната. Всеки един проблем става приоритетен още със самата му поява, като това е крайната фаза, до която обикновено достига. Прекалявайки с употребата на тази дума, българските политици обезличават значението на лексемата, както обикновено се случва с клишетата, защото не е възможно едно нещо, чието значение, най-общо казано, е ‘предимство’, да е наравно с още много други предимства. Тук става въпрос за пълна загуба и на експресивността на тази дума.

 Примери за употреба на клишето „приоритет“:

 *Защото**приоритетите**, тоест парите, които трябваше да отидат за задоволяване на неотложни, насъщни,**приоритетни**нужди, бяха насочени към други нужди, които са също важни, но не толкова важни, колкото**приоритетните*[[34]](#fnote34).

 *Избежни бяха и дефицитът на политическия диалог, политическият консенсус и на политическото партньорство за**приоритетите**на страната*[[35]](#fnote35).

 *Само че правителството иска да има**приоритети**, да има политика и да каже на българските граждани: „Срещу тези**приоритети**ние изправяме**ресурса**, който имаме“*[[36]](#fnote36).

 Първоначалното очакване за политическото клише „визия“ бе, че то е част от новопоявилите се словесни стереотипи, но от по-активната му проява вече са минали повече от 15 години. Известно време то продължава да не бъде сред водещите по популярност думи, като едва от 2001 г. става по-употребимо. В днешно време то е израз на типичната клиширана политическа реч.

 В речта на политиците визията се представя в ролята на едно от важните условия за водене на политика, основополагащ принцип за вземане на решения по държавните въпроси. Това е и клише, което в много от случаите се съчетава с прилагателното „ясен“ (146 резултата). Липсата на визия, на „ясна визия“, е едно от честите обвинения, които си разменят парламентаристите.

 Примери за политическото клише „визия“:

 *Това зависи и от Европейската комисия по околна среда. Ако те проявят нео*б*ходимата**визия**и готовност за това, то ще стане*[[37]](#fnote37).

 *Тези пристанища са направени за това. Те са изградени с държавна политика и с държавна**визия*[[38]](#fnote38).

 *Общоизвестно е, че реформа се прави с**визия**и с пари*[[39]](#fnote39).

 Политическите клишета „интеграцията“ и „реинтеграцията“ обикновено се взимат заедно, но обективно погледнато първата от двете думи води със значителна преднина. Това клише е едно от тези, при които от 1996 г. рязко се покачва броят на пленарните заседания, на които народните представители си служат с него. То е едно от евроклишетата, свързани с членството ни в ЕС, първо поради зададените условия за приобщаване в съюза на Европа, а впоследствие и за решаване на вътредържавни проблеми, свързани със социалната и малцинствена изолация на част от обществото, а това също е действие, продиктувано от европейските ценности и порядки.

 Примери за клишираната употреба на лексемата „интеграция“:

 *И което е още по-важно: парламентът успя да осъществи един силен процес на**интеграция**на България в европейските структури*[[40]](#fnote40).

 *Защото когато говорим за образование, всъщност ние говорим и за икономика, и за**интеграция**, и за социална реализация на българските граждани*[[41]](#fnote41).

 Клишето „стратегия“ заема една от челните позиции по участие в речта на българските политици, отличавайки се с постоянство по отношение на високата честота на неговата поява в НС. Това е поредната дума в речта на българските политици, чийто произход е чужд, подобно на голяма част от политическите клишета, а друга типична тенденция е възможността да се използва винаги, когато се говори в политиката, при всякакъв контекст.

 Използването на стереотипната фраза „стратегия“ не е по-различно от това на думи като „визия“, „приоритети“, „хармонизиране“. Целта е сходна – да се изтъкне висока ангажираност с дейностите по управлението на държавата. Наблюдава се повторителност на механизма, по който политическите лица си служат с езика, използвайки го едновременно и като параван, и като манипулативен инструмент. Имитира се колко много се мисли по държавните въпроси и тяхното разрешаване чрез различни стратегии. За да се стигне до действие, първо – трябва да се има ясна визия, после да се установят приоритетите и едва тогава да се премине към избора на точната стратегия.

 Примери за клишето „стратегия“:

 *Трябва да признаем, че в България преходът досега се провежда без ясна национална**стратегия**и без ясно формулирани**приоритети*[[42]](#fnote42).

 *Във връзка с изпълнението на препоръките на Европейската комисия правителството разработва национална**стратегия**за подготовка за присъединяване*[[43]](#fnote43).

 *Уважаеми господин Цонев, аз съм напълно съгласен, че една държава трябва да има**стратегия**в**приоритетите**си и не както в миналото външни, бих казал, съюзи, икономически обединени и така нататък да ни го налагат, а ние да видим ясно мястото си в света*[[44]](#fnote44).

 Стига се до извода, че от разгледаните политически клишета десетте най-разпространени са: *ресурс, стратегия, интеграция, приоритети, прозрачност, популизъм, визия, стартиране, хармонизиране*и *конкретика*. А през последните 5 години най-често срещани клишета в речта на народните представители са: *ресурси, стратегия, прозрачност, приоритети, визия*. Т.е. спрямо общата честота за периода 1991–2015 г. при тази за последните години се наблюдават известни размествания, като се запазват същите само първите две позиции.

 Политическото клише е обратното на това, което трябва да представлява политическата реч, а тя трябва да създава усещането за конкретност, логичност, образност и убедителност. Политическото клише не е същото като несъзнателно употребяваното клише, с което си служим всеки ден, то е целенасочено средство, с което политиците манипулират от сигурно разстояние.

 Политическите изказвания са изпълнени с безсмислие, те просто преповтарят клишета, вменени езикови шаблони – от партията, от ЕС, донякъде и по навик. Дори в теорията на политическата лингвистика съществува определение като „празни формули“. Използването на такива думи запълва място в речта, но не въздейства, а много често изобщо не се и разбира.

 Утвърждаването на политическото клише е свързано в някаква степен и с езиковата мода. Всяко време си има своите типични клишета, които ясно свидетелстват за спецификата на дадения период. В българския език винаги са били правени паралели между клишетата на социализма и на демокрацията. При първите влиянието е руско, докато при вторите, което включва и сегашните клишета – европейско. Друга причина за появата на политическото клише е появата на казионния език. При смяна на влиянието от съветско към европейско, тези авторитетни политически сили пренасят и своята бюрократична реч, вменявайки я на новоприсъединилите се. Те приемат „дървения език“ на ЕС за модел на постоянното им говорене и по този начин го превръщат в политическо клише.

 Политиците използват едни и същи клишета при говоренето на различни теми, правейки ги част от една универсална политическа лексика (*ресурс, стратегия, приоритети, визия*). Също така има клишета с по-ранни прояви (*прозрачност, ресурси*), както и такива, които са новоформирани (*задкулисие*).

 1992, 1996 и 2002 са годините, през които най-често се наблюдава покачване на броя заседания, на които са използвани някои от клишетата. Като между клишетата със сходен корен може да съществува разлика в срещането им зад парламентарната трибуна (*хармония – хармонизиране, реинтеграция – интеграция*; вторият компонент е по-често използван), също не са равностойни резултатите и при клишета с противоположно значение (*стартиране – финализиране*; първото е по-често употребявано).

 Най-често от частите на речта се шаблонизира употребата на съществителни имена, като се наблюдава силен уклон към клиширането на отглаголни съществителни.

  

 **БИБЛИОГРАФИЯ**

 **Брезински**, Ст. Езиковият шаблон. София: Наука и изкуство, 1966.

 **Канев**Д., И. Николов, Л. Канева, Политическа комуникация и предизборни кампании. Фондация Фридрих Еберт, бюро България, 2012.

 **Миланов**, Вл., Н. Сталянова. Езикови портрети на българските политици и журналисти (част втора). София: Парадигма, 2014.

  

 **ИНТЕРНЕТ ИЗТОЧНИЦИ**

 **Георгиев**, Б. Новият казионен език. 08.07.2013; [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1](http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1).

 **Чоролеева**, М. „Езикова мода“ и процесите на развитие и обогатяване на лексиката, стр. 26-27; http://www.tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-3.pdf.

 Интервю на гл. ас. д-р Владислав Миланов за вестник „Сега“, 31.05.2012 г.; http://www.segabg.com/article.php?id=602487.

 Речник на еврожаргона в сайта на Представителството на Европейската комисия в България; http://ec.europa.eu/bulgaria/abc/eu_glance/eurojargon/index_bg.htm.

  

 [1.](#note1) **Канев**Д., И. Николов, Л. Канева, Политическа комуникация и предизборни кампании. Фондация Фридрих Еберт, бюро България, 2012, с. 54.

 [2.](#note2) **Брезински**, Ст. Езиковият шаблон. София: Наука и изкуство, 1966, с. 46.

 [3.](#note3) **Брезински**, Ст. Езиковият шаблон. София: Наука и изкуство, 1966, с. 49.

 [4.](#note4) **Георгиев**, Б. Новият казионен език. 08.07.2013; [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1](http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1).

 [5.](#note5) Интервю на гл. ас. д-р Владислав Миланов за вестник „Сега“, 31.05.2012 г.; http://www.segabg.com/article.php?id=602487.

 [6.](#note6) **Чоролеева**, М. „Езикова мода“ и процесите на развитие и обогатяване на лексиката, стр. 26; http://www.tksi.org/SUB/papers/1-1/1-1-3.pdf.

 [7.](#note7) *Пак там.*

 [8.](#note8) **Брезински**, Ст. Езиковият шаблон. София: Наука и изкуство, 1966, с. 60.

 [9.](#note9) **Георгиев**, Б. Новият казионен език. 08.07.2013; [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1](http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1).

 [10.](#note10) Миланов, Вл., Н. Сталянова. Езикови портрети на българските политици и журналисти (част втора). София: Парадигма, 2014, с. 89-90.

 [11.](#note11) Речник на еврожаргона в сайта на Представителството на Европейската комисия в България; http://ec.europa.eu/bulgaria/abc/eu_glance/eurojargon/index_bg.htm,

 [12.](#note12) Светослав Шиваров – стенограма на НС, 29.03.1996.

 [13.](#note13) Славчо Богоев – стенограма на НС, 12.09.2003.

 [14.](#note14) Сергей Станишев – стенограма на НС, 14.01.2011.

 [15.](#note15) Георги Петров – стенограма на НС, 02.04.1993.

 [16.](#note16) Надя Атанасова – стенограма на НС, 01.03.2005,

 [17.](#note17) Нона Караджова – стенограма на НС, 21.11.2012.

 [18.](#note18) Речник на еврожаргона в сайта на Представителството на Европейската комисия в България; http://ec.europa.eu/bulgaria/abc/eu_glance/eurojargon/index_bg.htm.

 [19.](#note19) Велислава Гюрова – стенограма на НС, 29.07.1992.

 [20.](#note20) Александър Пиндиков – стенограма на НС, 02.02.2000.

 [21.](#note21) Станислав Станилов – стенограма на НС, 12.10.2007.

 [22.](#note22) Борис Николов – стенограма на НС, 24.01.2007.

 [23.](#note23) Светла Бъчварова – стенограма на НС, 26.02.2015.

 [24.](#note24) Владислав Костов – стенограма на НС, 26.04.2002.

 [25.](#note25) Младен Червеняков – стенограма НС, 28.06.1996.

 [26.](#note26) Георги Георгиев – стенограма на НС, 23.02.2006.

 [27.](#note27) Бойко Борисов – стенограма на НС, 15.04.2011.

 [28.](#note28) Стойко Танков – стенограма на НС, 05.07.2002.

 [29.](#note29) Ангел Найденов – стенограма на НС, 25.04.2012.

 [30.](#note30) Петър Димитров – стенограма на НС,16.12.2005.

 [31.](#note31) Ердоан Ахмедов – стенограма на НС, 18.11.2008.

 [32.](#note32) Вяра Петрова – стенограма на НС, 01.03.2012.

 [33.](#note33) Цветомир Михов – стенограма на НС, 10.12.2014.

 [34.](#note34) Йордан Цонев – стенограма на НС, 30.07.1999.

 [35.](#note35) Ахмед Доган – стенограма на НС, 19.04.2001.

 [36.](#note36) Петър Москов – стенограма на НС, 04.06.2015.

 [37.](#note37) Христо Иванов – стенограма на НС, 22.02.2001.

 [38.](#note38) Михаил Миков – стенограма на НС, 10.03.2004.

 [39.](#note39) Мая Манолова – стенограма на НС, 10.03.2010.

 [40.](#note40) Александър Йорданов – стенограма на НС, 13.17.1993.

 [41.](#note41) Лютви Местан – стенограма на НС, 07.06.2006.

 [42.](#note42) Христо Иванов – стенограма на НС, 12.10.1994.

 [43.](#note43) Надежда Михайлова – стенограма на НС, 03.10.1997.

 [44.](#note44) Христо Кирчев – стенограма на НС, 21.10.2005.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/klisheto-v-rechta-na-bulgarskite-politici.md)

## Италианската идентичност в България – лингвистични аспекти

Развитието на съвременната Италия е резултат от исторически предпоставки и обстоятелства, които в течение на вековете се осъществяват на Апенинския полуостров. Това са етапите в развитието на Римската империя и последиците от нейния залез, установяването на християнството и създаването на Папската държава. Преплитането на тези определящи исторически епохи е важен фактор за италианската идентичност.

 Актуалността на темата се определя от необходимостта за изследване на различните генерационни пластове в българското общество (по Пенков, 1943). Обект на изследване е италианската идентичност, а предмет – лингвистичните аспекти. Целта е да се анализира италианският лингвистичен генерационен пласт в българския език. Използваните материали са от Речника на чуждите думи в българския език от 1993 г., допълнени и актуализирани от статията на Топалова (2016).

 Етимологията на думата „Италия“ според Академия Круска се свързва с класическата традиция, която препраща към най-южната точка на Калабрия. Едва след това се разпространява по целия Апенински полуостров с напредването на римското завладяване. Управлението на Октавиан – 42 г. пр. Хр., докато административно е узаконена по времето на Диоклициан ('diocese italiciana'). По отношение на произхода и конкретното значение има редица спорове. Един от възможните прочити е, че това е земята на италиките, чийто народ има за тотемно животно латинското ‘vitulus’в италиански ‘vitello’, т.е. теле.

 Важна роля за италианската идентичност са римското наследство, християнската традиция, специфичното лингвистично развитие на италианския и дейността на интелектуалния елит, който е източник на достижения в материалната и нематериалната култура. Историческите етапи са свързани с Обединението на Италия от 1861 г., управлението на Мусолини и разпадането на блоковото противостоене след 1989 г., а съвременният етап се предопределя от доминиращото влияние на английския език и разпространението на иновации. Така се изгражда италианската колективна идентичност.

 Езикът е белег на тази идентичност и има решаващо значение. Той се съчетава като фактор заедно със знаковите интелектуалци писатели, които до голяма степен определят по-нататъшното оформяне на националната идея.

 Многобройните етнически и езикови малцинства (германски, албански, сръбски, хърватски, каталонски и френско-провансалски) все още присъстват на италианска територия, които са важно свидетелство за тези явления, макар и трудно да се разбере, тъй като те са добре интегрирани в социалната структура и в националното производство.

 След разпадането на Западната римска империя през 476 г. до пълното обединението на Италия през 1871 г. Апенинският полуостров претърпява различни влияния, като бива раздробен. Миграциите изиграват роля за формирането на съвременния италиански език и идентичност на основата на тосканския диалект – политическата емиграция в други части на полуострова на водещи умове за времето си (напр. Данте Алигиери).

 Особена консолидираща роля при формиране на националната идентичност играят идеите на интелектуалците колоси като например Брунето Латини: *„Латини непрекъснато ни доказва, че всички държави и кралски династии в Европа са от едно потекло – римското. За него учителите на мъдрост, държавност, ораторско изкуство, естествознание, философия, морал и прочее са само от римската история.“*(Николов, 2005) Като следствие акцентът се прехвърля от авторитета на династиите към националността, което води до създаването на етническата национална държава.

 Съчетаването на идеите на Наполеон Бонапарт заедно с представите на Джузепе Мацини, ръководител на движението Млада Италия (Giovine Italia), и „Походът на хилядата“ на Джузепе Гарибалди водят до Италианското обединение и създаването на италианската държава.

 Италианският автор Della Loggia (1998) стига до заключението, че идентичността на една национална държава се основава на съчетаването на историческите и географските фактори. Те действат постоянно независимо дали отделната личност си дава сметка, или не: *„Никой не се учудва, че, за да се направи опит да се разбере италианската идентичност, се започва с географията на полуострова.“*

 **Италиански език**

 Италианският език е част от романската езикова група на Индоевропейското езиково семейство. Тя включва френски, франко-провансалски, провансалски, каталански, испански, португалски, италиански, сардски, ладински, румънски, реторомански и др.

 Понастоящем той е официален за Италианската република, Сан Марино и един от четирите официални езика на Швейцария. Италианският е вторият официален език в Папската държава. Език на комуникацията в крайбрежните зони на Малта, Словения и Хърватска. Заедно с английския е другият език, използван при търговски взаимоотношения в Либия и четвъртият най-изучаван език в света.

 Смята се, че над 75 млн. д. говорят италиански по света, като това го поставя между 15-то и 20-то място в света по най-говорените езици в света. Според Cresti (2009) романските езици наброяват почти 40, подразделени в групи и подгрупи. Диалектни групи, които обединяват няколко местни говора, са гало-италийските, франко-провансалските, диалектните групи в Кампания, сицилианския, естремадурския и др. Извън пределите на европейския континент подобни примери са езикът '*cocoliche'*(коколике), говорен от италианците в Буенос Айрес, '*talians'*(талианс), използван от преселници от италианската област Венето в Южна Бразилия.

 Италианският език се счита за най-близък и съответно пространствен наследник на латинския. Съществени различия между тях има около Х в., а относителна завършеност около XIII в., което се свързва най-вече с езика на Данте – флорентинското наречие (Migliorini, 1978). Консолидиращ фактор за италианската идентичност се оказва откъсването от латинския и обособяването на нова лингвистична система, при което латинският синтетизъм се променя в италиански аналитизъм[[1]](#fnote1). Следва да се направи ясно разграничение на дълбочинните промени, които се извършват в италианския. Известно е, че най-бавно се осъществяват промените не на ниво лексикален състав, а на ниво граматика. Формирането на италианската лексика заслужава особено внимание, тъй като идентичността на един език се крие точно в лексемите. Образуването на думите е също показател и за народопсихологията на един народ, а чуждиците – за преобладаващите социално-икономически влияния. По заемките се открива езика, които има пръв достижения в определена област на познанието, техниката и др., т.е. извършва се износ на лексеми. Преобладаващата част от италианската лексика е почти директно заимствана от латинската (с известни фонетични промени). Трябва да се отбележи, че не високият латински, а народният е този, от който италианският черпи своите извори. Важна роля за това изиграва преводът първоначално на Новия завет от латински, а след това и на Стария от св. Йероним през 405 г., известен с името Вулгата. Културногеографската причина за превода на свещените книги се крие в споровете между евреи и християни, основани на текстуални различия между еврейските свещени книги и превода на Септуагинта. Съборът на Римокатолическата църква в Тренто през 1563 г. признава за официален превод на Библията Вулгатата, като тази година се счита и за начало на Контрареформацията; има решаващо значение за унифицирането на богослужебния език, като ограничава възможностите за местни вариации (включително и на библейския канон). Християнизирането на латинския води до пускането в обръщение на фонетично адаптирани думи от елински език ('*angelo' (ангел)*, '*battezzare' (кръщавам)*и от еврейски ('sabato' (събота), 'messia' (месия), 'Pasqua' (Великден), 'osanna' (възхвала).

 В исторически план различните културни влияния, които претърпява Италия са свързани с контакта с други племена, от една страна, и географското си положение, от друга.

 От V до IX в. се наблюдава влияние на германските племена хуни, вестготи и др. – ('*bando'*(*изгнание*)*, 'elmo'*(*шлем*)*, 'albego' (хотел*). Важно лингвистично влияние имат лонгобардите ('bara' (перила), 'strale' (стрела), 'ricco' (богат), 'spiedo' (копие), 'tregua' (примирие), 'fiasco' (шише, фиаско), а след това и франките ('guerra' – война).

 От V в. има думи с византийски произход ('bottiga' (бутилка), 'gondola' (гондола), 'molo' (вълнолом) въз основа пристанищните връзки с Адриатика. След завладяването на Сицилия в периода IX–XII в. приемането на думи с арабски произход има важно значение: 'ammiraglio' (адмирал), 'arsenale' (военна корабостроителница, арсенал), 'cotone' (памук), 'azzurro' (син), 'carato' (карат), 'arancia' (портокал), 'albicocca' (кайсия), тъй като често Италия е входна врата за разпространението на термини в Европа.

 От началото на ХII в. сред най-важните лексикални влияния са норманските, а след това френските ('cavaliere' (конник, кавалерист), 'scudiere' (щитоносец), 'oste' (ханджия), 'loggia' (покрита веранда), 'cuscino' (възглавница). През XVI в., по време на испанското владение, преобладава иберийското влияние ('baciamano' (целуване на ръка), 'complimento' (комплимент), 'creanza' (възпитание), 'impegno' (задължение), 'sussiego' (важност), 'sfarzo' (великолепие), 'puntiglio' (лъжливо самолюбие).

 Особено момент при лексикалната промяна на италианския се наблюдава през XVIII в. Тогава френските лексикални единици до такава степен *затрупват*италианския, че се разгръща истинска лексикална революция. Смята се, че основна причина за този преломен момент е промяната в идеите и начина на живот ('flanella' (фланела), 'blu' (син за цвят), 'etichetta' (етикет), 'dessert' (десерт), 'cotoletta' (котлет), 'baionetta' (байонет, щик), 'mitraglia' (картеч), 'cerniera' (шарнир), 'autorizzare' (упълномощавам), 'chimera' (химера), 'sensibilità' (чувствителност), 'genio' (гений), 'cittadino' (гражданин) (Crespi, 2009).

 След изтичането на първото хилядолетие на Италийския полуостров се установява значително лингвистично разнообразие, т.е. с множество вариации на италианския народен език ('il volgare'). Влияние за развитието на едно общество може да окаже отделната личност. Италианският език е типичен пример, тъй като Данте, а след това Петрарка и Бокачо (известни като Трите корони) успяват да наложат флорентинското волгаре като език на литературата и съответно на културата. В следващите няколко века интелектуалците ще водят спорове и полемики, обединени под общото название „La questione della lingua“, т.е. „Полемиките за италианския език“, с което ще дадат своя принос за извеждането на италианския език до нивото на национален. Проточват се в дълъг период от време в Италия – преобладаващо от ХIV в. до ден днешен. Основният въпрос е: „Кой език да се използва в Италия в различните стилистични регистри при комуникацията?“ От XVIII в. акцентът пада върху формите на литературна комуникация и някои лингвистични аспекти. Едва от началото на XIX в. дискусиите се изместват към обществен и икономически план.

 Кавур, Франческо де Санктис и Мандзони определят, че само 2,5% от населението е използвало италиански, около 6-7% (според Джакомо Девото) или почти 10% (според Ариго Кастелани) са успявали да го разберат. След първото преброяване в Италия 78% от населението се оказва абсолютно неграмотно. Началното образование е давало елементарна грамотност на не повече от 0,9% от младото население (De Mauro, 2011). Преброяването от 1951 г. показва, че едва 10% от населението е с начално образование, основно (5,9%), средно (3,3%), висше (1%). Употребата на италиански език е, както следва: 10% в ежедневието си, 20% го използват заедно със съответния диалект, 64% не го използват и трудно го разбират. В заключение за този период може да се каже, че преобладава използването на диалект (De Mauro, 2011).

 През 1974 г. социолингвистите определят, че над 50% от италианците използват италиански език. Това е важен етап при развитието на един език, тъй като отбелязва просъществуването и естественото състояние на един национален език. (Crespi, 2009). Изследванията на Doxa първоначално, а след това и тези на ISTAT, позволяват да се проследят лингвистичните промени. Използването на италиански през 2006 г. е почти 45% (1951 г. – 10 %), диалект 6% (1951 – 64%), а 49% използват както италиански, така и своя регионален диалект.

 Второто хилядолетие от развитието на италианския език, особено в периода XI–XIX в., се характеризира със заемките, които са от френски и испански. В този период културногеографските връзки са тясно обвързани с Великите географски открития (1492). Благоприятстващ фактор за Италия се явява откриването на Суецкия канал и по-специално след 1871 г. А началото на ХХ в. германските езици са носители на нови лексикални единици в италианския, най-вече от английски.

 Понастоящем в италианския език протича инвазионен процес на англо-американска лексика, който е от началото на ХХ в. То е аналогично спрямо вече споменатото френско влияние през ХVIII в. – 'meeting', 'bridge', 'poker', 'bar', 'sport', 'film', 'flirt', 'bluff', 'computer', 'e-mail', 'record', 'goal', 'surf', 'design', 'pop', 'jazz', 'baby-sitter', 'fan', 'festival', 'hard', 'show', 'single', 'shampoo', 'golf', 'cast', 'staff', 'club', 'hobby', 'boss', 'rap', 'rock', 'media', 'flash' и др.

 През юни 2000 г. група политици, писатели и журналисти публикуват „Манифест в защита на италианския език“ („Manifesto in difesa della lingua italiana“). Те се разграничават от непрестанното приемане на думи, форми и преди всичко на синтактични структури – директни заемки от английски. Crespi (2009) определя наличието на четири етап, при които се наблюдава лексикален износ на италиански думи.

 Арабизмите, които италианският възприема, трансформира и пренася, са 'cifra' (цифра), 'zero' (нула) и др. Към тях спадат и ежедневни продукти като 'zucchero' (захар), 'candito' (захаросан плод), 'sorbetto' (сладолед) и др.

 Утвърждаването на италианските морски републики Генуа, Пиза, Амалфи, Венеция след влиянието на византийски, а по-късно и сарацинският флот, въвеждат думи като 'marinaio' (моряк, матрос), 'marineria' (флота, марина) и др. В Генуа се създават 'fanale' (фар) и 'fregata' (фрегата), които имат решаващо значение за задокеанските открития.

 Банковото дело е друга сфера, в която италианците са иноватори. Думи с такъв произход са 'banchiere' (банкер), 'fiorino' (флорин), 'ducato' (дукат), 'denaro' (пари), 'soldo' (солдо, рупче), 'baiocco' (старинна папска монета), 'marchetto' (маркиз) и др., които се разпространяват из цяла Европа.

 Обновяването на френската, а по-късно на английската и испанската литература, е свързана с поетиката на Петрарка и новелите на Бокачо ('petrarchismo' (подражание на Петрарка, 'canto' (песен), 'stanza' (лит. Станса), 'sonetto' (сонет) – Гуидо Гуиницели). Лексикално и идейно обогатяване се постига чрез въведеното от Макиавели – бащата на съвременната политология, за да се разбере, че значителна част от дворцовата култура в цяла Европа е повлияна не само от „Владетеля“, но и от произведенията на други италиански писатели (например Кастилионе със своя „Cortegiano“).

 Силно културно влияние, което се изразява както на лингвистично, така и на материално ниво, имат италианското изобразително изкуство и архитектура: Брунелески, Донател, Леонардо, Рафаел, Микеланджело, Тициан, Караваджо и др. – ('acquaforte' (живоп. офорт), 'affresco' (фреска, стенопис), 'cartone' (картон, рисунка), 'pala' (перка на воденично колело) и др.

 Изключение от общото правило се оказва италианската кухня, чиито термини почти веднага стават международни: 'pizza' (пица), 'espresso' (еспресо), 'spaghetti' (спагети), 'lasagna' (лазаня), 'ricotta' (извара), 'risotto' (ризото), 'tutti-frutti' (тути фрути), 'brocoli' (броколи) и др.

 XX в. е времето, в което италиански автори са номинирани за Нобелова награда за литература. Това допълнително привлича вниманието на международната общност към автори от ранга на Пирандело, Деледа, Монтале, Куазимодо и Дарио Фо. Някои от най-значимите писатели на века избират Италия за последен свой дом или прекарват значителна част от живота си. Авторите Джойс, Паунд, Ман, Лорънс, сред тях има и българи – Пенчо Славейков и др.

 Образът на Италия в другите държави по света се оформя също и от киноиндустрията, в която италианците са едни от първите с филмите на Висконите, Фелини, Бертолучи и др. По този начин има допълнителен лексикален износ.

 Италианското икономическо чудо след 60-те г. създава и наименованието Italian Style, който е добре разпознаваем в световен мащаб, най-вече в архитектурата, дизайна, модата и някои индустриални продукти.

 Разпространението на италианския език се основава на следните три водещи фактора:

 
1. Интензивните вътрешни миграции от Фриули, Венето, хълмовете около Ломбардия и Пиемонт и от цяла Южна Италия към големите градове;
2. Активното участие в асоциации, синдикати и партии, които, освен че преследват собствени цели, осъществяват социално и културно приобщаване;
3. Телевизията изиграва изключително важна роля за разпространяването на *la lingua standard*(стандартния италиански език) чрез различни програми, въвеждане на нови думи и т.н.

 **България – Италия**

 Векове наред културната идентичност на Европа е повлияна от различни властващи центрове, които променят конфигурациите си в зависимост от набезите на различни варварски и др. племена. Разпадането на Римската империя, за чийто пряк наследник се смята днешна Италия, е началото на продължителен период на нестабилност на Италийския полуостров, където около 662–671 г. се заселват Алцековите българи (Алцек е брат на Аспарух). Това е засвидетелствано в имената на някои от днешните италиански градове (над 105 населени места съдържат в себе си корена „булг“). Формирането на националната италианска идентичност се заключва между двете знакови имена – Данте и Гарибалди. Този няколковековен период е не само изключително важен в развитието и обединението на Италия, но има пряко отношение към формирането на цялата европейска история. Нещо повече както казва Батаклиев (1939) „*Общуванията (движения на племена и народ*и, *разселване на населения и политически завладявания и домогвания) между тях датува още от древно време, когато първоначално гърците от нашия полуостров по пътя на пренасяне на културата от югоизток към северозапад, са се преселвали в Италия и са ѝ влияли културно и политически. Но от римско време до днес, с променчива сила, съществува обратно въздействие. Древният Рим най-вече чрез Балканския полуостров се наложи на източносредиземноморските земи. През средните и нови векове италиански републики са имали владения на Балканския полуостров.“*

 Още преди установяването на официални дипломатически отношения между България и Италия през 1878 г. има активни взаимоотношения. Показателен е и фактът, че най-малко двадесет българи се сражават в отрядите на Гарибалди в периода 1848–1870 г. В знак на уважение в Италия има изградена паметна плоча. Марчевски дава любопитни подробности около ознаменуването на това събитие.

 Установяването на дипломатическите отношения между България и Италия е свързано с активен търговски, политически и културен обмен. При тази среща на два различни културни контекста се създават условия за размяна на символи, ценности, идеи, нововъведения и пр.; осъществява се и преосмислянето на различните модели на поведение, а оттам и на разумното взаимстване на добри практики от всякакъв ранг.

 В първите следвоенни години се превръщат от благоприятстващ фактор за взаимна културна дифузия на идеи и нововъведения във възпиращ фактор заради изострената международна обстановка. През 1946 г. в двете страни се провеждат референдуми и те са обявени за републики, а през декември 1947 г. и двете приемат своите нови конституции.

 В по ново време през април 2005 г. под егидата на Президента на Република Италия и на госпожа Чампи е подписана *Двустранната спогодба за сътрудничество в областта на културата, науката и технологиите*, която заменя двата предшестващи договора от 1963 г. и от 1970 г. По този начин се разполага с международна правна рамка, благодарение на която могат да бъдат структурирани програми за двустранно развитие и сътрудничество в областта на изкуството, науката, образованието, университетските връзки, мониторинга и опазването на културното наследство (Баева и др., 2003).

 Посолството насърчава реализирането на идеи, организацията и финансирането им, чрез съдействието на всички действащи за промоцията на т.нар. *Система Италия*институции**.**Тук освен Посолството се включват Италианският културен институт, Институтът за външна търговия – Отдел за поощряване на обмена към Посолство на Италия, местните организации, както и представителите на италианското предприемачество (включващо основните промишлени групи), местната италианска и италофонска общност (като например Комитета „Данте Алигиери“).

 Наукометричните аспекти на изследването са свързани с обективизиране на италианското културно проникване в България. За тези нужди са анализирани лексикалните единици в българския език, които имат италиански произход. Методологията се основава на работата на авторския колектив на Речника за чуждите думи в българския език, издателство на БАН от 1993 г., и актуализиран списък от 95 думи по Топалова (2016). На фиг. 26. са представени сферите на приложение.

 Въпреки отдавнашната година на издаване, речникът отразява наличния лексикален състав до 90-те години на ХХ в., което е позволява да се направят съответните изводи. Общо лексикалните единици са малко над 1000, което представлява около 4% от всички думи в Речника. Единствено с италиански произход са 48,3%, а останалите 51,7% са със смесен (чрез калкиране и др.). При тях участва и италианският език. На фиг. 1. са представени основните сфери на приложение (процент спрямо всички).

 ![Фигура 1. Процентно разпределение на основните сфери на приложение на лексикалните единици с италиански произход](https://modern-linguistics.eu/images/articles/100-110-figura-01.jpg)

 **Фигура 1.**Процентно разпределение на основните сфери на приложение на лексикалните единици с италиански произход

 В заключение може да се каже, че италианският генерационен пласт е представен в българското културно пространство и представлява изследователски интерес. Същевременно активните контакти между българи и италианци имат своята дългогодишна история, която е засвидетелствана още в предосвобожденските години за България и Италианското обединение. Италия и България продължават да поддържат активни контакти, за което свидетелства и активният търговски стокообмен през последните години. Италианската преводна литература в България е относително добре представена, като се издават и актуални писатели. Подобен пример се явява Бепе Севернини с книгата си „В главата на италианците“, който дава съвременния прочит на италианската народопсихология.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Баева, И., Е., Калинова**. Следвоенното десетилетие на българската външна политика (1944–1955). София: Полис, 2003.

 **Бицили, П**. Малки творби. – В: Делчев, Кр. (съст.). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2003.

 **Близнашки, Г.**Съдбата на националната държава. (ув. студия) – В: Манан, П. Смисълът на нациите. Размисли за демокрацията в Европа. София: УИ Св. Климент Охридски, 2011, VII-XXXV.

 **Богданов, Б.**Идентичност и идентифициране. – В: Банков, К. Семиотични тетрадки. Част II. София: 2004, 152-159.

 **Бърдаров, Г.**Имиграция, конфликти и трансформация на идентичности в Европейския съюз. София: Едикта, 2012.

 **Вернадский, В И.**Биосфера и ноосфера. — М.: Айрис-пресс, 2012.

 **Гидънс, А.**Социология. София: ИК Прозорец, 2003.

 **Гумильов, Л.**Етногенезисът и биосферата на Земята. Варна: ИК Сталкер, 2007.

 **Капралова, Н.**За ролята на преводите в полето на българската наука. – В: Култура, Идентичности, съмнения. София: Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2016, 391-400.

 **Карапеткова, Д.**Ботуша в българската литературна мода. София: Сиела, 2012.

 **Личева, А.**Посоките на миграцията. – В: Станчева, Р. (съст.). Мигриращи култури и социални практики. София: УИ „Св. Климент Охридски, 2013, 239-243.

 **Марчевски, А.**Българската литература в Италия и някои проблеми на превода. – В: България, Италия и Балканите. София: БАН, 1988.

 **Матеева, М.**История на дипломатическите отношения на България. София: Национален музей на българската книга и полиграфия, 2005, 234-240.

 **Моисеев, Н.**Человек и ноосфера. Москва: Мол. Гвардия, 1990.

 **Мусиездов, А.***Территориальная идентичность в современном обществе*. – В: Лабиринт. Журнал социально-гуманитарных исследований, № 5, 2013, 51-59.

 **Николов, Е.**Културната идентичност на Европа. София: Хорус, 2005.

 **Пенков, И.**Културен ландшафт. Понятие, характеристика и анализ с оглед към българските земи. – В: Изв. на БГД, Х, 1943.

 **Петкова, Д.**Културни идентичности в интеркултурен диалог. Велико Търново: Фабер, 2013. Речник на чуждите думи в българския език. София: БАН, 1993.

 **Русев, М.**Пространствените дифузни вектори в Европа като типологичен вектор. – В: География и регионално развитие. Сборник от доклади. НИГГГ, БАН, София, 2010.

 **Северини, Б.**В главата на италианците. Колибри, 2011.

 **Топалова, Т.**Основни тематични групи италиански заемки в българския език. – В: Департамент „Романистика и германистика“, Т.2, София: НБУ, 2016.

  

 **Anderson, B**. Imagined Communities. New York: Verso, 1983.

 **Crespi, E.**Identità storica e prospettive dell’italiano. – В: Fondazione Inetrcultura ONLUS. Identità italiana tra Europa e società multiculturale. 2009.

 **Eco, U.**(2011), L'italiano di domani, http://www.quirinale.it/qrnw/statico/eventi/2011-02-lett/doc/Eco.pdf. Enciclopedia Einaudi 1978, T. V, с. 38-48.

 **Erikson, E.h.**(1970). „Identity crisis“ in perspective. – В: E.H. Erikson, Life history and the historical moment. New York: Norton, 1975.

 **Migliorini, B.**Storia della lingua italiana. Firenze: Sansoni Editore Nuova S.p. A, 1978.

 **Patota, G.**La questione della lingua. Italicon: 2011.

 **Vallega, A.**Geografia culturale. Luoghi, spazi, simboli, Torino, Utet, 2003.

 [http://www.bulgc18.com/occidentalism/B_Ilieva_BG.htm](http://www.bulgc18.com/occidentalism/B_Ilieva_BG.htm)

  

 [1.](#note1) При синтетизма отношенията между отделните части в изречението се осъществяват посредством падежна система. Аналитизмът се свързва с отпадане на падежите.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/italianskata-identichnost-v-bulgaria-lingvistichni-aspekti.md)

## Z problematyki tłumaczenia serialu „Wspaniałe stulecie“ na język polski, bułgarski i rosyjski

Głównymi problemami poruszonymi w artykule są wierność przekładu i sposoby, jakimi posłużyli się tłumacze w przekładzie zwrotów obyczajowych, tytułów, stopni, a także leksyki związanej z islamem, które z perspektywy europejskiej stanowią leksykę orientalną. Badana leksyka opiera się na dialogach bohaterów popularnego, a zarazem budzącego kontrowersje tureckiego serialu pt. „Wspaniałe stulecie“, opowiadającego o życiu sułtana Imperium Osmańskiego – Sulejmana Wspaniałego i jego miłości do słowiańskiej niewolnicy Roksolany (Hürrem). Tłumacze musieli podjąć ważną decyzję – w jakim stopniu i w jaki sposób przekazać słowiańskojęzycznym (polskim, bułgarskim i rosyjskim) odbiorcom, w dużej mierze należącym do chrześcijańskiego kręgu kulturowego, typowe słownictwo islamskiego kręgu kulturowego. Po przeanalizowaniu materiału okazuje się, że większość oryginalnych zwrotów i leksyki zachowało się przede wszystkim w rosyjskim przekładzie, zaś w tłumaczeniach na język polski i bułgarski tłumacze starali się unikać używania słownictwa z muzułmańskiego kręgu leksykalnego.

 Artykuł powstał na podstawie mojej pracy licencjackiej, w której poruszone zostały kwestie wierności przekładu i sposobów, jakimi posłużyli się tłumacze w przekładzie zwrotów obyczajowych, tytułów, stopni, a także leksyki związanej z islamem, która dla europejskiego odbiorcy stanowi leksykę orientalną. Badana leksyka oparła się na dialogach bohaterów bijącego rekordy popularności, a zarazem budzącego wiele kontrowersji tureckiego serialu pt. *„Wspaniałe stulecie“*, opowiadającego o życiu sułtana Imperium Osmańskiego – Sulejmana Wspaniałego i jego miłości do słowiańskiej niewolnicy Roksolany (Hürrem). Jako osoba posługująca się językami polskim, bułgarskim i rosyjskim skupiłem się na przeanalizowaniu czy i w jakim stopniu w przekładach filmu na trzy języki słowiańskie, z których każdy należy do innej grupy, tj. j. polski – gr. zachodniosłowiańska, j. bułgarski – gr. południowosłowiańska i j. rosyjski – gr. wschodniosłowiańska, tłumacze pozostawili swoim odbiorcom oryginalną osmańską leksykę, a w jakim została ona zamieniona na leksykę rodzimą, bliższą odbiorcy nie tylko językowo, ale także emocjonalnie, mentalnie, kulturowo czy wreszcie religijnie. Tłumacze z pewnością stanęli przed dylematem w jaki sposób oddać leksykę typową dla islamskiego kręgu kulturowego w językach słowiańskich. Biorąc pod uwagę historię Bułgarii i prawie 500 lat niewoli tureckiej nie bez znaczenia pozostaje wpływ tureckiej kultury na bułgarską, a co za tym idzie języka tureckiego na bułgarski, dlatego szczególnie ciekawe dla badacza może okazać się to czy tłumacze w bułgarskim przekładzie sięgnęli po turcyzmy, czy może starali się w maksymalnie jak największym stopniu posługiwać leksyką bardziej bułgarską. Równie ciekawe mogą okazać się proporcje stosowania leksyki orientalnej lub rodzimej w największym państwie na świecie – Rosji, w której, ze względu na ogromną powierzchnię i wielokulturowość, tłumacze z pewnością musieli pogodzić „interesy“ wyznawców wielu religii. Interesujące okażą się z pewnością również wnioski płynące z analizy tłumaczenia tureckich dialogów na język polski, gdyż Polacy uchodzą za stosunkowo konserwatywnych i w przeważającej mierze wyznających religię chrześcijańską.

 *Wspaniałe stulecie*(tur. *Muhteşem Yüzyıl*; bułg. *Великолепният век*; ros. *Великолепный век*) to turecki kostiumowo-historyczny serial telewizyjny produkowany w latach 2011–2014 opowiadający o życiu sułtana Sulejmana Wspaniałego (1494–1566), najdłużej panującego, dziesiątego, władcy Imperium Osmańskiego i jego miłości do pięknej Roksolany (Hürrem), niewolnicy wziętej w jasyr w dalekim słowiańskim kraju. Akcja rozpoczyna się w momencie, kiedy Sulejman zasiada na tronie Imperium Osmańskiego. Przez 46 lat swojego panowania zasłynął jako wielki wojownik i władca. Padyszach konsoliduje swoją władzę, wzmacnia rządy prawa, spotyka się z dyplomatami i przygotowuje się do kampanii wojskowych, a wszystko to w kontekście napięcia pomiędzy chrześcijańską Europą a muzułmańskim Imperium Osmańskim. Film koncentruje się również na zawiłych relacjach między członkami sułtańskiego dworu, szczególnie na skomplikowanych hierarchiach, relacjach międzyludzkich i rywalizacji w sułtańskim haremie.

 Serial został sprzedany do ponad 50 krajów na świecie i wszędzie bije rekordy popularności, wzbudzając wśród widzów bardzo skrajne emocje, od miłości do aktorów, zachwytu nad scenografią i strojami, przez podziw dla efektów specjalnych, na złości, gniewie i oburzeniu kończąc.

 W Polsce serial swoją premierę miał w 2014 roku i emitowany był na antenie TVP1. Tłumaczenia z języka tureckiego na polski dokonała Anna Mizrahi, absolwentka turkologii na Uniwersytecie Warszawskim, tłumaczka kilku książek tureckiego noblisty Orhana Pamuka, odczytał zaś lektor Stanisław Olejniczak.

 W Bułgarii emisja serialu rozpoczęła się w 2012 roku i została wstrzymana w 2014 roku z powodu problemów finansowych emitującej go stacji telewizyjnej TV7. Od 2015 roku *Wspaniałe stulecie*zaczęło być ponownie emitowane od pierwszego odcinka przez stację Diema Family. Przekładu z tureckiego na bułgarski dokonały m.in. Manuela Daskałowa i Daniela Trifonowa, obie są wykładowcami w Katedrze Turkologii i Ałtaistyki na Uniwersytecie Sofijskim.

 W Rosji pierwszy odcinek wyemitowany został w 2012 roku przez stację telewizyjną Домашний. Tłumaczenia i udźwiękowienia na zlecenie stacji dokonało studio Русский дубляж.

 Obecnie prawie wszędzie można natknąć się na tłumaczenie. Przekłady seriali, filmów, programów telewizyjnych, książek czy piosenek to dla ludzi codzienność. Postępująca globalizacja, ciągły rozwój, chęć poznawania świata i potrzeba życia w globalnej wiosce sprawiły, że ludzie otoczyli się tłumaczeniami. *Tłumaczenie*, nazywane inaczej *przekładem*, ma kilka znaczeń, jednak przede wszystkim oznacza wyrażenie w języku docelowym treści tekstu lub wypowiedzi ustnej stworzonych w języku źródłowym. W czasach starożytnych tłumaczono w zasadzie tylko wypowiedzi ustne, takich tłumaczy mowy nazywano z łaciny *interpres*, termin ten do dziś używany jest w języku angielskim – *interpreter*. Dla *przekładu*w łacinie zarezerwowane były terminy *translatio*i *translator*, które dały początek angielskim określeniom *translator*i *translation.*(Pieńkos 1993) Niektóre języki np.: angielski czy francuski posiadają osobne terminy dla określenia tłumaczeń i tłumaczy ustnych i pisemnych. Zróżnicowanie takie nie występuje natomiast w przypadku języka polskiego, bułgarskiego czy rosyjskiego. O ile w języku polskim istnieją dwa zamiennie stosowane terminy *przekład*i *tłumaczenie*, jak również czasowniki *przekładać*(dok. *przełożyć*) i *tłumaczyć*(dok. *przetłumaczyć*), to w języku bułgarskim mamy do czynienia z terminem *превод*. Natomiast *tłumacz*po bułgarsku to *преводач*. Oba te wyrazy mają swoją etymologię w czasowniku *превеждам*(dok. *преведа*). Analogie z językiem bułgarskim odnajdujemy w języku rosyjskim, gdzie funkcjonuje termin *перевод*na określenie *tłumaczenia*. *Tłumacza*po rosyjsku określa się mianem *переводчик*. Słowa te pochodzą od czasownika *переводить*(dok. *перевести*).

 Bardzo popularną w Polsce, jak i w Europie Środkowej i Wschodniej formą przekładów telewizyjnych i filmowych jest przekład lektorski, bądź wersja lektorska, a żargonowo również *szeptanka*. W terminologii anglojęzycznej wersję lektorską określa się nazwą *voice-over*, „szeptanka“ zaś to jeden z typów metody realizowania przekładu lektorskiego, który wykorzystywany jest do tłumaczenia filmów fabularnych emitowanych w telewizji, a nie do przekładów np. radiowych. Początkowo termin ten stosowany był tylko na określenie tłumaczenia konsekutywnego, lecz z czasem tłumacze zaadaptowali go na określenie wersji lektorskiej. Historia przekładu lektorskiego nie jest do końca jasna, można natomiast przypuszczać, że metoda ta pochodzi z czasów kronik filmowych. Ostatecznie widzowie zaczęli przyzwyczajać się do takiego sposobu odbioru dźwięku i obrazu i naturalnie zaakceptowali przekład lektorski w telewizji. (Garcarz 2007) Na zachodzie Europy technika ta nie jest już od dawna stosowana, a w literaturze przedmiotu poświęca się jej coraz mniej uwagi. Autorka *Przekładu audiowizualnego*Teresa Tomaszkiewicz zaznacza, że wersja lektorska, w mniejszym stopniu niż podpisy, również ulega skróceniom i kondensacji. Wskazuje kilka elementów, które ulegają skróceniom lub są pomijane, m.in. wyrażenia za pomocą, których możemy zwrócić się do kogoś po imieniu lub przy użyciu zaimków osobowych, wyrażenia stanowiące leksykę grzecznościową np. powitania i pożegnania, zdania niedokończone, które często wiążą się z mimiką i gestykulacją, wszelkiego rodzaju powtórzenia ekspresywne itd. M. Garcarz powołując się na P. A. Majewskiego wskazuje, że „konieczne jest posiadanie przez tłumacza „poczucia estetyki tekst“, aby nie zakłócić harmonii jego odbioru przez widzów reprezentujących inną kulturę. „Tekst musi być zrozumiały dla widza! I to dla każdego widza“ – mocno podkreśla Majewski“.

 Dubbing zapoczątkowany został w Niemczech w latach 30. ubiegłego wieku i z czasem zaczął obejmować również inne kraje niemieckojęzyczne. Obecnie dubbing bardzo popularny jest w krajach Europy Zachodniej, ale także w Bułgarii, na Węgrzech czy w Rosji. W Polsce zastosowanie tej metody realizacji tłumaczenia filmowego jest ograniczone w zasadzie do jednego typu filmów, jakimi są filmy skierowane do dzieci i młodzieży. Teresa Tomaszkiewicz, przytaczając za Luykenem i innymi, wymienia kilkanaście faz, przez które musi przejść nowa ścieżka dźwiękowa w czasie produkcji m.in. nagranie wersji roboczej z odnotowaniem kodu czasowego (jest to bardzo istotne, ponieważ długość wypowiedzi musi pokrywać się z długością wypowiedzi tekstu przetłumaczonego), pierwsze przybliżone tłumaczenie i adaptacja tłumaczenia, która bierze pod uwagę długość otwarcia i zamknięcia ust oraz rodzaj tego otwarcia, dobór aktorów pod kątem barwy głosu i nagranie ich głosów, miksowanie wstępne i ostateczne wraz z montażem ścieżki dźwiękowej i uwzględnieniem głosów, muzyki i innych dźwięków. Proces dubbingu opiera się na dużej ilości zabiegów technicznych, w których najważniejszą rolę odgrywa tłumacz dokonujący najpierw wstępnego przekładu, a potem dopasowujący swój tekst do wszystkich wymogów technicznych, które znacznie komplikują pracę tłumacza. Podstawą dubbingu jest synchronizacja słowno-gestowa, a najważniejszym kryterium, które wpływa na formę tłumaczenia jest fonetyka, a w zasadzie dwa elementy, czyli długość otwarcia i zamknięcia ust, a także rodzaj tego otwarcia, czyli ułożenie ust przy wymawianiu różnych głosek np. zaokrąglone, wydłużone itd. Synchronizacja to nie tylko dopasowanie czasu otwarcia ust do długości wypowiedzi, ale także zgranie intonacji, mimiki i gestów bohaterów wyświetlanych na ekranie z treścią ich wypowiedzi. (Tomaszkiewicz 2006) Tłumacz dubbingowy musi więc ograniczyć swoje artystyczne zapędy i liczyć się z efektami swojej pracy translatorskiej, z których najgroźniejszy to nieosiągnięcie ekwiwalencji funkcjonalnej tekstu docelowego wobec oryginału. Ponadto dubbing nie daje możliwości tłumaczowi na pominięcie jakiejkolwiek kwestii dialogowej, podczas której na ekranie widzimy aktora lub osobę wypowiadającą się. Porównując dubbing z innymi sposobami realizacji tłumaczenia filmowego stanowi on zabieg największej i najdalej posuniętej ingerencji w pierwotny tekst filmu. Pomimo bardzo dobrej realizacji tłumaczenia struktura estetyczna odbioru filmu zawsze ulegnie zmianie twierdzi M. Garcarz powołując się na M. Henrykowskiego.

 Celem mojej pracy było ukazanie różnic występujących w tłumaczeniu serialu na każdy z trzech omawianych języków słowiańskich i zobrazowanie w jaki sposób oddane zostały w tekstach tłumaczenia zwroty obyczajowe, tytuły, stopnie, leksyka związana z islamem, jak również orientalizmy, które z nich zostały, a które zostały pominięte, a także w jakim stopniu zastosowana została leksyka rodzima, bliższa polskim, bułgarskim czy rosyjskim odbiorcom. Pracując nad analizą tekstu polskiego, bułgarskiego i rosyjskiego posłużyłem się metodą, która umożliwiła mi stworzenie listy dialogowej w każdym z poszczególnych języków. Kilkakrotnie obejrzałem fragmenty wybranych odcinków pierwszego sezonu *Wspaniałego stulecia*w wersji lektorskiej w języku polskim, aby dokładnie zaznajomić się z wypowiedziami bohaterów, jak i fabułą filmu. Następnie trzykrotnie obejrzałem dubbingowaną wersję bułgarską i rosyjską. Wypisując wypowiedzi bohaterów nawiązujące i obejmujące omawianą leksykę stworzyłem tabelę konfrontującą tekst polski, bułgarski i rosyjski. Wszystkie wypowiedzi zostały przeze mnie wypisane samodzielnie i ze słuchu. Nie opierałem swojej pracy na żadnych innych opracowaniach czy materiałach. Dzięki znajomości wszystkich trzech omawianych języków mam pewność, że wypowiedzi zapisałem prawidłowo i zgodnie z treścią list dialogowych. Po stworzeniu tabeli dokonałem jej dogłębnej analizy, czego efektem jest powstanie 6 różnych tabel, w 8 różnych kategoriach.

 Zwroty, które zachowały swój orientalny charakter we wszystkich trzech językach

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| wersja polska | wersja bułgarska | wersja rosyjska |
| **Wielki wezyr Peri Pasza**. | **Велики везир Пири Мехмед** | **Великий визирь Пири Мехмед-паша** |
| **Były wezyr Mehmed Pasza**. | **Великия везир Мехмед паша**. | **Великий визирь Мехмедпаша**. |
| **Wasz sługa, wezyr Ferhad Pasza**. | **Втория везир Ферхад паша**. | **Визирь и советник, Ваш слуга Ферхад-паша.** |
| [...] **Girej Chan**. | [...] **Хан Гирай**. | [...] **Хана Герея**. |

 Materiał wykazаł, że zwrotami, które zachowały swój oryginalny charakter we wszystkich trzech omawianych przeze mnie językach są przede wszystkim imiona, tytuły i stopnie. Wynika to z faktu, że trudno jest zastąpić tego typu określenia innymi zastępczymi określeniami w językach docelowych przekładu, nie tracąc przy tym charakteru tłumaczonych zwrotów. Ponadto zdarzają się pewne niewielkie różnice w przekładach, polegające na przykład na dodatkowym podkreśleniu w języku polskim i rosyjskim, że dana osoba jest poddanym sułtana i jego sługą, co w bułgarskiej wersji przekładu zostało zastąpione niemniej prawidłowym określeniem „drugi wezyr“.

 Zwroty, które zachowały swój orientalny charakter w językach polskim i bułgarskim

 Po analizie zgromadzonego materiału nie stwierdziłem, aby występowały zwroty czy sformułowania, które zachowałyby swój orientalny charakter tylko w językach polskim i bułgarskim, a w języku rosyjskim zostałyby oddane w inny sposób.

 Zwroty, które zachowały swój orientalny charakter w językach polskim i rosyjskim

 Analiza wykazała, że w przypadku pary językowej polski-rosyjski nie można doszukać się zwrotów, które zachowałyby swój orientalny charakter.

 Zwroty,którezachowałyswójorientalnycharakterwjęzykachbułgarskim i rosyjskim

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| wersja bułgarska | wersja rosyjska | wersja polska |
| **Третия везир Ахмед паша**. | **Великий визирь, Ваш слуга Ахмед-паша**. | <> |
| **Нигар калфа**! | **Нигяр-калфа**! | <> |
| **Валиде султан**, майката на падишаха. | **Валиде-султан**, мать нашего владельца. | Sułtanka matka. |

 W przypadku zestawienia podobieństw w językach bułgarskim i rosyjskim w konfrontacji do języka polskiego można zauważyć, że pewne pominięcia zwrotów związane są przede wszystkim z tym, że w wersjach bułgarskiej i rosyjskiej mamy do czynienia z dubbingiem, który wymaga „wypełnienia“ każdej wypowiadanej kwestii. W języku polskim tłumacz miał tę dogodność, że zbyt orientalne sformułowania wypowiadane przez bohaterów mógł pominąć w tłumaczeniu, dzięki czemu odbiorcy mogli usłyszeć oryginalnie wypowiadane kwestie. Wartym odnotowania faktem jest używanie tytułu „valide sultan“, odnoszącego się do matki sułtana w języku bułgarskim i rosyjskim, a staranne, i skuteczne, unikanie używania tego tytułu w tłumaczeniu na język polski, który dla polskiego odbiorcy będzie całkowicie obcy i niezrozumiały. Z tego powodu tłumacz pokusił się o przetłumaczenie osmańskiego słowa *valide*oznaczającego matkę i cały tytuł określił sformułowaniem „sułtanka matka“, przy czym sam wyraz „sułtanka“ należałoby raczej traktować jako orientalizm. Tutaj należy zwrócić także uwagę na dołączone do imienia Nigar/Nigjar określenie pozycji tej osoby w hierarchii haremowej czyli „kalfa“, oznaczające białą niewolnicę pełniącą funkcję pokojowej oraz kierującą służbą haremową.

 Zwroty, które zachowały swój orientalny charakter tylko w języku polskim

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| wersja polska | wersja bułgarska | wersja rosyjska |
| [...] do osmańskiego **seraju**. | [...] на османския султан. | [...] османскому султану. |
| [...] do **hammamu**. | [...] .в банята | [...] в баню. |
| [...] **sułtanka**, nie niewolnica. | [...] господарка. | [...] женой, не рабыней. |

  

 Analizując zebrany materiał, można zaobserwować, że leksyka orientalna w przekładzie na język polski jest rzadko stosowana i ma raczej charakter ubogacający tłumaczenie, który w pewien subtelny sposób przybliża widzowi realia czasów, w których rozgrywa się akcja filmu. Określenia typu „seraj“, czy „hammam“ od razu uświadamiają widzowi, że mowa jest nie o zwykłym pałacu czy zwykłej łaźni, ale o pałacu sułtańskim i łaźni tureckiej.

 Zwroty, które zachowały swój orientalny charakter tylko w języku bułgarskim

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| wersja bułgarska | wersja polska | wersja rosyjska |
| Главният **султански**съветник. | Główny szambelan. | Теперь будет управлять дворцом. |
| **Моят лъв**, моят Сюлейман! | Mój kochany! | Сулейман, сын мой! |

 Po analizie materiału nie można stwierdzić, aby w bułgarskim przekładzie na tle przekładów polskiego i rosyjskiego zachowywane były orientalne zwroty czy leksyka. W pierwszym przykładzie pada co prawda przymiotnik „sułtański“, natomiast podkreślona on raczej jedynie to, komu rzeczony doradca służy. W drugim zaś można dowiedzieć się o małoistotnym z perspektywy przeciętnego widza, ale bardzo ważnym dla etykiety panującej na dworze sułtańskim fakcie, że sułtanka w owych czasach nie zwróciłaby się do swojego syna inaczej niż „Mój lwie!“ (tur. Aslanım!; jest to forma wołacza), co nawiązuje do tradycyjnego uznawania sułtana za „lwa lwów“, odstępstwo od tej normy skutkowałoby poważnym naruszeniem dworskiej etykiety. Jedynie w przekładzie na bułgarski i, jak pokaże materiał poniżej, rosyjski fakt ten został zaznaczony przez tłumaczy.

 Zwroty, które zachowały swój orientalny charakter tylko w języku rosyjskim

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| wersja rosyjska | wersja polska | wersja bułgarska |
| [...] наш повелитель султан Селим-хан **хазретлери**[...] | [...] nasz pan i władca sułtanSelim Chan [...] | [...] Негово ВеличествоСелим Хан [...] |
| [...] отправился в свой последний путь и вонзился в рай великого **Аллаха**[...] | [...] dokonał żywota i połączył się z Bogiem [...] | [...] напусна земния си път и се върна към своя Създател [...] |
| [...] **хазрету**Сулейману. | [...] książe Sulejman. | [...] принц Сюлейман. |
| **Валиде!** | Matko! | Майко! |
| [...] молите **Аллаха**оберегать нас от неблаговидных поступков. | [...] nie ustawaj w modlitwach, niech Bóg nas wspiera. | [...] моли се Бог да не ни изостави. |
| Надей новый кафтан. Несите **моему льву**кафтан! | Przygotowałam Ci kaftan. Przynieście go! | Поръчъла съм ти кафтан. Донесете кафтана за моя син! |
| **Султан Сулейман-хан хазретлери**. | Jego Wysokość Sułtan Sulejman Chan. | Негово Величество Султан Сюлейман. |
| Муфтий Едем Али-ефенди **хазретлери**. | Jego Wysokość mufti Edem Ali-efendi. | Почитаемият муфти Едем Али ефенди. |
| Могу **Аллахом**поклясться. | Bóg mi świadkiem. | Бог ми е свидетел. |
| [...] быть тебе **султаншей**. | zostaniesz żoną. | ще станеш любимка. |
| Пусть **Аллах**хранить тебя. | Niech Bóg chroni Ciebie. | Бог да те пази. |

 Przeanalizowany materiał jednoznacznie wykazuje zachowywanie w rosyjskojęzycznym przekładzie zwrotów obyczajowych, tytułów, stopni i leksyki związanej z islamem. Tłumaczenie w pełni oddaje oryginalny muzułmański charakter filmu, stosując wszystkie obecne w oryginale określenia i zwroty. Najbardziej rzucającym się w oczy faktem jest niezastępowanie Allacha, jak ma to miejsce w przypadku przekładów polskiego i bułgarskiego, Bogiem. Można pokusić się o stwierdzenie, że tłumacze rosyjskiego przekładu mieli ułatwione zadanie w stosunku do tłumaczy polskich i bułgarskich, gdyż nie musieli oni szukać ekwiwalentów niezabarwionych tłem islamskim, a po prostu korzystali z oryginalnego słownictwa. Pozostawienie leksyki z kręgu islamskiego w rosyjskiej wersji tłumaczenia ma zarówno pozytywne jak i negatywne skutki. Z jednej strony zachowana zostaje wierność tłumaczenia, a odbiorca dokładnie wie i rozumie, że akcja filmu zakotwiczona jest w państwie, w którym panuje islam, a Boga w tej religii określa się mianem Allach. Z drugiej strony brak dopasowania słownictwa do języka rosyjskiego powoduje, że w przekładzie pojawia się spora ilość leksyki niezrozumiała dla przeciętnego chrześcijańskiego Rosjanina, co w dość znaczny sposób może utrudnić odbiór serialu. Za przykład można wziąć używany w rosyjskim tłumaczeniu zwrot „hazretleri“, który z tureckiego oznacza “Jego Wysokość“, i który mógł zostać z łatwością wyrażony rosyjskim „Его Высочество“ lub „Его Величество“, tak jak ma to miejsce w tłumaczeniach polskim i bułgarskim. Tutaj należy wspomnieć, że sam zwrot „hazretleri“ odnosić może się do wszystkich członków Osmańskiej dynastii, a nawet do wielkiego wezyra. Można odnieść wrażenie, iż w polskim i bułgarskim przekładzie tłumacze poświęcili więcej uwagi na szczegóły związane z doborem słownictwa, aby z dużym powodzeniem usunąć jego muzułmańskie nacechowanie. Taki zabieg, czyli zastąpienie Bogiem Allacha jest dość dużą ingerencją i swoistym zubożeniem treści i przekazu filmu, a także niedochowaniem zasady wierności tłumaczenia. Może to ponadto wywoływać u odbiorców błędne przeświadczenie, że bohaterowie mają na myśli Boga chrześcijańskiego, podczas gdy akcja odnosi się do muzułmańskiego Allacha.

 Zwroty, które we wszystkich trzech językach zostały wyrażone neutralnie

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| wersja polska | wersja bułgarska | wersja rosyjska |
| [...] masz moje błogosławieństwo, niech **Bóg**Ci sprzyja! | [...] аз съм доволна от теб, дано и **Бог**е доволен! | [...] я счастлива за тебя, пусть **Всевышний**будет тобой доволен! |
| **Gubernator**Manisy. | **Управител**на град Маниса. | **Правитель**Манисы. |
| Dobry **Jezu**! | **Иисусе Христе**! | О, **Всевышний**! |

 Nieuniknione w przekładzie było również zastosowanie słownictwa bardziej neutralnego, niewyrażającego konkretnego nacechowania, dotyczy to szczególnie języka rosyjskiego. Słowo Allach jest na przykład zamieniane określeniem

 „Wsjewysznij“ (pol. Najwyższy, Wszechmogący). Co równie interesujące w rosyjskojęzycznym przekładzie „Wsjewysznij“ zastępuje również Jezusa Chrystusa, obecnego w tłumaczeniach polskim i bułgarskim.

 Głównym wnioskiem płynącym z dokonanej analizy jest stwierdzenie, że najwięcej oryginalnej leksyki w przekładzie zachowuje język rosyjski. W tym również języku zachowany jest w pełni wątek Allacha i religii muzułmańskiej. Ma to zapewne związek ze sporym odsetkiem muzułmanów mieszkających na terenie Rosji, jak również z samym faktem wielokulturowości i wielowyznaniowości tego kraju. W rosyjskim tłumaczeniu zostały oddane w zasadzie wszystkie zwroty obyczajowe, stopnie, tytuły i leksyka związana z islamem. Zabieg ten sprawia, że przekład oddaje jak najwięcej z oryginalnego sensu filmu, lecz należałoby zastanowić się w jakim stopniu pozostaje zrozumiały dla rosyjskiej ludności niemuzułmańskiej, która niekoniecznie będzie rozumieć orientalną leksykę użytą przez tłumacza, jednakże zachowana zostaje zasada wierności tłumaczenia. Inaczej natomiast sytuacja przedstawia się w przekładach na język polski i bułgarski. Tutaj muzułmański Allach w każdym przypadku zastąpiony został określeniem „Bóg“, które jest zdecydowanie mentalnie bliższe zarówno Polakom, jak i Bułgarom. Może to jednak wywoływać u widzów błędne przekonanie, że bohaterowie odnoszą się do Boga chrześcijańskiego, ci jednak mają na myśli Boga muzułmańskiego. Zastąpienie Allacha Bogiem jest też sporą ingerencją i swoistym zubożeniem treści filmu, a także niedochowaniem zasady wierności tłumaczenia. Można jednak zrozumieć taką, a nie inną decyzję tłumaczy, zważywszy na ostatnie wydarzenia i coraz gorszy odbiór islamu jako religii na świecie. Motywatorem do podjęcia takiej decyzji w Bułgarii były zapewne dodatkowo przykre wspomnienia związane z doświadczeniami historycznymi i religią muzułmańską, a w rezultacie chęć uniknięcia nieprzyjemnych konotacji. Mimo dużej ilości turcyzmów w języku bułgarskim, tłumaczom udało się nie stosować ich zbyt często, wykorzystując w ich miejsce leksykę bardziej rodzimą i sprawiając, że serial wydawał się odbiorcom bliższy. W Polsce, w której społeczeństwo w wysokim stopniu jest konserwatywne, a większość obywateli jest wyznania katolickiego, serial z bardzo uwydatnionym elementem obcym, jakim byłby Allach czy religia muzułmańska, mógłby nie spotkać się z powszechną akceptacją i zrozumieniem. Pomimo tego, niektóre oryginalne zwroty zostały zachowane w tłumaczeniu polskim, jak również bułgarskim. Tytuły i stopnie zaś w większości zostały wiernie przełożone na języki docelowe. Istnieje ponadto spora ilość określeń i stwierdzeń, które zostały wyrażone w sposób neutralny we wszystkich trzech omawianych językach i nie wykazują nacechowania religijnego, dotyczy to szczególnie języka rosyjskiego. Celem autorów serialu było wprowadzenie widzów w czasy Imperium Osmańskiego i obowiązującego w nim islamu, pozbycie się tego elementu w przekładach na język polski i bułgarski jest pewnego rodzaju stratą i nie można tego ocenić w pełni pozytywnie. Natomiast pozostawienie prawie całkowitej analogii oryginału z rosyjskim tłumaczeniem powoduje, że film ze względu na swoją specyficzną leksykę może nie być tak łatwy w odbiorze i zrozumieniu.

  

 **BIBLIOGRAFIA**

 **Borowy W.**, *Dawni teoretycy tłumaczeń [w:] O sztuce tłumaczenia*pod red. Michała Rusinka, Zakład imienia Ossolinskich – Wydawnictwo, Wrocław, 1955.

 **Garcarz M.**, *Przekład slangu w filmie*, Tertium, Kraków, 2007.

 **Pieńkos J.**, *Przekład i tłumacz we współczesnym świecie*, Wydawnictwo Naukowe PWN, Warszawa, 1993.

 **Pisarska A.**, Tomaszkiewicz T., *Współczesne tendencje przekładoznawcze*, Wydawnictwo naukowe Uniwersytetu im. Adama Mickiewicza w Poznaniu, Poznań, 1998.

 **Tomaszkiewicz T.**, *Przekład audiowizualny*, Wydawnictwo naukowe PWN, Warszawa, 2006.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/z-problematyki-tlumaczenia-serialu-wspaniale-stulecie-na-jezyk-polski-bulgarski-i-rosyjski.md)

## Методът на асоциативния експеримент при определяне на националната идентичност на българи, родени зад граница

В условията на глобализиращия се свят все по-актуално стоят въпросите, свързани с националната идентичност на хора, родени вън от своята етническа родина. През 2015–2016 година бе проведено лингвокултурологично изследване сред българската диаспора в Молдова. Обект на това изследване е как езикът формира идентичността на млади българи на възраст от 15 до 25 години. Целевата група бяха бесарабски ученици, гостуващи в РУ „А. Кънчев“, и основно – студенти от Тараклийския държавен университет „Григорий Цамблак“.

 Българската диаспора в Молдова се намира в една чужда лингвистична среда, което определя и специфичните особености на българската езикова личност там. Усложнената езикова ситуация поставя родния български език на малцинствената група в контакти, от една страна, с държавния език, от друга страна, преобладаващото украинско, руско и гагаузко население правят употребата на съответните езици високочестотна и българите, които са пети по численост, знаят задължително и поне един от тези езици. (Фигура 2.)

 Според Майкъл Байрам (2006) връзката между изучаването на чужди езици и формирането на нови идентичности е важна и макар националната идентичност да се придобива с първия (родния) език, то в резултат на използването на друг език започва формиране на друга идентичност (Byram 2006).

 В постановките на Байрам се заявява, че колкото по-силна е компетентността по отношение на даден език, толкова по-лесно индивидът се идентифицира с дадена група. В едно анкетно проучване сред 40 ученици от Тараклийския колеж „Св. св. Кирил и Методий“, проведено през 2004–2006 от Марияна Георгиева (Георгиева 2014), става ясно, че макар 72.5 % да определят себе си като българи, само 27.5% в семейството общуват само на български, 32.5% общуват на български и руски език, 15% вкъщи общуват предимно на руски и след това на български език, 17 % – само на руски език, 5% само на друг език (предимно гагаузки).

 Според Марияна Георгиева формата на българския език е диалектна и с книжовни елементи от последните 12 години, когато системно се изучава български книжовен език, но все пак не повече от 60% от анкетираните млади хора на възраст 18 години общуват преобладаващо на български език.

 Вън от семейната среда този процент намалява – на улицата спада до 32% за сметка на руския език – 62%, в училище български говорят 17.5% за сметка на 82% руски език, а при официално общуване предпочитат български език едва 10% от респондентите (М. Георгиева 2014: 22). Макар и без претенции за представителност това проучване сред младежи от Тараклийския държавен колеж дава насока на едни предварителни очаквания по повод употребата на българския език при млади хора, родени зад граница. И тъй като значението на езика е основно за формирането на националната идентичност, налице е сложна ситуация на многоезичие, при което с преподаването на различен национален език в училище може да доведе до отслабване на майчиния език.

 За нуждите на настоящето изследване бе проведено същото анкетно допитване, но този път сред студентите, за основния език на общуване вкъщи. Резултатите показаха 70% от респондентите говорят в дома си на български език, 17.5% на два езика (български и руски) общуват равностойно, 10% на руски единствено и 2.5% на гагаузки език общуват в семейна среда. Ето защо формирането на идентичността представлява особен интерес в такава езикова ситуация. От съществено значение става разбиране на концепти, свързани с националния характер, като приемаме факта, че тяхното осъзнаване е продукт и на комуникативни фактори на средата. Такова е виждането и на Грейс Ли (2013), която също говори за възможността етническата и националната идентичност да се променят чрез ежедневни взаимодействия. Етническата идентичност е свързана с владеенето и ползването на езика, с познаването на етническите културни вярвания, с чувствата към доминиращия език и с участие в културни дейности, свързани с етническия език (Lee 2013: 54).

 В основата на националната идентичност на младите българи зад граница стои етническата идентичност и е свързана с това как хората виждат себе си по отношение на своята държава. Ако националната идентичност бъде разглеждана като „психологическа привързаност на индивида към една политическа общност“, тогава не е задължително индивидът да е физически в пряка връзка със страната. Тази връзка може да се насърчава от език, култура, етнос, произход, история (Lee 2013: 68).

 На базата на тези становища може да се направят следните заключения:

 
- Езикът е основният символ на идентичността и представя самоидентификацията на лицата, които го говорят.
- Малцинствените езици са в неравноправно положение спрямо държавния език на страната, в която малцинството живее, и има реална възможност да бъде асимилирано малцинството.
- Младият човек може да схваща и двата езика – на малцинството и на мнозинството, като родни и да използва гъвкаво според ситуацията предпочитан от него език.
- Владеенето на повече от един език е свързано с формиране на повече от една идентичност, защото чуждият език не е просто превод на смислите на родния, а носи свои смисли и конструира концепти.
- Езикът, приеман за символ на националността, може едновременно с културата и историята да формира национална идентичност и при хора, родени далече от етническата си родина, които емоционално усещат неразривната си връзка с родината.
- Идентичността – не само националната – се развива чрез контакта с другите чрез усещане на прилики и отлики с тях

 **![Фигура 1](https://modern-linguistics.eu/images/articles/80-89 figura-01.jpg)**

 **Фигура 1**

 Връзката между езика и идентичността е неоспорима. Идентичността на човек се изгражда чрез езика, но се и проектира върху езика. Чуждоезиковото обучение от края на ХХ век е ориентирано към разработването на методики за усвояване на култура, а не е фиксирано върху изучаването единствено на лингвистичните равнища. Цялостна завършеност езиковата личност придобива в своята национална идентичност, като етноспецифичното става своеобразно нейно ядро и се проектира в езика на дълбинно и повърхнинно равнище, като наред с чисто езиковия смисъл се развива и конотативно ниво. Конотацията става „свързващо звено между езиковия знак и културните концепти, а едновременно с това и инструмент за изучаване на това взаимодействие (Недкова 2011: 29). Затова изучаването на езика непременно води до изучаване на културата, която е национално специфична, а следователно и да изучаването на националната идентичност на дадена личност. Всяка своя идентичност – полова, професионална, религиозна, социална, културна, национална, човек проявява чрез езика.

 **![Фигура 2](https://modern-linguistics.eu/images/articles/80-89 figura-02.jpg)**

 **Фигура 2**

 Ако се използва една своеобразна метафора, то идентичностите, които носи една личност, подобно на *лучени люспи* се обгръщат една друга и човек едновременно е всяка една от тях по отделно. Следва да се приеме, че в ядрото на тази идентификация стои националната идентичност, възможно е да се припокрива отчасти и с етническата. Това е така, защото тя съдържа най-дълбинния пласт от ценности, вярвания, нагласи, които дори подсъзнателно различават носителя на една национална култура от представителите на другите. С всяка следващо по-външно ниво нараства вероятността за близост с другите, разбирани и като носители на различна култура. С други думи периферията на идентичностите, които носи човек, е по-податлива на влияние и предполага много по-малко различие, отколкото ядрото. Периферията размива границата с чуждото и я превръща в своеобразна близост.

 Това означава, че личността на младия човек, роден зад граница, поради своята възрастова гъвкавост и адаптивност вероятно изгражда специфичен вид идентичност, повлияна от различни фактори, в това число и чуждото езиково влияние, но в ядрото си следва да е здрава и устойчива и да носи архетипните ценности и нагласи, придобити с усвояването на родния български език.

 Проведеното изследване използва като част от своя инструментариум въпросници, съдържащи различен тип задачи, част от които използват методиката на свободния асоциативен експеримент.

 Методът на асоциативния експеримент САЕ се състои в следното: на групата изследвани лица се подава дума или картинка стимул. В рамките на секунди те записват първите хрумнали им асоциации. Резултатите от експеримента се обработват, като най-важният показател е честотата, с която се среща една асоциация за дадена дума стимул. Съвкупността от изследвани лица за една и съща дума при всички изследвани лица се нарича асоциативно поле на думата стимул. Асоциативните полета на всички думи стимули представляват нормите на словесни асоциации за даден език. (Бурова, 2010)

 Методът е известен в психологията и психолингвистиката.

 В първия раздел на въпросника, подготвен за студентите от Държавния университет в Тараклия, на респондентите са предложени 28 картинки или снимки Задачата е за асоциативно възприемане на емблематични за българската култура и история феномени. Целта е чрез разпознаването им да се определи българската им национална идентичност, тъй като символният характер на избраните картинки или снимки е обвързан с традиционни възприятия, манталитет, непреходни ценности на българите, които се актуализират във времето и пространството, предавани както чрез фолклорно-митологична обредност, така и чрез семейното и институционалното възпитание.

 Сред зададените думи стимули има няколко ядра – географски обекти, храни, културно-исторически забележителности, български държавни символи.

 Респондентите имат възможност да реагират с дума на празно място под картинката. При анализа на резултатите е приложен статистически метод, който да гарантира както представителността на извадката, така и степента на разпознаваемост на концептите.

 **Таблица 1**. Събира данните от всички отговори. Обработката е с компютърна статистическа програма SPSS 16.00.

 **Таблица 1**

 |  |  |  |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- | --- | --- | --- |
| Въпрос: Разпознаване на | % непознали | % познали | Среден % познаваемост   
*X%* | Доверителен интервал на средния %, гарантиран с вероятност   
γ = 0.95 | Среден дял (Mean)   
*X* | Стандартно отклонение (Std. Deviation) s |
| Ботев | 7.5 | 92.5 | 93.10 | (83.29;100) | 0.931 | 0.25788 |
| Вазов | 5.1 | 94.9 | 93.1 | (83.3;100) | 0.93 | 0.258 |
| Шипка | 21.1 | 78.9 | 79.31 | (63.63;94.99) | 0.7931 | 0.41225 |
| Рилския манастир | 57.1 | 42.9 | 37.93 | (19.15;56.57) | 0.3793 | 0.49380 |
| Дунав мост | 92.1 | 7.9 | 6.90 | (1;16.71) | 0.0690 | 0.25788 |
| Баница | 2.5 | 97.4 | 96.55 | (89.49;100) | 0.9655 | 0.18570 |
| Кисело мляко | 10.3 | 89.7 | 89.66 | (77.87;100) | 0.8966 | 0.30993 |
| Българска роза | 61.5 | 38.5 | 34.48 | (16.08;52.88) | 0.3448 | 0.48373 |
| Мартеница | 0 | 100 | 100 | Is constant |   |   |
| Българска народна носия | 22.5 | 77.5 | 68.97 | (51.06;86.87) | 0.6897 | 0.47082 |
| Вино | 17.5 | 82.5 | 82.76 | (68.14;97.38) | 0.8276 | 0.38443 |
| Българска шевица | 75.7 | 24.3 | 24.14 | (7.57;40.70) | 0.2414 | 0.43549 |
| Стара планина/ Балкана | 84.2 | 15.8 | 17.24 | (2.62;31.86) | 0.1724 | 0.38443 |
| Седемте рилски езера | 54.1 | 45.9 | 55.17 | (35.92;74.42) | 0.5517 | 0.50612 |
| Черно море | 78.4 | 21.6 | 20.69 | (5.01;36.37) | 0.2069 | 0.41225 |
| Скални църкви | 81.6 | 18.4 | 17.24 | (2.62;31.86) | 0.1724 | 0.38443 |
| Мадарския конник | 44.7 | 55.3 | 58.62 | (39.55;77.69) | 0.5862 | 0.50123 |
| Царевец | 27.8 | 72.2 | 68.97 | (51.06;86.87) | 0.6897 | 0.47082 |
| Сирене | 7.5 | 92.5 | 93.10 | (83.29;100) | 0.9310 | 0.25788 |
| Лютеница | 63.9 | 36.1 | 37.93 | (19.15;56.57) | 0.3793 | 0.49380 |
| Луканка/ суджук | 50 | 50 | 48.28 | (28.93;67.62) | 0.4828 | 0.50855 |
| Тракийско златно съкровище | 86.8 | 13.2 | 17.24 | (2.62;31.86) | 0.1724 | 0.38443 |
| Шопска салата | 20.5 | 79.5 | 79.31 | (63.63;94.99) | 0.7931 | 0.41225 |
| Гайда / гайдари | 41 | 59 | 62.07 | (43.29;80.85) | 0.6207 | 0.49380 |
| Кукери | 44.1 | 55.9 | 48.28 | (28.93;67.62) | 0.4828 | 0.50855 |
| Герба на България | 60.5 | 39.5 | 41.38 | (22.31;60.45) | 0.4138 | 0.50123 |
| Българското знаме | 41 | 59 | 58.62 | (39.55;77.69) | 0.5862 | 0.50123 |

 За да бъде представителна извадката, се изчислява доверителен интервал, приравнен на 95%, който гарантира, че средният процент на разпознаване на обекта в цялата общност е в рамките на този доверителен интервал.

 Данните са обобщени в **Таблица 1,** където в графа втора и трета са процентите на непозналите и позналите кода, зададен на картинката, следва средният процент на разпознаваемост сред 40-те респонденти, графа пета посочва доверителния интервал, който се отнася за цялата българска общност в Молдова, следва делът на познаване и коефициент на стандартно отклонение. Важна уговорка е, че в обобщената таблица не е включен делът на неотговорилите.

 Видно е от процентното съотношение, че част от обектите са добре познати – мартеницата – 100%, баница – 96.55%, Ботев и Вазов – 93.10%, сирене – 93.10%, кисело мляко – 89.66%, вино – 82.76%. Други са с нисък процент на разпознаваемост – Дунав мост – 6.90%, Тракийското златно съкровище и Стара планина – 17.24%.

 Възниква хипотеза дали групата храни е по-позната от други групи от предложените обекти. За да се сравнят средните проценти, се прилага тест за нормалност на Колмогоров-Смирнов на базата на два признака. В зависимост от това дали са нормално разпределени, или не, може да се изберат различни методи за сравнение като статистическия тест за равенство на средни величини на Стюдънт или при неравенство – критерия на Уилкоксон за зависими извадки.

 **Таблица 2**

 **One-Sample Kolmogorov-Smirnov Test**

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
|   |   | Познаваемост група храни |
| N | 40 |  |
| Normal Parametersa | Mean | ,7561 |
| Std. Deviation | ,19850 |  |
| Most Extreme Differences | Absolute | ,267 |
| Positive | ,180 |  |
| Negative | -,267 |  |
| Kolmogorov-Smirnov Z | 1,686 |  |
| Asymp. Sig. (2-tailed) | ,007 |  |
| a. Test distribution is Normal. |   |  |

 Според **Таблица 2**. по метода на Колмогоров-Смирнов, става ясно, че P-Value ( Asymp. Sig.) е 0.007 < α=0.05, където α=0.05 е вероятност за грешка от I ред, т.е. извадката не е нормално разпределена.

 По същия начин се съпоставя разпознаваемостта на културно-географските показатели. **Таблица 3:**

 **One-Sample Kolmogorov-Smirnov Test**

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
|   |   | Познаваемост група култрно-геогрфски обекти |
| N | 40 |  |
| Normal Parametersa | Mean | ,4120 |
| Std. Deviation | ,26922 |  |
| Most Extreme   
Differences | Absolute | ,115 |
| Positive | ,115 |  |
| Negative | -,082 |  |
| Kolmogorov-Smirnov Z | ,727 |  |
| Asymp. Sig. (2-tailed) | ,667 |  |
| a. Test distribution is Normal. |   |  |

 Тук се забелязва, че P-Value ( Asymp. Sig.) = 0=667 > α=0.05, откъдето следва, че разпределението е нормално. Понеже се вижда, че едната съвкупност е нормално разпределена, за разлика от другата, затова няма да се използва Т-критерият на Стюдънт, а ще се приложи непараметричният критерий за равенство на две средни на Уилкоксон (Wilcoxon). От **Таблица 4.** се вижда, че двете средни са статически различни и изводът е, че **познаваемостта на храните е много по-голяма от тази на географските обекти.**

 **Таблица 4**

 **Ranks**

 |  |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- | --- |
|   |   | N | Mean Rank | Sum of Ranks |
| Познаваемост група културно-геогрфски обекти – Познаваемост група храни | Negative Ranks | 36a | 21,57 | 776,50 |
| Positive Ranks | 4b | 10,88 | 43,50 |  |
| Ties | 0c |   |   |  |
| Total | 40 |   |   |  |

 **Таблица 5**

 **Test Statisticsb**

 |  |  |
| --- | --- |
|   | Познаваемост група културно-геогрфски обекти – Познаваемост група храни |
| Z | -4,929a |
| Asymp. Sig. (2-tailed) | ,000 |
| a. Based on positive ranks. |  |
| b. Wilcoxon Signed Ranks Test |  |

 Аналогично се прави хипотеза за сравнимост и между тези две групи и групата, обобщаваща българските държавни символи (герб, знаме). Числовите характеристики и доверителните интервали са следните: Среден процент – 46.15%, доверителният интервал обхваща от (34.11; до 58.20), средният дял на познаваемост е 0.4615, изчислената стандартна грешка е 0.37.

 **Descriptives**

 |  |  |  |  |  |
| --- | --- | --- | --- | --- |
|   |   |   | Statistic | Std. Error |

 При сравнително разглеждане на данните от съпоставката на културно-географските показатели на групата храни и на българските държавни символи става ясно следното: В процентно отношение храните са разпознаваеми 75.61%, културно-географските маркери – 41.20%, а българските национални символи знаме, герб и роза – 46.15%. Средният процент на познаваемост на българските символи и храните е статистически значим в полза на храните. При съпоставка на българските държавни символи и културно-географските маркери средната познаваемост на културно-географските показатели е статистически еднаква със средната познаваемост на националните символи.

 Обработените данни, получени чрез метода на свободния асоциативен експеримент, доказват с голяма сигурност българската национална идентичност на младите хора в Молдова.

 Вероятно е българските традиционни храни да са по-познати сред диаспората ни, защото чрез бита се предават в наследство и са част от ежедневната култура. Висок е процентът на познаваемост и при личности като Ботев и Вазов, чиито творчество и дело се учат в образователните институции целенасочено като част от учебната програма. Географските обекти също не са еднозначно познати – ако Шипка, Царевец и Мадарският конник се приемат като архетипи на българската историческа памет, то други не са разпознати, защото вероятно не са били посетени лично от младите хора.

 Методът на асоциативния експеримент е само един от използваните подходи в изследването на лингвокултурологичните маркери на националната идентичност на млади българи в чужбина. Той обаче дава много широка база за формулиране на изводи относно националната концептосфера в съзнанието на респондентите. Данните подлежат на количествена и статистическа обработка, които от своя страна гарантират представителност на извадката. Това означава, че отговорите на младежите на възраст до 25 години от Тараклия се отнасят със 95% сигурност и за останалите млади българи, родени в Молдова.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Велева, Георгиев 2013**: Велева Е., Георгиев И., *Основи на изследователската работа с медицинска статистика*. Изд. Русенски Университет – електронен учебник 2013 г.

 **Ганева 2016**:. Ганева З, *Да преоткрием статистиката с IBM SPSS STATISTICS*. Изд. Елестра ЕООД, 2016г. ISBN 978-619-7292-01-5.

 **Гатев, Косева, Спасов 1991**: Гатев К., Косева Д.,. Спасов А, *Обща теория на ст*а*тистиката*. Изд. Наука и Изкуство, София, 1991.

 **Георгиева 2014**: Георгиева, М. *Из лабиринтите на българското слово*. Лени Ан. Русе.

 **Недкова 2011**: Недкова, Е. *Фразеологизмите като знаци в езика на културата*, Лени Ан. Русе.

 **Павлов, Михова 2016**: Павлов В., Михова В., *Приложна статистика с SPSS*. Изд. Авангард принт, София, 2016.

 **Радилов, Косева, Русев 2003**: Радилов Д., Косева Д,. Русев Ч, *Въведение в статистиката*. Изд. Университетско издателство Икономически университет – Варна, 2003.

 **Byram 2006**: Byram, M. *Languages and Identities,* University of Durham, United Kingdom Intergovernmental Conference, *Languages of Schooling: towards a Framework for Europe*, Strasbourg 16-18 October 2006.

 **Giles, Johnson 1987**: Giles, H., Johnson, P. *Ethnolinguistic identity theory: A social psychological approach to language maintenance*, – IN: International Journal of the Sociology of Language 01/1987; 1987(68)., Howard Giles, Patricia Johnson, p. 70-74

 **Lee 2013**: Lee, G. *Identity, Language, and Education* – A Case Study in Taiwan, A Thesis submitted for the Degree of Doctor in Education School of Education,Durham University, 2013, Grace Lee, р.54

 **Харалампиев 2012**: Харалампиев К., *IBM SPSS– Статистически решения на пр*и*ложни изследователски задачи* . Изд. Балон, София, 2012.

 **Харалампиев 2012**: Харалампиев К. *Въведение в основните статистически методи за анализ*. Изд. Балон, София, 2012.

 **Чонгарова 2002**: Чонгарова, И. *Интеркултурна комуникация*, 2002, Ирида, София.

 **Аретов 2006**: Аретов, Н. *Национална митология и национална литература*. Издателство „Кралица Маб“. С, 2006.

 **Попова 2011**: Попова, Ю. *Концептуални основи на културната идентичност, приложими към българо-румънския трансграничен регион край река Дунав*. В: – НТРУ, 2011, т. 50, серия 5.2.

 **Смит 2000**: Смит, А. *Националната идентичност*. Издателство „Кралица Маб“. С, 2000.

 **Стойков 1993**: Стайков, Ст. *Българска диалектология*. Издателство на БАН, С. 1993.

 **Бурова 2010**: Бурова, П. *Свободен асоциативен експеримент. Видове връзки между думите в съзнанието. Изводи за ранното чуждоезиково обучение*.– В: – Педагогика, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“, 2010. [https://raklata.wordpress.com/2010/06/24](https://raklata.wordpress.com/2010/06/24) (Posted: юни 24, 2010).


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/metodut-na-asociativniya-eksperiment-pri-opredelyane-na-nacionalnata-identichnost-na-bulgari-rodeni-zad-granica.md)

## Съпоставка на семантичните особености при reflexiva tantum глаголи за движение в българския и в полския език

Поводът за написването на тази статия е, че днес в езиковедските среди проблемът около спецификите на възвратния глагол е слабо дискутиран, а всъщност е свързан с редица въпроси, нуждаещи се от изясняване. Движението е универсален концепт, който присъства и се лексикализира във всички славянски езици. В този смисъл разглеждането на възвратните глаголи за движение има за цел да представи в детайли формалната характеристика на тези глаголи и семантичните им особености.

 Настоящото изследване акцентира върху проблематиката, свързана със спецификите и семантичната характеристика на глаголите *reflexiva tantum*за движение в българския и полския език. Важен момент е актуалността на темата, като ще се наблегне на факта, че днес съществуването на понятието възвратен залог буди известни противоречия в езиковедските среди.

 Като цяло не само изследванията върху възвратния глагол, но и върху залога си остават дискусионни в съвременните езиковедски среди. Последните обстойни изследвания върху залога като категория на българския глагол са направени в няколко студии и монографии през 70-те и 80-те години на ХХ век.

 Полският език от своя страна притежава силно развита номинална система за сметка на темпоралната система, ето защо изследванията в областта на глагола, и в частност на възвратния глагол и мястото му в залоговата система, са оскъдни и в полската езиковедска литература.

 Възвратният глагол се употребява предимно когато става въпрос за страдателен залог, въпреки че нерядка е употребата му и при формите за деятелен залог. За граматичната категория на глагола залог и за залоговите функции на възвратния глагол в българския и в полския език ще отбележим, че възвратните глаголи с пълна персонална парадигма са обект на сериозна дискусия във връзка със залоговата им принадлежност.

 Рефлексива тантум са лични глаголи, които са лексикално непреходни и постоянно възвратни – *смея се, страхувам се, гордея се, трудя се, доспивам си*, и безлични непреходни възвратни глаголи – *свечерява се, смрачава се*и др. Условно към този клас са включени и постоянно реципрочните глаголи като *състезавам се, боря се, пазаря се, препирам се, съвещавам се*и др. Глаголи, които се употребяват като преходни и са отбелязани в правописните речници като факултативно присъединяващи '*се*', се класифицират като преходни. В правописните речници с факултативно '*се*' се отбелязват рефлексивните глаголи – *мия (се), бръсна (се*); реципрочните глаголи – *женя (се), срещам (се)*; медиалните глаголи – *изправям (се), радвам (се)*. Граматично рефлексивните глаголи са преходни глаголи. Реципрочните и медиалните глаголи присъединяват '*се*' и са непреходни. Глаголи, които се употребяват като непреходни и са отбелязани в речниците като факултативно присъединяващи '*се*', се класифицират като непреходни – *забързвам (се), затичвам (се), затъжавам (се*). Глаголите със задължително '*се*' имат различно значение и трябва да фигурират в отделна речникова статия като *reflexiva tantum*.

 Глаголите *reflexiva tantum*за движение в българския и в полския език притежават сходни синтактични и семантични характеристики и това може да се наблюдава при употребата на тези глаголи в двата езика.

 Въпреки сходствата между двата езика обаче, съществуват известни затруднения при превода на някои глаголи от полски на български език. Причината се корени най-вече във факта, че както в полския, така и в българския език съществува група възвратни глаголи, наречена ***reflexiva tantum***, която все още не е достатъчно изследвана от езиковедите. Характерното за тези възвратни глаголи е, че при тях възвратният елемент се разглежда като словообразувателен и при тях липсват невъзвратни съответствия.

 Ето защо някои изследователи приемат, че при този тип глаголи възвратният елемент играе ролята единствено на словотворна морфема, която според него е *„редундантна, нефункционална и немотивирана“ и чието присъствие от синхронна гледна точка има по-скоро случаен характер“.*(http://georgesg.info/belb/personal/valchanova/brno2.htm#_ftn2)

 Въпреки че рефлексивният компонент *się*, в *reflexiva tantum*, в полската езиковедска литература най-често е разглеждан като словообразувателна морфема, и въпреки синтактичната ѝ дистанцираност от глагола, тя представлява неделима част от семантиката и словообразувателната глаголна структура. Най-характерна и най-подробно изследвана е приглаголната употреба на местоимението *się*, когато е свободна словообразувателна и флективна морфема (Салони 1976: 104).

 Традиционно ролята и функциите на *се*са обект на изследване на морфологията, като се набляга на изследванията на глаголната парадигма при образуването на страдателния залог, *се*се разглежда като възвратноместоименна частица, която изпълнява ролята на енклитика (Стоянов, ред. 1994: 49).

 По някои признаци, свързани с възвратния глагол, българският и полският език притежават известна еквивалентност помежду си, поради което е добре да се онагледят съществуващите прилики и разлики между двата езика, с акцент върху изследваната в настоящата разработка проблематика. Сравнението между полския и българския език, по отношение функционалността и употребата на възвратния глагол и по-конкретно, що се отнася до *reflexiva tantum*за движение, са представени в ***Таблица №1:***

 ***Таблица № 1***[[1]](#fnote1)***:***

 |  |  |
| --- | --- |
| **Полски език** | **Български език** |
| jawić się / pojawić się | явявам се/ появявам се |
| kłaniać się | кланям се |
| rozchodzić się | разпилявам се/ разпръсквам се/ разотивам се |
| rozchodzić się | разделям се/ разтурвам се |
| przesiadać się | прекачвам се – от едно на друго превозно средство |
| ruszać się | движа се |
| schodzić się | събирам се (хора, тълпа)/ пресичам се/ кръстосвам се |
| tułać się | скитам се/ шляя се/ лутам се |
| wlec się | влача се |
| wbijać się | впивам се/ забивам се/ потъвам (*и прен.*)/ просмуквам се (*за вода*) |
| podnosić się | вдигам се/ издигам се/ изправям се |

 В представената таблица се наблюдават глаголи за движение с различни семантични характеристики. Поради семантичната особеност на глаголите *reflexivа tantum*субектът на глаголното действие задължително се явява както агенс (вършител на действието), така и пациенс (понасящ действието върху себе си) на извършваното действие.

 При глаголите *jawić się / pojawić się/ явявам се/ появявам се*действието се извършва изведнъж и еднократно, а субектът на глаголното действие и в двата езика може да бъде одушевен и неодушевен. В значението на тези глаголи са включени и деиктични характеристики, показващи позицията на агенса спрямо глаголното действие, то винаги се извършва пред някого/ нещо – *Слънцето се появи на хоризонта*.

 При глаголите *wlec się/ влача се*наблюдава силно забавено движение както в полския, така и в българския език, субектът извършва действието много бавно. Субектът на глаголното действие може да бъде както живо същество, така и неживо същество/ предмет.

 При глаголите *tułać się/ скитам се/ шляя се/ лутам се*и в двата езика, които представляват обект на настоящото изследване, движението се извършва от живо същество, но посоката на движение е неясна, неуточнена, произволна. Същата неяснота при определяне посоката на движение се наблюдава и при глаголите *rozchodzić się/ разпилявам се/ разпръсквам се/ разотивам се.*При глаголите *rozchodzić się/ разпилявам се/ разпръсквам се/ разотивам се*по-често вършителите на действието/ движещите се са много, т.е. субектите на действието са повече от един.

 Подобна е и ситуацията при глаголите *schodzić się/ събирам се (хора, тълпа)/ пресичам се/ кръстосвам се.*При *събирам се*субектите могат да са живи същества, докато при *пресичам се/кръстосвам се*задължително субектите са неживи предмети – *Пътищата се кръстосваха точно тук.*Възможна е и употребата на тези глаголи за движение с абстрактни съществителни – *Съдбите им се преплетоха точно в този момент*.

 При глаголите *wbijać się / впивам се/ забивам се/ потъвам (и прен.)/ просмуквам се (за вода)*може да се наблюдава и нежив обект на действието – *Водата се просмуква в почвата.*

 При *przesiadać się/ прекачвам се*в речниковите статии на тези глаголи за движение и в двата езика е отбелязано, че движението се извършва при смяната на едно превозно средство с друго.

 При глаголите *kłaniać się / кланям се*и в двата езика движението включва промяна на изправеното състояние на тялото в приклекнало състояние, изразяващо почитание и благоговение пред някого или нещо, т.е. субектът е живо същество, но обектът може да бъде както живо същество, така и предмет.

 При глаголите *podnosić się / вдигам се/ издигам се/ изправям се*посоката на движение е определена – нагоре. С тези глаголи може да се означи и промяна в състояние от седнало в изправено.

 Наличието на глагола *ruszać się/ движа се*както в български, така и в полски език недвусмислено показва, че и в двата езика изразяването на действието *движение*става именно чрез възвратен глагол за движение от типа *reflexiva tantum*.

 В заключение може да се каже, че възвратните глаголи имат сложна семантична структура, в която се изразяват всички валенции и актанти в ситуацията на движението: агенса, обекта, целта, скоростта, начина на извършване на движението, резултата от движението, неговото трасе и помощни средства.

 Направеното сравнение между възвратните глаголни форми на двата славянски езика – полски и български, можем да добавим също, че на известна част от полските reflexiva tantum съответствията в българския език могат да се реализират както с възвратни, така и с невъзвратни форми. Освен това бихме могли да обобщим, че значителна част от лексемите, представляващи възвратни глаголи в двата славянски езика, се характеризират със сходни словообразувателен модел и семантична характеристика.

 Мястото на постоянно възвратните глаголи в процеса на глаголното словообразуване е пряко свързано с ролята на възвратното местоимение *се*, което е задължителен компонент, който определя семантичните специфики на тези глаголи. Например при глаголите *намирам*и *намирам се*възвратният глагол се отличава не само със залоговото си отношение, но и с изцяло ново значение, породено от наличието на компонента *се*.

 Общ компонент за всички глаголи за движение е семантичният компонент „движение“, който се свързва със ситуация, при която даден обект променя мястото си в пространството, като се движи по някаква траектория, линия. Въз основа на това разграничение движението се разделя на **линейно**и **динамично**.

 От друга страна, като движение се концептуализират и различни промени на обекта, когато се движат само части от него или целия обект, но на едно място. Този вид движение може да бъде **нелинейно**или **статично**. (Петрова 2015: 61)

 От това следва, що се отнася до отношенията *движение – пространство*, че могат да се наблюдават два вида движение – при едното целият обект променя мястото си в пространството и се наблюдава придвижване, а другото не е свързано с промяна на местоположението на дадения обект в пространството.

 Благодарение на тези наблюдения може да се направи обобщението, че при ситуация на движение, задължителни компоненти са движещият се обект – „носител на движението“ (Петрова 2015: 61) самото движение.

 При глаголите за движение могат да се наблюдават множество различни семантични компоненти (актанти) – пътят на движението, начина на извършване на движението (бързо, бавно, много бързо, много бавно, изведнъж, едновременно и др.), обектът и субектът на движението могат да бъдат както одушевени същества, така и предмети, движението може да бъде въртеливо, да се отнася до действие, извършвано само с части от субекта на движение и т.н.

 При глаголите *люлея се/ hustać się*субектът на движението може да бъде както одушевен, така и неодушевен. Самото действие представлява движение напред и назад или насам-натам (хаотично) в пространството. Тези глаголи задължително включват и семантичния елемент на цялостното преместване от едно място на друго при извършването на движението.

 Интересни в семантично отношение са глаголите *размърдам се/ rozruszać się*, при които действието се извършва от живо същество. При извършването на движението, части на обекта на движение извършват действието: *Раненото куче се размърда.*

 Внимание заслужават и глаголите *въртя се/ odwracać się.*При тях задължителен е компонентът ротационно, въртеливо движение, като движението може да се извършва от живо същество или нежив обект, а също така може да се извършва от целия субект на действието или само от части на субекта: *Той се завъртя и я видя да стои до прозореца./ Ръката му се завъртя и превъртя ключа в ключалката.*

 По този начин могат да се разгледат всички *reflexiva tantum*глаголи за движение, като се отбелязват семантичните особености на всяка една езикова двойка (български език – полски език). От направените наблюдения може да бъде направено заключението, че *reflexiva tantum*глаголите за движение в разглежданите в настоящото изследване славянски езици имат много сходни семантични характеристики и при употребата не се забелязват съществени разлики между българския и полския език. Този вид глаголи представят единна група както от формална, така и от семантична гледна точка.

 Семантичните характеристики на движението са много и разнообразни, засягат различни аспекти на концепта „движение“ при глаголите и в частност при възвратните глаголи, които обособяват отделна специфична група лексеми.

 Настоящото изследване няма претенциите да изчерпва проучванията в областта на *reflexiva tantum*глаголите за движение, а само да представи една от възможните гледни точки относно изследваната проблематика и да постави въпроси, които могат да послужат за основа на бъдещи разработки.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Български тълковен речник**. София, Наука и изкуство, 2008

 **Мендак**2004: Mędak St. Słownik form koniugacyjnych czasowników polskich. „Universitas“. Kraków, 2004.

 **Петрова Г**. Медиални глаголи за движение в българския език. В: Движение и пространство в славянските езици и култури. Езикознание. Том I. Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. София 2015, с. 61

 **Стоянов Ст.**Славянски езици. Граматични очерци. Изд. на БАН, София 1994, с. 49.

 **Салони**1976: Saloni Z. Forma *się*jako człon przyczasownikowy. In: Cechy składniowe polskiego czasownika. Prace językoznawcze 76. Wrocław, Warszawa, Krakow, Gdańsk. Wydawnictwo Polskiej Akademii nauk, 1976, p.104.

  

 **ИЗПОЛЗВАНИ ЕЛЕКТРОННИ ИЗТОЧНИЦИ**

 http://georgesg.info/belb/personal/valchanova/brno2.htm#_ftn2

  

 [1.](#note1) Примерите за български език : Български тълковен речник, 2008. Примерите за полски език : Мендак: 2004.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/supostavka-na-semantichnite-osobenosti-pri-reflexiva-tantum-glagoli-za-dvizenie-v-bulgarskiya-i-v-polskiya-ezik.md)

## Някои особености на писмената продукция на чуждестранни студенти, изучаващи български език

Писането е основна съставка от езиковата подготовка и съществен компонент от обучението по чужд език.

 Халидей (Halliday 1985) твърди, че писането е възникнало в обществата като резултат от културните промени, създали нови комуникативни потребности. Според неговата хипотеза с появата на земеделските култури в исторически план се проявява потребността от записване, от фиксиране на информацията. Това се възприема като първоначалния тласък за появата на нова форма на езика: писмената.

 В съвремието писменият текст обслужва разнообразни функции във всекидневния живот, сред които основно за означаване на:

 1. *Действия, инструкции и социални контакти*(пътни знаци, продуктови етикети и инструкции, рецепти, карти, справочници, сметки, менюта, компютърни наръчници, лична кореспонденция, писма, поздравителни картички)

 2. *Информация*(вестници, списания, учебна и специализирана литература, публични обръщения, реклами, политически памфлети, научни и медицински доклади, пътеводители)

 3. *Развлечение*(поезия и драма, филмови субтитри, игри, комедии, лайфстайл издания)

 Различните езикови цели се отразяват в текста чрез отделните функции. Следователно пълноценното приобщаване на чужденеца към новата eзикова и културна среда изисква снабдяването със запас от познания за текста и неговите функции.

 Описването на формалните особености на писмения текст от методическа перспектива изисква да се съблюдават следните важни компоненти:

 
- Комуникативна цел
- Жанр
- Текстови конструкции
- Кохезия и кохерентност
- Стил

 *(Harmer 2004:15)*

 Изследването на писмената продукция на чужденците, изучаващи български език, е значима задача в полето на приложната лингвистика. Създаването на текст изисква познания за граматическата система на езика, за неговите лексикални и стилистични особености, за кохезионните средства, подсигуряващи споеността на отделните текстови конституенти, както и за моделите на разгръщане на информацията. Освен тях обаче са необходими и познания за света като цяло, за дейностите, съпътстващи човешкия живот.

 Гореизброеният набор от необходими знания в лингвистичните изследвания се нарича ***схема***.

 Уидоусън (Widdowson 1983) разглежда теорията за схемата от перспективата на приложната лингвистика. Той твърди, че съществуват две равнища на езика:

 
- Систематично равнище
- Схематично равнище

 **Систематичното равнище**включва познаване на фонетичните, морфологичните и синтактичните елементи на езика.

 **Схематичното равнище**се отнася към фоновите знания, с които разполагат обучаваните. В концепията на Уидоусън чрез фоновите знания се реализира систематичното равнище, т.е. селекцията и перцепцията на езиковите единици се детерминира от натрупания социокултурен опит.

 **Схемата**може да има пропозиционално или функционално значение. За проследяването на връзките в текста, на текстовата кохезия не може да се използват единствено лингвистични понятия. Фоновите знания подсигуряват разбирането на темата на текста, както и на функционалните цели, които отделните текстови елементи изпълняват.

 Основните предпоставки, които предопределят структурирането на текста, са няколко. Те могат да бъдат представени по следния схематичен начин:

 
1. какво се случи (наратив)
2. как изглежда звучи, ухае нещо (описание)
3. това, което прилича/ не прилича на друго нещо (сравнение/ контраст)
4. това може, вероятно, със сигурност е причинило нещо (причинно-следствени връзки, представяне на оценка за събитията)
5. това, което трябва да бъде направено (решаването на проблем, включващо ефектите, причините, възможните решения, изпробването на решенията, предвиждането на страничните ефекти и предлагането на една или няколко комбинации на елементите като най-доброто решение)

 *(Shaughnessy 1977)*

 Най-често срещаните текстове в системите за изучаването на чужди езици са наративен, описателен и аргументативен.

 Трябва да се има предвид, че когато се създава писмен текст, продуциращият трябва да е наясно каква е целта на писането, за да подбере съответните езикови средства, обслужващи поставената комуникативна задача. Освен това текстът се оформя и спрямо очакванията на реципиента за него.

 В настоящата статия ще се разгледат някои от релевантните специфики на текста описание, създаван от среднонапредналите чуждестранни студенти с майчин език руски, изучаващи български в СУ „Св. Климент Охридски“, като се отчита равнището им на текстова компетентност.

 Следва да се отбележат обективните критерии за оценка на писмената продукция. Текстовата компетентност е способността на обучавания да подрежда изречения в последователност, за да създава кохерентни езикови цялости. Тя включва познания за подредбата на текстовите конституенти с оглед на дихотомиите:

 топик/фокус  
дадена/ нова информация  
„естествено“/темпорално подреждане на елементите *Той падна и го уд*а*рих срещу Аз го ударих и той падна*.  
причина/ ефект (и обратното) *цените се покачват, хората искат по-в*и*соки заплати*

 *(CEFRL 2001:123)*

 Най-често задачите за съставяне на текст описание, които се дават на изучаващите чужд език, включват описание на човек и описание на сграда. Както отбелязва Хач (Hatch 1992), няма инвариантна схема на описанието – тя варира в зависимост от поставената задача. Обикновено процесът е на декомпозиране – разделяне на описвания обект на изграждащите го елементи. Например, ако се описва растение, най-вероятно ще се споменат съставните му части: корен, стъбла, листа, цветове, функциите, които те изпълняват (да пренасят вода и хранителни вещества). Описанието би започнало отдолу нагоре, т.е. от корените към листата.

 Правени са изследвания (Linde, Labov 1975), в които се разглежда как хората описват изгледа на своите апартаменти. Изводите, които правят, могат да се сведат до следното:

 
- Текстовете съдържат оценката, чувствата на пишещия за обекта, т.е. изказвани са предпочитания, кое им харесва и кое – не в цялостния изглед и в мебелировката.
- Голяма част от информацията е позната, това е информация за *схемата апартамент*(набор от предварително формирани представи за денотатите от обкръжаващата действителност, в случая за тип жилище).

 Оказва се, когато описват даден обект (одушевен или неодушевен), продуциращите обикновено вместо това съставят наративен текст. Те разказват история за тяхното отношение към описвания обект.

 Тази закономерност се верифицира на базата на изследваната писмена продукция на чуждестранните студенти. В инструкцията изрично е отбелязано да се опише външността на близък човек, но освен физическите характеристики се представят чувствата и емоционалната нагласа на пишещия.

 Поставената задача за съставяне на текст е формулирана по следния начин: *Опишете външността на ваш роднина, близък приятел, колега в университета или в работата (150 думи).*

 Ще бъдат разгледани следните два текста на студенти[[1]](#fnote1):

 **Текст 1**

 *Най-скъпия ми човек след родителите, това е моят брат. Той е по-голям от мене на 5 години. Среден на ръст, със силно тело, с черна коса и тъмни очи. От природата е много красив, добър, търпелив, внимателен, весел, подвижен. Още много мога да казвам за него, защото за мен той е най-хубав!*

 *Когато бях в Украйна, много често се карахми. Но сега разбрах, че по-скъп човек от него няма за мене. Той винаги ще ми помогне в трудни времена и ще ми даде добри съвети, никога няма да ме измами.*

 *Много съм благодарна на родителите си за големия ми брат. Обичам го много силно!*

 **Текст 2**

 *Искам да опиша своята най-добрая приятелка. Тя се казва Елвира. Ние се запознахме още в детска градина и оттогава тя е една от най-близките ми хора. Тя е на 18 години, не е висока, има дълга, къдрева коса и кафяви очи.*

 *Елвира се занимава с гимнастика от 7-годишна възраст, затова тя е много пластична и спортивна. Тя учи право и иска да работи като юрист. Най-повече тя харесва семейно право. Моята приятелка е много добра, красива и мила. Има лъчезарна усмивка. Тя е човекът, който винаги ме подкрепя и може да ми вдигне настроението с нейното уникално чувство за хумор. Надявам се, че ще бъдем приятелки още много години.*

 На основата на емпиричния материал може да бъде предложен следният дескриптивен модел на анализ.

 В текст 1 превалират простите изречения, но се срещат и сложно съставно с подчинено допълнително (*Но сега разбрах, че по-скъп човек от него няма за мене.*), както и сложно съставно с подчинено обстоятелствено за време (*Когато бях в Украйна, много често се карахми*) и за причина (*Още много мога да казвам за него, защото за мен той е най-хубав!).*Типовете съюзни връзки са каузативни (*защото*), темпорални (*когато*) и адверсативни (противопоставане на информация от предходния дискурс с помощта на съчинителния съюз *но*).

 Регистрират се и конструкции със съставно глаголно сказумо от типа: V модален да V пълнозначен[[2]](#fnote2)*мога да казвам*, както конструкции копула+ предикатив *той е най-хубав*.

 Кохезионната споеност на текста се обезпечава от неколкократното споменаване на описвания денотат и се означава с третолични местоимения (*той, го, него, ме*), с посесивно местоимение (*мой*).

 В текст 2 се срещат подчинени допълнителни изречения *(Искам да опиша своята най-добрая приятелка*; *Иска да работи като юрист; Надявам се, че ще бъдем приятелки още много години)*, както и подчинено обстоятелствено за последица (*Елвира се занимава с гимнастика от 7-годишна възраст, затова тя е много пластична и спортивна.*), т.е. реализирана е кохезионна връзка тип каузатив (обясняване на причинно-следствените връзки между текстовите елементи, т.е. изреченията). Отново, както в текст 1, присъстват конструкции копула+ предикатив, както и съставно глаголно сказуемо с модален глагол. Освен това се регистрират употреби на съставно именно сказуемо *казва се (Тя се казва Елвира)*.

 Кохезионното единство се подсигурява от изграждането на номинативната верига: *Елвира, тя, моята приятелка*.

 Как се разпределя информацията в изречението, е базисен въпрос за изучаващите чужд език. Моделите за дискретизация на прагматико-граматическата информация в даден език следва да бъдат представени подробно в обучителния процес. Джонстън сполучливо отбелязва закономерност, според която информацията се движи по оста от „какво“ към „какво за него“ (from the “what“ to the “what about it“) (Johnstone 2008).

 В разглежданите текстове отношението дадена и нова информация може да се онагледи по следния начин:

 *Най-скъпия ми човек след родителите, това е моят брат (**топик,*****„какво“***). Той е по-голям от мене на 5 години. Среден на ръст, със силно тело, с черна коса и тъмни очи (**нова информация,*****„какво за него“***).*

 *Искам да опиша своята най-добрая приятелка **(топик,*****„какво“*****)**. Тя се казва Елвира. Ние се запознахме още в детска градина и оттогава тя е една от най-близките ми хора. Тя е на 18 години, не е висока, има дълга, къдрева коса и кафяви очи **(нова информация,*****„какво за него“*****)**.*

 На базата на наблюденията следва да се направят следните по-важни изводи:

 
- Студентите използват разнообразни видове сказуеми и кохезионни съюзни маркери.
- Усвоени са отделните типове подчинени изречения.
- Текстовете са кохезионно и смислово оформени. Това означава, че успешно са усвоени основните механизми, по които в българския език компонентите на повърхнинно ниво се свързват в последователност. Реализиран е моделът за дискретизация на информацията от „дадено“ към „ново“.
- Допуснатите грешки в голяма степен се дължат на влиянието на майчиния език (руски), но те не пречат на разбирането, т.е не са глобални грешки, нарушаващи цялостния смисъл[[3]](#fnote3). Напр. липса на членуване, форми на прилагателните, лексикални, словообразувателни, стилистични неточности (*ние се запознахме още в детска градина*вм. ние се запознахме още в детската градина *добрая*вм. добра*; спортивна*вм. спортна натура*; от природата много красив*вм. по рождение много красив), грешно употребени предлози (*Той е по-голям от мене **на**5 години, вместо Той е по-голям **с**5 години.*) Ролята на интерференцията на отделните езикови равнища при изучаването на българския език от руси вече е била прецизно изследвана (Хаджиева 2004), (Хаджиева 2013).
- В комуникативно-прагматичен план прави впечатление, че освен физическите характеристики на описвания роднина се изразява и отношението на пишещия към него. Според инструкцията в задачата трябва да се представи единствено външността на роднина или близък. Комуникативната функция на текста би следвало да бъде информативна – представяне на външни белези на даден човек. В случая обаче и в двата предложени текста може да се говори за конвергентен комуникативен ефект върху адресата, т.е. съвместяване на репрезентативна и експресивна функция.

 Експресивите са изразители на чувства или на емоционално отношение на говорещия към определен обект или събитие. Глаголите, които са индикатори на комуникативното съдържание на експресивите, са от типа: поздравявам, приветствам, благодаря, съжалявам, пожелавам, приемам, отказвам и др. (Влахова 2000: 88). Прилагайки на изследването на типовете речеви актове към езиковото преподаване, Съветът на Европа създава учебен план, който има понятийно-функционален характер. В понятийно-функционалната рамка всяка функция е разделена на субфункции (van Ek 1976). Например функцията *изразявам или търся емоционално отношение*включва следните субфункции: *интерес/липса на интерес, изненада, надежда/ разочарование, страх или тревога, предпочитание, благодарност, симпатия, намерение, желание.*В текст 1 е използван глаголът *благодаря*в конструкция копула+ предикатив *(много съм благодарна),*т.е изразява се емоционално отношение, а не единствено съобщаване на фактическа информация. В текст 2 се изразява желание (*Надявам се, че ще бъдем приятелки още много години*).

 Изследването на писмената продукция на чужденците, изучаващи български език, е от особена роля при разработването на подходяща методическа стратегия за повишаване равнището на текстовата компетентност.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Бъркалова 2011**: Бъркалова, П. Българският синтаксис – познат и непознат. Пловдив „УИ Паисий Хилендарски“, 2011.

 **Влахова 2000**: Влахова, Р. Монофонична и полифонична реч. С., „Сема РШ“, 2000.

 **Хаджиева 2004:**Хаджиева, Е.Синтактична интерференция между сродни езици. София: Сема РШ, 2004.

 **Хаджиева 2013:**Хаджиева, Е. Интерференцията между сродни езици в психолингвистичен аспект. София: Гутенберг, 2013.

 **CEFRL 2001:**Common European framework of reference for languages**:**learning, teaching, assessment Cambridge University Press 2001.

 **Ferris 2011:**Ferris, D. Treatment of error in second language student writing. Ann Arbor: The University of Michigan Press, 2011.

 **Halliday 1985**: Halliday, M. Spoken and written language. Victoria: Deakin University Press.

 **Harmer 2004:**Harmer, J. How to teach writing. Longman, 2004.

 **Hatch 1992**: Hatch, E. Discourse and language education. Cambridge University Press, 1992.

 **Johnstone 2008**: Johnstone, B. Discourse analysis Blackwell publishing 2008 2nd edition.

 **Linde, Labov 1975:**Linde, C., W. Labov Spatial networks as a site for study of language and thought. – Language, 51, 924-939.

 **Shaughnessy 1977:**Shaughnessy, M. Errors and expectations. New York: Oxford University Press.

 **van Ek 1976:**van Ek, J.A. The threshold level for modern English teaching in schools. London: Longman.

 **Widdowson 1983**: Widdowson, H. G. Learning purpose and language use. Oxford University Press.

  

 [1.](#note1) Запазен е автентичният правопис, както и автентичното графично делене на текста.

 [2.](#note2) Класификацията на видовете сказуеми със съответната символна реализиция вж. в Бъркалова 2011:110.

 [3.](#note3) За класифицирането на типовете грешки в писмената продукция на изучаващите чужд език вж. Ferris 2011: 35.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/nyakoi-osobenosti-na-pismenata-produkcia-na-chuzdestranni-studenti-izuchavashti-bulgarski-ezik.md)

## Употреба на бройната форма в устната и писмената реч: емпирични изследвания

Съгласен съм и споделям мнението на Николова (Николова 2010:72), че са необходими проучвания (от корпуси с устна и писмена официална и разговорна реч, анкетни сондажи и т.н.), които да покажат реалното състояние на нормата и дали изобщо има установена стабилна и единна норма относно употребата на бройната форма в българския език. На базата на тези резултати кодификаторите могат да „узаконят“ нормативната повсеместна употреба като официална (кодифицирана) или да въведат дублетност, ако все още езиковото състояние не е достигнало до стабилност по естествения път на езиковото развитие. Но при липса на конкретни резултати (на базата на емпиричен материал) не бива да се взимат субективни и умозрителни решения, основаващи се на лични предпочитания или непълни наблюдения, тъй като е възможно те да не отразяват действителната норма и ще се появи зев между кодифицирания книжовен език и реалната книжовноезикова практика.

 Събраният емпиричен материал е организиран в две категории (за устната и за писмената реч) и е ексцерпиран съответно от сайта за българската разговорна реч **BGSpeech**[[1]](#fnote1) и от търсачката **Google**[[2]](#fnote2), чрез която е претърсен голям обем от текстове из сферата на блоговете и новинарските сайтове (с икономически, политически и спортен характер), на сайтовете на социалните мрежи и форумите. За някои „проблемни“ конструкции се позовавам на данни от **Българския национален корпус**[[3]](#fnote3)**(БгНК)**и **Българския национален референтен корпус BulTreeBank**[[4]](#fnote4)**(BTB)**.

 Ще бъдат разгледани и анализирани резултатите от четири проблемни конструкции, при които както в устната, така и в писмената реч се среща колебание в употребата на бройната форма или множествено число: ***двама човека / двама души***, ***двама сина / двама синове***, ***двама ученика / двама ученици***, ***два дена / два дни***.

 **Анализ на конкуриращите се варианти в BGSpeech, БгНК, BTB и Google**

 **Двама човека / двама души**

 Случаите с окончанията *-ове*и *-е*вече бяха описани, но от значение е статистиката по отношение на флексията *-а*, когато се употребява за съществителни от мъжки род, означаващи *лица*. Количеството форми е 31, което е 4.57% от общия брой (678), но тук се включват всички конструкции, които се срещат все по-често и по-често в езиковата практика (устна и писмена): *двама човека*, *двама сина*, *двама участника*и др.

 Най-голяма конкуренция се проявява при конструкциите, съдържащи лексемата *човек*в различните ѝ суплетивни варианти за множествено число. В **BGSpeech**от всички 678 форми в 44 се среща споменатата конструкция, като резултатите са представени в **Таблица 1**:

 **Таблица 1. **Конкуренция при съчетанията от типа *двама човека*, *двама души*и *двама хора*в BGSpeech.

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| [квантификатор] **човека** | 21 | 47.72% |
| [квантификатор] **души** | 21 | 47.72% |
| [квантификатор] **хора** | 2 | 4.56% |

 Между съчетанията, които съдържат суплетивната форма *души*, и съчетанията, които съдържат бройната форма *човека*, има абсолютно равенство – 21 на 21, което е категоричен факт за неустановеност на нормата и конкуренция между узусните варианти. Равенството обаче е и знак, който е показателен, че несъответствие (колебание) между кодифицираното правило и употребата на конструкциите в езиковата практика има. Това реми свидетелства, че в случая най-релевантно е решението за дублетност, тъй като конструкциите с бройно множествено число зачестяват като използване в разговорната реч.

 От значение също така е и разпределението на употребата на формите според типа реч – **разговорна**или **медийна**(икономическа, политическа, спортна и др.). Само 6 от всички 21 бройни форми са използвани в разговорна реч, а 15 – в медийното пространство. Разбира се, причината може да се потърси във факта, че по-голямата част от транскрибираните текстове в корпуса са именно от медийната сфера. Все пак електронните медии (интернет, радио, телевизия) влияят съответно на читателите, слушателите или зрителите, тъй като личностите, които участват в предаванията, са в повечето случаи хора от политическия или журналистическия елит, които притежават висок рейтинг и имат изграден имидж (независимо дали положителен или отрицателен) и често поведението им е модел за подражание, като в случая разбирам понятието *поведение*в по-обща семантика, включващо в себе си и моделите на вербално и невербално общуване, които характеризират определената личност. Бройни форми от типа *двама човека*се срещат много често в речта на политиците (Волен Сидеров, Цветан Цветанов, вж. съответно 2012008 от ТУР, 2013025 от МК), към които отношението на носителите на езика е отрицателно – речта на политиците се приема за деструктивна и груба, но всекидневните изяви на политиците в медийното пространство способстват за разпространението на новите езикови явления, какъвто най-вероятно е и случаят с изследваните типове конструкции. Съществуват и такива предавания обаче, в които двамата говорещи (интервюиращ и интервюиран) се познават дотолкова, че често разговорът им се превръща в спонтанен, неофициален, неконтролиран (и следователно се прокрадват некодифицирани употреби, характерни по-скоро за устната разговорна реч, вж. напр. 2012007, 2012008 от ТУР, 2014004, 2014005 от МК).

 От друга страна, при съчетанията от типа „числително име + суплетивната форма *души*“ се наблюдава подобно състояние – 4 от формите се срещат в разговорната реч, като в медийната те са 17. За обосновка може да послужи противоположен на изложеното по-горе становище факт – в медийното пространство книжовният език е по-консервативен в сравнение с разговорната реч и правоговорните правила се спазват в по-голяма степен – речта е контролирана, а не спонтанна. Затова вероятно журналистите и гостите им в предаванията (най-вече политическите) се стараят да говорят на по-висок книжовен езиков стил и да спазват предписаните правила.

 Както става ясно, трудно е да се изведат категорични причини за употребата на едната или другата форма по-фреквентно в медийната реч спрямо разговорната. Случаят с разколебаната норма е комплексен и не може да се обвърже с един-единствен фактор – съчетанията с бройно множествено число навлизат в книжовния език поради влиянието, от една страна, на медийното пространство, където фреквентната употреба на дадена форма започва да се разпространява във всички сфери на общуване и става престижна, но новите конструкции „се раждат“ и в самата разговорна реч като среда за появата на нови езикови явления (поради нейния спонтанен и неофициален характер).

 За лексемата *човек*резултатите от **BTB**и **БгНК**са следните:

 **Таблица 2.**Конкуренция при съчетанията от типа *двама човека*и *двама души*в BTB и БгНК.

 |  |
| --- |
| **BulTreeBank** |
| двама човека |
| двама души |
| десет човека |
| десет души |
| сто човека |
| сто души |
| **Български национален корпус** |
| двама човека |
| двама души |
| десет човека |
| десет души |
| сто човека |
| сто души |

 Дори и без задълбочен поглед се забелязва следната тенденция. Суплетивните множествени форми надвишават в пъти бройните, но този факт има своята логика, тъй като става дума за писмени текстове, от които повечето са от сферата на официалното общуване и са преминали през редакторски и коректорски процедури (например издания на художествени текстове, които почти без изключения следват точно книжовноезиковите правила). И все пак конструкции с бройно множествено число има – колкото по-голямо е числителното пред съществителното, бройната форма увеличава коефициента си на употреба спрямо суплетивната, напр. в **БгНК***двама души*се среща 61 пъти повече от *двама човека*, но *сто души*се среща само 7.5 пъти повече в сравнение със *сто човека*.

 Подобно е и положението от резултатите на търсачката **Google**:

 **Таблица 3.**Конкуренция при съчетанията от типа *двама човека*и *двама души*в Google.

 |  |
| --- |
| **Google** |
| двама човека |
| двама души |
| десет човека |
| десет души |
| сто човека |
| сто души |

 Примерите за използване на бройно множествено число са много и от разнообразни източници: *Съвместимост на **двама човека***([https://sanovnik.bg](https://sanovnik.bg/)), *Шиърър: С Фред в състава Бразилия играе с **десет човека***([https://www.actualno.com](https://www.actualno.com/)), *Девет от **десет човека**обичат шоколад*(*група във Facebook*), ***Сто човека**пречат на **25 хиляди студенти***([https://www.dnes.bg](https://www.dnes.bg/)), ***Сто човека**ще тестват ранна версия на смартфона Ara*([https://www.kaldata.com](https://www.kaldata.com/)), ***Сто човека**ще бъдат назначени към варненско общинско предприятие*([https://bnews.bg](https://bnews.bg/)).

 След всички изнесени резултати трябва да се обобщи, че в официалната писмена реч суплетивната множествена форма *души*надвишава като употреба бройната. В печатната преса и в интернет (медийните онлайн издания) конструкцията с бройна форма се среща все по-често и по-често. В устната разговорна реч обаче бройната форма достига по фреквентност обикновената и тази описана конкуренция както в писмената, така и в устната реч трябва да бъде взета предвид от кодификаторите, които да дискутират въпроса за дублетността по отношение на съчетанията от типа *числително + лексемата **човек***.

 **Двама сина / двама синове**

 Според предписанато правило едносричното съществително *син*‘дете от мъжки пол по отношение на родителите си’ в съчетание с числителни и думи за количество трябва да се употребява във формата си за множествено число *синове*, тъй като принадлежи към лексикално-граматичния разред *лице*, напр. *двама синове*. Словоформата се среща в един-единствен случай в текстовете от корпуса **BGSpeech**и то не с множествената, а с бройната си форма: *П. И-ва е около 60-годишна, пенсионерка, вдовица. Родена е в с. Марчаево, Софийско. В родното си село е завършила основно образование, в гимназия не е учила. От четиридесет години живее в София и има **двама сина***(ТРР, НРР, 0019). По-важното е да се отбележи, че изречението е част от метаданните на транскрибирания текст и по-конкретно е в раздела „Социален статус на информаторите“, т.е. „грешката“ не е допусната от някои от информаторите по време на спонтанен и неформален разговор, а е дело на студент филолог, който е транскрибирал записа и е попълнил метаинформацията за него. За съжаление това е единственият случай от целия корпус и не може да се каже дали отклонението от кодификацията е плод на несъзнателна грешка или на незнание по отношение на правилото. Въвеждам го като пример, че дори сред носители на езика със специална подготовка по български книжовен език се срещат разминавания спрямо предписанието. В раздела „Резултати от корпусите с писмена реч“ ще бъдат приведени още допълнителни примери, за да се установи разколебаността на нормата по повод на изследваното съчетание.

 За лексемата *син*резултатите от **BTB**и **БгНК**са следните:

 **Таблица 4.**Конкуренция при съчетанията от типа *двама сина*и *двама синове*в BTB и БгНК.

 |  |
| --- |
| **BulTreeBank** |
| двама сина |
| двама синове |
| трима сина |
| трима синове |
| четирима сина |
| четирима синове |
| **Български национален корпус** |
| двама сина |
| двама синове |
| трима сина |
| трима синове |
| четирима сина |
| четирима синове |

 Използвам в търсенето мъжколичните варианти на числителните *две*, *три*и *четири*, тъй като са по-фреквентни като употреба в практиката поради семантиката на самата лексема (напр. в **БгНК**се среща само веднъж съчетанието *сто синове*и то за изразяване на хипербола). Резултатите обаче показват абсолютна конкуренция между формите, като преднината на множественото число не е категорична (в **БгНК**конструкцията *двама сина*дори превъзхожда по употреба *двама синове*).

 В корпуса **BulTreeBank**бройните форми се срещат най-вече в печатните издания на вестниците „Капитал“ и „Демокрация“ от края на XX век (1998 – 1999).Масовата поява на тези конструкции в писмената реч (по-точно в печата) е категоричен признак за възприемането им като приемливи и престижни, за конкурирането им с предписаната форма за множествено число.

 **Таблица 5.**Конкуренция при съчетанията от типа *двама сина*и *двама синове*в Google.

 |  |
| --- |
| **Google** |
| двама сина |
| двама синове |
| трима сина |
| трима синове |
| четирима сина |
| четирима синове |

 Резултатите от **Google**за лексемата *син*са поредното доказателство за все по-честото използване на бройната форма, най-вече в съчетание с мъжколичното числително *двама*(където разликата между конструкциите е близо 20 000 резултата). Конструкцията с бройно множествено число се среща в заглавия на клипчета (песни) във **Vbox7**и **YouTube**, в неофициални медийни сайтове, блогове, социални мрежи и други, напр. *Майка с **двама сина**са победителите в „Пеещи семейства“*([https://plevenutre.bg](https://plevenutre.bg/)), *Митрополит Кирил има **двама сина**!*([https://blitz.bg](https://blitz.bg/)), *Елтън Джон: Имаме **двама сина**, невероятно е!*([https://www.avtora.com](https://www.avtora.com/)), *Той имал **трима сина***(виц от [Facebook](https://www.facebook.com/)), *Милостивият и неговите **четирима сина***([https://chitanka.info](https://chitanka.info/)). Новината за митрополит Кирил е копирана без изменения в страниците на още няколко медии. Фактът, че отклонението се открива още в заглавието и в нито един от сайтовете то не е поправено (на нито един от „копирачите“ не му е напарвило впечатление), е красноречив – конструкцията се възприема като нормативна и престижна.

 Нормата все още не е установена напълно, но конкуренцията между узусните варианти и увеличаващата се честота на употреба на бройната форма трябва да бъдат взети под внимание от кодификаторите.

 **Двама ученика / двама ученици**

 За да се провери състоянието на нормата в писмените текстове от **BTB**и **БгНК**, съм избрал лексемата *ученик*, която често се дава за пример в граматиките, наръчниците и справочниците вероятно поради нейната оборотност като употреба в речта (или просто случайно?). Е, според резултатите словоформата не се среща толкова често (нито пък дори напр. *студент*).

 **Таблица 6.**Конкуренция при съчетанията от типа *двама ученика*и *двама ученици*в BTB и БгНК.

 |  |
| --- |
| **BulTreeBank** |
| двама ученика |
| двама ученици |
| десет ученика |
| десет ученици |
| сто ученика |
| сто ученици |
| **Български национален корпус** |
| двама ученика |
| двама ученици |
| десет ученика |
| десет ученици |
| сто ученика |
| сто ученици |

 В **BTB**като резултат излизат само 10 форми – всички само с множествено число (а основен източник е вестник „Демокрация“). В **БгНК**съществува известна конкуренция особено при по-големите числителни, където резултатът е 3 на 2 в полза на множественото число. Разбира се, 60% на 40% би означавало индикация за въвеждане на дублетност, но резултатите са твърде малко като количество, за да бъдат правени категорични изводи. Резултатите при числителното *десет*от **БгНК**дори не са изобщо релевантни, тъй като са извадка от текст с жанрово определение „енциклопедична статия“ и заглавие „Бройна форма на съществителните имена в мъжки род“, т.е. представляват част от граматика и са само примери, не могат да бъдат определени като реална употреба в речевата практика.

 За лексемата *ученик*резултатите от **Google**са следните:

 **Таблица 7.**Конкуренция при съчетанията от типа *двама ученика*и *двама ученици*в Google.

 |  |
| --- |
| **Google** |
| двама ученика |
| двама ученици |
| десет ученика |
| десет ученици |
| сто ученика |
| сто ученици |

 Резултатите от Google обаче показват доста примери от опосредствана устна реч – коментари в блогове, постове в социални мрежи, но също и примери от неофициални медии, където отново е пълно с отклонения от правилото, напр. *Трима учители и **двама ученика**от Ловеч разчупиха еврпоейските граници в Полша*(*lovechpress.com*), *Правителството реши: на всеки **десет ученика**да има по един компютър*([https://www.dnevnik.bg](https://www.dnevnik.bg/)), ***Сто ученика***ще се надпреварват по изобретателност ([https://www.cross.bg](https://www.cross.bg/)). „Дневник“ е популярна онлайн медия, но дори там се откриват неточности. Затова може да се каже, че все пак съществува конкуренция (особено при съчетанието *двама ученика*), но бройните употреби не са масови и не достигат или изпреварват по фреквентност обикновеното множествено число (срв. напр. 11 100 резултата за *двама студента*срещу 37 700 за *двама студенти*).

 **Два дена / два дни**

 За лексемата *ден*резултатите от корпуса за устна разговорна реч **BGSpeech**са следните:

 **Таблица 8.**Конкуренция при съчетанията от типа *два дена*и *два дни*в BGSpeech.

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| [квантификатор] **дни** | 31 | 64.58% |
| [квантификатор] **дена** | 17 | 35.42% |

 Словоформата *дни*се среща почти два пъти повече в сравнение с *дена*в корпуса по устна реч **BGSpeech**. Все пак известна конкуренция има и затова е необходимо да се проследи къде се предпочита формата за множествено число и къде – бройната форма. Формата *дни*се среща само 4 пъти в записите с разговорен характер и 26 – в медийните транскрибирани текстове. Определено в интервютата носителите на езика разпознават като книжовна по-скоро формата за множествено число.

 За бройната форма резултатът е 9 на 8 в полза отново на медийното пространство, но тази разлика е минимална. В разговорната и в медийната реч се отдава еднакво предпочитание на бройната форма като количество. В по-общ план все пак *дни*се употребява по-често (31 на 17, вж. **таблица 8**).

 Не може да се каже, че *дни*се използва масово, защото конкуренция между формите съществува и тя не бива да се пренебрегва. Предписанието за дублетност в момента е адекватно решение, тъй като вероятно нормата е тръгнала по пътя на избистрянето и с времето едната от двете форми (по-скоро *дни*) ще се установи като повсеместна.

 За лексемата *ден*резултатите от **BTB**и **БгНК**са следните:

 **Таблица 9.**Конкуренция при съчетанията от типа *два дена*и *два дни*в BTB и БгНК.

 |  |
| --- |
| **BulTreeBank** |
| два дена |
| два дни |
| десет дена |
| десет дни |
| сто дена |
| сто дни |
| **Български национален корпус** |
| два дена |
| два дни |
| десет дена |
| десет дни |
| сто дена |
| сто дни |

 В сравнение с лексемата *човек*при лексемата *ден*, представена от вариантите *дена/дни*, не се забелязва тенденция с увеличаване стойността на числителното да расте употребата на бройната форма. Напротив, в **БгНК**множествената форма се използва шест пъти повече от бройната при съчетание с числителните *два*и *десет*, а при числителното *сто*бройната форма изостава с около 20 пъти (в **BTB**такава конструкция изобщо липсва като резултат). Преимуществото на формата за обикновено множествено число е категорична и би било интересно да се потърсят причините за този феномен, тъй като съществителното *ден*се отнася към имената за *нелица*, а най-често както в писмената, така и в устната практика получава окончание *-и*.

 Както обикновено, резултатите в **Google**не са идентични с тези от корпусите.

 **Таблица 10.**Конкуренция при съчетанията от типа *два дена*и *два дни*в Google.

 |  |
| --- |
| **Google** |
| два дена |
| два дни |
| десет дена |
| десет дни |
| сто дена |
| сто дни |

 За *сто дена*и *сто дни*количеството форми е разпределено почти равномерно, а при *десет дена/дни*– отговаря на състоянието от корпусите. Разликата обаче между *два дена*и *два дни*е голяма и изглежда при съчетание с числителното *два*за предпочитане е бройната форма, докато при по-големите числителни или има баланс между избора на форми, или множествената печели с малко.

 По-голямата част от сайтовете, които извеждат като резултат конструкция с множествено число, са медийни, напр. *До **два дни**Милан приключва трансфера на Лопес (*[https://gong.bg](https://gong.bg/)*)*, *Поне още **два дни**без питейна вода в Мизия*([https://btvnovinite.bg](https://btvnovinite.bg/)), *Над 10 квартала в София без топла вода **два дни***([https://www.dnes.bg](https://www.dnes.bg/)). Последната новина се появява и в други сайтове, но не е копирана без промяна, а е пренаписана. Отново обаче се използва обикновено множествено число, напр. *Спират топлата вода за **два дни**в голяма част от София*([https://nova.bg/novanews](https://nova.bg/novanews)), *Спират топлата вода в няколко столични квартала за **два дни***([https://www.vesti.bg](https://www.vesti.bg/)).

 Резултатите с бройно множествено число са примери по-скоро за опосредствана устна реч и имат характеристиките *разговорност*и *спонтанност*, напр. *Акъл и х*й за **два дена**не растат!*(група във *facebook.com*), ***Два дена**нета е зле!*(от форума на *mtel.bg*), ***Два дена**чиста коса, на третия – ужасна*(от форума на [https://www.bg-mamma.com](https://www.bg-mamma.com/)).

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Николова 2010:**Николова, Н. *Съгласуване на съществителните от мъжки род с числителни бройни имена – норма и кодификация.*– Език и литература, LXIII, кн. 3 – 4, 2010, 66 –74.

  

 Съкращения: BGSpeech

 **МК**– медиен корпус

 **МПР**– медийна и публична реч

 **НРР**– неофициална разговорна реч

 **ТРР**– транскрибирана разговорна реч

 **ТУР**– транскрибирана устна реч

  

 [1.](#note1) [http://www.bgspeech.net](http://www.bgspeech.net/)

 [2.](#note2) [http://www.google.com](http://www.google.com/)

 [3.](#note3) [http://search.dcl.bas.bg](http://search.dcl.bas.bg/)

 [4.](#note4) [http://webclark.org](http://webclark.org/)


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/upotreba-na-brojnata-forma-v-ustnata-i-pismenata-rech-empirichni-izsledvania.md)

## Епистемични модални наречия във функцията на предикативи

Обект на изследване в настоящата статия са наречията, свързани с изразяването на епистемична модалност. Този вид модалност „представя знанието или мнението на субекта за отношението към действителността на означената в изказването пропозиция, както и на свързаните с нея пресупозиции (ако има такива)“ (Ницолова 2008a: 317). Епистемичните модални наречия могат да бъдат представени върху скала с две крайни стойности [+ увереност] и [- увереност] на говорещия по отношение на истинността на означената в изказването пропозиция. На единия полюс на скалата са разположени наречия като *наистина, действително*, *несъмнено*и др., които изразяват висока степен на категоричност на говорещото лице по отношение на истинността на пропозицията, означена в изказването. На другия полюс се намират лексемите *невероятно*и *невъзможно.*Между [+ увереност] и [- увереност] се разполагат наречия като *вероятно, сигурно, навярно,*които според контекста представят различни степени на вероятност по отношение на истинността на пропозицията *p*.

 |  |  |  |
| --- | --- | --- |
| [+ увереност] |   | [- увереност] |
| *наистина* | *вероятно* | *невероятно* |
| *действително* | *сигурно* | *невъзможно* |
| *несъмнено* | *навярно* |   |
| *вярно* | *възможно* |   |
| *невярно* |   |   |

 Необходимо е да се обърне внимание, че на полюса [+ увереност] се разполага и наречието *невярно*, което обаче означава пълна увереност на говорещия, че означената в изказването пропозиция е неистинна.

 Като една от основните характеристики на модалните наречия се посочва възможността те да функционират като предикативни думи. По това модалните наречия в българския език се отличават от английските модални наречия например. В английския език предикативната функция се изпълнява от съответните прилагателни имена, напр. *It`s **possible**that there is*a *„mirror universe“ where time moves backwards, say scientists*. Целта на настоящата статия е да класифицира модалните наречия според възможността им да изпълняват предикативна функция и според комплементизатора, който управляват. Примерите, илюстриращи езиковите явления, са ексцерпирани преди всичко от Българския национален референтен корпус BulTreeBank.

 За целите на настоящото изследване е необходимо уточнението на термина *предикатив*. Според Ст. Георгиев предикативът е самостоятелна част на речта, включваща лексеми, определяни в други лингвистични трудове като наречия. Ст. Георгиев обособява предикатива като самостоятелна част на речта на основата на неговата функция в изречението – „предикативите, за разлика от наречията, семантически и синтактически не се свързват с глагол или име като техни определения, а образуват лексикално и синтактично ядро на безлична предикативна част с помощта или без наличието на спомагателен глагол“ (Георгиев 1983: 41). В настоящата работа тази теза не се приема, а се поддържа схващането, че някои модални наречия освен като модификатори на конституентите на изречението или фразата могат да функционират и като предикативи (някои изследователи използват и термина *безлично-предикативни думи*). С термина *предикатив*в статията се означава именната или адвербиалната част на съставно сказуемо.

  

 **Вид на изреченията, съдържащи предикативни думи**

 Съществува дискусия по отношение на синтактичния статус на изреченията, в които модалните наречия изпълняват функцията на предикативи. В Граматиката на съвременния български книжовен език (по-нататък ГСБКЕ) подобен тип изречения се класифицират като безлични изречения с предикативна дума (вж. ГСБКЕ(3) 1983: 93). В българското езикознание обаче не съществува единодушие по въпроса, дали безличните изречения могат да имат като аргумент подчинени подложни изречения. В ГСБКЕ се приема, че безлични са и изреченията, които допускат появата на подчинено подложно изречение, напр. *Страшно беше да погледа човек; По-вероятно е да съм изпуснал много характерни черти*(примерите са от ГСБКЕ(3) 1983: 93-94). Подобно е и мнението на П. Асенова – според нея подчинените подложни изречения се свързват с безлични главни изречения (Асенова 2002: 166).

 Според Й. Пенчев при изречения от типа *Говори се, че ще дойдеш*главното изречение не престава да бъде безлично. Пенчев посочва, че „Трябва да правим разлика между безлично-страдателните предикати, които в речника са зададени с вътрешен аргумент, и предикати, които допускат като външен аргумент изречение (подложно)“ (Бояджиев и др. 1999: 605). Бъркалова също приема, че при безличните конструкции празната подложна позиция може да се запълва (вж. Бъркалова 1997: 147). Тя обаче оставя отворен въпроса, дали не може да се говори за същински безлични изречения в конструкции като *Жал ми е,*в които безличната позиция остава винаги празна (вж. Бъркалова 1997: 147).

 Противоположната теза е застъпвана напр. от Св. Коева, според която „ако главното изречение е безлично, то не може да се свърже с подчинено подложно изречение – ако има подчинено изречение, то ще е от друг тип“ (Коева 2001: 156). Според авторката безличността блокира запълването на подложната позиция.

 В настоящата работа се приема тезата, че когато функционират като предикативни думи, модалните наречия управляват подчинени подложни изречения, въведени от *к*-дума или от комплементизатор. Главното изречение, в което модалното наречие функционира като предикат, според хипотезата, приета в настоящата статия, не е безлично.

 В българското езикознание няма единодушие и по отношение на броя на комплементизаторите в българския език. Й. Пенчев посочва, че в българския език комлементизатори са „съюзните връзки *че*или *да*, *дали*и *дето*“ (Бояджиев и др. 1999: 505; вж. също Кръпова, Ликоманова 2004). Комплементизаторът *дето*се свързва с маркирането на разговорност на лексикално равнище (вж. напр. Кръпова 2008). Интересно е да се отбележи, че модалните наречия във функцията на предикативи не допускат употребата на *дето*: **Вярно е, дето ще дойде; *Възможно е, дето е похарчил парите.*

 Според Св. Коева подчинителният съюз *да*не е комплементизатор, тъй като неговото синтактично поведение е различно от това на лексемите, определяни като комплементизатори (по-подробно вж. Коева 2001: 148-149). Рудин също изключва *да*от групата на комплементизаторите. Според нея *да*не е в комплементизаторната позиция, затова по дефиниция не е комплементизатор, макар че споделя много от особеностите на комплементизаторите (по-подробно вж. Рудин 1985: 61). В настоящата работа се приема хипотезата, че *да*в българския език функционира като комплементизатор. Анализирана е възможността за съчетаемост на модалните наречия с комплементизаторите *че*, *да*, *дали*и *дето*.

 Изборът на комплементизатор зависи от семантиката на предиката. Най-общо се смята, че с комплементизатора *че*се въвеждат фактивни, а с *да*– нефактивни изречения (вж. напр. Рудин 1985: 58). Р. Ницолова отбелязва, че *„да*е знак, че подчиненото изречение се свързва с пресупозиция за нефактивност, т.е. действието в него е възможно, предполагаемо, абсолютно или е необходимо, желано, заповядано“. Авторката обръща внимание на това, че „съюзът *че*не е знак за фактивност, а сочи, че комплементът с него е немаркиран с пресупозицията за нефактивност. Поради това съюзът *че*свързва както фактивни, така и в определени случаи нефактивни предикати и комплементи.“, срв. *зная че*и *въобразявам си, че*(Ницолова 2008b: 268; вж. също Кръпова 2002: 110).

 Безличните изречения с предикативна дума се разделят на две групи в зависимост от това, дали в структурата на изречението може да се появи допълнение – изречения без непряко допълнение (те са по-често срещани и с повече семантични разновидности) и изречения, допускащи непряко допълнение (вж. ГСБКЕ(3) 1983: 93). Анализираните в настоящата работа наречия участват в конструкции без непряко допълнение:

 (1) *Да, **вярно е**, че спечелихме награда, която за първи път се присъжда на чуждестранни участници.*

 (2) *Невъзможно е да се сравнява колко точно напредък и какво точно укрепване е нужно, затова е и **невъзможно**да се прецени какво е нивото на правната система в България в сравнение с тази на Словакия.*

 Наречието *невъзможн*о допуска употребата на непряко допълнение във формата на местоименна клитика: *Днес ми е невъзможно да дойда.*Възниква обаче въпросът, дали появата на местоименна клитика не води до промяна в семантиката. Добавянето на местоименната клитика изразява не оценка на говорещия по отношение на истинността на означеното в пропозицията изказване, а оценка на възможността даден субект да реализира действието, посочено в изказването.

  

 **Комплементизатори и модални наречия**

 Според комплементизатора, който управляват, модалните наречия се разделят на три групи. Изборът на комплементизатор зависи от семантиката на модалното наречие, от това, дали то означава фактивност или възможност.

 − **наречия, изискващи комплементизатор*****да***

 Комплементизаторът *да*се свързва с изразяването на възможност, нефактичност (Бояджиев и др. 1999: 570). К. Попов отбелязва, че „изреченията, въвеждани с *да*, най-често изразяват желание или волеизявление в по-силна или по-слаба степен“ (Попов 1979: 233). В ГСБКЕ е посочено, че *да*се свързва с изразяването на хипотетична модалност (ГСБКЕ(3) 1983: 331-332). Затова *да*се „управлява“ от наречия, заемащи междинно място на скалата със стойности [+ увереност] и [- увереност] на говорещия по отношение на истинността на отразената в изказването пропозиция, или от лексеми, в чиято семантика се съдържа идеята за иреалност (възможност/ невъзможност). Комплементизатор *да*управляват модалните наречия *вероятно, възможно, невъзможно*:

 (3) *Твърде е **вероятно**аз **да**отида – каза короналът със странно равен глас.*

 (4) ***Възможно**е през тази година експерименталните площи **да**достигнат 200 хил. дка, каза служителят на земеделското министерство.*

 (5) *Помнеше лицето много по-ясно от което и да било друго. Тя се бе хвърлила през прозореца. **Невъзможно**бе **да**е оцеляла, но все пак...*

 За наречието *невъзможно*функцията на предикатив в изречения, управляващи комплементизатор *да,*е най-често срещаната употреба – 85% от общо 970 анализирани примера.

 При наречията *невъзможно и възможно*освен употребата им като модификатори, свързани с изразяване на отношението на говорещия към истинността на означената в изказването пропозиция, се забелязва и още една употреба, свързана с оценката на говорещия относно възможността/невъзможността за извършване на действие от страна на субекта, означен в пропозицията:

 (6) *Не мислете, че от любопитство стоя непрекъснато на шпионката, имам си предостатъчно задължения. **Невъзможно**ми е да се съсредоточа от техния шум. Онази нощ, например, примъкнаха почти цял камион с ракия.*

 (7) *Не бих им отказал финансова помощ, доколкото това ми е **възможно**, обясни за "Капитал" шефът на фирма "Макена".*

 Значението е описано и в Речника на българския език за лексемата *невъзможно*: „означава, че някой изпитва затруднение, няма възможност да осъществи нещо“ (РБЕ 2000: 758). При значенията на *възможно*подобна употреба не се посочва, но появата ѝ е закономерна, тъй като *възможно*и *невъзможно*отразяват двата полюса на нефактичността. При значението на *невъзможно*е посочена и синтактичната съчетаемост – с лични местоимения в дателен падеж. Като предикати в конструкциите се появяват глаголи, изискващи семантична роля *агенс*или *експериенцер*: *невъзможно ми е да кажа / избера / посоча / отида / забравя / запомня*.

 Употребата се среща и с предложни фрази, съдържащи местоимение или именна група със семантична роля *агенс*:

 (8) *Поради бюджетните ограничения, наложени от Маастрихтския договор, за правителствата на западноевропейските държави е почти **невъзможно**да създават нови работни места и по този начин да се преборят с безработицата.*

 (9) *Ето защо за нас е **невъзможно**тук да отидем на коалиция с ВМРО.*

 Й. Маринова разглежда употреби от типа на *Невъзможно ми е (да дойда)*като случаи на разширяване на изреченията, образувани с помощта на безлично-предикативна дума (вж. Маринова 1970: 242). Според хипотезата, приета в настоящата работа обаче, при този тип употреби се наблюдава транспозиция – от означаване на отношението на говорещия към истинността на пропозицията към субективна оценка по отношение на възможността субектът като агенс или експериенцер да реализира означената в изказването пропозиция.

 − **наречия, изискващи комплементизатор*****че***

 Комплементизаторът *че*най-често се свързва с изразяването на фактичност (Бояджиев и др. 1999: 570), затова се избира от лексеми, разположени на един от двата полюса на скалата на модалните наречия - [+ увереност] или [-увереност]:

 (10) ***Невярно**е, **че**ако се въведе латиницата, ще загубим идентичността си.*

 (11) ***Несъмнено**е, **че**такава зависимост не е налице по отношение на юрисконсулта на която и да е от страните в изпълнителния процес поради липса на служебна обвързаност с органите, визирани в чл. 185, ал. 2 ЗЗД.*

 (12) *След изиграването на есенните кръгове е почти **сигурно**, **че**"Левски" ще дублира титлата си, а ЦСКА е с най-голям шанс да остане на второ място.*

 (13) ***Вярно**е, **че**дипломите, които дават отделните училища в страната, невинаги са равностойни като обем знания.*

 − **наречия, допускащи употребата и на двата комплементизатора**

 Наречието *невероятно*може да се свързва както с комплементизатор *че,*така и с комплементизатор *да*според това, дали пропозицията, изразена в изказването, отразява фактично или нефактично действие/състояние:

 (14) *Знае, че новият Конгрес наближава, и очевидно си спомня изложението ти на предишния. Продължава да се интересува от психоисторията и трябва да те предупредя, че от това може да излезе още нещо. Съвсем не е **невероятно да**поиска да те види.*

 (15) *И досега не мога да проумея за какво си е мислила, докато ѝ четях Бодлер? Не, направо е **невероятно**, **че**успях да избягам от нея. И умът ми не го побира, как ме изтърва?*

 При анализа на примерите, съдържащи лексемата *невероятно*във функция на предикативна дума, беше установено, че макар *невероятно*да допуска употребата и на двата комплементизатора, по-чести са случаите, в които подчиненото изречение е въведено от комплементизатор *да*– 12 употреби в корпуса, срещу 3, при които се избира комплементизатор *че.*Употребите на *невероятно*като предикативна дума съставят 2,5% от всички употреби на модалното наречие в корпуса BulTreeBank.

 **– комплементизатор*****дали*****:**

 Модалните наречия практически не се срещат в предикативна функция в конструкции, в които подчиненото изречение е въведено от комплементизатора *дали*.

 (16а) **Не е вярно дали ще дойде.*

 (16б) **Възможно е дали ще дойде.*

 (16в) **Несъменено е дали ще дойде.*

 Единственото изключение е наречието *сигурно:*

 (17) *Все още не е **сигурно дали**завърналите се Костадин Мирчев и Тодор Кючуков ще останат в тима за следващия сезон.*

 При него обаче задължително условие за появата на *дали*е отрицателна конструкция в главното изречение (*не е сигурно дали*) или поява на въпросителна частица *ли*: *Сигурно ли е дали ще дойде?*

 Може да се предположи, че с изключение на наречието *невероятно*, което допуска употребата на два комплементизатора (*че*и *да*), останалите модални наречия според семантиката си „избират“ строго определен комплементизатор без възможност за вариативност.

 Някои от модалните наречия не участват в изграждането на предикативни конструкции:

 (18а) **Навярно е, че ще дойде; *Навярно е да дойде*

 (18б) **Наистина е, че ще дойде; *Наистина е да дойде.*

 (18в) **Действително е, че ще дойде. *Действително е да дойде.*

 При *наистина*и *навярно*причината би могла да се търси в произхода на наречията – *наистина*вероятно е съчетание от предлог и съществително име, при *навярно*би могла също да се търси структура, включваща и предлог.

 Наречието *действително*също не функционира като предикативна дума в главното изречение на сложно съставно изречение. Тук причините вероятно трябва да се търсят на семантично равнище, напр. във високата степен на увереност по отношение истинността на пропозицията.

 Фактът, че не всички наречия, свързани с изразяването на епистемична модалност, функционират като предикативни думи дава основание на някои автори да класифицират модалните наречия в две различни групи части на речта. Ст. Георгиев приема, че съществуват самостоятелни части на речта, които той нарича съответно предикатив и детерминатив. В класа на предикативите се включват наречия, които с помощта на копула образуват безлични конструкции: *Тихо е*, *Тъжно е*, *Вероятно е (да отиде)*и т.н. (Георгиев 1991: 92-94). Като детерминативи се класифицират лексемите *действително*, *навярно*, *вероятно*, *сигурно*. Според Георгиев те „имат структурен дял в изграждането на изречението, но не заемат позиция на негова част. [...] За разлика от предикативите семантиката им е чисто абстрактна и субективна, като израз на вътрешни синтактични зависимости или на отношението на субекта на изказването“ (Георгиев 1991: 95). Лексемата *вероятно*обаче също може да изпълнява функцията на предикатив (по терминологията на Георгиев). Разграничителният семантичен признак не е съвсем ясен и като резултат лексемата се включва както в класа на предикатива, така и в класа на детерминативите (вж. Георгиев 1991: 96). Освен това на основата на чисто формалното разграничение една и съща лексема, в зависимост от синтактичните си функции, се оказва принадлежаща към различни части на речта: *Той сигурно ще дойде*(детерминатив) – *Сигурно е, че ще дойде*(предикатив) (Георгиев 1983:10). Ако се приеме терминът *безлично-предикативни думи*, възниква въпросът какъв е морфологичният статус на тези лексеми, когато нямат предикативна функция, а поясняват глаголната фраза. Едно от възможните решения е да се приеме съществуването на морфологични омоними, напр. *вероятно**1*и *вероятно**2*:

 вероятно1: *Малко **вероятно**е да е оцелял някой там*.

 вероятно2: *Били пострадали заради пробив в ауспуха. **Вероятно**отивали да вземат от брега пратка пренесени през океана наркотици.*

 В настоящата работа обаче се приема, че лексемите, които са обект на изследване в статията, принадлежат към класа на наречията и разликите в синтактично им поведение все още не са основание за разделянето на групата в два различни класа думи. Модалните наречия са разглеждани като периферна подкатегория в класа на наречията, която има свои особености, които им отреждат място между наречията и прагматичните частици.

  

 **Изречения, въведени от*****к*****-дума**

 За да бъде представянето на модалните наречия във функцията на предикативи пълно, е необходимо да бъдат разгледани и случаите, в които подчиненото изречение се въвежда с т.нар. *к*-дума. Моделът *модално наречие във функцията на предикативна дума – подчинено подложно изречение, въведено с к-дума,*не е продуктивен. Подобни конструкции са възможни само за лексемите *сигурно*и *невероятно:*

 (19) *Тук, слава Богу, жп пътят не е пострадал, но все още не е **сигурно*** *какво е провокирало потъването, казаха жепейците.*

 (20) ***Невероятно е**колко могат да бъдат необразовани съвременните траколози.*

 Моделът е дефективен за лексемите *вероятно, възможно, действително, невъзможно, невярно, несъмнено.*Това най-вероятно се дължи на семантични причини.

  

 **Други употреби на модалните наречия като предикативи**

 Модалните наречия могат да функционират като предикативни думи и в конструкции без подчинено изречение:

 (21) *Тъгувам за всичко. Този, който казва, че няма носталгия към родината – лъже. **Невъзможно**е. Носталгията е вид заболяване на душата, а и на тялото на човека.*

 (22) *Но ти си уморена, горкана! Тичало си, та си се съсипало! – каза Гинка на Невянка. – **Вярно**е, како Гинке... Ама по-далеко бих тичала – сниши гласът си Невянка лукаво.*

 В тези случаи безличните конструкции изразяват отношение към предходно изказване. Те могат да се интерпретират и като случаи на елипса на подчинено изречение, което не е изразено експлицитно, тъй като семантично съвпада с изречение от предходния контекст: *Невъзможно е (да няма носталгия към родината)*.

 В такива конструкции може да бъде изпуснат и глагола *съм*:

 (23) – *Може би това е станало, преди да бъдете избран за ректор на СУ?*

 *– **Невъзможно**. Аз от единадесет години съм в ръководството на Университета***[...].**

 Такива случаи биха могли да се тълкуват като елипса. При такава интерпретация трябва да се приеме, че е елидирана цялата пропозиция, тъй като тя вече е изразена в непосредствено предхождащия контекст.

 Наречието *вярно*, в комбинация с прагматичната частица *бе,*има и употреби, които до известна степен се отличават от основната му функция на модален модификатор. В такива случаи се отразява не отношение на говорещия към изразената в изказването пропозиция, а промяна в когнитивното състояние на говорещия:

 (24) *Тъй ли? – Ами момичето, което беше снощи с теб. Той смръщи вежди и щракна с пръсти. – **Вярно**бе! Стори ми се познато отдалече, но не се сетих. Снощи бяхме пийнали доста. Къде я изкопа?*

 (25) *– Имате грешка! "Травиата" не е от Моцарт, а от Верди.*

 ***– Вярно**бе, аз пък все я бъркам със "Севилския бръснар"! – поправя се веднага с нова грешка симпатичният профан***(ЛК: лит.)**

 Необходимо условие за реализирането на този тип употреба е възходящата интонация. В българския език промените в когнитивното състояние се изразяват преди всичко с морфологични средства – т.нар. адмиратив или с транспозиции на времената (Ницолова 1993). Възможно е обаче промяната в когнитивното състояние на говорещия да се означи и с лексикални средства. Значението на *вярно бе*е свързано с възстановяване на знание, което е било част от знанията на говорещия и е било забравено, или както в пример (25) – с избор на речева стратегия, при която говорещият претендира, че нещо е било част от фоновите му знания, независимо дали това е истина, или не е. Употребата на *вярно*в тези примери се доближава до тази на прагматичните частици и не бива да се възприема като изключение. На модалните наречия не са чужди употреби, които ги доближават до т.нар. прагматични маркери.

 Някои от предикативите могат да образуват сказуемо без помощта на спомагателен глагол, напр. *Ясно, че няма да се разберем, бай Христо*(примерът е от Георгиев 1979: 331). По отношение на наречията, които са обект на анализ в настоящата работа, тази възможност се реализира много ограничено. Сред наречията, които могат да функционират като предикативи (*действително, недействително, възможно, невъзможно, вярно, невярно*и т.н.), единствено *вярно*може да образува сказуемо самостоятелно, без участието на копула:

 (26) ***Вярно, че**се разбрахме да се видим днес.*

 (27) ***Вярно**, **че**в света на книгите има радостни изключения, но те се давят в шаренията на търгашеските заглавия*.

 Конструкциите от типа *Вярно, че*имат аналог и в балканските езици. Д. Протопопеску отбелязва че в румънския език наречията, свързани с изразяването на епистемична модалност, които са разположени в начална позиция в изречението, се отделят от останалите конституенти чрез пауза, а след тях следва комплементизатор *că*('that') (вж. Протопопеску 2007). В българския език обаче конструкциите, при които липсва копула, са по-скоро изключение и се наблюдават само при наречието *вярно*(срв. **невъзможно да отида*, **сигурно, че ще дойда*). Затова по-подходящо е те да се разглеждат като случаи на елипса. Подобен подход е избран и от Осенова и Симов при интерпретацията на изречения като *Естествено, че ще дойда*и *Естествено е, че ще дойда*. (Осенова, Симов 2007: 53). Елипсата е удобен механизъм за обяснение на това явление в българския език, тъй като при модалните модификатори то се среща само при конкретни лексеми.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Асенова 2002:**Асенова, П. *Балканско езикознание*. *Основни проблеми на балканския езиков съюз*, Велико Търново: Фабер, 2002.

 **Бояджиев и др. 1999:**Бояджиев, Т. и др. *Съвременен български език*. София: ИК „Петър Берон“, 1999.

 **Бъркалова 1997:**Бъркалова, П. *Българският синтаксис – познат и непознат*. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 1997.

 **Георгиев 1979:**Георгиев, Ст. Подчиненото подложно изречение в съвременния български език. В: *Помагало по български синтаксис.*Съст. К. Попов. София: Наука и изкуство, 1979, 321-341.

 **Георгиев 1983:**Георгиев, Ст. *Морфология на съвременния български език (неизменяеми думи)*. София: Наука и изкуство, 1983.

 **Георгиев 1991**: Георгиев, Ст. *Българска морфология.*Велико Търново, 1991.

 **ГСБКЕ(3) 1983:***Граматика на съвременния български книжовен език. Том 3.* *Синтаксис*. София: Издателство на БАН, 1983.

 **Коева 2001:**Коева, Св. Типология на подчинените изречения. В: *Съвременни синтактични теории. Помагало по синтаксис*. Съст. Св. Коева. Пловдив: Пловдивско университетско издателство, 2001, 144-163.

 **Kръпова 2002:**Krapova, I. On the Left Periphery of the Bulgarian sentence. В: *University of Venice Working Papers in Linguistics*, vol. 12, 2002, 107-128.

 **Кръпова 2008:**Кръпова, Ил. Наблюдения върху синтактичните свойства на съюзната връзка *дето*. В: *Bulgaristica-studia et argumenta: Festschrift fűr Ruselina Nitsolova zum 65. Geburtstag.*Ed. S. Comati. Munchen: Otto Sagner, vol. 151 Specimina Phil. Slavicae, 282-290.

 **Кръпова, Ликоманова 2004:**Кръпова, И., Ликоманова, И. Системата от подчинителни връзки в славянското изречение (върху материал от български, сръбски, полски и руски). // *Srpski jezik*, Beograd, 2004, IX, 1-2, 343-351.

 **Маринова 1970:**Маринова, Й. Към въпроса за безличните изречения в съвременния български език. В: *Известия на Института за български език.*кн. XIX, София: Издателство на БАН, 1970, 237-244.

 **Ницолова 1993:**Ницолова, Р. Когнитивни състояния на говорещия, епистемична модалност и темпоралност. // *Съпоставително езикознание*, кн. 3-4, София, 1993, 137-144.

 **Ницолова 2008a:**Ницолова, Р. *Българска граматика. Морфологи*я. София: УИ„Св. Климент Охридски“, 2008.

 **Ницолова 2008b:**Ницолова, Р. Проблематика на сложните изречения с комплементи в българския език. // *Jужнословенски филолог,*LIX, 64, Београд, 2008, 261-272.

 **Осенова, Симов 2007:**Осенова, П., Симов К. *Формална граматика на българския език*. София: Институт за паралелна обработка на информацията, БАН, 2007.

 **Попов 1979:**Попов, К. Отражение на аналитизма върху структурата и развоя на българското изречение. В: *Помагало по български синтаксис*. Съст. К. Попов. София: Наука и изкуство, 1979, 231-244.

 **Протопопеску 2007:**Protopopescu, D. *On the Syntax and Interpretation of Sentence Adverbs in Romanian*, В:A Building with a View – papers in honour of Alexandra Cornilescu, Eds. Alboiu, G. et. al. Bucuresti: Editura Universitatii din Bucuresti, 2007, 559-577.

 **Рудин 1985:**Rudin, C. *Aspects of Bulgarian syntax: complementizers and Wh constructions*. Ohio: Slavica Publishers, Inc, 1985.

 **РБЕ 2000:***Речник на българския език*, т. 10, Ред. Е. Пернишка, Л. Крумова-Цветкова. София: Издателство на БАН, 2000.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/epistemichni-modalni-narechiya-vuv-funkciata-na-predikativi.md)

## Аналитизмът като проява на некатегориалност в сферата на съществителното име (върху руски езиков материал)

Проблемът за аналитизма и синтетизма като пътища на езиковата еволюция във формално-граматичен аспект не е нов в лингвистиката. Въпреки това той не губи актуалността си, което се дължи на факта, че езикът като жива система се намира в постоянни изменения, които се проявяват на различни равнища. В настоящата статия се разглеждат случаите на аналитизиране, засягащи неизменяемите субстантиви, абревиатурите и специфичните случаи на дефлексия (несклоняемост) на някои имена в руския език. Особеното при дескрипцията на тези прояви е, че те се осмислят през призмата на функционално-семантичната теория на А. В. Бондарко и на възгледите му за граматичната категориалност. В рамките на тази теория аналитичното изразяване се схваща като проява на некатегориалността в езика, която далеч не е изолирано явление. Макар че концепцията за категориалните и некатегориалните значения на А. В. Бондарко не е толкова позната в България (или поне не толкова, колкото теорията му на функционална граматика), в настоящото изложение принципите на категориалността и некатегориалността не са предмет на описание (по-подробно за тях вж. Бондарко 1978, 2002, 2011 и др.).

 Съществен от гледище на морфологичната езикова типология е въпросът за граматичния строй на езиците. В зависимост от структурната си организация езиците от т.н. европейски стандарт (SAE), както е известно, се делят на синтетични и аналитични, като не може да се говори за абсолютност на който и да е от двата начина за граматично изразяване, а по-скоро за доминирането на единия от двата. Според Л. Дончева-Марева подобно деление само показва еволюцията на езика (Дончева-Марева 1984: 104). Синтетизмът и аналитизмът трябва да се разглеждат като динамични признаци и в диахрония най-често се наблюдават изменения в граматичния строй. До подобен извод достига и Г. И. Тирасполски, когато твърди, че в системата на руския глагол се отчитат периоди на засилено аналитизиране на формите и периоди на синтетизиране. С това се потвърждава схващането, че развитието на езика има флуктуационен характер. Съзвучно е и мнението на В. М. Жирмунски, според когото формирането на аналитичните конструкции е жив и сложен процес, който по дефиниция изисква процесуално разглеждане. Това предполага премахването на границата между синхрония и диахрония и „разглеждането на всяко състояние на езика като система, намираща се в движение като цяло и в отделните си части“ (Жирмунски 1976: 124).

 Според широко разпространеното разбиране аналитизмът е „изразяването на падежните отношения чрез предлози с изчезване на падежните форми“ (Дончева-Марева 1984: 104), при което падежната семантика се експлицира от предложно-падежните конструкции. В. М. Жирмунски определя аналитичните конструкции като „съчетания на служебна и пълнозначна дума, при които служебната дума, самостоятелно или заедно с афикса на пълнозначната, изразява граматичното значение на пълнозначната дума и с това и на цялата конструкция“ (Жирмунски 1976: 84). Н. Ю. Шведова, от друга страна, отбелязва, че с термина *аналитизъм*се обхващат както несклоняемите думи от типа *пальто*, *МГУ*и др., при които граматичното изразяване е извънсловно, така също и случаите на дефлексия, при които някои изменяеми думи в определени условия не реализират формоизменителния си потенциал, напр.: *квартира двенадцать*, *в поселке Быково*и т.н. (Шведова 1966: 95). И. В. Олонцева определя дефлексията като един от активните процеси в системата на именното склонение и я обяснява с високата честотност на числовите обозначения, с графичното представяне на числата с помощта на цифри, а също така и с постпозицията на числителните спрямо главната дума (Олонцева 1976: 95–96). Не трябва да се пропуска при това фактът, че аналитизмът не е граматично явление, присъщо единствено на съществителните имена и асоциирано преди всичко с падежа. Аналитичното изразяване е характерно и за други граматични значения при имената – род, число, степен при прилагателните, а също и при някои глаголни категории. Несъгласие с по-тясното и не дотам прецизно определение на аналитизма изразява и Г. Герджиков, давайки примери от българската граматика, и по-конкретно от глаголната морфология, като подчертава, че аналитизмът в еднаква степен е повлиял както именните части на речта, така и глагола (Герджиков 1983: 46–47). Г. Герджиков посочва изключително любопитни резултати за степента на аналитизма/синтетизма на съвременния български език, измерена от Й. Линдстет. Съгласно анализите индексът на аналитизъм на новобългарския език е 0,40, а на старобългарския – 0,44. С други думи, старобългарският е бил по-аналитичен от съвременния български. Въпреки това тези данни трябва да се разгледат по-обстойно и в границите на единно разбиране за същността на аналитизма и синтетизма. В противен случай би могло да се стигне до неточности, породени от различната изходна база при сравнението (по-подробно вж. Герджиков 1983).

 По-активно за аналитични прояви в граматиката се заговаря в средата на ХХ век и през следващите десетилетия. М. А. Бородина (Бородина 1963: 192) на един по-ранен етап поставя дори въпроса дали съчетания от типа *в школе*са една дума, или трябва да се разглеждат поотделно (въпрос, който едва ли все още стои на дневен ред). При това следва да се подчертае, че едно подобно питане в никакъв случай не е лишено от основание, като за сравнение може да се вземат някои чукотско-камчатски езици, т.е. примери, наблюдавани извън европейския стандарт. П. Я. Скорик посочва, че по своята лексикална цялостност аналитичната конструкция в тези езици е аналогична на думата. Но за разлика от нея конструкцията има разчленена оформеност на компонентите, по което си прилича със словосъчетанието. Поради амбивалентността на представените конструкции П. Я. Скорик обособява нова единица, която нарича *аналитичен комплекс*(Скорик 1964: 76). Подобно схващане не намира отзвук у всички учени и някои прилагат друга диференциация на понятията *аналитизъм*и *тенденция към аналитизъм*. Според С. Б. Бернщейн например засилващата се роля на предлозите в езиците от синтетичен и в тези от аналитичен тип има различен характер. В езиците от втория тип тя е следствие от отпадането на флективното изразяване, докато в синтетичните езици предлозите са допълнителни различители на падежната семантика. В резултат на това може да се развие падежна синонимия, която според С. Б. Бернщейн няма отношение към аналитизма. Сходно с това е и схващането на Г. И. Тирасполски (а и на редица други учени като Т. П. Ломтев, В. Н. Ярцева, М. М. Гухман, М. А. Бородина и т.н.), който не намира за уместно твърдението, че увеличаването на броя на предложно-падежните конструкции е доказателство за нарастване на аналитизма. В подкрепа на казаното се посочват случаи, при които не се наблюдават качествени изменения в семантиката на тези синтактични единици. Много често предлогът е граматично излишество, което дублира значението на глаголната представка (Тирасполски 1981: 46). Този недостатък на някои изследвания посочва и А. Попова (Попова 1983: 45 – 46). За пример тя дава полския език, който се отличава и със синтетизъм, и с богато развита предложна система, като с това нарастват изразните възможности. За преход към аналитизъм може да се говори при настъпването на качествени промени, водещи до формално унифициране на граматични значения.

 Съществен е и обратният процес – синтетизирането на граматичното изразяване. Според Л. Дончева-Марева (Дончева-Марева 1984: 112) за аналитични предложни съчетания може да се говори в аналитичните езици, при които е налице моделът *предлог + същ. име в casus generalis*(напр. в български, английски, испански, италиански и др.). В синтетичните езици, към които се отнася и руският, е по-уместно да се говори за недовършени преходни форми на аналитизъм. В потвърждение на не толкова многото аналитични прояви в падежната система на руския език Г. И. Тирасполски припомня и мнението на Л. К. Граудина, според която може да се говори само за „отделни аналитични елементи, проявяващи се в известна степен в граматичната система на руския език“ (Тирасполски 1981: 37). Като допълнителен щрих към пъстрата картина от лингвистични идеи трябва да се добави и въпросът, поставен от В. М. Жирмунски: уместно ли е използването на понятията *аналитична конструкция*и *аналитичен строй на езика*спрямо изолиращите, аглутиниращите или инкорпориращите езици. При това той припомня, че тези понятия първоначално са се употребявали при описанието на индоевропейски езици като английски, датски, френски. Оттук се стига и до съществения извод, че формалното сходство на дадени граматични конструкции в отделни езици невинаги е знак за равенство между системите на тези езици (Жирмунски 1976: 83).

 Интересно е да се отбележи разбирането за аналитизма и синтетизма като загуба или възникване на граматични афикси. Аналитизмът е „разделното изразяване на граматичното и лексикалното значение в една форма“ (Тирасполски 1981: 38, 39). Като чест недостатък на лингвистичните изследвания по въпроса Г. И. Тирасполски посочва неотчитането на функционалния статус на аналитичните единици и обстоятелството, че те се отнасят към различни равнища и подравнища на езика. Подобен подход се лишава от своята ефективност, ако се цели проследяването на типологичната еволюция на езика, поради което изследователят предлага следното решение. Той разграничава морфологичен и синтактичен аналитизъм. Към проявите на морфологичния спадат: а) аналитизмът при номинацията (при заимстване и формиране на думи с аналитични свойства (от типа на *пальто*, *такси*, *ВАК*, *луна-парк*); б) аналитизмът при граматикализацията (*буду делать*); в) аналитизмът при категоризацията (формиране на части на речта с аналитични свойства, напр. при наречията и безличните предикативи). Синтактичният аналитизъм се наблюдава в словосъчетанията (при словосъчетания с аналитични връзки между компонентите) и в изреченията (при възникването на аналитични връзки между частите на изречението).

 Ю. П. Князев обяснява нарастващата тенденция към аналитизъм със стремежа към по-ясно и недвусмислено изразяване на граматичните значения (Князев 2007: 164). Извънсловната експликация на съответната граматична семантика се осъществява по-ярко чрез подчертаните излишества от формални маркери, които са се граматикализирали, и така се осигурява недвусмисленото възприемане на изказа от страна на слушателя. Но даденото твърдение е валидно преди всичко по отношение на падежния аналитизъм. При неизменяемите съществителни имена например аналитичното изразяване на категориалните значения е единствената възможност за синтактично съгласуване и за граматична експликация. Вероятно именно неморфологичното семантично изразяване подтиква А. М. Пешковски да нарече несклоняемите имена „синтактични съществителни“.

 В описанието на некатегориалните прояви несклоняемите имена не се отделят от абревиатурите, макар те да следват различни словообразувателни модели и различни пътища на проникване в руския език. От гледна точка на реализацията на граматичните значения те могат да се обединят в единен клас, основан на сходните им морфолого-синтактични свойства.

 Категорията *род*обхваща неизменяемите лексеми в единствено число, но мотивираността на отнасянето на този клас думи към някои от трите рода е различна. В сравнение със склоняемите съществителни, които се разпределят по род въз основа на семантични или асемантични критерии, неизменяемите имена дължат своята несклоняемост на факта, че най-често те са заимствани от други езици. Запазването на формалния облик на лексемите в много от случаите възпрепятства отнасянето на думите към известните деклинационни модели и това, от своя страна, изключва тези думи от обсега на категориите *род*, *число*и *падеж*. Разпределението по род при неизменяемите съществителни имена в голяма степен има условен характер и в преобладаващата част от случаите то е въпрос на лексикографска конвенция, която понякога бива нарушавана от носителите на езика. Христоматиен пример за подобно неспазване на книжовната норма е колебанието в рода на съществителното *кофе*(м.р.), което в разговорната реч (и то не от няколко десетилетия) много често се съгласува с граматичното обкръжение като среднородово съществително. Причините за тази „грешка“ могат да се търсят във формалния облик на лексемата, приличащ по всичко на думите от среден род, а вероятно и във формално-семантичната близост с паронима *кафе*(ср.р.). Посоченият пример е само един от многото, които илюстрират липсата на единство и последователност при разпределението по род при неизменяемите съществителни имена.

 Наред с асемантичния формален признак се наблюдават и някои семантични критерии, обуславящи родовата класификация. Така думите, назоваващи лица от женски пол, се отнасят към женски род, напр.: *фрау*, *леди*, *мисс*, *миссис*, *пани*. Прието е също съществителните собствени, които са названия на реки, да бъдат от женски род, тъй като самата дума *река*в руски е от ж.р., срв.: *полнодовн**ая**Миссисипи*, *длинн**ая**Ориноко*и т.н. Вероятно по формален белег към средния род се причисляват съществителните *жюри*, *пальто*, *такси*, *метро*, *алиби*и т.н. От мъжки род в книжовния език са *кенгуру*, *торнадо*, *атташе*, *кофе*и др. При това чисто граматично обединение от лексеми родът може да се определи единствено чрез съгласуване с прилагателни или причастия в атрибутивна или предикативна функция или чрез лична глаголна форма, напр.: *торгов**ый**атташе*; *длинн**ая**авеню*; *Канцлер Меркель готов**а**снять санкции с России*; *Тимошенко заявил**а***.

 Сходна е ситуацията и при инициалните абревиатури. Известно е, че особено активно те започват да се употребяват в десетилетията след Октомврийската революция и не без основание Н. А. Кожевникова заявява, че историята на Русия може да се разкаже с абревиатури, и отбелязва, че с абревиатура е наречена дори и новоизградената държава – СССР (Кожевникова 2003: 148). Н. А. Кожевникова описва извънредно интересно рецепцията на абревиатурите в руската литература на ХХ век. Водещ фактор при определянето на рода при тях е родът на главната дума, срв.: *ГЭС*(ж.р.) < *гидро-электро-**станция***; *ООН*(ж.р.) < ***Организация**объединенных наций*. Известни колебания се наблюдават при абревиатурите, завършващи на съгласен – *ВАК*, *вуз*, *МИД*, при които превес има или формалната страна (скланят се и се съгласуват като съществителни от м. р.), или надделява родът на главната дума, срв.: *В этом вузе обучается несколько тысяч студентов*; *ВАК рассмотрела диссертацию и решила...*. Безспорно доказателство за появата на склоняеми (синтетични) форми при абревиатурите е лексемата *вуз*, която се лексикализира и функционира съвсем естествено като пълнозначна дума с пълна падежна парадигма. Примери от този род, разбира се, са единици, но те са още едно доказателство, че в руския език едновременно се развиват две противоположни тенденции – към аналитизъм и към синтетизъм. Въпреки това абревиацията е словообразувателен процес, който кореспондира непосредствено с аналитичното граматично изразяване, и разглеждането му в рамките на некатегориалната лингвистична парадигма е неоспорима необходимост.

 Идентичен е случаят и с експликацията на категорията *число*при неизменяемите съществителни. Граматични маркери отново са формите на прилагателните или на глаголите, срв.: *нов**ое**пальто – нов**ые**пальто*; *Его последн**ие**интервью был**и**опубликован**ы**недавно*. В този случай колебания в съгласуването по число не са възможни, каквито бяха отбелязани по отношение на рода.

 Категорията *падеж*е тясно свързана с аналитизма при изменяемите съществителни имена. Това твърдение може да се отнесе в още по-голяма степен към неизменяемите съществителни и абревиатурите, при които извънсловното граматично изразяване е характерна особеност. Направените вече заключения за останалите категории са в сила и за падежната семантика, поради което се акцентира върху някои по-особени случаи.

 Със специфики в употребата сред склоняемите имена се отличават топонимите, завършващи на *-ов(о)*, *-ёв(о)*, *-ев(о)*, *-ин(о)*, *-ын(о)*: *Воронцово*, *Княжево*, *Пушкино*, *Царицыно*и др. И. В. Олонцева (Олонцева 1976: 98) посочва, че те започват да функционират като несклоняеми по време на Втората световна война, когато с цел избягването на омография или омофония дадените географски названия не са се скланяли, срв.: *Ефремова*(род.п. ед.ч. от *Ефремов*) и *Ефремово*(им.п./в.п. ед.ч.). По аналогия като несклоняеми започват да се използват и други географски или астрономически наименования, напр. *на деревню **Петровская***; *переход на улицу **Волхонка***; *в селе **Сухотинка***; *для гражданина планеты **Земля***. Тази тенденция към аналитизъм намира широко разпространение в специализираната и научната литература, напр.: *понятие **„математическая структура“***; *При этом расстояние измерялось с точностью **1 километр**, а радиальная скорость ракеты относительно Земли – с точностью **два сантиметра**в секунду*(Олонцева 1976: 99). Използването на им.п. във функцията на casus generalis в конкретните примери може да се обясни със споменатия по-горе стремеж към безпогрешно възприемане на информацията, при който говорещият прибягва до нарушаване на граматичните правила чрез разрушаване на казуалната парадигма и синтактичното съгласуване.

 Що се отнася до несклоняемите съществителни, Г. И. Тирасполски не отхвърля широко застъпеното схващане, според което думите от типа *метро*, *ГЭС*могат да бъдат пример за аналитизиране на руския език. Но трябва да се припомни, че композитите с компонент несклоняема дума (напр. *программа-максимум*) са нови за руския език единствено по своята денотативна отнесеност и лексикалната си семантика. От деривационна гледна точка конструкциите от този тип се отличават с архаичност и се срещат в староруски, в праславянски и в праиндоевропейски. Като примери се посочват някои думи от типа *жаръ-птица*, *царь-девица*, *добро-дей*, *зло-дей*, *брато-чедъ*, *рыбо-ловъ*и др. (Тирасполски 1981: 41). Наличието на подобни образувания и в санскрит, в старогръцки и в други езици е достатъчно основание да се отхвърли твърдението, че те са иновация, присъща на съвременните езици, в това число и на съвременния руски език.

 Несклоняемите съществителни най-често са заимствани от чужди езици, което предопределя тяхната „несклоняемост“ в книжовния език. Въпреки това в диалектите или в просторечието често се наблюдава скланяне на тези съществителни, срв.: *Я, товарищи, из **военной бюры***; *Надеваю эти штаны, иду за **пальтом***и др. (примерите са от Тирасполски 1981: 41). Задачата на нормата в този случай се свежда до запазването на изконните граматични свойства на дадените субстантиви, а не към развиването на нови.

 В обобщение на казаното дотук могат да се направят следните изводи: за руския език безспорно преди всичко е характерно синтетичното граматично изразяване, като това не е основание за маргинализирането и игнорирането на значителния брой предложно-падежни конструкции. От изложението се вижда, че в определени случаи аналитичното изразяване може да бъде единственото средство за граматико-семантична експликация, което потвърждава значимостта му. Проблемът за аналитизма е многоаспектен и той не губи актуалността си в съвременната лингвистика, а във функционално-граматичните изследвания той има особено място, тъй като се причислява към проявите на некатегориалност. Разгледаните примери при категориите *род*, *число*и *падеж*доказват многократно заявяваното в най-различни изследвания схващане за съсъществуването на категориални и некатегориални отношения, които си взаимодействат тясно и които в определени случаи могат да бъдат взаимозаменяеми. Няма да е погрешно да се твърди, че в тези случаи иначе „скритата“ категория става повече от явна, когато втората не може да реализира своите морфологични възможности. Това е основание да се твърди, че некатегориалните значения могат да се разглеждат като скрит потенциал на езика, който при необходимост може свободно да се реализира.

  

 **ЛИТЕРАТУР**А

 **Бондарко 1978:**Бондарко, А. В. *Грамматическое значение и смысл*. Ленинград: Наука, 1978.

 **Бондарко 2002:**Бондарко, А. В. *Теория значения в системе функциональной грамматики. На материале русского языка*. Москва: Языки славянской культуры, 2002.

 **Бондарко 2011:**Бондарко, А. В. *Категоризация в системе грамматики*. Москва: Языки славянской культуры, 2011.

 **Бородина 1963:**Бородина, М. А. К вопросу об аналитической морфологии французского языка. В: *Морфологическая структура слова в языках различных типов*. Под ред. В. М. Жирмунски, О. П. Суник. Москва – Ленинград: Издательство АН СССР, 1963, 192 – 199.

 **Герджиков 1983:**Герджиков, Г. Тенденцията към аналитизъм – определение, метод за измерване, причини, следствия. // *Съпоставително езикознание*, 1983, № 5, 46 – 55.

 **Дончева-Марева 1984:**Дончева-Марева, Л. Предложно-падежните форми в руския език от гледище на аналитизма. В: *Славистични изследвания. Сборник, посветен на ІХ международен конгрес на славистите*. Кн. 5. София: Наука и изкуство, 1984, 104 – 114.

 **Жирмунски 1976:**Жирмунский, В. М. *Общее и германское языкознание*. Ленинград: Наука, 1976.

 **Князев 2007:**Князев, Ю. П. *Грамматическая семантика. Русский язык в типолог*и*ческой перспективе*. Москва: Языки славянской культуры, 2007.

 **Кожевникова 2003:**Кожевникова, Н. А. Аббревиатуры в русской литературе ХХ века. В: *Русский язык сегодня. Выпуск ІІ. Активные языковые процессы конца ХХ века*. Москва: Азбуковник, 2003, 148 – 159.

 **Олонцева 1976:**Олонцева, И. В. К вопросу о развитии аналитизма в именном склонении современного русского языка. В: *Грамматические классы слов русского языка*. Тамбов: Тамбовский гос. пединститут, 1976, 91 – 101.

 **Попова 1983:**Попова, А. Аналитизъм и предложна система. // *Съпоставително ез*и*кознание*, 1983, № 1, 44 – 55.

 **Скорик 1964:**Скорик, П. Я. К вопросу об аналитических конструкциях (на материале чукотско-камчатских языков). // *Вопросы языкознания*, 1964, № 3, 70 – 77.

 **Тирасполски 1981:**Тираспольский, Г. И. Становится ли русский язык аналитическим? // *Вопросы языкознания*, 1981, № 6, 37 – 49.

 **Шведова 1966:**Шведова, Н. Ю. *Активные процессы в современном русском синтаксисе. Словосочетание*. Москва: Просвещение, 1966.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/analitizmut-kato-proyava-na-nekategorialnost-v-sferata-na-sushtestvitelnoto-ime-vurhu-ruski-ezikov-material.md)

## Отново за форманта -nt- при личните имена в българските говори

1. Известно е влиянието на старото -*nt-*склонение върху ***антропонимите***, по-точно върху съкратените хипокористични имена на мъже. Тези имена проявяват разширение -*т-*в косвените падежи, което в лингвистичната литература често се е бъркало с наличие на членна морфема (вж. по-долу). Среща се в някои западни български говори (дупнишки, благоевградски, пиянешки, кюстендилски, ограничено в македонските говори[[3]](#fnote3)).

 1.1. В **кюстендилския говор:***Ѝди при Станчò те. Òкни дѐда Станчòте. На Голчòте женà. Дай товà на Лазѐте. Сѐ е благодарен на Райчòте. Тàа е на деда Петрѐте чѐрка. Йà Панчò те сам го затѐкlа. На Симѐте син. Ѝди при Милѐте и при Мирчòте. Сретнā̀ Павлѐте. Йàзе сам чувàла Миткòте. Сос Цвѐткоте сме вр̥сницѝ. Товà е за Стамѐнкоте. Нѝ чу̀ з Гошѐте, нѝ чу̀ з Панчò те. Йà казà деда Петрѐти, а тѝ кàжи деда Колѐти. Зàрачи деда Васѐти.*(Умленски 1965:87).

 1.2. В **костурския говор:***Дѝне, Стѐфо, Вàне*, *Мàне*, *Мѝтре, Пàнде, Блàже, Кòчо, Мѝте, Спàсе, Пѐтре, Ѝл'о, Мѝчо*; *Дѝне*, *Вàне, Пѐтре, Л'àбе, Блàже, Ѝце, Цѝле, Гѝле, Дòне, Кòле, Стàсе, Гѐле, Йàне, Тòме, Рѝсте, Йòрге, Пàнде, Кòсте, Тъ̀рпе, Стàсе, Нàке, Тòде, Мѝте, Кѝре, Трàйче, Съ̀рбе, Кѝрче, Пѐце.*Шклифов (1973:63–65) отбелязва, че тези лични мъжки имена имат само звателна форма, която се е наложила над именителната. Изследователят посочва също, че членувани (с -*то*) могат да бъдат само онези, които завършват на -***е***: *Тòме – Тòмето, Пѐтре – Пѐтрето, Кòле – Кòлето.*

 1.3. Подобно и в **долнопреспанския говор**с морфема -*то*могат да се определят личните имена, завършващи на -***е***: *Пѐтре – Пѐтрето, Йòше – Йòшето, Кòле – Кòлето*и др. (Шклифов 1979:49)

 2. Нека разгледаме тези форми в **исторически план**.

 2.1. В съвсем скорошни изследвания Марияна Цибранска-Костова (2014, 2015) приведе примери за наличието на такива форми в писмени български паметници от XVI в. нататък. Макар и въз основата на ограничен брой източници смятам, че твърдението на изследователката, че в езика на XVI в. този тип агломеративни образувания са били завършена категория, за напълно основателно[[4]](#fnote4). Авторката отбелязва като доказателство за това и факта, че флективните маркери -*те*(родително-винителен падеж) и -*ти*(дателен падеж), както и -*та*(в субектна и обектна функция) са характерни за мирските имена, докато остават нетипични за лица от клира (Цибранска-Костова 2014:41).

 2.2. Често това разширение се смята погрешно за ***членуване***. Така например И. Умленски (1965:87) в студията си върху кюстендилския говор помества тази особеност в главата, посветена на членуването на съществителните имена. Цв. Тодоров (1936:267) също споделя това мнение, казвайки, че „в същност това са членувани форми, като гласната -*е*е в членната форма е дошла по аналогия на предходното -*е*, както показват примерите: *Бонѐте*, *Колѐте, Стойнѐте*, а след това се е наложило и на *Маркò те, Кежòте, Гинòте*“. Подобно застъпва и Ст. Стойков (1993:136), според него „и по форма (*т*от члена), по значение (придава се определеност на името) частицата -*те*наподобява член, който бихме употребили, ако вместо име на лицето поставим някое съществително нарицателно име за това лице: *Йа Панчòте (детѐто) сам го затѐкла; Това е за Стамѐнкоте (за зѐто).*Само в случаите, когато името е подлог на изречението, се счита, че определеността е достатъчна, та не е необходимо да се членува: *Гошѐ дойдѐ. Стамѐнко е ту̀ва. Йà и Симѐ сме от чѝча брàк'а.*Така сега в говора нечленуваната форма служи за именителен падеж, формата с -*те*за винителен, а с -*ти*за дателен.

 2.3. Л. Милетич (по съобщението на Й. Бояджиева (1931:239), от друга страна, смята, че тази частица -*те/-ти*идва от склонението на консонантните *-(n)t*- основи.

 2.4. Сред съвременните изследователи на българския език и неговата история също се открива интерес към тази проблематика.

 2.4.1. А. Тотоманова обвързва словообразувателния тип на тези имена с общото значение на умалителност, изразявано от наставката -*nt-*в праславянски. Авторката отбелязва, че данните от съвременния език подсказват, че по подобен начин са се образували гальовни имена и от ж.р.: *Ане, Анче, Маре*и под. Освен това се повдига въпросът дали разпространени наставки като -*чо*(*Данчо – Данчоте*) също не възхождат към *nt-*склонението с преход на *е*в *о*след шушкави палатали като в *дошел–дошол*(Тотоманова 2009:129). Макар че аналогичното настаняване на формантите -*те, -та*след основи на гласна да е най-лесното обяснение за подобни форми, мисля, че хипотезата на авторката също може да отразява историческия процес, довел до появата на такива хипокористики. Суфиксът -*čo*не би могъл да се изведе от праславянското състояние, поради системните ограничения на фонетичната система, такава, каквато се реконструира. Следователно той със сигурност е по-късна формация. Възможностите за появата му са две. Едната е споменатата от Тотаманова лабиализация на *е*след шушкави съгласни. Втората е изравняване на облика за среден род в основна форма, като се запазва формантът -*č-*като маркер на експресивност и деминутивност.

 2.4.2. В споменатата по-горе студия Цибранска-Костова (2014) доказва генетичната връзка между засвидетелстваните форми с окончания -*те, -ти, -та*, производни от една именна парадигма, „независимо от това, че днес тази хипотетична парадигма се е разрушила и няма говор, в който тя да съществува в пълен вид. На практика това означава, че окончанията имат общ генезис. Това автоматически изключва хипотезата по произход те да са свързани с членната форма.“ (Цибранска-Костова 2014:42). Не бих могъл обаче да се съглася напълно, че имената *Драгота*и *Тихота*са имена с хипокористична или деминутивна семантика в синхронен план заради форманта –*та*(*pace*Цибранска-Костова 2014:41, n. 4).

 Изглежда, мъжките имена на -***ота***са били разпространени през средновековието. Освен тези две имена на -***ота***, известни като имена на книжовници – скрипторите на Драготиния апостол и на Болонския псалтир, мъжки имена на -***ота***са познати и от актовете на Охридската архиепископия. Освен имената на книжовници *Драгота*(който е оставил името си в бележка в Драготиния апостол, вж. Христова-Шомова 2012: 14) и *Тихота*, чието име е отбелязано в Болонския псалтир (Щепкин 1906; Христова, Караджова, Узунова 2003), намираме напр. имената *Тихота*и *Верота*(Снегаров 1924: 250). Според мен формантът -*ота*при тях е същият като при абстрактните имена от ж.р., който е можел и да образува названия на лица: юнота, сирота, ср. и употребата на родствения суфикс -τη-ς в гр. при образуването на имена на лица: χοπλιτής, ποιητής etc. (Граматика 1993: 188–189, Matasović 2014: 155–158). В случая принадлежността на имената към класа на ж.р. не играела важна роля по подобен начин както и владыка, старо абстрактно образувание на *-*ū < *-uH*e разширено със суфикс -*k-*за създаване на конкретно понятие и формално подведено под склонението на *а*-основи заради принадлежността на изходната формация към този клас.

 2.4.3. Същата хипотеза за произхода на агломеративите, а и на хипокористиките, от склонението с основа на -*nt-*се поддържа и от И. Г. Илиев[[5]](#fnote5) (2015), който разглежда преди това обстойно ситуацията с членуването на лични имена в българските говори. Обект на неговото изследване са най-вече членуваните хипокористични имена в съвременния език като *Ванчето, Ленчето*и пр. Авторът се опира на сръбската лексема *псето –*род. пад. *псета/ псетета*, синоним на *пас*< пьсь, която не може да бъде членувана форма, тъй като сръбският език не познава членуването. Според него тази запазена рядка форма на съществително от *nt-*основи, завършващо на -*то*, може да служи за доказателство, че съвременните умалителни лични имена от типа *Ленчето, Стефчето, Ванчето*са образувани чрез преразлагане на плуралните форми на имената от *nt-*основи по модела на имената от среден род *о*-основи. Илиев е на мнение, че така се е стигнало да преразлагането на формите за мн. ч. *Ленчета, Митета,*съвпадащи със сингуларните форми *Томата, Савата*, в *Ленчето*, *Митето*, които в определен етап са започнали да се възприемат като членувани[[6]](#fnote6).

 3. Струва ми се, че в развитието на тези членувани от синхронна гледна точка форми не бива да се пренебрегват някои общи тенденции, които българският споделя с други съседни балкански езици. Членуването на личните умалителни имена в българския, макар по произход да възхожда към консонантната парадигма на *nt-*основите, може да се мисли като преосмисляне на формалния облик на тази парадигма именно под влияние на тези тенденции. Членуването на личните имена е явление, което е стигнало до различна степен в някои европейски и в повечето балкански езици (Харалампиев 2001: 132–133). В българския език е застъпено повече из диалектите (с които се занимава и Илиев), но най-силно може да се види именно при умалителните имена. При тях това преосмисляне, за което говори Илиев, е могло да настъпи именно поради силната им семантична връзка с формациите по старите *nt-*основи в плана на деминутивността. Както видяхме по-горе морфологичната структура на тези имена се разпростира и върху други имена от среден род, към които семантично принадлежат и хипокористиките. В сръбски език тази структура се разпростира изцяло върху имената от среден род с допълнителна конотация на деминутивност, независимо от първоначалната парадигматична принадлежност на словообразувателната наставка. В български процесът на разпространение на *т-*формантът е подобен – настанява се изцяло при имена от среден род, изгласящи в основната си форма на *-е*без оглед нито на това дали са домашни думи или заемки, нито на принадлежността им към праславянските и старобългарски склонитбени типове.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Бояджиева 1931:**Бояджиева, Йорданка. *Кюстендилските полчани и техният говор.*– Известия на семинара по славянска филология, VII, 1931, 181–330.

 **Георгиев 1955:**Георгиев, Владимир. Преосмисляне на падежно окончание като членна форма. – Български език, 3, 1955, 252.

 **Граматика 1993:**Дуриданов, И. и др. *Граматика на старобългарския език.*София, 1993.

 **Илиев 2015:**Илиев, Иван Г. *Преосмисляне на морфемата -то*от *nt-основите в определителен член при съществителните от среден род.*Доклад, изнесен на Международната научна конференция „Цамблакови четения. 600 години от избирането на Григорий Цамблак за Митрополит Киевски и Литовски“. Велико Търново, 15–17 ноември 2015г.

 **Петров 2016а:**Петров, Ив. *Формантът -nt- в старобългаски и диахронен аспект. Автореферат на дисертация за придобиване на научната и образователна степен „доктор“.*София, 2016. ([https://www.academia.edu/28798181/Формантът_-nt-_в_старобългарски_и_в_диахронен_аспект_Автореферат_](https://www.academia.edu/28798181/Формантът_-nt-_в_старобългарски_и_в_диахронен_аспект_Автореферат_))

 **Петров 2016б:**Петров, Ив. *Отново към лексемите агнѧ, агньць и овьчѧ в средновековната българска книжнина*. – Дзяло, 2016, 8. ([https://www.abcdar.com/magazine/VIII/Petrov_1314–9067_VIII.pdf](https://www.abcdar.com/magazine/VIII/Petrov_1314-9067_VIII.pdf))

 **Снегаров 1924:**Снегаров, Ив. *История на Охридската архиепископия*. София, 1924.

 **Стойков 1993:**Стойков, Стойко. *Българска диалектология. Трето издание.*София, 1993. [http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm](http://www.promacedonia.org/jchorb/st/index.htm)

 **Тодоров 1936:**Тодоров, Цв. *Северозападните български говори.*– Сборник за народни умотворения, XLI, 1936.

 **Тотоманова 2009:**Тотоманова, Анна-Мария. *Проблеми на имената с nt-основа в старобългарски език.*– В: Из историята на българския език. Сборник статии. София, 2009, 124–130 (= Palaeobulgarica, XXI, 1997, 3, 70–77).

 **Умленски 1965:**Умленски, И. *Кюстендилският говор*. Трудове по българска диалектология 1, София 1965.

 **Харалампиев 2001:**Харалампиев, Иван. *Историческа граматика на българския език.*В. Търново, 2001.

 **Христова, Караджова, Узунова 2003:**Христова, Б., Д. Краджова, Е. Узунова. Бележки на български книжовници, Т. І. София, 2003.

 **Христова-Шомова 2012:**Христова-Шомова, И. Служебният Апостол в славянската ръкописна традиция. Т. ІІ. Изследване на синаксарите. София, 2012.

 **Цибранска-Костова 2014:**Цибранска-Костова, М. *Агломеративни форми при мъжколични имена в извори от XVI–XVIII век.*– Rocznik Sławistyczny, LXIII, 2014, 37–45.

 **Цибранска-Костова 2015:**Цибранска-Костова, M. Българска диахронна антропонимия от софийско през османския период XVI–XVII в. (ономастиконът като социално огледало) – Дзяло, 2015, 3 ([http://www.abcdar.com/magazine/VI/Tsibranska_1314–9067_VI.pdf](http://www.abcdar.com/magazine/VI/Tsibranska_1314-9067_VI.pdf)).

 **Шклифов 1973:**Шклифов, Благой. *Костурският говор. Трудове по българска диалектология 8.*София, 1973.

 **Щепкин 1906:**Щепкин, В. Н. Болонская псалтырь. Санкт-Петербург, 1906.

 **Matasović 2014:**Matasović, Ranko. *Slavic Nominal Word-Formation. Proto-Indo-European Origins and Historical Development (Empirie und Theorie der Sprachwissenschaft 3)*. Heidelberg, 2014.

  

 [1.](#note1) Текстът представлява част от дисертацията на автора, посветена на диахронното развитие на имената с формант **-nt-*(вж. Петров 2016а). За целта на настоящето издание се публикува с незначителни промени.

 [2.](#note2) Вж. и Петров 2016б.

 [3.](#note3) Вж. Цибранска-Костова 2014:37.

 [4.](#note4) Че в други славянски езици тази категория също е била цветуща през средните векове и предмодерната епоха, вж. Петров 2016.

 [5.](#note5) Дължа благодарност на автора за предоставянето на текста на доклада, който предстои да бъде публикуван.

 [6.](#note6) Подобна ситуация в някои североизточни говори разглежда Вл. Георгиев (1955), където старата родително-винителна форма на личните имена от м. р. явно е преосмислена като определителен член, с който формално съвпада: *казах на Бориса,*но *Бориса дойде.*В същите говори, отбелязва авторът, личните имена имат тенденция да се членуват: *Жекото дойде, видях Жекото.*Интересен за отбелязване е и противоположният паралел в родопските говори, подаден от Илиев, където членът при някои форми вече се възприема като окончание: *сọлтồ, зạхạртồ.*


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/otnovo-za-formanta-nt-prichlicnite-imena-v-bulgarskite-govori.md)

## За превода на λαβίς с клѣщѧ

Гръцката дума λαβίς е засвидетелствана в текста на Септуагинта на следните места: Изход 37:23 (38:17), Числа 4:9, Исая 6:6 и 2-ра книга Паралипоменон (4:21), (Тов 2015: 308; Чембърлейн 2011: 104). В Елисаветинската библия тази дума се превежда на съответните места с щипцы, освен в Исая 6:6, където стои думата клеща: И по́сланъ бы́сть къ мнѣ̀ є͗ди́нь ѿ серафі́мѡвъ, и͗ въ рꙋцѣ̀ свое́и꙼ и͗мѧше ѹгль горѧ́щь, є͗го́ же клеща́ ми въꙁѧ́тъ ѿ ѻ͗лтарѧ̀. И двете думи са редки за старобългарския език и не са посочени например в Старобългарския речник.

 Думата λαβίς е дадена с две значения в речника на Лампе: 1. a pair of tongs и 2. а communion spoon (Лампе 1961: 789). Изглежда гръцката дума е служила за означаване на `метално тяло, което е имало две рамена и е служело за захващане на предмет`. Освен буквалното си значение на `клещи, щипци, маша`, λαβίς се е употребявала и преносно. В речника на Лампе са посочени метафорични интерпретации: spiritual apprehension of divine gifts and teaching; to signify altar’s sanctity; to convey Christ; to denote divine condescension; to contrast Isaiah’s call with Jeremiah’s. В речника Greek Lexicon of the Roman and Byzantine Periods λαβίς е дадена със следните значения: 1. tongs, pincers, forceps: snuffers[[1]](#fnote1); 2. fibula, clasp, pin; 3. a small silver spoon, with which the communion (sacramental elements), in both kinds, is delivered by the priest into the mouth of the people, all devoutly standing before the middle door of the inner sanctuary (Софоклес 1992: 702).

 Мястото по Исая разказва как серафимите прославят Бога. Пророкът потреперва от мисълта, че ще погине от нечистотата на устата си[[2]](#fnote2). Тогава един от ангелите му поднася разпален въглен. Допира го до устата му и така пророкът се очиства от греховете си. Ангелът държи въглена с нещо метално, за да не се изгори. Въгленът се тълкува като предобраз на Христос, който със своята жертва прави възможно опрощаването на грешниците, а в християнската екзегетика тези клещи се тълкуват като предобраз на Богородица, единствена способна, без да изгори, да побере в себе си Христос и неговия пламък.

 Думата клѣща липсва в състава на Старобългарския речник. В SJS е посочена дума клѣщѧ, отново по Исая 6:6 и на още места, които перифразират или се позовават на това място (Курц 1967: 30). В речника на Срезневски думата е посочена в същия контекст (Срезневский т. 1, 1893: 1229). В Lexicon palaeo-slovenico-graeco-latinum emendatum auctum на Миклошич е посочена думата клѣшта с гръцко съответствие λαβίς и с латинско forceps (Миклошич 1865: 291). Той споменава и глагол клѣштити, -штѫ, -штиши. Глаголът е засвидетелстван и от Срезневски (Срезневский т.1, 1893: 1229), както и в Старобългарска читанка от Андрей Бояджиев със значение `притискам, стягам` и `приклещвам, притеснявам, измъчвам` (Бояджиев ч. 2, 2016: 326). Клеща е дадена в Речника на църковнославянския език на Бончев със значение `клещи, маша, железни щипци за жарава, дилаф`, където се посочва, че думата се среща на същото място в Исая 6:6 и в служба за 18 декември, 7 песен на канона (Бончев 2002: 233).

 Думата клѣща в старобългарски е засвидетелствана най-вече в контекста на събитията, представени в Исая 6:6. Когато в текстовете се цитира това място, думата се запазва същата. В речника на Срезневски е показано, че мястото по Исая 6:6 е преведено като клѣща още в най-ранните текстове (Срезневский т.1, 1893: 1229).

 Лексемата намираме в Слово за Сретение Господне в Германовия сборник[[3]](#fnote3): ꙗко съ ѡлтарѣ го-/рѧщ ѫгль. рѫкама свома ꙗ-/ко клѣщам. емже сѧ коснѫвъ ста-/рецъ сѵмеѡнъ. ꙗка саа ѡсті / сѧ грⷯѣ своⷯ. (143а, Мирчева 2006: 539).

 Подобен пример откриваме и в Осмогласен цикъл канони в чест на св. Иван Рилски от Георги Скилица[[4]](#fnote4): ꙗ̑ко лѣ́-/ствца въꙁвед́ мѧ ̑ ꙋ̑твръ-/д̀• ꙗ̑ко же́ ꙁль ꙗ1ко клѧ́ща ѿ / ѻ1гнѣ ̑ꙁх́т мѧ• ꙗ̑ко кївѡⷮ҇ ́/ ѿ вѡⷣ ́ мнѡ́гь ̑ꙁбав́ мѧ• вѣ́-/дѧщаго тѧ̏ стннѫѧ бꙋ мтр (18а).

 Лексемата клѣща е засвидетелствана и в Словото за Рождество на св. Йоан Кръстител, поместено във Владиславовия панигирик от 1479 г.[[5]](#fnote5): и͗деже таи́ нныи ѹгль ле́ жить ⸱ є͗гоже клѣ́-/щами дх͠а серафі́ми прїемлюще радѝ слѹ́женїа сщ͠енни́ а, / ѻ͗цѣ́щенїе грѣ́хѡмь просе́ щомѹ да́ рꙋють . и͗ ꙗ͗ко въ си́хь ⷭ / жрь́тьвникь, слышѝ и͗саі́ю пррⷪка въꙁы́вающа • ꙁрѣ́хь, и͗ / се̏посла́нь бы́ ⷭ къ мнѣ̀ є͗ди́нь ѿ серафі́мь ⸱ и͗ имѣаше ѹгль въ рѹ-/кꙋ̀ своею̀ ⸱ є͗гоже клѣ́щами въꙁе́ть ѿ ѻ͗лта́ра . и͗ко́снꙋсе ѹ͗-/стн̀амь мои́мь, и͗ ре́е ⸱ се̏ко́снѹсе си̏ ѹстн̀амь твои́мь . и͗ / ѿи͗меть беꙁа́ конїа тво̀а, и͗ грѣ́хы тво̀е ѻ͗цѣ́стить • (86r).

 Подобен пример виждаме и в Панигирик на Мардарий Рилски от 1483 г[[6]](#fnote6). в Слово за Рождество Богородично от Андрей Критски: клѣщѐ . и͗посла́нь быⷭ къ мнѣ̀ є͗ди́нь ѹ сера-/фі̀мь . и͗ въ рѹ́цѣ своеѝ и͗мѣа́ ше ѹг҃ль . є͗гоⷤ клѣща̀ ми въꙁьⷨ́ / ѿ ѻ͗лта̄ра (14v).

 В празничен миней от Синодалната сбирка в ГИМ № 895 от 1260 г. намираме: Ты ꙗко клещами руками свѣтиши мѧ, давъши ми ѥго же носиши Ба҃ (цит. по Срезневский т.1, 1893: 1229).

 Думата е засвидетелствана в Тиквешкия сборник в Слово за Мелентий Пустинник[[7]](#fnote7): атанас̑ вьꙁеть желѣ-/ꙁо ̑ꙁь ѡ1гн҄а . вел ражⷣежено [в рꙋкꙋ] / спѹст прⷣѣ мене . ̑ ре кь мн[ѣ] . / подажⷣь мнѣ желѣꙁо . аꙁь рѣхь како / да подамь тебѣ желѣꙁо беꙁь клещь . / сверѣпо ско атанас  вьꙁе гво-/ꙁд врꙋще вь рꙋкⷹ . ̑ трьпеше / сь дланама свома̑, (55r).

 В речника на Миклошич откриваме и думата штипьць от м. р., която има за съответствие в латински forceps, но не е посочено гръцко съответствие (Миклошич 1865: 1135).

 От приведените примери се вижда, че разглежданото съществително е в pluralia tantum, което е характерно за думи, които означават предмети със симетрия: ꙗсли, гѫсли, врата и др. В повечето случаи формата показва съществително от jа-основи (напр. от формата в тв. пад. мн. ч. клэщами), така че може да се възстанови основната форма на съществителното като клэща или по-точно като клэщ в мн. ч.

 Етимологията на думата се извежда от праслав. *klěstjā ед. ч. произв. от *klěstъ същ. от глагола *klěstiti в старобългарски съклѣстити, -клѣщѫ, -клѣстиши със значение `притискам, стягам, стискам`, посочено в Супрасълския сборник. Като значение на думата е посочено `железни щипци, с които се вадят гвоздеи, зъби, хващат се въглени и др.; щипци на рак, на насекомо` (Български етимологичен речник 1979: 446). В Этимологический словарь славянских языков е отбелязано, че има звукоподражание между треска и клеща (Трубачов 1983: 20).

 Както споменах по-горе, клѣща се използва като метафорично название на Богородица. Това ясно се вижда в следния пример в Словото за Рождество Богородично, което също беше цитирано по-горе по Мардариевия панигирик: клѣщѐ . и͗ посла́нь быⷭ къ мнѣ̀ є͗ди́нь ѹ сера-/фі̀мь . и͗ въ рѹ́цѣ своеѝ и͗мѣа́ше ѹг҃ль . є͗гоⷤ клѣща̀ми въꙁь́ⷨ / ѿ ѻ͗лта̄ра , и͗ ко́снꙋ се ѹстоⷨ моиⷨ и͗ реʹⷱ . се̏ ко́снꙋ се се̏ ѹстнаⷨ / твоиⷨ . и͗ ѹи́меⷮ беꙁа́конїа твоа̀ и͗ грѣхы̀ твоѐ ѻ͗цѣ́стить (14v).

 Тук клѣща е използвано като едно от названията, които авторът използва като обръщения към Богородица. Назоваването на Девата по този начин не е единично явление. Клещите съдържат в себе си въглена, както Богородица Исус.

 Така е и в примера, даден от Срезневски, който беше приведен по-горе: Ты ꙗко клещами руками свѣтиши мѧ, давъши ми ѥго же носиши Ба҃ (цит. по Срезневский т.1, 1893: 1229).

 В по-новите източници, например в Речник на българския език на Найден Геров, *клещи*е посочена така – `Клѣщи, с. ж. мн. 1) Справа отъ желѣзо за защипванѥ нѣчто да ся изтягли; клещи. *Докл*ѣ *Циганинъ-тъ има кл*ѣ*щи, не си гори р*ѫ*ц*ѣ*-ты. Д*ѣ *подкова запращи, тамъ щ*ѫ*ть хлопать и кл*ѣ*щи.*2) Щипалкы на ракъ, на насѣкомо; клешня. *Д*ѣ*то конь съ копыто-то, тамъ и ракъ съ кл*ѣ*щи-ты*`. А освен това има и друга дума – `клѣщакъ, щаци, с. м. Два плода врастнѫлися наедно; двойчатка` (Геров 1976: 376).

 Вероятно *клещи*има общо с англ. claw и с нем. Klaue, тъй като това е думата, която се използва за щипци на рак например.

 В съвременния руски език *клещ*означава `кърлеж` – `дребно ракообразно животно, което се забива в кожата на добитъка и смуче кръв` или `паразит` (определението е по Български тълковен речник 2006: 404).

 В съвременния български език *клещи*има значение `железен уред, инструмент, който служи за залавяне на предмети, изтегляне на гвоздеи и др.` и се използва само в множествено число (Български тълковен речник 2006: 362). Това определение не включва двете рамена на инструмента, въпреки че всички познати ни днес видове клещи имат точно две рамене – нито повече, нито по-малко.

 По всичко личи, че думата клэщ е означавала метален предмет с две рамене, който е служел за захващане на нещо горещо. Подбраните места, които приведох, се отнасят най-вече за въглен, но в един от тях се говори за нагорещено желязо. Именно затова може да се направи извод, че клещите, не са служели само като маша. Примерите показват и употребата на думата, когато се говори за олтар, т. е. може да се предположи, че клѣщ е било названието на щипците, с които се е потапял хлябът във виното за светото причастие, както е посочено в гръцките речници по-горе[[8]](#fnote8). Названието не се е заменяло с щипьци и точно е съответствало на гръцката дума λαβίς в това ù значение в този контекст. Местата, на които Богородица е наречена клѣщ, кореспондират с Исая 6:6 и не се наблюдава друг превод на гръцката дума. Вероятно старобългарските книжовници са разграничавали двете основни значения на λαβίς и когато тя е назовавала Богородица или се е имало предвид мястото по Исая 6:6, са предпочитали клѣщ пред други думи, а щипьци е останало като превод на λαβίς в останалите контексти. Вероятно разликата между *клещи*и *щипци*в първичните им значения се е дължала и на принадлежността, а не само на употребата им. *Клещи*се е отнасяло и за раци и насекоми, а също така и за растения, т. е. за живи същества. Следователно изглежда логично клѣщ да служи за назовава на Богородица като *живите клещи*.

 Значенията на *клещи*и *щипци*са претърпели известни промени и днес, в съвременния български език, когато се говори за раци, вече казваме *щипки*, а не *клещи*. *Клещи*е останало основно за назоваване на инструменти.

  

 **ЛИТЕРАТУРА**

 **Бончев 2002**: Бончев А. *Речник на църковнославянския език.*Т. 1: А-О. София: Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 2002.

 **Бояджиев 2016**: Бояджиев, А. Старобългарска читанка. Част 2. Речник. // *Littera et Lingua Series Dissertationes*, 11. 2016.

 ***Български етимологичен речник*****1979**: Георгиев, В. И., Заимов, Й., Илчев, Ст., Чалъков, М., Иванов, Й., Михайлова, Д., Анастасов, В., Дукова, У., Рачева, М., Тодоров, Т. *Български етимологичен речник.*Т. 2. Участвали в обсъждането: Бернар, Р., Риков, Г., Машалова, Е., Димитрова, Л. София: Издателство на Българската академия на науките, 1979. **2006**: Андрейчин, Л., Георгиев, Л., Илчев, Ст., Костов, Н., Леков, Ив., Стойков. Ст., Тодоров, Цв. *Български тълковен речник.*Четвърто издание. Допълнено и преработено от Д. Попов. София: Наука и изкуство, 2006.

 **Геров 1976**: Геров, Н. *Речник на българския език*. Т. 2 Е-К. София: Български писател, 1976.

 **Илиева, Петков, Перчеклийски 2010**: Илиева, Л., Петков, П., Перчеклийски., Л. *Средновековни български новели. Тиквешки сборник. Текст и изследвания.*Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2010.

 **Курц 1967**: Kurz, J. *Slovník jazyka staroslovenského*, Praha: Academia, 1967.

 **Лампе 1961**: Lampe, G. *A Patristic Greek Lexicon*. Oxford: Clarendon Press, 1961.

 **Миклошич 1865**: Miklosich, F. *Lexicon palaeo-slovenico-graeco-latinum emendatum auctum*. Vindobonae: Braumüller, 1865.

 **Мирчева 2006**: Мирчева, Е. *Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста*. София: Издателство Валентин Траянов, 2006.

 **Софоклес 1992**: Sophocles, E. *Greek Lexicon of the Roman and Byzantine Periods: (From B. C. 146 to A. D. 1100)*. Hildesheim-Zürich-New York: Georg Olms, 1992.

 **Срезневский 1893**: Срезневский, И. И. *Материалы для словаря древнерусского языка*. Т. І. Санкт Петербург: Типография императорской академии наук, 1893.

 **Тов 2015**: Tov, E. The Septuagint Translation of the Torah as a Source and Resource for the Post-Pentateuchal Translators // *Die Sprache der Septuaginta, vol. 3 of Handbuch zur Septuaginta (LXX.H)*Edited by E. Bons and J. Joosten; Gütersloh: Gütersloher Verlagshaus, 2016. 303–315.

 **Трубачов 1983**: *Этимологический словарь славянских языков. Праславянский лексический фонд*. Выпуск 10. Под редакцией О. Н. Трубачёв. Москва: Наука, 1983.

 **Фасмер 1986**: Фасмер, М. *Этимологический словарь русского языка*. Т. 2. Москва: Прогресс, 1986.

 **Чембърлейн 2011**: Chamberlain, G. *The Greek of the Septuagint. A Supplement Lexicon*. Peabody, Massachusetts, USA: Hendrickson Publishers, 2011.

  

 [1.](#note1) Snuffers се използва за почистване на свещи и за тяхното загасяване. Значението за почистване на свещи намираме и за клещи при Фасмер – `щипцы (для снятия нагара со свечей)` (Фасмер т. 2, 1986: 250).

 [2.](#note2) Тук става дума за греховете му.

 [3.](#note3) Ръкопис от 1358–1359 г., който се съхранява в библиотеката на Румънската патриаршия (№ 1), използван по изданието на Елка Мирчева *Германов сборник от 1358/1359 г. Изследване и издание на текста*(Мирчева 2006).

 [4.](#note4) Цитатът е по в ръкопис от втората половина на XV в., който се пази в библиотеката на Рилския манастир под номер РМ 1/26.

 [5.](#note5) Ръкописът се съхранява в библиотеката на Рилския манастир под номер РМ 4/8.

 [6.](#note6) Ръкописът се съхранява в библиотеката на Рилския манастир под номер РМ 4/5.

 [7.](#note7) Ръкописът се съхранява в Народна библиотека *Свв. Кирил и Методий*под номер НБКМ 677 и е използван по изданието на Л. Илиева, П. Петков, Л. Перчеклийски *Средновековни български новели. Тиквешки сборник. Текст и изследвания*(Илиева, Петков, Перчеклийски 2010).

 [8.](#note8) Известно е, че използването на подобен инструмент при приготвянето на светите дарове е било практика до около 9-ти век, а след това се използва лъжица, т.е. книжовниците са имали познания за историята на ритуала на причастието.


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/za-prevoda-na-labis-s-klushta.md)

## Уводни думи 01-2018

Списание „Съвременна лингвистика“ се появява във време, в което студентите българисти имат все по-голяма нужда от място, за да споделят своите лингвистични възгледи; да мислят и да пишат за езика. Да заявяват себе си като млади изследователи. Да развиват своите филологически възможности в полето на лингвистиката и да проявяват грижа за съвременното състояние на езика ни.

 Списанието е предназначено ЕДИНСТВЕНО за студенти и докторанти. Такава беше идеята на списание „Филологически форум“, което преди години създадохме с мои прекрасни студенти, които вече са реализирани специалисти в пространствата на словото.

 Единственото списание на Факултета по славянски филологии за студенти и докторанти лингвисти ще публикува текстовете на бакалаври, магистранти и докторанти, които имат траен интерес към проблемите на езиковата наука; Списанието ще поддържа и няколко постоянни рубрики, свързани с имена в българската и в световната лингвистика; интервюта с български журналисти и с български писатели, както и хроника за актуалните събития във Факултета и в останалите филологически факултети.

 Увеличава се броят на младите изследователи, избрали като своя мисия една от най-старите науки в света – лингвистиката. Длъжни сме да им дадем възможностите и пространството, за да изразят натрупаните знания и да оформят концепция за своето присъствие в безграничните полета и полети на езикознанието. И да мислим съвременно, да не прокарваме граница между синхрония и диахрония, а да ги пресрещнем по страниците на списанието като актуален модел за осмисляне на езиковите явления в техните усуквания във времето и в лингвистичното пространство, довели до хармония, но и до динамика на съвременните езикови процеси!

 …Няколко уточнения

 Редакционният съвет се състои от утвърдени български и чуждестранни лингвисти.

 Текстовете на младите изследователи се оценяват от анонимен рецензент и ще бъдат публикувани след препоръка на научния ръководител.

 В края на списанието са публикувани техническите изисквания към ръкописите. На нашите автори и на нашите читатели от сърце желаем крепко здраве и непресъхваща обич към езика и езикознанието!


[Read more...](https://modern-linguistics.eu/broy-1-2018/uvodni-dumi.md)